Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 31.05.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 1617/20 г., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от Д.Й.А., с която са предявени срещу „Ч.Т.“ ЕООД искове с правно основание чл.116 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМГО. Твърди се от ищеца, че е притежател на национална словна марка „Kylie” с рег.N 99477/16.10.2017 г. и на марка „Kylie Byrthday Edition”, регистрирани в Патентното ведомство за стоки и услуги клас 3 и клас 35. Сочи се, че в края на 2017 г. е подадено в Агенция „Митници“ заявление N 32-332156/2017 г. за предприемане на действия за защита на права върху интелектуална собственост по отношение на стоки, означени с търговски марки рег.N 99477 и 99478, а през 2018 г. отново е подадено такова заявление, което е било одобрено за срок от една година. Поддържа се от ищеца, че на 26.04.2018 г. на основание чл.17, пар.1 от Регламент N 608/2013 с разписка за задържане N 0094391/26.04.2018 г. са задържани 570 бр.гланц за устни, обозначени с търговската марка „Kylie”, които са под режим внос, а техен получател е ответника. След това със съгласието на ищеца, който не е дал разрешение за внос, задържаните стоки са били унищожени неоригиналните стоки. Иска се от ищеца да се установи факта на извършено нарушение на правото върху словната марка „Kylie” с рег.N 99477/16.10.2017 г изразяващо се в извършване на внос на неоригинални стоки, обозначени с марката на ищеца, да се осъди ответникът да преустанови извършване нарушението, изразяващо се във внос на стоки с марката на ищеца, както и да се присъди обезщетение в размер на 17 100 лв.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.
Представено е свидетелство за регистрация на марка N 99477, издадено от Патентно ведомство на 20.10.2017 г., от което се установява, че ищецът е притежател на национална словна марка „Kylie” с рег.N 99477/16.10.2017 г. и на марка „Kylie Byrthday Edition”, регистрирани в Патентното ведомство, които обхващат стоки и услуги клас 3 и клас 35.
Представена е разписка N 0094391/26.04.2018 г., от която се установява, че от Агенция „Митници“ са били задържани декларирани от ответника стоки за внос.
Представен е протокол N 27 от 14.06.2018 г. на Митница „Столична“, в който е удостоверено, че задържаните с разписка за задържане N 0094391/26.04.2018 г. стоки – 570 бр.гланц за устни с търговска марка „„Kylie“ са били унищожени чрез начупване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.116 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗМГО.
По иска с правно основание чл.116 ал.1, т.1 ЗМГО - за установяване факта на нарушение на право върху марка. Установи се от представеното свидетелство за регистрация на марка N 99477, издадено от Патентно ведомство на 20.10.2017 г., че ищецът е притежател на правото върху търговска марка „KYLIE” с рег.N 99477/16.10.2017 г., която включва стоки по клас 3 и услуги по клас 35. Ищецът на основание чл.10 ал.1 ЗМГО чрез регистрацията на марката е придобил правото върху нея, а от качеството му на притежател на марката произтича активната легитимация да води иска по чл. 116 ал.1, т.1 ЗМГО срещу всяко лице, което е нарушило изключителното му право.
По делото е представена разписка N 0094391/26.04.2018 г. ведно с опис към нея /лист 79/, от която се установява, че от Агенция „Митници“ са били задържани декларирани от ответника стоки за внос – 570 бр.гланц за устни „Kylie“, а от протокол N 27 от 14.06.2018 г. на Митница „Столична“ се установява, че задържаните с разписка за задържане N 0094391/26.04.2018 г. стоки – 570 бр.гланц за устни с търговска марка „Kylie“ са били унищожени чрез начупване. Разписката за задържане на стоки N 0094391/26.04.2018 г., ведно с описът към нея, и протокол N 27 от 14.06.2018 г. за унищожаване на конфискувана стока имат качеството на официални удостоверителни документи, които притежават обвързваща съда доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК. Тези официални документи не са оспорени, поради което съдът въз основа на тях приема за установено, че на 26.04.2018 г. ответникът е направил опит да извърши внос на територията на Република България на стоки – 570 бр.гланц за устни с търговска марка „Kylie“. Стоките, които са предмет на вноса, носят търговската марка, върху която права има ищецът, но не са представени доказателства ищецът в качеството на притежател на марката да е разрешил на ответника да внесе стоките, означени с процесната марка.
При тези факти съдът намира за установено, че без разрешение на ищеца ответникът, който е декларирал за внос стоките, е направил опит да извърши внос на стоки, върху които е поставен отличителният знак, върху който ищецът има право на марка. Доколкото няма данни, а и не се твърди, стоките да са били произведени с разрешение на ищеца, съдът приема, че стоките не са „оригинални“, т. е. това са стоки, носещи без съгласието на ищеца знака на регистрираната от него марка. В ТР № 1/11.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. и в ТР от 15 юни 2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ОСТК на ВКС, е прието, че „оригиналните“ стоки носят графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя на правото. Съдът приема, че процесните стоки не са „оригинални“, а „имитация“.
Признатата на ищеца защита включва стоки по клас 3, сред които попада и следното изделие – „гланц за устни“. Процесните стоки представляват „гланц за устни“, което означава, че е налице идентичност със защитените стоки по клас 3.
От страна на ответника е направен опит стоките, носещи процесната марка, да бъдат внесени на територията на страната, т.е направен е опит за „внос“. Извършените от ответника фактически действия следва да се подведат по нормата на чл.13 ал.2, т.3 ЗМГО, поради което съдът приема за установено, че ответникът е използвал в своята търговска дейност знака за стоки, притежаван от ищеца. Субект на нарушението по чл.13 ал.2, т.3 ЗМГО може да е всяко лице, извършващо фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация. В случая ответникът е извършител на процесното нарушение, защото именно той в качеството на декларатор на стоките е направил опит да ги внесе в страната.
Искът по чл.116 ал.1, т.1 ЗМГО е основателен, защото е установен фактът на извършено от ответника нарушение на право върху марка, притежавано от ищеца.
По делото няма данни след процесното нарушение ответникът да е извършил нови нарушения, но това не е основание за отхвърляне на иска по чл.116 ал.1, т.2. Това е така, защото съществува потенциалната възможност в бъдеще отново ответникът да направи опит да извърши внос на стоки, които не са „оригинални“. Искът по чл.116 ал.1, т.2 е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.116 ал.1, т.3. От страна на ищеца, който носи доказателствената тежест и на който с определението за доклад по чл.140 ГПК от 17.02.2021 г. е указано на основание чл.146 ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за факта, че претърпените от него вреди възлизат на 17 100 лв., не са представени доказателства за размера на претърпените вреди.
Вносът на процесните стоки не е осъществен, защото те са задържани на митницата и унищожени, но това не означава, че ищецът не е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /“роялти“/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар. От страна на ищеца обаче не се твърди, че претърпяната от него вреда се формира от неполученото лицензионно възнаграждение /“роялти“/, поради което въпросът за размера на това възнаграждение е извън предмета на делото.
Ищецът формира размера на претендираното обезщетение въз основа на равностойността на стоките по цени на дребно – чл.119 ал.1, т.2 ЗМГО. По делото обаче не са представени доказателства за равностойността по цени на дребно на правомерно произведените стоки – „гланц за устни“, които са идентични със стоките, предмет на нарушението, въпреки дадените от съда указания по чл.146 ал.2 ГПК, поради което обезщетение следва да се определи по реда на чл.119 ал.1, т.1 ЗМГО.
Съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение, което определено по реда на чл.119 ал.1, т.1 ЗМГО, възлиза на 3000 лв., който размер ще въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Внос не е осъществен и неоригиналните стоки не са продавани на пазара, т.е. ответникът не е получил от нарушението приход, който да обуслови по-висок размер на обезщетение, а и репутацията на притежателя на марката не е нарушена, поради което размерът от 3000 лв. се явява справедлив, доколкото не е доказано да са настъпили значителни за ищеца вреди.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете по чл.116 ал.1, т.1 и т.2 ЗМГО следва да бъдат уважени, както и искът по т.3 до размера от 3000 лв., а за разликата до пълния предявен размер искът за обезщетение следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.116 ал.1, т.1 ЗМГО, вр. с чл. 13, ал. 1, т.1 ЗМГО по предявен иск от Д.Й.А. ЕГН **********,***, срещу „Ч.Т.“ ЕООД, ***, , че „Ч.Т.“ ЕООД, ***, е нарушил правата на Д.Й.А. ЕГН **********,***, върху търговската марка „KYLIE” с рег.N 99477-словна за стоки от клас 3, чрез осъществен на 26.04.2018 г. внос на стоки – 570 бр. „гланц за устни“, обозначени със същия знак, но без съгласието на притежателя на търговската марка.
ОСЪЖДА „Ч.Т.“ ЕООД, ***, да преустанови нарушението върху търговската марка „KYLIE” с рег.N 99477-словна за стоки от клас 3, чрез извършване на внос на стоки – „гланц за устни“, означени с тази марка.
ОСЪЖДА „Ч.Т.“ ЕООД, ***, да заплати на Д.Й.А. ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 3000 лв. – за нарушение на търговската марка „KYLIE” с рег.N 99477-словна за стоки от клас 3, чрез осъществен на 26.04.2018 г. внос на стоки – 570 бр. „гланц за устни“, обозначени със същия знак, но без съгласието на притежателя на търговската марка, ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 1060,78 лв., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 17 100 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: