Решение по дело №279/2024 на Административен съд - Търговище

Производството по делото е по реда на Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, с предишно наименование Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, загл. изм. ДВ, бр.51, в сила от 01.07.2022г.

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от ЕТ „М3113-Петя Средкова“, ЕИК *********, с адрес с. Малка Черковна, общ. Антоново, обл. Търговище, ул. „Малка Черковна“ №28, представлявано от управителя П. М. С., чрез адвокат К. С. от САК, с посочен по делото съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 289, вх.Б, ет.6, ап. 603 срещу Решение №25/312/02795/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - РА гр. София с изх. №01-6500/8602#14 от 22.03.2022г., с което на основание чл. 20а, ал.1 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал.1, ал.2, чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013г./ Наредбата/, чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, чл. 3, ал.1, т.18 и т. 30 от Приложение №1 от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013г. /Правилата/, на ЕТ „М3113-Петя Средкова“, ЕИК *********, са определени финансови корекции в размер на: 385 871,05 лв. (триста осемдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 05 ст.), предвид неизпълнението във висока степен в продължените на три последователни пълни финансови години на заложените в бизнес план приходи от субсидираната дейност, с които е обоснована жизнеспособността на инвестицията; и 38 587,11 лв. (тридесет и осем хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 11 ст.), във връзка с неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост в продължените на три последователни пълни финансови години, и е наложена окончателната финансова корекция в размер на 385 871,05 лв. (триста осемдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 05 ст.), като най-голямо по размер вземане.

По подадената жалба срещу това решение за налагане на финансова корекция, пред Административен съд /АС/- Търговище е било образувано адм. д. №101/2022г., по което е постановено Решение №152/18.11.2022г. за отхвърлянето й като неоснователна. Решението на АС-Търговище е обжалвано пред ВАС, който с решение № 7701/20.06.2024г. по адм. д. №1440/2023г. го е отменил като незаконосъобразно поради липса на мотиви и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че оспореното Решение и наложената с него финансова корекция са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, поради изтичане на мониторинговия период за процесния Договор. Издаването на оспорения акт е в противоречие на чл.72, пар.1 от Регламент №1698/2005г. на Съвета от 20.09.2005г. Излагат се и подробни доводи, обосноваващи, че неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи и параметри за устойчива заетост не представлява „нередност“ по смисъла на ЗУСЕСИФ, в т.ч и по общия фактически състав на чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ и не може да бъде правно основание за налагането на финансова корекция. Излага се твърдение, че при оценката на проекта и бизнес плана от страна на ДФЗ „приходите“ не са били взети предвид като показател, индикатор или критерий за оценка на неговата допустимост и съответно не могат да бъдат критерий и за последваща оценка на изпълнението на бизнес плана. Излага се и становище, че неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи и параметри за устойчива заетост не представлява неизпълнение на законово задължение по смисъла на чл.46, ал.1 от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013г., така и нарушение на чл.16, ал.2, във връзка с чл.2 от същата Наредба. Твърди се, че Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013г /Правилата/ са неприложими към нарушенията на ЕТ, тъй като от една страна са приети след извършването на нарушенията, а от друга- поради неприложимостта им за нарушения, съставляващи нередности по смисъла на ЗУСЕСИФ. Навежда се, че т.18 и т.30 от приложението към Правилата противоречат на чл.30 от Регламент №65/2011., както и на чл. 49, ал.1 от Хартата на основните права на ЕС. Излага се и становище, че неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи и параметри за устойчива заетост не представлява и неизпълнение на договорно задължение по процесния Договор. Сочи се, че в конкретния случай в оспорения акт не са определени видът, степента и продължителността на неизпълнението, с което не са спазени изискванията на чл.72, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕСИФ и на чл. 46 от Наредба №29/11.08.2008г. Моли се оспореното Решение да бъде отменено като незаконосъобразно и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалните си представители по делото, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излагат се подробни съображения, че оспореното решение е законосъобразно. От представената административна преписка от фонд „Земеделие“ и събраните доказателства по делото безспорно се установява, че решението за финансова корекция, е издадено от компетентен административен орган, при спазване на процесуалното и материалното право. Административният орган при издаване на решението, напълно се е съобразил със събраните доказателства от ДФ“ Земеделие“. Дал е възможност на жалбоподателя да направи възражение. Подробно са описани, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Фактурите, представени и описани в заключението на приетата СИЕ не са представени на ДФ“ Земеделие“ при проверката на място, при която са дадени други данни от жалбоподателя. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието за безспорно, че на 08.10.2014г. между Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- РА гр. София и ЕТ „М3113-Петя Средкова“, ЕИК *********, с. Малка Черковна въз основа на одобрен бизнес план е сключен Договор № 25/312/02795/08.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за проект № 25/312/02795 от 28.05.2013г. с предмет „Изграждане на девет къщи за гости в поземлен имот № 501028 в с.Малка Черковна, общ.Антоново, обл. Търговище”. Не се спори по делото, че на 11.12.2015г. въз основа на подадена от ЕТ „М3113-Петя Средкова“, ЕИК ********* заявка за окончателно плащане №25/312/02795/3/01 му е изплатена от страна на ДФЗ субсидия в размер на 385 871.05 лева.

В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Заложени са приходи от „отдаване къщи под наем“ за всяка една година, следваща изпълнението на инвестицията и въвеждането на същата в експлоатация.

Съгласно представените към заявка за плащане 25/312/02795/3/01 от 14.10.2015г. документи, инвестицията е въведена в експлоатация на 10.09.2015г. С подаването на заявката за окончателно плащане ползвателят декларирал цялостното завършване на проекта и въвеждането му в експлоатация, поради което административният орган е приел, че първа година от изпълнението на бизнес плана следва да е финансовата 2016 година. За нея са заложени приходи от „отдаване къщи под наем“ - нощувки в общ размер на 61 200.00 лв. Приходите са пресметнати при 720 бр. нощувки за годината със средна цена за местен пазар 85.00 лв. Средногодишната натовареност е пресметната при среднодневно 3.6 нощувки и 200 дни годишна натовареност (3.6 нощувки х 200 дни = 720 дни). За 2017 год. приходи от нощувки в общ размер на 79 200.00 лв. Приходите са пресметнати при 900 бр. нощувки за годината със средна цена за местен пазар 88.00 лв. Средногодишната натовареност е пресметната при среднодневно 4.5 нощувки и 200 дни годишна натовареност (4.5 нощувки х 200дни = 900 дни). За 2018 год. приходи от нощувки в общ размер на 98 280.00 лв. Приходите са пресметнати при 1 080 бр. нощувки за годината със средна цена за местен пазар 91.00 лв. Средногодишната натовареност е пресметната при среднодневно 5.4 нощувки и 200 дни годишна натовареност (5.40 нощувки х 200 дни = 1 080 дни). Приходите за трите финансови години са посочени в четири таблици на бизнес плана - Таблица 2 – Производствена и търговска програма, Таблица 2А – Средногодишна натовареност и Таблица 2Б – Производствен капацитет и Таблица 10 – Прогноза за нетни парични потоци на проекта. В бизнес плана не са заложени други видове приходи.

Въз основа на Заповед 374025/20.06.2019г. на НО РТИ е извършена проверка на място в периода 21.06.2019 - 25.06.2019г. по проект № 25/312/02795 от 28.05.2013г. с одобрен бизнес план и сключения във връзка с него договор № 25/312/02795 от 08.10.2014г., като след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение от страна на бенефициера по тях ЕТ „М3113-Петя Средкова“ с. Малка Черковна изразяващо се в следното: За първата пълна финансова година - 2016г. са реализирани приходи в размер 300 лв., което съставлява 0,49% реално изпълнение на заложените в бизнес плана приходи. За втората пълна финансова година - 2017г. при проверката е установено, че са реализирани приходи в размер 5839,95 лв, което съставлява 7,37% реално изпълнение на приходите. За третата пълна финансова година- 2018г. при проверката е установено, че са реализирани приходи в размер 5692,50лв, което съставлява 5,79% реално изпълнение на приходите. Изпълнението на бизнес плана, изчислено средно аритметично за всички пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), е в размер на 4,55 %.

Гореописаното е прието от органа за неизпълнение на т. 4.12 от Договор № 25/312/02795/08.10.2014г., според която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, както и на т. 4.18 от същия Договор, съгласно която ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Прието е, че е налице и нарушение на чл. 16 ал. 2 от Наредба №29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007г.-2013г., в която разпоредба е посочено, че: „Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2..“

В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на две работни места, както следва – 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал. При проверката не са установени данни и документи, доказващи осигуряването на пососочените в бизнес плана брой работни места, което се явява неизпълнение на една от целите на мярка 312, при условията на която е сключен договора за подпомагане, свързана със създаване на работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Това е прието от органа за неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 25/312/02795/08.10.2014г., както и за нарушение на чл. 16 ал. 2 от гореописаната Наредба №29/11.08.2008г.

Резултатите от проверката са отразени в протокол от проверка, връчен на управителя на ЕТ на 26.06.2019г. Срещу констатациите в него било подадено възражение, прието за неоснователно от изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“-София, който издал АУПДВ/№ 25/312/02795/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8602 от 23.09.2020г. на основание чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, чл. 46, ал.1 и ал.2, чл.16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба №29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013г, т. 4.4, б „б“ и т.8.1, във връзка с т.4.12 и т.4.18 от Договор №25/312/02795 от 08.10.2014г., и чл.165, чл.166 от ДОПК.

С т.I от него, за нарушения на чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП на основание т.30 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /Правилата/, на ЕТ „М3113-Петя Средкова“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 385 871,05 лева. С т.II за нарушения на чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП на основание т.18 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, на ЕТ „М3113-Петя Средкова“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 38 587,11 лева. С т.III на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007 2013г., на ЕТ „М3113-Петя Средкова“ e определено и наложено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 385 871,05 лв, което вземане като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.

Тези обстоятелства свързани с издаването на цитирания АУДВ се установяват от постановеното между страните решение № 38/23.03.2021г. по адм. д. № 257 по описа на Административен съд Търговище за 2020г., с което актът е отменен като противоречащ с материалния закон поради липса на предпоставката по т.30 от Правилата – времетраенето на нарушението, при посочените условия да е продължило повече от две пълни финансови години. Решението е оставено в сила с решение № 12839/15.12.2021г., постановено по адм. дело № 5624/2021г., по описа на ВАС, като е прецизирано основанието за незаконосъобразност на АУПВД, което е прието, че касае съществено процесуално нарушение, изразяващо се в установяване на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неизпълнение на одобрени финансови показатели, заложени в бизнес плана, с АУПДВ по реда на ДОПК, вместо с издаването на решение за корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ вр. чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.

С писмо с изх. № 01-6500/8602#11 от 24.01.2022г. и на основание чл. 73, ал. 2 от „Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове“, ДФ „Земеделие“ жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по издаване на Решение за налагане на финансова корекция срещу ЕТ „М3113 - П. Средкова“, като са описани фактически констатации за неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови нива на проверените три пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. и правни доводи, тъждествени с изложените в АУПВД.

На 22.03.2022 г., на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, както и във връзка с влязло в законна сила съдебно решение № 12839/15.12.2021г., постановено по адм. дело № 5624/2021г., по описа на ВАС, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Решение № 25/312/02795/3/01/04/02, с което определил на ЕТ „М 3113-Петя Средкова“, с ЕИК ********* по т. I - финансова корекция в размер на 385 871,05 лв. (триста осемдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 05 ст.), предвид неизпълнението във висока степен в продължените на три последователни пълни финансови години на заложените в бизнес план приходи от субсидираната дейност, с които е обоснована жизнеспособността на инвестицията, като при определяне на размера на наложената финансова корекция са взети под внимание условията на т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. По т. II - финансова корекция в размер на 38 587,11 лв. (словом: тридесет и осем хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 11 ст.), във връзка с неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост в продължените на три последователни пълни финансови години, като при определяне на размера на наложената финансова корекция са взети под внимание условията на т. 18 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г. По т. III на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., наложил на ЕТ „М 3113-Петя Средкова“, с ЕИК ********* финансова корекция в размер на 385 871,05 лв. (триста осемдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 05 ст.), което вземане, като най-голямо по размер представлява окончателната финансова корекция по настоящия акт.

Решението е получено от бенефициера на 07.02.2022г.

По адм. д. № 101/2022г. на АдмСТ е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е изготвено въз основа на всички приети по делото издадени от жалбоподателя фактури за продажби, банкови извлечения, СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби, както и годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и е определен нетен размер на приходите съобразно разпоредбата на § 1, т. 11 от ПЗР на ЗСч, т.е. в него не е включен начисления ДДС. През 2016 год. П. С. като ЕТ е издала две фактури с поредни номера. Това са фактура № **********/28.09.2016г. и фактура № *********/05.10.2016г. Отчетени са приходи от наеми за къщите за гости в общ размер на 733.95 лв. Сумата не включва ДДС. Двете фактури са включени в СД за ДДС и дневниците за продажби в съответните данъчни периоди, през които са издадени. Платени са изцяло, като дължимите суми са внесени в банковата сметка на ЕТ с [IBAN] в ОББ АД. От ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. на ЕТ „М 3113 - Петя Средкова“ с входящ номер 0400И0109666/01.03.2017г. пред НАП са декларирани приходи от дейност като ЕТ в размер на 733.95 лв., т.е. приходите от двете фактури. Следователно за 2016г. процентът на изпълнение на бизнесплана е 1.20%. При административната проверка процента на изпълнение е пресметнат като 0.49%. Административния орган не е взел предвид приходът по първата фактура с № **********/28.09.2016г., а като приход е включил начисления във втората фактурата 9% ДДС.

През 2017 год. П. С. като ЕТ е издала десет фактури. Осем от тях са с поредни номера от № **********/06.01.2017г. до № *********/21.12.2017г. Предмета на доставката във всички фактури е наем за къщи за гости. Приходите са в общ размер на 5357,75 лв. без ДДС. Седем от тези фактури са платени изцяло, а фактура с № **********/23.11.2017г. е платена частично. Плащанията са постъпили в банковата сметка на ЕТ с [IBAN] в „ОББ“ АД. Останалите две фактури не са били предоставени при административната проверка, видно от Справката за приходите за периода (стр. 309 от преписката). Справката е подписана от П. С.. Първата фактура с № **********/30.06.2017г. е издадена на клиент „Джоб Траст Трейдинг“ ЕООД. В нея е посочен предмет на доставката „Плащане по договор за сезон лято 2017, период май-септември“. Количеството е 5 (вероятно къщи за гости), ед. цена 7 795 лв., обща сума 38 975 лв. Във фактурата е начислен 20% ДДС – 7 795 лв. Общата сума за плащане е 46 770 лв. Фактурата е включена в дневника за продажби на ЕТ за данъчен период м. юни 2017г. Предоставен е Договор за наем на къщи за нощувки от 30.06.2017г. с предмет предоставяне за ползване на 5 от къщите за гости за периода от май 2017г. до септември 2017г. Наемната цена е 9 354.00 лв. с вкл. ДДС (7 795 лв. без ДДС). Записана е форма на плащане – по банков път. Според банковите документи по фактурата не е получено плащане. От справка в Търговския регистър на АВ по партидата на „Джоб Траст Трейдинг“ ЕООД е установено, че дружеството е оповестило в счетоводния си баланс за 2017 г. задължения към доставчици в размер на 14000 лв., т.е. задължението към ЕТ „М3113 – Петя Средкова“ не е осчетоводено. Втората фактура с № **********/30.07.2017г. е издадена на клиент „Голдън Уейв“ ЕООД. В нея е посочен същият предмет на доставката „Плащане по договор за сезон лято 2017, период май-септември“. Количеството е 5 (вероятно къщи за гости), ед. цена 4 375 лв., обща сума 21875 лв. Във фактурата е начислен 20% ДДС – 4 375,00 лв. Общата сума за плащане е 26 250 лв. Фактурата е включена в дневника за продажби на ЕТ за данъчен период м. юли 2017г. За експертизата е бил предоставен Договор за наем на къщи за нощувки от 30.07.2017г. с предмет предоставяне за ползване на 3 от къщите за гости за периода от май 2017 г. до септември 2017 г. Наемната цена е 5 250 лв. с вкл. ДДС (4 375.00 лв. без ДДС). Записана е форма на плащане – по банков път. Според банковите документи по фактурата не е получено плащане. От справка в Търговския регистър на АВ, по партидата на „Голдън Уейв“ ЕООД е установено, че дружеството е оповестило в счетоводния си баланс за 2017г., че няма задължения към доставчици, т.е. задължението към ЕТ „М3113 – Петя Средкова“ не е осчетоводено. От ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. на ЕТ „М 3113 - Петя Средкова“ с входящ номер 0400И0144559/20.03.2018г. е видно, че пред НАП са декларирани приходи от дейност като ЕТ в размер на 66 207.75 лв., т.е. приходите от всичките изследвани 10 фактури.

Предвид описаното, процента на изпълнение на бизнес плана за 2017г. е даден в два варианта - 83.60% при съобразяване на всички фактури и 6.77% при изключване на представените в хода на съдебното производство две допълнителни.

През 2018 год. П. С. като ЕТ е издала десет фактури. Те са с поредни номера от №**********/20.01.2018г. до № *********/20.12.2018г. Предметът на доставката само в първите две фактури е наем за къщи за гости, в следващите две е „Нощувки“, три фактури са издадени за предплащане на наем. Отчетени са приходи от наеми и нощувки през 2018 г. в общ размер на 5 046.65 лв. Сумата не включва ДДС. Всички фактури са включени в СД за ДДС и дневниците за продажби в съответните данъчни периоди, през които са издадени. Фактурите, с изключение на три, са платени изцяло За експертизата е била предоставена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г. на ЕТ „М 3113 - Петя Средкова“ с входящ номер на НАП от 30.04.2019г. В декларацията са записани приходи от дейност като ЕТ в размер на 3 963.32 лв., които са с 1083.33 лв. по-малко от приходите, за които са издадени фактури. Разликата представлява сбор между данъчните основи на фактура № **********/16.11.2018г. с дан. основа – 250 лв. и фактура № **********/20.12.2018г. с данъчна основа – 833,33 лв. Експертизата не може да установи каква е причината за това несъответствие, като и двете фактури са включени в изчисленията, доколкото административният орган ги е взел предвид и по тях са получени плащания. За 2018г. процентът на изпълнение на бизнес плана е е 5.14%. При административната проверка процента на изпълнение е пресметнат като 5.79%. като са взети предвид всички фактури и начисления в тях ДДС, и общият сбор е със 100 лв. повече от общата сума за плащане, установена от експертизата.

При тези констатации, изпълнението на бизнес плана за обследваните три пълни финансови години също е представен в два варианта – първи вариант на база приходите от всички фактури, представени на експертизата и декларирани пред НАП, процентът на изпълнение на бизнес плана е 29,98%, а времетраенето на нарушението е над две финансови години. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ изчислен съобразно Правилата е 15% от изплатената финансова помощ по проекта, т.е. 57 880,66 лв. (15% от 385 871.05 лв.). Втори вариант, при който изчисленията са направени само на база приходите от фактури от 2017г., представени при административната проверка на място + фактура с № **********/28.09.2016г. В този случай средноаритметичният процент на изпълнение на бизнесплана за три пълни финансови години е 4,37%., т.е. под 20%. Предвид това, че реализираните приходи са под 20% от предвидените приходи в одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило три финансови години, е наложена санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ следва да бъде 100% от изплатената финансова помощ по проекта, т.е. 385 871.05 лв. и е математически вярно е определен при условията на т. 30 от Правилата.

При изготвяне на заключението вещото лице е установило, че на място не са предоставени данни и документи, които да докажат осигуряването на трудова заетост през трите пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г. Този факт е потвърден чрез направена справка в регистрите на НАП и на НОИ за броя на осигурените лица по осигурител. Установено е, че само П. Средкова е назначена като самоосигуряващо се лице считано от 01.10.2016 г., поради което изпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри в тази част е прието за 50% за две финансови години - 2017г. и 2018г. На експертизата от ЕТ не се представени други документи, които променят тази констатация. Предвид времетраенето на нарушението, което е продължило над две финансови години е определен размер на финансовата корекция – 10% от предоставената финансова помощ по договора, който е изчислен правилно съгласно Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013г.

Констатациите на гореобсъдената СИО се потвърждават и от допуснатата в настоящото производство повторна експертиза, която допълнително установява, че двете фактури касаещи приходи за 2017г. са включени в дневниците за продажби на жалбоподателя. Включени са и в подадената от него през 2018г. годишната декларация. Според счетоводен стандарт (СС) № 18 приходите включват групи и потоци парични средства, в които попадат и тези дължими на предприятието. Сумите по фактурите от 2017г. са част от приходите за 2017г., независимо от това дали са платени в срок и няма счетоводно основание тези суми да бъдат изключвани от приходите на ЕТ за 2017 година.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена в законоустановения срок и от лице с правен интерес, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспореното Решение №25/312/02795/3/01/04/02 на Изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция на жалбоподателя е издадено от материално компетентен административен орган. В чл. 69, ал.1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съответно, в §4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ /редакция ДВ бр.85/ 2017г./ е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд „Земеделие“. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. В случая процесният договор е сключен на 08.10.2014г., а мониторинговият период за него е пет години, считано от датата на сключването му. Този период е изтекъл на 08.10.2019г., към която дата не е започнало административно производство. Първото процесуално действие по него е извършено след изтичането на мониторинговия период, с оглед на което нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложима.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма при спазване на изискването за посочване на кореспондиращи си фактически и правни основания. Посочено е правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие - чл. 73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Описани са и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т.7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори – неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от субсидираната дейност.

Не са налице допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като са спазени изискванията и на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ползвателят е уведомен с писмо, в което подробно е описано констатираното нарушение и му е даден и 14 – дневен срок да изрази становище и да представи доказателства. Решението за определяне на финансова корекция е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ след получаване на възражението, като съдържа подробни мотиви, в които са обсъдени възраженията на ползвателя.

Оспореното решение е постановено при частично неправилно приложение на материалния закон. Материалната законосъобразност на акта за определяне и налагане на финансова корекция се свързва с проверка относно наличието на соченото от органа основание за налагането й, правилното определяне на размера й, и липсата на пречки за настъпване на разпоредените последици.

Според чл. 73, ал. 9 от ЗУСЕСИФ изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. са приети и обнародвани в ДВ бр. 69/30.08.2019г. /Правилата/

Възражението на касатора, че те не е следвало да се прилагат е неоснователно. Правилата са издадени на основание чл. 27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение №3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. №14154/2019г., I о., оставено в сила с решение №15545 от 15.12.2020г. по адм. дело №8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени – в т. см. е съдебната практика - пр. Решение № 10986/13.11.2023г. по адм. дело № 5896/2023 г. на ВАС.

Съдът намира, че неизпълнението на установените в бизнес плана показатели за приходи от дейността, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, затова неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. 3аложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им е основание за извършване на финансова корекция. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд - Решение № 10067/09.11.2022г. по адм.д. № 12330/2021г.; Решение № 9560/27.10.2022г. по адм. д. № 6784/2022г.; Решение № 1581/08.02.2021г. по адм. д. № 8437/2020г.; Решение № 5040/04.04.2019г. по адм. д. № 4307/2018г.; Решение № 4933/03.04.2019г. по адм. д. № 4912/2018г. и др.

При това положение основният спорен въпрос между страните е дали в случая е налице неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план. Издаденият преди това АУПДВ, макар и за същата сума и за същото нарушение, не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ и е отменен по съдебен ред на процесуално основание. Следователно спорът за съществуването на нередност, основанието и размера на определената финансова корекция не е разрешен със сила на пресъдено нещо, с което се предотвратява повторно санкциониране на бенефициера във връзка с едни и същи обстоятелства.

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършени административни проверки в публичните регистри на НАП и на Търговския регистър, органите на ДФЗ са констатирали неизпълнение на два критерия, по които е бил оценен и одобрен проектът на жалбоподателя - „Приходи от подпомаганата дейност“ и „Устойчива заетост“.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Правилата, „приходи“ са приходи от продажби на продукция/услуги, посочени в таблица „Производствена програма“ от съответния представен от ползвателя на финансова помощ и одобрен от ДФ „Земеделие“ бизнес план.

Съдът въз основа на гореобсъдените документи и заключение на вещото лице по приетата СИЕ, намира, че в случая е налице неизпълнение на предвидените в бизнес плана приходи и за трите проверявани години, като процентът на изпълнение на този показател е съответно за 2016г. - 1,20%.; за 2017г. - 83.60% при съобразяване на всички издадени от бенефициера фактури вкл. представените в хода на съдебното производство две допълнителни на стойност съответно 38 975 лв. без ДДС и 21 875 лв. без ДДС, доколкото същите са надлежно осчетоводени от бенефециента и декларирани като приход пред НАП; и за 2018 г. - 5.14%.

По отношение на нарушението на поетия ангажимент в бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът намира, че то също представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в т. см. практиката на пр. Решение № 13331/27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2018г.

В настоящия случай, в изготвения от бенефициера бизнес план е било заложено задължението за разкриване на 2 работни места. При проверка в регистрите на НАП контролните органи са установили, че има назначено едно самоосигуряващо се лице от 01.10.2016г., поради което са приели общото изпълнение на показателите за постоянна трудова заетост 50 %, за две финансови години - 2017г. и 2018г. като до същите изводи е достигнало вещото лице по СИЕ. В този смисъл, безспорно по делото се установява, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост и това неизпълнение е траело повече от две последователни години.

Ползвателят е бил наясно с дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ съобразно подписания договор. Както в Наредба №29/11.08.2008г., така и в договора са уредени задълженията на ползвателя и е установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения. В горния смисъл е и константната съдебна практика на ВАС - Решение № 6262 от 26.05.2021г. по адм. д. № 326/2021г.; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм. д. № 13349/2020 г.; Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 14154/19 г., оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г. и др.

В заключение съдът приема, че по делото се доказа непостигането на заложените в одобрения бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно критериите за устойчива заетост, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори – основание за определяне по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ на финансова корекция.

Предвид гореобсъдените доказателства и заключение по СИЕ, съдът намира, че адм. орган е допуснал нарушение само по отношение определянето размера на реализираните от жалбоподателя приходи през 2017г., послужили като основа за определяне на корекцията за неизпълнение на критерии „Приходи от подпомаганата дейност“. Решаващият орган не е извършил проверка в счетоводните регистри на предприятието на едноличния търговец и в НАП за подадените ГДД. Видно от заключението на вещото лице през 2017г. жалбоподателят е реализирал по-голям размер приходи от приетите от ДФЗ 5839,95 лв., поради което процентът на изпълнение на бизнес-плана за годината се променя на 83.60 %. При приемането на този процент за 2017г., процентът на изпълнение на бизнес плана изчислен средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години е 29,98.

Съгласно т. 30, предл. първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, когато времетраенето на нарушението е над две финансови години и реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15 % от общо предоставената по договора. Нарушението се квалифицира със сравнително ниска тежест, тъй като отклонението от заложените в бизнес плана финансови резултати не е изключително голямо и целите на предоставеното подпомагане могат да бъдат постигнати. Проектът се включва в извадката за последващ (екс-пост) контрол за следващата година.

Предвид цитираната нормативна уредба и установеното изпълнение на бизнес плана от 29,98 % изчислен средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, размерът на корекцията следва да е 57 880,66 лева (15% от 385 871,05 лв.). Същата сума определя и общия размер на финансовата корекция за двете нарушения, тъй като е по-голямата по размер. В случая нарушението – неизпълнение на предвидените приходи по бизнес плана касае повече от две години, тай като такова е било налично и за 2017г., макар и в размер от 16,40% от предвидените приходи, и именно доколкото при това положение обхваща повече от две години, е приложима горепосочената хипотеза на т. 30 от Правилата, която действително касае изпълнение по-малко от 50%, но не на база отделни годишни приходи, а на тези изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години – в случая 2016, 2017 и 2018.

В заключение съдът намира, че оспореното решение следва да се измени по отношение размера на наложената финансова корекция като в останалата си част е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна.

На страните следва да се присъдят разноски съразмерно на изхода от оспорването и с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно която при ново разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховен административен съд.

Жалбоподателят претендира разноски по представени списъци по чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, както следва - по настоящото дело 7420 лв., от които 1420 лв. - депозит за вещо лице и 6000 лв. за адвокатско възнаграждение. По адм. д. № 101/2022г на АдмСТ – 8505 лв., от които 1705 лева за държавни такси, 400 лв. - депозит за вещо лице, и 6400 лева за адвокатско възнаграждение. По адм. д. № 1440/2023г. на ВАС – 21206,80 лв., от които 1706,80 лв. – държавна такса и 19500 адвокатско възнаграждение. Против уговорения размер на претендираните адв. възнаграждения са направени възражения за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, които съдът намира за основателно до размер на по 6000 лв. за първото разглеждане на делото пред АдмСТ и в касационното производство и 2000 лева за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. В тази насока съдът взе предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и обема /брой открити съдебни заседания, явяване по тях/, на извършените от адвоката процесуални действия във всяко едно от тези производства; инструктивният препоръчителен размер на адв. възнаграждения посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025г.). Съразмерно на уважената част от жалбата разноските, които следва да се присъдят на жалбоподателя са 16346,73 лева.

Ответникът претендира разноски по списък по чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК в размер на 600лв. - депозити за експертизи по настоящото дело и адм. д. № 101/2022г. на АдмСТ, и по 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, адм.д. № 101/2022г. на АдмСТ и адм. д. № 1440/2023г. на ВАС, или общо 1200 лева. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на по 150 лева за всяка инстанция. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата разноските, които следва да се присъдят на ответника са 157,52 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба от ЕТ “М3113-Петя Средкова“, ЕИК *********, Решение №25/312/02795/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - РА гр. София с изх. №01-6500/8602#14 от 22.03.2022г., с което на основание чл.20а, ал.1 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал.1, ал.2, чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013г., чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, чл. 3, ал.1, т.18 и т. 30 от Приложение №1 от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013г., на ЕТ “М3113-Петя Средкова“, ЕИК *********, са определени финансови корекции – 1. в размер на 385 871,05 лв. (триста осемдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 05 ст.), предвид неизпълнението във висока степен в продължените на три последователни пълни финансови години на заложените в бизнес план приходи от субсидираната дейност, с които е обоснована жизнеспособността на инвестицията; 2. в размер на 38 587,11 лв. (тридесет и осем хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 11 ст.), във връзка с неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост в продължение на три последователни пълни финансови години, и е наложена окончателната финансова корекция в размер на 385 871,05 лв. (триста осемдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 05 ст.), според най-голямото по размер вземане, като ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, чл. 3, ал.1 от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013г. и т.18 и т.30 от Приложение №1 към него, размер на финансова корекция от 57 880,66 лева (15% от 385 871,05 лв.) за неизпълнението на одобрен индикатор – заложените в бизнес план приходи от субсидираната дейност за финансови години 2016, 2017 и 2018, при 29,98% изпълнение на този индикатор изчислен средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, и ОПРЕДЕЛЯ окончателна финансова корекция в размер на 57 880,66 лева съобразно по-голямата по размер от двете наложени с решението на ДФЗ финансови корекции.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “М3113-Петя Средкова“, ЕИК ********* в останалата част.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „М3113-Петя Средкова“, ЕИК ********* сумата от 16346,73 лева за направени разноски в настоящото производство, по адм.д. № 101/2022г. на АдмСТ и по адм. д. № 1440/2023г. на ВАС.

ОСЪЖДА ЕТ „М3113-Петя Средкова“, ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 157,52 лева за направени разноски в настоящото производство, по адм.д. № 101/2022г. на АдмСТ и по адм. д. № 1440/2023г. на ВАС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.