№ 1426
гр. Варна, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20243110201769 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Б. В. с
ЕГН **********, чрез адв.Й.А., АК-Варна против НП № 23-0819-004714/09.01.2024 г. на
началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се иска процесното НП да бъде отменено, като се оспорва фактическата
обстановка, твърди се, че е неправилно и необосновано.Твърди се, че АУАН и съставен от
неочевидец, вписания като свидетел по акта също не е бил очевидец, с което е допуснато
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН.Твърди се, че не е била описана ясно и точно
фактическата обстановка, не са били конкретизирани имуществените вреди, които се твърди,
че са причинени на участващия в ПТП, с което са нарушение нормите на чл.42ал.1 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Навеждат се доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и се
твърди, че липсват мотиви при определяне на наложените административни наказания.
В съдебно заседание, жалбоподателя,редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.А.,АК-Варна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло.Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.Депозирано е писмено
становище от юк Лукова.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
1
С акт за установяване на административно нарушение,сер.GA,№ 1117717/19.11.2023г.,
съставен от Е. Г., мл. автоконтрольор при сектор ПП ОД МВР Варна административния
орган е приел от фактическа страна, че на 07.11.2023 г. в 11:00 часа в гр.Варна, на ул.“Атанас
Христов“ в посока ул.“Андрей Сахаров“, до ГРАНД МОЛ Варна жалбоподателя В.
управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№***, извършил маневра да
потегли от място без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението преди да извърши маневрата, не пропуска и блъска движещия се по ул.“Атанас
Христов“ лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№***. ПТП с материални щети по двата
автомобила. Същия като участник в ПТП без да има съгласие относно обстоятелствата
свързани с него с другия участник в произшествието, напуска мястото на ПТП без да
уведоми компетентните органи на МВР и да остане на място до тяхното пристигане.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от
ЗДвП. Подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, предявен е на последния за
запознаване и му е връчен препис.В графата за бележки и възражения е отразено, че
нарушителя не е направил такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било подадено възражения.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление НП №
23-0819-004714/09.01.2024 г. , с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100, 00
/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месеца за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
Показанията на свидетеля Г. - мл. автоконтрольор при сектор ПП ОД МВР Варна не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случая, доколкото същият не е
очевидец на процесното ПТП. В съдебно заседание същият пояснява, че въз основа на
входирано искане, относно възникнало ПТП е била образувана преписка, която му е била
възложена.Твърди, че е снел обяснения от двамата участници в ПТП-то и извършил оглед на
автомобилите.
Според показанията на св.Т. –водач на лекия автомобил „Пежо 206“ с рег.№ *** пътно-
транспортното произшествие е настъпило в момента,в който тя спряла по средата на завоя,
за да даде предимство на другите участници.Твърди, че жалбоподателя минавайки с
автомобила си зад нейния ударил автомобила и в задната дясна част.
В предоставените писмени сведения, В. твърди, че Т. е била паркирала в средата на
пътя,като при разминаване с нея се получило леко одраскване.Твърди, че Т. предложила да
направи двустранен протокол и той се съгласил.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. Г.,Л. М.,П.
Т., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Г. и Т., дадени в хода на съдебното
2
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда
по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- началник сектор ПП ОД
МВР Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя. Съгласно чл. 40, ал.
1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН пък предвижда, че актът за
установяване на нарушението се подписва от съставителя и поне един от свидетелите,
посочени в него. В настоящия случай акта за административно нарушение е съставен в
присъствието на един свидетел Л. М., който не е свидетел-очевидец на нарушението. В този
смисъл е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, която изисква в този
случай свидетелите да са двама (и доколкото нарушението не е установено изцяло въз
основа на документи с официален характер). Допуснатото нарушение в процедурата по
съставяне на АУАН обаче според състава на съда не е съществено, тъй като не е ограничило
правото на защита на жалбоподателя и по никакъв начин не препятства извършването на
дължимата от съда проверка по отношение приложението на материалния закон.
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, в кръга на техните функции и по предвидените в закона форма и ред.
По първи пункт на административното обвинение административнонаказващият орган е
наложил наказание за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 179, ал. 2, във вр.
1, ал. 1, т. 5 от същия закон.
Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
3
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че
изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка не е безспорно
доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото.
Показанията на свид. Т. – участник е ПТП, съдът възприема дотолкова, доколкото
потвърждават наличието на ПТП,мястото и времето на същият. По отношение на
изложеното от нея във връзка с механизма на ПТП, съдът отчете нейната заинтересованост
при излагане на фактите с оглед съществуващия конфликт.
На създалата се ситуация не са установени свидетели –очевидци. Не е установено точното
място, на което е настъпило произшествието. Не е безспорно установен механизма на
настъпване на произшествието. Св. Т. твърди, че е била спряла когато е настъпило
произшествието, това твърди и в сведенията си жалбоподателя, докато в АУАН и НП се
твърди, че тя се е движила по ул.“Атанас Христов“. В този смисъл основателни се явяват
доводите на жалбоподателя за неизяснен като цяло механизъм на настъпване на твърдяното
ПТП.
Нарушено се явява правото на жалбоподателя да разбере административното обвинение, за
да изгради адекватна защита срещу него. Затова съдът намери, че наказателното
постановление следва да се отмени в тази му част като незаконосъобразно и необосновано.
По втори пункт на административното обвинение:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания.
В случая по делото безспорно се установява, че след ПТП виновният водач го е напуснал,
като не е уведомил органите на МВР, въпреки, че в резултат на ПТП са настъпили щети
върху другия автомобил.
Това нарушение е извършено от жалбоподателя умишлено при форма на вината – пряк
умисъл - същият е съзнавал настъпването на ПТП с другия автомобил, съзнавал е
задължението си да спре и да установи щетите,което е и направил, като е възприел е, че са
настъпили щети и по двата автомобила, оспорил е, че има вина за произшествието, т.е.
налице са били разногласия относно обстоятелствата на настъпване на произшествието, но
не е подал сигнал до органите на полицията, а директно е напуснал мястото на ПТП.
Правилно за това нарушение административнонаказателната отговорност на нарушителя е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която - наказва се с лишаване от
4
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.
В случая за това нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева, която
е към минимума, предвиден от законодателя, както и лишаване от правоуправление в размер
на 1 месец, което е в минимума, предвиден от закона. Тези административни наказания
според този състав отговарят както на степента на обществена опасност на самото
нарушение, така и на обществената опасност на самия водач.
С оглед на това, НП в частта по пункт 2 следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Няма основание за приложение и на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като в чл. 189з от
Закона за движението по пътищата е наложена забрана за прилагането му.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Липсва обаче изрична уредба как следва да се
процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат
право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на ОД МВР Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния
представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно
уважената част на ОД МВР Варна следва да се присъдят разноски в размер на 40.00 лв..
От друга страна от процесуалния представител на въззивника също се претендират
разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е
5
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, платено в брой. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя също е
направено своевременно и предвид изхода на спора е основателно. Съобразно уважената
част следва да се присъдят разноски в размер на 240 лв..
Предвид гореизложеното и на осн.чл.63,ал.2 т.1 от ЗАНН, РС Варна, 45-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0819-004714/09.01.2024 г. на началник група в ОД МВР Варна, сектор
ПП Варна, с което на Н. Б. В. с ЕГН ********** на осн.чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП
за нарушение на чл.25 ал.1 от НК е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0819-004714/09.01.2024 г. на началник група в ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна, с което на Н. Б. В. с ЕГН ********** на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на Н. Б. В. с ЕГН ********** сумата в размер на 240
лв., представляваща разноски за адвокатска защита.
ОСЪЖДА Н. Б. В. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 40 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
за изготвянето му пред Административен съд ,гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6