Решение по дело №1764/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Т.Б., ЛНЧ **********, гражданин на ***, роден на *** г., с настоящ адрес: ***, против заповед № 23-0769-000728 от 16.08.2023 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 15.08.2023 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с процесуален представител, поддържа жалбата. Сочи незаконосъобразност на обжалвания акт и иска неговата отмяна. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Ответникът – началник група, сектор ПП, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В придружително писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Факти:

На 15.08.2023 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № 1029328, за това, че на посочената дата, около 19,49 ч. в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, по ул. „Захари Зограф“ („Червено знаме“) до дом № 101, посока на движение от ул. „Химик“ към ул. „Ропотамо“, управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „*“, рег. № ****, след употреба на алкохол със съдържание 1,84 промила в издишания въздух, установено с техническо средство дрегер „Алкотест“ с фабр. № ARBB-0062. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 081470 (л.22). Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (л.19).

Жалбоподателят дал кръвна проба за анализ, от който се установило съдържание на етилов алкохол – 1,14 промила (протокол за химическа експертиза № 359 от 16.08.2023 г., л.28).

Било образувано досъдебно производство ДП/№ 1984/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, което било прекратено с постановление от 25.08.2023 г., тъй като не бил осъществен състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК (л.25).

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Заповед № 23-0769-000728 от 16.08.2023 г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 от ЗДвП; заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОД МВР Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния административен акт (л.32) и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.33-34).

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 от АПК.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Относно приложението на материалния закон:

Съгласно чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Не се спори, че жалбоподателят е управлявал ППС – собствения си лек автомобил. В процесния случай, определящата стойност на концентрацията на алкохол е тази, установена с химическото изследване на кръв, взета от водача – 1,14 промила, което е над 0,5 на хиляда. Жалбоподателят не оспорва, че е извършил вмененото му нарушение. Напротив при разпита в съдебно заседание на лицето, с което е във фактическо съжителство потвърждава, че същият, на посочените дата, час и място е управлявал собствения си автомобил след употреба на алкохол.

Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта – чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

Неоснователно е възражението, според което на Б. се наложило да управлява автомобила си след употреба на алкохол с установената концентрация, тъй като трябвало да си набави лекарства за силни болки, които изпитвал. Относимата разпоредба – чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП не предвижда обстоятелства, при които предвидената ПАМ не се прилага на водач, за който е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест Б. не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Б., ЛНЧ **********, роден на *** г., гражданин на ***, с настоящ адрес:***, против заповед № 23-0769-000728 от 16.08.2023 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: