Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1345 Година
2022, 11.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХХVIIІ състав
на 09.05.2022 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: С. С.
при участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1273 по описа за 2021
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са предявени от А.А.Б. ***, чрез пълномощник адв.Ю.,
искови претенции срещу „УМБАЛ Пловдив“АД, както следва:
- за сумата в размер на 3 300 лева, ведно със законната
лихва върху посочената главница, представляваща обезвреда за причинени на
ищцата имуществени вреди за периода
от 01.10.2017г. до 01.10.2019г., изразяващи се в неполучаване на пенсия за
инвалидност, вследствие на незаконосъобразно ЕР №3683 от зас.№161 от
12.10.2017г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД;
- за сумата в размер на 2 000 лева, представляваща
обезвреда за причинени на ищцата неимуществени
вреди за периода от 12.10.2017г. до 03.05. 2018г., изразяващи се в
притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт, вследствие на незаконосъобразно
ЕР №3683 от зас.№161 от 12.10.2017г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ
Пловдив“АД, отменено с ЕР №0443 от зас. №077 от 03.05.2018г. на Специализиран
състав на НЕЛК по хирургични болести;
- за сумата в размер на 2 500 лева, представляваща
обезвреда за причинени на ищцата неимуществени
вреди за периода от 30.10.2018г. до 29.01. 2020г., изразяващи се в
притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт, вследствие на незаконосъобразно
ЕР №4883 от зас.№180 от 30.10.2018г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ
Пловдив“АД, отменено с ЕР №0282 от зас. №015 от 29.01.2020г. на Специализиран
състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания;
- за сумата в размер на 2 500 лева, представляваща
обезвреда за причинени на ищцата неимуществени
вреди за периода от 07.05.2020г. до 19.01.2021г., изразяващи се в
притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт, вследствие на незаконосъобразно
ЕР №2278 от зас.№083 от 07.05.2020г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ
Пловдив“АД, отменено с ЕР №0105 от зас.№012 от 19.01.2021г. на Специализиран
състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания.
Претендира се присъждане на
сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
Закона за адвокатурата. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото
писмени бележки.
Ответникът – „УМБАЛ Пловдив“АД,
чрез пълномощник адв.П.-А., счита исковите претенции за неоснователни и
настоява за тяхното отхвърляне. Подробни съображения са изложени в депозирани
по делото писмени бележки. Претендират се сторените разноски, съгласно
представен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на
исковите претенции.
От фактическа страна съдът намира
за установено следното.
Между страните не е спорно, че
периодично ищцата Б. е преосвидетелствана, като преди издаване на твърдените
като незаконосъобразни ЕР на ТЕЛК, с ЕР №4120 от зас.№186 от 31.10.2016г., Пети
състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“АД след преосвидетелстване й е определил
50%ТНР.
При последващо
преосвидетелстване, след преглед, с ЕР №3683 от зас.№161 от 12.10.2017г., Пети
състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД й е определил 48%ТНР за срок от две
години, както следва: за арт. хипертония II-III ст ум. ст
сърд. форма хипертонично сърце с коронарографски данни за микроваскуларна
болест, протичаща с клинична изява на стенокарден синдром с ФАП кратък епизод,
довели до хемодинамични нарушения от I-II ФК по НИХА по
част IV, раздел VI, точка 3 и във връзка с част IV, раздел I, т. 2 – 40%
ТНР; за хр. тубулоинтерстиц. нефрит, компенсиран ст без обективизирани чести
обостряния – по част IХ, раздел ХIХ, т.3.1 –
10%ТНР; за ретенцията на урината с остатъчна урина/90мл/ по част VIII, раздел IХ, т.4.1 –
20%ТНР.
Недоволна от така издаденото ЕР,
ищцата го е оспорила пред НЕЛК, по повод на което е образувано административно
производство, приключило с ЕР №0443 от зас.№077 от 03.05.2018г., с което
Специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести е отменил и е върнал ЕР на
ТЕЛК за ново освидетелстване, като е приел, че по част от заболяванията на
лицето не е налице произнасяне от ТЕЛК, а по едно от тях се следва по-малък
%ТНР. По останалите установени заболявания, в т.ч. и водещото такова, за което
се следват 40%ТНР, както и по определените проценти ТНР, не са констатирани
нарушения.
След връщане на преписката в ТЕЛК
и след преглед на лицето, както и въз основа на наличната медицинска
документация, е издадено ЕР №4883 от зас.№180 от 30.10.2018г., с което Пети
състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД е определил 40%ТНР за срок от две години,
както следва: за арт. Хипертония II-III ст ум. ст
сърд. форма хипертонично сърце с коронарографски данни за микроваскуларна
болест, протичаща с клинична изява на стенокарден синдром с ФАП кратък епизод,
довели до хемодинамични нарушения от I-II ФК по НИХА по
част IV, раздел VI, точка 3 и във връзка с част IV, раздел I, т. 2 – 40%
ТНР; за органичната емоционална лабилност при соматични заболявания по част II, раздел I, т.1 – 20
%ТНР. За останалите заболявания не е определен %ТНР, поради непредставяне на
документация.
Недоволна и от така издаденото
ЕР, Б. го е оспорила пред НЕЛК, по повод на което е образувано административно
производство, приключило с ЕР №0282 от зас.№015 от 29.01.2020г., с което
Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови
заболявания е отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, поради
новопредставени от лицето медицински документи, както и непроизнасяне по
налични такива. По останалите установени заболявания, в т.ч. и водещото такова,
за което се следват 40%ТНР, както и по определените проценти ТНР, не са
констатирани нарушения.
След връщане на преписката в
ТЕЛК, по документи и въз основа на наличната медицинска документация, е
издадено ЕР №2278 от зас.№083 от 07.05.2020г., с което Пети състав на ТЕЛК към
„УМБАЛ Пловдив“АД отново е определил 40%ТНР, както следва: за арт. хипертония II-III ст ум. ст
сърд. форма хипертонично сърце с персистирано предсърдно мъждене – извън
пристъп с и бс коронарографски данни за микроваскуларна болест с Е ХОКГ данни
за дисастолна дисфункция при запазена систолна, довели до хемодинамични
нарушения от I-II ФК по НИХА по част IV, раздел VI, точка 3а и
във връзка с част IV, раздел I, т.2.1 – 40%
ТНР; за органичната емоционална лабилност при соматични заболявания по част II, раздел I, т.1 – 20
%ТНР; за невромускулната дисф. на пикочен мехур със стрес инконтиненцията на
урината III ст. – по част VIII, раздел IX, т.4.1 –
20%ТНР; за ретенция на урината с остатъчна урина 80 мл. по част VIII, раздел IX, т.1.1 –
10%ТНР; за хиатална херния с рефлукс езофагит по част VIII, раздел VIII, т.2.2.1 –
20%ТНР; за хр. Тубулоинтерстициален нефрит без регистрирани чести сигнификантни
уроинфекции – не се следва %ТНР.
И това ЕР на ТЕЛК е оспорено от Б.,
за което в НЕЛК е образувано производство, приключило с ЕР №0105 от зас.№012 от
19.01.2021г., с което Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови заболявания е отменил ЕР на
ТЕЛК и е върнал за ново освидетелстване, поради неаргументиране на една
от диагнозите, а именно за хиатална херния с рефлукс езофагит, за което на
лицето е определен %ТНР по част VIII, раздел VIII, т.2.2.1 – 20%ТНР. По останалите установени заболявания, в т.ч. и
водещото такова, за което се следват 40%ТНР, както и по останалите определени
проценти ТНР, не са констатирани нарушения.
След новото преосвидетелстване по
документи Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД е издал ЕР №1445 от
зас.№046 от 18.03.2021г., с което на лицето отново са определени 40%ТНР, както
следва: за арт. хипертония II-III ст ум. ст
сърд., мозъчна и бъбречна форма, хипертонично сърце с пароксизмално предсърдно
мъждене – извън пристъп, надкамерна ЕХ с и бс коронарографски данни за
микроваскуларна болест с Е ХОКГ данни за диастолна дисфункция при запазена
систолна, довели до хемодинамични нарушения от I-II ФК ПОНИХА по
част IV, раздел VI, точка 3а, б, г и във връзка с част IV, раздел I, т.2.1 – 40%
ТНР; за органичната емоционална лабилност при соматични заболявания по част II, раздел I, т.1 – 20
%ТНР; за невромускулната дисф. на пикочен мехур със стрес инконтиненцията на
урината III ст. – по част VIII, раздел IX, т.4.1 –
20%ТНР; за ретенция на урината с остатъчна урина 80 мл. по част VIII, раздел IX, т.1.1 –
10%ТНР; за хиатална херния с рефлукс езофагит по част VIII, раздел VIII, т.2.2.2 –
30%ТНР; за хр. тубулоинтерстициален нефрит компенсирана бъбречна функция без
обостряния над три пъти годишно по част IX, раздел XIX, т.3.1 –
10%ТНР; за радкулерния синдром клин. И ЕМГ данни с хронично рецидивиращ
характер без описан тежък функц. дефицит по част VII, т.15.2 –
30%ТНР; за огнищната чернодробна стеатоза не се следва %ТНР.
Това ЕР няма данни да е било
оспорено от Б., поради което и същото е влязло в сила. Или, към настоящия
момент с влязъл в сила административен акт на лицето са определени 40%ТНР.
Като свидетели по делото са
разпитани С.Б.Б. и Соня Иванова Зиенба.
Свидетелката Б. заявява, че е
дъщеря на ищцата. От 2011г. до 2017г. майка и е инвалидизирана, като в края на
2018г. и е отнето правото за инвалидизиране, като няколко пъти поради грешка на
състава на ТЕЛК процентът и за инвалидност е бил намален. Подавани са жалби в
ТЕЛК лично от ищцата, като за последния случай пред НЕЛК е била включително в
болница и не е успяла в писмен вид да я предостави, поради което свидетелката е
отишла в болницата, снимала е жалбата и я е предоставила. Твърди, че над три
години са обжалванията – от края на 2017г. до началото на 2021г., като майка и
е била съсипана и през годините е преживяла постоянни нерви, като се е надявала
на всяко едно обжалване да бъдат поправени допуснатите грешки, което за
съжаление не се е случило. Това свидетелката посочва, че за ищцата е било стрес
– в тези три години са й били назначени експертизи от психолог, трябвало е да
взима хапчета, които не може да си позволи, защото са я лишили от пенсия по
болест. Ищцата е била свидетел как медицинско лице обяснило на лице, което няма
заболяване какви документи да си набави за освидетелстване, обадила се е на
свидетелката и е плачела, че хора като нея са лишавани от правото си да
получават пенсия, а други по неправилния начин се сдобиват с пенсия без да имат
право. Посочва, че всеки път, когато стане въпрос за ЕР на ТЕЛК, ищцата се е
разстройвала, като това е прогресирало във времето, тя е на издръжка на
семейството на свидетелката и се е случвало да каже, че ще си сложи край на
живота, за да не бъде в тежест, било е загуба на надежда, стрес.
Най-притеснителното е било през последната година, когато в пандемията е
трябвало да влезе в болница, като притесненията й са били да не заболее от
ковид, което за нея е изключително опасно. Свидетелката посочва, че основното
заболяване на ищцата е сърдечно – тя е с аритмия, излиза извън ритъм, като
последният път лекарите са разгледали случая само по документи.
Свидетелката Зиенба твърди, че
познава ищцата от 1986г. и са приятелки, всеки ден се виждат, като Б. е доста недобре
със здравето. От 2011г. до 2017г. е получавала пенсия, като през следващите
години е обжалвала, но до такава степен е била възмутена, обидена как може да
има толкова много болести, как може да я разиграват, да я обиждат хората, които
решават. Свидетелката боледува заедно с ищцата, на която толкова ниско й е
паднало самочувствието, че я нямат за нищо – някои други могат, а тя не може.
Вечерта преди разпита, свидетелката е била заедно с ищцата на разходка, на нея
и е прилошало и едно момиченца попитало дали да извика Бърза помощ.
Свидетелката посочва, че ищцата не е добре здравословно, цялото това разкарване
и се е отразило много лошо, било си е чиста подигравка, за всяко нещо има
епикризи, защото не е добре.
Като доказателства по делото са
приети, представени с жалбата копия на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК/л.7-24/; писмено
становище от Председателя на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД,
представено с отговора на исковата молба/л.45/; МЕД на ищцата, представено с
писмо изх.№05-70-1/18.08.2021г. на Директор РЗИ – Пловдив/л.52/; данни за
отпуснати и получавани пенсии от ищцата за периода 01.10.2017г. до
01.10.2019г., изискани служебно от съда от ТП на НОИ – Пловдив/л.93-95/.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд - Пловдив намира следното от
правна страна.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, съгласно новелата на чл.203 ал.1 АПК
се разглеждат по реда на Глава единадесета. А за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ал.2/. По реда на
тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за
имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на
Европейския съюз/ал.3/.
Според чл.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се
определя по чл.7 ал.1.
Съдът констатира, че ищцата е
физическо лице, поради което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а
съобразно новелата на чл.105 ал.2 от Закона за здравето, териториалните
експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към
които са открити, следователно са налице изискванията на чл.205 ал.1 АПК, тъй
като исковете са предявени срещу юридическото лице „УМБАЛ Пловдив“АД, в чиято
структура е органът, издал твърдените като незаконосъобразни актове, а именно
Пети състав на ТЕЛК. Впрочем, този въпрос е разрешен с влязло в сила
Определение №1280/10.02. 2022г., постановено по адм. дело №921/2022г. на ВАС,
Трето отделение.
От изложеното следва, че както
ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по
чл.203 АПК, във връзка с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в
процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по
възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи
само с решението по същество на правния спор.
На следващо място следва да
бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е
необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно:
причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл.204 АПК са
въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава
ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от
това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 АПК, където липсва
изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или
съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204 ал.3 и 4 АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен
административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, предварителното установяване на нищожността или
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на
делото, нито за ангажиране на отговорността.
Необходимо е обаче, в исковото
производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по
два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно
съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149
ал.5 АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с
един съдебен акт.
В случая, както вече се посочи,
от събраните по делото доказателства, се установява наличието на отменени по
съответния ред административни актове, от които ищцата твърди, че са произлезли
претендираните от нея вреди. С отменителните решения на НЕЛК обаче преписката е
връщана на ТЕЛК за ново произнасяне при спазване на посочените указания. С
други думи казано, с така отменените по съответния ред административни актове,
стартиралото пред ТЕЛК производство по преосвидетелстване на ищцата, не е
приключило. То е приключило с последващо издадено ЕР №1445 от зас.№046 от
18.03.2021г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД, с което на Б. са
определени 40%ТНР.
Все в тази насока следва да се
посочи, че всеки административен акт, който е неблагоприятен за своя адресат,
създава негативни емоции у последния, стига, разбира се ако лицето адекватно да
възприема социалната действителност. Тези негативни последици в личен план са
напълно очаквани, предвидими, случващи се нормално, когато дадено лице като
адресат на акта счита, че необосновано е засегната правната му сфера. Важно тук
е да се прецени степента на интервенция в сферата на адресата, която се
предопределя от конкретните обстоятелства, напр. извършено изпълнение по акта,
издаването му от органа при ясното разбиране, че не е налице основание за
възникване задължения на адресата и други подобни. В последните хипотези ще е
налице по-сериозно засягане сферата на адресата, тъй като същият ще е поставен
не само в състояние за евентуална заплаха, а на директна намеса в правната му
сфера.
В дадения случай обаче е било
налице само едно правно очакване, тъй като Б. се е възползвала от възможността
да обжалва всеки един постановен от Пети състав на ТЕЛК административен акт.
Следва в случая да бъде съобразено, че „неудобството” на даден субект да е
страна в правен спор и да очаква разрешаването му/в една или друга посока/ е
заложено като допустимо и нормално да се търпи от всяка страна, за да може да
се осъществява правосъдието в държавата. То обаче не може да е основание само
по себе си за възникване по право на някаква специална хипотеза на обезвреда,
затова че лицето е било принудено по административен и съдебен ред да отстоява
правата си. Друг е въпросът, че в конкретния случай от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин как ищцата е очаквала да се
разреши този спор.
Това е така, защото с
първоначално посоченото като незаконосъобразно ЕР на ТЕЛК №3683 от зас. №161 от
12.10.2017г. на Б. са определени 48%ТНР за установените заболявания. Недоволна
от така издаденото решение тя го оспорва пред НЕЛК, който отменя ЕР на ТЕЛК и
връща за ново освидетелстване, тъй като е установил, че по част от
заболяванията на лицето не е налице произнасяне от ТЕЛК, а по едно от тях се
следва по-малък %ТНР. В тази връзка Пети състав на ТЕЛК се е произнесъл с ЕР
№4883 от зас.№180 от 30.10.2018г., с което е определил 40%ТНР, т.е. по-малък
процент от първоначално определения такъв. От Б. е подадена жалба и срещу така
издаденото решение с твърдения, че е представила необходимата медицинска
документация, по пак не й определят по-висок %ТНР. По тази жалба НЕЛК се
произнася с ЕР, с което отново отменя ЕР на ТЕЛК и връща за ново
освидетелстване, поради новопредставени от лицето медицински документи, както и
непроизнасяне по налични такива. Независимо от гореизложеното, при новото
разглеждане ТЕЛК отново определя 40%ТНР на Б. с ЕР №2278 от зас. №083 от 07.05.2020г.,
който резултат също не е удовлетворил ищцата, доколкото с жалба от 08.06.2020г.
го е оспорила пред НЕЛК, който за пореден път отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново
разглеждане, поради неаргументиране на една от диагнозите, а именно за хиатална
херния с рефлукс езофагит, за което на лицето е определен %ТНР по част VIII, раздел VIII, т.2.2.1 –
20%ТНР, като по отношение на останалите заболявания и определени %ТНР НЕЛК не е
констатирал нарушения, в т.ч. и за водещото заболяване, за което се следват
40%ТНР и което предопределя крайния процент ТНР.
И най-сетне, производството по
преосвидетелстване на лицето е приключило с ЕР №1445 от зас.№046 от
18.03.2021г. на Пети състав на ТЕЛК, с което на Б. окончателно са определени
40%ТНР. Повече от очевидно е, че този %ТНР е по-нисък от първоначално определения
с ЕР от 12.10.2017г./48%ТНР/ и напълно идентичен с определените с ЕР от
30.10.2018г. и 07.05.2020г. 40%ТНР. Казано по друг начин, дори и ищцата да има
множество заболявания, каквито са нейните твърдения, не за всички от тях
законодателят е предвидил определяне на %ТНР. Отделно от това, първоначално
крайният процент ТНР е определян съгласно разпоредбата на т.III от Приложение
№2 към чл.63 ал.3 НМЕ, която впоследствие е отменена, като на лицата,
освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК в периода от 3 август 2018г. до
влизането в сила на Постановление №139 на Министерския съвет от 6 юни 2019г. за
изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза/ДВ, бр.46 от
2019г., в сила от 11.06.2019г./, с §3 ПЗР на същото постановление,
законодателят е предоставил право да подадат заявление-декларация за
преосвидетелстване, извън случаите по чл.56 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ/обн., ДВ, бр.34 от
2010г.; изм. и доп., бр.5 и 41 от 2011г., бр.55 от 2014г., бр.96 от 2016г. и
бр.62 от 2018г./ в едномесечен срок от влизането в сила на това постановление.
Т.е., в случай, че ищцата е била недоволна от прилагането на т.III от
Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ при определяне на крайния процент ТНР, каквито
възражения са изложени в исковата молба, е разполагала с възможността да подаде
заявление-декларация в указания срок, но това няма данни да е било сторено.
От всичко изложено до тук
следва извод, че единствено и само недоверието на ищцата в дейността на ТЕЛК и
неясната позиция в собствената и защита, е довело до едно продължило във
времето обжалване на всеки един постановен от административния орган акт. При
тези обжалвания и при последващите преосвидетелствания от страна на ищцата
всеки път са представяни нови медицински документи, което очевидно е затруднило
окончателното разрешаване на сложения за разглеждане в ТЕЛК и НЕЛК
административноправен спор, който в крайна сметка е приключил с решение, което
е дори по-неблагоприятно за лицето от първоначалното постановено такова от 12.10.2017г.
С други думи казано, описаните
в исковата молба негативни емоции и преживявания в резултат на отменените по
съответния ред ЕР на ТЕЛК, дори и да са породени у Б., според настоящия съдебен
състав се дължат изключително на нейното поведение. А съгласно чл.5 ЗОДОВ, ако
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не
се дължи.
Дори и да не бъде възприето
изложеното до тук, следва да бъде съобразено, че в настоящото исково
производство, макар същото да се развива със засилено служебно начало, ищецът
не е освободен от задължението да докаже твърденията си, изложени в исковата
молба, в каквато насока съдът е дал изрични указания при разпределението на
доказателствената тежест.
Следва преди всичко да бъде
съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в
редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от
законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната
практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от
правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на
фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество,
права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно
вредите се делят на имуществени и неимуществени.
Във връзка с претендираните тук
неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено още и че те се изразяват в
засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат
последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и
неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и
морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и
последиците от накърняване на естетическите му чувства.
В казуса по делото остана
недоказано, с изискуемата от закона категоричност и несъмненост, твърдението,
че ищцата е претърпяла подобни на описаните в исковата молба притеснение,
безпокойство и душевен дискомфорт, вследствие на незаконосъобразните ЕР на
ТЕЛК, които по някакъв начин да са увредили нейното психическо или физическо
здраве или да са намерили друго отражение върху нейните морални устои. В тази
връзка на доказване подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни
чувства и емоции. Освен това не всяко увреждане е релевантно, а само онова,
което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност и
то тогава, когато това увреждане се проявява в по-голяма степен от нормално
възприетото, каквото не се установи и от разпита на допуснатите по делото
свидетели Б. и Зиенба.
Все в тази насока следва да се
посочи, че установяването на конкретните проявления следва да даде на съда
достатъчна опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от тук -
за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази
причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на
отработване на негативните вътрешни изживявания.
Съдът намира, че твърдените от
ищцата чувства, ако и да са били изпитани от нея, не сочат на такива
интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или състояния, които да се
определят като неимуществени вреди. Същите не сочат на накърнени нематериални
блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Изложеното изключва определянето
на негативните изживявания, твърдени от ищцата, като претърпени „неимуществени
вреди“, подлежащи на справедливо обезщетяване, каквото тя претендира.
По идентичен начин стои въпросът
и с претендираните имуществени вреди. Следва в тази връзка да бъде съобразено,
че пропусната полза, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от
ищцата, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а
като резултат от деянието ищцата е била лишена от сигурна облага. Пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличението/в този смисъл е и още Тълкувателно решение №
3/12.12.2012г. на ВКС по т.дело №3/2012г./.
С оглед на това, за да се
претендира успешно обезщетение за пропуснати ползи от отменените ЕР на ТЕЛК, то
следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че патримониумът на Б.
би се увеличил с търсената сума в размер на 3 300 лева и в твърдения период от
време 01.10.2017г. – 01.10.2019г., или иначе казано, че на ищцата не е била
отпусната, респ. заплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в
посочения общ размер, единствено по причина на незаконосъобразните ЕР на ТЕЛК.
Това е така, защото пропуснатите ползи, както вече се посочи, не се
предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин,
указания за което са дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито
съдебно заседание.
В конкретния случай Б. твърди,
че за периода от 01.10.2017г. до 01.01.2019г. не е получавала пенсия по болест,
т.е. пенсия за инвалидност, което се потвърждава от приложеното по делото
Разпореждане №**********, протокол №Р01085 от 06.11.2017г. на Ръководител ПО
при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.96 КСО е прекратена личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО отпусната на Б.,
поради определяне на 48%ТНР. В случая обаче, при положение, че ищцата е била
недоволна от прекратяването на пенсията, е разполагала с възможността да оспори
това разпореждане, доколкото същото подлежи на самостоятелно обжалване. Такива
данни по делото обаче не се съдържат. Отделно от това, следва да бъде
съобразено, че като краен резултат с последно издаденото ЕР на ТЕЛК на лицето
са определени 40%ТНР, т.е. същото отново не отговаря на условията за получаване
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Или, в случая не се установява неотпускането на
личния пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б. да е единствено по
причина на незаконосъобразните ЕР на ТЕЛК, поради което и следва да се приеме,
че липсва и следващата предпоставка за реализиране отговорността на ответника,
а именно – вредата/дори и да е настъпила/ да е в пряка причинна връзка с
постановените незаконосъобразни административни актове.
Всичко, изложено по-горе,
обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на така предявените
претенции като неоснователни.
По разноските.
С оглед изхода от спора,
на ответника се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на
1 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХХVIIІ състав
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.А.Б. ***, искови
претенции срещу „УМБАЛ Пловдив“ АД, както следва: за сумата в размер на
3 300 лева, ведно със законната лихва върху посочената главница,
представляваща обезвреда за причинени на ищцата имуществени вреди за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2019г.,
изразяващи се в неполучаване на пенсия за инвалидност, вследствие на
незаконосъобразно ЕР №3683 от зас.№161 от 12.10.2017г. на Пети състав на ТЕЛК
към „УМБАЛ Пловдив“АД; за сумата в размер на 2 000 лева, представляваща
обезвреда за причинени на ищцата неимуществени вреди за периода от 12.10.2017г.
до 03.05.2018г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и душевен
дискомфорт, вследствие на незаконосъобразно ЕР №3683 от зас. №161 от
12.10.2017г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД, отменено с ЕР №0443
от зас.№077 от 03.05.2018г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични
болести; за сумата в размер на 2 500 лева, представляваща обезвреда за
причинени на ищцата неимуществени вреди за периода от 30.10.2018г. до
29.01.2020г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и душевен дискомфорт,
вследствие на незаконосъобразно ЕР №4883 от зас. №180 от 30.10.2018г. на Пети
състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД, отменено с ЕР №0282 от зас.№015 от
29.01.2020г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания; за сумата в размер на 2 500 лева,
представляваща обезвреда за причинени на ищцата неимуществени вреди за периода
от 07.05.2020г. до 19.01.2021г., изразяващи се в притеснение, безпокойство и
душевен дискомфорт, вследствие на незаконосъобразно ЕР №2278 от зас.№083 от
07.05.2020г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД, отменено с ЕР №0105
от зас.№012 от 19.01.2021г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.А.Б. *** да
заплати на „УМБАЛ Пловдив“АД с адрес на призоваване гр.Пловдив, бул.“България“
№234 сумата в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :