Присъда по дело №330/2012 на Окръжен съд - Пазарджик

 

МОТИВИ:

Съдебното производство  е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура  Пазарджик срещу подсъдимите С.М.М. от  гр. Сърница общ. Велинград, обл. Пазарджик, А.М.С. от с. Кандови,  общ. Велинград, обл. Пазарджик, А.М.А. от гр. Пазарджик, Н.Д.Д. от с. Борие, общ. Рудозем, обл. Смолян, Х.Х.Ш. от с. Борие, обл. Смолян, Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян, А.Р.А. от с. Плетена, общ. Сатовча, обл. Благоевград, И.А.Д. от с. Кочан,  общ. Сатовча, обл.Благоевград,   М.Ф.К. от с. Лъжница,  общ. Гоце Делчев,  обл. Благоевград,  Ю.И.Г. от с. Горно краище, общ. Белица, обл. Благоевград, Н.А.Г. от с. Горно краище, общ. Белица, обл. Благоевград, А.Х.Х.,   от с. Аврамово, общ. Якоруда, обл. Благоевград, А.И.Х.   от с. Аврамово, общ. Якоруда, обл. Благоевград

обвинени в извършване на престъпления както следва:

 

Подсъдимият С.М.М.се обвинява  в това,че:

- От м. март 2008г. до 06.10.2010г. в градовете   Велинград - в джамията  и  Пазарджик - в джамията на кв. Изток,  пред присъстващите мюсюлмани, чрез слово е проповядвал антидемократична идеология, изразяваща се в  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската  държава - престъпление по чл. 108, ал.1 пр. второ от НК.

- От м.май 2005г. до 06.10.2010г. , на територията на Република България е ръководил  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите Смолян,  Благоевград  и  Пазарджик и с членове: А.М.С.от с.Кандови, общ. Велинград, обл.Пазарджик, А.М.А. от гр. Пазарджик,  А.Р.А. от с.Плетена, община Сатовча, обл. Благоевград, И.А.Д.от с. Кочан , община Сатовча, обл. Благоевград,  М.Ф.К. от с.Лъжница,  община Гоце Делчев, община Белица, обл. Благоевград, Ю.И.Г. от с. Горно краище, община Белица, обл. Благоевград,  Н.А.Г. от с.Горно краище,  обл. Благоевград,   А.Х.Х. от с. Аврамово, община Якоруда,  обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово,  община Якоруда, обл. Благоевград , Н.Д.Д. от с. Борие, община Рудозем,      обл. Смолян,  Х.Х.Ш. от с. Борие , община Рудозем, обл. Смолян, Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян, която си е поставила за цел извършване престъпления по Глава І-ва от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на  исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109, ал.1 пр. второ  във вр. чл. 108, ал.1 пр. второ   от НК.

- От м.март 2008г. до 06.10.2010г. в градовете Велинград и Пазарджик е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на  петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди,  срещи в кафенета   – престъпление по чл. 164, ал.1 пр.1 от НК.

 

Подсъдимият А.М.С.се обвинява в това, че:

- От м. март 2008г. до 06.10.2010 г. в градовете   Велинград обл. Пазарджик в джамията  и  гр. Пазарджик в джамията на кв. Изток,  пред присъстващите мюсюлмани, чрез слово е проповядвал антидемократична идеология, изразяваща се в  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава - престъпление по чл. 108, ал.1 пр. второ от НК.

- От м. март 2008г. до 06.10.2010г. , на територията на Република България е членувал в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите Смолян, Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М.от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.А.от гр. Пазарджик,  А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д.от с. Кочан , обл. Благоевград, М.Ф.К.от с.Лъжница ,обл. Благоевград, Ю.И.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград ,  Н.А.Г.от с. Горно краище обл. Благоевград,  А.Х.Х. от с. Аврамово , обл. Благоевград,  А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград , Н.Д.Д. от с. Борие, обл. Смолян,  Х.Х.Ш.от с. Борие обл. Смолян, Б.А.У. от гр. Мадан , обл. Смолян, която си е поставила за цел извършване престъпления по Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на  исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109, ал.2 , пр. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ   от НК.

- От м.март  2008г. до 06.10.2010г. в градовете  Велинград и Пазарджик е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на  петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди,  срещи в кафенета   – престъпление по чл. 164, ал.1 пр.1 от НК.

 

Подсъдимият А.М.А. се обвинява в това, че:

- От м. март 2008г. до м. април 2011г.,  в   гр. Пловдив в квартал Столипиново и гр. Пазарджик, в джамията на кв. Изток, пред присъстващите мюсюлмани, чрез слово и външен вид, е проповядвал антидемократична идеология,изразяваща се в  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава - престъпление по чл. 108, ал.1 пр. второ от НК.

- От м. март 2008 г. до 06.10.2010 г., на територията на Република България е членувал в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М. от гр. Сърница, обл. Пазарджик и с членове: А.М.С. от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д. от с. Кочан, обл. Благоевград, М.Ф.К. от с. Лъжница обл. Благоевград, Ю.И.Г. от с.Горно краище, обл. Благоевград, Н.А.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград, А.Х.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, Н.Д.Д. от с. Борие, обл. Смолян, Х.Х.Ш. от с. Борие, обл. Смолян,  Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян, която си е поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология –  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм,  държавност и върховенство на закона, основни човешки  права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската  държава -  престъпление по чл. 109, ал.2, пр. първо  във вр. чл. 108, ал.,1 пр. второ  от НК.

- От  2007 г. до месец април 2011 г. в градовете Пазарджик и Пловдив е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово - изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на  петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди,  срещи в кафенета  – престъпление по чл. 164, ал.1 пр.1 от НК.

 

Подсъдимият Н.Д.Д. се обвинява в това, че:

-От м. март 2008 г. до 06.10.2010 г., на територията на Република България е членувал в нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М.от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С.от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А.от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с. Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д.от с. Кочан, обл. Благоевград, М.Ф.К.от с.Лъжница, обл. Благоевград, Ю.И.Г.от с.Горно краище, обл. Благоевград,  Н.А.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград, А.Х.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград , Х.Х.Ш.от с. Борие , обл. Смолян,  Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян, която си е поставила за цел    извършване на престъпления по  Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава  -  престъпление по чл. 109, ал.2 ,пр. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК.

 

Подсъдимият Х.Х.Ш.се обвинява в това, че:

-От м. март 2008 г. до 06.10.2010 г. , на територията на Република България е членувал в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите Смолян, Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М.от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С.от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А.от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д.от с. Кочан,  обл. Благоевград,  М.Ф.К.от с.Лъжница, обл. Благоевград, Ю.И.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград,  Н.А.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград, А.Х.Х. от с. Аврамово , обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград , Н.Д.Д. от с. Борие , обл. Смолян,  Б.А.У. от гр. Мадан , обл. Смолян, която си е поставила за цел    извършване на престъпления по  Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109, ал.2, пр. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК.

 

Подсъдимият Б.А.У.  се обвинява в това, че:

-От м. май 2009 г. до 06.10.2010 г., на територията на Република България е членувал в нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М.от гр. Сърница, обл. Пазарджик и с членове: А.М.С.от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А.от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д.от с. Кочан обл. Благоевград, М.Ф.К.от с.Лъжница, обл. Благоевград, Ю.И.Г.от с.Горно краище, обл. Благоевград , Н.А.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград, А.Х.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, Н.Д.Д. от с. Борие, обл. Смолян и  Х.Х.Ш.от с.Борие ,обл. Смолян, която си е поставила за цел    извършване на престъпления по  Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация,  разделение на властите,  либерА.зъм, държавност и  върховенство на закона,  основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109, ал.2 пр. първо,  във вр. чл. 108, ал.1 пр. второ от НК.

 

Подсъдимият А.Р.А.  се обвинява в това, че:

-От м. март 2008 г. до 06.10.2010 г. на територията на Република България е членувал в нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М.от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С. от с. Кандови, община Велинград, обл.   Пазарджик,  А.М.А. от гр. Пазарджик,  И.А.Д.от с. Кочан, община Сатовча, обл. Благоевград, М.Ф.К.от с.Лъжница, община  Гоце Делчев, обл. Благоевград, Ю.И.Г. от с.Горно краище, община Белица, обл. Благоевград, Н.А.Г.от с. Горно краище, обл.Благоевград, А.Х.Х. от с. Аврамово, община  Якоруда,  обл. Благоевград,  А.И.Х. от с. Аврамово,       обл. Благоевград,  Н.Д.Д. от с. Борие, община Рудозем, обл. Смолян,  Х.Х.Ш. от с. Борие, обл. Смолян, Б.А.У. от гр. Мадан,  обл. Смолян, която си е поставила за цел    извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109, ал.2 пр. първо  във вр. чл. 108 ,ал.1 пр. второ от НК.

 

Подсъдимият И.А.Д. се обвинява в това, че:

-От м. март 2008г. до 06.10.2010г., на територията на Република България е членувал в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “ Ал - Уакф ал – ислями ”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М. от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С.от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А.от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград,  М.Ф.К.от с.Лъжница, обл. Благоевград,  Ю.И.Г.от с.Горно краище, обл. Благоевград, Н.А.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград,  А.Х.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, Н.Д.Д. от с. Борие, обл. Смолян,  Х.Х.Ш. от с. Борие, обл. Смолян и  Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян,  която си е поставила за цел  извършване на престъпления по  Глава  първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава-  престъпление по чл. 109, ал.2 ,пр. първо,  във вр. чл. 108 , ал.1, пр. второ от НК.

 

Подсъдимият М.Ф.К. се обвинява в това, че:

-От м. март 2008 г. до 06.10.2010 г., на територията на Република България е членувал в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М. от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С. от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А. от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д.от с. Кочан, обл. Благоевград, Ю.И.Г.от с.Горно краище, обл. Благоевград, Н.А.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград, А.Х.Х. от с. Аврамово,  обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, Н.Д.Д. от с. Борие, обл. Смолян,  Х.Х.Ш. от с. Борие, обл. Смолян, Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян, която си е поставила за цеизвършване на престъпления по  Глава първа от НК, а именно  проповядване на антидемократична идеология– противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109, ал.2, пр. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК.

 

Подсъдимият Ю.И.Г. се обвинява в това, че:

-От м. март 2008 г. до 06.10.2010 г. на територията на Република България е членувал в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М. от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С.от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А.от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д.от с. Кочан, обл. Благоевград,  М.Ф.К.от с.Лъжница, обл. Благоевград,  Н.А.Г.от с. Горно краище, обл. Благоевград,  А.Х.Х. от  с. Аврамово,  обл. Благоевград,  А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград , Н.Д.Д. от с. Борие, обл. Смолян,  Х.Х.Ш. от с. Борие, обл. Смолян,  Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян, която си е поставила за цел    извършване на престъпления по  Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология –  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава  -  престъпление по чл. 109, ал.2 ,пр. първо  във вр. чл. 108, ал.1,  пр. второ от НК.

 

 

Подсъдимата Н.А.Г. се обвинява в това, че:

-От м. март 2008 г. до 06.10.2010 г. на територията на Република България е членувала в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М. от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С. от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А. от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д.от с. Кочан,  обл. Благоевград,  М.Ф.К.от с.Лъжница, обл. Благоевград, Ю.И.Г.от с.Горно краище, обл. Благоевград, А.Х.Х. от с. Аврамово,  обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово,  обл. Благоевград, Н.Д.Д. от с. Борие,  обл. Смолян, Х.Х.Ш.от с. Борие, обл. Смолян, Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян, която си е поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109 ,ал.2, пр. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК.

 

Подсъдимият А.Х.Х.  се обвинява в това, че:

-От м. март 2008 г. до 06.10.2010 г. на територията на Република България е членувал в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М.от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С.от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А.от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д. от с. Кочан,  обл. Благоевград,  М.Ф.К. от с.Лъжница, обл. Благоевград, Ю.И.Г.от с.Горно краище, обл. Благоевград,  Н.А.Г. от с. Горно краище, обл. Благоевград, А.И.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград, Н.Д.Д. от с. Борие, обл. Смолян, Х.Х.Ш. от с. Борие, обл. Смолян, Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян, която си е поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно  проповядване на антидемократична идеология – противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109 ,ал.2, пр. първо  във вр. чл. 108 ,ал.1, пр. второ от НК.

 

Подсъдимият А.И.Х.  се обвинява в това, че:

-От м. май 2005 г. до 06.10.2010 г. на територията на Република България е членувал в  нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”, клон на едноименната саудитска фондация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик,  ръководена от С.М.М. от гр. Сърница обл. Пазарджик и с членове: А.М.С.от с. Кандови, обл. Пазарджик, А.М.А. от гр. Пазарджик, А.Р.А. от с.Плетена, обл. Благоевград, И.А.Д. от с. Кочан, обл. Благоевград, М.Ф.К. от с.Лъжница, обл. Благоевград, Ю.И.Г.от с.Горно краище, обл. Благоевград, Н.А.Г. от с. Горно краище, обл. Благоевград, А.Х.Х. от с. Аврамово, обл. Благоевград,  Н.Д.Д. от с. Борие, обл. Смолян, Х.Х.Ш. от с.Борие,  обл. Смолян  и  Б.А.У. от гр. Мадан, обл. Смолян  която си е поставила за цел извършване на престъпления по  Глава първа от НК, а именно  проповядване на антидемократична идеология– противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шариатската държава -  престъпление по чл. 109 ,ал.2, пр. първо  във вр. чл. 108 ,ал.1 ,пр. второ от НК.

 

 

 

 

Подсъдимите не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения.

 

 

 

Съдебни прения по чл.291,   ал.2 НПК

Реч на прокурора:

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик поддържа обвинението срещу подсъдимия С.М.М. по чл.108, ал.1 предл. второ НК и по чл. 109, ал.1, предл. второ във вр.чл.108, ал.1, предл. второ НК. Не поддържа обвинението по чл.164,  ал.1 предл. първо НК.

Срещу подсъдимия А.М.С.  се поддържа  обвинението по чл.108, ал.1 предл. второ НК и по чл. 109, ал.2 предл. първо във вр.чл.108, ал.1 предл.второ НК. Не поддържа обвинението по чл.164,  ал.1, предл.първо НК

Срещу  подсъдимия А.М.А. се поддържат обвиненията по чл.108, ал.1 предл.второ НК, по чл. 109, ал.2 предл.първо във вр.чл.108, ал.1, предл.второ НК и по  чл.164, ал.1 предл.първо НК.

Срещу  подсъдимите: Н.Д.Д., Х.Х.Ш., Б.А.У., А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К.,  Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х. и  А.И.Х. се поддържа обвинението по чл. 109, ал.2 предл. първо във вр.чл.108,  ал.1 предл. второ  НК.

Прокурорът излага доводи, че обвиненията против подсъдимите са доказани от обективна и субективна страна. Прави подробен анА.з на свидетелските показания, заключенията на експертизите, обсъжда писмените и веществени доказателства по делото. Твърди, че  от доказателствата по делото се е установило нА.чието на организация по смисъла на чл. 109, ал.1 НК и че същата е провеждала предварително планирана, организирана кампания за пропагандиране на идеология, почиваща на селяфизъм. Твърди, че е доказано, че тази организация е извършила престъпления по Глава първа НК – проповядване на антидемократична идеология срещу основни човешки права, като равенство между мъжете и жените и религиозната свобода, чрез проповядване на салафитското направление в исляма и налагане на шариатска държава, както и че  на територията на област Пазарджик е проповядвана антидемократична идеология. В своите религиозни лекции, проповеди и разговори с мюсюлмани подсъдимите са разпространявА. информация, чрез която са проповядвА. антидемократични възгледи.

Подробно се разглежда регистрацията на фондация „Аукф“ с решение по ф.д.№ 11813/2001г.  на  СГС, съответно прекратяване на регистрацията от 27.11.2004г. Излага доводи защо не може да се регистрира подобна организация съгласно Закона за вероизповеданията, като твърди, че подсъдимите не могат да изложат същността на идеологическите си убеждения, без да влязат в противоречие с основни демократични принципи, по които е устроена държавата, както и че не са в състояние да посочат източниците на финансиране.

Излагат се доводи относно предприети действия от подсъдимите за създаване на организация, която е без регистрация на територията на България. Сочи среща, проведена през м.май 2005 г. в гр.Мека, Саудитска Арабия,  на която са присъствА. подсъдимите С.М., А.Х. и св.М.А., когато е сключено „споразумение“  между тримата,  което е преведено в ДП като „Учредителен протокол“. Прокурорът обсъжда и корекцията в превода, която вещите лица доц. Е. и ст. асистент Д. правят  в съд. заседание,  като вместо „Учредителен протокол“ сочат, че следва да се чете: „Протокол или документ за споразумение“, от “Организационен съвет“ на „Координационен съвет“, съответно променено и качеството на С.М. от „Ръководител на договора“  на „Ръководител на института“. Според обвинението промените не се отразяват на смисъла на документа, тъй като става ясно, че е сключено споразумение между лицата, подписА. документа, и за това, че те ще осъществяват пропагандна дейност на територията на РБългария.

Обсъжда се и проведената през м. март 2008 г. в  предградие на Истанбул среща. На тази среща са присъствА. подсъдимите С.М., Х.Ш., И.Д., А.Х., А.Х., А.А. и св.А.. Твърди, че на тази среща е предоставена  програма за българския клон на организацията „Ал -Уакф ал - ислями“, намерена в И.ия компютър на св.А.. Същата програма: „ Проповеднически план на бюро България 2008  по християнското летоброене “, е открита  и в домовете на подсъдимите Ш., Д. и Х.. В програмата като цели са формулирани: подготовка на религиозни кадри, подготовка на проповедническа  дейност и запазване на ислямската идентичност. За всяка цел е осигурено финансиране и се изисква отчет. В тази връзка прокурорът сочи Финансов баланс на ислямската организация „Ау-Уакф“, България  2008 г. с общ бюджет 219 360 евро. Сочат се и заплатите на проповедниците, подсъдими по делото, които фигурират в И.ите списъци,  недвусмислено  доказва за членство в тази организация.

Дейността на подсъдимите продължава и с проведената среща през м. май 2009г. отново в предградие на Истанбул. В списъците на участниците в тази среща фигурират подсъдимите  С.М., А.Х., А.С. и А.А., както и свидетелите А. и Х.Х.. Разглеждат се и целите, поставени пред участниците: осигуряване на студентски стипендии по светски науки (дейността на двамата подсъдими  Г. и свидетелските показания за т.нар. „Група на Г.“), както и работата с младежки спортни центрове (младежки футболен отбор, сформиран в Рудозем от подсъдимия Х.Ш.). Акцентира се на посочени в програмата пречки, които оказват влияние на дейността на организацията - Държавата с нейните специални служби и Мюфтийството.

Обсъждат се свидетелските показания, депозирани по делото- показанията на св.М.А., депозирани в съд. заседание, както и показанията му в ДП, с оглед констатирани противоречия в тях. Твърди се, че този свидетел е посочил кой е ръководителят на организацията - С.М., както и кои са членовете – проповедници: А.С., А.Х., А.Х.,  М.К.,  И.Д., А.А.,  Х.Ш.,  Н.Д.. Правят  се изводи, като се цитира свидетелят, че традиционният изповядан в България ислям, е от сунитско - ханефитски тип, като подсъдимите искат да го обърнат и да дойдат идеите на салафизма. Твърди, че именно затова е изготвена Програма 2008г. Относно целите на организацията се сочат  изготвените от св. М.А. писмени бележки от участието му в семинара през 2009г. в Истанбул, приложени по делото като веществени доказателства. От тези записки ставало ясно кои са идеите, отклоняващи от правия път истинския вярващ, както и какви са целите, поставени пред участниците в организацията: осигуряване на  студентски стипендии по светски науки на студенти, работа с младежки спортни центрове.

Прави се и анА.з на показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и на тези с тайна самоличност.

НА.чие на организация, която е провеждала предварително планирана, организирана и финансирана от чужбина дейност за пропагандиране на идеология, почиваща на елементите на салафизма, както и че си е поставяла за цел да разпространява сред българското население антидемократична идеология се установява и от преводите на всички документи, направени от вещите лица доц. Е., ст. асистент Д.,  Ш., както и от превода на компютърните информационни данни, извлечени от турски език с извършен превод от вещото лице д-р С.Х..

Обсъждат се  и заключенията на комплексната експертиза, включваща арабистите доц.Е. и ст.асистент Д., богослова  доц. К.С.,  социолога доц.А.Г., арабистката със заключението на вещото лице Ш., лексикологичната, изготвена от вещото лице Г. и експертизата, изготвена от д-р Х., ислямски богослов.

Излагат се доводи, че заключението на арабистите Е. и Д. сочи, че намерената литература и други документи - отчети, записки, протоколи, списъци са относими към „салафитско-уахабитската интерпретация на исляма“ и  сочат конкретна  агитационна дейност в разпространението на тази идеология в България, почиваща на елементите на салафизма.  В случая обаче не следва да се разБ. за доктринален спор кое течение на исляма е по-правилно, а за нещо съвсем различно, тъй като разпространението на идеите на салафизма всъщност е проповядване на една религиозна идеология, която по свята същност е антидемократична. Част от книгите, намерени у подсъдимите С.М. и А.С., имат съдържание, явно противопоставящо се на съвременната либерална демокрация,  регламентирана в основния закон -  Конституцията. Вещите лица виждат връзка между намерената литература (книга, И.а от дома на С.М. „Делата на общността на спасените и обществото на подкрепяните в светлината на корана и сунната“ и записките, изготвени на ръка от св.М.А. от обучителния семинар през м.май 2009г. в Истанбул, според които „Демокрацията е пример за идеи, отклоняващи мюсюлманина от правия път“. В отчетите на подс.С.М. са открити факти, че е проповядвана доктрината на салафизма. Подходите на членовете на организацията за прокарване на идеологията, почиваща на елементите на салафизма, сочи привидно, че работата е насочена към премахване на невежеството, религиозните обреди, а същността на разглежданите действия и връзката със селяфизма влизат в противоречие със светския характер на устоите на държавата.

От заключението на вещото лице доц.К.Т.-С. става ясно, че след преглед на материА.те (подробно посочени в заключението) в тях има постановки, залегнА. в религиозната теология на радикалния ислям, който сам по себе си е антидемократична идеология, призоваваща към насилие, изменение на обществения и държавния строй, насаждане на расова,  национална, етническа вражда и не на последно място е в противовес с постановките на традиционния ислям. Счита, че в материА.те се прокламира замяна на държавните с религиозните ислямски ценности, като по този начин съдържанието на текстовете добива и антидържавен характер. В текстовете се внушава отрицание на християнското общество, проповядва се полова дискриминация и се накърняват българските традиции за разлика от традиционния ислям, който проповядва търпимост и диалогичност спрямо друговерците.

Заключението на вещото лице доц. А.Г. дава основание да се приеме, че религиозната литература, която е била предмет на изследване, има пропаганден характер, особено в текста „Уважаеми братко”, както и И.ите книги от дома на подс.А.С..  Вещото лице прави анА.з на социалния риск,  който биха могли да представляват действията на подсъдимите, а именно: относителната изолираност на компактно живеещата мюсюлманска общност в Родопите позволява трайно установяване на местни интерпретации на определени религиозни текстове, а наред с това и разпространение на определени идеи. Правят се изводи, че е нА.це организирана дейност,  насочена към изграждане на общ стандарт на религиозна пропаганда, която се основава на нетрадиционната интерпретация на Корана, като в определен момент  напрежението в общността може да прерастне в конфликт с тежки последици по отношение на гражданския мир.

Обсъждайки заключението на вещото лице Ш., което е изготвено въз основа на откритите електронни писма и компютърни информационни данни, И.и от компютрите на св.М.А., подсъдимите С.М. и А.С. обвинението твърди, че последните двама са извършвА. проповедническа дейност на територията на РБългария, както и останА.те членове на българския клон на международна организация. Проповедническата дейност е била насочена към различни групи от обществото, в това число младежи, жени, български роми. Акцентира се върху финансовия ресурс за осъществяване на проповедническата дейност въз основа на документи, обсъждани в заключението на Ш..

При обсъждане заключението на вещото лице Г. се акцентира върху понятието идеология, а именно схема от символично натоварени вярвания и изрази, които представляват, интерпретират и оценяват света по начин, който има за цел да оформи, мобилизира, направлява, организира и оправдае начини или пътища на действия и да отрече други.

По отношение на превода на девет текста  на турски език,извлечени от флаш памет, извършен от вещото лице, теолог д-р С.Х. се установява, че това са текстове с антидемократично значение, свързани с джихадиските селяфии.

Според обвинението в настоящия процес са събрани доказателства, че чрез проповядваните от подсъдимите идеи се цели противопоставяне на принципи, защитаващи основни човешки права: религиозна свобода, равенство на мъжете и жените, отричане на доктрината за разделяне на властите, чрез която функционира държавното управление - законодателна, изпълнителна и съдебна и промяна на държавния строй, отричане на либерА.зма и държавността, отричане върховенството на закона, както и противопоставяне на установения политически строй в РБългария.

В заключение прокурорът накратко излага доводите си защо всеки един от подсъдимите е извършил вмененото му престъпление.

Прави  се искане  на подсъдимите С.М.,  А.С. и А.М.А. да се определи наказание лишаване от свобода за всяко едно от извършените деяния. След определяне на общо наказание на всеки един от тримата подсъдими прави искане по отношение на двама от  подсъдимите - М. и С. да се отложи  наказанието, лишаване от свобода на  основание чл. 66 НК. По отношение на подс. А.М.А. прави искане за приложението на чл.68 НК, тъй като настоящите деяния са извършени  в условния срок по предишното осъждане на този подсъдим. По отношение на всички останА. подсъдими прави искане, след като бъдат признати за виновни, на основание чл.78а, ал.1 НК да се освободят от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Прави  се и искане И.ите пари от дома на подс.А.С. да се върнат, тъй като се е установило по делото, че те са собственост на Главното мюфтийство, докато  И.ите пари и валута от дома на подс.С.М. са служели за заплащане разходи на организацията и  следва да се отнемат в полза на Държавата на основание чл.53 НК.

 

Съдебни прения по чл.291 ал.2 НПК

Адвокатски пледоарии:

 

Адвокат Х., защитник на подсъдимите С.М., А.С. и А.М.А. прави искане  те да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. Излага доводи, че от обясненията на подзащитните му, които са основно доказателствено средство става ясно, че  подс.М. не е ръководел, а  подсъдимите С. и А. не са участвА. в организация, нито са пропагандирА. антидемократична идеология, нито пък верска омраза. Излага доводи, че от свидетелските показания, депозирани по делото, не може да се направи извод за виновността на тримата му подзащитни. Смята, че разпитът на св.М.А. в ДП пред съдия е бил опорочен, както  и че показанията на свидетелите с тайна самоличност  не следва да бъдат ценени, а следва да се кредитират основно обясненията на подсъдимите. Твърди, че в случая подсъдимите нямат мотив за извършване на престъпление.

 

Адвокат К., защитник на подсъдимите С.М., А.С. и А.Х. също прави искане за оправдаване на подзащитните му по повдиганите им обвинения. Излага доводи, че в случая с обвинението против подзащитните му се прави опит за въздействие със специфичните инструменти на наказателното право върху неприкосновена част от личната сфера на всеки един човек, каквато е изповядването на религията.

Сочи, че и тримата му подзащитни имат трудовоправни отношения с Главното мюфтийство, както и че дейността им е наблюдавана и контролирана от тях. Излага доводи, че обвинението си противоречи, твърдейки, от една страна, че между дейността на подсъдимите и Главно мюфтийство няма връзка, а от друга, че има срастване на структурата с Главното мюфтийство. Според защитника в подхода на прокуратурата към свидетелите има изБ.телност и недобросъвестна селективност.

Необосновано се  правят изводи за нелегална организация, която продължила  да съществува и след прекратена регистрация на фондация „Ал Уакф“  от български съд, при събрани доказателства, че това е станало на процесуално основание, а не на основание, че са намерени данни за заплаха срещу националната сигурност на страната. Излагат се доводи за недобросъвестност при интерпретиране на свидетелските показания на св. М.А. и св.Х.Х., депозирани в досъдебното производство и показанията в съд.заседание.

Не могат да се правят изводи за членство в организация поради получавани пари в изпълнение на проекти или дейности, ако фондацията „Ал Уакф Ал Ислями“ е създадена с цел  благотворителност и извършване на образователна дейност, още повече, че фондацията не може да има членска маса и  съвсем естествено е, че след като един спонсор дава пари, той ще изисква и отчет за тях.

При анА.за на елементите на фактическите състави на чл.108 и чл.109 НК защитникът излага доводи, че квА.фикацията антидемократична идеология се отнася за т.нар. салафитско течения в исляма. Според него е  некоректно едно явление, което се описва като елемент от вярата, като елемент от религиозната догматика, като основа на изповядване на религия, като дълбоко личен акт да се сочи от прокурора за идеология. В случая неправилно се смесват понятията уахабизъм - което представлява политическа доктрина и салафизма -  изповядване на ислямска религия чрез прилагане на особен метод към нейните първоизточници и тяхната вА.дност.

Излагат се доводи, че експертните заключения, изслушани по делото, не следва да се ценят от съда. Твърди се, че в лексикологичната експертиза са дадени тълкувания на понятия като проповядване, идеология, анти- демократична идеология от историк по образование. Отделно вещото лице си е позволило да дава квА.фикация на религията, изповядвана от подсъдимите по произволен начин, което прави заключението необосновано.

По отношение на заключението на вещото лице К.С., богослов в областта на източно православното християнство се излагат доводи,  че тя обективно не е годна да даде заключение относно тънкостите и различията в проявните форми на ислямското вероизповедание.

Поддържа се, че следва да се цени заключението на арабистите - вещи лица Е., Д. и теологът на исляма - С.Х., които сочат като специфична характеристика на исляма като вероизповедание, че не познава канона и не познава институция, която да наложи официално едни религиозни норми на изповядване, а всички останА. за ерес. Цитира се заключението на вещото лице Х., че в  текстовете  са обсъждани въпроси на ислямската догматика, представляващи интерес и обсъждане в една географска част, където исляма е разпространен - Близкия изток и в никакъв случай нямат естество на указание, на инструкция към форми на някакво политическо поведение.

Според защитата вещото лице Ш. не е компетентен да прави преводи от арабски език на български език, тъй като няма съответната образователна степен и по делото има неотстраними съмнения в преводаческата му годност. Относно експертизата на вещото лице Г. се излагат доводи, че тя е изготвена на предположения,  поради което не следва да се цени от съда.

Доказателствата, събрани по делото, не дават основание да се направи извод, че е нА.це антидемократична идеология,  като за  такава се представя религиозна вяра на хора, изповядващи исляма. Липсват доказателства  и относно формата на изпълнителното деяние - проповядване по отношение на подсъдимите М. и С.. Двамата са извършвА. проповедническа дейност, но тя е била на базата на сключени  трудовди договори с Главното мюфтийство, което е  и контролирало тяхната дейност.

По делото липсват годни доказателства, които да установят, че е създадена организация, която си е поставила за цел извършване на престъпления на територията на страната, поради което се прави искане подсъдимите М. и С. му да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения.

 

Адвокат И.Л., защитник на подсъдимите Н.Д., Х.Ш. и Б.У. се присъединява към заявеното от защитниците Х. и К.. В началото на пледоарията си прави анА.з на понятията религия и идеология и разликата между тях. Твърди, че обвинението е нарушило конституционния принцип за разделяна на църквата от държавата и забраната за намесата на държавата в религиозните дела. Излага доводи, е салафизмът не е политическа идеология за разлика от уахабизма,  и смесването на тези понятия от прокурора е необосновано, още повече, че никой от подсъдимите няма повдигнато обвинение за  проповядване на уахабизъм. Излага доводи, че по делото са обсъждани ритуА., вярвания, религиозни обреди и практики, облекла, традиции, сблъсък на традиции и разБ.не по упражняване на вярата, което не може да се приеме за антидемократична идеология, тъй като е предмет на религията. Позовава се на разпоредбата на чл.37, ал.2 Конституцията на РБългария.

 

Обвинението е проявило дискриминационен подход към показанията на свидетелите мюсюлмани, пледирайки, че те “естествено“ са променили показанията си в съдебната фаза. Излага доводи, че неправилно  е акцентирано върху получавани суми от подсъдимите за проповядване, тъй като получаване на пари за работа не е престъпление, още повече, че по делото не е станало ясно коя е тази организация, от която са получавани пари. Твърди, че ако се приеме, че са получавани пари от  ” Ал- Уакф ал- ислями ”, те са получавани от благотворителна организация, за която не е установено, че е престъпна. По делото не е установено по отношение на подсъдимите Д., Ш. и У., че са членувА. в нерегистрирана по законно установения ред в РБългария организация „Ал - Уакф ал – ислями ”, клон на едноименна фондация от Саудитска Арабия, поставила си за цел да проповядва антидемократична идеология чрез проповядване на салафизъм и установяване на шариатска държава. Твърди, че липсват факти, от които да се изведе инкриминираният период, различен за подзащитните й - защо прокурорът приема за Д. и Ш. – м.март 2008г., а за У. - май 2009г. и защо приема, че 6 октомври 2010г. е краят на престъпната им дейност.

Акцентира, че съгласно Закона за вероизповеданията е недопустима държавна намеса  във вътрешната организация на религиозните общности и институции, като цитира чл.4, ал.3, чл.5, чл.6, ал.1, т.1 и чл.14 с.з.

 

 

Чл. 4. (3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

 

 

 

 

Чл. 5. (1) Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други.

(2)       Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуА. и обичаи.

(3)       Верското убеждение се изразява частно, когато то се осъществява от член или членове на религиозната общност в присъствието само на лица, принадлежащи към нея, а публично - когато изразяването му може да стане достъпно и за хора, непринадлежащи към съответната религиозна общност.

 

 

 

 

Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните права:

1.         да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им;

Чл. 14. Религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по реда на този закон.

Излага доводи, че законът дава възможност да се регистрират юридически лица, но не ограничава правото на вероизповедание да става задължително чрез регистрирани организации, както и не задължава религиозните общности да бъдат задължително регистрирани като юридически лица, вкл. могат да се проповядват всякакви религиозни идеи или хората да създават религиозни общности от съмишленици  без контрол от държавата. Не могат да се правят изводи за членуване в организацията въз основа на писмени доказателства - отчети и баланси за пари, които са получавани от подсъдимите като проповедници, тъй като те не изразяват волята на който и да е от подсъдимите да членува в организаци, поставила си за цел проповядване на антидемократична идеология. Тези писмени доказателства установяват, че за работа, която е извършена, е получено възнаграждение, което обаче не е съставомерно и не попада в обхвата на чл.10 НК. По делото липсват доказателства за регистрацията в Саудитска Арабия на фондация „Ал- Уакф ал – ислями “, за нейните цели,  както и за връзката й с  регистрираната в България „Ал Уакф“. Липсват доказателства, от които може да се направи извод, че тази фондация е развивала забранена дейност, тъй като доказателствата сочат, че тя е осъществявала религиозно - просветна дейност. Такава е и дейността  нарегистрирана фондация „Ал - Уакф ал- ислями“ в Холандия,  цитирайки показанията на св.М.А.. Прави се  анА.з на показанията на този свидетел  и се излагат доводи защо не следва да се кредитират показанията му в ДП. Проповядването на салафизъм не означава проповядване на антидемократична идеология и е в противоречие с българското законодателство, което гарантира свободата на вероизповеданията. Липсват факти в ОА,  които да описват съществуването на организация след 2009г., поради което не става ясно защо инкриминираният период е посочен до 06.10.2010г. Обсъжда се и учредителният протокол от 2005 г. на срещата в Мека, на която са присъствА. подсъдимите С.М., А.Х. и св.М.А., като се  изтъква, че никъде учредената организация не е посочила антидемократични цели,  поради което обвинението за членуване в тази организация е несъставомерно. Не са посочени факти за съществуването на трайност и устойчивост на тази организация, нито за нА.чие на специална цел към момента на учредяването. Списъците за получени заплати  не означават воля за членство.

Прави се искане, тъй като деянието не е съставомерно, подсъдимите Н.Д., Х.Ш. и Б.У. да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвинението им по чл.109 НК.

Излагат се и доводи за допуснати нарушения на НПК при изземване на компютърни данни,  файлове,  съдържание на електронни пощи, поради което се касае за негодни писмени доказателства компрометиращи  техническата експертиза на вещото лице К..

 

Адвокат В., защитник на подсъдимите Н.Д., Х.Ш. и Б.У. се присъединява към заявеното от адв.Л. и прави искане да се приеме, че не са нА.це доказателства, които да установяват престъпна дейност, извършена от тях, поради което следва да бъдат оправдани. Излага доводи, че салафизмът е метод за търсене на религиозната истина в исляма, поради което не може да бъде антидемократична идеология. От гледна точка на закона религията е съвсем различна от идеологията, поради което не може да се обсъжда дА. една религия е демократична или антидемократична. Отделно по делото липсват доказателства, от които да се установи, че подзащитните му са членувА. в организация. НА.чието на имената на подсъдимите в различни списъци не установява членство, тъй като не изхождат от тях, не изразяват тяхната воля, не са скрепени с техен подпис или друг знак, което да означава тяхната съпричастност към организацията. Липсват и доказателства за плащане на пари извън възнагражденията от Главното мюфтийство.  Поддържа, че на ДП е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила при изземването на компютърната информация.

Защитникът излага доводи, че експертизите по делото, с изключение  на назначената в съдебното производство теологическа експертиза, са изготвени от некомпетентни вещи лица и прави искане съдът да не ги кредитира.

АнА.зира заключението на  лексикологичната експертизата, изготвено от вещото лице  историк Г.  и твърди, че с подобна експертиза не може да се установява има ли антидемократично съдържание в писмените доказателства по делото. Сочи, че този въпрос е правен и единствено съдът може да  го реши, тъй като основните човешки права, свободи и ценности са въплътени в нормативни актове и са гарантирани от тях.

Относно тюрколожката експертиза, изготвена от вещото лице К. твърди, че същата няма познания в сферата на ислямската теология, поради което е превела различни текстове неточно. Прави искане да се цени единствено вещото лице теолог д-р С.Х., който е ислямски теолог и компетентен по поставените въпроси.

Относно арабистката експертиза, изготвена от вещото лице Ш., също излага доводи за некомпетентност, тъй като в експертизата му са обсъждани въпроси и е направено тълкуване на съдържанието на документи, което е правно недопустимо и изисква специални знания, каквито вещото лице не притежава. Твърди, че вещото лице е работило с файлове, които  са  снети по делото в по-късен етап. Сочи очевидни грешки в превода на думи от арабски на български като организация,  фондация, доклад, бюро, проповед и др.

Излага доводи, че е възможно информацията, снета от компютъра на св.А. да е манипулирана с оглед състоянието на компютъра при предявяването му в съдебно заседание в присъствие на вещото лице К..

Относно И.ите книги от домовете на подсъдимите М. и С. излага доводи, че не може да има равенство между убежденията и вярванията,  на който и да е човек и убежденията и вярванията на автора на дадена книга. Отделно в България няма забранени книги и притежаването на салафитска литература не е престъпление.

При анА.за на комплексната експертиза от областите богословие, социология и арабистика излага доводи за некомпетентност на вещите лица К.С. – Т. и А.Г. за разлика от компетентните вещи лица Е. и Д.. Подробно обсъжда изготвените експертизи от К.С. - Т. и А.Г. и прави искане същите да не се ценят от съда като некомпетентни, тъй като С. - Т. е  православен богослов и не може да се произнася по въпроси на ислямската религия,  Г. е социолог, а не ислямски теолог и не може да дава оценка какво е радикален ислям. Относно заключението на вещите лица Е. и Д. намира, че същите са компетентни и добросъвестни. Подробно анА.зира заключението им в отделните му части, като откроява  тази част от заключението им, в която сочат, че салафизмът е метод за търсене на религиозната истина, свързана със стремеж да се практикува исляма точно такъв, какъвто е бил по времето на пророка  М.. Подробно обсъжда и превода на документа от м.май 2005 г. и уточнението на вещите лица, направено в съдебно заседание.

Подробно се спира на заключението на вещото лице теолог д-р С.Х., извършил превод на 9 текста от турски език на български език. Подчертава, че анА.зът на преведените текстове сочи, че те са от догматично естество, отразяват позицията на някои ислямски направления спрямо съществуващото политическо положение в мюсюлманския свят, адресирани са към жителите на мюсюлмански държави и нямат пряка връзка с мюсюлманите в България.

Обсъжда и свидетелските показания, касаещи подзащитните му  Д., Ш. и У.. Излага доводи защо не  следва да се кредитират показанията на свидетелите С.С., Н.П., Ф.А.,  С.Г.. Подробно се спира и на представените от подзащитния му Д. писмени доказателства и прави искане те да се ценят от съда.

Отделно анА.зира в детайли  показанията на св.А., вкл. и разпитът му пред съдия в ДП. Обсъжда и показанията на анонимните свидетели 004 и 005, като подробно се спира и на показанията на свидетел 003. Излага доводи защо показанията на този свидетел нямат доказателствена стойност. Обсъждат се и показанията на посочените от прокурора свидетели Х.Х., Д., С.А., Т.М.и Ф.К.. Прави искане да се обсъдят и ценят показанията на Главния мюфтия М.Х.и на заместниците му В. А. и Б.Б., както и на служителите в Главното мюфтийство - Ф.М., Г.Х..

Защитникът твърди, че по делото факти относно финансирането на организацията, за която твърди обвинението, не са събрани. Отделно сочи, че българското законодателство не забранява финансирането на религиозна,  благотворителна, образователна и друга дейност. Твърди, че дори и подсъдимите да са получавА. средства от „Ал -Уакф ал- ислями“, то това не представлява нарушение на правна норма в Р България.

В заключение излага доводи, че в случая подсъдимите се обвиняват от прокуратурата заради религиозните им убеждения и прави искане да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.

 

Адвокат Ч.., защитник на подсъдимите Д., Ш. и У. прави искане  те да бъдат оправдани, тъй като  по делото  няма събрани доказателства, които да ги уличават в извършване на престъпление.

 

Адвокат П., защитник на подсъдимите Ю. Г. и Н. Г. излага доводи, че подзащитните й следва да бъдат оправдани. Твърди, че  по делото липсват доказателства, от които да се установи, че са осъществени обективните и субективни признаци на престъпление по  чл.109, ал.2 НК. Сочи, че по делото се е установило, че „Ал -Уакф ал- Иилями“ е фондация, близка до саудитското кралско семейство, занимаваща се с благотворителна дейност. Излага доводи, че от доказателствата по делото се е установило, че и в България е имало регистрирана подобна фондация със сходно име „Ал Уакф“, която е зА.чена, но липсват доказателства, от които да се установи, че тази фондация се е занимавала с проповядване на антидемократична дейност. В тази насока сочи показанията на св.М.А. и св.М. А. Х. – Главен мюфтия. Излага доводи,  че фондацията няма членска маса, поради което може да има клонове, но не и членове и че подзащитните й никога не са членувА. в подобна фондация/организация. Прави анА.з на показанията на св.Х.Х. по повод наемането на апартаменти и изнасяне на лекции в тях. Обсъжда представените от подзащитните й писмени доказателства, че двамата са учредители на фондация „Искра“, регистрирана с решение на Окръжен съд  Благоевград на 01.10.2004г. съгласно законовите изисквания и дейност за обществена полза. Излага доводи, че квартирите са наемани от подзащитните й, които са към мюсюлманското вероизповедание, за да се провеждат там семинари и обучения за млади жени. Сочи, че двамата й подзащитни - Ю. и Н. Г. не са проповедници,  а са посочени като такива с определени възнаграждения. Обсъждат се и показанията на св. Д.,  според която Ю. Г. е бил отговорник на група студенти и е придвижвал документите им пред администрацията на ЮЗУ. Прави искане да не се ценят показанията на свидетел идент.№ 003, тъй като той не е пряк очевидец на обстоятелствата, за които депозира показания. Твърди, че представените веществени доказателства - 2 бр. бележници не са съхранявани правилно, вътре в тях има писано с различни почерци,  поради което е възможно да са били манипулирани и прави искане да не се обсъждат от съда като негодни доказателства.  Сочи доказателства, от които е видно, че семейство Г. имат доходи, които им позволяват да дават зекят  (дарение). Излагат се доводи, че не може подзащитните й да проповядват антидемократична идеология,  и в същото време Ю. Г. да участва в избори като секретар на изБ.телна комисия в с.Горно краище, както и да възпитават дъщеря си да взема активно участие в обществения живот като участник в конкурси, състезания.

В заключение твърди, че липсват доказателства за участие в организация, поставила си за цел проповядване на антидемократична идеология, поради което прави искане за постановяване на оправдателна присъда.

 

Адвокат  Р., защитник на подсъдимите А. А., И. Д.,  М. К. и А.Х. в пледоарията си сочи, че по делото липсват доказателства, от които може да се направи извод, че те са осъществили признаците на състава на чл.109, ал.2 предл.първо във вр.чл.10, ал.1 предл.2 НК. Разглежда подробно значението на думата фондация, видовете фондации, целите, които си поставят. Разглежда разликата между сдружение и фондация в българското законодателство. Излага доводи, че по делото липсват доказателства за съществуването на фондация „Ал -Уакф Ал- Ислями“ със седА.ще Саудитска Арабия, поради което не може да се направи извод дА. същата си е поставила антидемократични цели и налагане на шариат, тъй като липсва учредителен акт.

В пледоарията си развива тези, че извършването на погребални ритуА. според ислямската религия не може да бъде антидемократично, тъй като това е въпрос на религия, а не на идеология.

По отношение на подс.А. твърди, че липсват доказателства за участие в организация - посочените от прокуратурата-списък, в който фигурира под № 17,  получена празна бланка,  изпратен отчет за посетен семинар в Турция и грамота от този семинар не са годни доказателства, които да обосноват тезата на прокуратурата.

По отношение на подс.И. Д. - фигуриращ в списъка за заплати за 2008г. под № 4, в План 2009 г. под № 10, грамота за участие в семинар от 2009г. излага доводи, че посочените писмени доказателства са негодни, поради което и не следва да се ценят. Отделно прави искане да не се цени представеният тефтер, И. от дома му, където са посочени разходи за различни дейности, както и издадените от него 2 удостоверения като служител на Главно мюфтийство на Н. Г. и Ю. Г..

По отношение на подс. М. К. - посочен в списъка за заплати на проповедници под № 18, в бюджета за 2009г.  обезпечаване на проповедници под № 18 и в писмото на А.А. под № 6, с благодарствена грамота от образователен форум, защитникът излага доводи защо не следва да се ценят тези доказателства. Отделно обсъжда свидетелските показания на Х.Х., М.А. и Н.Г.. Твърди, че по време на разпита на св.М.А. по време на ДП пред съдия е допуснато процесуално нарушение и този разпит не следва да се цени, а разпитът на  свидетеля от съдебното производство, за който е изготвен и звукозапис.

По отношение на подс.А.Х., посочен от св.А., фигурира и в позиция № 2 в район С. от финансовия план на „Ал-Уакф Ал- Ислями“, посочен и в план бюджет за 2009 г. под № 6 с район на проповядване Южна България като зам.директор на организацията на новите мюсюлмани, защитникът излага доводи за негодни доказателства,  поради което не следва да се ценят от съда

В заключение излага доводи, че религиозната дейност и практики не са престъпления по НК на РБългария и не могат да бъдат предмет на наказателно преследване. Прави искане за оправдаване на подзащитните му-А., К., Д. и Х..

 

Адвокат В., защитник на подсъдимите А. А., И. Д.,  М. К. и А.Х. в пледоарията си сочи, че е солидарен с изложеното от неговите колеги защитници. Подробно разглежда  обвинителния акт, като твърди, че  в него се съдържат предположения, но не и факти, които да покриват обективните и субективни признаци на престъпление на чл.109, ал.2 във вр.чл.108, ал.1, пр.2 НК. Твърди, че не  е ясно „Ал -Уакф ал- ислями“ организация ли е, или фондация. Обсъжда твърдяното от обвинението за създаването на организация на 20.05.2005г.  в Мека, Саудитска Арабия,  на която присъствА. св. А., А.Х. и С.М.,  както и обстоятелството, че подзащитния му А.Х. не е присъствал, при което прокуратурата продължава да твърди, че той е един от учредителите на организацията. Обсъжда и семинарите, проведени в Турция през 2008г. и 2009г. Прави извод,  че присъствието на образователните семинари не дава основание да се приеме членство в организация.  Предположения за възнаграждения на проповедници  има и в цитирани електронни писма, но това са само предположения, а не факти, за които има доказателства.  Подробно разглежда  дейността на  подзащитните му, вкл. в раздел ІV на обвинителния акт. Твърди, че липсват доказателства за създаването на  нелегална организация, както и че липсва  умисъл у подсъдимите за членуване в подобна организация. Прави искане за оправдаване на всички подсъдимите по повдигнатото им обвинение, тъй като подзащитните му не са извършили деяние, а напротив дейността им е общественополезна.

 

Лична защита на подсъдимите съгласно чл.291, ал.2 предл.последно НПК:

Подсъдимият С.М.М. прави искане за оправдаване по повдигнатите му обвинения. Твърди, че никога не е ръководил някаква организация, още по малко нелегална, тъй като от 20 години е служител на Главно мюфтийство. Заявява, че протоколът от м.май 2005 г. съставен в Мека, не е протокол, а споразумение между тримата, подписА. го за взаимопомощ в проповедническата им дейност. Излага доводи, че е посещавал не само посочените в обвинителния акт семинари,  а много други и е участвал в тях като слушател, а не като организатор. Твърди, че  проповедите,  които е изнасял и които са били И.и от дома му, са върнати след две седмици, тъй като в тях няма нищо антидемократично. Иска да бъде оправдан по повдигнатите му три  обвинения.

Подсъдимият А.М.С. прави искане да бъде оправдаван по повдигнатите му обвинения. Сочи, че обвинението се базира на предположения и, че той е подсъдим, тъй като е мюсюлманин. Заявява, че вещите лица по делото с изключение на теолога д-р С.Х. са некомпетентни, поради което и не следва да се ценят изготвените от тях експертизи. Заявява, че никога не е получавал средства освен от трудовия му договор с Главното мюфтийство, както и че не е членувал в  нерегистрирана организация, както и във фондация. Твърди, че в  религията му има йерархия и не може по-млад от него (С.М.) и на възраст, и  с оглед поста, който той заема (Районен мюфтия) да му бъде ръководител, лице по–нискостоящо в йерархията на Мюсюлманското изповедание (имам). Сочи също, че пансионът във Велинград се издържа от Главното мюфтийство и дарения от страната и никога не е получавало средства от  „Уакф Ислами“. Прави искане съдът да бъде справедлив и да постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият А.М.А. твърди, че е духовен водач и вярва в справедливостта на всевишния Аллах.

Подсъдимият  Н.Д.Д. заявява, че дейността му и в  инкриминирания период, и сега е законосъобразна. ИзБ.н е за Районен мюфтия на Смолян, преизБ.н няколко пъти за член на Висшия мюсюлмански съвет, ежедневно комуникира с ръководството на мюсюлманското вероизповедание. Иска да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият  Х.Х.Ш. заявява, че е невинен. Никога не е членувал в забранена организация „Ал Уакф Ал Ислями“, която си е поставила за цел промяна на вътрешния ред в РБългария. Твърди, че като имам на Рудозем дейността му е регламентирана от Главното мюфтийство. Любовта към футбола го е мотивирала да създаде детски футболен отбор и смята, че това е в интерес на обществото.

Подсъдимият Б.А.У. заявява, че е невинен по обвинението, което му е повдигнато. От 1 април 2013г. е избран за имам и твърди, че дейността му е прозрачна,  поради което и хората му имат доверие. Прави искане да бъде оправдан.

Подсъдимият А.Р.А.заявява, че не е членувал нито в организация, нито във фондация, нито пък в някакъв филиал. Твърди, че е невинен и прави искане да бъде оправдан.

Подсъдимият И.А.Д. излага доводи, че обвиненията срещу него и останА.те подсъдими по делото се градят на предположения, а не на доказателства и прави искане да бъде оправдан. Заявява, че не е подавал молба, нито пък устно е искал да членува в организация, така както се твърди от обвинението. Сочи, че като началник отдел „Иршад“ при Главно мюфтийство е участвал в десетки семинари както за турско, така и за арабско говорещи,  но участието в тях е било по законов ред, съобразено с Главното мюфтийство.

Подсъдимият М.Ф.К. сочи, че обвинението против него е недоказано. Твърди, че от 1 май 2008 г. е в България, докато обвинението сочи, че членуването му в нелегална организация е от началото на м.март 2008г. (докато е бил в чужбина на обучение). Изяснява лексикологичното значение на думата селяф - предци. Твърди, че селяф е убеждение в сърцето,  което се ангажира с убеждението и вярата в Създателя и шестте основи на вярата. В убеждението на хората които претендират, че са селяф  се включва и  подчинение на управляващите. Прави искане да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление.

Подсъдимият Ю.И.Г. заявява, че по делото липсват доказателства за връзка и членство с „Ал Уакф ал- ислями“. Никога и никъде не е подписвал заявление в организация или фондация. Заявява, че са наемА. със съпругата му квартири, за да се обучават студенти, интересуващи се от исляма, което не е престъпление. Твърди, че млади мюсюлмани са искА. да научат повече неща за исляма от образовани лектори  – теолози като М. К., И. Д. и др. подсъдими, но това не означава, че са разпространявА.  салафитска идеология. Прави искане за постановяване на справедлива присъда, която може да е само оправдателна.

Подсъдимата Н.А.Г. заявява, че е невинна, несправедливо обвинена и иска да бъде оправдана от съда.

Подсъдимият А.Х.Х. сочи, че в рамките на един дълъг период от време мюсюлманското вероизповедание е било обект на вписвания и отписвания на ръководните органи, изфабрикувани конФ.нции. Твърди, че от 2007 г. отношението към мюсюлманската общност е целенасочено, като на отделни мюсюлмански лидери им се преписват престъпления по Глава първа на НК. СГС обаче е приел, че по досъдебно производство,  образувано през 2007 г. срещу него и още трима мюсюлмани, няма доказателства за подклаждане на нетърпимост, вражда и унищожение на вярващи, обединени в други религии, както и че няма доказателства да се преследва антидържавна цел. Сочи и за друга акция на службите за сигурност - от 25.05.2008г.,  при която  са били задържани 8 човека, от които 2 жени и едно непълнолетно момче. Всички са били принудени да подпишат предупредителни протоколи за неизвършване на дейност, застрашаваща националната сигурност според НК. Последвала нова акция - срещу кмета на с.Гърмен и преподавателя по СИП религия и ислям в РИ.ово. Последната акция е срещу подсъдимите по делото - трима от които са районни мюфтии (от тях 2-ма действащи), четирима имами, двама ваизи и двама, които работят по договори с Главно мюфтийство. Категоричен е, че с това мега дело се цели да се насажда психоза  сред мюсюлманите и страх сред християните. Излага доводи, че по делото има заключения от експерти, обвързани със службите, които са изготвили  „безотговорни писания“. Заявява, че оневиняването на всички подсъдими е единственият разумен изход по това дело.

Подсъдимият А.И.Х. излага доводи, че те (подсъдимите) като хора, посветили се на религията, винаги са се ръководили от нейните принципи и морални ценности. В основата на религията му стоят любовта, милостта и състраданието  към създанията. Твърди, че стриктно е спазвал Закона за вероизповеданията и Конституцията, както и международните договори,  касаещи правата и свободите на гражданите. Твърди, че по делото са изготвени заключения от религиозно некомпетентни вещи лица и непознаващи арабски език преводачи,  изслушани са показания на анонимни свидетели,  не се признават нормативни правила и документи, произтичащи от  Главното мюфтийство за извършване на религиозни обреди. Заявява, че обвинението за организация, която си е поставила за цел проповядване на антидемократична идеология, е недоказано. Прави анА.з на превода на документа от м.май 2005 г., който следва да се преведе не като учредителен протокол, а като споразумение между  него, С.М. и М.А. за извършване на благотворителна, проповедническа и обучителна дейност. Твърди, че участието в семинари е напълно допустимо, като цитира чл.2, ал.3 и 4 от ДеК.цията за правата на лицата, които принадлежат към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, приета с Резолюция 47/135 на Общото събрание на ООН на 18 декември 1992 г. Заявява, че е работил като имам, изнасял лекции като ваиз, и това е  работа, регламентирана с трудов договор сключен с Главното мюфтийство и единствено там е давал отчети. Твърди, че не е изпращал другаде отчети, нито пък е получавал от  средства  извън  Главното мюфтийство.  Излага доводи, че не само неговата дейност, но и тази на останА.те подсъдими е  законна и прозрачна. Убеден е, че предмет на делото е религията, а не идеология.  Прави искане да бъде оправдан,  тъй като е невинен.

 

Право  на реплика  съгласно чл.295, ал.1 НПК:

Прокурорът уточнява, че срещу подсъдимите няма повдигнато обвинение, че изповядват ислямска религия, а срещу трима от тях -подсъдимите  С.М., А.С. и  А. М. е повдигнато обвинение за проповядване на антидемократична идеология, свързана с идеологията на салафитското направление на исляма. Позовава се на гласни, писмени, веществени доказателства и заключения на вещи лица - Е., Д., Г., К.С. - Т. и  Ш., като заявява, че поддържа обвинението по чл.108, ал.1 НК за тримата подсъдими и по чл.164, ал.1 НК за подсъдимия М..

По отношение на обвинението за членуване и ръководене на организация-нерегистриран клон на ” Ал - Уакф ал – ислями” в България, която си е поставила за цел проповядване на антидемократична идеология, се позовава на събрани по делото доказателства - документи и веществени доказателства, И.и при проведените претърсвания, заключения на експертизи, преводи и гласни доказателства. Дейността на подсъдимите е свързана със салафитската идеология, а не само с вяра, като се позовава на вещите лица Е. и Д., които са посочили, че този вид ислям е придобил подчертано политически характеристики, както и че призивът дауа (да‘уа), не е свързан просто с изпълнение на едни чисто религиозно задължение, а е политическа стратегия. Обсъжда ЗВ (Закона за вероизповеданията), както и обясненията на подсъдимите, че принадлежат към регистрираното Мюсюлманско изповедание и работят само за него. Сочи, че не може да се говори за доброволна религиозна общност извън структурата на официалната религиозна мюсюлманска общност. Позовава се на съдебна практика и твърди, че при извършените процесуално следствени действия в ДП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са доВ.до опорочаване на доказателства по делото. Поддържа обвинението срещу всички подсъдими.

 

Право на реплика по чл.295, ал.1  и 2 НПК:

Адвокат Д. К., защитник на подсъдимите М. и С. сочи, че по делото липсват доказателства за проповядване на антидемократична идеология, както и че експертизите, изготвени от вещите лица К.С. - Т. и А.Г. са некомпетентни, поради което съдът не следва да ги цени. Относно арабистката експертиза, изготвена от вещите лица  Д. и Е.  сочи, че тя следва да се преценява внимателно от съда, тъй като е изготвена от арабисти, а не теолози и че некоректно прокурорът се е позовал на част от тяхното заключение. Единствената експертиза, която следва да се цени от съда е тази на вещото лице - теолог в областта на исляма д-р Х., който в заключението си е посочил, че в случая става въпрос за проповядване на постулати изцяло в рамките на религиозното словно и религиозната риторика, в религиозните виждания на тази група от хора, но не и за проповядване на идеология. АнА.зират се показанията на св.М.А., депозирани пред съдия в ДП и се прави искане тези показания да не се ценят. Акцентира, че липсват доказателства, които да установяват специалната цел за извършване на престъпление по чл.109 НК и относно  умисъла на подсъдимите - било за ръководство, било за членуване в организация, създадена за извършване на престъпления по Глава първа НК. Прави искане да не се цени експертизата на вещото лице Г.. Твърди, че от книгата, чийто автор е подзащитният му М.,  може да стане ясно какво той проповядва и че дори да са проповядвани салафитски принципи в смисъла, в който прокуратурата ги тълкува, то съдебна намеса в проповядването би била непропорционална. Цитира решения на ЕСПЧ -  делата на Енгелс срещу Австрия и Гюндюз срещу Турция.

 

Адвокат Л., защитник на подсъдимите Д., Ш. и У. сочи, че не следва да се излиза извън рамките на посоченото в обвинителния акт. Отстоява тезата, че след като се твърди от обвинението, че целта на създадената организация е проповядване на салафитска идеология, а това означава за религиозна дейност, което прави деянието несъставомерно. По делото липсват доказателства за регистрацията на фондация или организация „Ал -Уакф Ал- Ислями“, още повече, че дейността й не е забранена, наказуема.  Категорична е, че вещите лица не могат да установят фактически елементи от състава на престъплението, поради което експертизите на  вещите лица  Ш.,  Г. и С.  не могат да дават определение на антидемократична идеология. Сочи, че липсват доказателства от кой момент подзащитните й са се съгласили да участват в подобна организация, която си е поставила антидемократични цели.  Излага доводи,  че за допуснати нарушения на процесуалните правила в ДП при изземване на  компютърни информационни данни, каквото е съдържанието на електронните пощи. Обсъжда писмените доказателства - бланки с отчети. Поддържа, че получаването на пари за проповедническа дейност от проповедници означава преследване на подсъдимите на религиозна основа.  Прави искане да се ценят доказателствата, които имат отношение към предмета на делото.

 

Адвокат В., защитник на подсъдимите Д., Ш. и У. акцентира, че експертизите на  вещите лица по делото  Г., Ш., С. и Г. са некомпетентни, поради което не следва да бъдат ценени.  Излага  доводи,  че вещите лица Е. и Д. са извършили и преводи на текстове, без да са назначени като преводачи, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че в И.ите писмени доказателства няма изразена  воля на подзащитните му, поради което и не може да се ангажира отговорността им за членуване в организация. Липсват и доказателства за регистрацията на „Ал -Уакф Ал- Ислями“, каква организация е, извършва  ли антидемократична дейност. Подчертава,  че салафизма е метод за запознаване с ислямската религия, а не е идеология.  Поддържа, че подзащитните му следва да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.

 

Адвокат П., защитник на подсъдимите Ю. Г. и Н. Г. сочи, че прокуратурата смесва идеологията като политически термин  със салафизма като течение на исляма. Поддържа, че липсват доказателства за участие на подзащитните й в организация, поставила си за цел да върши престъпления, още повече, че съпрузите  Г. имат светско образование и не са проповедници. Фондацията на Н. Г. е учредена много преди инкриминирания период и няма нищо общо с дейността на „Ал -Уакф ал- Ислями“.

 

Адвокат Р. защитник на подсъдимите А., К., Д. и Х. поддържа, че следва да се ценят само събраните по делото доказателства, а от тях не се установява членуване на подзащитните му в организация. Сочи, че неправилно обвинението се позовава на доказателства,  събрани  по друго ДП, което все още не е приключило.

 

Адвокат Ч.. и  всички подсъдими не пожелаха да се възползват от правото си на реплика по чл.295, ал.1  и 2 НПК.

 

Последна дума на подсъдимите съгласно чл.297 , ал.1, 2 и НПК

Подсъдимият С.М. заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан. Сочи, че последните 15 години работи в сферата на вероизповеданието към Главно мюфтийство и не е извършил нищо, от което да се срамува.

Подсъдимият А.С. сочи, че дейността му е била съобразена със законите в страната ни. Заявява, че никога не е пропагандирал антидемократична идеология и иска да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият А.М.А. заявява, че е невинен. Сочи, че животът му протича в квартал  (в гр.Пазарджик), в който хората живеят мирно и вече не се извършват престъпления.

Подсъдимият Н.Д. заявява, че никога не е членувал във фондация или организация, че дейността му е в рамките на мюсюлманското вероизповедание. Прави искане да бъде оправдан.

Подсъдимият Х.Ш. сочи, че никога не е членувал в организация,  не е получавал възнаграждения освен от Главното мюфтийство (ГМ),  учил е в Саудитска Арабия, изпратен от ГМ. Изпратен е на семинар в Истанбул също от ГМ.  Никога не е изготвял отчети.  Дейността му е изцяло в рамките на ГМ.

Подсъдимият Б.У. заявява, че  не е членувал в организация, не е получавал пари от другаде освен по трудовото си правоотношение, не е изпращал другаде отчети. Спазва законите на РБългария и иска да бъде оправдан.

Подсъдимият А. А. заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Подсъдимият И.Д. сочи, че никога не е членувал в организация или фондация, наречена „Ал -Уакф ал- ислями“, не е нарушавал законите на РБългария и иска да бъде признат за невинен.

Подсъдимият М. К. заявява, че не е членувал в организация или фондация освен в Главното мюфтийство, където работи и има трудов договор. Прави искане да бъде оправдан.

Подсъдимият Ю. Г. сочи, че е учител, не е нарушавал законите и иска да бъде оправдан.

Подсъдимата Н. Г. заявява, че е невинна и иска да бъде оправдана.

Подсъдимият А.Х. заявява,  че религията му е отъждествена с идеология. Не е членувал в организация и по делото е научил, че има Асоциация на новоприетите. Иска да бъде оправдан, тъй като е невинен.

Подсъдимият А.Х. заявява, че е невинен, както и че винаги се е стремял да бъде толерантен и справедлив.

 

Пазарджишкият окръжен съд, като обсъди събраните по делото гласни, писмени, веществени доказателства и доказателствени средства,  доводите и възраженията на страните, съобрази заключенията на експертизите и при съобразяване с разпоредбите на чл.301 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

 

От фактическа страна:

Подсъдимият  С. М. М., ЕГН ***, е роден на  *** в гр.Сърница, общ. Велинград, обл.Пазарджик, жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с положителни характеристични данни. През 1998г. е завършил Ислямски университет в Медина, бакалавър, специалност „Шариатско право”- „Фъкх”. Със заявление до Министъра на образованието и науката вх.№ 94СС-1522 от 13.07.2004г. и  молба от същата дата до Председателя на Комисията за признаване на висше образование е поискал да му бъде признато образованието, придобито в Ислямския университет, Саудитска Арабия. С протокол № 96 / 08.12.2011г. от заседание на Комисията по чл.7, ал.2 Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища е отказано признаване на дипломата му. В мотивите за отказа е посочено: “Отказва се признаване поради съществени различия с единните държавни изисквания за придобИ.е на висше образование по специалност „Право“ и професионална квА.фикация “юрист“:  недостатъчна продължителност на обучението - четири години вместо изискваните не по - малко от десет семестъра; несъответствие на придобитата образователно - квА.фикационна степен „Бакалавър“ с предвидената образователно - квА.фикационна степен „магистър“,  несъответствие в резултатите на обучението като съвкупност от придобити знания, умения и компетентности - теоретичната подготовка застъпва единствено религиозната страна на специалността, като липсват  задължителните според Наредбата за единни държавни изисквания за придобИ.е на висше образование по специалността „Право“ и професионалната квА.фикация юрист учебни дисциплини и като цяло такива със светски и научен характер, нА.це е несъответствие в начина на дипломиране - липса на положени държавни изпити по публично правни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки“. В този смисъл е и Решение № 06-00-805 от 23.12.2011г. на Зам.министъра на образованието, младежта  и науката (вж. л.110-147 от папка 1, НОХД (н.д.) № 330/2012г.).

В обясненията си (вж. л. 380, т.3 н.д.)  подсъдимият М. сочи, че от 1999 г. до 2007 г. е бил директор на курс за имами  в гр. Сърница, а в момента е имам на Сърница. От справката, издадена от Районно мюфтийство - Пазарджик  (л.499 - 508, т.2, н.д.), е видно, че подсъдимият притежава професионален опит от 1989 до 2011 г. като имам.  По делото е приложена и Заповед № 3-А от 05.01.2009 г., с която е назначен за имам - хатиб в гр. Сърница. Приложен е и трудов договор от 10.08.2011г. между Мюсюлманско вероизповедание  С.-работодател и С. М. М.,  с което му е възложено  да изпълнява длъжността имам в гр. Сърница,  длъжност, която заема и в момента.

Подсъдимият А.  М.  С., ЕГН ***, е  роден на *** в с. Кандови, общ. Велинград, обл. Пазарджик, жител и живущ в с.село, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с положителни характеристични данни. Завършил е и Висшия железопътен институт. През 1999 г. е завършил  Ислямски университет в Медина, Саудитска Арабия, специалност  Ислямска теология,  бакалавър (вж. л.19-64, папка 1 н.д.). С молба от 13.07.2004г.  до Председателя на комисията за признаване на висше образование и заявление до Министъра на образованието и науката вх.№ 94 АА - 1531 от 13.07. 2004г.  е поискал признаване на полученото в Ислямския институт в Медина висше образование. С протокол № 95/18.11.2011г. Комисията по чл.7, ал.2 от Наредбата е отказала да го признае. В мотивите се сочи: “В учебната програма липсват дисциплини със светски и научен характер, даващи възможност за формиране и избор на мироглед. НА.це са съществени различия между данните от представените документи и установените изисквания за придобИ.е на висше образование по специалността  „Теология“ в българските висши училища, както във формален,така и в съдържателен план: недостатъчен  общ хорариум на изучаваните учебни дисциплини и несъответствие на броя на придобити кредити; несъответствие в начина на дипломиране-липсват положени държавни изпити;несъответствие в резултатите от обучението като съвкупност от придобити знания, умения и компетентности - теоретичната подготовка застъпва единствено религиозната страна на специалността, като липсва преподаване на знание за вярата в различните й аспекти с цел изграждане на научно - критичен подход към учебното съдържание.“. В този смисъл е и решение № 06-00-807 от 20.12.2011г. на Зам.министъра на образованието, младежта и науката.

След  завръщането си в България подс. С. работи в Мюсюлманското изповедание. От представените писмени доказателства  (л.509-530,т.2 н.д.) е видно, че има трудов договор от 15.01.2007 г. като Зам.районен  мюфтия.  С решение № 2 на Висшия мюсюлмански съвет от 20.05.2008 г. е избран за временно изпълняващ длъжността Районен мюфтия на Пазарджик,  а от 01.01.2008г.  е назначен на длъжността Районен мюфтия на Районно мюфтийство – Пазарджик, която заема и в момента.

Подсъдимият А.И.Х., ЕГН ***, роден на *** в с. Аврамово общ. Якоруда обл. Благоевград, жител и живущ в с. село, българин, български гражданин,  женен, неосъждан, с положителни характеристични данни. През 2001г. е завършил Ислямски университет в Медина, Саудитска Арабия, специалност Ислямска теология. С молба от 13.07.2004г. до  Председателя на комисията за признаване на висше образование и  заявление до Министъра на образованието и науката вх.№ 94 АА-1532 от 13.07.2004г. е поискал признаване на полученото в Ислямския институт в Медина висше образование. С решение № 06-00-796 от 20.12.2011г. на Зам.министъра на образованието, младежта и науката е отказано признаване на висше образование по специалността „Теология“ от Ислямския университет в Медина, Саудитска Арабия. Мотивите за отказа са идентични с тези в отказа за признаване на висше теологическо образование на  подсъдимия А.С. (Вж.л. 65-109,папка 1,н.д.).

 Видно от приложените писмени доказателства (л.487-499,т.2н.д.) подсъдимият  А.Х. е работил  по трудов договор през 2008-2009 г. с Мюсюлманско изповедание като обредник (ваиз) в с.Аврамово, община Якоруда, обл.Благоевград,  от 05.07.2011г. е имам в Районно мюфтийство Пазарджик. От показанията на св.В. А. - Заместник на Главния мюфтия  се установява, че в  момента подсъдимия А.Х. е Зам.мюфтия на Районно мюфтийство - Благоевград.

Подсъдимият  Н.Д.Д., ЕГН *** е роден на *** в гр. Рудозем, обл. Смолян, живущ в с. Борие, общ. Рудозем, обл. Смолян, българин, български гражданин, неосъждан, женен, положително охарактеризиран, с висше теологическо образование. Завършил е Висшия ислямски институт - С., специалност Ислямска  теология през 2006г. На 05.04.2007г. е бил назначен като Гл.експерт по Вероизповеданията в община Рудозем. С решение № 2 на Висшия мюсюлмански съвет от 20.05.2008 г. е избран  за Районен мюфтия на гр. Смолян (вж. л.83-95,папка 4 н.д.). На тази длъжност е преизбран през 2011г., когато е сключен и трудов договор (вж.л.94, папка 4, н.д.) и която длъжност изпълнява и в момента.

Подсъдимият  Х.Х.Ш., ЕГН ***, е роден на *** в гр.Смолян, обл.Смолян, живущ в с. Борие, обл. Смолян, българин, български гражданин, женен, неосъждан, положително охарактеризиран. През 2007г. е завършил  Ислямски  университет в Медина, Саудитска Арабия, специалност ” Шариат” (ислямско право). Не е подавал молба за признаване на дипломата му от Комисията по академично признаване -  (вж.л.18, папка1 н.д.). От 30.04.2009г. е назначен с трудов договор като имам и преподавател в Рудозем. С нов трудов договор от 15.06.2011г. е назначен за имам в Рудозем -  Районно мюфтийство Смолян, длъжност, която заема и в момента. (вж.л.54-75, папка 4,  н.д.)

Подсъдимият Б.А.У., ЕГН *** е роден на *** в гр.Мадан, обл. Смолян, жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, положително охарактеризиран. За периода 1995-1998 г. е назначаван временно за имам в джамията в кв. 25 гр. Мадан. През 2008 г. е завършил  висше  образование във факултета по Шариат (ислямско право) на Ислямския университет в гр .Медина, Саудитска Арабия. Не е подавал молби и заявление за признаване на дипломата му от Комисията по академично признаване (вж.л.18, папка 1 н.д.). Със Заповед на Районния мюфтия на Смолян от 20.08.2008 г. е назначен на длъжността обредник (ваиз) в джамиите и месджидите на територията на община Мадан.  На 08.03.2010г. е назначен за преподавател в коран курс за хафъзи – Мадан към Районно мюфтийство Смолян. Като такъв е назначен с трудов договор и от 25.05.2011г . (вж. л.3-л.52, папка  4,н.д.). От м.април 2013г. е назначен за имам в гр.Мадан длъжност, която заема и в момента (вж. обясненията на подс.У.-л.391 гърба - 392 , т.3, н.д.).

Подсъдимият А.Р.А., ЕГН ***,  роден на *** в с.Плетена, общ. Сатовча, обл.Благоевград, жител  и живущ с.село, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с положителни характеристични данни. В обясненията си сочи, че е завършил висше теологическо образование в Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия, специалност „Шариат” (ислямско право), (вж.л.394 гърба, т.3, н.д.). Не е подавал молба и заявление за признаване на дипломата му от Комисията по академично признаване (вж.л.18, папка 1, н.д.). Не е имал трудови правоотношения с Главното мюфтийство. В момента работи като Х. в с. Сатовча.

Подсъдимият И.А.Д., ЕГН *** е роден на *** в гр.Благоевград, жител и живущ в с. Кочан, общ. Сатовча, обл.Благоевград, българин, български гражданин, женен, неосъждан, положително охарактеризиран. Завършил през 2004г. висше теологическо образование в Ислямски университет в гр.Медина, Саудитска Арабия (вж. обяснения, л.395, т.3, н.д.).  Не е подавал молба и заявление за признаване на дипломата му от Комисията по академично признаване - (вж.л.18, папка 1, н.д.). За периода от 01.01.2008г. до 06.10.2010г. е работил в Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание, началник отдел „Иршад“ (вж.л.15 и л.64, папка № 3, н.д.). В момента работи като имам в с.Кочан, община Сатовча, обл. Благоевград.

Подсъдимият М.Ф.К., ЕГН ***, роден на *** в с. Лъжница, общ. Гоце Делчев обл. Благоевград, живущ в с.село, българин, български гражданин, женен, неосъждан, положително охарактеризиран. През 2008г. е завършил Висшия ислямски институт в гр.Медина, Саудитска Арабия, специалност „Шариат” (ислямско право). Не е подавал молба и заявление за признаване на дипломата му от Комисията по академично признаване - (вж.л.18, папка1, н.д.). За периода от 01.01.2008г. до 06.10.2010г.  за К. има данни за подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключен и прекратен трудов договор от „Мюсюлманско изповедание“ (вж.л. 64, папка 3, н.д.). В обясненията си  подс.К. сочи, че от 01.05.2008г. е назначен като имам  в с.Лъжница, общ. Гоце Делчев, обл.Благоевград (вж.л.395, т.3, н.д.), длъжност, която заема и в момента.

Подсъдимият Ю.И.Г., ЕГН *** е роден на *** в с. Златарица общ. Белица, обл. Благоевград, живущ в с. Горно краище, общ. Белица, обл. Благоевград, българин, български гражданин,  женен,  неосъждан,  с висше  педагогическа образование. Работи като учител в ОУ “Пейо Яворов” с. Горно краище, общ. Белица, положително охарактеризиран. Видно от Заповед № РД-15-135/11.08.2003г. е вписан  в регистъра на вероизповеданията,  община Белица като председател на местното поделение на  Мюсюлманското настоятелство (вж.л.7, папка 3, н.д.). Не е имал сключен трудов договор с „Мюсюлманско изповедание“ за периода 01.01.2008г. до 06.10.2010г. (вж.л.64, папка3, н.д.).

Подсъдимата Н.А.Г., ЕГН *** е родена на *** в гр. Белица обл. Благоевград, живуща в с. Горно краище, общ. Белица, обл. Благоевград, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше педагогическо образование, притежава фирма, положително охарактеризирана. Не е имала сключен трудов договор с „Мюсюлманско изповедание“ за периода 01.01.2008г. до 06.10.2010г. (вж.л.64, папка 3, н.д.).

Подсъдимият А.Х.Х., ЕГН *** е роден на *** в с. Аврамово, общ. Якоруда,  обл. Благоевград, живущ в същото село,  българин,  български гражданин, женен, неосъждан, със средно  образование, безработен, положително охарактеризиран. Работил е като Районен мюфтия  в Смолян и С.. Видно от справка на НАП, ТД на НАП С. - (вж.л.64, папка 3, н.д.)  за периода от 01.01.2008 г. до 06.10.2010г. има данни за подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключен и прекратен трудов договор от „Мюсюлманско изповедание“ с дата на сключване от 29.08.2008г. до дата на прекратяване 01.11.2010г. В обясненията си сочи, че е завършил е Висшия ислямски институт в С.,  но липсват писмени доказателства в тази насока. (вж.л.396,т.3н.д.).

Подсъдимият А. М. А., ЕГН *** е роден на *** в гр.Пазарджик, жител и живущ в същия град, българин, български гражданин,  не е женен - живее на съпружески начала, с основно образование,  безработен,  негативно охарактеризиран. Осъждан с присъда от 05.11.2004г., постановена по НОХД № 905/2004г. на  Окръжен съд, Пазарджик. С посочената  присъда подсъдимият А. е осъден  за три престъпления: по чл.108, ал.1 предл.второ и трето НК във вр. с чл.26, ал.1 НК на две години лишаване от свобода, по чл.162, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК  на две години лишаване от свобода и обществено порицание и по чл.164, от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК  съдът е определил едно общо наказание на подсъдимия М. от две години лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл.24 НК съдът е увеличил наказанието лишаване от свобода с една година. На основание чл.66 НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, влязла в законна сила на 20.11.2004г. Съдът е признал подсъдимия А. за виновен и за престъпление по чл.108, ал.2  във вр.чл.26, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил глоба в размер на 1000 лв.

 В обясненията си  подсъдимият А. сочи (вж.л.397-399, т.3, н.д.), че през 2004г. е завършил  курс за имами в гр.Сърница с директор С.М. и има право да бъде имам, ваиз, да прави призив, поради което изнася проповеди всеки петък в джамията „Ебу Б.” в кв. Изток на гр.Пазарджик.

Всички подсъдими по делото изповядват мюсюлманска  религия и както вече се посочи, част от тях (А.С., Н.Д., А.Х.,  Х.Ш., Б.У., И. Д. и М. К.) към настоящия момент имат трудови правоотношения с Мюсюлманското изповедание в РБългария,  регистрирано по ф.д.№ 1659/2003г. на СГС, VІІІ състав, със седА.ще и адрес на управление: гр.С., ул.“Братя Миладинови“  № 27, представлявано от М. А. Х., Главен мюфтия. Според чл.7 от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманското изповедание в РБългария от 2008г. всички мюсюлмани в РБългария принадлежат към Мюсюлманското изповедание в страната,  независимо от етническата им  принадлежност и направлението на Исляма, към който принадлежат и се подчиняват на ръководните органи на Мюсюлманското изповедание и на разпоредбите на този устав.

Мнозинството от мюсюлманите в България са сунити ханифити, т. е. мюсюлмани сунити, които принадлежат към богословско - правната школа на ханифитите. Ханифизмът  е една от четирите основни религиозно - правни школи в суннизма. В редица отношения е умерен и гъвкав при прилагане на шариата, ханифизмът е бил официално възприет в О.ската империя, поради което мнозинството мюсюлмани на Балканите са по традиция  ханифити (вж.л.98, т.7, д.п.). Ето защо под понятието традиционен ислям се идентифицира така наречената „Ханифитска школа“ и по нея се извършват богослуженията. Това е школата, която е позната в България след О.ското владичество (вж. в тази насока показанията на св. Б.. (вж. л. 612-613, т.2, н.д.). Традиционният ислям в България се проявява предимно на битово - празнично ниво, има положителна роля и е силен възпитателен фактор в ислямската общност. Източници на традиционния  български ислям  освен Корана и Сунната са също и наслоени традиции, т.е ислям, който се предава от поколение на поколение.

 

След промените през 1989г. в България от различни краища по света започват да идват, търсят и намират своето место много нетрадиционни религии,  течения,  секти. Започват да се изграждат различни институции  за религиозна агитация като благотворителни центрове, училища,  домове.

Особена активност проявяват и фондации от Арабския полуостров. На много места в България, особено в Родопите - районите на Благоевград, Смолян и Пазарджик, където живее компактно българско население, изповядващо мюсюлманската религия, започват да се строят джамии, възникват религиозни училища. Извършва се религиозно - пропагандна дейност, насочена към налагане на различен от традиционно изповядвания ислям в България -  пробива си път  салафитско течение на исляма, непознато до тогава по българските земи.

 

Салафитско течение, представлява сунитски ислям, който е официално подкрепян и разпространяван от управляващата династия на Саудитска Арабия. Тази салафитска интерпретация на исляма е известна както сред западните изследователи, така и сред нейните мюсюлмански опоненти като уаххабизъм.

В научната литература съвременният салафизъм се определя като „неоортодоксално разклонение на ислямския реформизъм” (Вернер Енде), възникнало в края на ХІХ в. с център Египет и имащо за своя основна цел да възстанови чистотата на религията чрез връщане към завета на „праведните предци” (ас-салаф ас-С.) от епохата на ранния ислям. Първоначално този тип салафизъм възниква в Кайро като интелектуално движение в ислямския Университет „Ал-Азхар”, водено от реформаторите М. Абду (1849-1905), Д. ад-Дин ал-Афгани (1839-1897) и Рашид Рида (1865-1935), които имА. свой „златен век”. Той е бил изживян от ислямската общност (умма) в ранноислямската епоха на „праведните предци” (ас-салаф ас-С.), чийто пример трябва да бъде следван и през съвременността с цел напредъка на мюсюлманските общества. Тези академични реформатори салафити пледират за постепенна социална реформа като част от призива към исляма (да‘уа), която да бъда осъществена чрез образование. Дебатът около предлаганите от тях пътища за развитие продължава и впоследствие, а в наши дни се води сред салафитски групи като движението „Мюсюлмански братя”. В хода на това развитие салафизмът бързо придобива и подчертано политически характеристики. (Вж. заключението на вещите лица С. Е. – арабист, д-р по история, доцент по история на арабския свят и исляма в Катедра „Арабистика и семитология“ при СУ “Св.Климент Охридски“, където ръководи и Университетския център за изследване на религиите  и И. Д. - арабист, ст.асистент по арабски език в катедра „Арабистика и семитология“ при СУ “Св.Климент Охридски“, която е част от комплексна експертиза от областите богословие, социология и арабистика - (л.88-159, т.7 дп.). Вещите лица изясняват, че самите „уаххабити”  предпочитат да се наричат не по името на основоположника на течението И. Абд ал-Уаххаб, а просто „монотеисти” (мууаххидун) или „хора на единобожието” (ахл ат-таухид), както и „хора на Сунната и общността” (ахл ас-Сунна уа-л-джама‘а), посочвайки, че са салафити – препратка към идеА.зираните от тях „праведни предци” (ас-салаф ас-С.) – първото (а според някои – и второто)  поколение ранни мюсюлмани. Вещите лица сочат, че трябва да се има предвид, че в Саудитска Арабия не само представителите на официалната уаххабитска интерпретация на исляма, но и други ислямисти,  наричат себе си салафити.  От друга страна, салафити се назовават и част от ислямските реформаторски кръгове в други арабски и мюсюлмански страни през ХІХ и ХХ в. С оглед на изложеното, за да се  избегне  възможно объркване,  вещите лица използват утвърдилия се в европейските научни изследвания върху исляма термин уаххабизъм за обозначаване на онзи вариант на салафитското течение, началото на който е поставено от М. И. Абд ал-Уаххаб и който впоследствие е разработен от следващите поколения ислямски учени, развиващи своята дейност под политическото покровителство на саудитската династия.

 

В началото на 90-те години в България пристигат  чужди граждани от страни като Саудитска Арабия, Сирия и Йордания, представители на различни фондации, проповядващи салафитското течение на исляма. Такива са фондация “Ал-Уакф ал -ислями”, “Ат-Тайба ал-Х.ййа“, “Ан-Надуа“ и др.(л.118, т.7, д.п.).

Особена активност проявява  фондация “Ал -Уакф ал -ислями”, регистрирана  в гр.Риад - Саудитска Арабия (вж. писмо л.176, т.3, н.д). От гласни доказателства (вж.показания на св.М.А.-л.472, т.2 и показанията на св. М. А. Х. - л.186, т.3, н.д)  се установява, че това е фондация, която се занимава с благотворителна и образователна дейност, регистрирана в Саудитска Арабия. Същата фондация има  регистрация и в Европа -  Ислямски център „Ал Фуркан“  в гр. Айндховен,  Холандия.  В тази насока има показания и от св.Н.П. (вж.л.598, т.2, н.д.). Св. М. Х., Главен мюфтия в показанията си установява, че през 2005 - 2006 г. е имал срещи с техни представители, които са имА. намерение да направят официално клон в България „да работят официално за да могат да подпомагат мюсюлманите. Аз разбрах от тях, че те са фондация с център Саудитска Арабия, която фондация е близка до кралското семейство и някои близки до това семейство даже подпомагат тази фондация. След това ако не ме лъже паметта, отново се срещах с тях в Саудитска Арабия, но това което аз знам е, че нямат представителство в България…“. Тук трябва да се отбележи, че срещите на Главния мюфтия с представители на фондация “Ал -Уакф ал - ислями” са  в съответствие чл.3, чл.15 и чл. 41  Устава на Мюсюлманското изповедание в РБългария от 2008г. (вж.л.96-109, папка 4, н.д.).

(чл.3) „Главният мюфтия е единствения орган, който представлява Мюсюлманското изповедание пред органите на държавната власт, обществените организации и всички други физически и/или юридически лица“,

(чл.15) “Главният мюфтия като висш постоянно действащ изпълнителен орган на Мюсюлманското изповедание в Република България е единствено упълномощен да поддържа връзки с организации от световната ислямска общност.“

 (чл.41) “Благотворителната дейност на мюсюлманското изповедание, може да се организира чрез фондации и благотворителни фондове, регистрирани по ред, установен със законите на Република България“.

 

Представители на тази фондация търсели контакти с представители на  ръководството на мюсюлманите в България, както и с  местни лица, на които могат да имат доверие. Спрели се на св.М.А.,  който осъществявал  връзките им с ръководството на Главното мюфтийство (ГМ). Свидетелят е с двойно гражданство: сирийско и българско, завършил е обучение по български език във ВТУ „Ангел К.“ в гр.Русе, след което  висше инжинерно образование във ВМЕИ Варна, специалност електротехническа, владее български и арабски език, женен за българска гражданка. Постоянното му местопребиваване е в Р България, гр.Сърница, община Велинград, област Пазарджик.(вж.л.451-464, т.2, н.д.).

От показанията на св.А. се установява, че в началото на 90-те години в С. била регистрирана  фондация  с  директор   А.  Т. от Йордания, която се занимавала със строеж на джамии и благотворителна дейност. В един от големите хотели на С. дори фондацията организирала и провела  конФ.нция за малцинствата. След известно време фондацията била зА.чена и директорът й напуснал България.

А. Х., представител на фондация „Ал- Уакф ал -Ислями“ в България  казал на свидетеля, че трябва да се регистрира нова фондация в България, за да може да продължи подпомагането на мюсюлманската общност. За целта от Саудитска Арабия пристигнал С.Д.(С.М.С.А.Д.). През 2002г. били подадени документи в СГС за регистрация по чл.6, чл.17 и чл.18 ЗЮЛНЦ (ДВ бр.81/06.10.2000г.). С Решение № 1/20.08.2002 год.  Софийски градски съд,  2-ри състав по фирмено дело № 11813/2001г.  вписал в регистъра за юридически лица с нестопанска цел фондация „АЛ УАКФ” с цели, подробно посочени в чл.6 от Учредителния акт, с учредител - дарител С. М.С. Ал. Д. от Саудитска Арабия от гр.Риад  и дарено имущество в размер на 200 лв., със седА.ще и адрес на управление: гр. С., общ. С. – М., ж.к. М. - 4, бл. ***, вх.2, ет.6, ап.17. За управител бил вписан  св.М. А. А. от с.Сърница, община Велинград (вж.л.104-110, т.3, н.д.).

Като цели на организацията били посочени: „Активно участие в духовното, образователното, материалното и културно издигане на отделни личности, предоставяне на материални и морални помощи на български и чуждестранни граждани, сполетени от природни бедствия, на бедни, болни, инвА.ди, сираци и други категории нуждаещи, подпомагане на талантливи и способни младежи с цел повишаване на образованието им и професионално ниво.

В предмета на дейност се сочат: учредяване и изплащане на стипендии, предоставяне на финансова помощ в областта на образованието, съдействане  за получаване на заеми за образователни цели в страната и чужбина, предоставяне на финансова помощ за реставрация и поддръжка на археологически обекти с културна и историческа стойност, финансово подпомагане на общообразователни и специА.зирани   училища в страната,   организиране на конФ.нции, лекции,  семинари и др.  подобни дейности за осъществяване целите на фондацията ,пропагандна, печатна и рекламна дейност, свързана с целите на фондацията в страната и чужбина, установяване на връзки с други фондации и благотворителни дружества в страната и чужбина, рекламна и издателска дейност, други дейности свързани с целите на фондацията и непротиворечащи на Конституцията и законите на РБългария“.

През 2004г. прокуратурата предявила иск пред СГС за прекратяване на фондация „АЛ УАКФ” като учредена в нарушение на материалния закон. С решение от 27.11.2004г. СГС, 6 състав приел, че при учредяване на фондацията е допуснато нарушение на закона - чл.133А ЗЛС. Съгласно тази разпоредба юридически лица с нестопанска цел, които извършват дейност, присъща на изповедание или осъществяват религиозна и религиозно - просветна дейност, се регистрират в съда след представяне съгласие от Министерския съвет. Такова съгласие не е представено по фирменото дело на фондацията, която според съда в действителност извършва такава  дейност към датата на постановяване на регистърното решение и е прекратил дейността й на основание чл.13 ал.1 т.3 ЗЮЛНЦ.

Фондацията „Ал Уакф“ не е имала договорни отношения с Главно мюфтийство за осъществяване на съвместна дейност. Фондацията официално не е извършвала дейност, но от показанията на св.П. се установява, че  именно тя  е финансирала училището за имами в гр. Сърница, чийто директор бил подс. С.М.. За периода 2000-2005 г. ГМ е имало сключен договор единствено с фондация „Тайба“, регистрирана в СГС, като съвместно били провеждани коран курсове и финансирането им ставало по банков път. (Вж. в тази насока показанията на св.Н.П. - л.595-599, т.2, н.д.).

След  решението на СГС за прекратяване на дейността на фондация „Ал Уакф“, представители на фондация „Ал - Уакф ал - ислами” продължавА. да осъществяват контакти с представители на Главното мюфтийство и търсили начин да продължат дейността си в страната. Междувременно в България започнА. да се завръщат след обучение в страни от Близкия изток - Саудитска Арабия, Йордания, Сирия български граждани, изповядващи мюсюлманска религия. Те получили висше духовно образование в ислямски университети, между които и Висш ислямски институт в гр.Медина,  Саудитска Арабия. Студентите в тези университети се издържА. с финансова помощ извън България (в тази насока са показанията на св.П.).

Възпитаници на този университет са подсъдимите С.М., А.С., А.Х.,  Х.Ш., Б.У., А.А.,  И. Д., М. К. и свидетелите: Х.Х.,  Ю. К.,  М. Д.,  О.О., М. З..

 

Салафизмът е ново явление за България, но аналогични - в смисъл на непознати доскоро течения, както вече се посочи са нА.це през последните десетилетия във всички основни религиозни изповедания, не само при мюсюлманите. В този смисъл салафитите започват да въвеждат обреди и служби, възприемани като „нови“ и нехарактерни за традициите на българските мюсюлмани. Според салафитите, състоянието на трупано с поколения религиозно „невежество“ сред местните мюсюлмани може и трябва да бъде преодоляно чрез отказ от местните традиции  и „връщане“ към  Корана и хадисите по начина,  по който привържениците на салафизма вярват, че това са правили „праведните предци“(ас-салаф.ас-С.) от епохата на ранния ислям. В този смисъл салафитската проповед води до възникване на противоречия сред българските мюсюлмани по места, защото неизбежно се опитва да наложи различни от наложилите се като общоприети до този момент религиозни ритуА., свързани както с обредното ежедневие, така и с целия цикъл на човешкия живот - от раждането до смъртта.  Ислямът, който  българските мюсюлмани от района на Родопите традиционно изповядват,  съдържа множество елементи на християнска и предхристиянска обредност, които се определят от салафитите като езичество и грях, водещи до неверничество, т.е. апостатство. Проблемът, който в някои отношения води до неизбежен културен конфликт по места, произтича от това, че от позицията на салафизма истински „автентични“ и единствено „правилни“ са именно салафитските обреди и ритуА., а не онези „заварени“ в местната (постО.ска) религиозна традиция на мюсюлманите в България. Уахабитският салафизъм носи със себе си силна ханбА.стка традиция, която встъпва в противоречие с разпространената у нас ханифитска традиция в суннитския ислям, съчетана с други културни влияния, различни от съществуващите в Арабския полуостров. (Вж заключението на вещите лица арабисти доц.Е. и ст.асистент Д.-т.7, д.п.).

С оглед на изложеното през последните десетилетия трансна- ционА.зацията на  „ислямския призив“  (да‘уа)  не е свързан просто с изпълнението на едно чисто религиозно задължение, а се превръща в политическа стратегия - призовава към световно налагане на исляма в уахабитска трактовка.

 

По време на обучението си в ислямски институти студентите били обучавани от преподаватели салафити, ползвА. литературата на тези учебни заведения. Главното мюфтийство не е финансирало такива обучения зад граница - в Саудитска Арабия, Йордания, Египет. Това е ставало с частни спонсори, които са били различни през годините (вж. в тази насока св. Н.П. - л.596, т.2 ,н.д.). Според св.П., старите имами, завършили в България  и  съхранили исляма по време на комунизма били обивнявани, че са недоучени, не просветени, за разлика от тези, завършили в чужбина.

 В резултат на продължителното пребиваване и  религиозно обучение в Саудитска Арабия, подсъдимите възприели възгледите на салафитската интерпретация на исляма и започнА. да я прилагат в дейността си след завръщането си в България. На много места възникнА. конфликти, предимно в практиката на верското изпълняване на длъжността на имама.

 

Подсъдимият  С.М., който след обучението си в Медина, Саудитска Арабия се завърнал в родния си град Сърница, община Велинград започнал работа на  01.09.1998г.  като имам и хатиб  (проповедник), (вж. Отчет № 3 от 01.08.1999г., л.110, т.7д.п.). С молба № 1386 от 27.7.1419 г.х. / 17 ноември 1998г. подсъдимият М. поискал да му бъде отпусната месечна стипендия за подпомагане на неговата религиозно - агитационна дейност в гр.Сърница.  С резолюция № 205/883/к от 13.08.1419 г.х./3 декември 1998 г., подписано от Директора на  Дирекция по религиозната агитация – Г. И. А. ар - Р.,  на подсъдимия  С.М.М. била отпусната месечна стипендия в размер  на 1000 (хиляда) саудитски риала (около 200 евро), считано от датата на издаване на това решение. Посочено е, че дейността му ще бъде под контрола на Дирекцията религиозната агитация. Подсъдимият редовно отчитал дейността, която извършвал - лекции пред мъже, лекции пред жени, обучение на деца на възраст от 11 до 14 години, вкл. и участие в комисия по фетфи към Главното мюфтийство и др. В отчет № 4 (от 08.ноември 1999г.) в т.2  посочил:  „Изнасям петъчни проповеди в джамията в Сърница на различни теми, свързани с ислямското вероучение ( ‘акида)-салафитска доктрина- (ал –акида  ас-салафиййа).  Ръководел и Коран курса в Сърница за подготовка на имами и проповедници. Подробно описвал и дейността си като Директор на школата за имами. (вж.л112, т.7, д.п.). В отчет за периода 01.05.2001г. до 31.07.2001г. в т.2 отразил: “От 01.07. до 27.076.2001г. ( организирахме в Института (т.е.Коран курса в Сърница)  курс по шариат за младежи, като в него участваха 36 души от всички краища на България. Програмата беше разработена  въз основа на салафитската доктрина (ал –акида ас-салафиййа), фикх и Коран.“  (виж. Отчет № 11.л.114, т.7,д.п.).  В отчет № 15 за периода от 01.05.2002 до 31.07.2002г. подсъдимият М. посочил: че е участвал в серия от дейности по линия на призива към исляма  (да‘уа) с изнасяне на проповеди в южните райони на страната, а в течение на изминА.те три месеца посетих осем джамии, където проведох уроци и проповядвах“. За периода от 19.07.1999г. до 27.06.2005г. по делото са приложени 26 отчета. Подсъдимият изготвял отчети, които първоначално писал на ръка, а след 2001г. пишел на пишеща машина. Под отчетите поставял  подпис С.М..

Подсъдимият А.Х.  също започнал  работа като имам в селото си-Аврамово, община Якоруда, обл.Благоевград, работил и като ваиз (вж. обяснения, л.384, т.3, н.д.).  С решение № 1 от 16.07.2002г. по ф.д. № 6281/ 2002г. в СГС била регистрирана фондация „Вяра“, със седА.ще в гр.С.,  с управляващи: подс. А.И.Х., А.Х.А. и св. М.И.Д.. Фондацията е вписана  с партиден № 9655,  рег.5,  т.159, стр.150 (вж. Апис регистър).

 

През м.май 2005г. подсъдимите  С.М. и А.Х. и св. А. получили покани да присъстват на среща и  семинар за развитие в Саудитска Арабия.  Разноските  били за сметка на  централата на фондация „Ал- Уакф ал-ислями”. Св.М.А. отпътувал от България на 13.05.2005г.  през  ГКПП „Капитан Андреево”  в  посока Турция на 13.05.2005 г. с автобус (вж.л.85,т.5,д.п.). Подсъдимите С.М. и А.Х. пътувА.  на следващия ден -14.05.2005г. през същия ГКПП с автобус м. „Сетра” (вж.л.72 и л.74, т. 5 д.п.).

По време на престоя в  гр.Мека, Саудитска Арабия се проВ.срещи между представители на фондация „Ал- Уакф ал- ислями“ и българските граждани. От списъка на участниците  в семинара и заеманата длъжност е видно,  че от страна на фондация „Ал-Уакф ал- ислями“ са участвА. 31  лица, подробно посочени в списък. Между тях се открояват:  Н.П. шейх С. ал-Х.,  член на Секретариата на Организацията „Ал-Уакф ал-ислами”, преподаватели в ислямски университети, секции “Теология”, както и членове на Секретариата на Организацията “Ал-Уакф ал-ислями” д-р А. С. ал-М., преподавател по теология и съвременни школи в Университета „Ал-Имам”;  д-р М. ас-С., член на Секретариата на Организацията „Ал-Уакф ал-ислами“; шейх А. аз-З.,  Генерален директор на Организацията „Ал-Уакф ал-ислами” ; д-р М. ал-К., Заместник-генерален директор на Организацията” Ал-Уакф ал-ислами”;  д-р ХА.д ал-К., Ръководител на „Връзки с обществеността” в „Ал-Уакф ал-исламии”, член на преподавателския  състав на Факултета по педагогика в Университета „Крал Сауд”; д-р М. ал-Д., Председател на Съвета за управление на задграничните офиси / бюра (макатиб) в ” Ал-Уакф ал-ислами”; д-р И. ар-Р.,  Председател на Научния съвет в Организацията” Ал-Уакф ал-исламии”, член на преподавателския състав на Факултета по педагогика в Университета „Крал Сауд”;  д-р И. ал-Ф., член на преподавателския състав на Факултета по педагогика в Университета „Крал Сауд”  и член на Научната комисия в Научния съвет на Организацията Ал-Уакф ал-ислами;  д-р С. аз-З., член на преподавателския състав на Факултета по педагогика в Университета „Крал Сауд” и член на Научната комисия в Научния съвет на Организацията „Ал-Уакф ал-ислами”; шейх З. ад-Д., Председател на комисията за България  и други  (вж.списъка на участниците в семинара и заеманата длъжност в превод (вж. л.135-136, т. 7, д.п.).

 

Именно на тази среща е взето решение да се създаде ОРГАНИЗАЦИЯ, която да действа на територията на Р България и която се финансира от саудитската фондация „Ал –Уакф ал – ислями“. Бил съставен и  документ на арабски език от  българските участници.

Видно от  заключението на вещите лица доц.Е. и ст.асистент Д.  (вж л. 133-134, т. 7 д.п)., включващо и  превода на документа,  той представлява учредителен протокол и  е със следното съдържание:

„Днес, четвъртък, 11.04.1426 г.х. (20.05.2005 г.) в Мека, в близост до свещената Кааба, се сключи споразумение с нашите братя М.А., А. (И.) Х. и С.М. за следното:

Свикване на Организационен съвет между тримата в началото на всеки месец, като това продължи 6 последователни месеца, след което ще се прецени кога [на какъв период] да се свиква.

М. се определя за Административен директор на Съвета. /Подпис/

Шейх А.Х. се определя за Отговорник (зачертано „по агитацията /  призива към исляма” – да‘уа) на местната общност./Подпис/

Шейх С.М. се определя за Ръководител на договора (араб). мудир ли л-ахд) и Координатор на Съвета. /Подпис/

Шейх А.Х. се определя за Отговорник на домовете за агитация / призив към исляма (буйут да‘ауиййа)./Липсва подпис./

Пълномощия на Съвета:

А) Осъществява ръководство и администрира благотворителната, агитационната / проповедническата (да‘ауи) и учебната / обучителната (та‘лими) дейност към [клона на] Институцията/Организацията (му’ассаса) в България.

Б) Извършва оценка на осъществяваната от Институцията/Организацията дейност в България и нейното подобряване, когато това е възможно; отчитане на дейността пред Централата (ал-мактаб ар-ра’ис).

В) Предлага проекти и нови агитационни дейности, съгласува ги между членовете си и подава предложенията си за разглеждане в Централата.

Г) Обсъжда постъпващото от Централата и го привежда в изпълнение между членовете”.

 

В съдебно заседание, след възражение на подсъдимите  С.М. и А.Х.  вещите лица Е. и Д.  коригираха част от превода на протокола, като изясниха, че оригиналният текст е писан на ръка с молив, което е важно за арабския език, тъй като едно удебеляване може да промени значението на думата. Според вещите лица трябва да отпадне словосъчетанието  учредителен протокол, което да се замести с протокол за споразумение. Доц.Е. уточнява, че думата „организация“  не може да се замени с „фондация“ (вж. л.19, т.3, н.д.). Вещите лица изясняват, че ако са използвА. думата протокол, то това е било, за да се опише документът. Отделно те предлагат думата  организационен  да бъде заместена с думата координационен, в частта, където С.М. е посочен за учредител на договора да се преведе като ръководител на института, думата договор се заменя с институт. Отпадат и първите три думи от т.6 А и остава само благотворителност, като вещите лица посочват превода на текста по т.6 б.А по следния начин: Пълномощията на Съвета са: ръководи благотворителната, проповедническата и обучителна дейност (вж. л. 17-гърба, 18 и 19, т.3,  н.д.)

 

С оглед на направените корекции съдът приема следния превод на документа:

 

Протокол за споразумение

Днес, четвъртък, 11.04.1426 г.х. (20.05.2005 г.) в Мека, в близост до свещената Кааба, се сключи споразумение с нашите братя М.А., А. (И.) Х. и С.М. за следното:

Свикване на Координационен съвет между тримата в началото на всеки месец, като това продължи 6 последователни месеца, след което ще се прецени кога [на какъв период] да се свиква.

М. се определя за Административен директор на Съвета. /Подпис/

Шейх А.Х. се определя за Отговорник(зачертано „по агитацията /  призива към исляма” – да‘уа) на местната общност./Подпис/

Шейх С.М. се определя за Ръководител на института и Координатор на Съвета. /Подпис/

Шейх А.Х. се определя за Отговорник на домовете за агитация /  призив към исляма (буйут да‘ауиййа). /Липсва подпис./

Пълномощия на Съвета:

А)Осъществява ръководство и администрира благотворителната, проповедническата  и обучителната  дейност към (клона на) Институцията/ Организацията (му’ассаса) в България.

Б)Извършва оценка на осъществяваната от Институцията/ Организацията дейност в България и нейното подобряване, когато това е възможно; отчитане на дейността пред Централата (ал-мактаб ар-ра’ис).

В)Предлага проекти и нови агитационни дейности, съгласува ги между членовете си и подава предложенията си за разглеждане в Централата.

Г) Обсъжда постъпващото от Централата и го привежда в изпълнение между членовете”.

 

Видно от заключението на вещото лице Б.А., изготвил графологическа експертиза подписът на 8-ми ред в ляво от текста върху документ на арабски език, е положен от св. М.А.; подписът на 9-ти ред в ляво от текста, е положен от  подс.А.Х. и подписът между 9-ти и 10-ти ред от документа е положен от подс.С.М.. В документа липсва подпис, положен от А.Х., който е вписан в протокола, но не е взел участие в срещата ( вж. л.222 - 230, т.7, д.п.).

 

На срещата проведена на 20.05.2005 г. в Мека,  Саудитска Арабия е основана ОРГАНИЗАЦИЯТА от подсъдимите, български граждани  С.М., А.Х. и св.М.А. - с двойно гражданство. Дейността й се осъществява в България. В протокола за споразумение изрично се сочат и организационни дейности, необходими за започване на дейността й: свикване на координационен съвет в продължение на 6 месеца. След изтичане на този срок е предвидена възможност участниците в организацията  да  преценят  кога и за какъв период ще  свикват този орган.  Посочени са и функциите на всеки един от учредителите,членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА - подсъдимият С.М., ръководител и  координатор;  подсъдимият А.Х., отговорник по агитацията на местната общност, св.М.А. - Адм.директор на съвета. Предвидено е дейността на Съвета да се отчита пред Централата като предлаганите проекти и нови агитационни дейности се съгласуват между членовете на организацията, преди да се подадат за разглеждане в Централата. В протокола е посочено, че всичко което постъпва от Централата ще се привежда в изпълнение между членовете й.

Посочените  дейности  на ОРГАНИЗАЦИЯТА: благотворителна, проповедническа  и обучителна са легалните средства с които се преследва постигане на политически цели, а именно проповядване  на салафитската идеология.

Подсъдимият М., който бил определен за ръководител и координатор,  участвал по време на престоя в Мека  в обучения за подготовка и писане на отчетни доклади и организиране на административни дейности. Тези обучения  му били необходими с оглед определените му функции  в ОРГАНИЗАЦИЯТА и за осъществяване на дейностите й. За участието си в  семинарите, по време на престоя в Мека  той получил дипломи (свидетелства),  всички на арабски език. (вж. превода извършен от доц. Е.и, ст.асистент Д. - л.134 д.п.). Подсъдимият получил свидетелството от саудитския Център Ktc KAFAAT Training&Consultations / араб.  Център за обучение, назначаване на работа и консултации/  в уверение, че е присъствал на обучение: „Подготовка и писане на отчетни доклади”, проведено на 15.4.1426 г.х. / 23.05.2005 г.  Под свидетелството  има подпис от Директор на Центъра – С.и.А.ал-М.ар-Р.. Второто свидетелств, което получил подсъдимия М. е  издадено  от саудитския Център Ktc KAFAAT Training & Consultations (араб. Център за обучение, назначаване на работа и консултации)  в уверение,  че е присъствал на обучението  „Административни дейности”, проведено в периода 6–7.04.1426 г.х./14–15.05.2005 г. под което е поставен подпис на Директор на Центъра – С.и.А.ал-М.ар-Р. (вж. л. 38, т. 4 д.п).

 

След завръщането си  подс. М. продължил своята  активна дейност ръководител и координатор на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Той продължил  да изготвя отчети за дейността си (от м.юни 2005 до 24.09.2010г. вкл. по делото са приложени 21 отчета –в ж.л.118-132 д.п.). След месец юни 2005г. всички отчети са на бланка – образец на Световната ислямска лига, подписани са от подс.С.М. и са подпечатани с печата „Курс за имами гр.Сърница“. В тях  подсъдимият  отразявал проведените проповедите, петъчните молитви в джамиите, работа с младежи, жени, интелектуалци и пр., писането и превеждането на религиозна литература.      

Като най-важно събитие в сферата на религиозната дейност подсъдимият М. отбелязва в отчет № 27 от 27.06.2005г. – “ В България има около 1 млн. мюсюлмани и в повечето области, където живеят те, е разпространено невежеството (джахл)”, а като противоречие/ конфликт: “Най-важният конфликт е между студентите, учили и завършили в арабски страни, които се опират на салафитския метод (ал-манхадж ас-салафи), и старите имами, които използват О.ския и суфийския метод (ал манхадж ал-‘усмани уа с-суфи)”. Като най-разпространените:  „религиозни нововъведения“ М.  сочи: “Празнуването на рождения ден на пророка М. (кира’ат ал-маулид), посещението на гробове / гробници на светци. (вж.л. 118-119, том 7 , д.п.).

Тези отчети били попълнени на специални – бланки – образци на Световната ислямска лига, които той подписвал и подпечатвал с печата  „Курс за имами - Сърница“ и изпращал до Директора на Дирекция „Религиозна агитация“ към Световната ислямска лига.

В отчет 28 от 24.09.2005г. подсъдимият посочил кои институции провеждат религиозна агитация в страната (ал-му’ассасат ад-да‘уиййа): Ал-Уакф ал-ислами; Ат-Тайба ал-Х.ййа;  Ан-Надуа ал-‘аламиййа   (вж.л. 120, т.7,  д.п.). В  отчети № 37, 38, 39, 40  подсъдимият М. посочил, че  наред с другите си дейности, изнася и поучителни проповеди. Отчел също, че такива проповеди е изнесъл пред група учители и учителки в държавното училище (ал-мадраса ал-хукумиййа) в Сърница, отделно и пред група интелектуалци (М.ккафун) мъже и жени. В отчет № 30 за периода от 27.12.2005 до 25.03.2006г. наред с другите дейности, отразил за първи път, че превежда книга по ислямско право (фикх) (вж.л. 122, т.7, д.п.). Тази дейност посочил и в последващи отчети - № 31, 32, 33, 34 и 35.

В бележник,  И. при претърсването проведено в дома му  са открити хронологично от последните листа на бележника към първите следните записки, които съдържат: (вж.л.141-142, т.7, д.п) телефонни номера на стационарни и мобилни телефони в България, като в повечето случаи  е отбелязано само първото име на техния притежател. Изписани са номера на лица от Саудитска Арабия:  З. (Р.), З. (факс), А.-GSM. Написани са и телефонни номера на организации в  Саудитска Арабия: “Комитет за възстановяване на джамии и благотворителни дейности“, Р., списък на лица и получени от тях суми в лева, долари или евро през м.октомври, ноември, декември 2005г., както и през месеците – януари - юни 2006г. За месеците: октомври, ноември, декември 2005г., както и януари, февруари, март, април, май, юни, ноември 2006г. и януари 2007 г. са нанесени суми за разходи по пера, отбелязани на арабски: хранителни продукти, печат, телефон, електричество, транспорт, охрана, помощ. Отбелязан е и телефон на М.,  Англия,  Централна джамия и списък на лицата (О., Абу А., Х.), от които получава съответни заплати в лева и евро в края на 2006 и 2007г.

 

След завръщането си в България, тримата участници в  ОРГАНИЗАЦИЯТА предприели действия за нейното укрепване и  разширяване, както и привеждане в изпълнение на планираните дейности. Усилията били насочени към българското население, което изповядва мюсюлманска религия и живее в района на Родопите, както и към роми, живеещи в Пазарджик и Пловдив. Чрез лични контакти откривА. сподвижници, както между образовани българи мюсюлмани, вкл. завършили образование  не само в Медина,  Саудитска Арабия и др. арабски страни като Йордания и Сирия, така и сред неграмотни и непросветени  роми.

 

В периода м.май 2005г. - м.март 2008г. били извършени редица дейности към изграждане на нейни структури  в различни населени места и наБ.не на членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА, които се присъединили към нея през м.март 2008г. Тогава била приета и  План програма за дейността, която детайлизирала целите й, както и подробен бюджет за изпълнението им.

 

От представени писмени доказателства по делото е видно, че с решение  № 166  от 05.02.2007 г. по ф.д.№ 606/2006г. на Окръжен съд Смолян по повод заявление от  подс.Н.Д. от с.Борие, община Рудозем, обл. Смолян в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при Смолянски окръжен съд е вписано сдружение в частна полза с Н.нование: “Център за опознаване на исляма“ със седА.ще в гр.Рудозем което се представлява от управителят - подс.Н.Д.. С протокол от заседание на общото събрание на сдружението от 28.07.2008 г. е прието решение за прекратяване на сдружението ( Вж.л.205-213, папка 4 н.д.). Към настоящия момент няма вписано решение в регистъра за юридически лица с нестопанска цел на СмОС за прекратяване на сдружението. Видно от доказателствата по делото сдружението е  издало две книги с религиозно съдържание на български език  „Фъкх“ с автор, подс. С.М.  и „Призоваване към исляма“. (вж.л. 214-216, папка 4, н.д.).

През 2007г. е издадена книгата „Фъкх“, с автор подсъдимия М.  (приложена като веществено доказателство по делото, по негово искане). Тук трябва да се отбележи, че подс.М. отразявал в отчетите си, че   превежда книга със същото заглавие – вж .отчети 30, 31, 32, 33, 34, 35 - л.122 - 123, т.7, д.п.). Книгата е озаглавена „Фъкх“, като в подзаглавие е посочено: Наука, която се занимава с шариатските задължения на човека към Аллах и към хората.Намаз.Оруч.Зекят. Хадж. Курбан. Никях.Търговски взаимоотношения.

В предговора на книгата е посочено, че тя е съобразена основно с Ханефийския мезхеб,  изповядван в България,  а в някои въпроси е споменато мнението на други имами със съответното доказателство. При внимателния прочит на книгата обаче, става ясно, че тя е напълно съвместима със салафитската доктрина изповядвана от подс.М. и останА.те подсъдими по делото. В случая е без значение посочването на определен „мезхеб“, защото темите са отнесени към съвременни икономически и обществени явления, които осезаемо излизат извън рамките на чисто догматичните философско- правни школи.

Това се вижда в  цитираното на стр.107  в т.5.4. „ за приобщаване към Исляма – зекят, който се дава на хора/не мюсюлмани/които са се насочили към Исляма или са новоприели религията“, както и в т.т.5.7 - Даване на зекят за Джихад – при война в името на Аллах, за подпомагане на войската и на хора, които призовават към исляма“.

При уредбата на  чисто правните въпроси, като встъпване в шариатски брак /никях/; развод - основания и права на съпрузите; наследяване /мирас/ и принципи за разпределяне на наследството, авторът прави коментари съобразени със салафитската идеология, а не с правните разпоредби. Отношението на жената към съпруга  на стр.133 сочи:  “ няма право да излиза без разрешението на съпруга си и да прави нафире оруч“;  при неразБ.телство между съпруга и жената посоченото на стр.134, б.е – „лек бой с цел унижаване, а не нараняване.“  Относно лихвата и лихварството авторът си позволява да прави коментар  на стр.154, като посочва, че:  „Някои ще кажат, че в днешно време е трудно човек да се предпази от това, още повече, че живеем в не мюсюлманска страна, но това не е така, защото този, който се страхува от Аллах, ще намери начин, дори и да е трудно, а едно нещо, колкото и да е трудно, толкова е по-голяма наградата за него“.

 

Трябва да се отбележи, че и  други подсъдими предприели действия за регистрация на юридически лица с нестопанска цел извън инкриминирания период.

Подсъдимите Н. Г. и Ю. Г. регистрирА. фондация „Искра“ през 2004г. с решение № 2790 от 01.10.2004г. по ф.д.№ 1478/2004г.  Окръжен съд  Благоевград, със седА.ще и адрес на управление с.Горно краище, община Белица, обл.Благоевград. Това, че фондацията се  занимава освен с благотворителна така и с религиозна дейност се установява от молба вх. № 40 от 08.03.2006г. до Мюсюлманско изповедание, с която  фондация „Искра“ е поискала разрешение за осъществяване: на съвместна дейност за развИ.е на всякакви разрешени от закона религиозни дейности, свързани с духовното изграждане на обществото и придобИ.е на основни знания за религията и осъществяване целите и задачите й. (вж.л.10-15, папка  3,  н.д.).

 

Подсъдимият А.Х. регистрирал няколко юридически лица: фондация „Иршад“ по ЗЛС с решение № 1 от 23.12.1991г. по ф.д.№ 29608 / 1991г. на СГС със седА.ще в гр.С. с управляващ: М. А. Х. и членове на КС А.Х.Х. и Б. М. П.. . Фондацията е вписана в рег.5, стр.70.  По ТЗ регистрирал ЕООД “ Прозрение - 1424“ (вписана с решение № 1 от 02.07.2003г. по ф.д.№ 6872/ 2003г.  на СГС, партиден № 77117, рег.1, т.909, стр.194.

През 2006 г. било регистрирано от подс.А.Х.  НПО Сдружение „Съюз на мюсюлманите в България“ по ЗЮЛНЦ. Сдружението е регистрирано с решение № 1 от 27.06.2006 г. по ф.д. № 3860/2006г. на СГС, партиден № 13243, рег.5, т.272, стр.135 (вж. Апис регистър).  Подсъдимият  е вписан като управител на това сдружение. Същото е известно и като Сдружение на новите мюсюлмани (новоприели исляма) - т.нар конвертити (вж. показанията на св.идент .№ 003, л. 424 гърба, т.2, н.д.).

 

Подсъдимият А. М. А., от гр.Пазарджик, който е с основно образование и през 2004г. завършил в гр.Сърница училището/курса за имами, ръководен от подс. М.  и започнал да  развива активна дейност   (вж.л.228-239,т.3 н.д.). В гр.Пазарджик, пред ромите в кв. „Изток“  подс. А.М.А. декларирал пред сподвижниците си, че е ученик на С.М. и проповядва „чистия ислям“. Той използвал идеи базирани на религията, но с екстремистка насоченост, включващи открити призиви за джихад като религиозно задължение на мюсюлманите, неучастие в политическия и социален живот на държава, управлявана не по законите на шариата, а по светски закони. Подсъдимият А. бързо намирал привърженици сред местните мюсюлмани от ромски произход, част от които с нисък,  дори без образователен статус (вж. показанията на св.идент.№ 003). Подсъдимият А. нямал разрешение от районния мюфтия да проповядва, тъй като за имам на “Е(А)бу Б.” джамия в ромската махала, гр. Пазарджик бил определен св. И. М., известен и като Б. (вж. л.414 - 415, т.2, н.д., както и л.15-17, т.10 от д.п.). Въпреки това подсъдимият А. основно проповядвал в джамията почти всеки петък, като проповедите му били на турски език, на арабски били само цитатите от Корана, а всички разяснения и разговорите след това – основно на турски език. Подсъдимият проповядвал навсякъде: в кафенета, по градинки, на сватби, на погребения. Св.М. в показанията си сочи, че  както той, така и А.  изповядват „селяфитския ислям“. Според св.М. в джамията „Ебу Б.“  петъчни проповеди е изнасял и подс.А.С., св.М. Д. и др. като заявява: “…и техните проповеди бяха селяфийски - искам да кажа от течението на селяфизма..“. За салафитските идеи на подс.А. сочат в показанията си и св.Б.З., председател на джамийското настоятелство на джамията „Ебу Б.“ (вж. л 413 - 414, т.2, н.д., както и л.13-14, т.10, д.п.), св.С.М. (вж.л.415 - 416, т.,2, н.д., л.22-24, т.10 д .п.) , св.Я.М. (вж.л.261, гърба - 262, т.3, н.д.).

“…След 2005 г. подс.А. започна да проповядва омраза към хората, които не изповядват исляма. Имам предвид християните и евреите…...“ (вж. показания на св.идент.№ 005, л.535, т.2, н.д.).

Подсъдимият А. в проповедите си сочел, че демокрацията е против неговите разБ.ния, че е лош строй, отъждествявал я със слободията и злодеянията.  Жената трябвало да си седи в къщи, а не да ходи на работа. Празници били само Курбан Б. и Рамазан Б., проповядвал да не се празнува националния празник, Гергьовден, нито рожден и имен ден, нито пък да се слагат мартеници.  Празникът Б., който според традиционния ислям се празнувал от мюсюлманите в четвъртък  „бил преместен“ от подс.А. в петък (…той го направи в петък, защото в арабските страни бил в петък..“) - (вж. показанията на св.А., л.14, т.9, д.п.). С външния си вид мъжете от квартала започнА. да се придържат към този от времето на Пророка, с което демонстрирА., че са приели идеите на салафитите за връщане към корените на исляма, като носели по-къси, широки панталони, пуснА. си дълги бради без мустаци и къси коси. Подсъдимият А. продължил да проповядва активно, намирайки  нови последователи не само в кв. Изток на Пазарджик, но и в  кв. Столипиново на гр.Пловдив  и през следващите години.

 

В началото на 2008 г. подс.И.Д., който започнал работа в  като началник отдел „Иршад“ в Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание  уведомил подсъдимите С.М., А.Х., А.Х., Х.Ш. и св.А., че в гр.Истанбул,  Р Турция ще се проведе  среща, под формата на образователен семинар, организиран от  представители на “Ал - Уакф ал - ислями” от Саудитска Арабия, на която ще присъстват представители от различни държави на Балканския полуостров. Разноските се поемА. от организаторите. На 26.03.2008г. за Истанбул заминА. подсъдимите М., А.Х., Х.Ш., И.Д. и св.М.А.. Подсъдимият А.Х. отпътувал на следващия ден - 27.03.2008г. (вж.справки: л.71, 73, 76, 80, 84, 88, т.51, д.п.). Подсъдимите и св.А. отседнА. отседнА. в хотел в гр.Истанбул.

На срещата/семинар присъствал и един от ръководителите на фондацията от Саудитска Арабия  Шейх Х.М.. На тази среща присъстващите получили  конкретни указания как да сформират структурата на ОРГАНИЗАЦИЯТА и да предложат бюджет за нейното финансиране. Целта била български граждани да ръководят ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Първоначално  срещата била между всички представители, а в по-късен момент представителите от всяка държава били отделени, за да приемат плана за работата на ОРГАНИЗАЦИЯТА за страната си. Била  раздадена предварително  подготвена програма, преведена от арабски на български език  от вещото лице Ал.Ш. и озаглавена:  Проповеднически план на бюро България-2008г. по християнското летоброене.  Той включвал проповеднически програми, в които били поставени четири цели: 1/.Подготовка за религиозни кадри; 2/.Подготовка за проповедническа дейност; 3/.Запазване на ислямската идентичност; 4/.Подобрение на образа на ислямската благотворителна дейност.

Към плана били приложени таблици, в които се посочва начина за изпълнение, съответно бюджета за реА.зация на мероприятията.(вж.л.150-л.154, л.171 - л.174, л.186 - л.197, и л.326 - 328 папка 5, експертиза  на в.л Ш., н.д.). Относно  основното възражения на подсъдимите във връзка с превода от арабски език на български език на думата „проповедник“,  вещото лице Ш. изяснява, че в речника са посочени и други значения на думата (която има същия корен да‘уа, което означава призив) като  синоними:  зовящ, призоваващ, агитатор, пропагандист, поборник. Вещото лице обаче е категоричен, че най-точния превод е  този, който той е посочил, а именно „проповедник“.

 

За реА.зиране на първата цел: подготовка на религиозни кадри били предвидени 7 обучителни мероприятия - чрез семинари / програми, като се посочва  място и време за провеждането им, както и съответния бюджет. За всяко едно от мероприятията са приложени и Правила.

Видно от първата таблица бил предвиден  управленчески курс за проповедници с времетраене от 3 дни до седмица и бюджет от 1000 евра (€). Посочени са и Правилата за провеждане на курса, като в т.5 е дадена възможност: курсът да се проведе от чуждестранна страна и присъстващите проповедници да получат дипломи (вж.л.150-гърба, папка 5,н.д.). За научен педагогически семинар за проповедници, който ще се проведе 3 пъти годишно в различни райони били предвидени 12 000 €. За провеждане на семинара са посочени и Правила (вж.л.151,папка 5, н.д.). За допълнителни проповеднически срещи в района на проповедниците за един ден - веднъж на всеки 4 месеца били предвидени 3000 €, както и Общи правила за провеждане на програмата. В т.5 от тези правила се предвижда проповедниците на всеки четири месеца да изпращат отчет на Бюрото (вж.л.151 гърба, папка 5,н.д.). За подготвителни курсове на отличили се проповедници са предвидени 3000 €, посочени са и Общи правила за провеждането им. В т.2 е посочено:  „Сред подходящите курсове са (курс по английски език, турски език, счетоводство, предприемачество, администриране, фотография, връзки с обществеността, компютърна грамотност). Изрично е посочено: „Тези курсове трябва да са от официални институти (вж.л.151гърба - л.152, папка 5,н.д.).  За създаване на бюро за всеки проповедник са предвидени 3000 € и съответно Общи правила, в които в т.1 е отбелязано: “Отделът води отчет на всички книги и записи, дадени на проповедника и в светлината на него протича снабдяването на проповедника с научните книги и подходящите записи.“ (вж.л.152, папка 5, н.д.). За курсове за имами, в които да участват имами на джамиите (40) за всеки курс – съответно в северната част и в южната част със срок от една седмица били предвидени 5000 €. Посочени са и съответните Общи правила за провеждането им (л.152 гърба, папка 5, н.д.). За управление на проповеднически дейности били предвидени 500 €, както и Общи правила за провеждането на програмата (л.152 гърба - л.153, папка 5, н.д.).

 

За реА.зиране на втората цел: подготовка на проповедническата дейност били планирани 4 мероприятия / програми. Това са проповеднически домове за ученици от държавната гимназия, като се предвижда да участват ученици от възпитателния орган (15-25), за което са предвидени 5100 €, съответно и Общи правила за провеждането (вж.л.153, папка 5, н.д.). За възпитателни органи при проповедниците (проповеднически кръжоци), в които да участват отличилите се ученици и проповедници не е предвиден бюджет. Приложени са общи правила за провеждане (вж.л.152-л.153 гърба, папка 5, н.д.). За помощ на ислямските организации били предвидени 1000 €, съответно посочени и Общи правила. В тях са посочени следните изисквания: “1.Посещение от страна на бюрото и комитета(напр.издаване на фетфи); 2.Изпълнение на проект за разговяване по установения път; 3.Подпомагане чрез книги, записи и образователни подходи; 4.Пращане на хадж, на някои видни лица-мюсюлмани; 5.Доставка на дарения от благодетели; 6.Покана на техните отговорници на различни организирани от бюрото мероприятия; 7.Разпространение на копия от посланието.“ (вж.л.153 гърба-л.154, папка 5, н.д.). За събрание на ръководствата на призива, в което да участват (20-30) от местните ръководещи  проповедници били предвидени 1800 €. За място бил посочен - Главния център. Приложени са и Общи правила (вж.л.154-155 гърба, папка 5,н.д.).

 

За реА.зиране на  третата цел: дейности по запазване на ислямската идентичност били планирани 7 мероприятия/програми. По програма дейностите на проповедника по отношение на масата хора били предвидени 1500 € . Съответно и Общи правила за провеждане на програмата, като в  т.1 е посочено: Всички проповедници се придържат към утвърдения график,в който са посочени техните задачи. Той се предава в отдела в първия месец.(вж.л.154 гърба, папка 5, н.д.). В програмата Сътрудничество със студентските и ученически съюзи в университети и гимназии било предвидено да се извършва през цялата година, като обхваща всички студенти и ученици, но средства от бюджета не се предвиждат. Изготвени са и Общи правила за провеждане на програмата (вж.л.171, папка 5, н.д.). За програмата  Призив в ислямските училища били предвидени 3000 €, както и Общи правила за провеждането (вж.л.171, папка 5 н.д.). За курсове по ислямска култура, на които да участва интелигенцията и които да се провеждат през събота и неделя за срок от два месеца били предвидени 6000 €. Изготвени са и Общи правила за провеждането им (вж.л.171 гърба, папка 5, н.д.). За програмата „Бдения през Рамадан били предвидени 1500 €, както и Общи правила за провеждането им (вж.л.172, папка 5 н.д.). За курс за възпитание на жената, за който били предвидени да участват 30 от представителките на интелигенцията за бюджет били определени 8000 €. В т.7 от Общите правила за провеждането е отразено:  Да се спазват шариатските норми  (Курсът може да се провежда едновременно с този за мъже, при спазване на шариатските норми) (вж. л.172 гърба, папка 5, н.д.). За програмата Проповеднически обиколки  в най-нуждаещите се села са предвидени 1500 €. Посочени са и Общи правила за провеждане на програмата. (вж. л.172 гърба -173, папка 5, н.д.).

 

 

За реА.зиране четвъртата цел: за подобрение на образа на ислямската благотворителна дейност били планирани пет мероприятия/ програми. В първата – отворена среща с отговорните лица в държавата са предвидени 500 € за две срещи годишно. Посочени са и Общи правила за провеждане на програмат (л.173, папка 5, н.д.). За конвои с проповеднически помощи за най-нуждаещите се села (два конвоя годишно) са предвидени 4000€, както и Общи правила (л.173 гърба,папка 5,н.д.). За библиотека и постоянна проповедническа изложба са предвидени 2000 €, като за място и срок за прилагане е посочено БЮРОТО. Посочени са и Общите правила (л.173 гърба - л.174, папка 5, н.д.). За радиопрограми били предвидени 3000 €.В Общите правила се състоят от 8 изисквания. В т.5. от тези правила е посочено: да се избягват деликатни теми като политика или такива които възбуждат общественото мнение и подобни. т.6. - нито едно предаване да не се излъчва в ефир, преди предварително да бъде пуснато на отдела за призива и да бъде утвърдено от управителния съвет; т.7.Потвърждаване на споменаването на името на организацията при подготовка на програма (л.174, папка 5, н.д.). За програмата „Доброто послание“, която трябва да се прилага ежемесечно и е предвидена за 3000 бр. интелигенция са предвидени 2000 €. Изготвени са и Общи правила за провеждане на програмата (л.174 гърба, папка 5, н.д.).

 

На срещата в Истанбул в края на м.март 2008 г. бил приет и Финансов баланс на ОРГАНИЗАЦИЯТА(вж.л.326-л.328, папка 5, н.д.).

За  годишната дейност на ОРГАНИЗАЦИЯТА били предвидени общо 219 360 евра (€) разпределени по пера както следва:

 - Разходи на бюрото:  на месец - 1850 €, за година - 22 200 €;

- Обезпечаване на асоциациите: на месец - 5950 €, за година - 71 400 €;

- Ученически домове: на месец - 3810 €, за година - 45 720 €;

- Заплати и разходи на проповедниците: на месец 4900 €, за година -58 800 €;

- Информационен център: на месец - 1030 €, за година - 12 360 €;

- Списания за мюсюлманите/С.: на месец - 240 €, за година - 2880 €;

- Сайт в Интернет: на месец - 500 €, за година - 6000 €.

За годишни проекти в програмата (с уточнение: тези проекти имат независим бюджет, който се определя от българското бюро и се утвърждава от бюрото на организацията в Риад)  разпределението по пера било следното: сезонни проекти: летни курсове, разговяване на постещите, курбан; други: отпечатване на книги - 10000, със забележка: отпечатване на 4 книги;  изпращане на студенти за обучение в Медина: билети и разходи - според броя на студентите; 

Направена била и разбивка на перата от баланса, като за бюрото Сърница били предвидени общо 1850 €, от които за директора ( С.М.) - 600 €, разходи на директора на бюрото - 1000 €, а за директора на проповедническата дейност ( И. Д.) - 250 € ( вж.л.326 гърба, папка 5, н.д.)

Предвидени са и средства за регистрираните в съда и действащи юридически лица, като фондация „Вяра“ с управител А.Х., НПО Сдружение на мюсюлманите в България“ с управител, подс.А.Х., “Център за опознаване на исляма“ с управител подс.Н.Д., фондация „Искра“ с управител Н. Г.. Вещото лице Ш. в превода сочи тези формирования като „асоциации“, но различията в Н.нованията при превода не означава, че се отнасят за други, различни юридически лица (вж.л.326 гърба - 327, вкл. и гърба, папка № 5,н.д.).

-За асоциация „Вяра“ бил предвиден бюджет 22500 €, от които за Директора на асоциацията ( А.Х.) - 450 €; за проповедник (М. А.) - 250 €; за проповедник (М.) - 350 €; за проповедник (А. Х.) - 350 €; за проповедничка (М.) - 200 €; за чистач -100 €; за наем — 300 €; за текущи разходи и охрана - 250 €.

-За асоциация на новите мюсюлмани - общо 1450 €, от които  за Директора на асоциацията (А. Х.) - 350 €; за проповедник (М. Ю.)- 350 €; за наем - 300 €; за гориво, охрана и др.разходи - 200 €; за Интернет сайт- 250 €.

-За асоциация по запознаване с исляма (център Смолян) – общо 1100 €, от които за Директор на асоциацията (Х.Ш.) - 350 €; за Зам.директор (Н.Д.) - 350 €; за разходи - 200 €; за наем - 200 €;

-За асоциация „Ан-Нур“ за жените - общо 550 €, от които за Директор на асоциацията 200 €; за проповедничка (М.) - 150 €; за секретарка -100 €; за разходи -100 €;

По делото липсват данни  за регистрирано юридическо лице с управител подс. А. М.. Били предвидени  обаче средства и за асоциация на ромите с директор А. М. - общо 600 €. От тях за Директора на Асоциацията (А. М.) - 200 €; за проповедник (А.) - 150 €;  за разходи -100 €; за наем -100 €;

В бюджета били предвидени средства и за  пет ученически домове, както следва:

- Дом за ученици Велинград - общо 550 €:  за заплата куратор/надзорник О. - 250 €; за заплата куратор/надзорник (М.) – 200 €; за храна - 65 €; за ел.енергия, вода, отопление - 300 €;

- Дом за ученици Велинград - общо 720 €, от които: за заплата куратор/надзорник (А.) - 370 €; за наем - 200 €; за разходи - 150 €;

- Дом за ученички Благоевград - общо 620 €, от които: за заплата куратор/надзорник - 250 €; за наем - 220 €; за разходи - 150 €;

- Дом за ученици (С.) - общо 350 €, от които: за  заплата куратор/надзорник  (И.) - не е посочена сума; за наем - 200 €; за разходи - 150 €;

- Дом за ученици (Пловдив) - общо 720 € от които: за  заплата куратор/ надзорник (Х.Х.) - 370 €; за наем - 200 €; за разходи - 150 €.

(В съдебно заседание вещото лице  Ш. уточни,  че думата  куратор, която се среща в редица области на човешката дейност е превод от арабски „мушриф“ и може да се преведе също като лице надзорник,  отговорник, ръководител и той приема, че надзор, посочена от подсъдимите е по-подходяща.)

- За Информационен център (радио и телевизия) бил предвиден бюджет общо 1030 €, от които за заплата куратор/надзорник - 370 €; заплата техник - 300 €;  консумативи - 380 €.

 

По време срещата в гр.Истанбул, Турция през м.март 2008г. представителят на  фондация „Ал –Уакф ал – ислями“  З. ад-Д. уведомил св. А., че Ръководител /Директор на ОРГАНИЗАЦИЯТА в България ще бъде подс. С.М., че ще има ново ръководство - Управителен съвет и нов план за действие. В знак на благодарност за съвместната дейност на св.М.А. бил даден почетен знак (....Дадоха ми почетен знак, че съм работил за тях, та да не се сърдя като благодарност. Казаха ми, че от сега нататък С. ще управлява и че нямат нужда от мене…“) (вж.л.11,т.9,д.п.).

 На практика подс.М. подменил св.М.А., който   през 2005 г. бил определен за Административен директор на ОРГАНИЗАЦИЯТА.  Целта била тя да се ръководи от български гражданин   “….имайки опит с налагани от българската държава административни мерки по отношение на чужди емиС., ръководили тази дейност преди години . Тези чужди граждани са екстрадирани от България като заплаха за националната й сигурност“ - (вж. л. 423, т.2, н.д.,  разпит на св.идент.№ 003). В тази насока са и показанията на св.М.А..

 

В ОРГАНИЗАЦИЯТА постъпили нови членове - това са присъстващите в  Истанбул подсъдими  Х.Ш.,  А.Х. и И. Д.. По същото време към организацията се присъединили и подсъдимите Н.Д.,  А.А.,  А.С.,  М. К., Н.Г., Ю.Г.. Активната проповедническата дейност на подсъдимия А.М.А. сред ромското население на Пазарджик и Пловдив,  не останА. незабелязани от ръководството  и той също  бил приет за член на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Подс.Б.У. се присъединил към ОРГАНИЗАЦИЯТА малко по - късно, след завършване на обучението си в Медина, Саудитска Арабия.

Всички присъединили  били наясно за идеите на ОРГАНИЗАЦИЯТА, нейните цели, начин на функциониране, финансиране и отчитане дейността й. (вж. списък л.326 гърба - 327, папка 5, н.д.)

 

По време на срещата бил приет и бюджет за заплати на проповедниците (вж.л.325-326, папка 5, н.д.). Подсъдимите са посочени в списъка с имена, суми, район на действие.

От списъка  е видно, че за ръководителя, подс. С.М., с район Сърница е предвидена заплата 600 € и разходи - 1000 €;

 За членовете  съответно:

- за подс.А.Х. (посочен в превода като А.Х.) с район С. заплата-350 € и разходи - 500 €;

 - за подс. А.Х. с район Юндола - заплата 450 € и разходи - 200 €;  

 - за подс.И.Д.  (посочен в превода като И.Д.) - с район С. – заплата 250 € и разходи - 100 €;

 - за подс.А.С. с район Велинград - заплата 200 € и разходи 100 €;

         -  за подс.А.М.А. (посочен в превода като А.М.) с район Пазарджик -заплата 200 € и разходи 100 € ;

 - за подс. Н.Д. с  район Смолян – заплата - 350 € и разходи 100 €;

 - за подс.А.А. (посочен в превода като А. А.) с район Благоевград – заплата 350 € и разходи 100 €;

 - за подс. М. (М.) К. с район на действие Лъжница заплата 350 € и разходи 100 €;

- за подс.Х.Ш. (посочен в превода като Х.Ш.) с район Рудозем –заплата 350 €, разходи 150 €;

- за подс.Б.У. (посочен в превода като Б.У.) с район Мадан - заплата 350 €, разходи - 100 € ;

- за подс.Н. Г. (посочена в превода като Н. Г.) с район Краище - заплата 200 € и разходи 50 €.

(Вещите лица арабисти - доц. Е. и ст.асистент Д., както и Ал.Ш. изясняват, че превода на имена на български език е в зависимост от вариантите на изписване и произнасяне на арабски език. Различни варианти съществуват и в изписването и произнасянето на едни и същи думи и Н.нования и в писмени доказателства - документи, приложени от страните по делото, вкл. от   подсъдимите).

 

    Подсъдимите/членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА трябвало да отчитат работата по изпълнение на Програмата, като изготвяли  ежемесечни отчети в табличен вид. В тях следвало да се посочи извършената дейност, като отбележи  кога, къде, пред кого са провеждА. срещите, семинари, проповеди, петъчни молитви и пр. След това  тези отчети трябвало да се  изпращат по електронен път до пощенската кутия на подс. С.М.. Някои от отчетите са предавани от подсъдимите на подс. С.М. написани на хартия. Той от своя страна  обработвал цялата информация,  за да  може да подготви месечни и годишен отчети, които бил длъжен да  изпрати в централата на фондацията в Саудитска Арабия. 

 В тази насока е  И.ото от дома на  св. М.А.   “ писмо от З. И. М. ад-Д. (Председател на комисията към Ал-Уакф за България) до С.М. с дата 04.06.2008 г.  със следното съдържание: „Моля се на Аллах ……. Надявам се да обсъдите с нашия брат М. и да изпратите първия годишен отчет за 2008г., както и финансови отчети за месеците (1, 2, 3, 4) на 2008 г.…..3. Изпратете името на банката, където е сметката на Организацията (ал-му’ссаса), номера на сметката и града, в който се намира банката.” (вж. л.138, т.7, д.п.).

В отговор на писмото, подс. С.М. е изпратил 6-месечен доклад със снимки адресирано  до:  достопочтенния брат / С. Аш-Ш., Аллах да го опази „ръководител на българския комитет”, под формата на електронно писмо. В него най - общо се говори за извършената проповедническа дейност  (вж. л. 53-54, т. 6 д.п., както и л.63 гърба, л.64, л.64 гърба от папка 5, н.д.), като са приложени и снимки.  На една от тях се вижда пано, на което е логото на фондацията „Ал-Уакф ал-ислями”. На следващата снимка се виждат подс. С.М., издадени брошури, както и присъстващи на проповеди – деца,  жени и мъже).

 

От м.март 2008г. започнала активна дейност по осъществяване на предвидените в Плана дейности. ЗапочнА. да се наемат квартири в Благоевград (за студентки), С. и Пловдив (за студенти), в които се изнасяли лекции и проповеди от подсъдимите А.Х.,  С.М., А. А., от св. Х.Х. и др. Наема за квартирите се заплащал от бюджета, утвърден от фондацията „Ал-Уакф ал-ислями“ от Саудитска Арабия.

От показанията на св.М.А. се установява, че съпрузите Н. и Ю. Г.  били отговорници за наетите апартаменти в Благоевград, като подс.М. им давал пари, с който подс.Ю. Г. заплаща ток, вода, наем, занимава се с организацията (вж. л.14, т.9, д.п.). Междувременно подс. И.Д. докато работел като началник  отдел „Иршад“ в Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание издал 2 бр. удостоверения на подс.Н. Г., че я назначава за отговорничка да контролира и възпитава студентките в гр.Благоевград, пребиваващи в квартирата на Мюсюлманското изповедание. Първото удостоверение е изх.№ 190-1 от 17.10.2007г. и се отнася за квартира на  на ул. “***“ № 30 (вж.л.15, папка № 3, н.д.). На 13.11.2008 г. издал  удостоверение  изх.№  272-1, в което удостоверил че я назначава за отговорничка да контролира и възпитнава студентките пребиваващи в гр.Благоевград, в квартира към Мюсюлманско изповедание, намираща се на ул. “К.и М.“  № 2 (вж.л.30, папка 2 ,н.д.). Същото удостоверение издал и на подс.Ю. Г. с изх.№ 271-1 от 13.11.2008г. в уверение, че е назначен като отговорник да контролира и възпитава студентите в гр.Благоевград, пребиваващи в квартирата към Мюсюлманско изповедание, намираща се на ул. “К.иМ.“ № 2  ( вж. л. 29, папка 2, н.д.). От доказателствата по делото, обаче се установи, че през периода 2005г. - 2010г. религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“  не е наемала квартири и семейство Г. никога не са имА. трудови правоотношения с Главното мюфтийство.

По делото е приложен отчет (вж.л.56 гърба, папка№ 5, н.д.), изпратено на 30.12.2008 г. от подс.А.  А.до подс. С.М. с 1 файл на арабски език, представляващо таблица, съдържа информация за проповеди на богословска тема, проведени в населените места: Сатовча и Плетена.

Приложен е и отчет от св.Х.Х. - електронно писмо изпратено на 23.02.2009г. до подс. С.М. с 2 прикачени файла на арабски език, представляващи таблици с отчет от м. октомври 2008г. на лицето Х. М. Х. за проведени между 01.10.2008г. и 28.12.2008г. проповеднически мероприятия: проповеди, лекции, учебни часове в различни населени места като: Сатовча, Плетена, Благоевград, Пловдив, Фъргово, Кочан, С., Вълкосел, Д.н, Краище, Късак, Пашово. В отчета се съдържа информация и за броя на присъстващите на съответните мероприятия. (вж.л. 34, 35 и 55, 56 папка 5, н.д.).

След проведената среща в края на м.март 2008г. в Истанбул , където е приет  План  за дейността ОРГАНИЗАЦИЯТА, тя вече била  структурирана, и с утвърден бюджет. В нея членувА. всички подсъдими, с изключение на подс.Б.У., който се присъединил реално към нея след завръщането си в България през  м.май 2009г.

Финансирането на дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА било изцяло от Саудитска Арабия, като основно се извършвало чрез изпращане на пари в брой.  Парите се пренасяли до България  по различен начин - чрез изпращане по лица, отишли на Х.лък, чрез изпращане на суми по български студенти обучаващи се в Саудитска Арабия, по хора пътуващи в  командировка, както и чрез арабски емиС. на организацията. В тази насока са показанията на св. Х. М. Х., на св. М. А.ев З., св. М.А. (вж.л.12 гърба, т.9 , д.п.), св. иден. № № 002 и 003, както и от писмени доказателства приложени по делото.

На територията на страната  парите,  идващи от централата в Саудитска Арабия, са се предавА. на ръководителят С.М. или от други регионални отговорници, като подс.И. Д. - за района на Благоевград (вж. показанията на св. идент.№ 003-л.423 гърба, т.2, н.д.). Той от своя страна  ги преразпределял на работещите в ОРГАНИЗАЦИЯТА. За получаваните от подс. С.М. средства, свидетелите никога не са се разписвА. върху документ, бил той ведомост или разписка. Сумите обикновено били получавани месечно,  но в отделни случаи парите можели да се получат за два – три месеца наведнъж. Свидетелите знаели, че парите идват от Саудитска Арабия. На свидетелите им било известно, че тези пари не идвА. по банков път, а се носят на ръка, но кой ги донася и по каква схема се разпределяли, не им било известно.

В показанията си св.идент.№ 003 (вж.л.423 гърба, т.2, н.д.) сочи, че за периода 2008г. до 2010г. местната организация е получила финансиране в размер на 400 000 евро. Парите пристигА. в България  чрез нарочни куриери, като най - големите суми пари се внасят по време на хадж, чрез организирани групи от поклонници, които ходят до Мека и Медина ежегодно. Парите се разпределят между участниците в групите в хаджа в размер под изискуемите за облагане в митническите деК.ции.

От писмо изпратено от св.М.А. до Аш-Ш. става ясно, че  след м.март 2008г. ОРГАНИЗАЦИЯТА вече действа активно, макар и да не е регистрирана, кой е ръководителят, какви са неговите функции, дейността на проповедниците, проблеми във връзка с функционирането й, както и кой осъществява нейното финансиране. Писмото е  от 24.11.1429, съответстваща  на 22.11.2008г. по Грегорианския кА. (вж.л.101-106, папка 5, н.д.).

Свидетелят подробно описва дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА: “…пиша ти този отчет за да си ясно осведомен относно за дейността а работещите в България и моля да приемеш думите ми като думи на радетел за мюсюлманите и на човек, желаещ да запази парите на мюсюлманите“.

Относно начина на работа на ОРГАНИЗАЦИЯТА свидетелят сочи, че: “Първо е необходимо да определите дА. искате дейността да е официална или тайна. ДА. да е тайна и да роботи всеки брат или искате да е официална. Тогава предлагам Ал-Уакф да бъде официално регистриран в България като клон на Ал-Асл в Холандия, което е лесно изпълнимо, като се вземе под внимание, че България членува в Европейски съюз. Така преводът на парите ще се осъществява официално чрез Ал-Асл. А ако не искате да работите под името Ал-Уакф, то може дейността да се осъществява чрез съюза на мюсюлманите, който официално е регистриран в съда. Този съюз иска брат А. и по този начин дейността ще е официална и от друга страна ще спестим пари на Ал-Уакф за наем на бюрото, защото Ал-Уакф плаща за наема на бюрото на съюза“.

Свидетелят предлага да бъде избран и нов директор на мястото на подс.С.М. и иска ясно да бъдат формулирани задачите и дейността на директора  “….ДА. неговата дейност ще се свежда само до раздаване на заплати на проповедниците и изпращане на финансови отчети, или и надзор над тях. ДА. е директор на всички проповедници или само на част от тях. ДА. директорът приема решения самостоятелно, без да прибягва до съвета…“.

Относно заплатите св.А. прави следното предложение: “….Необходимо е да преразгледате заплатите на някои проповедници, защото част от тях освен заплатите, които получават от Ал-Уакф, получават заплати и от друго място. В Турция имаше споразумение да не се назначават съпругите на братята, а сега те са включени“.

 

През следващата,  2009 г.,  отново в началото на м.май в гр.Истанбул се провела среща/ семинар организирана   от  фондация „Ал- Аукф ал-ислями“ Саудитска Арабия съвместно с фондация “Международна асамблея за ислямска младеж” . Св. Х.Х. бил уведомен и получил устна покана за  участие  от приятеля се, подс. А. А.. Свидетелят разбрал, че в мероприятието ще вземат участие лица, получили  образованието си в арабски религиозни университети. Подсъдимите С.М., М.К., А.Х., А.С., А.А. и св. М.З. преминА.  на 08.05.2009г. през ГКПП „Капитан Андреево” шосе,  посока Турция, с автобус турска регистрация,  м. „Сетра” № 3***39  (вж.справки л. 70, 73, 83, 92, 95, 98, 101, 103, 106, т. 5 от д.п.). Св. М.А.  пътувал същия ден-08.05.2009г., но с  друг автобус турска регистрация № 3***95  и преминал границата на ГКПП „Капитан Андреево” с цел „гостуване“ (вж. справка л.83, т.5, д.п.). Всички пътници посочили,че пътуват с цел „гостуване“.

Срещата / семинар се провела от 09.05.2009г. до 13.05.2009г. На нея присъствА. 32 лица,  от тях 10 участника са от България, 3-ма от Саудитска Арабия, 2-ма от Кипър, 15 от Република Македония и 3-ма от Унгария. Освен  подсъдимите С.М., А.Х., А.С., М. К. и А.А., така и свидетелите М.А., М. З., Х.  Х. и св.З. Х.З., както и още 2 лица: К.Р.А. и Б. А. (вж. Списъка на участниците - л.138-139, т.7, д.п.).

 

На срещата/семинар в Истанбул е приета Програма за работата на ОРГАНИЗАЦИЯТА в България през 2009 г., в табличен вид (вж. л. 217-207/ превода е закачен в обратен ред,  папка 5, н.д.). В нея  има таблици, част от които са попълнени. Представителите  на „ Ал-Уакф ал- ислями“ от Саудитска Арабия обяснили, че членовете на българския клон /ОРГАНИЗАЦИЯТА  сами ще трябва да попълнят празната част от таблиците и след като ги попълнят  – да ги изпратят  в Саудитска Арабия.  Там щели да  утвърдят този бюджет и ще започнат да изпращат парите, които са заявени.

Като цели били посочени: 1/Подготовка и дипломиране на шариатски кадри; 2/ Грижа за призива и образованието;  3/Съживяване на посланието в джамиите; 4/ Грижа за местните асоциации;  5/Подобряване на образа на благотворителната дейност.

За всяка една от целите са предвидени програми. При неизпълнение на някоя от целите в таблицата  попълващият трябва да се постави знак за неизпълнение.

 

Изготвена е и таблица относно пречки, които се създават от Държавата и от свързани с дейността на Бюрото.

Пречки свързани с държавата: 1.Българската държава (Специалните служби); 2.Мюфтийството.

От членовете на организацията се изисквало да дадат решения и предложения относно посочените пречки.

Пречки  свързани с бюрото:  От членовете на организацията се искало да се направят предложения и решения относно програми и проекти, които са възпрепятствА. досегашната им дейност.

Като указание е посочено, че  пречките следва да се опишат в сбита форма, а ако е необходимо да се опишат подробности на отделни листове, които се прикрепят в края на плана. Било отправено и специално предупреждение: “Внимавайте при описване на причините, пречките и решенията, защото те могат да бъдат видени от всеки. Пишете по подходящ начин, който да не предизвика последствия.“

 

Изготвени били и  таблици за Годишния финансов бюджет за 2009г, придружени със съответните разяснения. Отделните пера от бюджета са  за: работни разходи на бюрото; наем на сайта; канцеларски материА. и ксерокопие; разходи за посрещане на гости; разходи за поддръжка; поща и интернет; разходи за заверки на юридически услуги; застраховки и данъци; авиационни билети на служителите; разходи за лечение и терапия; паспорти, визи и пребИ.ие; части за компютър; комуникации и телефон; електричество и вода;  транспорт, предвижване и гориво; разходи за пропаганда и реклама; заверки и официални такси; закупуване на недвижими активи; разходи за автомобил и джобни разходи.

 

За постигане на всяка една от формулираните цели  били изготвени таблици към финансовия бюджет, със съответните приложения и разяснения.

В приложение А  (заплата на служителите) подс.С.М. е посочен като Директор на бюрото (вж.л. 209 гърба, папка 5, н.д.) .

В Приложение „В“ (обезпечаване на проповедниците) в табличен вид били посочени: имена, квА.фикация, район на проповядване, заплата и  графа Н.нована „забележки“ (вж.л.209, папка 5, н.д.)

- За подс.А.С. в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина,  район на проповядване - Южна България, заплата - 100, в графата забележка е отразено: получава заплата от мюфтийство С.;

- За подс.А.Х. - в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт  Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка: на пълен работен ден;

- За подс.А.Х. (посочен в превода като А. Х.) в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина (независимо от обстоятелството, че подс.Х. не е завършил този институт), район на проповядване Южна България, заплата 500 в графата забележки: на пълен работен ден.

- За подс.А. А. (в превода посочен като А. А.) в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка: на пълен работен ден;

- За подс.Х.Ш. (в превода посочен като Х.Ш.) в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка: няма отбелязване;

- За подс.И.Д. графата квА.фикация е посочен Ислямски институт  Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка: на пълен работен ден;

- За подс.Н.Д. в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина (независимо от обстоятелството, че същият не е завършил този институт), район на проповядване - Южна България, заплата - 100, в графата забележка е отразено: получава заплата от мюфтийство С.;

- За подс.М. К. (в превода посочен като М. К.) в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка: няма отбелязване;

- За подс.Б.У. графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка: няма отбелязване;

- За подс.А.М.А. (в превода посочен като А.М.) е посочено, че е завършил Университета „Ал-Фатх“ в Египет (невярно обстоятелство), район на проповядване - Ромските райони в България, заплата – 500, в графата забележка: на пълен работен ден;

Освен посочените подсъдими в този списък фигурират имената и на свидетелите: Х.Х. (в превода като Х.Х.), З. Ч., Ю. К. (в превода посочен като У. К.), М. З. (в превода посочен като М. З.) като проповедници, за които се определя заплата.

 

В таблица за обезпечаване на имамите на джамиите са посочени имената на Ислям от Нова Загора със заплата 400 и  Б. (св.И. М.) от джамията  „Ебу Б.“ (в превода Абу Бакар) Пазарджик със заплата 300.

За  подготовката на изпълнение на програмите и бюджетите били изготвени и Общи правила и насоки.

От фондация „Ал-Уакф-ал-ислями“  през 2009г. отделили и  бюджет  от 3000 €, за провеждане на разговяването в края на месец Рамадан и осъществяване на „проекта за съпътстващи проповеди” на територията на България (вж.ел. писмо № ********** – л.59 гърба, папка 5,н.д.).

 

Освен организационни въпроси по време на срещата в Истанбул се провел и образователен семинар. От оригинални записки на арабски език, водени от св.М.А. се виждат темите, които лекторите са изнесли пред присъстващите. Цялостният характер на оригиналните записки на арабски език е фрагментарен, тъй като е бил предназначен единствено за лична употреба от свидетеля  и е преведен на български език от вещите лица доц.Е. и ст.асистент Д.(вж.л.139-141,т.7,д.п.)

Отваряне към обществото — за необходимостта от това и начините за постигането му;

Идеи и програми за придобИ.е на познание за Закона на Аллах (шариата);

Възпитаване на младежите в ценностите на исляма;

Усърдие и енергичност;

Как да се общува с инакомислещите — култура на общуването с тях;

За грешките, за това как да поправяме грешките си как да се отнасяме към съгрешилите;

За делата, които извършваме в сърцата си, и въздействието им върху призоваващия  към Аллах;

Приоритетите в живота на призоваващите  към Аллах;

Всеотдайността  — за същността и степените й;

За идеите, отклоняващи от правия път били посочени няколко примера:

Муатазилитството ( школа в ислямската теология);

Секуларизъм - записано: „отделяне на религията от държавата”;

РационА.зъм;

НационА.зъм;

Демокрация  (в скоби е записан следният въпрос: Ако принадлежността към политическа партия и влизането в парламента представлява отклонение от правия път, то как тогава да си обясним присъствието на ислямисти в парламента?).

Черти, по които се познават носителите на идеи, отклоняващи от правия път:  Какво трябва да е отношението на мюсюлманина към тези идеи?

 

 

Начертани цели и пречки за постигането им.

 

Цели:

Осъществяване на призоваването към Аллах по интернет и с оглед на това изграждане на ислямски сайтове. Да се проявява интерес към списваните на местен език ислямски сайтове.

Осигуряване на студентски стипендии по светски науки.

Ежемесечно издаване на ислямско списание.

Изграждане на спортни центрове. Да се работи с младежки спортни центрове, като се изработват подходящи за тях ислямски програми.

Да се работи с арабската общност и да се мисли за изграждане на ислямски център за арабите в С..

Да се провежда призоваване към Аллах на терен, като се прожектират ислямски видеофилми и се изнасят лекции на публични места (непосредствено по улиците).

Да се намери подходяща форма за официА.зиране на дейността по осъществяване на призоваването към Аллах. Да се разкрие клон на действащата в Холандия фондация Ал-Уакф.

Да се намери (сформира) ислямски футболен отбор.

 

Пречки за постигане на целите:

Мюфтийството; Правителството; Забавянето на месечния бюджет; Липсата на офис на Ал-Уакф; (Това, че не е намерена подходяща форма да официА.зират дейността по осъществяване на призоваването (да‘уа) към Аллах).

 

При провеждането на срещите в Турция с членовете на организацията, водещите арабски религиозни водачи указвА., че трябва да се наБ.т кадри,  които да се изпращат на обучение в Саудитска Арабия и всеки член на организацията следва да набере поне двама човека, които да учат всяка година, за да се разраства организацията. От показанията на св. М.А. се установява, че лекторите по време на семинара обяснявА., че на хората трябва да им се говори,  че  в исляма няма демокрация,  че не трябва да бъдат приятели с християните, че който не държи на Рамазан, в Ада ще гори, че жената ако не слага забрадка,  в Ада ще гори, че исляма е правилната религия, а другите религии не са правилни, че трябва да се влезе в държавните структури, да се внедряват салафитите в държавата и за да се спечели държавата трябва да се работи с подаръци, ако трябва. Светските закони нищо не значат (вж. протокол от разпит на л.11-12 т.9 от д.п.).

Присъстващите на срещата през месец май 2009 год. в  гр. Истанбул, Турция получили диплом за участието си с логото на организаторите -фондация „ Ал-Уакф ал-ислями “.

А.А. (псевдоним на св.М.А. - вж.л.153 и л.153 гърба, т.3, н.д) изпратил на  24.05.2009г.   писмо  до Председателя на комитета по кръжоците С.-Аш Ш. (вж.л.138-139, т.3, н.д.) във връзка със заплащане на проповедниците, където се уточняват суми, получавани от друго място (в евро). В писмото е посочено, че  С. (подс.С.М.)  получава от Световната ислямска лига 200 долара, подсъдимите А.С. и Н.Д., (които работят като районни мюфтии) е посочено, че в качеството си на шейх получават по 360, Х.Ш. (подс.Х.Ш.) от селото като имам на селската джамия 260, за подс.М. К.  (в превода посочен като М. К.)  е посочено,  че получава 315, от които като имам на селската джамия 260 и 75 от държавно училище в качеството си на преподавател по ислямско възпитание, за подсъдимите  А.Х.  (в превода А. Х.),  А.Х., А.М.А. (в превод А. М.), А. А.  (в превод А. А.) не са посочени суми, а  е отразено „на пълен работен ден“, за подс. И. Д. (в превода И. Д.) е посочена сумата 250 в качеството му на шейх, като има забележка : “...братът спомена, че има възможност да остави работата към мюфтийството и да започне на постоянна основа към „Ал-Уакф..“. Накрая на списъка с приоритет е отбелязана С. М.,  дъщеря на подс.А. М., за която се настоява да й се определи възнаграждение за добрата работа.

Към списъка има и писмо, в което се описват личните впечатления на автора на писмото А.А. относно някои от подсъдимите и свидетели по делото, като се предлага на работа да бъде взета сестра С. М., дъщеря на брат А. М. (подс.А. М. А.), която се е проявила с добрата си работа сред ромските жени.

 

В изпълнение на програмите, приетите на срещите в Истанбул всеки работещ към ОРГАНИЗАЦИЯТА трябвало да изготвя месечен доклад, в който се отчита работата, извършена в полза на организацията; три пъти седмично да провежда уроци по вероучение и вярата на обикновените хора и новите мюсюлмани; да прави две лекции месечно минимум; да провежда една лекция месечно на учениците в държавните училища; да чете най-малко по едно “хутбе”/ религиозна проповед/ в джамиите и др.

 

Подсъдимият С.М. изпращал на подсъдимите по електронната поща прикачени файлове на арабски език, представляващ празна бланка „План за проповедническа дейност”. В горния ляв ъгъл има надпис „Управление на външните бюра, комитети в Източна Европа, комитет България”. В тези бланки проповедниците трябвало да отразяват дейността си, след което да  му ги върнат отново на  електронния му адрес *****. След обобщаване на данните той ги изпращал до ръководството на фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ (вж. електронно писмо № **********, изпратено на 29.10.2009 год. от подс. С.М. до неустановен потребител с 1 бр. прикачен файл на арабски език л.33 гърба - 34 папка 5, н.д.).

Св.Х.Х. получил предложение от подс. С.М. да работи за фондация „Ал-Уакф ал-ислями”. Той се  съгласил  да извършва проповеди и лекции, но не бил ограничен в избора на темата, на която говори. В замяна получавал на ръка  от подс.М. възнаграждение.

От показанията на св. Х.Х. се установява, че за проповедите, които той е изнасял е получавал възнаграждения - различни суми от 200 лв., 300 лв., 1000лв , получавал е и евро от чужбина. Сумите му са изплащани освен от подс.М. , така и от св.М.А.. Отчетите за дейността си свидетелят изпращал на подс.М.. По делото е приложено електронно писмо изпратено на 06.10.2009 г., от подс. С.М. до неустановен потребител, с прикачен файл на арабски език, представляващ отчети на св. Х.М.Х. за сумите, похарчени за разговяване в края на месец Рамадан в северните райони на България. (вж.л.21-26, л.29, папка 5, н.д.). В отчетите за месеците 7, 8 и 9 са посочени както лекции и проповеди, изнесени от св.Х.Х., така и от подсъдимия А.А. (посочен в превода като А.А.), населените места, броя на присъстващите, така и похарчените суми, като изрично е посочено (в лева).

 

В тази насока са и показанията на св. М.З., депозирани в хода на досъдебното производство и след прочитане на основание чл.281, ал.4 във вр.ал.1т.1 НПК, включени в доказателствения материал по делото (вж.л.72, т.10, д.п.). Свидетелят З. е изпращал своите отчети на електронния адрес на подс.М.: ***** след 2005г., в които е отразявал точния брой на хората присъствА. на лекциите му, колко пъти са правени, къде са проведени, като за всеки месец отчетите са изпращани със съответна бланка. Съпругата му също е водила отделни лекции само за жени и нейните отчети са били изготвяни отделно от неговите. Той само е изБ.л темата на лекциите си, като на въпроси следва ли да се празнуват празници като Коледа и Нова година, да се носят мартеници отговорът му е бил отрицателен, тъй като това не са ислямски празници. Св.З. е получавал на ръка от подсъдимия М. възнаграждения за лекциите, съпругата му също „ по около 150 € “, като тези суми са давани винаги на ръка, без разписка и ведомост: „….Когато С.М. идваше в Доспат ми ги носеше и ми ги даваше лично на мен. Не съм се интересувал от къде С. взема парите, казвал ми е, че са от външни спонсори, но не е посочвал конкретно имена“.

 

В проповедническия план на подс.А.А. за месеците  октомври, ноември и декември 2009г. (вж.л.27 - 29, папка 5, н.д. ) били включени лекции в Благоевград, които следвало да се изнесат в ден сряда пред около 20 бр. посетители. За дните събота и неделя били планирани уроци в различни населени места като Сатовча и Плетена. За същият период от време били планирани и проповеди в джамиите в селата  Сатовча и Плетена. За датите  10.10., 24.10., 14.11., 28.11, 5.12 и 19.12.били предвидени и проповеднически обиколки в селата Осиково и Вълкосел.

 

Подс.Б.У. на 19.10.2009г. изпратил до подсъдимия С.М. с електронна поща писмо с 4 бр. прикачени файла на арабски език, адресирани до С. И. А. Аш - Ш., председател на комитета за кръжоците (вж.л.29 гърба - 32, папка № 5, н.д.). В бланка изготвена от Ръководството на чуждестранните бюра, Комитети по Източна Европа, Комитет България, бил представен план за  проповедническата му дейност  за периода  от м.10 - 12.2009г. на територията на населените места гр. Мадан,  с.Боровина,  гр.Доспат, с.Студена, с. Букова Поляна, с. ГА.ще, с. Върбина, с. Буково. ПредвиждА. се лекции, уроци, проповеди в джамии, други дейности като среща с младежи на възраст над 18 години, среща с младежи на възраст под 18 години, раздаване на брошури, статия в ислямско списание „Искра“. На самостоятелен файл била изпратена и молба от Х. М. И., съпруга на подс. Б.У., за приемането й  в качество на проповедник към организация „Ал-Уакф” за 2010г. (вж.л.33, папка  5, н.д.).

 

Отново адресиран до Председателя на комитета за кръжоците С. И. А. Аш - Ш. е докладът на преподавателя на кръжок № 2 подс.Х.Ш. (в превода посочен като Х.Ш.) - (вж.л.123 гърба, л.124-127, папка 5, н.д., както и л.132-139, т.3, н.д.). В докладът се сочат личните му данни - дата на раждане, местоживеене, квартал, улица, електронна поща, владеене на езици, дипломи за образование, които притежава. Подсъдимият е отговорил и  на анкета за най-силните си впечатления от аудиозаписи,  които е слушал, както и е посочил книги, които е прочел и които са му оставили най-силно впечатление: ”Тафсирът“ на И. Катир, Тълкуване на „Градината на праведниците“ от И. Усаймин,  “Не забравяй Аллах и той ще те защити“ и тълкуване на „Джуз Ам“ от И. Усаймин. На въпрос какви важни книги или други материА., които бихте искА. да притежавате в библиотеката си, подс.Ш. е посочил:  “Книги по възпитание на деца и съвременни средства за пропаганда“. Посочено е също, че в кръжока учащите са 10-15 ученици, както и че ги занимава в събота и неделя от 10 ч сутринта.

