РЕШЕНИЕ
№ 12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение - трети състав, в публичното съдебно заседание на първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛКА
ИВАНОВА, като изслуша докладваното от съдия *** въззивно дело № 1768 по описа
за 2019 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред
вид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на Д.Г.Д., чрез адв. Д.Д.-*** срещу решение № 3122/18.07.2019г.,
постановено по гражданско дело № 3454 по описа за 2019г. на Районен съд - ***,
с което въззивника е осъден да заплати на „Пюър чойс Европа" ЕООД сумата
от 130лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи
за смяна на счупено стъкло, ремонт на дограма и брава, транспортни разходи, в
следствие на увреждане на входна врата на заведение „Моби дик", находящо
се в тр.****, м. „**** ", ул."****" в следствие действия на
въззивника, осъществени на 1б.09.2018г. около 02,15ч., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба - 01.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.45 ЗЗД; 6,03лв., представляващи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 1б.09.2018г. до
28.02.2019г. на основание чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал. 3 ЗЗД, както и 350лв.
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована
преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение
на материалния закон. Твърди , че съдът необосновано е приел, че сведението от
03.10.2018г., съставено по преписка №14211/2018г. по описа на ВРП представлява
частен документ и има материална доказателствена сила. Счита, че частните
документи не притежават материална доказателствена сила, освен ако не съдържат
неизгодни за издателя на документа факти, поради което и сведението, което е съставено
от орган на досъдебното производство не следва да се приема и цени по делото
като частен документ. Излага, че съдът основава изводите си на предположения,
като не е взел предвид, че в постановлението на ВРП за отказ за образуване на
досъдебно производство не са установени други щети, освен счупено стъкло и не е имало други
оплаквания от страна на ищеца. Твърди още, че в исковата молба не са навеждани
твърдения за вида и размера на стъклото, вратата и вида на бравата, поради
което и не е извършена проверка за действителната стойност на увреденото
имущество. Представените по делото фактури не установяват, че същите са
съставени за подмяна и доставка на стъкло, брава и дограма. Счита, че ищецът не
е установил вида и размера на вредите. От представените документи за
собственост на павилиони и договор от 25.01.2018г. не може да се установи
идентичност между тях и заведение за обществено хранене „Моби Дик".
Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искова,
както и присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК
е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като
неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение с присъждане
на разноските за въззивното производство.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е
образувано по предявени от „Пюър чойс Европа „ЕООД срещу Д.Г.Д. искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е
собственик на заведение за обществено хранене „Моби Дик", находящо се в
гр. Варна, м. „Ракитника", ул. „1-ва", в непосредствена близост до
автобусна спирка „Параклис Света Марина". На 16.09.2018г., работник в
заведението установил, че стъклото на външната врата е счупено, а около нея има
пръснати стъкла. Управителят на заведението е депозирал жалба в Районна
прокуратура - **** и е предоставил видеозапис от монтираната в близост до
заведението камера. От записа се установило, че около 02.15ч. на посочената
дата, пред заведението рязко спира таксиметров автомобил, от който слиза
непознато лице, което се насочило към заведението и нанесло удари с крак и ръце
по входната врата на същото. След извършване на разследване е установена
самоличността на лицето, счупило входната врата. С постановление от 31.10.2018г.
по преписка № 14211/2018г. районният прокурор, въпреки че констатирал състав на
престъпление по чл. 216, ал. 4 НК, поради маловажност на случая, с оглед
стойността на увреденото имущество, отказал образуването на досъдебно
производство и прекратил преписката. Твърди се, че от действията на Д.
дружеството- ищец е претърпяло вреди, изразяващи се във възстановения на
наемателя на обекта разход за отстраняване на щетите, а именно: 60 лева за
смяна на счупеното стъкло, 25 лева за ремонт на брава, 30 лева за ремонт на
каса и 15 лева транспорт на материали. Отправено е искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди,
както и сумата от 6.03 лева - лихва за забава върху горното обезщетение
от датата на деянието 16.09.2018г. до 28.02.2019г., включително. Претендира и
лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба, както и сторените по
делото разноски.
Ответникът Д.Г.Д. е
оспорил предявените искове като неоснователни.. Оспорва да е имал хулиганско
поведение, както и че е причинил описаните в исковата молба вреди. Оспорва
наличие на връзка между поведението му и твърдяния вредоносен резултат. Оспорва
и че ищецът е собственик на заведението, като излага че в хода на
производството пред ВРП е установено, че собственик на заведението е друго
лице, а не шццовото дружество. Твърди също, че заведението е застраховано за
вреди в ЗК „Булстрад" и е издадено удостоверение, което да послужи пред
застрахователя за получаване на застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне
на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе, ВОС съобрази
следното:
От приетите като доказателства
по делото пред първата инстанция материали по преписка № 14211/2018г. по описа
на РП-***, се установява, че в рамките на производството по същата е разпитан
ответникът Д.Г.Д., който в писмено сведение от 03.10.2018г. е изложил, че на
16.09.2018г., около 05.15ч., се прибирал с такси към дома си и влизайки в м.
„Ракитника" таксиметровият шофьор го подсетил за конфликта между ответника
и управителя на заведението „Моби Дик", възникнал на 14.09.2018г., от
което Д. се афектирал и му казал да спре таксито пред заведението.
Таксиметровият шофьор отказал да спре и ответникът отворил вратата и слязъл в
движение. Отишъл до заведението и ритнал вратата, при което се счупило
стъклото. В сведението Д. е изразил съжаление за случилото се и е заявил
готовност да заплати всички нанесени от него щети. Писменото сведение е
подписано от ответника.
Представени са по
делото са заверени копия от фактура № 93/06.11.2018г. и касов бон за заплащане
на извършени услуги: смяна стъкло на дървена врата (6мм дебелина) на стойност
60 лева, ремонт на брава на стойност 25 лева, ремонт на каса на стойност 30
лева и транспорт на стойност 15 лева, или общо за сумата от 130 лева. Задължено
лице по фактурата е „Клас фууд" ЕООД. Стойността на услугите е заплатена
на датата на издаване на фактурата.
Представена е и фактура №
3/07.11.2018г., с която „Клас фууд" ЕООД е префактурирало стойността на
заплатените услуги, като задълженото по същата лице „Пюър чойс Европа"
ЕООД е заплатило стойността от 130 лева на 07.11.2018г., видно от приложения
фискален бон.
От приложения по делото
договор за покупко-продажба от 25.01.2018г., се установява, че „Пюър чойс
Европа" ЕООД е придобило собствеността върху подробно описани в договора
временни търговски обекти - павилиони за бърза закуска и продажба на пакетирани
стоки, наховящи се в гр. Варна, м. „Ракитника".
С договор за наем
от 01.03.2018г. „Пюър чойс Европа" ЕООД е отдало за временно и възмездно
ползване на „Клас фууд" ЕООД заведение за обществено хранене „Моби
Дик", находящо се в гр. Варна, м.
„Ракитника", ул. „Първа" 60.
По делото е
приетото удостоверение № 442000-15914/15.10.2018г., издадено от ОД на МВР ****,
Четвърто РУ, във връзка със счупеното стъкло на външна врата на заведение „Миби
Дик", находящо се в гр. ***** и за да послужи пред ЗАД „Булстрад".
От представената по
делото служебна бележка изх. № 105/24.08.2019г., издадена от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп" се установява, че по застрахователна полица „Булстрад
Бизнес Решение", със застрахован „Пюър чойс Европа" ЕООД, няма заведени
застрахователни претенции за настъпили събития.
Съдът, въз основа
на така установената фактическа обстановка, намира за безспорно установено, че
на 16.09.2018г., около 05.15ч ответникът е спрял пред заведението, собственост
на ищеца и е нанесъл удар по вратата, в резултат на което е счупил стъклото на
вратата. Горното съдът намира за установено предвид направеното от ответника
извън съдебно признаване на факта, че е извършил противоправно деяние на
посочената дата, като с това деяние е причинил вреда на ищеца, изразяващо се в
увреждане на имущество -счупване на стъкло на входната врата на заведението.
Ответникът следва да възстанови на ищеца разходите, които той е направил по
повод ремонтиране на повреденото имущество - смяна на стъкло и транспортни
разходи. Същите са доказани в размер на 75лв., поради което и предявения иск
следва да се уважи до този размер.
От ангажираните по
делото от страна на ищеца доказателства, в чиято тежест е да установи вредата и
причинната връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, обаче не
се установява, че твърдяните повреди по бравата и касата на вратата са
настъпили именно в резултат на действията на ответника на посочената дата. Не
се установява и, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
ответника. Представените по делото писмени сведения и постановление на РП Варна
не се ползва с формална доказателствена сила по отношение на пряко настъпилите
от неправомерното поведение на ответника вреди, съгласно разпоредбата на чл.179 ГПК и 180 ГПК.
Ищецът не е ангажирал доказателства,
от които да се установява какви вреди са нанесени на имуществото му, освен
счупеното стъкло, механизма на причиняване на тези вреди, както и, че
твърдяните вреди са настъпили в резултат на поведение и действия, извършени от
ответника.
Предвид изложеното,
съдът не може да приеме за установено, че противоправното поведение и
извършените от ответника действия, описани по-горе са в пряка
причинно-следствена връзка с посочените в исковата молба вреди, представляващи повреждане на брава и дограма на входната врата на процесното
заведение. Теоретичната възможност или житейски и логично обосновано
предположение и допускане, че противоправната проява на ответника е от такова
естество, че е да увреди не само стъклото, а и дограмата и бравата, при липса
на каквито и да е доказателства, че такива вреди въобще са били налице не могат
да обосноват извод за основателност на исковите претенции. Предвид изложеното и
предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за ремонт на брава и дограма в размер на 25лв. и
съответно 30лв. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Поради несъвпадането на изводите на
въззивният съд с тези на първоинстанционния, решението, в частта, с която са
уважени предявените искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за ремонт на увредено
имущество, в следствие на увреждане, осъществено на 16.09.2018г. от страна на
ответника за разликата над 75лв. до присъдения размер от 130лв. и обезщетение
за забава за периода 16.09.2018г. - 28.02.2019г., за разликата над 3,50лв. до
присъдените 6,03лв. следва да се отмени. Иска с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата
над 75лв. до предявения размер от 130 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Иска с правно основание чл.84, ал. 3 ЗЗД следва да
се отхвърли за разликата над 3,50лв. до претендирания размер от 6,03лв.
Решението на ВРС
следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски за разликата над 210лв. до присъдените 350лв.
Предвид изхода от спора, на
въззивникът следва да заплати на въззиваемия, сторените пред настоящата
инстанция разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата в размер на
192лв., на основание чл.78 ГПК.
Въззиваемата страна
следва да заплати на въззивника сумата от 153лв., представляваща разноски по
делото за двете инстанции / 131лв. за първа инстанция и 22лв. за въззивната
инстанция/, на основание чл.78, ал.З
ГПК.
В останалата част решението на ВРС
следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3122/18.07.2019г.,
постановено по гражданско дело № 34 54 по описа за 2019г. на Районен съд - ****,
в частите, с които Д.Г.Д.,***8, е осъден да заплати на „Пюър чойс Европа"
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ****, на основание
чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени имуществени вреди, за разликата над 75лв. до присъдения размер от 130лв. и обезщетение за
забава на основание чл.86, вр. чл. 84 ЗЗД за периода 1б.09.2018г. -
18.02.2019г. за разликата ад 3,50лв. до присъдения размер от 6,03лв., както и в
частта, с която Д.Г.Д. е осъден да заплати на „Пюър чойс Европа" ЕООД, ЕИК
********* разноски за разликата над сумата от 210лв. до присъдения размер от
350лв., КАТО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения от „Пюър чойс Европа" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. **** срещу Д.Г.Д.,***8 иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени, в
резултата на противоправни действия, извършени от ответника имуществени вреди,
представляващи разходи за поправяне на увреждания по входна врата на заведение
„Моби Дик" за разликата над 75лв. до предявения размер от 130лв.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „Пюър чойс Европа" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив срещу, Д.Г.Д.,*** иск с правно
основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал. 3 ЗЗД за разликата над 3,50лв. до предявения
размер от 6,03лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,***,
да заплати на „Пюър чойс Европа" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. *****, сумата от 192 лева, представляваща разноски за
въззивното производство на основание чл.7 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Пюър чойс Европа" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН ********** сумата от 153лв., представляващи разноски по делото за двете
инстанции, на основание чл.78, ал.З ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
3122/18.07.2019г., постановено по гражданско дело № 3454 по описа за 2019г. на
Районен съд - Варна, в останалата част.
Решението е окончателно на основание
чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|
|