Решение по дело №406/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 127
Дата: 8 август 2022 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20217110700406
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                                                                                                                                                                                127 от 08.08.2022 г., гр. Кюстендил

 

          В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 406 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба от М.К.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-100-6500/3631#2/08.10.2021 г., издаден от П. С. – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, с който ѝ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1115,63 лева – недължимо платена сума по схемата за обвързано подпомагане на плодове (основна група) (СП – основна). Изложени са доводи незаконосъобразност на процесния АУПДВ на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на акта.

В хода на съдебното производство жалбата се поддържа от адвокат К. Р.процесуален представител по пълномощие на М.А.. Същият претендира присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер на 248,33 лева с ДДС.

Ответникът заместник изпълнителният директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, чрез процесуалните си представители по пълномощие юрисконсулт Д. Х. и юрисконсулт Д. Г., оспорва жалбата като неоснователна. В последното съдебно заседание по делото юрисконсулт Г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:   

М.А., регистрирана с уникален регистрационен номер 365445 в Интегрираната система за администриране и контрол, е подала заявление за подпомагане за кампания 2020 с уникален идентификационен номер (УИН) 10/240620/72010 по схеми и мерки за директни плащания, включително по СП – основна, във връзка с която е декларирала обща площ от 5,40 ха в землището на с. Долна Гращица, община Кюстендил (БЗС № 22071-46-1, с площ от 0,17 ха и БЗС     № 22071-52-1, с площ от 5,23 ха). Във връзка с подаденото заявление за подпомагане на 17.11.2020 г. е извършена проверка на място чрез дистанционен контрол от дирекция „Технически инспекторат” на ДФЗ, отдел „Регионален технически инспекторат”  (РТИ) – Разград, със заявка № 408019, резултатите от която са обективирани в доклад за проверка на площи от същата дата. В доклада е посочено, че БЗС № 22071-46-1, с площ от 0,17 ха и БЗС № 22071-52-1, с площ от 5,23 ха, двата с декларирана култура 222040 – череши, са недопустими по СП – основна. До М.А. са изпратени уведомително писмо с изх. № 01-172-6500/10923/19.11.2020 г., издадено от началника на РТИ – Разград и копие от доклада, с препоръчана пощенска пратка. Пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена и уведомителното писмо е обявено на сайта на ДФЗ. На 01.12.2020 г. А. е подала декларация съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/17.02.2015 г.). В таблица № 1 от декларацията са посочени документи, доказващи изискуем минимален добив череши, а в таблица № 2 са отразени БЗС № 22071-46-1, с площ от 0,17 ха и БЗС № 22071-52-1, с площ от 5,23 ха, като за култура 1 за двата е посочено „222040 – череши”.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК ответникът е връчил на 08.07.2021 г. на М.А. уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/3500/21.05.2021 г., с което я е уведомил, че открива производство по издаване на АУПДВ, като ѝ е предоставил възможност за възражение в 7-дневен срок от получаването му. Тя е представила възражение с вх. № 02-100-6500/3631/13.07.2021 г. по описа на Областна дирекция „Земеделие” – Кюстендил. Ответникът е приел за неоснователно възражението и е издал оспорения АУПДВ, постановявайки връщане на сумата от 1115,63 лева. В акта е отразено, че след извършен допълнителен контрол на проверката на място за допустимост на декларираните парцели по СП – основна, посоченият в таблица 1 парцел – БЗС № 22071-46-1, с площ от 0,17 ха, се явява недопустим. При извършването на калкулациите по СП – основна, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на посочения парцел не е взета предвид, и на А. е изплатена сума в размер на 11 834,78 лева по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СП – основна при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, е наложило повторното преразглеждане на подаденото от А. заявление. След приключване на повторните проверки е установено, че горепосоченият парцел е изначално недопустим за подпомагане по СП – основна. След извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СП – основна възлиза на 10 719,15 лева. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СП – основна, в размер на 1115,63 лева, представлява недължимо изплатена сума. Процесният АУПДВ е връчен А. на 30.11.2021 г. Жалбата срещу същия е подадена 10.12.2021 г.

По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лица по която е изготвило заключение с вх. № 2488/14.06.2022 г. В заключението е посочено, че БЗС       № 22071-46-1 и БЗС № 22071-52-1 са разположени много близо (разстоянието помежду им е 225 метра) и подадените от А. документи, доказващи реализираната продукция, приложени към декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.05.2015 г., могат да се отнасят и за двата парцела. Размерът на недопустимите площи, след извършване на собствено дешифриране на БЗС № 22071-46-1, е 0,07 ха. Вещото лице е посочило в табличен вид процента на наддеклариране към общата установена площ по СП – основна съгласно чл. 19 от Регламент № 640/2014 на Комисията преди и след извършване на прекалкулацията на следващата се финансова помощ. При изслушването му в съдебното заседание вещото лице заявява, че допустимите и недопустимите площи в БЗС № 22071-46-1 не би следвало да се разглеждат като два отделни парцела, както и че в недопустимите площи в размер на 0,07 ха от същия няма плододаващи дървета.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:  

Процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – заместник изпълнителният директор на ДФЗ П. С., във връзка със Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5, пр. 1 във вр. с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1, 2, 7 и 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба  административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от възможността за организиране на ефективна правна защита и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя), и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ, в мотивите на издадения административен акт.

Изложените в оспорения АУПДВ фактически и правни основания са без връзка помежду им. Като правни основания за издаването на акта са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 35 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, както и на чл. 27, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г., като същият е постановен във връзка с констатации на органа за недължимо получено плащане от М.А. по заявената от нея СПосновна. От друга страна, от изложените в акта фактически основания се установява, че Министерството на земеделието и ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) на основание чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. са осъществили контрол по отношение наличието на заявената култура и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура спрямо данните от извършената проверка на място от дирекция „Технически инспекторат” на ДФЗ на 17.11.2020 г. Административният орган е възпроизвел текста на чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г., в относимата редакция, но не е конкретизирал предмета на извършения контрол – дали е за наличие на заявената култура или за спазването на минималните агротехнически мероприятия. Изложени са данни за това, че при проверката на място БЗС № 22071-46-1, с площ от 0,17 ха, е определен за допустим за подпомагане по останалите схеми, но след допълнителен контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане – СПосновна, същият е недопустим по причини, посочени в изготвения доклад, за който А. е уведомена с уведомително писмо с изх. № 01-172-6500/10923/19.11.2020 г., издадено от началника на РТИ – Разград, получено на 29.01.2021 г., което не е обжалвано в законоустановения срок.

В доклада от проверката, към който се препраща в мотивите на оспорения АУПДВ, е посочено, че БЗС № 22071-46-1, с площ от 0,17 ха и БЗС № 22071-52-1, с площ от 5,23 ха, двата с декларирана култура 222040 – череши, са недопустими по заявената схема за обвързано подпомагане. Липсва правна квалификация на описаните в доклада факти във връзка с общите основания за възстановяване на финансовата помощ по чл. 27 от ЗПЗП и на специалните основания по Наредба № 3/17.02.2015 г. Според чл. 32а от Наредба № 3/17.02.2015 г., когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. В случая актът е издаден в хипотезата на чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ЗПЗП, предвиждаща дължимост на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. От друга страна, основания (критерии) за недопустимост за подпомагане са предвидени и в чл. 29, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/17.02.2015 г., която, въпреки че е относим за случая нормативен акт, не е посочена в доклада. Съгласно цитираните правни норми право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделските стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0,5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, а подлежащи на подпомагане са заявените площи, когато: са заети с културите по ал. 1 и са с минимална площ на парцела 0,1 ха (т. 1); отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 23 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (т. 2); през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури по ал. 1 съгласно приложение № 5 (т. 3); и установената култура съответства на заявената култура; площи, на които се установи култура, различна от заявената, се считат за наддекларирани (т. 4). Във връзка с правилото за допустимост по т. 3 А. е представила декларация и опис на документите, изискуеми в чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., които е следвало да бъдат анализирани от органа при издаване на акта. Вместо да посочи връзката между изложените фактически и правни основания, органът е формирал извод, че след приключване на „повторните проверки (без да уточни кои са те) е установено, че БЗС № 22071-46-1, с площ от 0,17 ха, е „изначално” недопустим за подпомагане по СП – основна.

Освен това в случая липсват фактически и правни основания относно размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане. Не е ясно как е формирана процесната сума. Според изложеното в оспорения акт е извършена прекалкулация, при която изчислената полагаема се финансова помощ по СПосновна възлиза на 10 719,15 лева, а разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ – в размер на 1115,63 лева, представлява недължимо изплатена сума. Изложените мотиви, преценени съобразно доказателствата по делото за реализирана продукция и правилата по чл. 29, ал. 3 и чл. 34, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., не позволяват проверка относно законосъобразността на формираната сума. Съгласно посочените правни норми министърът на земеделието определя със заповед размера на подпомагането на хектар, а размерът на помощта по схемата се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 3 за получен и реализиран на пазара добив и са представени доказателства за това. В случая М.А. е изпълнила задължението си по чл. 32, ал. 1 от Наредба                     № 3/17.02.2015 г. да декларира и представи доказателства за произведената и реализирана продукция през 2020 г., но органът не ги е проверил и не е изложил изводи съобразно чл. 29, ал. 3 от същата наредба, поради което остават неясни начинът на формиране на размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане и нормативното основание за възстановяването му. В оспорения АУПДВ не се съдържат данни и какъв е бил техническият пропуск, вследствие на който е изплатена процесната сума. В акта липсва и препращане към друг акт, в който да се съдържат конкретни мотиви за констатацията, че помощта по схемата в размер на 1115,63 лева е недължимо платена и подлежи на връщане.

Процесният АУПДВ е издаден без наличието на акт чл. 10б, ал. 1 от Наредба        № 5/27.02.2009 г. Административното производство по реализиране на схемите за директни плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 3/17.05.2015 г., започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат. Формата, редът, сроковете за подаване и съдържанието на заявлението са уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба  № 5/27.02.2009 г.), като Разплащателната агенция извършва административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. ДФЗ – РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ – РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане, като съгласно разпоредбата на чл. 32а от Наредба   № 3/17.02.2015 г., когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. От изложеното се налага изводът, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, в т.ч. и по СПосновна, следва задължително да приключи с издаване на изричен акт – уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции.

Както бе посочено по-горе, по подаденото от М.А. заявление за подпомагане с УИН 10/240620/72010 за кампания 2020 г. не е издаден нарочен акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Съдът приема, че до влизането в сила на акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., който същевременно да съдържа и конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост, компетентният административен орган не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във вр. с чл. 27, ал. 35 и 7 от ЗПЗП. Т.е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на публичното държавно вземане и обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ. Неосъществяването на посочената задължителна фаза от административното производство е довело до ограничаване на възможността на М.А. да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което я е лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите ѝ права и интереси, и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дори и на А. да бяха съобщени уведомителното писмо с изх. № 01-172-6500/1023/19.11.2020 г., издадено от началника на РТИ – Разград и доклада от проверката на място (съдът приема, че същите не са ѝ съобщени редовно, доколкото в случая не са били налице предпоставките за съобщаването им по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК), съобщаването им не може да дерогира задължението за издаване на акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че за да се пристъпи към съобщаване в производството пред административния орган по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването по реда на предходните алинеи на чл. 18а от АПК. Връщането на препоръчаното писмо от адреса на получателя, с отбелязване, че пратката не е потърсена, не е равнозначно на ненамиране на лицето на посочения адрес (вж. в т. см. Определение                                        № 10701/21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2021 г., IV о. и Решение    № 3330/07.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2021 г., I о.).

Така допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на процесния акт в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ по смисъла на чл. 32а от Наредба № 3/2015 г. във вр. с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 35 и 7 от ЗПЗП.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора на ДФЗ (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от Допълнителните разпоредби на същата наредба дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 369,71 лева с ДДС, но доколкото адвокат Р. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА ДФЗ следва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в претендирания размер – 248,33 лева с ДДС.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/3631#2/08.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на адвокат К. П. Р., от Адвокатска колегия – Кюстендил, сумата в размер на 248,33 лв. (двеста четиридесет и осем лева и тридесет и три стотинки) с ДДС – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                                       СЪДИЯ: