О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
06.08.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в закрито
съдебно заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 439 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
С Разпореждане № 165 от 20.05.2020 година,
постановено по ч.гр.дело № 887 по описа за 2019 година Тетевенският районен съд
е прекратил производството по делото
по подаденото заявление по реда на чл.410 от
от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София-1407, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6,
представлявано от изпълнителния директор Л. Костадинова Д., чрез юрисконсулт Т. Красимирова К..
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
********* , чрез пълномощника му
юрисконсулт Т.К., с която е обжалвано като постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излага, че с разпореждането съдът е приел, че
заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като длъжникът не е уведомен по реда
на чл.99 ЗЗД за извършената цесия. Счита, че съдът не е обсъдил твърдението на
заявителя, че дружеството е надлежно упълномощено да съобщи за извършената
цесия, на длъжника са изпратени уведомленията за цесия, но пратките не са
получени. Първата е върната като „непотърсена”, а втората- с отбелязване, че
адресатът се е преместил. Затова сочи, че съдът не е анализирал тези
обстоятелства, нито е обсъждал защо не следва да се приложи нормата на чл.17 от
Общите условия към договора за заем, нито фикцията на чл.47 .
Акцентира, че заявителят в достатъчна степен е положил грижа, за да уведоми
длъжника за извършената цесия, като са спазени всички нормативни изисквания.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и
вместо това бъде определено издаването на заповед за изпълнение на претендираните
суми.
Частната
жалба е допустима, тъй като е
подадена от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено (прекратено)
производството по делото и е спазен срокът по чл. 413, ал.2 от , поради което следва да се разгледа по същество.
Производството по чл.410 от
за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено
до Тетевенския районен съд от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, срещу З.В.К. *** за парично вземане в размер на 854.75 лева, от които главница 404.66 лева;
договорна лихва 264.25 лева за периода от 25.02.2015 г. до 04.06.2015 г.,
обезщетение за забава 183.83 лв. от 26.02.2015 г. до 03.09.2019 г., както и за
разноските по делото, включващи: 25.00 лв. внесена държавна такса и 50.00 лева
адвокатско възнаграждение. В т.12 от заявлението е посочено, че паричното
вземане произтича от договор за паричен заем с номер 10771 от 27.11.2014 г.,
сключен между „Сити кеш”ООД, ЕИК ********* и З.В.К. .
По силата на този договор кредиторът е отпуснал сума в размер на 700.00 лева,
която длъжникът се задължил да върне заедно с уговорените лихви и такси. Сочи,
че длъжникът не изпълнил задълженията си в срок, преустановил плащанията си,
като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 25.02.2015 г., а
крайният срок на договора е 04.06.2015г. Твърди, че с
договор за цесия от 22.06.2016г. кредиторът е
прехвърли своето вземане на заявителя- „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, като са спазени изискванията на чл.99 от ЗЗД, а в договора е предвидена
изрично възможността вземанията да бъдат прехвърляни от кредитора на трети
лица.
С разпореждане № 672/16.04.2020
година по ч.гр.д.№ 887/2019 г. Тетевенският районен съд е оставил без движение
заявлението, на основание чл.411, ал.2,т.1 , като
нередовно и указал на заявителя да представи допълнителна молба, в която да
изложи обстоятелства относно датата ,на която е усвоен кредита, начина на
формиране на всяка погасителна вноска, размерът на главницата, възнаградителната лихва и др.компоненти от погасителната
вноска, размерът на договорната лихва и по какъв начин е формиран размерът на
лихвата за забава.
С молба от 19.05.2020
г. заявителят е изпълнил указанията, като е посочил, че размерът на договорната
лихва е 28.77 лева, а не както е посочено в заявлението- 264.26 лева, а лихвата
за забава е в размер на 192.38 лева, а не -183.83 лева, за периода 26.02.2015
г. до 03.09.2019 г.
С Разпореждане № 165/20.05.2020
г. съдът е прекратил производството по
делото, като е приел, че заявителят не е уведомил длъжника за извършената
цесия. Необходимо е да се отбележи,
че в нарочна молба и в изпълнение на указания на РС, заявителят е посочил, че е
надлежно упълномощен от цедента да уведоми длъжника
за извършената цесия и като пълномощник е изпратил чрез препоръчана пратка на
„Български пощи”ЕАД уведомлението за цесия до З.К. на посочените в договора
постоянен и настоящ адрес.Посочено е, че адресът в гр.София е посетен от
пощенски служител, който е оставил писмено известие с покана получателят да се
яви за получаване на пратката в пощенската служба и след изтичането на
10-дневния срок, пратката е оформена като „непотърсена”. Адресът на длъжника в
гр.Тетевен е посетен от пощенски служител, който е констатирал, че получателят
се е преместил на друг адрес и също върнал пратката на заявителя.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
В настоящия случай заявителят е изпълнил
указанията на районния съд, като е депозирал молба, с която е уточнил искането
си, неговия размер и начина на формиране на вземането. Тъй като вземането му
произтича от частно правоприемство- договор за цесия,
сключен със „Сити Кеш” ООД, който е кредитор на З.В.К., то трябва най-малкото
да заяви обстоятелствата за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на нето, съгласно чл.99,
ал.4 ЗЗД. В този смисъл се е произнесъл ВКС в ТР №
4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК- т.4.
В подадената от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД въззивна жалба се посочва, че като упълномощено лице е изпратил на длъжника уведомление за извършената цесия, но пратките не са получени- първата е върната като „непотърсена”, а втората- с отбелязване, че адресатът се е преместил. С оглед на това и при липсата на удостоверени данни за действителното доставяне на пратката до адресата, не може да се приеме, че в случая е налице фикцията на чл.47 и не може да се приеме, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Уведомление, изпратено чрез „Български пощи”ЕАД, в която е маркиран реквизита "получателят се е преместил на друг адрес" не е годна да удостовери връчване, независимо от общите условия на договора за кредит. Не са изложени и обстоятелства, че при доставянето на пратката е спазен редът по чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал.3 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В чл.5, ал.3 е уредено, че когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В настоящия случай подобна информация от заявителя липсва. Правилни са изводите на районния съд, че връчването на уведомлението в хода на исковото производство има действие спрямо длъжника, но не и в заповедното производство.
С оглед на това, съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл.411 за издаване на заповед
за изпълнение на по чл.410 в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД срещу длъжника З.В.К. за посоченото вземане и заявлението следва
да бъде отхвърлено. Тетевенският районен съд е достигнал до същия правен извод,
излагайки мотиви по съществото на спора, макар и с непрецизно формулиран
диспозитив, поради което разпореждането следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 165 от 20.05.2020 година,
постановено по ч.гр.дело № 887 по описа за 2019 година на Тетевенския районен
съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: