Решение по дело №7438/2018 на Районен съд - Русе

                       

                       РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                         гр.Русе, 19.04.2019 г.

                                                    

 

 

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 20 март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7438 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените в обективно съединение искове са с материалноправно основание чл.242, вр. с чл.128 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

Ищецът Б.З.Р. *** твърди, че ответника „Те Аче Есе Интернационал“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Русе е негов бивш негов работодател, с когото трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ. Поддържа, че ответникът не му връчил и не оформил трудовата му книжка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 2590 лева, представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2018г. до 13.07.2018г., както и законна лихва върху тази сума в размер на 73.23 лева, считано от падежа на всяко от задълженията за заплата - 25-то число на следващия месец до завеждане на исковата молба, сумата от 1702.59 лева, представляваща левовата равностойност по курса на БНБ на 870,00 евро, дължими командировъчни пари за периода от 05.06.2018 г.до 13.07.2018г. както и законна лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на главницата. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК дружеството ответник не е депозирало писмен отговор и не е направено искане делото да се гледа в отсъствието на негов представител. В проведеното по делото съдебно заседание от 20.03.2019г., за което ответника е бил редовно призован и не е изпратил представител. Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връченото на дружеството ответник разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок. В съдебно заседание от 20.03.2019г. ищецът е направил искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни.

Това е така, тъй като видно от приложения към делото Трудов договор № 150/05.01.2018 г. на 05.01.2018г. ищецът сключил с ответника трудов договор, по силата на който бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил -международни превози" с основно трудово възнаграждение от 1000.00 лева. Трудовият договор бил със срок за изпитване уговорен в полза на работодателя. След изтичане на срока за изпитване, договорът бил прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ от ответника, но заповед не била връчена на ищеца и не била оформена трудовата му книжка.

За времето на действие на трудовия договор ищецът извършвал товарни превози в чужбина, като последният курс бил от 05.06.2018г. до 13.07.2018 г.до Кралство Холандия. Трудовото му възнаграждение било изплатено до м.април включително. В този случай на основание чл.242, вр. чл.128 от КТ ответникът, в качеството си на работодател дължи неизплатена заплата за м.май, м.юни и частично за м.юли в размер на 2590 лева бруто, ведно със законната лихва в размер на 73.23 лева, считано от падежа на всяко от задълженията за заплата - 25-то число на следващия месец до завеждане на исковата молба.

За периода от 05.06.2018г. до 13.07.2018г. ищецът извършил превоз на товари до Холандия. В този период бил в командировка общо 38 дни, от които 26 дни управлявал товарния автомобил на двойна езда и 12 дни на единична. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина персонала на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международните рейсове съгласно ставките в Приложение № 3 към наредбата или по 27 евро на ден в случай на единична езда и 21 евро на ден при двойна езда. При тези предпоставки за описаната по-горе командировка от 05.06.2018г. до 01.07.2018г. при двойна езда, ответникът-работодател дължи на ищеца сумата от 546 евро, а за периода от 02.07.2018г. до 13.07.2018г., сумата от 324 евро или общо 870 евро, левовата им равностойност на които е 1702.59 лева.

Според теорията трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него: от страна на работника - предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на договореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ, работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение но само за извършена от работника работа. След като по делото безспорно е установено, че ищецът е работил през процесните периоди е налице и основание да му бъде заплащано трудово възнаграждение.

При така установените по делото доказателства съдът формулира извод, че главният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер. С оглед основателността на главният иск, основателни се явяват и акцесорните претенции за лихви. Възражения за погасяване по давност не са направени.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени в исковото производство в размер на 350,00  лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

                                                           

 

                                    РЕШИ :

 

ОСЪЖДА „Те Аче Есе Интернационал“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Баба Тонка“ N:3, представлявано от прокуриста Ивайло Петров Мицов да заплати на Б.З.Р., ЕГН:********** *** сумата от 2590,00 лева, представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2018г. до 13.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 73.23 лева, считано от падежа на всяко от задълженията за заплата - 25-то число на следващия месец до завеждане на исковата молба, сумата от 1702.59 лева, представляваща левовата равностойност по курса на БНБ на 870,00 евро, дължими командировъчни пари за периода от 05.06.2018г. до 13.07.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 01.11.2018г. до окончателно изплащане на главницата, както и сумата от 350,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: