Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

09.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

Трети

състав

На

08.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

512

по описа за

2020

година.

          Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

          Ищецът Й.Я.М. твърди в исковата молба, че с удостоверение № 2397/10.01.1990г. ответникът Община Кърджали  му е предоставена за ползване на основание 21-во Постановление на МС на Република България земеделска земя, представляваща слабопродуктивна земя с площ 0,526 дка и намираща се под язовирната стена на язовир Кърджали, гр. Кърджали, на която заплатил стойността въз основа на оценка, определена със заповед № 809/ 22.08.2013г. на Кмета на Община Кърджали, с вносна бележка от 18.09.2013г., след което била издадена Заповед № 965/01.10.2013г. на Кмета на Община Кърджали, с която ответникът бил признат за собственик  на имот с № 40909.27.744 по плана на новообразуваните имоти в землището на гр.Кърджали, с площ 526 кв.м, а по скица 540,29 кв.м, при граници: север - имот № 40909.27.738, запад - имот № 40909.27.745 и изток - имот № 40909.27.799, граници по скица: имот № 27.745 на Х. М. ***.736 на Д. Я.,***.738 на М.К.А.. Твърди, че заповедите на кмета, издадени по процедурата за закупуването на земята, вкл. и признаването му за неин собственик, не били

обжалвани от заинтересованите лица и влезли в сила и въпреки, че бил признат за собственик на земята с влязла в сила заповед на кмета на Община Кърджали, недвижимият имот бил актуван за общинска собственост с Акт за общинска собственост № 3616/23.09.2013г., извършено на 23.09.2013г., т.е., четири дни след заплащането на стойността на земята от ищеца в полза на общината на 18.09 2013г. Сочи, че не  бил уведомяван от общината за това актуване, както и липсвала отмяна на посочените заповеди на кмета. Твърди, че многократно искал от Община Кърджали да бъде уведомен на какво основание закупеният от него имот е актуван като общинска собственост след закупу­ването му от ищеца, но не получил отговор, като подавал неколкократно  писмени молби, вкл. и за деактуване на имота като общинска собственост на основание закупуването му от ищеца преди това, но до момента не получил отговор и деактуването не било извършено. Счита,че е налице правен интерес за завеждане на установителен иск за собственост, тъй като с наличието на съставен акт за частна общинска собственост № 3616/23.09.2013г. и отказът на Кмета на общината да деактува закупения от ищеца имот, ответникът Община Кърджали оспорва правото му на собственост върху процесния недвижим имот,за което доказателство било и обстоятелството, че в издадената скица на имота за негов собственик била посочена Община Кърджали. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че е собственик на недвижим имот, представляващ имот с №40909.27.744 по плана на новообразуваните имоти в землище на гр.Кърджали, с площ 526 кв.м, а по скица 540,29 кв.м, при граници: север - имот № 40909.27.738, запад - имот № 40909.27.745 и изток - имот № 40909.27.799, граници по скица: имот № 27.745 на Х. М. ***.736 на Д. Я.,***.738 на М.К.А.. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда да го уважи. Допълва, че извън предмета на делото са постройките в имота, а предмет на делото е закупената земя по съответния законов ред, като  постройките не се отразявали на собствеността на земята. Претендира разноски.

Ответникът Община Кърджали в срока по чл.131 от ГПК в депозирания писмен отговор намира иска за недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца, поради факта, че със Заповед № 965/01.10.2013 г. на Кмета на Община Кърджали ищецът придобил правото на собственост върху новообразуван имот /извън строителните граници/ по плана на новообразуваните имоти с идентификатор № 40909.27.744 землище на гр.Кърджали с площ от 525 кв.м. при граници: север - имот № 40909.27.738,

запад - имот № 40909.27.745 и изток - имот № 40909.27.799 – път и счита исковата молба за неоснователна, поради правната възможност на ищеца да установи собствеността си по реда на чл.587, ал.1 от ГПК. Сочи се, че ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца, който следвало да извърши определени действия за деактуване на имота, тъй като преди издаване на Заповед № 965/01.10.2013 г. имотът бил актуван с Акт № 3616/23.09.2013г. за частна общинска собственост с площ от 540,29 кв.м. при граници: имот с № 27.731, имот с № 27.736, имот №27.799 , имот № 27.732 и имот № 27.745. Сочи, че е налице различие в площта и границите на процесния имот в Заповед № 965/01.10.2013г. и Акт № 3616/23.09.2013г., което било видно и от приложената към тях скица и че в процесния имот, съгласно Нотариален акт за собственост, придобит на основание давностно владение №28, том 3, per №8063, дело №413 от 2015г. имало построени две сгради: сезонна постройка с идентификатор №40909.27.744.1 с площ от 15 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор №40909.27.744.2 с площ от 16 кв.м.,  собственост на Минка Тодорова Хърсева от гр.Кърджали, които били изградени на основание на ТУПО /териториално-устройствен план за развитие на комплексните системи за развитие за отдих и туризъм и санитарно - курортно лечение/ на територията на Община Кърджали, одобрен със Заповед №246/20.03.1990г. на Председателя на ИК на ОНС-Кърджали. Моли искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа отговора и като счита, че с Акт № 3616/23.09.2013г. Община Кърджали установила правото си на собственост върху процесния имот, като липсвали данни за закупуване на имота от ищеца, вкл. преписка и че е заплатил оценката. Издадената заповедта на кмета на общината, с която е наредено ищецът да придобие право на собственост, намира за нищожна, тъй като била издадена след като актът за общинска собственост бил вписан н Служба по вписванията. Не оспорва заплащането на цената на земеделския имот от ищеца, въпреки липсата на преписка и заповед за оценка. Счита,че ищецът след получаване на заповедта и скица имал възможност да се легитимира като собственик на имота  чрез нотариален акт по чл.578, ал.1 от ГПК , което не направил. В тази връзка, счита иска за неоснователен и моли съда да обяви за нищожна заповедта на кмета и да отхвърлите иска по чл.124, ал.1  от ГПК , като недопустим и неоснователен.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът претендира установяване със сила на присъдено нещо правото си на собственост върху имот срещу лице, което го оспорва и извежда легитимацията си на собственик въз основа на проведена процедура по §4к,ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, документ № 29181595 от 18.09.2013г. за платена такса по влязла в сила оценка със Заповед № 809/22.08.2013г. на кмета на община Кърджали, с която е даден тримесечен срок от влизане на заповедта в сила - 06.09.2013г. за заплащане на стойността на имот № 40909.22.744 в размер на 322,00лв. и Заповед № 965/01.10.2013г. на кмета на община Кърджали ,с която е наредено ищецът да придобие правото на собственост върху новообразуван имот /извън строителните граници/ по плана на новообразуваните имоти с № 40909.27.744 в землището на гр.Кърджали, с площ 526 кв.м, при граници: север - имот № 40909.27.738, запад - имот № 40909.27.745 и изток - имот № 40909.27.799- път.   

Установява се, че Решение № 75/26.05.1989г. на ищеца Й.Я.М. е предоставено право на ползване върху слабопродуктивна земя с площ 0,526 дка, намираща се в землището на Кърджали, в местността „Под Язовирната стена“, ЗЗП № 22.

С АОЧС № 3616 от 23.09.2013г., ПИ с № 27.744 по Плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, ЗЗП-22 на землище Кърджали, с площ 540,29 кв.м., е вписан като частна общинска собственост.  

Установява се, че ищецът многократно е депозирал молби в община Кърджали с №№ 94-00-1220/01.11.2013г., №94-00-1579/16.09.2016г.,№ 94-00-1792/27.07.2018г., № 94-00-1450/18.07.2019г. и № 94-00-57/07.01.2020г., с които направил искане до кмета на община Кърджали да бъдат предприети действия по деактуване на АОЧС № 3616 от 23.09.2013г., съставен за недвижим имот № 40909.27.744.

Установява се, че по скица процесният имот е с площ 540,29 кв.м,както и че на 18.05.2015г. трето по делото лице и признато за собственик върху сезонна постройка с площ 15,00кв.м. и стопанска постройка с площ 16,00кв.м., построени в процесния поземлен имот с идентификатор № 40909.22.744.    

С оглед горното, съдът намира, че по делото се установява наличието на правен интерес на ищеца от предявяване на установителния иск, доколкото ответникът въпреки сезирането си с надлежни молби, не е отменил съставения АОЧС № 3616 от 23.09.2013г., касаещ процесния имот. Или, следва да се приеме, че искът е допустим. Така, въпреки заявената липса на оспорване с отговора на исковата молба собствеността на ищеца, от изложените аргументи, в т.ч. и в съдебно заседание, ответникът оспорва легитимацията на ищеца като собственик, позовавайки се на нищожност на заповедта на кмета, с която е наредено ищецът да придобие правото на собственост върху имота, актуван като частна общинска собственост.               

Разпоредбата на § 4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ предвижда, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. В производството по отношение на това придобивно основание ищецът доказа, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил ползвател на имота на основание акт на МС, заплатил е в срок стойността на имота по оценка съгласно заповед на кмета, което обстоятелство не се оспорва от ответника и това е породило право му да придобие правото на собственост върху новообразувания имот по плана на новообразуваните имоти с № 40909.22.744 при трансформиране на прекратеното право на ползуване в право на собственост. Или, с оглед изложеното ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот при наличие на предпоставките по §4к от ПРЗ на ЗСПЗЗ и предявеният иск за собственост е основателен.

По отношение на представения АОЧС № 3616 от 23.09.2013г. на Община Кърджали следва да се има предвид, че той не поражда вещно право на собственост върху актувания имот в полза на Общината, а само удостоверява съществуването му, т. е., има констативно, а не конститутивно действие. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, поради което Общината следва да установи на кое законово основание спорният имот е придобил статут на общинска собственост. Ето  защо, при възникнал спор за собственост в нейна тежест е да докаже наличието на посоченото в него правно основание за придобиване на собствеността върху имота, каквото не е сторено по делото, тъй като ответникът не установи правнозначими факти, които да обосноват съдържанието на този акт, който, както се посочи, не поражда права сам по себе си в негова полза. Възражението за нищожност на Заповед № 965/01.10.2013г. е недоказано, тъй като съгласно теорията нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици, като специфичните основания за обявяване на нищожност се изразяват в липса на компетентност, неспазване на установената форма, или несъответствие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, каквито специфицни основания не бяха установени по делото. В тази връзка, липсата на преписка при ответника, не опровергава доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца.  

С оглед горното,  следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.

При произнасянето си съдът се съобрази със задължителната практика по реда на чл. 290 ГПК с редица решения /напр. решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на І г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на І г.о./, с които приема, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива.

        При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски възлизащи в общ размер на 565,60лв.,от които 65,60лв. за внесена държавна такса и 500,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.   

                  Водим от горното, съдът

 

                                                                      Р Е Ш И:

 

                  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й.Я.М., с ЕГН **********,*** със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул. „България“№41, положителен установителен иск с пр.осн. чл.124,ал.1 от ГПК, че Й.Я.М., с ЕГН **********, е собственик на осн. §4к от ПРЗ на ЗСПЗЗ на недвижим имот, представляващ имот с № 40909.27.744 по плана на новообразуваните имоти в землище на гр.Кърджали, с площ 526,00 кв.м, а по скица 540,29 кв.м, при граници: север - имот № 40909.27.738, запад - имот № 40909.27.745 и изток - имот № 40909.27.799 – път и граници на имота по скица: имот № 27.745 на Х. М. ***.736 на Д. Я.,***.738 на М.К.А..

                    ОСЪЖДА Община Кърджали със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали,бул. „България“№41 да заплати на Й.Я.М., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ размер на 565,60лв.      

    

                        Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              

 

 

                                                                            Съдия: