Решение по дело №552/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ-43                                                       09.07.2018г.                                                    гр. Бургас                    

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На петнадесети май                                                                          2018 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                       Председател: Таня Русева-Маркова

                                                       Членове:         Галя Белева

                                                                      мл.с. Сияна Димитрова

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  552                                       по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 21 от 05.02.2018г., постановено по гр. дело № 424/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат е допусната съдебна делба между Г.А.М. *** и М.Х.М. на множество съсобствени помежду им недвижими имоти и движими вещи, които са подробно и изчерпателно изброени в диспозитива на постановеното съдебно решение. С цитираното решение е отхвърлен предявения иск за делба на Г.А.М. *** по отношение на следните движими вещи – трактор колесен с рег. № ***, ударна бормашина, ъглошлайф, пръскачка, торачка и съоръжения, предназначени за обработване на земята – дискова брана, култиватор – 2 броя, сеялки – 2 броя, механични – сенокосачка и сеносъбирачка, фреза за балиране, доилен агрегат, агрегат за ток, водна помпа, щилка за рязане на дърва, щилка за рязане на тръни, подробно и изчерпателно изброени говеда с посочени ушни марки, както и самостоятелна сграда – краварник от масивна конструкция, състояща се от три помещения – две стаи и хале със застроена площ от 868 кв.м., построена в поземлен имот 411001 в м. „До село“, землището на с. В. С цитираното решение е отхвърлен и иска на Г.А.М. *** против М.Х.М. с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждането му да й заплати общата сума от 1 907, 32 лева, която сума претендира за всяка стопанска година за посочените недвижими имоти, които ответника ползвал, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда до приключване на съдебното дело по окончателното извършване на съдебната делба между страните по делото, като плащането да се извършва в периода, в който се плащат наемните – арендни плащания – до края на месец септември за всяка стопанска година до приключване на делото, вкл. и за 2017г.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г.А.М. ***  в частта, в която е отхвърлен иска за делба на описаните в диспозитива на решението движими вещи, както и в частта относно претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на ответника М.М. да заплати на Г.М. сумата от 1 907, 32 лева, представляващи ½ от средния пазарен размер на получаваната рента в района, която е от по 27 лева на декар, за имотите в съсобственост които се ползват само от ответника. С въззивната жалба се претендира да бъде отменено решението  в атакуваните му части и да бъде допусната делба на посочените движими вещи при равни квоти между страните, както и да бъде уважена претенцията на въззивната страна с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК. В жалбата се посочва, че вещите, по отношение на които се иска да бъде допусната делба са закупени в резултат на съвместен принос и на двамата съпрузи, представляват съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни за двамата квоти. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание, въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.

                   Ответната страна по въззивната жалба – М.Х.М. не депозира по делото писмен отговор, не изразява конкретно становище по депозираната въззивна жалба и не отправя искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявен е иск от Г.А.М. *** против М. ***, с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на множество недвижими имоти и движими вещи, като в исковата молба се сочи, че съсобствеността по отношение на вещите произтича от прекратяването на съпружеската имуществена общност между двамата бивши съпрузи. Както бе отбелязано по-горе, постановеното първоиностанционно решение е атакувано от страна на Г.А.М. само в частта, в която е отхвърлен иска за делба на движимите вещи, като се претендира в тази му част решението да бъде отменено и да бъде допусната делба по отношение на движимите вещи, които са подробно описани както в диспозитива на решението, така и в самата въззивна жалба. Следва да се отбележи, че първоинстанционното решение не е атакувано по отношение на други негови части, поради което и съдът намира, че същото е влязло в законна сила така, както е постановено.

                   По отношение на претенцията да бъде допусната делба на посочените в исковата молба и съответно във въззивната жалба движими вещи, съдът намира следното:

                   Производството е висящо по отношение на следните движими вещи - трактор колесен с рег. № ***, ударна бормашина, ъглошлайф, пръскачка, торачка и съоръжения, предназначени за обработване на земята – дискова брана, култиватор – 2 броя, сеялки – 2 броя, механични – сенокосачка и сеносъбирачка, фреза за балиране, доилен агрегат, агрегат за ток, водна помпа, щилка за рязане на дърва, щилка за рязане на тръни.

                   Производството е висящо и по отношение на отправената в исковата молба претенция от страна на ищцата с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на ответната страна да й заплаща сума в размер от 1 907, 32 лева, представляваща обезщетение за ползване на имотите от приключване на производството по предявения иск за делба.

                   По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че страните по делото – М.Х.М. и Г.А. Х. са сключили граждански брак на дата – 28.05.2012г. и съпругата е приела да носи фамилно име – М.. Не се спори и относно обстоятелството, че по силата на Решение № 2083 от 21.12.2016г., постановено по гр. дело № 5697/2016г. по описа на Районен съд – Бургас (влязло в законна сила на 12.01.2017г.) сключеният между М.Х.М. и Г.А.М. граждански брак е прекратен, като е допуснат развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тоест бракът между страните е продължил за периода от 28.05.2012г. до 12.01.2017г.

                   По делото в качеството му на свидетел е разпитан Х.М.Х. – син на страните по делото, от показанията на когото се установява, че неговият баща е регистриран преди повече от десет години като земеделски производител, а майка му – Г. се е занимавал с чистене и доене при животните. Свидетелят в своите показания сочи, че майка му е помагала на баща му до момента, в който са се разделили – лятото на 2016г. и не е работила на друго място освен при неговия баща и се е занимавала с кравите. Свидетелят посочва, че семейството се е издържало от парите, които са давани от субсидиите, както и от парите от млякото и освен тези доходи са нямали други доходи като семейство.

                   По делото в качеството му на свидетел е разпитан и И. Ф. С., от показанията на когото се установява, че познава семейството, от 2009г. се е пенсионирал и заживял на село и знае, че М. се занимава с животновъдство, има и земя, която сее за добитъка си, притежава и инвентар и понякога го е викал, за да му помага. Свидетелят сочи, че познава и съпругата на М., виждал я е и знае, че тя е помагала на М. в животновъдството.

                   По делото е представен писмен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 27.05.2016г. с нотариална заверка на подписите, от който е видно, че М.Х.М. е закупил трактор, колесен с рег. № ***.

                   По делото са представени и писмени доказателства за закупуването на следните движими вещи – ударна бормашина, ъглошлайф, пръскачка и торачка, от които е видно, че вещите са закупени на името на Земеделски производител М.М. и са закупени след като страните са сключили своя граждански брак.

                   На основание чл. 22, ал. 2 от СК лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят.  

                   На основание чл. 22, ал. 3 от СК лични са вещите, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

                   С оглед на трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 201 от 27.06.2011г., постановено по гр. дело № 1282/2010г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 37 от 18.02.2013г., постановено по гр. дело № 463/2012г. по описа на ВКС на РБ се приема, че разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от СК изключва от обхвата на съпружеската имуществена общност освен движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, и вещите, които му служат за упражняване на професия или занаят. Тези вещи са негова лична собственост по силата на закона, независимо на името на кой от двамата съпрузи са придобити и дали другият съпруг има принос за това. Касае се за движими вещи, които са необходими на съпруга за осъществяваната от него дейност за извличане на доходи, а не такива, чрез които се задоволяват общи нужди на семейството. По този критерий – специфичното предназначение на вещта, една и съща движима вещ, придобита по време на брака, може в единия случай да бъде лична вещ на единия съпруг, а в друг случай – съпружеска имуществена общност. Когато една вещ служи за упражняване на професия или занаят, зависи от характера на дейността, която се осъществява. Лична собственост по смисъла на чл. 22, ал. 2 от СК могат да бъдат и селскостопанските животни, които са отглеждани с цел продажба и добив на суровини и храни, предназначени за пазара, а не за лична консумация от семейството. ВКС на РБ приема, че при преценка дали придобитото по време на брака имущество е съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19 от СК (1985г. отм), тъй като служи за обикновено лично ползване или за упражняване на професия, разграничителният критерии е предназначението на имуществото, т.е. целта, с която е придобито – за нуждите на семейството или за упражняване на професията на съпруга, респ. за негово лично ползване. Без значение е стойността на имуществото и дали придобиването е станало от името и със средствата на съответния съпруг. Ако упражняването на професията, в смисъл на дейността, чрез която съпругът реализира доходи, е свързано и с търговска дейност, без значение е дали придобиването е станало от съпруга в качеството му на физическо лице или на търговец.

                   От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че семейството М.Х.М. и Г.А. Х. са сключили граждански брак на дата – 28.05.2012г. и съпругата е приела да носи фамилно име – М., като на дата - 12.01.2017г. сключеният между тях граждански брак е прекратен с развод. По делото се установява и обстоятелството, че всички движими вещи, които са предмет на производството са придобити след сключването на брака и само на това основание не може да се приеме, че те са индивидуална собственост на някои от съпрузите. По делото страните не спорят относно момента на придобиване на движимите вещи, а относно обстоятелството дали следва да се причислят към упражняваната професия от страна на М.М. и да се приеме на това основание, че са негова лична собственост. Както бе отбелязано по-горе – специфичното предназначение на вещта е критерият, по който една вещ, придобита по време на брака се квалифицира като лична вещ на единия съпруг или като вещ – съпружеска имуществена общност.

                   В конкретния случай е безспорно, че предназначението на всички изброени вещи е свързано с реализиране и обработка на селскостопанска продукция, животновъдство, добив на мляко и обработката на млечни продукти. Безспорно е, че М.М. е бил регистриран като земеделски производител, занимавал се е с животновъдство, обработвал е земеделска земя именно с цел да получава продукция, за да храни животните и дейността му е насочена с цел продажба и добив на суровини и храни, предназначени за пазара, а не за лична консумация от семейството. Това обстоятелство не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото гласни доказателства и от представените по делото множество годишни данъчни декларации, представени от М.М., от които е видно, че като свои доходи през годините той е декларирал единствено доходи от производство на сурово краве мляко и получени субсидии. При това положение, БОС намира, че семейството на М.М. се е издържало от производството на мляко и производните суровини и тези движими вещи са имали именно предназначение да подпомагат семейството да реализира своята продукция и само на това основание следва да се приеме, че са свързани с упражняване на професия и занаят и следва да се изключи техния статут на вещи, които са придобивани с оглед на нуждите на семейството и не може да се приеме, че са съпружеска имуществена общност.

                   От друга страна – по делото безспорно се установява, че и съпругата на М.М. – Г.М. се е занимавала с животновъдство, не е упражнявала друга, различна професия и това нейно занимание не се е свеждало единствено до осигуряване на личната консумация на семейството, а е било насочено към реализиране на доходи, тоест настоящата инстанция приема, че съпругата на М.М. – Г.М. също е упражнявала дейност, еднаква с тази на своя съпруг, дори и да не е имала официална регистрация като земеделски производител. В тази връзка и както бе посочено по-горе – дори и да не е налице нарочна регистрация за упражняване на дейността на Г.М. по отношение на нея също следва да бъде призната възможността да придобива движими вещи, които са необходими за упражняване на дейността, с която тя реализира своите трудови доходи и по предназначението си тези вещи да са нейна индивидуална собственост, а не съпружеска имуществена общност. Както бе отбелязано по-горе – вещите, необходими за упражняване на професия или занаят са лична собственост на съпруга, упражняващ този занаят по силата на закона, независимо на името на кой от двамата съпрузи са придобити, независимо от обстоятелството с чии средства са придобити и независимо на каква стойност са.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че се касае за упражняване на един и същ занаят и е без значение обстоятелството, че съпругата не е регистрирана в качеството си на търговец, но е реализирала своите доходи именно от тази дейност, то съдът не би могъл да разграничи кои вещи са придобити единствено от страна на съпруга като негова индивидуална собственост, свързани с упражняването на неговата професия и кои от съпругата като нейна лична индивидуална собственост, свързани с упражняването на дейността и от нейна страна, поради което и следва да се приеме, че по отношение на вещите не е възникнала съпружеска имуществена общност, а обикновена съсобственост, поради което и следва да бъде допусната делба на тези вещи при обикновена между страните съсобственост. Безспорно е, че семейството като цяло се е грижило за отглеждането на животните и цялата дейност – включително и придобиването на недвижимите имоти и тяхната обработка се е свеждала именно до това – добив на мляко и неговата продажба с цел семейството да реализира трудови доходи, поради което и съдът приема, че по отношение на всички процесни движими вещи следва да се приеме, че същите не са съпружеска имуществена общност, а е налице обикновена съсобственост между страните. Това извод следва да се възприеме и по отношение на придобития колесен трактор, тъй като неговото предназначение безспорно е пряко свързано с обработката на земята, за да се реализира суровина, с която да се хранят животните, даващи мляко.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска на Г.М. против М.М. за делба на описаните движими вещи (предмет на въззивната жалба) и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде допусната делба на тези вещи, при квоти, равни за страните – тоест от по ½ ид.ч. за всеки един от тях.

                   По отношение на претенцията на Г.М. против М.М. за присъждане на обезщетение за ползване на имотите от страна само на единия съпруг до окончателното приключване на делбата, БОС намира за установено следното:

                   На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението, с което се допуска делба или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

                    По делото е безспорно, че между страните е допусната делба по отношение на 12 земеделски имота, както и е безспорно, че с оглед упражняването на своята професия М.М. е продължил след постановения развод между страните да ползва допуснатите по делба недвижими имоти. По делото е безспорно, че тези недвижими имоти са придобити по време на брака от страните и съдът е приел, че по отношение на тях е налице съсобственост между страните и ги е допуснал до делба. Безспорно е и обстоятелството, че М.М. продължава да обработва своите имоти и да реализира трудовите си доходи от земеделските земи, поради което и съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 344, ал. 2 от ГПК и следва да бъде определена сума, която М.М. да заплаща на своята съпруга за ползването на недвижимите имоти до окончателното извършване на делбата. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че претенцията е основателна и следва да бъде определен нейния размер.

                   Видно от отправената претенция в исковата молба именно за земеделските имоти, които са допуснати до делба в съсобственост на двамата съпруги, Г.М. претендира сума в размер на 574, 33 лева като обезщетение за ползването им за период от една стопанска година. Претенцията не е оспорена от ответната страна М.М. в депозирания писмен отговор на исковата молба, а и по делото има данни за получено от М.М. финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“, като видно от представеното удостоверение (лист 256 от първоинстанционното производство) само за 2017г. са получени 25 336, 32 лева, поради което и съдът намира, че е основателна претенция и по отношение на нейния размер – 574, 33 лева като обезщетение за ползването на недвижимите имоти, допуснати до делба за една стопанска година до окончателното извършване на делбата.

                   Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че и в тази му част постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което бъде осъден М.М. да заплаща на Г.М. сума в размер на 574, 33 лева, представляваща обезщетение за ползването на допуснатите до делба недвижими земеделски имоти за стопанска година, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2017г. до окончателното извършване на делбата.

                   На основание чл. 78 от ГПК съдът не следва да присъжда разноски на въззивната страна, тъй като такива не са поискани пред настоящата инстанция.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

                   ОТМЕНЯ Решение № 21 от 05.02.2018г., постановено по гр. дело № 424/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат в частта, в която е отхвърлен иска на Г.А.М. против М.Х.М., с който претендира да бъде допусната делба по отношение на следните движими вещи: Трактор колесен, марка *, модел *с рег. № **, Рама № **, ударна бормашина, ъглошлайф, пръскачка, торачка и съоръжения, предназначени за обработване на земята – дискова брана, култиватор – 2 броя, сеялки – 2 броя, механични – сенокосачка и сеносъбирачка, фреза за балиране, доилен агрегат, агрегат за ток, водна помпа, щилка за рязане на дърва и щилка за рязане на тръни, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на М.М. да заплаща обезщетение за ползване на допуснатите до делба недвижими земеделски имоти до окончателното извършване на делбата за размера над 574, 33 лева за една стопанка година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Г.А.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Топалова и М.Х.М., ЕГН ********** ***, по отношение на следните движими вещи: 1. Трактор колесен, марка *, модел *с рег. № **, Рама № **, 2. Ударна бормашина ***,  3. Ъглошлайф 125 мм ***1100 об., 4. Пръскачка навесна, щангова 600л./10м.­, 5. Торачка ***, Съоръжения, предназначени за обработване на земята – 6. Дискова брана, 7. Култиватор – 2 броя, 8. Сеялки – 2 броя, 9. Сенокосачка, механична и 10. Сеносъбирачка, механична, 11. Фреза за балиране ***, 12. Доилен агрегат, 13. Агрегат за ток, 14. Водна помпа, 15. Щилка за рязане на дърва и 16. Щилка за рязане на тръни, при следните квоти: ½ ид.ч. за Г.А.М. и ½ ид.ч. за М.Х.М..

                   ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН ********** *** на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да заплаща на Г.А.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Топалова сума в размер на 574, 33 (петстотин седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение за ползването на недвижимите земеделски имоти, допуснати до делба за една стопанска година, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2017г. до окончателното извършване на делбата. 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21 от 05.02.2018г., постановено по гр. дело № 424/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат в останалата му обжалвана част.

                   Решението в частта, в която са допуснати до делба описаните движими вещи подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България, а в останалата му част – по отношение на присъденото обезщетение на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.      

 

 

 

           

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          

                                                                                                        2.