№ 70
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Емил Дечев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря БОГДАНКА Н. ГЕШЕВА
в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100601777 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК
С присъда от 09.05.2017 г., постановена по НОХД № 13728/2014 г. по описа на СРС,
НО, 14-ти състав, е признал подсъдимия Д. ПЛ. Б. за виновен в това, че на 23.12.2009 г.
около 14.30 часа в гр. София, ул******* в съучастие като извършител с Н. К. К., чрез
нанасяне на удари с метален прът е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № *******, собственост на Е.Й.С. – счупил
лявото странично огледало за обратно виждане на стойност 100.00 лева, подбил задната
броня на автомобила на стойност 150.00 лева, подбил предния капак на автомобила на
стойност 220 лева и ожулил предната броня на стойност 150.00 лева, всичко на обща
стойност 620.00 лева, явяващо се престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за
срок от три години.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия Н. К. К. за виновен в това, че на
23.12.2009 г. около 14.30 часа в гр. София, ул******* в съучастие като извършител с Д. ПЛ.
Б., чрез нанасяне на удари с метален прът е повредил противозаконно чужда движима вещ –
лек втомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № *******, собственост на Е.Й.С. – счупил
лявото странично огледало за обратно виждане на стойност 100.00 лева, подбил задната
броня на автомобила на стойност 150.00 лева, подбил предния капак на автомобила на
стойност 220 лева и ожулил предната броня на стойност 150.00 лева, всичко на обща
стойност 620.00 лева, явяващо се престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „Лишаване от
1
свобода“ за срок от три месеца.
С постановения съдебен акт подсъдимият Н. К. К. е признат за виновен и за това, че
на 23.12.2009 г. около 14.30 часа в гр. София, ул******* е унищожил противозаконно чужда
движима вещ – два броя гуми /предна лява гума и задна лява гума/ на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „525Д“ с рег. № *******, собственост на Е.Й.С. на обща стойност 324.00
лева, поради което и на основание чл. 54, вр. с чл. 216, ал. 1 от НК му наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание
на подсъдимия Н. К. К. измежду така наложените му с настоящата присъда, а именно
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца е отложено с изпитателен срок от три години.
Като резултат от осъждането, на подсъдимите Д.Б. и Н.К. са възложени сторените
по делото разноски.
Против съдебния акт, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия Н.К. - адв. Д.С., в които се
настоява присъдата да е неправилна, постановена в противоречие на материалния закон и
доказателствата по делото, а наложеното наказание – прекомерно. Твърди се, че по делото
не е установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е извършил деянията, за
които е обвинен и признат за виновен. Сочи се, че полицейските служители не са очевидци
на процесното деяние, поради което техните показания не могат да послужат за разкриване
на обективната истина по делото. Приема се, че гласните доказателствени средства събрани
чрез разпита на свидетелите Д., С. и С. не позволяват да се разграничат отделните действия,
извършени от всеки от подсъдимите лица. Твърди се, че не е изследван въпроса дали
причинените щети по автомобила на пострадалия не се дължат на сблъсъка между двете
МПС-та, данни за който се съдържали в показанията на св. С.. Излагат се конкретни
съображения изведени от показанията на св. С. и св. Д., поставящи под въпрос броя на
спуканите гуми, както и авторството на това деяние. Прави се искане за отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за
невиновен, поради това, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, с оглед
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК.
В разпоредително заседание на 20.05.2021 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд упълномощеният защитник на
подсъдимия К., в лицето на адв. К., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението
към нея, като пледира присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на СРС,
доколкото твърди, че мотивите на първоинстанционния съд са хаотични, непоследователни,
и не установяват елементите на престъплението от обективна и субективна страна. Оспорва
и справедливостта на наложеното наказание, тъй като според защитата същото е
необосновано завишено, като не е съобразен изминалия продължителен период от време от
извършване на престъплението до налагане на наказанието.
Процесуалният представител на подсъдимия Б. – адв. Н. се присъединява към
развитите от адв. К. аргументи, като акцентира върху обстоятелството, че с присъдата не е
2
даден отговор на въпроса кой от двамата подсъдимите какви точно действия е извършил
спрямо процесния автомобил. Изразява становище, че наказателната отговорност на
подсъдимите не е била индивидуализирана според изисквания на закона, поради което моли
обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на СРС за ново
разглеждане.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира подадената въззивна жалба
за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата
на СРС, като правилна и законосъобразна. Намира, че извършването на деянието по чл. 216,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е доказано по несъмнен начин. Наложените наказания на
подсъдимите прокурорът счита за твърде ниски по размер, като изминалия период от време
бил правно ирелевантно обстоятелство.
Редовно призовани, подсъдимите Д. ПЛ. Б. и Н. К. К. не се явяват в заседанието
пред въззивния съд и не изразяват становище.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XIV -ти въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт.
Първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 от НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички
събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени
и въз основа на кои доказателства, както и какви са правните съображения на съда за взетото
решение.
Допуснатото абсолютно процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на
чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на мотиви към
така постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към присъдата да са
изложени мотиви, по същество същите са недостатъчни, непълни и неясни до степен,
приравняваща ги на липса на такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. Мотивите съдържат условно следните части: уводна част;
изложение на приетите за установени факти; анализ на доказателствата; правни изводи;
съображения за определяне на наказанието. При противоречия на доказателствените
материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са били
надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери правилността
на направените въз основа на тях фактически и правни изводи.
В настоящия случай първоинстанционният съд не е спазил нито едно от посочените
изисквания.
На първо място, в уводната част на мотивите контролираният съд въобще не е
описал твърденията и доводите на страните, изразени в хода на съдебните прения. Съдът е
посочил единствено, че повдигнатите обвинения се поддържат от СРП.
На следващо място, в мотивите на постановената присъда е пресъздадена дословно
фактическата обстановка от обвинителния акт. Първоинстанционният съд не е изложил като
3
ръководно - решаващ орган свои собствени възприятия и мотивите за фактите, релевантни за
предмета на инкриминираното престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Отразяването в мотивите на присъда на фактическата обстановка за престъплението
идентична, в случая - дословно съвпадаща с посочената в обвинителния акт, е допустимо
единствено при разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т.
2 от НПК, какъвто настоящия случай не е, като от своя страна посоченото обстоятелство се
приравнява на липса на мотиви.
Наред с това решаващият съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14
и чл. 305, ал. 3 от НПК и не е направил обстоен и прецизен анализ на доказателствените
източници, които не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Анализът на доказателствената съвкупност е сведен до три изречения, без да е дадена
оценка на установеното от разпитаните по делото свидетели, както и на писмените
доказателства по делото. На показанията на основния свидетел по делото – пострадалия С. е
отделено едно изречение, в което е посочено, че същият е разпознал подсъдимите
непосредствено след задържането им. Съдът е посочил на следващо място, че
дактилоскопните следи на подсъдимия К. са открити върху автомобила, собственост на св.
С.. Констатацията, че намерените дактилоскопни следи съвпадат с пръстовите отпечатъци
на подсъдимия обаче, не е достатъчна, за да се разбере волята на съда, кои факти е приел за
установени и как те се свързват с участие на подсъдимия в инкриминираното деяние. В
мотивите липсва анализ на показанията на свидетелите К., Н., Д., Д., П., С. и установените
чрез тях релевантни за делото факти и обстоятелства. Освен това, съдът е следвало да
обсъди и съпостави показанията, дадени от свидетелите в съдебната фаза и прочетените по
реда на чл. 281 от НПК, като изложи доводи кои твърдения кредитира и поради какви
съображения, какви обстоятелства установява от тях и каква приема, че е причината за
констатираното несъответствие и/или липса на спомен, наложили използване на
процесуалната техника на чл. 281 от НПК, което не е сторено. В мотивите на присъдата
единствено е посочено, че изброените доказателства са непротиворечиви и не е необходимо
да бъдат излагани съображения защо съдът ги кредитира.
Липсата на съществени противоречия в доказателствените материали не означава, че
съдът следва да се задоволи с общата констатация, че поради тази причина не се налага
обсъждането им. При всички положения е наложително съдържанието на доказателствата по
делото да бъде анализирано, дори и анализът да доведе до извод, че доказателствените
материали са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните факти. Оценката
за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение за
правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата. Както сочи
Върховният съд в Решение № 18 от 6.II.1986 г. по н. д. № 654/85 г., II н. о., не е налице
преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на
присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено
показанията им и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля. Единственото
предвидено изключение от този принцип е относно съдържанието на мотивите при
проведено съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК, какъвто не е разглеждания
случай.
На следващо място, пестеливо са обсъдени обясненията изложени от подсъдимия Б.
в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Съдът угодно е посочил, че този
подсъдим е потвърдил наличието на нож у другия подсъдим- К., както и че е имало рязане
на гума и повреждане на огледалото на автомобила на пострадалия. В същото време без
внимание е останало обстоятелството, че всъщност в своите обяснения подсъдимият Б. е
отрекъл съпричастието си към престъплението, пренасяйки изцяло отговорността за
стореното върху другия, неучастващ в съдебното производство, подсъдим. Както е известно
4
обясненията притежават двояка правна природа на основно гласно доказателствено
средство, но така също и на такова, чрез което подсъдимият упражнява в пълен обем
правото си на защита. В тази насока, достоверността им е следвало да бъде установена при
спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване
дефинитивните правила за оценка на доказателствата, което обаче не е било сторено от
първоинстанционния съд.
В крайна сметка, липсва минимално необходимия стандарт за анализ на
доказателствената съвкупност, за да се проследи процеса на формиране на вътрешното
убеждение. Липсата на задълбочен, обстоен, аргументиран и ясен анализ на
доказателствената съвкупност, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото при това положение е налице липса на мотиви.
Като самостоятелно основание за липса на мотиви следва да се приеме и липсата на
аргументиран отговор на доводите на защитата, както и формалното присъствие на правните
изводи.
В пледоарията си защитниците на двамата подсъдими са изложили множество
възражения, с които са оспорили част от събраните по делото доказателства и установените
с тях обстоятелства, на които първоинстанционният съд, така и не е дал отговор.
Задължение на съда е мотивирано да отговори на всеки довод на страните, аргументирайки
се защо го възприема или не го възприема. В този смисъл, задължението на съда да подложи
на задълбочен анализ събраните по делото доказателства е следвало да бъде изпълнено на
още по-голямо основание, предвид обстоятелството, че в конкретния случая защитата е
навела доводи, с които се оспорват събраните доказателства.
Без да е извършил необходимия доказателствен анализ, първостепенният съд е
направил правния извод, че подсъдимият Д.Б. и подсъдимият Н.К. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което им е повдигнато
обвинение. В мотивите към първоинстанционната присъда реално липсва правен анализ,
като не са изложени подробни правни аргументи относно всеки един от обективните и
субективните признаци на деянието. Контролираният съд не е изложил правни доводи, защо
приема, че деянието на подсъдимите е извършено при условията на чл. 20, ал. 2, във вр. с ал.
1 НК. Липсва каквато и да било аргументация относно съдържанието на общия умисъл на
подсъдимите, а само декларативно е посочено, че всеки от двамата е съзнавал, че действа
задружно с другия подсъдим за постигане на обща противоправна цел. Не е обсъдено и
евентуалното нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок,
нито евентуалното приложение на чл. 55, ал. 1 НК.
От всичко изложено е видно, че безусловното право на подсъдимите, а и на
държавното обвинение, като страни в процеса, да бъдат наясно със съдебната воля и начина
на нейното формиране, в конкретния случай е нарушено, поради посочените пороци на
мотивите. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е абсолютно съществено
такова съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1-во от НПК и винаги
представлява основание за отмяна на присъдата.
Съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС), всяко лице има право на справедлив процес пред независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след
това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като
съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното
производство от започването до неговото финализиране.
5
В контекста на установения в чл. 6, т. 1 КЗПЧОС и разискван в настоящия казус
нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека е константна и
последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчна яснота и
изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното гарантиране на
правото на справедлив процес. Липсата на съображения ограничава справедливостта в
процеса - в тази насока e делото "Delcourt cрещу Белгия" от 17 януари 1970 г., където е
прието, че "сред гаранциите, които се съдържат в член 6 на Конвенцията, фигурира
гаранцията, че всяко съдебно решение трябва да бъде добре обосновано, както по
отношение на фактите, които се обявяват за доказани, така и на правото, което е
приложено".
Установените недостатъци в атакувания съдебен акт, с които са накърнени
основните начала на правораздаването, експлицират становището на настоящия съдебен
състав, че постановената присъда следва да бъде отменена изцяло, без да се обсъждат
въпросите, досежно правилността й, а това обезпредметява и анализа на изложените от
защитата доводи, касателно недоказаността на обвинението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимите Б. и К.. Допуснатите нарушения не могат да
бъдат санирани от въззивната инстанция, което предпоставя повторното разглеждане на
делото от друг съдебен състав на Софийски районен съд, при което следва да бъде
проведено законосъобразно съдебно следствие с прецизно проведени процесуално-
следствени действия, при стриктното съблюдаване на правата на страните, както и да се
извърши всестранно и пълно обсъждане на установените чрез доказателствени източници
фактически данни и едва тогава да се прецени извършено ли е престъпление, каква е
правната му квалификация и евентуално какво наказание следва да се определи на
подсъдимите.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр. чл. 335, ал. 2 НПК‚
Софийски градски съд, НО, XIV-ти въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 09.05.2017 г., постановена по НОХД № 13728/2014 г. по описа на
СРС, НО, 14-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6