РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело №
265 по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат пълномощник М.П., против
Решение № 544 от 17.07.2019 г., постановено по АНД № 1041/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0000525 от 09.05.2019г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на жалбоподателя за две нарушения на две отделни дати на чл. 12, §. 2,
буква „б“, т.ii
от Приложение „Контролен уред” към AETR /ДВ бр.28 от
Касационният ответник не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление, съдът е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обсъдил е и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП. Счел е, че правилно е приложен и материалният закон,
като нарушението е безспорно установено.
Решението на първата съдебна
инстанция е правилно.
Неоснователно
е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, наведено и пред
касационната инстанция, че липсват доказателства, въз основа на които може да
се направи изводът, че за датите на нарушението е бил налице международен
превоз на товари, попадащ под обхвата на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/,
респ. че са били приложими разпоредбите на този нормативен акт за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача. Съгласно разпоредбата на
чл. 2, §. 3 от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, за
международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени
в параграф 2 (в Общността и между Общността, Швейцария и страните, които са
договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство), вместо настоящия регламент се прилага AETR за превозни средства,
регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR,
за цялото пътуване /б. “а“/, за превозни средства, регистрирани в трета страна,
която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на
територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по AETR
/б. „б“/. В случая управляваният от
наказаното лице автомобил е с турска регистрация, като Република Турция е една
от договарящите страни по спогодбата. При тези факти и относимата към тях
нормативна уредба, несъмнено за конкретния случай са приложими именно разпоредбите
на AETR.
Неоснователно е и
възражението за неправилно приложение на санкционната норма. Според касационния
жалбоподател, за установените нарушения /извършване на които не се спори/,
следва да бъде наложена санкция по чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр – „Наказва се с
глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни:….3.
ръчни записи и разпечатки, и/или...“. Принципно възражението би било
основателно, ако жалбоподателят е създал такива ръчни записи и при проверка не
ги е представил. В случая, обаче, не е спорно, че Ис, след като е бил длъжен,
не е въвел по какъвто и да е начин, вкл. чрез ръчен запис, необходимите данни
за посочените в НП дати и часове, в които е бил извън превозното средство и не
е бил в състояние да използва тахографа и това е именно състава на извършените
от него нарушения. Те следва да бъдат санкционирани по чл.93в, ал.11 от ЗАвПр –
„Водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна
почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с
глоба 1500 лв.“
С оглед гореизложеното решението на
Районен съд - Русе е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 544
от 17.07.2019 г., постановено по АНД № 1041/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе.
.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.