№ 386
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002208 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 94 от 25.06.2018 г., постановено по търг. дело № 142/2017 г., Окръжен
съд София, Търговско отделение, 3 състав е осъдил на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ
„Алпредо”ЕООД да заплати на П. Й. Х. сумата от 24 092 лева, съставляваща
равностойността на дружествения дял на П.Х. от капитала на „Алпредо“ ЕООД, определен
съобразно баланса на дружеството към 31.07.2012 год., ведно със законната лихва, считано
от 12.07.2017 год. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил чл..298, ал.4 ГПК иска в
частта за разликата до пълния му предявен размер от 28 000 лева, съставляваща сумата от 3
908 лева, предмет на направеното възражение за прихващане с насрещното вземане на
„Алпредо“ ЕООД към П.Х., съставляващо присъдени разноски с решения по гр.д. №
545/2014 год. на СОС и гр.д. № 2898/2015 год. на САС и издаден въз основа на същите
изпълнителен лист от 16.03.2017 год.
С Решение № 24/31.01.2020г. Окръжен съд София е допълнил Решение № 94 от
25.06.2018г., като е осъдил на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ „Алпредо”ЕООД да заплати на П. Й. Х.
сумата от 48 500 лева, съставляваща равностойността на дружествения дял на П.Х. от
капитала на „Алпредо“ ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към 31.07.2012
год., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017 год. до окончателното й заплащане
Срещу така постановените решения- основно и допълнително са подадени въззивни
жалби от П. Й. Х., с които се обжалва решението в отхвърлителната им част до
1
първоначално предявения размер от 76 500 лева като неправилно, с искане да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени както са
предявени.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Алпредо”ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения
изложени в отговора.
Срещу постановените решения- основно и допълнително са подадени въззивни
жалби от „Алпредо”ЕООД, с които се обжалва решението в осъдителната му част като
неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
С Определение № 60298/27.07.2021г. на Върховния касационен съд, ТК, 2 ТО по
ч.т.д.№ 821/2021г. е отменено определение № 147 от открито съдебно заседание на
17.03.2021г., като вместо него се допуска на основание чл.214 ГПК увеличение размера на
предявения от П. Й. Х. срещу „Алпредо”ЕООД иск с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ, от
76 000 лева на 177 000 лева.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е била съдружник в
„Алпредо“ООД до 13.07.2012 год., като е притежавала 25 дяла от капитала му по 100 лева
всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева, или 50 % от капитала на дружеството.
Собственик на другата половина от дяловете е бил П. Д. П., понастоящем едноличен
собственик на капитала на „Алпредо“ ЕООД.
Твърди се, че ищцата е била изключена като съдружник в дружеството с решение на
общото събрание на съдружниците, проведено на 13.07.2012 год., от който момент следва да
се счита, че членственото й правоотношение с ответника следва да се счита за прекратено.
Твърди се, че до момента на предявяване на иска дружеството не е изплатило на
ищцата равностойността на дружествения й дял, определен по счетоводен баланс към края
на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника в дружеството
– м.07.2012 год. Ищцата след множество уточняващи молби, последната от които едва в
хода на устните състезания пред въззивната инстанция е предприемала многократно
увеличение на иска до досегашния размер от 177 000 лева, което увеличение е допуснато с
определението на касационната инстанция.
Ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер, като при условията на
евентуалност – ако искът бъде уважен, ответникът е направил възражение за прихващане
между присъдената по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ на ищцата сума и която и да е от
2
изброените по-долу суми :
1/. За насрещно вземане, произтичащо от това, че в качеството й на служител на
„Алпредо“ООД не е начислила мораторни и законни лихви върху главници от 870 000 лева
по отпуснати заеми, съотв. не е осчетоводила същите. Същевременно ответникът нито сочи
размер на лихвите, предмет на възражението за прихващане, нито е посочено основанието за
възникването им;
2/. За насрещно вземане, произтичащо от това, че ищцата П.Х. е обсебила автомобил
собственост на дружеството на 16.01.2013 год., за което била осъдена с влязла в сила
присъда на СГС. Нанесената на „Алпредо“ ООД в резултат на обсебването вреда в размер
на 40 000 лева е предмет на висящ между страните съдебен процес – дело № 14600/2014 год.
на СГС;
3/. За насрещно вземане, представляващо вреди от това, че поради лишаването на
дружеството от владение на горния автомобил същото не могло да изпълни задълженията си
по договор за наем от 01.02.2012 год., поради което дължи неустойка „от над 120 000 лева,
една част от която е платена“. Тази претенция към ищцата също била предмет на висящ
съдебен спор – по гр.д. № 10759/2015 год. на СГС;
4/. За насрещно вземане в размер на сумата от 3 908 лева по изпълнителен лист от
16.03.2017 год., издаден по гр.д. № 2898/2015 год. /без посочен съд, издал изпълнителния
лист/.
С отговора е направено и възражение за изтекла погасителна давност.
В срока за произнасяне съдът е констатирал, че по отношение на предявените
възражения за прихващане по пункт 1 и пункт 3 липсва каквато и да е конкретизация на
активното вземане на ответника- без точно посочени суми и основания за възникването на
твърдените насрещни вземания. А това от своя страна е представлявало пречка съдът да се
произнесе по същите, поради което и при условията на чл.101 ГПК е указал на ответника
„Алпредо“ЕООД в 1 седмичен срок от съобщението да конкретизира възраженията си за
прихващане по пункт 1 и 3 от отговора на исковата молба, като посочи точна сума и
основание за възникване на твърдяното насрещно вземане. Посочил е че при
неотстраняването на нередовността в така указания срок съдът на основание чл. 101, ал.3
ГПК ще счита така извършените нередовни процесуални действия за неизвършени.
С уточнение предприето с молба с вх.№ 8693/18.04.2022г. ищцата уточнява само
пункт 1 от възражението си за прехващане, както е предявено с отговора на исковата молба,
като в останалата предявена част заявява, че не го поддържа.
Конкретно твърди, че основанието на насрещното вземане по пункт 1 са вреди за
„Алпредо“ООД, произлезли от неосчетоводяването на заеми в общ размер на 207 500 лева,
както и договорни и законни лихви по тези заеми, за които „Алпредо“ООД е поръчител
съгласно Споразумение от 21.12.2010г. Сочи се, че съгласно т.4 от това споразумение
годишната възнаградителна лихва от 31.12.2010г. до 31.05.2012г. е в размер на 25 % върху
общия размер на главницата от 207 500 лева. Тъй като заемите не са върнати на падежа
3
31.05.2012г. съгласно уговорката в т.5 от Споразумението следва, че лихвата е 15 000 лева
месечно. Съответно за период от 31.05.2012г. до 31.05.2012г. общата сума на дължимите от
„Алпредо“ЕООД лихви в качеството му на поръчител и солидарен длъжник е 255 000 лева.
Твърди се, че неотразяването в счетоводните отчети и баланси на дружеството за
2010г.,2011г и баланса за първите шест месеца на 2012г, съставени и подписа от П.Х. в
качеството й на главен счетоводител на дружеството, представлява вреда за дружеството,
изразяваща се в невярно отразяване на имущественото му състояние за 2010, 2011 и 2012г.
Поддържа се също така, че в резултат на нередовното осчетоводяване на получените
от „Алпредо“ЕООД заеми, което е извършено от ищцата през 2011г., с Ревизионен акт № Р-
22002318005022-091-001/16.05.2019г. данъчните органи са преобразували финансовия
резултат на „Алпредо“ЕООД за 2016г. и са определили задължение за корпоративен данък в
размер на 92 896,59 лева и мораторна лихва в размер на 20 025,59 лева. Това според
ответника също представлявало вреда за дружеството, тъй като видно от мотивите към
ревизионния акт тези задължения са резултат от нередовно осчетоводяване на заемни
средства, получени преди 2011г., когато счетоводните отчети са били съставяни и
подписвани от П.Х..
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
В проведеното на 20.02.2018 год. в производството пред първоинстанционния съд
съдебно заседание с оглед извършено признание от пълномощника на ответника на
твърдени с исковата молба обстоятелства, съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е обявил, че
следните факти и обстоятелства, твърдени от ищцата – че същата е била съдружник в
„Алпредо“ ЕООД, с дял 50 % от капитала на дружеството /с 25 дяла от капитала му по 100
лева всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева/ и че е била изключена от дружеството с
решение на общото събрание от 13.07.2012 год., се признават от ответника, поради което и
на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК е обявил, че не тези фактически обстоятелства не се нуждаят
от доказване.
Независимо, че тези обстоятелства не се спорни и не се нуждаят от доказване те се
установяват и от представените с исковата молба и приети като доказателства извлечение от
Търговския регистър за актуалното състояние на „Алпредо“ООД към 13.07.2012г.;
Дружествен договор на ответното дружество, приет на 13.06.2012г. и Протокол от общо
събрание на съдружниците проведено на 13.07.2012г.
