Пловдивска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу С.В.К. за това, че за периода от месец февруари 2016 г.
до месец февруари 2020 г. включително, в гр. П., обл. П., след като е бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт – Определение от 24.11.2015 г. на Пловдивски
районен съд по гр. дело № 7677 по описа на съда за 2015 г., ІІІ брачен състав, влязло в сила на
24.11.2015 г., с което е била одобрена постигната спогодба да издържа свои
низходящи – дъщеря си С.С.К. ЕГН **********, родена на *** г. и сина си К.С.К.
ЕГН **********, роден на *** г., чрез тяхната майка и законен представител А.Г.Т.,
съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, всяка от които в размер на 100 лв., а
именно 49 /четиридесет и девет/ месечни вноски, общо в размер на 4 900
лева за детето С.С.К. и 49 /четиридесет и девет/ месечни вноски, общо в размер
на 4 900 лева за детето К.С.К., като деянието е извършено повторно, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - престъпление
по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Производството по делото е
протекло по реда на Глава XXVII от НПК, съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК като установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер на девет месеца, което да бъде редуцирано с една
трета съобразно разпоредбата на чл. 58а НК. Алтернативно, в случай, че съдът
определи наказание пробация, то моли същото да е с максимален размер от две
години, който също да бъде редуциран с една трета.
Частните обвинители К.С.К., представляван от неговата
майка и законен представител А.Т. и С.С.К.,
действаща лично и със съгласието на майка си А.Т., чрез повереника адв. Л.Д.,
ангажират писмено становище подсъдимият да бъде признат за виновен. Поддържат,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок
какъвто съдът прецени, като същото следва да бъде изтърпяно ефективно.
Претендират присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. моли за
наказание пробация в рамките на предвидения в закона минимум. В тази връзка
акцентира, че подзащитния му признава вината си, изразява съжаление за
стореното и има желание да изпълни родителския си дълг. Счита, че налагането на
наказание лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи ефективно няма да
изпълни целите на наказанието, като същият ще бъде възпрепятсван да изпълнява
дълга към децата си.
В правото си на лична защита подсъдимият поддържа
казаното от своя защитник.
В последната си дума изразява съжаление за
стореното и готовност да заплати дължимата издръжка. Посочва, че търси работа,
като причината да не заплаща дължимата
на низходящите си издръжка била, че същият нямал редовна работа.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.В.К.
е роден на *** ***, ***, български
гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан, живущ ***, ЕГН: **********.
С присъда №
183/31.05.2013г. по НОХД № 2290/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, XVII
н.с., подсъдимият С.К. бил признат за виновен за извършено от него престъпление
по чл.183,ал.1 НК и му било наложено наказание „Пробация“ в размер на шест
месеца. Същата влязла в сила на 18.06.2013г.
Подсъдимият С.В.К.
и свидетелката А.Г.Т. живели на семейни начала от 2000г. до края на 2012г.,
когато се разделили. В резултат на съвместното им съжителство им се родили три
деца - С.С.К., ЕГН: **********, К.С.К., ЕГН: ********** и Н. С.К.. След
раздялата, децата заживели в гр.П. с майка си, която изцяло се грижела за тях
без помощта на бащата – подсъдимият К..
С Определение
от 24.11.2015г. по гр.д. № 7677 по описа на Пловдивски районен съд за 2015г.,
III бр.с. била одобрена от съда постигнатата между подс. К. и свид. Т.
спогодба, по силата на която бащата С.К. се задължавал да плаща месечна
издръжка на малолетните си деца С.С.К., ЕГН: ********** и К.С.К., ЕГН: **********,
чрез тяхната майка и законен представител А.Г.Т. в размер на по 100 /сто/ лева
месечно. Посоченото по - горе Определение на Районен съд Пловдив, в частта с
която била одобрена спогодбата, влязло в сила на 24.11.2015г.
Подсъдимият С.К.
не изпълнявал задължението си за изплащане на издръжката за децата си С.К. и К.К.
в размер на 100лв, месечно за всяко едно от тях. За периода от месец февруари
2016г. до месец февруари 2020г. включително, въпреки задължението си да издържа
своите деца С.К. и К.К., обвиняемият не изпълнил това свое задължение, като за
периода се натрупали дължими 49 /четиридесет и девет/ месечни вноски, по
100/сто/лева всяка една от тях, общо в размер на 4 900 /четири хиляди и
деветстотин/лева за детето С.С.К. и 49 /четиридесет и девет/ месечни вноски, по
100 /сто/ лева всяка една от тях, общо в размер на 4 900 /четири хиляди и
деветстотин/ лева за детето К.С.К..
За целия
период от влизането в сила на Определение от 24.11.2015г. на Районен съд Пловдив,
III бр.с. до месец февруари 2020г., подсъдимият К. заплатил за издръжката на
децата си С.К. и К.К. общо 400лв., с което подсъдимият К. е изпълнил
задължението си за заплащане на издръжката на детето си С.К. за месец декември
2015г. в размер на 100лв. и месец януари 2016г. в размер на 100лв. и тази на
детето си К.К. за месец декември 2015г. в размер на 100лв. и месец януари
2016г. в размер на 100лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК,
както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, включващи
обяснения на подсъдимия, дадени на ДП; показания на свидетелите А.Г.Т. и С.С.К.,
дадени на ДП, както и писмени доказателства - Определение от
24.11.2015г. по гр.д. № 7677 по описа на Пловдивски районен съд за 2015г., III
бр.с /л. 30 от ДП/; Справка за
съдимост, Характеристична справка; Удостоверение за раждане Серия УС – 0 №
617918; Удостоверение за раждане Серия ПДРЮ № **********; Удостоверение за
раждане – дубликат, изд. на 25.02.2016 г.
В посочените доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установените факти, съдът намира, че подсъдимият С.В.К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна
на престъплението по чл. 183 НК -
подсъдимият е осъден с влязло в сила определение да изплаща издръжка на
своите низходящи. За периода след влизане в сила на Определение от 24.11.2015 г. на Пловдивски районен
съд по гр. дело № 7677/15 г., ІІІ брачен
състав, с което е била одобрена постигната спогодба да издържа своите низходящи,
а именно от месец февруари 2016 г. до месец февруари 2020 г. включително, подсъдимият не е изпълнил задължението си за заплащане на месечна издръжка,
като не е заплатил повече от две месечни вноски, всяка от които в размер на
100 лв., а именно 49 месечни вноски, общо в размер на 4 900 лева за детето
С.С.К. и 49 месечни вноски общо в размер на 4 900 лева за детето К.С.К..
Съдът намира, че правилно е определено от обективна
страна и мястото на извършване на престъплението. Според правилата на
гражданското право, ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните,
паричните задължения са носими, а не търсими, т.е. тяхното принципно
местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установи, че
низходящите на подсъдимия К. - С.К., К.К. и Н.
К. живеят с майка си в гр. П., обл. П., където и престъплението е било
извършено.
Според трайната съдебна
практика на ВКС плащането на издръжка
до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния
кодекс - „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си." В този смисъл, в настоящия случай не подлежи на преценка от
наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща
издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при
индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 690/2017 год. на ВКС, Решение №
182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение на ВКС, Решение № 116/11 юли 2017г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 416/2017 г., Решение № 126 от 06.04.2015
г. по н. д. № 205 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д.
№ 1157/2011 г. на ВКС, Решение №
111/04.07. 2016 година, трето наказателно отделение, н. дело № 434/2016 година
на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на ВКС,
Решение № 138/27 октомври 2017 г., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 612/2017 г на ВКС, Решение
№ 291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
2-ро нак. отделение .
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според
вече цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е
достатъчно да са налице кумулативно две условия:
1.
Деецът да е
уведомен за решението на
гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка ;
2.
Да не са налице
обективно съществуващи непреодолими пречки, които са
възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като
такива примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие
на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд,
продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна
регистрация в бюрото по труда и положени
добросъвестни усилия за намиране на работа. Изрично следва да се
отбележи, че според цитираната по-горе
практика простата липса на работа,
предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по
смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може
сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на
деянието, ако дължащият
издръжка е в трудоспособна възраст и
здравословното му състояние позволява да работи. Още по-малко може
липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето не е изпълнило
задължението си да се регистрира в бюрото по труда, доколкото това действие
представлява израз на минималните възможни и необходими усилия, които лицето би
могло да положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си
задължение да издържа своите низходящи.
Във връзка с безусловността на задължението да се заплаща
издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012 г. по
нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че дори
пребиваването на дължащия издръжка в затвора не води до обективна невъзможност
за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който му е определен за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода принципно е позволявал да полага труд в
затвора, като с липсата на упражняване на тази възможност деецът сам се е
поставил в невъзможност да изпълнява задължението си по влязлото в сила решение
на гражданския съд, което е достатъчно за обуславяне на субективна
съставомерност на деянието.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано наличието на някоя от
непреодолимите пречки, поставящи дееца в обективна невъзможност да
изпълнява безусловното си задължение за издръжка - нетрудоспособност, влошено
здравословно състояние и др. Предвид характера на процедурата, по която е
протекло производството, а именно съкратено съдебно следствие с признание на
всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт, за съда съществува забрана да установява нови факти
относими към обективната или субективна съставомерност на деянието, които не са
описани в обвинителния акт.
Така изрично Решение № 118/24.04.2017 г., Второ наказателно
отделение, К.Н.Д. 86/17 г. на ВКС, Решение № 142/ 04 юли 2017 г., І НО,
касационно дело № 533 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 140/ 03 октомври 2017 год., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 636/2017 год. на ВКС, Решение
№165/01.10.2019 по дело №571/2019 на
ВКС, Решение №46/08.04.2019 по дело №47/2019 на ВКС.
В аспект на гореизложеното и за пълнота на изложението следва
да се посочи, че дори и да не съществуваше процесуална забрана за установяване
на обстоятелства, неописани в обстоятелствената част на обвинителния акт, по конкретното дело от събраните
доказателства не се доказва наличието на някои от обективните непреодолими
причини, които биха могли да обусловят субективна несъставомерност на
деянието.
Точно обратното - надлежно е описано в
обвинителния акт, а се установява от обясненията на подсъдимия, че същият е бил
работоспособен и през инкриминирания период, няма и данни да страда от
здравословни проблеми, поради което
съдът намира, че няма как да се приеме, че е съществувала
обективна пречка, препятстваща възможността за изпълнение на задължението за
заплащане на дължимата издръжка. В този смисъл неизпълнението на задължението
се явява "съзнателно" по смисъла на закона.
Както вече беше посочено, по делото се установи, че от влизането в сила на Определение от 24.11.2015г. на Районен съд Пловдив, III бр.с. до месец февруари 2020г., подсъдимият К. е заплатил за
издръжката на децата си С.К. и К.К. общо 400лв., с което е изпълнил задължението
си за заплащане на издръжката на детето си С.К. за месец декември 2015г. в
размер на 100лв. и месец януари 2016г. в размер на
100лв. и тази на детето си К.К. за месец декември 2015г. в размер на 100лв. и месец януари 2016г. в размер на 100лв.
Тези плащания обаче не покриват
задължението му изцяло, поради което следва
да се третират като частични плащания и представляват смекчаващо отговорността
обстоятелство. Съгласно трайната съдебна практика постъпилите частични и
несвоевременни плащания служат за погасяване на най - обременителните
задължения на подсъдимия - тези, които при неизпълнение, влекат след себе си
наказателна отговорност. Дори и при
съблюдаване на това принципно положение, следва да се акцентира, че постъпилите плащания не покриват задължението
изцяло, нито изключват съставомерния признак неплащане на две или повече
месечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е формирал съзнание относно
проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на
престъплението, съзнавал е и общественоопасния характер на бездействието си -
незаплащането на издръжка на двете си деца, но въпреки това е извършил
процесното деяние. Подсъдимият е бил
уведомен за осъждането си по гр. дело № 7677/2015 г. на Районен съд – Пловдив и
за възникналото му от него парично задължение да заплаща издръжка на двете си
деца, включително за размера на паричното си задължение за всяко дете и за реда
за неговото изпълнение. Съзнавал е и че неизпълненото му задължение за издръжка
е надвишавало две месечни вноски и е обхващало инкриминирания период.
Престъплението
е извършено от подсъдимия К. при условията на повторност и правилно е подведено
под квалифицирания състав на ал. 4 на чл. 183 НК. Това е така, тъй като
подсъдимият К. е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда №
183/31.05.2013г. по НОХД № 2290/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, XVII
н.с., с която подсъдимият С.К. бил признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл.183, ал.1 НК и му било наложено наказание „Пробация“ в
размер на шест месеца.Същата влязла в сила на 18.06.2013г.
Наложеното с
посочената присъда наказание „Пробация“ било изтърпяно на 04.01.2014 г. Следователно към момента на извършване на
инкриминираното деяние не са били изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието на подсъдимия К. по предходната му присъда за друго такова
престъпление. Същевременно в Особената част на НК – с разпоредбата на чл. 183,
ал.4 НК, е предвидено наказание за извършено повторно престъпление по чл.
183, ал. 1 НК. Настъпилата
реабилитация по право, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 НК за осъждането на
подсъдимия К. по НОХД № 2290/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив не
изключва приложението на квалифицирания състав по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 НК и
приложението на правилата за повторността. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 1, изр. 2 НК реабилитацията в рамките на
петгодишния срок, считано от изтърпяване на наказанието по предишните присъди,
не изключва приложението на правилата по чл. 28 НК.
От всичко гореизложено е видно, че деянието
освен от обективна, е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко
е желаел това. Налице е и изискуемото от субективна страна съзнание за
неизпълнение на задължението за плащане на издръжка, съпроводено с осъзнаване
на субективната възможност това да бъде сторено, при полагане на дължимите от
чл. 143, ал.2 СК необходими и възможни усилия и въпреки това, издръжката не е
заплащана.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр.
чл. 28, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено
порицание.
Съдът, като съобрази, че престъплението е засегнало
правната сфера на два субекта – правоимащите кредитори по вземането за издръжка
С.К. и К.К., изключително дългия, продължителен период на неплащане на
издръжката, включващ 49 месечни вноски по отношение и на двете деца и като
съобрази заявената от подсъдимия и неговия защитник готовност да изпълнява за в бъдеще задължението си за
издръжка, то намира, че на подсъдимия К. измежду двете алтернативно предвидени
основни наказания следва да бъде наложено наказанието „лишаване от свобода“,
което е по – подходящо за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
добрите характеристични данни на подсъдимия, липсата на други противоправни
прояви, направеното още на досъдебна фаза самопризнание и съдействие за
разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното,
заявената готовност за в бъдеще да изплаща издръжката, за която е осъден.
Във връзка с горното, не следва да се абсолютизира
значението на констатираното изплащане на част от дължимата издръжка за минал
период. Както вече беше посочено постъпилите частични плащания, които
съставляват само две месечни вноски за всяко едно от децата, не са достатъчни
да погасят паричното задължение в цялост и да изключат съставомерността на
деянието.
Не следва да се надценява и значението на заявената
готовност в бъдеще да се заплаща редовно издръжка. Действително това
обстоятелство би могло да се разглежда като индиция, че целите на наказанието
спрямо подсъдимия вече са постигнати, но от друга страна не може да не се
отчете и факта, че тази готовност към момента на постановяване на присъдата
представлява само едно субективно намерение, за което не е известно дали ще се
реализира в действителността.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат големия
брой неплатени месечни вноски за издръжка – 49 за всяко едно от децата, както и
високия абсолютен размер на неплатената издръжка- 9800 лева. Съдът отчете и обстоятелството, че
макар и реабилитиран, подсъдимият е бил осъждан за престъпление по чл. 183, ал.
1 НК като му е било наложено наказание пробация, което очевидно не е постигнало
целите на наказанието, като същият продължава да проявява безотговорност към
децата си и да не плаща дължимата им издръжка, която е с размер под минималния
такъв, установен в закона.
При съвкупния анализ на
посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът намира, че наложеното на
подсъдимия наказание следва да бъде индивидуализирано в размер на девет месеца
„лишаване от свобода“, което съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 НК съдът
намали с една трета, като наложи на подсъдимия с присъдата си наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, както и кумулативно предвиденото
наказание „обществено порицание“.
Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието
не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание, като в случая са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и съдът отложи изпълнението на
наказанието "лишаване от свобода" в размер на 6 (шест) месеца с изпитателен
срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 52 НК наказанието „обществено порицание“ на
подсъдимия К. следва да се изпълни чрез обявяване на присъдата в кметството по
местоживеенето му – село П., област П.
Съдът намира, че така
определеното наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната,
така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат
правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието съответства на
степента на обществена опасност на престъплението и на подсъдимия. Отлагането на изтърпяването на наказанието,
според съда би спомогнало подсъдимият свободно да упражнява трудова дейност, за
да е в състояние за в бъдеще да изплаща издръжката за която е осъден, като в
същото време размерът на определената санкция и отлагането изтърпяването на
наказанието, не позволяват на подсъдимия да остане с впечатление, че е останал
ненаказан за неправомерната си и общественоопасна постъпка.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че при
ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение на подсъдимия,
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията
на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на
ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29
ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК,
доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би
обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи, нито са изключителни по своя характер, което налага и определяне на наказанията по реда на
чл. 54 НК. Още повече, че по делото са констатирани и значителен брой
отегчаващи обстоятелства.
По
разноските:
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители
С.С.К. и К.С.К., чрез тяхната майка и законен представител А.Г.Т. сумата от 800
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за повереник.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.