№ 862
гр. София , 26.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601224 по описа за 2020 година
Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на повереника на пострадалата Х. З. З. – Л. адвокат
Г. Г. М. срещу определение на СГС – НО, 8 с-в.по НЧД№1364/2020г., с което съдът:
ПОТВЪРДИЛ постановление на прокурор при СГП от 24.08.18 г., с което на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №11134/15 г. по описа на РТП - СДВР, пр.пр.№6825/15 г. по описа
на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.
чл.342, ал.1 от НК.
САС като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството пред СГС е протекло по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е също като настоящото по жалба на адв. Г. М., повереник на Х. З. З. - Л. -
наследник на пострадалата от престъплението, срещу постановление на прокурор при СГП
от 24.08.18 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №11134/15 г. по описа на РТП -
СДВР, пр.пр.№6825/15 г. по описа на СГП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
За да потвърди обжалваното постановление първоинстанционният съд приел следното:
Неоснователни са доводите в жалбата относно допуснато процесуално нарушение,
1
изразяващо се в лишаване на наследника на пострадалата и нейния повереник от
възможността да се запознаят с материалите по делото при неговото предявяване след
изготвянето на последната назначена КМАТЕ. От доказателствата по делото се установява,
че Х. З. З. - Л., в качеството й на наследник на пострадалата, е била призована за
предявяване на материалите по разследването на 23.05.18 г. в 9.00 ч., като призовките /л.209
и л.215 от ДП/ са били връчени на съсед на призованото лице и на съпруга на призованото
лице, със задължение да ги предадат. Отделно от това, видно от констативни протоколи на
л.222 - 225 от ДП, повереникът на Х. З. З. - Л., адв. Г. М., неколкократно е бил призоваван за
предявяване на материалите по разследването, което е било насрочвано на няколко различни
дати: 04.05.18 г., 17.07.18 г. и 19.07.18 г., като по този начин органите на досъдебното
производство са изпълнили процесуалните си задължения спрямо наследника на
пострадалата и повереника, а доколкото явяването на последните е въпрос на личен избор и
участието им при предявяването не е задължително, след като процедурата по призоваване е
била надлежно изпълнена, то липсва нарушение на процесуалните правила.
СГС споделил становището на прокурора в обжалваното постановление, че от
доказателствата по досъдебното производство не се установява нарушение на правилата за
движение от водача на товарния автомобил Т. Р.. Безспорно е установено, че товарният
автомобил е преминал през процесното кръстовище при разрешителен /зелен/ сигнал на
светофарната уредба, а пострадалата пешеходка В. В. е пресичала при червен сигнал, с което
е извършила нарушение на правилата за движение. От заключението на повторната КМАТЕ
се установява, че скоростта на товарния автомобил преди задействането на спирачната
система от водача е била от порядъка на 50 км/ч, а към момента на удара с пешеходката от
порядъка на 31 км/ч. /така установените стойности на скоростта се характеризират с висока
степен на достоверност, тъй като са базирани включително и на показанията на тахошайбата
на товарния автомобил/. Следователно, при избиране на скоростта на движение водачът на
товарния автомобил не е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Правилно прокурорът
е приел, че водачът не е извършил и нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. По
делото не се установяват конкретни обстоятелства, които да са налагали водачът на товарния
автомобил да го управлява с по- ниска от максимално разрешената скорост. Произшествието
е настъпило през светлата част на денонощието, при добра видимост, макар и при слаб
дъжд, и нормална интензивност на движението. От свидетелските показания /св. П. Р.,
очевидец/ се установява, че пострадалата пешеходка внезапно и изненадващо е предприела
пресичане на пътното платно при забранителен за нея - червен - сигнал на светофара.
Липсват обстоятелства, които да са налагали водачът на товарния автомобил да управлява
автомобила с по-ниска от максимално разрешената скорост. Водачът не е бил длъжен да
предвиди, че приближавайки се към кръстовището при разрешителен сигнал на
светофарната уредба, внезапно в кръстовището ще навлезе пешеходец при забранителен за
него сигнал. Т.е. касае се за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което изключва
вината на дееца. Съгласно заключението на повторната КМАТЕ, при скорост на движение
от 50 км/ч. водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да спре и да
2
предотврати произшествието.
В заключение, при липса на нарушение на правилата за движение от страна на водача
на товарния автомобил, правилно в постановлението на прокурора е прието, че няма
извършено съставомерно деяние и наказателното производство следва да бъде прекратено
на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
САС се солидаризира напълно с дотук изложеното, както по отношение липсата на
процесуални нарушения, така и относно правилността на обжалвания пред СГС
прокурорски акт по – същество.
Доводите във въззивната жалба не са нови, развити са пред първата инстанция и са
намерили ако не изричен, то поне ясен имплицитен отговор в мотивите на обжалваното в
настоящото производство определение. Доводите на защитата, поддържани и пред
настоящата инстанция се свеждат до правната теза, че приближавайки кръстовище, при
натоварено движение, на мокра пътна настилка и при управление на тежък товарен
автомобил водачът Т. Н. Р. е избрал разрешена от закона, но несъобразена с пътните
условия скорост на движение и с това нарушил изискването да се движи със скорост която
му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие. По същество посочените по –
горе обстоятелства са налагали шофиране с повишено внимание. Но внезапната поява на
пешеходец, пресичащ на забранителен за него сигнал на светофара, определено не е
предвидимо препятствие. Водачът няма задължение да поддържа твърде ниска скорост на
движение до момента на преминаване през кръстовище, регулирано със светофарна уредба,
в очакване на такова поведение на пешеходците, защото така би могъл да създаде опасност
за другите участници в движението. Няма спор по делото, че пострадалата пресичайки
неправилно се е озовала в опасната зона при разрешена от закона скорост на движение и
водачът е бил в обективна невъзможност да изпълни другото си задължение по чл. 20 ал.2
от ЗДв.П - да спре при вече възникналата опасност за движение.
При извършената цялостна въззивна проверка САС не констатира и други основания за
отмяна на определението.
Водим от горното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО, 8 с-в.по НЧД№1364/2020г., с което съдът:
ПОТВЪРДИЛ постановление на прокурор при СГП от 24.08.18 г., с което на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №11134/15 г. по описа на РТП - СДВР, пр.пр.№6825/15 г. по описа
на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.
чл.342, ал.1 от НК.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4