Видно от заключението по назначената в производството пред първата инстанция по
искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза, прието в с.з. на 29.05.2018 год., вещото
лице е посочило, че поради липса на счетоводна информация за „Алпредо“ ЕООД за периода
01.01.2012 год. – 31.07.2012 год. не може да бъде изготвен междинен баланс за дружеството
към края на месеца, към който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение
на ищцата – 31.07.2012 год. С оглед на горното и на база обявените ГФО на дружеството в
ТРРЮЛНЦ вещото лице е извършило изчисление на стойността на дружествените дялове на
„Алпредо“ ЕООД към 31.12.2011 год. и е определило тази стойност на 153 000 лева, а 50 %
4
от същата – на 76 500 лева.
При разпита в с.з. вещото лице С. обяснявайки как е формирал стойността на
активите на „Алпредо“ЕООД е заявил, че по отношение на дълготрайния материален актив
наречен „Производствена сграда“ е взел предвид стойността посочена в инвентарната книга
възлизаща на 531 488 лева. Същевременно е заявил, че в отчета към момента на
придобиване 28.09.2009г. и в отчета за дълготграйните нетекущи активи на дружеството
към 31.12.2009г. е отразена стойност на придобиване в размер на 911 000 лева. Вещото лице
уточнява, че историческата цена трябва да бъде първоначалната цена за придобиване на
актива и такава в случая е стойността възлизаща на 911 000 лева. При определяне на
оценката на дълготрайния материален актив следва да бъде взета предвид именно тази
стойност, но в конкретния случай е взел предвид сумата от 531 488 лева тъй като само за нея
са били налице данни по инвентарната книга.
Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните в производството пред
въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дълготрайният
материален актив, означен в търговските книги на „Алпредо“ЕООД като „Административно
производство с Удостоверение № 37/28.09.2009г. за въвеждане в експлоатация на строеж :
Цех за алуминиева ПВЦ дограма и стъклопакети, е първоначално деклариран и заведен като
ДМА на стойност от 911 344,58 лева. Ако тази стойност бъде включена в съставения от
вещото лице коригиран баланс към 31.07.2012г., то паричната равностойност на дела на
прекратеното участие на съдружника П.Й. П. в „Алпредо“ООД, представляващ 50% би
възлизал на 177 000 лева.
В производството пред въззивната инстанция като ново доказателство е представено
извлечение от инвентарната книга на „Алпредо“ООД към 01.01.2013г. от което е видно, че
стойността на ДМА „Сграда Административно производство“ е посочена с инвентарна
стойност от 531 488 лева.
Във връзка с оспорването на записа в инвентарната книга, ищецът е представил и
въззивният съд е приел като нови доказателства Декларации по чл.14 и чл.17 ЗМДТ за
новопридобитите имоти през 2009г./ с декларирана придобивна стойност от 911 344,58 лева/,
както и за 2011г. за преоценка на активите и корекцията на същите за нуждите на данъчното
облагане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна :
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради следните
съображения :
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
въззивният съд намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.125, ал.3 от Търговския
закон, с който се иска осъждане на ответника да заплати паричната равностойност на
прекратилият участието си в дружество с ограничена отговорност съдружник.
В разпоредбата на чл.127 от ТЗ е предвидено, че всеки съдружник в дружество с
5
ограничена отговорност притежава дружествен дял от имуществото на дружеството,
размерът на който се определя съобразно дела му в капитала. С оглед на това негово право,
в закона е предвидено и, че в случаите на прекратяването на участието на този съдружник в
дружеството, вкл. и в резултат на изключването му съгласно решение на общото събрание
на съдружниците, той има правото да получи стойността на дружествения дял от
имуществото, което притежава, която се определя съгласно императивната норма на чл.125,
ал.3 от ТЗ, а именно въз основа на счетоводен баланс на дружеството, който следва да бъде
изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.
В настоящия случай, както се посочи по-горе между страните не е спорно, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата П. Й. Х. е била
съдружник в ответното дружество от неговото учредяване до 13.07.2012г., когато е била
изключена от дружеството с решение на общото събрание от същата дата, без да бъдат
уредени имуществените последици от това. Не се спори също така, а и се установява, че към
същата дата ищцата е притежавала 50 % от капитала на дружеството.
Съобразно разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ имуществените последици от
прекратеното поради изключване членствено правоотношение на съдружник в ООД следва
да бъдат уредени съобразно счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членството.
В разглеждания случай безспорно се установи по делото, че такъв баланс към
31.07.2012г. не е бил изготвен, поради което и съдът е определил сумата, съставляваща
равностойността на дружествения дял на ищцата от капитала на „Алпредо“ООД съобразно
баланса към 31.12.2011г. Този подход на първоинстанционния съд е неправилен тъй като не
е съобразен с нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ, която налага изготвянето на нарочен междинен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а ако такъв не
съществува да укаже на вещото лице по вече допуснатата ССЕ да изготви такъв за нуждите
на експертизата.
Неправилни и необосновани са и изводите на първата инстанция, че при определяне
на стойността на дружествения дял следва да бъде взета предвид стойността на активите,
която да е различна от т.нар. „историческа стойност“. Решението/основно и допълнително/ в
отхвърлителната му част е постановено от константната и безпротиворечива практика на
касационната инстанция/ така например постановените по реда на чл.290 ГПК-отм. Решение
№ 64 от 09.06.2009г. по т.д.№ 504/08г. на ВКС, ТК, 2отд.; Решение № 100 от 07.02.2013г. по
т.д.№ 665/2011г. на ВКС, ТК, 1 ТО,; Решение № 10 от 10.09.2012г. по т.д.№ 502/2010г. на
ВКС, ТО, 2 отд., Решение № 206 от 06.08.2018г. по т.д.№ 1108/2017г. и др., съгласно които
при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил
членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и
пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена по придобиване, себестойност,
справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Прието е че
законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база цена
различна от историческата/ пазарна или инвентарна след приспадане на амортизационните
6
разходи/, като в последния случай това е допустимо единствено в случаите при ликвидация
на дружеството, какъвто не е процесният. Съгласно цитираната практика при оспорване на
съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията относно
балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността
на дружествения дял по чл.125, ал.3 от ТЗ следва да се определи въз основа на нов коректно
съставен баланс, като за целта се използва експертиза на вещи лица.
В настоящия случай спор относно достоверността на счетоводните записвания в
отчета за дълготрайните нетекущи активи на дружеството към 31.12.2009г., в който е
отразена стойност на придобиване на основния производствен актив на „Алпредо“ООД,
представляващ административна сграда и цех за производство на дограма, в размер на 911
000 лева никога не е бил повдиган, като тази стойност е отразена и в представените пред
въззивната инстанция като нови доказателства Декларации по чл.14 и чл.17 ЗМДТ за
новопридобитите имоти през 2009г./ с декларирана придобивна стойност от 911 344,58 лева.
По отношение на отразените балансови стойности на този производствен актив към
31.12.2009г. ответникът не е направил обосновано оспорване, като не е оспорил
своевременно съответствието им със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти, а е направил общо оспорване като е възразил единствено е с това, че меродовна е
не историческата, а инвентарната стойност на същия актив и че на нейна база трябва да бъде
определена стойността на дружествения дял на ищцата. Както се посочи по-горе обаче този
довод е неоснователен тъй като противоречи на възприятия от законодателя подход
оценката да става единствено на базата на историческата им цена, която е цена по
придобиване и себестойност на нетекущия актив.
И тъй като ответникът не е оспорил счетоводните записвания в отчета за
дълготрайните нетекущи активи на дружеството към 31.12.2009г. в които е отразена
придобивната стойност на този актив в размер на 911 344,58 лева, а и същата съответства на
декларирания от самия него пред НАП придобивна стойност в този размер, то съдът намира,
че не съществува никаква основателна причина да не кредитира счетоводните записвания
към този момент относно действителната балансова стойност на този дълготраен
материален актив. Съответно и при определяне равностойността на дружествения дял на
ищеца към 31.07.2012. да вземе предвид вариант от втори от съставения от вещото лице З. Д.
междинен счетоводен баланс към същата дата, съгласно който при включване в оценката на
основния производствен актив на „Алпредо“ООД при стойност от 911 344,58 лева, то
паричната равностойност на дела на прекратеното участие на съдружника П.Й. П. в
„Алпредо“ООД, представляващ 50% би възлизал на сумата 177 000 лева, като в този размер
искът се явява и основателен.
С оглед доказаността на предявения иск по основание и размер съдът дължи
произнасяне по направените с отговора на и.м. от ответника възражения за изтекла
погасителна давност и за прихващане.
Възражението за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД – общата петгодишна
погасителна давност, е неоснователно. Задължението за заплащане на дружествен дял става
7
изискуемо едва в края на месеца, през който е настъпило прекратяването, доколкото
счетоводен баланс не може да бъде изготвен преди съответното последно число на месеца, в
случая – 31.07.2012 год., поради което и вземането на съдружника преди този момент не е
нито определено, нито определяемо, съответно не е ликвидно и изискуемо. От горното
следва, че вземането за заплащане на дружествен дял на ищцата е възникнало на 31.07.2012
год. и давността съобр. правилото на чл.114, ал.2 от ГПК е започнала да тече от този
момент. Петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл към момента на
предявяване на иска, 12.07.2017 год., поради което възражението правилно е прието от
първоинстационния съд за неоснователно.
Възражението за прихващане, направено с отговора на исковата молба и уточнено по
основание с уточнителната молба от 18.04.2022г. въззивният съд намира за неоснователно.
Не се доказа на първо място наличието на договорни отношения между „Алпредо“ООД и
третото лице Т. В. Й. основани на договори за заем, както се твърди в отговора на исковата
молба, за да възникне изобщо задължение на ищцата като лице на което е възложено да
изпълнява дейност по счетоводно обслужване на дружеството да осчетоводи както
задълженията за главница, така и за лихви. По делото са представени от ответника
изпълнителни листа от 17.10.2012г. по ч.гр.дело № 47994/2012г. на СРС, от 20.08.2012г. по
ч.гр.дело № 38486/2012г. на СРС, изпълнителен лист от 24.10.2012г. по ч.гр.дело №
47995/2012г. на СРС и от 29.11.2012г. по ч.гр.дело № 39216/2012г., с които „Алпредо“ООД е
осъдено да заплати Т. Й. суми по запис на заповед, но по делото остана недоказано дали е
налице някаква връзка между тях и валутните отношения основани на договор за паричен
заем, както се твърди от ответника. Отделно от това не става ясно какви точно вреди са
претърпени от бездействието на ищеца вследствие неосчетоводяването на акцесорните
задължения за лихви- ако „Алпредо“ООД не е оспорвал съществуването и изискуемостта на
задълженията по главницата, можеше да ги погаси своевременно на падежа и нямаше да се
стигне до начисляване на лихви за просрочие в такъв значителен размер.
Възражението за прихващане в частта му, с която се уточнява, че се прихваща с
насрещно вземане за вреди произлезли от неосчетоводяването на заеми в общ размер на 207
500 лева представлява всъщност съвсем ново възражение за прихващане тъй като се прави
за пръв път в производството пред въззивната инстанция, като не е налице изключението на
чл. 371 ГПК да бъде допуснато до разглеждане- съществуването или неоспорването му да са
били установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Настоящият
случай безспорно не е такъв, поради което и съдът не дължи произнасяне по него.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба на „Алпредо“ЕООД, същата
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея
решение/основно и допълнително/- потвърдено в осъдителната му част, като правилно и
законосъобразно.
Решението в отхвърлителната му част- по отношение на разликата до пълния
претендиран размер от 177 000 лева следва да бъде отменено като „Алпредо“ЕООД бъде
8
осъдено да заплати на ищеца П. Й. Х. още и сумата 104 408 лева. На ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба- 17.07.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
На осн. Чл.78, ал.1 и ал.3 3 ГПК и с оглед на направеното искане „Алпредо“ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на П. Й. Х. направените от нея съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата от 7 680 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 94 от 25.06.2018 г. и допълнително Решение № 24 от
31.01.2020г., постановени по търг. дело № 142/20117 г., на Окръжен съд София, Търговско
отделение, в частта му , с която е отхвърлен предявения от П. Й. Х. срещу „Алпредо“ЕООД
иск с правно основание чл.125, ал.3 от ЗЗД за сумата от 104 408 лв, като вместо него
постановява друго :
ОСЪЖДА на основание чл.125, ал.3 от Търговския закон „Алпредо“ЕООД, ЕИК
********* да заплати на П. Й. Х., ЕГН ********** още и сумата от 104 408 лева,
съставляваща равностойността на дружествения дял на П. Й. Х. от капитала на
„Алпредо“ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към 31.07.2012г., ведно със
законната лихва от 17.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94 от 25.06.2018 г. и допълнително Решение № 24 от
31.01.2020г., постановени по търг. дело № 142/20117 г., на Окръжен съд София, Търговско
отделение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Алпредо“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на П. Й. Х., ЕГН **********
сумата 7 680 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10