Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14768 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Ищецът „С.и.“ ЕАД е предявил срещу „О.м.“ АД иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 26 216 лева обезщетение за неоснователно ползване на част от
400 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.4085.1496 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на район „Младост“ за периода 20.12.2014 г. –
20.10.2019 г., ведно със законните лихви от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на процесната част от
поземления имот и в него ответникът разположил газопроводни съоръжения, без на
ищеца, като собственик, да е платено обезщетение по чл. 64 от ЗЕ. Сервитут в
поземления имот не бил учредяван и не възникнал в полза на енергийното
предприятие.
По образуваното между страните гр.д. № 8331/2016 г. по
описа на СГС, І-18 състав била установена собствеността на ищеца върху поземлен
имот с идентификатор 68134.4085.1496 по плана на гр. С., м. „Горубляне“,
идентичен с част от имота, апортиран в капитала на „С.и.“ ЕАД. С постановеното
по делото решение на СГС по гр.д. № 8331/2016 г. съдът приел, че мероприятието
по изграждане на газопроводното съоръжение е незаконосъобразно проведено поради
липса на сключен договор за учредено право на прокарване на отклонения на
техническата инфраструктура и на предварително възмездно придобиване на право
на собственост и/или право на строеж върху недвижимия имот, не е реализирана
административна процедура по чл. 210, 211 и 215 от ЗУТ за определяне на
обезщетението за упражняване на сервитут и че не е извършено плащане на
обезщетение в полза на „С.и.“ ЕАД.
След 20.12.2014 г. и до момента на подаването на исковата
молба ответникът продължавал да държи газопроводните съоръжения в собствения на
ищеца недвижим имот, поради което дължи обезщетение в размер на 26 216
лева за периода 20.12.2014 г. – 20.10.2019 г.
Ответникът е подал отговор, в който сочи, че е налице
одобрен през 2018 г. подробен устройствен план, по силата на който възникнали
сервитутни права за ответника. Заявява, че на ищеца било заплатено еднократно
обезщетение в размер на 40 326.53 лева.
В допълнение към отговора, в срока по чл. 131 от ГПК, е
направено възражение за придобивна давност на енергийния обект.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ищеца беше да докаже обедняването си с исковата сума и нейния размер,
обогатяването на ответника, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите.
Преди образуване на
настоящото производство между страните е съществувал съдебен спор за заплащане
на обезщетение за минал период, като правопораждащите факти са идентични с
процесните: в собствения на ищеца имот е изградено газопроводно съоръжение,
ползвано от ответника, без да е редовно проведена процедура по учредяване на
сервитут.
Влязлото в сила решение по
гр.д. № 8331/2016 г. по описа на СГС, І-18 състав е между същите страни.
Основанието на иска - твърдените от ищеца факти, са съдебно установени и като
последица от това искът е уважен. Обективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението по гр.д. № 8331/2016 г. по описа на СГС обхващат белезите,
индивидуализиращи материалното правоотношение - юридическите факти, от които спорното право
произтича, съдържанието на спорното право (в какво се състои то) и неговото
правно естество (правна квалификация). В този смисъл са задължителните указания
на ВКС в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Тези
указания се отнасят до обхвата на обективните предели на силата на пресъдено
нещо в хипотезата на предявен частичен иск, но в случая съдът следва да ги
съобрази, доколкото разликата в претенциите се изразява единствено в периода,
за който се търси обезщетението. При отнасяне на указанията по горецитираното
тълкувателно решение към процесния казус, съдът дължи да зачете формираната
сила на пресъдено нещо относно положително установените факти, от които
спорното право произтича: правото на собственост на „С.и.“ ЕАД върху УПИ с
идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 по плана ва гр. С., м. „Горубляне“ и
разполагането на енергиен обект в този имот, изискващ сервитутна зона. Със сила
на пресъдено нещо е установено, че енергийното предприятие „О.м.“ АД не е
придобило предварително възмездно правото на собственост или право на строеж
върху необходимата за изграждане на обекта земя; сервитутът не е отразен в
кадастъра и вписан при условията и по реда на ЗКИР, нито на собственика на
имота е заплатено еднократно обезщетение.
Правото на собственост на ищеца
върху поземлен имот с идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 по плана на гр. С.,
м. „Горубляне“ се установява по безспорен начин и от представените и приети в
настоящото производство писмени доказателства. Съставен е бил акт за частна
общинска собственост № 255/15.10.1997 г. за празно място с площ от около
7 500 кв.м., съставляващ целия квартал 43 по регулационния план на кв.
„Горубляне“, одобрен със заповед № РД-09.50-481/23.09.1994 г. на главния
архитект на гр. С.. С т. 4 /1/ от решение на СОС № 57 по протокол № 23 от
19.03.2001 г. капиталът на „С.и.“ ЕАД е увеличен с внасяне на непарична вноска
на стойност 1 624 025.53 лева, съставляваща общата балансова стойност
на имотите по приложение № 2. В т. 27 от приложение № 2 фигурира терен с площ
от около 4 000 кв.м., попадащ в северната част на парцел І, кв. 43, кв.
„Горубляне“, за който е съставен АОС № 255. С т. 4 /1/ от решение на СОС № 47
по протокол № 35 от 18.03.2002 г. капиталът на „С.и.“ ЕАД е увеличен с
1 322 548.92 лева, съставляваща общата балансова стойност на имотите
по приложение № 2. В т. 34 от приложение № 2 е посочен терен от около
3 500 кв.м., съставляващ разликата до пълната площ на парцел І, кв. 43,
кв. „Горубляне“, АОС 255.
Всяко от увеличенията на капитала
на ищцовото дружество е вписано по ф.д. № 16757/1995 г. по описа на СГС.
С т. 2 на решение № 693 на СОС от
23.10.2014 г. е утвърден капитала на „С.и.“ ЕАД, част от който са непаричните
вноски – описаните в приложение № 2 недвижими имоти. В т. 64 на приложението
фигурират имоти с пл. № 1495 и 1496 от кв. 43, кв. „Горубляне“.
По КККР, одобрени със заповед №
РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с
идентификатор 68134.4085.1496 е с площ от 1 155 кв.м. и е съответен на
номер по предходен план 1496, кв. 43, парцел І. Като собственик на имота е
записан „С.и.“ ЕАД.
На „Софиягаз“ ЕАД (праводател на
„О.м.“ АД) е издадено разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-144/19.08.2004
г. за изграждане на разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения до
консуматори по опис в кв. „Малинова долина“, кв. „Бункера“ и кв. „Горубляне“.
На 21.09.2005 г. е съставен протокол
за установяване на годност за ползване на строеж „Газификация на гр. С.“. В т.
А.1. на протокола е констатирано, че собственици на терените, където са изградени
газопроводните съоръжения са Столична община и частни собственици, с които е
сключен договор за учредено право на прокарване на отклонения на техническата
инфраструктура. Сред описаните договори за учредяване право на прокарване не
фигурира договор със „Софийски имоти“.
На 30.09.2005 г. е издадено
разрешение за ползване на строежа „Газификация на гр. С.“.
Впоследствие е извършено
разширение на разпределителните газопроводи и газопроводни отклонения, за
ползването на което е издадено разрешение за ползване на 30.03.2010 г.
Тези доказателства са били
представени и по воденото между „С.и.“ ЕАД и „О.м.“ АД предходно исково
производство. Въз основа на тях и при съобразяване заключението на вещото лице
е установено, че незаконосъобразно в имота на ищеца е проведено мероприятие по
изграждане на газопроводно съоръжение. До приключване на съдебното дирене във
въззивната инстанция по в.гр.д. № 2660/2017 г. по описа на САС (28.06.2017 г.) не
са ангажирани доказателства, които да опровергават извода, че към датата на
издаване на разрешението за строеж през август 2004 г. не е имало влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението на имотите,
през които преминава изградения газопровод.
Чл. 64, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), ред. ДВ, бр. 18/25.02.2005 г., предвижда, че в полза на
енергийните предприятия възникват сервитути, които се отразяват в кадастъра и
се вписват по реда на ЗКИР. Идентична е нормата и в ЗЕ, ред. ДВ, бр.
103/29.12.2009 г., когато е издадено разрешение от 30.09.2005 г. за ползване на
разширението на разпределителните газопроводи и газопроводни отклонения.
Ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ предвижда
кумулативното наличие на две предпоставки за възникване на сервитута: влязъл в
сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на
съответните имоти и изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота,
върху който е възникнал сервитутът.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за вида на енергийния
обект, отразяването му в подробния устройствен план по местоположение и размер на
сервитутните зони и при евентуално отсъствие на такова отразяване, да се определи
и отрази на схема тази част от имот с идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95
(стар кв. 43), в която следва да се спазят изискванията на Наредба №
16/08.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, в които не се допуска
строителство, изграждане на подземна, наземна и надземна инфраструктура,
поставяне на преместваеми обекти и извършване на дейностите по чл. 64, ал. 3,
т. 2 от ЗЕ и чл. 20 от Наредба № 16, поради изградения в процесния имот газопровод.
Според заключението на
първоначалната съдебно-техническа експертиза енергийният обект е площадков тип,
тъй като до газорегулаторния и измервателен пункт има проводка чрез тръбопровод
на природен газ. Пунктът е инсталиран върху бетонен фундамент и в него се
извършва преразпределение чрез пренасочване по различни тръбопроводи на
природен газ и измерване на подходящото количество и неговото налягане.
Проводите на газорегулаторния и измервателен пункт и след него са изградени
подземно. Цялата конструкция е инсталирана върху бетонен фундамент и е трайно
прикрепена към терена. Описанието й в експертизата отговаря на характеристиките
на енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ.
Ответникът е възразил в отговора
на исковата молба, че е заплатил на ищеца, собственик на имота, в който
енергийният обект е изграден, еднократно обезщетение. Представил е платежно
нареждане за преведена по сметка на „С.и.“ ЕАД на 13.07.2018 г. сума на
стойност 40 326.53 лева.
Възражението е неоснователно.
Сумата от 40 326.53 лева е формирана от сбора на задълженията, които „О.м.“
АД е осъдено да заплати на „С.и.“ ЕАД по влязлото в сила на 23.05.2018 г.
решение № 1189/23.02.2017 г. по гр.д. № 8331/2016 г. по описа на СГС, І-18
състав, поправено с решение № 8487/14.12.32017 г.: 27 120 лева главница,
9 821.73 лева законна лихва за периода 19.12.2014 г. – 13.07.2018 г. и 3
384.80 лева разноски за трите инстанции. Главницата от 27 120 лева
представлява обезщетение по чл. 59 от ЗЗД - за неоснователно ползване на 400
кв.м. от имот с идентификатор 68134.4085.1496 за времето от 19.12.2009 г. до
19.12.2014 г., а не еднократното обезщетение, изискуемо съгласно чл. 64, ал. 4,
т. 2 от ЗЕ.
На следващо място, съдът
съобразява трайно установената съдебна практика относно момента на възникване
на сервитута.
По гр.д. № 850/2019 г. по описа
на ВКС, ІV г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за
отговор на въпроса за начина, по който следва да се уредят облигационните
отношения между енергийното предприятие и собственика на имота при
извършено фактическо изграждане, без да е налице първата предпоставка по чл.
64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ за възникване на сервитут в полза на енергийното
предприятие – липса на одобрен подробен устройствен план и строителни книжа на
енергиен обект по чл. 64, ал. 1 от ЗЕ – чрез изплащане на еднократно
обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ или при общата хипотеза на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. В постановеното на 06.01.2020 г.
решение № 309 е прието, че енергийното предприятие дължи изплащане на
еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ на собственика на недвижим
имот, засегнат от изграждането на енергиен обект, само когато е налице и
другата, установена с чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ, предпоставка за възникването
на съответния сервитут –влязъл в сила подробен устройствен план, с който е
определено местоположението на сервитута в имота. Когато енергиен обект е
изграден в чужд недвижим имот, за който няма такова предвиждане в подробния
устройствен план, по аргумент за противното от чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, в полза на
енергийното предприятие не възниква сервитутно право върху този имот. В
този случай енергийното предприятие държи енергийния обект в чуждия имот, съответно
ползва последния или част от него, без да има правно основание за това и по
този начин лишава собственика от възможността безпрепятствено да ползва имота
си или част от него по предназначение. В този случай отношенията между енергийното
предприятие и собственика на засегнатия имот се уреждат от общата хипотеза на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
По делото е представено решение № 606 на СОС от
26.07.2018 г. за одобряване на подробен устройствен план – изменение на плана
за застрояване и регулация.
В т. 2 от заключението на
приетата по делото експертиза вещото лице е посочило, че при извършена проверка
в направление „Архитектура и градоустройство“ към СО, и район „Младост“ по
влезлия в сила ПУП, одобрен с решение № 606 на СОС от 26.07.2018 г. е установено,
че няма нанесени графична и текстова част на местоположението и размера на
сервитутните зони за изграденото и нанесено в плана газопроводно съоръжение в
имот с идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 по плана на гр. С., м.
„Горубляне“. Определянето на местоположението и размерите на сервитутните зони
на линеен енергиен обект (което понятие е дефинирано за първи път в § 1, т. 31б
от ДР на ЗЕ, ДВ, бр. 83/2018 г.) в засегнат имот с влязъл в сила подробен
устройствен план е изискване, въведено с изм. на ЗЕ, ДВ, бр. 83/09.10.2018 г. Безспорно
се установи, че към датата на издаване на разрешението за строеж през 2004 г.
съоръжението не е било предвидено в подробния устройствен план, каквото
е изискването на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ.
В настоящото производство
ответникът се е позовал на придобивна давност по отношение на енергийния обект.
Заявява, че давност започва да тече от възникване на сервитута, който момент
съвпада с този на изграждане на енергийния обект.
Това възражение е неоснователно.
Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива по давност, а по
силата на чл. 111, ал. 1 от ЗС разпоредбите относно недвижимите имоти се
прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не
постановява друго.
ЗЕ е специален по отношение на ЗС
и предвижда особени правила относно възникване на т. нар. „квази лични“
сервитути. В случаите по чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ (ред. ДВ, бр. 103/2003 г.) правото
на прокарване на подземни газопроводи принадлежи на енергийни предприятия.
Ответникът притежава това качество, съгласно определението по § 1, т. 24 от ДР
на ЗЕ, и видно от лицензиите на л. 173 и 174 от делото. С оглед дейността му по
снабдяване с природен газ и неговото разпределение, той има право да бъде
титуляр на „квази личен“ сервитут.
„Квази личните“ сервитути
възникват по силата на закона, но при наличие на определени предпоставки. При действаща
към момента на изграждането на обекта законова уредба – ЗЕ в ред. ДВ, бр. 103/2003
г., източник на сервитутното право е влезлият в сила ПУП, с който се определя
местоположението на имотите и на сервитутните ивици и изплащането на
еднократно обезщетение на собственика и на носителите на други вещни права
върху засегнатия обслужващ имот от енергоразпределителното дружество. В този
смисъл е както горецитираното решение № 309/06.01.2020 г. по гр.д. № 850/2019
г. на ВКС, ІV г.о., така и определение № 68/15.02.2016 г. по ч.гр.д. № 272/2016
г. на ВКС, ІV г.о. В последното изрично е прието, че сервитутът по чл. 64 от ЗЕ
възниква едва след като е определено и заплатено еднократно обезщетение на
собственика и на носителите на други вещни права върху обслужващия имот от
страна на енергоразпределителното дружество.
Следователно, изграждането на енергийният обект не води
автоматично до пораждане на сервитутното право. Владението на ограниченото
вещно право „квази личен“ сервитут по чл. 64 от ЗЕ предполага неговото
възникване, каквото в случая липсва.
Без значение е дали енергийният обект е възникнал и чия
собственост е той. Законно възникнало право ответникът да държи газопроводното
съоръжение в имота на ищеца не се е породило. Следва да се отбележи и че част
от отклоненията са изградени и ползването им е разрешено през 2010 г., а до
датата на подаването на исковата молба 10-годишна давност не е изтекла.
Изграждането на обекта, комбинация от площадков и линеен енергиен обект, както
и на неговите отклонения се е извършвало периодично, но сервитут не е
възникнал, за да се отрече правото на ищеца да получи обезщетение за
ограниченията в упражняване правото му на собственост върху засегнатата част от
имота.
Затова и енергийното предприятие „О.м.“ АД дължи на собственика на имот с идентификатор
68134.4085.1496 в кв. 95, м. „Горубляне“, гр. С. обезщетение, възлизащо на средната
пазарна наемна цена за засегнатата част от него, за съответния период от време,
през който енергийният обект продължава да се намира в имота, без да е налице
предвиждане за това в подробния устройствен план, съответно – без да е налице
учреден сервитут.
Изчислената от вещото лице
сервитутна зона е 400 кв.м., а средната наемна стойност е 1.00 лева/кв.м. В
заключението вещото лице е посочило сумата от 1.54 евро/кв.м., но тя не е
усреднена, тъй като е пропуснато разделянето й на 3. Средната стойност за 1
кв.м. е 0.51 евро, или 1 лев. Така се формира месечна средна наемна цена от 400
лева. За периода 20.12.2014 г. – 20.10.2019 г. обезщетението възлиза на сумата
от 23 200 лева. До този размер искът е основателен и следва да бъде
уважен, а за горницата до 26 216 лева – отхвърлен.
Действително, в практиката си
съдилищата отчитат неравностойното положение между собствениците, получили
еднократно обезщетение, и тези, които се ползват от правото си на обезщетение
по чл. 59 от ЗЗД за по-дълъг период от време. В случая преодоляването на
възможността за последващи претенции на ищеца за заплащане на обезщетения за
неоснователно обогатяване от енергийното предприятие следва да се търси на
плоскостта на действащата законодателна уредба - влязъл в сила на ПУП, но с определено местоположение и
размери на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатия имот, и
заплащане или внасяне на еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ
на собственика и на носителите на други вещни права върху имота.
При този изход на спора, всяка от
страните има право на разноски, каквато претенция е заявена от процесуалните
представители на двете дружества. Ищецът е представил списък на разноските,
които са в размер на 2 348.64 лева. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер съдът определя на 500 лева, на
основание чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От сумата 2 848.64 лева, съразмерно на уважената част от иска, на „С.и.“
ЕАД се дължат 2 520.92 лева разноски.
От разноските на стойност
1 700 лева, „О.м.“ АД има право на 195.58 лева разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, „О.М.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.И.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 23 200 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на 400 кв.м. от собствения на ищеца имот
с идентификатор 68134.4085.1496 в кв. 95 по плана на гр. С., м. „Горубляне“, за периода 20.12.2014 г.
- 20.10.2019 г., ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
26 216 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „О.М.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.И.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 2 520.92
лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „С.И.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.М.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 195.58 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: