Решение по дело №283/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на „АСИ – АС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, [улица], чрез А. Р. С. - законен представител на дружеството, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0362-000223/ 25.06.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР - Силистра, РУ Тутракан.С посочената заповед, на основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) ,е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), по вид „прекратяване на регистрацията“ на ППС с рег.№***,за срок от 6 месеца, считано от 25.06.24 г. Административната принуда е приложена по отношение на собственика на превозното средство , управлявано от лице без валидно свидетелство за правоуправление, поради което е приравнено на неправоспособно.

С жалбата се твърди,че издателят на оспорената заповед не бил съобразил разликата между дългосрочно и продължително пребиваващ ***, какъвто е водачът на автомобила А. Б., което обстоятелство сочело, че приложената норма на чл.162,ал.2 от ЗДвП не била относима.

Основната теза е, че турският гражданин Б., като чужд гржданин,, не разбирал официалния за страната български език , и , при връчването на АУАН като не му е бил назначен преводач, грубо е било накърнено правото му на защита. Аналогично тези разсъждения се отнасят към процесната ЗППАМ.

Ответният орган - Началник група при ОД на МВР гр.Силистра , Районно управление гр.Тутракан, чрез упълномощен представител юрисконсулт Х. в съдебно заседание оспорва жалбата, като излага подробно аргументи за законосъобразността на процесната ЗППАМ, настоявайки същата да бъде оставена в сила от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Съдът,като прецени доводите на оспорващия и обсъди доказателствата по делото,прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима,като подадена от срещу акт,подлежащ на съдебен контрол;от лице с установен правен интерес от оспорването; в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0362-000223/25.06.2024 г. на Началника група към ОД на МВР Силистра, Районно управление гр.Тутракан, с която на основание чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП, е наложена ПАМ -„прекратяване на регистрацията“ на ППС с рег.№[рег. номер], за срок от 6 месеца, считано от 25.06.2024 г.

Административната принуда е приложена по отношение на собственика на превозното средство, управлявано от лице без валидно свидетелство за правоуправление „Аси -АС“ ЕООД.

От материалите по административната преписка – докладна записка от 19.03.2024 г. (46 ), АУАН от 25.06.2024 г. (л.24)справка за лице от АИС“Български документи за самоличност“( л.48) се установява, че административно-наказателното производство, в рамките на което са установени относимите за настоящото факти и обстоятелства,е започнало при извършена проверка за спазване на правилата за движение по пътищата,като още по време на проверката водачът на управлявания автомобил не е възразил по направените констатации за извършено нарушение по чл.139,ал.2,т.2 от ЗДвП – липса на аптечка, и се е подписал,че е запознат със съдържанието на съставения АУАН и е получил препис от същия.

От съответни справки в АИС било установено, че разрешителното за пребиваване на водача, в качеството му на гражданин на Р Турция, изтича на 14.06.2024 г. и че същото не е подновено. При проверката водачът на автомобила се е легитимирал с документ за правоспособност, издаден в Р Турция.За простъпката е изготвена докладна записка от полицейски орган Д. Р., в която на стр.втора е изписано, че „предвид статута на А. Б. като ***, продължително пребиваващ в Р България,управлявайки МПС на територията на Р България, той е следвало да ползва издаденото му свидетелство от Р Турция в срок до една година от датата на издаване на документа за пребиваване.Последното разрешение за пребиваване е било издадено на 29.07.2023 г.и е било валидно до 14.06.2024 г. Съответно заявлението за нова регистрация е било подадено на 29.06.2023 г., по което е нямало издаден положителен административен акт. В тази връзка и към момента на издаване на оспорената заповед на прилагане на принудителна административна мярка – 25.06.2024 г., водачът на МПС не е разполагал с валидно удостоверение за правоспособност.

Съгласно тълкуването на закона в рамките не на административно-наказателно, а на административно производство, каквото е процесното, и по аргумент за „по-силното основание“ правилата за дългосрочно пребиваващи чужденци по чл.162,ал.2 от ЗДвП се прилагат и за продължително пребиващи чужденци, какъвто е А. Б..

По делото не се спори ,че последният е разполагал само със свидетелство за правоуправление, издадено от Р Турция. Предпоставка за издаване на заповед с правно основание от кръга на посочените в чл.171 ЗДвП, е извършено от водача административно нарушение, предвидено в някоя от хипотезите му, което се установява с процесния фиш по чл.139,ал.2,т.1 от ЗДвП(л.49) и с процесния АУАН(л.24) по чл.162,ал.2 от ЗДвП, съставени от компетентни длъжностни лица по реда на ЗАНН.

При горните фактически установявания, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива белезите на индивидуален административен акт, съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган, видно от Заповед рег.№342з-1315/30.12.2021г. на Директора на ОД МВР Силистра и от служебна бележка, което следва и от чл.172 ал.1 ЗДвП.

Спазена е и нормираната с чл. 59 ал.2 АПК,респ. с чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма, като не се установяват нарушения на административно-производствените правила.

Оспореният акт е и мотивиран, обратно на оплакването в жалбата за липса на посочване на правнозначимия в случая АУАН № 271221/25.06.2024 г. Позоваване на АУАН в мотивите на заповед от процесния вид не е регламентирано от закона,а сам по себе си този акт има материална доказателствена стойност, която нито е оспорена, нито оборена в процеса.И без посочване на конкретния АУАН, органът достатъчно пълно е мотивирал обжалваната ЗППАМ, като не просто е възпроизвел констатациите от АУАН,но е обосновал и юридическата страна на наложената административна принуда по отношение на собственика на МПС,в контекста на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП.

Подробно изложените обстоятелства,вкл. в ракурса на спецификата от чл.162 ал.2 и ал.4 ЗДвП,във връзка с чл.23 ЗЧРБ са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбите на чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2а ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на заповедта и същевременно, нейният адресат да разбере причините, поради които е издадена и свързаните с тях правни последици. В случай като процесният (при безспорно установено основание от чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП) ответният орган действа при обвързана компетентност, поради което не е разполагал със свободата, по свое усмотрение, да наложи или не административната принуда на собственика на МПС, управлявано от водач с невалидно СУМПС на територията на страната.В дискреционната му власт нормотворецът е оставил единствено определянето на срока на ПАМ, който в случая е фиксиран в законовия минимум и не подлежи на допълнителен коментар.Следователно, заповедта - предмет на настоящия контрол, не е засегната от някое от отменителните основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК.

Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че същите са от вида „превантивни“ и „преустановяващи“ ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т.2а ЗДвП,„прекратяване на регистрацията на ППС“ се налага на собственик,чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са установени следните обстоятелства … не притежава валидно свидетелство за управление на МПС.Следователно,при наличието на материалноправната предпоставка от чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП, правилно е наложена процесната ПАМ.В случая,с така посоченото фактическо основание в заповедта,е спазена и целта на закона, още повече, че управлявалият МПС водач е ***, по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЧРБ и съгласно чл.4 от с.з., е длъжен да спазва законите и установения правов ред, за което носи гражданска, административна,административно-наказателна и наказателна отговорност, съгласно чл.5 ЗЧРБ. Вън и независимо от неговата отговорност е законоустановената административна принуда по отношение на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Това нормативно разрешение е подчинено на същата цел - да се отнеме възможността със собственото на жалбоподателя МПС, да бъдат извършвани други нарушения на правилата за движение, за определен срок.

Неоснователно се явява оплакването за нарушение на чл. 21, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, тъй като производството било проведено без преводач и без да се установи дали оспорващият е разбирал български език. На първо място посочените разпоредби не са приложими в административното производство по издаване на оспорената заповед. Приложение в това производство намира чл. 14 от АПК, съгласно ал. 1 на който, производствата по този кодекс се водят на български език. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език, като в тези случаи се назначава преводач.

Също така, по делото не е установено водачът на МПС да не владее български език, за да се налага назначаването на преводач. Ако не го е владеел, оспорващият е следвало да заяви, че желае да се ползва от родния си или от друг език, като посочи изрично кой, за да възникне задължението за органа да му назначи преводач именно на посочения език.

Не на последното място следва да се отбележи, че водачът на МПС е притежавал разрешение за продължително пребиваване в Република България, издадено за първи път през 2022 г.,което само по себе си е достатъчна индиция за това, че владее български език в достатъчна степен, за да задвижи административни процедури. Както бе споменато по-горе ,по делото са налице и подписани лично от водача на МПС документи-АУАН и др., които също са индиция за достатъчно доброто владеене на български език от негова страна.

След обобщаване на гореизложеното, се налага крайният извод, формиран при проверката по чл.168 АПК, че оспорената Заповед № 24-0362-000223/25.06.2024г. на Началник група в ОД на МВР гр.Силистра, РУ Тутракан е съответна на закона и фактите по делото и,като материално законосъобразна,следва да бъде оставена в сила.

С оглед на така формираните изводи неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, каквито обаче, се дължат на ответника, предвид и своевременното им поискване в процеса.Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР гр.Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР.Според чл.143 ал.3 АПК,юрисконсултското възнаграждение се определя съг-ласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.),чиито чл. 24 го е визирал в относителни граници: от 100 до 240 лева. В случая,предвид невисоката фактическа и правна сложност на съдебното производство,което е приключило в две заседания, същото следва да бъде определено в размер на 200 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл. АПК,Административният съд Силистра

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АСИ – АС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, [улица], чрез А. Р. С. - законен представител на дружеството, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0362-000223/ 25.06.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР - Силистра, РУ Тутракан.

ОСЪЖДА „АСИ – АС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, *** да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, бул.“Македония“ №144, сумата от 200 (двеста) лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно съгласно чл.172 ал.5 изр.2 ЗДвП.