Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №15043 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците Г.А.Т. и С.Г.Т. твърдят, че на 17.02.2017 г. на
главен път І-1, км.180, в посока гр. Мездра – гр. Ботевград, наследодателят им Г.Г.А.
е пострадал от ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Ауди А3” с рег. № *******. Поддържат, че от деликта
наследодателят им получил множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота му и
които са довели до смъртта му. Твърдят, че по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.И.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Твърдят, че
са баща и майка на пострадалия Г.Г.А. и смъртта му им се е отразила
изключително тежко – били са в шок от новината за смъртта на сина си, скръбта
им е неописуема и огромна, затворили са се в себе си, станали са асоциални и
емоционално неустойчиви, ще изпитват тъга и чувство на безнадежност до края на
живота си. Считат, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в
размер на от по 200 000,00 лв., поради което претендират тази сума, ведно със
законната лихва, считано от 17.02.2017 г. до окончателното плащане. Претендират
и направените разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД в сроковете за отговор по
чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва механизма на процесното
ПТП, вината на водача на л.а. „Ауди А3“ и и размера на претендираните
обезщетения. Релевира и възражение за съпричиняване от страна пострадалото лице
и възражение за съизвършителство от страна на другия участник в ПТП - водача на
товарната композиция „МАН“. Претендира разноски.
По делото на основание чл.219
ал.1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран Д.В.Д.,
който оспорва предявените искове.
По делото на основание чл.219
ал.1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран „Д.З.“
АД, който оспорва предявените искове.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищците е
да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от ответника, са
претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което са в семейни или
приравнени на такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и
размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт
на плащане на обезщетението.
От представената по делото присъда №20 от 12.06.2018 г. по НОХД №242/2018
г. по описа на Софийски окръжен съд, влязла в сила на 28.06.2018 г., която
съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, се установява, че на 17.02.2017 г. на път І-1 /Е 79/, в района на км.182, в землището
на с. Новачене, е реализирано ПТП, при което Д.В.Д. при управление на л.а. „Ауди
А3“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение и причинил по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.Г.А..
Видно от
описаната по-горе присъда, Д.В.Д. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“
вр. ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, като на 17.02.2017 г. на
17.02.2017 г. на път І-1 /Е 79/, в района на км.182, в землището
на с. Новачене, при управление на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******* е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
От показанията на свид. И.Ц. се установява, че
процесното ПТП е настъпило след завъртане на л.а. „Ауди А3“ на завой, след
което автомобилът се е ударил челно в ТИР.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило поради загубване на устойчивостта на
л.а. „Ауди А3“ в зоната на ляв завой, който автомобил е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където е настъпил челен удар с движещия се в
противоположната посока т.а. „МАН“. Автомобилът „Ауди А3“ е загубил
устойчивостта си или поради попадане на някое от колелата в участък с по-нисък
коефициент на триене, или поради моментално задействане на спирачната уредба от
водача, като скоростта на л.а. „Ауди А3“ към момента на удара е около 63 км/ч,
а на т.а. „МАН“ – около 50 км/ч, а преди ПТП – 85 км/ч за л.а. „Ауди А3“ и 80
км/ч за т.а. „МАН“. Вещото лице сочи още, че критичната скорост за л.а. „Ауди
А3“ е била в границите на 61-71 км/ч и водачът му е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила с технически
съобразена скорост и е контролирал постоянно МПС, като това е било възможно при
движение със скорост от 61-64 км/ч. От заключението се установява още, че по
делото няма данни за техническа неизправност на л.а. „Ауди А3“, а загубата на
устойчивостта му се дължи на движение със скорост над критичната в завоя или на
моментното задействане на спирачната уредба при намалено сцепление.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Ауди А3” с рег. № ******* Д.В.Д.
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.21
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
По делото
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 17.02.2017 г. между ответника и собственика на л.а.
„Ауди А3” с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че причината за смъртта на наследодателя на ищците е съчетана
травма с водеща закрита гръдна травма и несъвместимите с живота разкъсване на
аортата, довела до сърдечна тампонада, като между причината за смъртта и
получените при процесното ПТП травматични увреждания съществува пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
Когато
пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е
посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях, имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат
обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската
отговорност на деликвента.
От
представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №63/29.03.2017 г.,
издадено от Община Мездра, с. Зверино, се установява, че ищецът Г.А.Т. е баща, а ищецът С.Г.Т. е майка, т.е. законни наследници на починалия при ПТП – Г.Г.А.,
и в това си качество са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди.
От показанията на свид. Е.С.се установява, че преди
смъртта починалият Г.Г.А. и ищците са живели заедно, отношенията между тях са
били изключително хармонични. Свидетелят сочи още, че смъртта на сина им се е
отразила изключително тежко, ищците не са искали да живеят, вече не са същите,
затворили са се в себе си, не могат да преживеят случилото се, а в първите дни
са имали нужда от психологическа и психиатрична помощ, и никога няма да
преодолеят смъртта на сина си.
От показанията на свид. И.М.се установява, че след
смъртта на сина си ищецът С.Г.Т. е искала да се самоубие, както и че и двамата
ищци са преживели изключително тежко смъртта на сина си и не са превъзмогнали
трагедията.
Представена е медицинска документация от „Ц.ЗА П.З.“
ЕООД – гр. Враца за проводено на ищеца С.Г.Т. лечение.
От приетото по делото заключение на СПЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че ищецът С.Г.Т. е преживяла остра стресова
реакция, чиито симптоми са протрахирали в депресивитет и отключена протрахирана
депресивна реакция, чиито симптоми не компенсират и е възможно да превалират в
по-тежък депресивен епизод, като продължителността на тези симптоми е година и
половина и ако не се компенсират до 2 г. ще преминат в по-сериозна
психопатология. Вещото лице сочи още, че прогнозата за пълно оздравяване е
непълна и ненадеждна, тъй като веднъж отключен депресивният епизод може отново
да се завърне в психиката като нов по-тежък, дори и при липса на нов житейски
катаклизъм. От заключението се установява още, че е налице причинна връзка
между състоянието на ищеца С.Г.Т. и смъртта на сина и Г.Г.А..
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира,
че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на техния наследодател. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се
определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките
и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е починал син на ищците. Установи
се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на 23 г. Загубата на дете, към което ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие родителите са лишени както от емоционалния контакт със своя син, така и от неговата морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и
уважително отношение. Следователно, болките и страдания, които ищците ще продължават да изпитват от загубата на
починалото им дете, трябва да бъде отчетена при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на ищеца Г.А.Т.
за причинените от противоправното поведение на деликвента
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата
на неговия
син, е в размер на 160 000,00 лв. В процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да
увеличават интензитета на естествената скръб, депресия и чувство за
безнадеждност при загубата на дете от родител. В този смисъл и съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми
в обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при смърт на дете, към което родителят е изпитвал силна привързаност.
Настоящият
съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на ищеца С.Г.Т.
за причинените от противоправното поведение на деликвента
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата
на нейния
син, е в размер на 180 000,00 лв. В процеса на доказване се установиха обстоятелства, които увеличават
интензитета на естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при
загубата на дете от родител. От показанията на разпитаните по делото
свидетели и от приетото по делото заключение на СПЕ се установи безспорно и
категорично, че ищецът С.Г.Т. е отключила след смъртта на сина си тежка депресия, която
не е преминала и към настоящия момент, както и че прогнозата е неблагоприятна –
не може да се постигне пълно оздравяване. В този смисъл и съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, това
е справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смърт
на дете, към което родителят е изпитвал силна привързаност.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51
ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение
и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от
последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр.
решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП наследодателят на
ищците е пътувал без поставен предпазен колан.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява,
че закритата гръдна и коремна травми при пострадалия наследодател на ищците се
дължат на притискане между твърди тъпи предмети от части на интериора на
автомобила, което показва, че и с правилно поставен ли не предпазен колан при
този механизъм на ПТП и при тези увреждания би настъпил смъртен изход.
При тези данни
и с оглед събраните в рамките на производството по настоящето дело
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи
безспорно и категорично твърдението на ответника, че пострадалият е пътувал без
поставен предпазен колан, установи се нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. От заключението на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установи обаче
безспорно и категорично, че доколкото
травмите при пострадалия Г.Г.А. са получени по механизма на притискане между
твърди части от интериора на автомобила, предпазният колан не би могъл да
предотврати травмите, респ. да предотврати настъпването на тежките и
смъртоносни травматични увреждания, т.е. не се установи
соченото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия Г.Г.А. да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният от
ищеца Г.А.Т. иск се явява частично основателен до размера на сумата от
160 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният от
ищеца С.Г.Т. иск се явява частично основателен до размера на сумата от
180 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Видно от
представената по делото молба-претенция, вх. №10662/19.09.2017 г., ищците са
предявили искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП
неимуществени вреди на 19.09.2017 г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е
19.12.2017 г., от която дата същият е в забава и от която дата на ищците следва
да се присъди законната лихва върху определените им обезщетения.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищците
на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на
сумата 11 281,20 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо
по реда на чл.38 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 13 600,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 705,50 лв., представляваща депозити
за вещи лица.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за
отхвърлената част от исковете в размер на сумата от 67,50 лв., представляваща
депозити за вещи лица, сумата от 0,75 лв., представляваща такса за съдебно
удостоверение и сумата от 67,50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Г.А.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 160 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 17.02.2017 г. на път І-1 /Е 79/, в района на км.182, в землището
на с. Новачене, ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина му Г.Г.А., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 200 000,00 лв., както и искането за присъждане на
законна лихва за периода 17.02.2017 г. - 19.12.2017 г.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати
на С.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 180 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 17.02.2017 г. на път І-1 /Е 79/, в района на км.182, в землището
на с. Новачене, ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина и Г.Г.А., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от
200 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода
17.02.2017 г. - 19.12.2017 г.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Адв. дружество „Ч., П. и И.“, ЕИК********, адрес: гр. София, ул. „**********, на основание чл.78
ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 11 281,20 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС
сумата от 13 600,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 705,50 лв., представляваща
депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
Г.А.Т., ЕГН **********, адрес: ***, и С.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на З. „Л.И.”
АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 135,75 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на третите
лица-помагачи на страната на ответника Д.В.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** и „Д.з.“ АД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: