№ 1201
гр. Пазарджик, 27.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20255220100432 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 09:41 часа се явиха:
Ищецът Н. Н. М. – редовно призован, се явява лично и с пълномощника
си адв. В. Д., редовно упълномощена с пълномощно приложено към исковата
молба.
Ответницата С. П. М. – редовно призована, не се явява. За нея се явява
пълномощникът й адв. Р. П., редовно упълномощен с пълномощно приложено
към писмения отговор.
Явява се допуснатият по делото свидетел на ответната страна.
АДВ. Д.: - Моля да дадете ход на делото.
АДВ. П.: - Няма пречки, да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Д.: - Поддържаме исковата молба. Оспорвам подадения отговор.
Твърдя, че парите с които е закупен процесният автомобил произхождат от
събрани средства от сватбеното тържество на страните, внесени от
ответницата със съгласието на съпруга й, и изтеглени преди сделката от
1
същата сметка и платени в брой от С., придружена от бащата на доверителя
ми. Твърдя, че покупната цена на автомобила не е застрахователната стойност
от 4000 лева, която е записана договора за покупка, а реалната стойност
платена на продавача е 10 000 лева, изтеглени и платени в брой от С. в
присъствието на бащата на доверителя ми, с оглед, допуснатите гласни
доказателства на бащата на доверителя ми. С оглед искането за събиране на
гласни доказателства, които са допуснати на ответницата и с оглед
твърденията, които правя в днешното съдебно заседание, моля да ми
допуснете един свидетел, водя го, пред зала, за обстоятелството кога, как е
купен автомобилът, с какви средства, кой го е платил, каква е сумата, която
реално е платена. Нямам други искания по доказателствата. Водя и ищецът
лично, както е задължен, за да отговори на въпросите по чл. 176 ГПК. Водим
свидетелят, който е бащата на доверителя ми н.м.в.
АДВ. П.: - От името на доверителката ми поддържам отговора,
оспорвам твърденията за теглене на пари, общи, от сметка, която е на която е
на името на доверителката ми, точно в деня или преди това, за закупуване на
автомобила. Парите са дадени за лечение на децата и закупуване за тяхно
удобство на автомобила, за тяхното транспортиране с оглед на заболяванията,
които децата са имали с раждането в Токуда. Не е вярно твърдението да това,
че преди или в деня на сделката са теглени пари от лична сметка, но общи,
събирани от сватбата, и оспорвам обстоятелството със свидетелски показания
да се оспорва цената на сделка, която е нотариално заверена със съответните
декларации за действителността на цената, и в този смисъл считам, че е
недопустимо с посочения свидетел да се доказва действителна цена на сделка.
Ние водим като свидетел бащата на доверителката ми, който е дал парите – п
к.
АДВ. Д.: - Поддържам това искане, за разпит на свидетеля, като считам
за относимо и допустимо по делото. Ще моля да ми издадете съдебно
удостоверение, което да ми послужи пред „Райфайзенбанк“ сега вече „ОББ“,
на база на което да е снабдя с извлечение от сметката на ответницата за
периода след сключването на брака за сумата от 18000 лева, която е внесла,
като произходът на тези пари са дарения от роднини, приятели на сватбеното
тържество, както и за седмицата преди покупката на автомобила, за сумата
която е изтеглила и с която е платила автомобила. Сметката й е била в
„Райфайзенбанк“, сега тази банка не съществува, значи трябва да е от „ОББ“,
като е възможно вече и да е закрита тази сметка, като в удостоверението да
съдържа възможност за справка за постъпления на пари и по вече възможно
2
закрита сметка на ответницата, защото няма данни как е разполагала.
АДВ. П.: - От името на доверителката ми заявявам, че не давам съгласие
за разкриване на банкова тайна за движение по сметката, но поемам
задължение да представим извлечение от банковата сметка в „Райфайзенбанк“
за посочения период.
АДВ. Д.: – Уточнявам периода, за който желаем да се събират
доказателства, а именно от 28.06.2020 г. – един месец напред за периода, в
който са внесени сумата от около 18000 лева, дарението направено именно във
връзка със сватбеното тържество, и за покупката една седмица преди
сделката. Това са средствата, които са събрани от сватбата и със съгласието на
доверителя ми внесени по сметка на съпругата му, с цел ползване парите в
последствие, и в рамките на около седмица преди самата сделка ги е изтеглила
в присъствието на баща му, значи от 20.08 до 31.08.2021 г. пак за тегленията –
сумата от 10000 лв. е изтеглила. Това е искането ми.
АДВ. П.: - Не даваме съгласие за разкриване на банкова тайна. Първият
период, за който се говори, юни, той е 20-та година, когато е сключен бракът, а
сделката е на 31-и август 21-а година.
Тъй като се връщаме към многократните спорове, заявяваме, да, от
сватбата средства са внесени в банковата сметка през 2020-та година, това
обстоятелство не го оспорваме. От сметката, обаче, са теглени пари,
многократно, до 31.08.2021 година на сделката, и то за лечение на децата.
Изразходвани са, теглени са, ние твърдим и ще представим доказателства,
изтеглени ли са 4 хиляди или 10 хиляди даже, както те твърдят, в периода 20
август - 31 август 21 година – ще представим извлечение от банковата сметка.
АДВ. Д.: - Действително, доверителят ми казва, че в периода от
внасянето на парите от сватбата до покупката на автомобила, с негово знание
и съгласие, съпругата му е теглила от тези пари, в много по-ниски суми, но и
не внасяла пари, които той й е давал от заплатата си, по същата сметка. Така,
че с неговото съгласие три пъти е теглила пари от общите пари по нейната
сметка. За други тегления и харчения той не знае. Ако е теглила, те са теглени
и харчени извън семейството.
АДВ. П.: -Заявявам, влизаме в бракоразводния процес, който е
приключил, защото доверителката ми твърди, че от тези общи пари е теглила
и включително е дала 8200 лева на свекърва си за неговото лечение преди
сключване на брака, в чужбина, от заболяване, което е имал. Със средства от
сватбата, които са събрали. Преди сключване на брака, те са живели заедно,
3
той се лекувал, и тези средства, включително и в чужбина, тези средства
свекървата е поискала да й бъдат възстановени, защото тя ги е дала за
неговото лечение, и доверителката ми е теглила и е дала 8200 лв. от тези
общите. Да, свекървата е настоявала и са теглени и са връщани, така че от тези
средства има многократно тегления на пари и връщания за това. Влизаме в
този процес, който казвам, и който се води непрекъснато и има и други
процеси,
АДВ. Д.: - Няма друг процес. Нямам представа за какво говори.
АДВ. П.: - Затова заявявам, че можем да дадем за периода, в който те
твърдят – 20 август - 31 август 2021 г., че няма теглени суми, които да
направят 4000 лева или 10000 лева за плащането на автомобила.
АДВ. Д.: - Аз ще поддържам искането си за свидетеля, в частта, дали е
придружил снаха си към този момент, деня преди сделката, коя банка, теглила
ли е пари, какви пари му е дала за съхранение и за какво след това са ползвани
тези пари, без да установявам стойността им.
АДВ. П.: - Добре, в тази връзка, оспорвате ли, че в периода август месец
2021 година, са теглени, заявявам, преди сделката месец август са теглени
пари, сумите няма да ги назова, на три пъти, за плащане на лечението на
децата в Токудабанк.
АДВ. Д.: – Не мога да кажа периода, но казвам, че от внасянето на
парите до сделката, с разрешението и съгласие на доверителя ми, ответницата
три пъти, но не мога да кажа точните дати, на които е теглила, нито сумите
които е теглила. Теглила е малки суми, като част от тях действително са
ползвани за семейството.
ИЩЕЦЪТ (ЛИЧНО): - По сметката, когато визира г-н адвокат, че са
теглени пари, изтеглиха се между три и четири хиляди лева от сметката, аз съм
запознат с тях – то няма лечение, децата се родиха по-рано, в хода на
бракоразводното дело аз съм предоставил документи които са за цялото
лечение стойността, има едни 3 хиляди лева, които бяха изтеглени от тази
сметка, по причина, че С. беше дошла в Пазарджик и отиде в Токуда през този
период, и просто беше изтеглила 3 хиляди лева, за които аз съм съгласен и не
ги оспорвам.
АДВ. П.: - Какво съгласие от лична сметка?
АДВ. Д.: - Значи, парите са от сватбата, в лична сметка на С., и като
семейство, тя е теглила тези три пъти със съгласието на съпруга си. Дали е
теглила друг път е теглила извън тези три пъти за които знаем, извън 10-те
4
хиляди лева, които е изтеглила за колата от тези общи пари по нейна лична
сметка доверителят ми не знае, и ако го е правила няма представа къде е
изразходвала средствата.
АДВ. П.: - Отрича ли, че от раждане на децата, до 15 август децата са
били в Токуда на лечение от раждането.
ИЩЕЦЪТ (ЛИЧНО): - Така е, до 12 август децата бяха изписани, цялото
лечение е покрито от мен на база дохода ми и на база банкови извлечения,
които съм представил пред съда – пред съда в София. Въпросните три хиляди
лева, за които казвам, бяха изтеглени, единствените средства за които аз съм
запознат от там, че са теглени, са точно тези 3 до 4 хиляди лева, отново
казвам, причината е, че С. беше преценила да си вземе почивка от нашия
брачен живот, да дойде в Пазарджик, и да отиде да види децата. Когато е
отишла до Токуда, в определения ден, аз също бях там, казаха, че трябва да
бъдат заплатени пари, аз нямах в този момент, и изтеглихме тези 3 хиляди
лева. Аз съм запознат с това нещо и никой не го оспорва.
АДВ. П.: - Това е моето становище.
ПИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ИЩЕЦА ПО РЕДА НА ЧЛ.
176 ОТ ГПК по поставените въпроси, както следва:
Вярно ли е, че сте ползвал л.а.„**” с рег.№ *** от 2020г. до м.08.2022г.?
ИЩЕЦЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ГПК: – Не лично мой автомобил, това
е автомобилът на баща ми, ползвал съм го, да.
Вярно ли е, че сте ползвал л.а. „**” е рег.№ ** от м.08.2021г. до
м.10.2022г.?
ИЩЕЦЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ГПК: ИЩЕЦЪТ (ЛИЧНО): - Да,
ползвал съм го, това е семейният ни автомобил и той е процесният.
Вярно ли е, че сте ползвал, притежавате ли л.а. „**г” с рег.№ ** след
м.10.2022г.?
ИЩЕЦЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ГПК: - Ползвал съм го, не го
притежавам, това е също автомобил на баща ми.
АДВ. П.: - Ищецът отговори на този въпрос, но с оглед ново
обстоятелство и отговора на въпроса, да отговори на въпроса: Придобил ли е в
собственост или ползва ли, към настоящия момент, автомобил „**“ с рег. №
**?
ИЩЕЦЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ГПК: - Да.
АДВ. Д.: - Противопоставям се на така поставения въпрос.
5
АДВ. П.: - Защото ние твърдим, че той ползва или е придобил на лизинг
този автомобил, и с нищо не му се пречи за ползването на въпросния в
кавички слагам „семеен автомобил“.
АДВ. Д.: - Пак се противопоставям на така поставения въпрос, тъй като
в отговора се съдържат данни, че ключовете от процесния автомобил заедно с
документите се намират в държане на ответницата, както и че тя го ползва за
отглеждане и лечение на децата. Затова считам, че това дали доверителят ми
има или ползва нещо към настоящия момент е неотносимо към спора.
АДВ. П.: - Резервните ключове, госпожо съдия, и оригиналният талон
продължават да бъдат в него към настоящия момент. Автомобилът е в
държание на моята доверителка – това не се оспорва.
АДВ. Д.: - Няма резервен ключ и не е там талонът, защото, за да смени
регистрацията ответницата е била длъжна да представи оригинален талон.
Няма как да смени административно регистрацията от гр. София в гр.
Пазарджик, ако не е представила оригинални документи. Не е в държание на
доверителя ми, нито документи, нито ключове от този автомобил. Той знае, че
тези неща се държат от ответницата. Поддържаме си искането за свидетеля.
Поддържаме и искането за удостоверение от ОББ, държа на това искане,
защото е възможно да има разминаване в периоди или забавяне, това е моя
доказателствена тежест и затова държа на това искане, но в случай, че
допуснете събиране на гласни доказателства е възможно след това да оттегля
това искане, ако преценя че съм доказала твърденията си с други
доказателствени средства.
АДВ. П.: - С оглед твърдението, за това, че оригиналите се намират у нас
– че ни е предаден и се намира у нас, поради което сме успели да извършим
пререгистрацията, в отговора изрично е посочено, че поради липса на талона,
оригиналът, на процесния автомобил, се е наложило доверителката ми да
декларира, че оригиналът е изгубен, и ще моля да ни се даде възможност да
представим доказателства при пререгистрацията на 15.02.2024 г. представен
ли е оригинал, защото твърдим, че не е представен, а е декларирано че е
изгубен оригиналът.
АДВ. Д.: - В такъв случай, аз не оспорвам факта, че ответницата е
загубила оригинала и е декларирала това, може и така да се е случило, не го
оспорвам това. Щом го е декларирала така, значи сигурно е така. Но твърдя,
че не се намира в доверителя ми, че взимайки автомобила тя е взела всичко и
доверителят ми не разполага с нищо, което е свързано с този автомобил.
6
АДВ. П.: - Другото е по същество.
СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК ПРИКАНВА страните към
спогодба.
АДВ. Д.: - Доколкото знам, аз, колегата за първи път го виждам, така, че
не съм коментирала с него. Доколкото знам, доверителят ми всеки път, като
взима децата през седмица не е коментирано и не му е предлагана спогодба.
АДВ. П.: - Също заявявам, че не е коментирана спогодба, при редовните
свиждания, които има съгласно режима на свиждания и към настоящия
момент не е поставян въпросът.
АДВ. Д.: - Доверителят ми е съгласен бившата му съпруга да продължи
да ползва автомобила, срещу което той да получи половината от реалната
стойност на която е купен, в размер на 5000 лева иска да получи.
АДВ. П.: - Ще предам на доверителката ми. В момента аз не мога да
взема становище.
СПОГОДБА към настоящия момент НЕ СЕ ПОСТИГНА.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл:
Исковата претенция е с правно основание чл. 34 ЗС.
В подадената искова молба от ищеца от Н. Н. М., ЕГН: **********, гр.
София – **, ул. „**” ** против С. П. М., ЕГН: **********, гр. **, се твърди,
че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в
сила на 30.05.2023 година Решение № 7073/05.05.2023 година на СРС, 37
състав по гр.д.№49948/2022 година. Твърди се, че по време на брака си
съпрузите придобили лек автомобил **, с рег. № **, с рама № **, двигател
№ **, както и че след прекратяване на брака автомобилът и документите му
за регистрация били останали при ответницата, която се била преместила да
живее в град Пазарджик, взела автомобила със себе си и била сменила
регистрационните номера и свидетелството му за регистрация. Посочва се,
че в момента автомобилът бил с рег. № **. Твърди се, че само ответницата
ползвала общия им автомобил от датата на прекратяване на брака им, и към
настоящия момент. С исковата молба и на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС
ищецът кани ответницата да му заплаща обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения им автомобил в размер на 350 лева месечно.
Моли се съдът да постанови решение, с което да допусне и извърши
делба на гореописания лек автомобил при равни квоти за страните.
7
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С.
П. М., чрез пълномощника й адвокат д-р Р. П. – адвокат, в който е изложено
становище, че искът за съдебна делба е допустим, но исковата молба е
неоснователна. Оспорва се иска за съдебна делба, като сте твърди, че л.а.
„**” с рег. № ** не е семейна имуществена общност (СИО), а изключителна
собственост на С. П. М., поради трансформация на лични/дарени средства и
липса на съвместен принос на ищеца за придобиване на МПС.
Изложено е становище, че, според процесуалния представител на
ответницата, не е спорно между страните, че:
- същите са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 28.06.2020г. и
прекратен на 30.05.2023г. поради развод, като родителските права на
малолетните им близнаци а М. и а М. - родени на **г. са били предоставени
за упражняване от ответницата;
- на 31.08.2021г. е закупено само от и на името на ответницата
процесното МПС, с рег. № ** за сумата 4000 лева, платена в брой от
ответницата;
- на 15.02.2024г. МПС е пререгистрирано с рег. № **, отново само на
името на ответницата;
- от 23.08.2022г. страните се намирали във фактическа раздяла, като
ответницата се преместила да живее с децата в гр.Пазарджик, а на 23.10.2022г.
получила ключовете на МПС и до момента го ползва, изключително за
отглеждане на децата.
Сочи се, че е спорно между страните, според процесуалния
представител на ответницата, че:
- МПС е СИО /по 1/2 ид.ч./ само поради факта на придобиването му по
време на брака (чл.21,а л.1 от СК) и наличието на пълна трансформация на
лични парични средства в движима вещ - МПС (чл.23, ал.1, във вр.с чл.22,
ал.1, пр.3 от СК);
- ответницата е възпрепятствала и/или ограничавала по никакъв начин
ползването МПС, макар да е бил нейна изключителна собственост, като
ищецът някога е предявявал претенции за ползването му;
- са осъществени и настъпили всички фактически обстоятелства и
твърдения, посочени в ИМ.
Твърди се, че ищецът не бил станал съсобственик при хипотезата на
8
чл.21,ал.1 от СК, както и че ответницата, при условията на пълна
трансформация на лични средства (дарени й пари), била придобила в
изключителна собственост МПС само на свое име и Н. М. нямал никакъв
съвместен принос на придобиването на паричните средства и
трансформирането им в движима вещ - МПС. Твърди се още, че сумата от
4000лв., с която било закупено МПС, била част от дадените й в дарение от
родителите 5000 лв., в брой, за да закупи автомобила, който да се използва за
отглеждане на децата, тъй като те имали здравословни проблеми от самото
раждане. Твърди се също така, че още преди да сключат брак и живеели на
семейни начала, ищецът ползвал л.а. „**” с рег. № ***, предоставен от баща
му, а ответницата М. (тогава с фамилия **) ползвала л.а. „**7“ с рег.№ Р**,
собственост на родителите й. Твърди се още, че тъй като близнаците се родили
преждевременно (на **г.) и останали за лечение в болница „Токуда” - София
до края на м.08.2021г., ответницата помолила родителите си да осигурят по-
голям автомобил от ползваното „**7”, както и, че те били решили да помогнат
и били дарили на дъщеря си в брой сумата от 5000 лв. за кола и за лечението
на децата/внуците. Твърди се, че именно с част от тях - 4000лв., на 31.08.2021г.
тя била закупила и платила в брой процесния автомобил, а останалите пари
използвала за лечението им. Твърди се още, че Свидетелството за регистрация,
част I /СР/ (голям талон) и комплект ключове, вкл. резервен, били останали у
ищеца, и никой не му бил пречил и ползвал МПС. Твърди се също така, че
след 23.10.2022г. и до момента той не бил искал това, тъй като знаел
произхода на средствата и липсата на негов принос за закупуването му, както
и необходимостта му за отглеждане на близнаците. Твърди се, че самият ищец
бил ползвал лек автомобил, и доколкото било известно това бил л.а „**г” с
рег.№ **. Посочва се, че фактическата раздяла била настъпила на 23.08.2022г.,
когато семейно били на почивка на море с процесното МПС и след скандал,
ищецът изхвърлил детските столчета от него и си бил заминал. Твърди се, че
при завръщането на ответницата М. от морето, с колата на родителите си, в
семейното жилище в София (собственост на бабата на М.), тя била
установила, че ищецът бил взел половината от парите от кръщенето на децата,
него го нямало и родителите му не били допуснали тя да остане в
апартамента. Твърди се още, че на 23.10.2022г. ответницата се била
споразумяла да вземе багажа на децата и част от своя и тогава бащата на
ищеца й бил предал оставените от сина му 1 комплект от ключовете на МПС,
като същият бил заявил, че не знае къде е СР на автомобила и резервният
комплект ключове. Твърди се, че след тази дата ответницата не била
възпрепятствала и/или ограничавала по никакъв начин ползването процесното
9
МПС от ищеца, макар да е бил нейна изключителна собственост, както и, че
ищецът никога не бил предявявал претенции за ползването му, като освен
това и ключовете и СР се твърди, че били у него. Твърди се, че уведомлението
за претендиране на 350лв. месечно обезщетение го правел единствено с оглед
наличието на поредно дело между тях. Ответницата твърди, че ищецът бил
завел дело за развод и тя го била виждала само 3 пъти по време на процеса,
като никога ищецът не бил изразявал претенции за автомобила и твърдял, че
не знаел къде са талонът и резервните ключове. Твърди се още, че тъй като
ответницата била променила постоянния си адрес, изтичал срока на
застраховка ГО, вкл. Каско, и необходимостта за извършване на ГТП, който се
извършвал само при представяне на СР, се било наложило тя да го
пререгистрира в Пазарджик, където била заявила, че е изгубен големият
талон. Твърди се, че поради тази причина едва на 15.02.2024г. МПС било
пререгистрирано с пазарджишка регистрация - **. На основание изложените
възражения в отговора на исковата молба се моли съдът да оставите без
уважение и да отхвърли иска за съдебна делба на ищеца, съответно да бъдат
присъдени деловодните разноски.
В отговора на исковата молба, на основание чл.23, ал.1 от СК, във вр.с
чл. 342 от ГПК, и във връзка със задължителната и съдебната практика на
ВКС ( т.6 от TP № 1/04.01.2001г. по гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК-ВКС; т.4 от ТР №
5/29.12.2014г. по тълк.д.№ 5/201 Зг. на ОСГК-ВКС; Решение **0/02.11.2010г.
по гр.д.№ 784/2009г. на I г.о. ВКС; Решение № 20/26.02.2021г. по гр.д.№
1409/2020г. на I г.о. ВКС; Решение № 105/31.07.2019г. по гр.д.№ 3751/ 2018г.
на 1 г.о. ВКС; Решение № 75/05.06.2018г. по гр.д.№ 3178/2017г. на II г.о. ВКС;
Решение № 86/ 14.07.2016г. по гр.д.№ 914/2016г. на II г.о. ВКС; Решение №
193/22.07. 2016г. по гр.д.№ 4144/2015г. на IV г.о. ВКС; Решение №
193/22.07.2016г. по гр.д.№ 4144/2015г. на IV г.о. ВКС; Решение №
7/02.03.2021г. по гр.д.№ 1765/2020г. на 1 г.о. ВКС; Решение № 4/02.02.2022г,
по гр.д. № 2452/2021 г. на I г.о. ВКС и др.), е направено възражение, че липсва
съвместен принос на Н. Н. М. за придобиване в СИО на дарени парични
средства в размер на 4000 лева от родителите на С. П. М. и трансформирането
им в покупката на МПС - л.а. „** с рег. № ** (първоначално регистриран с рег.
№ **), рама № ** U двигател № ** и С. П. М. има изключителен принос и при
условията на пълна трансформация на парични средства е изключителен
собственик на л.а. „**“ с рег.№ **. С оглед на изложеното и твърдяната липса
на съсобственост между страните на процесното МПС, се моли съдът да
отхвърли иска на Н. М. за съдебна делба, като бъдат присъдени деловодните
10
разноски. Изложено е становище, че не се възразява да бъдат приети
писмените доказателства, приложени към ИМ. Сочат се доказателства.
Формулирани са доказателствени искания.
Моли се съдът да отхвърли предявения иск за съдебна делба по чл. 341
и сл. от ГПК, с присъждане на деловодните разноски.
Съдът, УКАЗВА на всяка една от страните в делбеното производство,
че всяка една от тях носи доказателствената тежест за установяване и
доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици. С оглед спецификата на
настоящото производство, в тежест на ответницата е да представи
доказателства опровергаващи презумпцията за съвместен принос предвидена
в СК, а съответно, ищецът следва да докаже другите факти и обстоятелства,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По доказателствените искания на страните съдът се е произнесъл с
Определение по чл. 140 от ГПК, като е допуснал един свидетел при
довеждане от ответницата, и в днешното съдебно заседание следва да бъде
допуснат и един свидетел, който е доведен от ищцовата страна, като по
възражението направно изрично в днешното съдебно заседание за
недопустимост за доказване на определени факти и обстоятелства, а именно
опровергаване съдържанието на документ с гласни доказателства, съдът ще
се произнесе при анализа на всички събрани в настоящото производство
доказателства, и ще го вземе предвид в съдебния акт по същество. По
другите доказателствени искания на страните, съдът ще се произнесе след
събирането на гласните доказателсва. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели н Ц. М. и п
к.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ ДОВЕДЕН ОТ
ИЩЦОВАТА СТРАНА, КАКТО СЛЕДВА:
н Ц. М.: – на 53 години, българин, български гражданин, женене,
неосъждан, ищецът Н. е мой син.
СВ. н М.: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
11
СВ. н М.: - Обещавам да кажа истината. Помня кога синът ми и
бившата ми снаха си купиха автомобил, 2021-ва година. Към този момент
беше минало сватбеното им тържество. Бяха се родили внуците ми.
АДВ. Д.: - Помните ли, и от къде, с какви – как беше платената
продажната цена на автомобила, оглед правихте ли с някой от тях на
автомобила, кой беше продавачът, кой ви го продаде – кажете знаете ли за
това и от къде го знаете?
СВ. н М.: - Зная, тъй като продавачът е наш познат, който си
продаваше автомобила, тъй като имаха две деца близнаци – синът ми и
бившата снаха, и им трябваше по-голям и широк автомобил, това беше целта
да огледат автомобила, харесаха го в последствие, и искаха да го купят
съответно.
Аз бях при огледа на автомобила, после при нотариуса съответно бях с
тях.
Значи, цената доколкото към запознат, е от парите от сватбата спестени
от тях.
В банка бяха тези пари, тъй като аз бях с бившата ми снаха С., да
изтегли парите.
Лично, абсолютно, я придружих до банката. Аз и тя бяхме в банката,
като тя си беше на касата си оправяше, тъй като парите бяха в нейната
сметка, тя, доколкото знам, не е имало проблем, тя да разполага с тях.
АДВ. Д.: - След като изтегли парите от тази сметка какво направи с
банкнотите?
СВ. н М.: - Даде да ги съхранявам, тъй като трябваше да се приберем,
и в последствие ги дадох, синът ми беше вкъщи хоум офис. Парите бяха в
плик.
Не съм видял сумата и вида банкнотите, просто беше дебел, дебел
пликът, най-вероятно не била една пачка, в по дребни банкноти вероятно.
АДВ. Д.: - Знаете ли какво направиха синът Ви и снаха Ви с тази пачка
банкноти?
СВ. н М.: - Това беше за закупуването на колата. Парите бяха за
закупуване на колата. Най-вероятно с тези пари платиха колата, тъй като
пликът който дадоха на продавача беше същият. С. го извади от чантата си.
** ** е колата, която си купиха.
Нямам представа как са разбрали родителите на С. за покупката на тази
12
кола. Вероятно те са им казали, но те, когато дойдоха вкъщи да видят децата
и да видят каква кола са си купили, майка й, още преди да влезе като я видя и
реагира доста странно за мен – „Как може да си купят такава кола и дадат
толкова пари, като нямало какво да ядат“ – мисля, че това бяха точните й
думи – те и децата им нямало какво да ядат.
АДВ. Д.: - Имаха ли автомобили синът Ви и бившата Ви снаха преди
закупуването на този ** – какво караха?
СВ. н М.: - Синът ми нямаше автомобил, тъй като автомобилът, който
имаше, преди години го бяха откраднали, и той караше моя автомобил, който
му бях дал – ** **. Бившата ми снаха – „** **“ мисля че беше като модел,
който управляваше тя, но може би на баща й да беше на името, може би. Не
беше на нейно име.
АДВ. Д.: - Снаха Ви, нейните родители или някой друг казвал ли Ви е,
че родителите на снаха Ви са й дарили пари, или автомобил, или имат такова
намерение?
СВ. н М.: - Не съм знаел такова нещо. Не е коментирано. Не, никой не
ми е казвал. Не, не съм чувал, и не е и коментирано такова нещо.
АДВ. Д.: - А такова дарение да е имало преди купуването или след
купуването на този автомобил по време на брачния им живот?
СВ. н М.: Не, не знам, никой не е коментирал такова нещо че се е
случвало, не съм присъствал на подобно нещо.
АДВ. Д.: - Знаете ли и от къде, съответно, получили ли са от гостите и
роднините си на сватбеното тържество, пари, младоженците?
СВ. н М.: - Да, знаех още същата вечер, че са събрали някаква сума,
която те си разполагаха с нея, прибраха си я. Не знам размера на сумата.
Това, което знам е, че си купиха колата с тази сума – може би с една част,
може би с цялата сума – нямам представа. В последствие разбрах, имаше
един скандал конфликт, семеен, майка й беше казала, че много малко пари
били събрали от сватбата, коментираха някакви 18 хиляди лева. Тогава
разбрах каква сума, евентуално, са събрали. Нито сме питали с моята
съпруга, нито пък нещо е ставало на въпрос – нас това не ни интересува.
АДВ. Д.: - Има ли период, в който като съпрузи да са живели във
Вашия дом, има ли период, в който да са живели самостоятелно сем. М.и,
младши?
СВ. н М.: - Да, в нашия дом живееха в началото, когато изписаха
13
близнаците от болницата, след което се преместиха в апартамента в
„Люлин“, сами, и след което пак се върнаха в последствие при нас.
АДВ. Д.: - Да знаете в този период снаха Ви да е давала някакви пари
на жена Ви за лечението на Вашия син преди брака – преди да сключат брак
е било лечението на Вашия син от нещо, което е платено от майка му, знаете
ли, след като са сключили брак, С. да е връщала пари на свекърва си за
лечение на съпруга си?
СВ. н М.: - Не, не, не знам. Да, да, разбрах въпроса.
АДВ. Д.: - А на Вас да е давала?
СВ. н М.: - Не.
АДВ. Д.: - А изобщо да е коментирала връщане или даване на някакви
пари в семейството Вие да сте чул?
СВ. н М.: - Това нещо не би трябвало тях да касае, а касае мен и
съпругата ми, но такова нещо не е имало.
АДВ. Д.: - Пред Вас говорено ли е изобщо това?
СВ. н М.: - Не.
АДВ. Д.: - Нямам други въпроси.
АДВ. П.: - Господин М., с последния въпрос на колегата е свързан моят
въпрос – Съществувал ли е този факт за някакво заболяване на сина Ви, за
лечение, за даване на пари от ваша страна преди сключване на брака?
АДВ. Д.: - Не разбрах въпроса. Какъв е въпроса. Изчакайте.
АДВ. П.: - Вие ли да разберете въпроса? Дали Н.й М. е имал някакво
заболяване преди брака, да се е налагало лечение и той и Вие да сте
помагали за това лечение?
СВ. н М.: - Значи, 2018-а година претърпя операция в Турция, като
лечението го поехме аз и майка му, и той. аз не мисля, че има нещо общо
съпругата му бившата с това. Те по това време не са били заедно, въобще.
АДВ. П.: - Все пак, може ли да кажете каква сума Вие сте платили за
тази операция, приблизително?
СВ. н М.: -60 хиляди евро платихме за лечението тогава, в Турция,
2018-а година.
АДВ. П.: - Известно ли Ви е синът Ви да е ползвал л.а. „** **“?
СВ. н М.: - Разбира се, той е мой и съм му го предоставил да го кара.
Мисля, че година и половина назад, го е карал този автомобил. От
14
настоящия момент назад, миналата или по-миналата година го купих –
нямам точно спомен, около година и половина, не повече от две години.
АДВ. П.: - Известно ли Ви е дали към настоящия момент синът Ви Н.й
да ползва, да е придобил в собственост или на лизинг лек автомобил **?
АДВ. Д.: - Противопоставям се на така поставения въпрос, не е
относим към спора.
АДВ. П.: - Какво отношение, госпожо съдия, има всичкото това, което
го питаха до сега извън сделката? Въпросът ми има отношение с оглед
обстоятелството – пречи ли се или не се пречи за ползването и предявявал ли
е претенции към процесния автомобил.
СВ. н М.: - Синът ми, Н., към настоящия момент е действително
ползва **, от два-три месеца, което е негова собственост.
АДВ. П.: - Може ли да кажете, коя дата, като период, бяхте с бившата
си снаха в банката?
СВ. н М.: - Лятото беше, не си спомням месеца, датата, беше лятото,
беше топло, това си спомням.
Те ме помолиха – синът ми и С. ме помолиха да отида, тъй като той не
можеше, работеше хоум офис, и не можеше да работи и да отиде с нея, и ме
помолиха аз да съм, да я придружа, тъй като я беше страх със сумата да се
движи от банката и да се прибере вкъщи. Сумата беше 10000 лева, не беше
малко, не са малко пари. Абсолютно, да, за закупуване на колата, на
автомобила, на въпросният „**“.
АДВ. П.: - Може ли да го свържете с датата когато се извърши
нотариалната сделка?
СВ. н М.: - Няколко дни преди това, не мога да кажа със сигурност,
каквото и да кажа най-вероятно може и да подведа. Няколко дни след това –
ден, два три, след изтеглянето на парите от банката беше закупена колата.
АДВ. П.: - Знаете ли кога те се разделиха?
СВ. н М.: - Официално или неофициално? Неофициално те се
разделиха август месец 22-ра година.
АДВ. П.: - Знаете ли, след раздялата им, при кого остана автомобилът?
СВ. н М.: - Значи, при раздялата им, това се случи на морето, бяха на
море с родителите на С., след пореден скандал, съответно той е изгонен от
съпругата му, и понеже няма с какво да се прибере се прибира със семейния
им автомобил до София.
15
Снаха ми не се прибра след раздялата. Автомобилът може би месец да
е бил, той стоеше пред блока, той не се караше. Може би един месец, може
би. Месец, 30-40 – нямам представа, той не се караше, стоеше на паркинга
пред блока.
АДВ. П.: - Знаете ли кога автомобилът беше взет от С. и от кого?
СВ. н М.: - От нея лично беше взет автомобилът, когато дойде да си
събере багажа от „Люлин“, той беше в Люлин на паркинта, от апартамента
да си събере багажа, ключовете й бяха там, тя си ги взе, събра си всичко, и си
тръгна. Аз бях в жилището, но не съм приствал на паркинга, когато си взима
колата и как си тръгва и какво си товари. Тогава Н. не присъстваше. Аз бях.
Това жилище в „Люлин“ не е тяхно – на съпругата ми, на майката на
съпругата ми и на сестрата на съпругата ми – общо тяхно на съпругата ми,
сестра й и майка им.
АДВ. П.: - Стилияна, поискала ли е всички ключове за автомобила и
талона?
АДВ. Д.: - От кого да ги иска?
СВ. н М.: – Тя няма от кой да ги поиска. Аз, никой не е разполагал с
техните вещи. Те си имаха стая. Само бабата на Н. живееше там.
АДВ. П.: - Нямам други въпроси.
АДВ. Д.: - Когато С. дойде да си вземе вещите и си прибра автомобила
беше ли придружена от някой или беше сама?
СВ. н М.: – Имаше нейни приятели – нейн познат имаше от приятелско
семейство и нямам спомен дали баща й дали не беше и той. Те се качваха, да,
те си изнасяха пералнята. Аз лично не съм наблюдавал какво изнасят, аз си
бях в хола. Торби и чували изнасяха. Кашони мисля, че не е имало. И нейни,
и на децата – имаше две кошчета видях – всичко си взе от стаята, което
имаше.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
п ** к: – на 57 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, баща съм на С..
16
СВ. п к: - Искам да бъда свидетел, разбира се.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. п к: - Обещавам да кажа истината, разбира се. Дадохме, когато се
родиха децата, бяха недоносени, и имаха здравословни проблеми. И след
като ги изписаха от болницата, дъщеря ми каза, че този автомобил който аз
бях предоставил на нея за ползване, ** **, е малък и не е удобен да води
децата на лекар, и каза, че си търси автомобил, който да бъде по-голям и по-
удобен за нея и за децата. Тогава с моята съпруга решихме да направим
дарение в размер на 5000 лева, защото тя ни беше казала, че са намерили
автомобил, който струва 4000 лева. Ние дадохме 5000 лева, за да има да
подпомогнем допълнително самото лечение на децата. Парите ги дадохме в
брой, беше в седмицата между 23-и и 27-и август 21-а година. Имах работа в
София, обадих й се по телефона, и тя ми каза, че тогава е завела децата на
преглед в болница Токуда, където са раждани децата. Тогава минах през
болницата, дадох й парите, които са от спестявания на мен и на съпругата
ми. Дадох й парите просто за минутка-две успях да видя децата и си
тръгнах.
АДВ. П.: - Можете ли да кажете, дали тези пари бяха използвани,
закупили ли са автомобил, присъствали ли сте, знаете ли с какво е платила, с
кого сте говорили за това?
СВ. п к: - Разбрах, че са закупили автомобил, ** МЛ, не съм
присъствал на сделката, но разбрах от дъщеря ми, че тя е използвала тези
4000 лева за автомобила.
Автомобилът се ползваше съвместно и от г-н Н. М., и от дъщеря ми.
Основно, казвам основно, по мои данни, не съм напълно сигурен,
автомобилът се ползваше основно за децата, за да се превозват децата. 22-ра
година, август месец, бяхме заедно на почивка на море, на Приморско с Н.
М., дъщеря ми, внуците ми и съпругата ми, и там на 23-и август стана един
скандал между нас, Н. М. и дъщеря ми. Тогава, Н. М., буквално казано,
изхвърли столчетата на децата от автомобила. Изхвърли столчетата от
автомобила и тръгна с него в неизвестна посока. Нямахме никакви контакти
с него нито ние, нито дъщеря ни, и в началото на октомври получихме
призовка за развод от Н. М.. Тогава дъщеря ми пак направи някакви опити да
се свърже, мисля, че по социалните мрежи или на имейл, не съм напълно
сигурен, след като се получи тази призовка, да може да вземе багажа на
17
децата и нейн багаж, и тогава, доколкото знам, Н. М. е казал, че автомобилът
остава за ползване при нея – при дъщерята. На 23-и октомври имахме
възможност, отидохме, взехме – нали, след като Н. М. каза, че тя може на
тази дата да отиде да вземе багажа на децата и нейния багаж – отидохме там,
присъстваха баба му и н М. - бащата на Н. М., взехме багажа и попитахме за
големия талон и резервния ключ на автомобила. н М. ми каза, че няма
представа къде са се намират нещата – исканите голям талон, т.нар. голям
талон на автомобила и резервният ключ. Автомобилът, когато го взехме, той
нямаше нито гражданска отговорност, нито автокаско, нито беше преминал
преглед, тогава, на тази дата. С риск, лично тогава аз управлявах
автомобила, с риск да ме спрат органите на реда решихме, че аз ще го
управлявам, тя беше много разстроена, за да нямаме проблеми, нали да не
стане някоя друга беля. Автомобилът се обслужи в Пазарджик, сключиха се
застраховките, и когато сключихме автокаското, тогава от застрахователната
компания ни казаха, че ако има някаква щета, без наличието на големия
талон няма да могат да ни изплатят обезщетението. В последствие дъщеря
ми си смени постоянния адрес, тук в Пазарджик, защото те живееха с нас
вече, и след като си смени постоянния адрес при смяната на документите
решихме, че ще пререгистрираме автомобила, за да може да имаме всички
документи на автомобила. И автомобилът беше пререгистриран, мисля, че
беше февруари месец 23-та година, и ни дадоха нов голям талон.
Подписахме декларация в КАТ, дъщеря ми подписа декларация в КАТ,
че при развода и при изнасянето на багажа не е открит големият талон и е
загубен.
АДВ. П.: - Известно ли Ви е парите от сватбата, които са събрани
внесени ли са по нечия сметка на младоженците, по чия сметка, имате ли
представа за каква сума става въпрос?
СВ. п к: - Нямам представа за точната сума колко е. Доколкото знаех и
от Н. М. и от дъщеря ми, парите са внесени по депозитна сметка на дъщеря
ми.
АДВ. П.: - Знаете ли за какво са използвани средства от тази сметка от
дъщеря Ви?
СВ. п к: - Доколкото знам, първата сума която е използвана е била –
точния размер ще излъжа – са били някъде около 8000 лева, са били дадени
на майката на Н. М., за погасяване на заем. По каква причина и за какъв заем
не мога да кажа, и останалите пари, които са теглени от това са използвани за
18
лечение. Не мога да кажа тези 8000 лв. дали са дадени на ръка или по
банкова сметка.
Останалите суми, които са теглени от сметката, по информация от
моята дъщеря, са за лечение на децата. А при това, при този скандал който
беше на морето и Н. М. тръгна, дъщеря ми после ни каза, че половината от
средствата, които са били от кръщенето на децата, тя ги е заделила за
лечение на децата, половината пари ги нямало и ги е взел Н. М.. Не са били
голяма сума, но мога да кажа, тя ми каза, че половината средства, около 500
лева, тогава ги е взел Н. М..
АДВ. П.: - От периода, в който живееше с Вас, вече след скандала 22-а
година и разделянето им, знаете ли дали Н. – бившият Ви зет е предявявал
претенции да ползва на автомобила?
СВ. п к: - Никога до сега не са предявявани претенции за ползване на
автомобила, до момента, в който получихме съобщението за завеждане на
делото за автомобила – никога не предявявано претенция.
АДВ. П.: - А той осъществявал ли е връзка с вас, с децата, във връзка с
режима за лични контакти с децата?
СВ. п к: - Преди да излезне решението на първа инстанция за режима
на виждане, Н. М. един единствен път и то беше след делото на СРС, дойде в
Пазарджик, с родителите си и видяха децата за около мога да кажа силно
половин час. След като излезе решението и СРС определи режимът на
виждане, от този момент до ден днешен, той си спазва точно определеното
време за виждане на децата. Никога не е предявявал претенции за
автомобила.
АДВ. П.: - Нямам други въпроси.
АДВ. Д.: - Казахте, докато получихме призовка за развод, не е искал
ползването на автомобила. А като получихте призовката поиска ли?
СВ. п к: - Не. Казвам до настоящото дело, до тогава.
АДВ. Д.: - Знаете ли докато беше в брак и живееше в София, дъщеря Ви
работеше ли и какъв доход реализираше?
СВ. п к: - Дъщеря ми работеше към фирма „**“ Пловдив работеше
дистанционно и по мое мнение нетното й възнаграждение беше някъде
около 900 и 1000 лв., това беше месечното й възнаграждение, когато
живееха в София заедно, когато имаха брак и преди това.
Не ми е известно като семейство дали са плащали наем и консумативи
19
в жилището, в което са живели. Не ми е известно. Защото имаше период, в
който живееха при на Н. баба му в Люлин, след това имаше период в който
живееха при родителите му в Пасарел, и след последно пак живееха отново
при бабата в Люлин.
АДВ. Д.: - Освен парите за автомобила, като женена и живееща в
София, дъщеря Ви искала ли Ви е други пари на заем за да й дарите нещо, да
я подпомогнете?
СВ. п к: - Не, не ми е искала други средства. Давали сме, просто за
подпомагане на децата, за лечението на децата.
АДВ. Д.: - Защо решихте точно 1000 лева да дарите за лечението на
двете деца едновременно с покупката на семейния автомобил?
СВ. п к: - Имахме тогава възможност да дарим 5000 лева. И след като
дъщеря ми каза, че са намерили автомобил, който струва 4 хиляди лева, ние
затова с моята съпруга решихме да ги дадем тези пари, тези 5 хиляди лева
едновременно да си вземе автомобил и да има.
Доколкото ми е известно на мен, се плащаха много често фактури,
където за двамата внуци излизаха над 1000 лева еднократно на фактура. Не
ми е известно в какви периоди се плащаше, това не ми е известно.
Дъщеря ми след като се изнесе от София си беше прибрала документи,
и в последствие вече и ние много пъти, аз специално съм карал децата с
дъщеря ми в София в Токуда на прегледи.
АДВ. Д.: - Тези случаи, за които казвате, кой плащаше лечението на
децата?
СВ. п к: - Винаги ги е плащала дъщеря ми лечението на децата. Аз съм
плащал един единствен път, не този с 1000-та лева. Друг път съм плащал,
мисля, че бяха около 540 лева.
Не знам дали бащата или неговите родители са плащали някакво
лечение на децата.
АДВ. Д.: - След като бившият Ви зет се прибра със семейния
автомобил от морето, колко време след това отидохте с дъщеря си тя да си
прибере автомобила за Пазарджик?
АДВ. П.: - Той каза датата.
СВ. п к: - 23-ти октомври, това са три– септември, октомври – два
месеца, 2022-ра година, тогава отидохме да си приберем автомобила и
вещите. Да, тогава установихме, че автомобилът няма гражданска
20
отговорност.
АДВ. Д.: - Попитахте ли дъщеря СИ защо не се е погрижила за личния
и дарен от Вас автомобил, с който вози децата?
АДВ. П.: - Противопоставям се на този въпрос. Той не е дарил
автомобила.
АДВ. Д.: - Знаете ли, сподели ли дъщеря Ви каква е причината да не
сключи гражданска отговорност за автомобила, купен с парите, които сте й
дарил, и с които тя е карала двете деца на лекар?
СВ. п к: - Автомобилът тогава, ние нямахме достъп до автомобила.
Автомобилът беше тогава при Н. М..
АДВ. Д.: - Вие казахте, че два месеца че не е била, а преди това?
СВ. п к: - Преди това тя е била платена, аз казвам, че при взимането на
автомобила не е платена.
Да, това казвам, че през тези два месеца, през които автомобилът е бил
при Н. М., гражданската отговорност е изтекла.
АДВ. Д.: - Казахте, че автомобилът не бил преминал преглед. Кога е
трябвало да мине преглед?
СВ. п к: - Не мога да Ви кажа с точност кога автомобилът е трябвало
да мине преглед.
АДВ. Д.: - А изводът Ви, че автомобилът не е преминал преглед се
базира на какво наблюдение?
СВ. п к: - След като взехме автомобила от София от Люлин, тогава,
като го докараме в Пазарджик и го карах в автосервиз за обслужване, и
тогава проверихме да видим, че автомобилът няма преглед и застраховка.
АДВ. П.: - Госпожо съдия, извинявам се, но има дати, които са казани
когато е закупен автомобилът. Това е по същество.
АДВ. Д.: - Сподели ли дъщеря Ви каква е причината автомобилът да не
е минал на преглед?
СВ. п к: - Автомобилът не е минал на преглед, защото не бил при нея.
АДВ. Д.: - Трябвало е да мине в тези два месеца.
СВ. п к: - Да.
АДВ. П.: - Госпожо председател, купен е на 31-ви август.
АДВ. Д.: - Аз не съм пречила да разпитвате свидетеля.
21
АДВ. П.: - Вие искате да изясните нещо, което е изяснено.
АДВ. Д.: - Как уведомихте зет си, че дарявате на дъщеря си 5000 лева
за покупка на автомобил и лечение?
СВ. п к: - Не съм уведомявал зет ми, защото те, и преди този случай,
имаха доста скандали помежду си.
Не мога да кажа, не знам дали той е разбрал, че съм дарил 5000 лв.
Не знам дали дъщеря ми е казала с какви пари ще закупи автомобила.
Аз казвам че съм дал 4000 лева да си закупят автомобил. Тя лично ми е
казвала, че са закупили автомобил с тези пари.
Не знам дали съпругът на дъщеря ми тогава е присъствал на сделката.
Аз не съм бил там.
АДВ. Д.: - Попитахте ли дъщеря Ви какво стана с парите, които са
получили като дарение на сватбеното си тържество и които са внесени по
сметка на дъщеря Ви?
АДВ. П.: - Отговори на този въпрос.
СВ. п к: - Отговорих Ви на въпроса.
АДВ. П.: - Госпожо съдия, повтаря се въпроса.
ПРЕДСТЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ОТПРАВЯ
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ АДВ. П., ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗПИТА НА
СВИДЕТЕЛЯ, ДА СПАЗВА РЕДА В СЪДЕБНАТА ЗАЛА И ДА
ИЗСЛУШВА ПРОЦЕСУАЛНАТА ЗАЩИТА НА ИЩЦОВАТА СТРАНА,
СЛЕД КОЕТО, СЪДЪТ УКАЗВА НА АДВ. П., ЧЕ В СЛУЧАЙ, ЧЕ ИМА
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ЩЕ МУ БЪДЕ ДАДЕНА ОТНОВО
ДУМАТА.
АДВ. Д.: - Сподели ли дъщеря Ви, какво се е случило с парите от
сватбеното тържество, които казахте, че са внесени по нейна сметка.
СВ. п к: - Да, малко след сватбата, тя ни каза на мен и на съпругата ми,
че са дали 8000 лева на майката на Н. М. за погасяване на заем, от тези пари,
останалите пари – имало е остатък, тя ми е казвала, че ги използва изцяло за
лечението на децата, като част от тези пари дори се използваха, които бяха
по тази сметка, се използваха и след времето когато е фактическата раздяла,
за децата. Многократно съм ги карал в София в болница Токуда на лечение,
след фактическата им раздяла.
АДВ. Д.: - Начина на разходване на парите от дарените пари на
22
сватбата и за покупката на автомобила го знаете само от дъщеря си или от
друго място?
СВ. п к: - Как е разполагала с парите си дъщеря ми знам от нея, и от Н.
М. ми е споделял, че с тези пари от сватбата са плащали за лечение на децата.
Н. М. не ми е казвал, от тази сметка да са плащани пари за неговото лечение
на майка му.
АДВ. Д.: - Помните ли, за каква стойност застраховахте автомобила в
Пазарджик?
СВ. п к:– 22-ра година някъде беше около 4 хиляди и нещо.
Застрахователната стойност беше между 4 и 5 хиляди лева
Когато го взеха този автомобил, мога да кажа, че беше в добро
състояние.
Не ми е споделяла дъщеря ми да е плащала по-голяма сума от 4000
лева за автомобила.
АДВ. Д.: - Нямам въпроси.
АДВ П.: - Моля да бъде записано, че предупреждението което ми
отправихте за това, че прекъсвам се отнасяше по въпроси, които се задават за
трети път, по моя преценка, относно обстоятелствата – колко пъти, какви
пари, кога, за какво са дадени, и в момента възражението, което ми давате е
на български казано „кел-файда“, защото на няколко пъти отговаря едно и
също. Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. Д.: - Не поддържам искането си за издаване на съдебно
удостоверение. Нямам други доказателствени искания освен събраните
гласни такива.
АДВ. П.: - Моля да бъде изискано от Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Пазарджик, копие от декларацията, която е подадена за
пререгистрация на 15.02.2024 г. Ще установяваме причината, поради която е
пререгистриран и че не ни е предаден големият талон при предаването на
23.10.2023 г. на автомобила, комплектът резервни ключове плюс голям
талон. Нямам други доказателствени искания, освен това, което заявих в
момента.
АДВ. Д.: - Противопоставям се на това искане, тъй като не оспорвам
декларираното от ответницата в заявлението й до КАТ. Процесуалният
представител е заявил, че е декларирала че е загубен, не го оспорвам това.
23
АДВ. П. – След като е оттеглено искането за удостоверението от
„Райфайзен“ и правоприемника „ОББ“ и ние нямаме доказателствени
искания.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Да се
приключи делото.
АДВ. П.: - Госпожо съдия, преди приключване на делото, представям и
моля да приемете заверено копие от лична карта на доверителката ми, във
връзка с това, че същата вече не е с фамилното име, което е запазила след
прекратяването на брака, и след влязло в сила съдебно решение вече е с
фамилията си от преди брака – **.
АДВ. Д.: - Не възразявам да се приеме.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото днес представеното от
пълномощника на ответницата заверено копие от лична карта на
ответницата.
Съдът, след изчерпване на доказателствените искания,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: - От името на доверителя ми, моля да постановите решение, с
което да допуснете извършване на делба на процесния автомобил, за който
считам, че по безспорен начин се установи, че е съсобствен между страните
на база прекратена СИО. Считам, че от събраните по делото доказателства се
установи, че същият е платен с дарени на страните пари от сватбеното
тържество внесени със съгласието на двете страни по сметка на ответницата.
Считам, че ответната страна не успя да проведе пълно и главно доказване на
факта на трансформация на лични дарени от родителите на ответницата
средства за купуването на процесния автомобил. С оглед на това моля да
приемете, че автомобилът е съсобственост и да допуснете делба при равни
квоти между страните.
АДВ. П.: - Моля да приемете списък за разноски с препис за колегата.
Уважаема госпожо председател, моля да отхвърлите предявения иск като
неоснователен и недоказан. Съображенията ми за това са, на кратко,
съображенията и възраженията, които съм направил с отговора на исковата
молба. Допълнително само бих желал да добавя с оглед разпита на двамата
24
свидетели, не успя ищецът да обори обстоятелството, че автомобилът е
закупен за 4000 лева. Не се подкрепиха това с гласните доказателства на
свидетеля М., за това колко пари, как са изтеглени и няма доказателства за
това, че са изтеглени от банковата сметка на името на тогава М., сега вече е с
фамилия ** – сменена е по съдебно решение фамилията, и сега по лична
карта, която е от миналия месец и която представих е с фамилно име **.
След като не се доказаха тези обстоятелства, за това, че са теглени пари от
банковата сметка на нейно име, макар да са събрани средствата от сватбата, а
плащането е станало с дарените средства изрично дадени от родителите й,
считам, че е налице пълна трансформация на парични средства и
автомобилът е платен с тези парични средства, поради което автомобилът е
лична собственост на **. По тази причина е и регистриран. Не се оспорва и
обстоятелството, причините, поради които автомобилът е пререгистриран с
Пазарджишка регистрация и останалото – всички останали факти и
обстоятелства на практика са извън предмета на доказване в процес по чл. 34
ЗС за съдебна делба. Моля да бъдат присъдени разноски по чл. 38 от ЗА.
АДВ. Д.: – Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като твърдя че адвокатско възнаграждение в размер на 1080
лв. за автомобил, който струва 4000 лева е прекомерно и едно съдебно
заседание, с оглед правната и фактическа сложност на настоящия спор.
Твърдя, че няма данни Адвокатското дружество „П. и партньори“ да е
регистрирано по ДДС, за да се начислява ДДС върху този хонорар, както и
няма данни реално да е заплатено това възнаграждение, което е
допълнително основание за възражение за недължимост. Записано е 1080 лв.
с ДДС, няма данни това да е заплатено за да бъде търсено, ако е по чл. 38 ЗА,
ако иска да се определи безплатната помощ – да.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, но не по-късно от 24.07.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание което приключи в 11:07
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
25