 

Подсъдимият А.И.Х. е изпратил Планове/отчети за проповедническа дейност за периода от м.май до м.септември  вкл.2009 г. (вж. л.82-98, папка 5, н.д.), като отчетите по месеци са в обратен ред:

- за м.май 2009 г. той е посочил изнасяне на 4 бр. лекции на различни теми в Ракитово, Пашово, Костандово и Краище - всички в джамията пред различен брой присъстващи, за датите 01.05.2009, 15.05.2009, 22.05.2009 и 29.056.2009. Предвидил е и 6 бр. уроци с различни теми във Велинград, Аврамово (в джамиите) и Юндола, в  кафенето. За периода от 8 до 14 май е отразил педагогическа среща в  хотел в Истанбул. В графата изпълнено, за всички уроци е отговорил с „да“. Това се отнася и за 4 бр. проповеди на различни теми в джамиите в Ракитово, Пашово, Костандово и Краище. Отразени са и 2 бр. проповеднически обиколки: на 18.05.2009 в Брезница и на 04.05.2009 в Буково. В други дейности са отразени: среща с Главния мюфтия, подготовка за превод във Вестник за мюсюлманите, и работа в бюрото в Юндола.

- за м.юни 2009г. са отразени 4 бр.лекции в джамиите на Юндола, Черна Места и Велинград съответно на 05.06.2009, 12.06.2009, 14.06.2009 и 19.06.2009;  8 бр. уроци с различни теми в Пашово,  Аврамово,  Якоруда, Света Петка,  Пазарджик и Велинград; 4 бр. проповеди с различни теми в Юндола, Черна Места, Велинград и Пазарджик; 2 бр. проповеднически обиколки в  С. на 03.06.2009 и в Пазарджик на 26.06.2009, а в таблицата Други дейности - са посочени 6 различни дейности: среща с Главния мюфтия и проповедниците, превод на книга, среща с ръководителя на призива, участие в пропаганда - като е посочен “ дома на Муслим“ и работа в бюро.

- за м.юли 2009г. са отразени 3 бр. лекции, в джамиите на А.ово, Рохлево и Драганово съответно на 03.07.2009, 22.07.2009 и 22.07.2009; 3 бр. уроци - в джамията на  Света Петка и Велинград, 3 бр. проповеди в джамиите на А.ово, Рохлево и Драганово. За всички лекции, уроци и проповеди е отбелязано, че е изпълнено. Отразени са и 5 други дейности.

- за м.август 2009г. подсъдимият А.Х. е посочил 6 бр. лекции на различни теми в джамиите на Черна места, Велинград, Света Петка, Бабяк, Кочан и Д.н, съответно на 07.08.2009, 14.08.2009, 19.08.2009, 21.08.2009, 22.08.2009 и 28.08.2009. Отразени са и 16 бр. уроци на различни теми изнесени в джамиите на  Велинград, Пашово, Черна Места, Аврамово, Кандово, Д.о, Кочан, А.ово, Юруково и Рохлево. Посочени  са и 4 бр. проповеди в джамиите на Велинград, Черна места, Бабяк и Д.н. В проповеднически обиколки се сочат 2 бр: в Русе на 15.08.2009 - среща със завършилите ислямски институти и  в  Бързеница - на 27.08.2009 г.- проповеди и уроци. За всички лекции, уроци и проповеди е отбелязал, че е изпълнено. За други дейности е посочил:  срещи с Районния мюфтия относно планиране на проповедническата дейност, подготовка  и превод за Вестник на мюсюлманите, превод на книга и проповеднически обиколки по селат  - по повод месец Рамадан.

- за м.септември 2009г. подс.А.И.Х. е посочил 2 бр. лекции в джамиите на Побит камък и Горно краище, 16 бр. уроци на различни теми изнесени в джамии  в Конарско, Дагоново, Кандови, Велинград, Бутово, Юндола, Смолево, Огняново, Д.о, Черна места , Аврамово и Буково.  Посочил е и 2 бр. проповеди в джамията в Побит камък. За всички лекции, уроци и проповеди е отбелязал, че е изпълнен. В други дейности са отразени среща с Районния мюфтия, подготовка и превод за Вестник на мюсюлманите, проповеднически обиколки по селата по повод месец Рамадан и работа в бюрото - посочен е Юндола.

 

По делото са приложени и отчетите на подс.А.М.А. (в преводите посочен като А.М.) за периода 01.2009г. (вж.л.58 гърба-59, папка 5, н.д.) и от месеците януари до юни 2009г. (вж.л.113-119,папка5,н.д.).

- за м.януари 2009г. подс.А.М.А. е отчел 4 бр. проповеди в джамията Абу Бакар („Ебу Б.“) в гр.Пазарджик, пред 600 - 650 присъстващи с теми: „Достойнството в посещението на болен човек“, „Смъртта“, “Ако умре Адамовият син, делото му секва“ и „Осъждане на посещението на гробове“. Посочени са и 5 бр. общи лекции със съответните им теми: “Значението на единобожието“, “Достойнството на единобожието“, “Защо Аллах изпрати Пророка“ и „Божественото единобожие“, като са посочени и датите, на които са изнесени лекциите - съответно на 02.01.2009г., 09.01.2009г.,  09.01.2009г.,  09.01.2009г.  и 30.01.2009г. , както и мястото им - в едно от кафетата на Пазарджик. Посочени са и 4бр. научни уроци с предмет: Хадис - Градината на праведниците; Доктрина - С. Ал - Фаузан,  место - джамията Абу Бакр, време - след вечерната молитва, а за предмет - Сира – Началото и края е посочен квартал (Бич махала в Пазарджик). В таблицата: Други проповеднически дейности са посочени 5 бр. уроци за жени - всички изнесени;

- за м.февруари 2009г. са отчетени 3 проповеди в джамията Абу Бакр (в превода на в.л.Ш. така е посочена джамията Ебу Б.) в Пазарджик, съответно на 06.02.2009г., 13.02.2009г. и 20.02.2009г. - всички пред 600-650 присъстващи, с посочени теми: “Малките признаци на часа“ части 1 и 2 и „Прииждането на Ал - махди“; 4 бр. лекции в кафене на Пазарджик, с посочени теми и присъстващи;  4 бр. научни уроци, като освен в джамията Абу Бакр, в квартал Бич махала, е посочено и джамията на с.Алеко. В други дейности  са отразени 5 бр. уроци за жени, всички в „Малката джамия“ в квартала.

- за  м.март 2009г. са отчетени  3 бр. проповеди, всички в джамията Абу Бакр в Пазарджик, съответно на дати 06.03.2009г., 13.03.2009г., 20.03.2009г.-всички пред 600-650 присъстващи, с посочени теми: “Големите признаци на часа“, части 1 и 2 и „Що е бида“; 4 бр. общи лекции - в едно от кафенетата, пред 25,30,35 присъстващи, на 06.03.2009г., 13.03.2009г., 13.03.2009г. и 27.03.2009г.; 4 бр. научни уроци - в джамията Абу Бакр, в квартал Бич махала, е посочено и джамията на с.Алеко, с посочени теми. В таблицата: Други проповеднически дейности отново са отразени 5 урока за жени - всички изнесени в „Малката джамия“ в квартала, един път седмично, съответно пред 5 жени (получилите полза).

- за м.април 2009г. подсъдимият отчел 4 бр. проповеди, всички в джамията Абу Бакр в Пазарджик, съответно на дати 03.04.2009г., 10.04.2009г., 17.04.2009г., 24.04.2009г., всички пред 600-650 присъстващи, с посочени теми: “Големите признаци на часа“ части 3, 4 и 5 и „Що е ширк“; 5 бр. лекции в  едно от кафенетата, пред 25, 30, 35 присъстващи на 02.04.2009г., 10.04.2009г., 17.04.2009г.  и 2 бр. лекции  24.04.2009г., всички с посочени теми; 4 бр. научни уроци и 5 бр. уроци за жени.

- за м.май 2009г. е отчел  3 бр. проповеди, всички в джамията Абу Бакр в Пазарджик, съответно на дати 01.05.2009г., 08.05.2009г. и на 15.05.2009г., всички пред 600-650 присъстващи, с посочени теми: “Непразнуването на християнските празници“, “Признаците на езичника“, “Часът на възкресението“; 5 бр. общи лекции в едно от кафенетата и джамията на с.Алеко, съответно пред 18, 20, 25, 30,3 5 присъстващи, на 01.05.2009г., 08.05.2009г.,  15.05.2009г.,  22.05.2009г. и 29.05.2009г. и  5 бр. научни уроци, всички с посочени теми; 5 бр. уроци за жени - пред 3 жени, получили полза.

- за м.юни 2009г. е отчетена 1 бр. проповед в с.Исперихово на 26.06.2009г.; 4 бр. лекции в едно от кафенетата в Пазарджик, съответно пред 15, 20 и 25 присъстващи, на 05.06.2009г., 12.06.2009г., 19.06.2009г. и 26.06.2009г. и 3 бр. научни уроци - в джамията Абу Бакр, в квартал Бич махала  и джамията на с.Алеко, всички с посочени теми; 5 бр. уроци за жени - пред 3 жени, получили полза.

В резултат на активната проповедническа дейност на подс. А., осъществявана със съдействие на ръководителя на ОРГАНИЗАЦИЯТА подс. С.М. и  на Районния мюфтия на Пазарджик  подс.А.С., ромското население в кв.Изток на гр.Пазарджик било силно повлияно от салафитската идеология. Подсъдимият започнал да изнася проповеди и в кв.Столипиново на гр.Пловдив. В проповедите на подс.А. се откриват призиви за джихад като религиозно задължение на мюсюлманите, отхвърляне на демокрацията, призиви за неучастие в политическия и социален живот на държава, вкл. участие в избори и представителни органи, призиви за правораздаване по законите на шариата, а не на светската държава, противопоставяне на основни човешки права като равенството на мъжете и жените и религиозна свобода.

Подсъдимият А. убеждавал своите последователи, че както мъжете, така и  жените трябва да се обличат така, както по времето на  Пратеника (Вж. в тази насока въпросът, който подс.А. постави на св.М.Х. в съдебно заседание проведено на 04.07.2013г. (вж.л.188, т.3, н.д.)

В резултат на проповедите на подс.А. и неговата дъщеря се променило и облеклото на жените в кв.Изток на гр.Пазарджик. Първоначално съпругите на най-приближените му хора, а след това и други млади жени започнА. да се обличат с  черни бурки (широко наметало, с което се покрива главата и част от лицето). Този вид облекло е характерен за жените от Близкия изток и най-вече за Саудитска Арабия, където официална е  салафитската доктрина,  но в  България такова облекло е непознато за жените мюсюлманки, включително живущите в района на Родопите.

Относно облеклото на мюсюлманите св.М.Х. в показанията си сочи: “… За мъжете облеклото е задължително от пъпа до под коленете. От пъпа на горе си е негова работа как ще се облича. Жената е длъжна да бъде покрита – главата, ушите, шията и врата, ръцете от китките на долу може да се виждат, както и лицето може да се вижда. Главата трябва да е покрита. Жената трябва да бъде покрита, като е необходимо дрехата която я покрива да не е прозираща, също да не е тясна и да показва отделни части от тялото…“ (вж.л.186, гърба, т.3, н.д.).

Според него се приема се, че лицето е позволено да се вижда и  ръцете от китките надолу също се виждат. “ Това е цяла наука в Хадис за облеклото. Бурката също е позволена в Исляма. От там нататък кой както иска. В България жените преди са се забулвА. по специален начин, самата бурка по този начин такава дума не се използва. Това е хиджаб. Това, че се забулват със самите забрадки това го има в Исляма. Без  значение какъв цвят е забрадката.“(вж.л.188, т.3, н.д.).

В тази насока са и  показанията си св.Н.П. (вж.л. 597-598, т. 2, н.д.).  Той изяснява, че бурката и нихаб не са характерни за България. Според него при мюсюлманките има разнообразие, вкл. и странно облекло: пъстро, с шалвари, с шамии, но никъде обаче няма бурки. Според него след 2005 г. мюсюлманките определено започнА. да имат арабска визия. За това имало значение семейната среда, влиянието на имамите, които налагат тази визия на жената с оглед опазване на нейния морал спрямо Корана. Въпреки това много мюсюлманки са запазили стария начин на обличане.

В тази насока са и показанията на св.А.Х. (вж.л.617, т.2, н.д.), който живее в с.Кандови, община Велинград и работи като секретар на Районното мюфтийство Пазарджик. Той заявява в показанията си:  “…В нашето селище жените мюсюлманки ходят облечени абсолютно нормално – със забрадка, предполагам всеки е виждал как ходи една помакиня, дълго облечена, без бурка със забрадка.  Цветни са забрадките. Няма забрана от никой жените да ходят с бурки, нито има предписание да се ходи с бурки..“.

                Видно от заключението на вещите лица Е. и Д. (вж.л.152, т.7, н.д.). в наши дни Саудитска Арабия изнася огромно количество религиозна литература, вкл. и литература, посветена на мюсюлманските жени. В нея се поставя акцент върху чисто биологическите особености на женския пол, които онагледяват мястото на жената в света, отредено й според интерпретацията на уаххабитските улеми. Изхожда се от предпоставката, че понеже жените са слаби (да‘иф) елементи, враговете на исляма („неверниците”-куффар, „лицемерите”- мунафикун и западните хора) използват мюсюлманските жени (повдигайки въпроси като тези за техните права или за булото), за да нанесат вреда на ислямската общност (умма).

По повод снимките на жени мюсюлманки със забрадки съгласно Правилника за издаване на български лични документи (приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. /ДВ бр. 8/2010 г.)  и отказа на някои от тях да се снимат съгласно нормативното изискване се състояла голяма обществена дискусия, в която е участвал активно и подс.Н.Д., в качеството си на Районен мюфтия на гр.Смолян. В тази дискусия се обсъждал и въпросът относно облеклото на жените, изповядващи ислям.

         Тук трябва да се отбележи, че въпросът за снимките на жени изповядващи мюсюлманска религия в документи за самоличност е бил поставян  още през 2002г. на вниманието на ВАС съгласно чл.125, ал.2 от Конституцията, по реда на чл.12 и сл.във вр.чл.5, ал.1, т.1 ВАС с искане за отмяна на т.12 от Приложение № 3 към Правилника за издаване на български документи за самоличност, приет с ПМС № 61 от 02.04.1999г., обн.с ДВ бр.33 от 09.04.1999г.  Този текст е аналогичен на чл.9, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи и приложение № 5, както и чл. 22, ал.1 от Закона за българските лични документи  (обн.ДВ бр.12 от 12.02.2010г.). Петчленен  състав на ВАС с решение  11820 /19.12.2002г.  по адм.д.7035/2002г. е постановил, че тези условия за снимки не представляват дискриминация и се отнасят както за мюсюлманките, така и за православните, католическите монахини и др. (вж.л.131,папка 4, н.д.). В  същото решение е посочено: “ Няма спор, че регламентираните изисквания за снимките върху документите за самоличност  са пряко свързани с осигуряване защита на обществения ред и сигурността в Р България. Обществено оправдано е ограничаването на личното право за сметка на обществения интерес. В случая обаче чрез допускане на снимки на лицата и с шапки и забрадки, с открИ.е само част на ушите и незначителна част от косата е осигурен разумен и оправдан баланс на личното право и обществения интерес.“

След приемане Плана за дейността  на ОРГАНИЗАЦИЯТА през пролетта на 2008г. сред мюсюлманската общност в района на Смолян възникнал конфликт, който съществува и към настоящия момент. В резултат от дейността на Районния мюфтия Н.Д. и местните имами Х.Ш., Б.У. се стигнало до открити конфликти  между техни млади привърженици и т.нар.  традиционА.сти, които според тях не спазват религиозните разпоредби и извършват ритуА., забранени от салафистката идеология.  Районния мюфтия подс.Д.  издал Заповед № 79/ 27.01.2009г. във връзка с възникнА.те проблеми относно погребенията на мюсюлмани от длъжностните лица (имами), съгласно чл.58, т.1 и 2 от Устава, приет на НМК 19.04.2008г. (вж.л.158, папка 4, н.д., както и л.600, т.2, н.д.). Много мюсюлмани реагирА. на тази заповед, считайки, че им са нарушени техни права и са дискриминирани. В показанията си св.Н.П. сочи, че през последните години се е появило социално напрежение, тъй като някои мюфтии ( визира подс.Н.Д.), са се противопоставили на светските закони. Отделно в неговия район се отказват погребения на мюсюлмани, които не са с арабски или турски имена (вж.л.596 гърба, л.597, т.2, н.д.).

 

В изпълнение на Плановете за 2008г. и 2009г.  всеки един от подсъдимите започнал да изпълнява поставените му задачи с оглед положението което заемал в ОРГАНИЗАЦИЯТА. Проповедниците на ОРГАНИЗАЦИЯТА също се активизирА. и с мълчА.вото съгласие на Районните мюфтии на Пазарджик и Смолян  започнА. да изнасят проповеди, лекции, беседи не само в поверените им джамии, но и в други населени места, проповядвайки идеологията на салафитското направление на исляма. Проповедта засяга цялостното индивидуално и социално поведение на възпитаваните в нея мюсюлмани. Навсякъде, включително и в български условия, характерни признаци за практическото налагане на уаххабитския салафизъм в отделни местни общности са, например, нА.чието на коренно различно от традиционното за българските земи отношение към погребалните обреди и осъждането на практики от местната религиозна традиция, свързани с отдаването на почит към мъртвите и поддържането на техните гробове.

 

 

Дейност на подсъдимите:

Подсъдимият С.М. е сред първите българи, които след промените завършват Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска  Арабия. Същият се ползва с доверието на ислямски фондации, вкл. и ръководството на фондацията  „Ал-Уакф ал-ислями“ . По време на престоя и  обучението си в Саудитска Арабия подсъдимият М. възприел салафитската доктрина, която проповядва ислям, различен от традиционния за България. Както вече се посочи, след завръщането в България, се установява в родния си град Сърница, назначен е за имам в една от джамиите на  Сърница. Като духовно лице започнал да практикува нетрадиционни за българския ислям порядки. Дълги години ръководи  курс за имами и един от най - изявените му ученици е подсъдимия А. М. А., духовен водач на ромите в кв.Изток,  гр.Пазарджик.

В обясненията си  подс.С.М. заявява, че никога не е ръководел, нито пък членувал в организация, която си е поставила за цел да извършва престъпления, като  проповядва антидемократична идеология. Твърди, че  през 2005г.  е бил изпратен  в качеството си на директор на курс от Главното мюфтийство в Мека. Документът представлява споразумение  на подписА.те го да си помагат в работата. Твърди, че Главното мюфтийство го е изпращало  на различни семинари, вкл. и тези в  Истанбул през 2008 и 2009г. Заявява, че фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ е фондация, която се занимава с благотворителна, но не и с престъпна дейност. При претърсването в дома му били И.и проповеди, които са му  върнати като неотносими към обвинението. Сочи, че е написал книгата „Фъкх“, на която още в предговора е отбелязано, че е съобразена с ханифитския ислям.

Заявява, че никога не е проповядвал антидемократична идеология, нито пък верска омраза. Работи като имам в Сърница, назначен от Главния мюфтия. Член е на комисията по фетва. Категорично заявява, че не е получавал суми от Саудитска Арабия и доходите му са от трудовото му възнаграждение като имам. Заявява, че познава подс.А.М.А., който му е бил ученик през 1999/2000г. и след това не е имал никакви контакти с него.

 Съдът  като прецени събраните по делото  доказателства в тяхната съвкупност намира, че обясненията на подсъдимия М. са продиктувани от защитната позиция, която той е избрал и се опровергават по категоричен начин от свидетелски показания, експертизи, писмени и веществени доказателства

Както вече се посочи  подсъдимия М., така и останА.те подсъдими членуват в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“, регистрирана по ф.д.№ 1659/2003г. на СГС. В дейността си като имам в джамията в Сърница, едновременно с това  и член на комисията по фетфи, той е бил длъжен да спазва  Устава на „Мюсюлманското изповедание“.

Твърдението, че  бил командирован  и е участвал в срещи,  обучения и мероприятия в гр.Мека, Саудитска Арабия през 2005 г. и гр. Истанбул,  Р Турция през м.март 2008 г. и  м. май 2009г. със знанието на Главно мюфтийство не е подкрепено от доказателства. Липсват  както писмени, така и гласни доказателства, че подсъдимият М. или някой друг от останА.те подсъдими  е бил командирован  на посочените срещите / семинари, както и че тези мероприятия са под контрола и одобрението на Главното мюфтийство – няма представени командировъчни заповеди, липсват и отчети за тези мероприятия.

 От писмените доказателства, приложени по делото (вж.  т.5, д.п.) е видно, че подс.С.М.  на 14.05.2005 г. при излизане от Р България през ГКПП Кап.Андреево, е обявил че заминава за Турция с цел екскурзия. Пристигнал е в България на 03.06.2005г. на същия ГПП (вж.л.72,т.5,д.п.). 

 На 26.03.2008г. на ГКПП Кап.Андреево, при излизане от Р България също е отразил, че  заминава за Турция с цел екскурзия. Пристигнал е обратно на 30.03.2008г. (вж.л.71, т.5, д.п.).

При отпътуването от България  на 08.05.2009г.  отново през ГКПП Кап.Андреево за Турция подсъдимият е отбелязал, че целта на пътуването му е гостуване. Пристигнал е обратно на 14.05.2009г. (вж.л.70, т.5, д.п).

Начина за командироване на участници в международни обучения и срещи се изяснява  от показанията на свидетелите М. Х., Главен мюфтия на „Мюсюлманското изповедание“ и св. В. А - Зам.Главен мюфтия.

В показанията си св.М.Х. (вж.л.187, т.3, н.д.)  уточнява, че за всички мероприятия, които се организират в чужбина участниците са длъжни да поискат разрешение от Главното мюфтийство: ..“понякога ние изпращаме наши имами и мюфтии които да участват в такива форуми, понякога участвам аз или мои заместници. Също така ние каним духовници извън страната, които също осъществяват контакти с нашите служители. Ние сме дА. разпоредба на наши служители при положение, че дойдат външни хора, независимо какви са и от къде са те, да ни сезират за това. Заедно с това, ако някой иска да отиде извън страната, той трябва да иска разрешение от нас, освен ако това пътуване не е частно. Що се касае до мероприятие  той трябва да има покана за това мероприятие, и трябва  да има разрешение да напусне страната…“. (В тази връзка може да се види   Заповед № 127 от 01.10.2013г. издадена от Главиня мюфтия относно командироване на делегация до Саудитска Арабия за периода от 02.10.2013г. до 02.11.2013г., приложена на  282, т.3, н.д.).

В този смисъл са и показанията на св.В.А. (вж.л.189 гърба-192, т.3, н.д.). В показанията си той е категоричен, че когато български мюсюлмани отиват на някакви срещи или на обучение в чужбина, районните мюфтийства са длъжни писмено да искат разрешение от Главния мюфтия разрешение за да напуснат пределите на страната. Имамите също. “… В писменото искане те посочват целта на тяхното пътуване. Като се върнат те дават отчети на съответната структура, дА. на районното мюфтийство или на главното мюфтийство, в повечето случаи те се публикуват в сайта на главно мюфтийство. Възможно е някой от тук присъстващите да са били на обучение в чужбина, и по - конкретно в Истанбул, но аз не знам“.

 

Подсъдимият М.  е един от основателите на ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Както вече се посочи, през м.май 2005г. подс. С.М. е  участвал в  среща в гр.Мека, Саудитска Арабия, където на 20.05.2005г. е учредена  ОРГАНИЗАЦИЯТА. Присъствието му в Мека  за периода от 14.05.2005 г. до 03.06.2005 г. е установено по несъмнен начин, вкл. и от обясненията му,  протоколът за споразумение от 20.05.2005г, документи на арабски език, грамоти, отчети. В тази насока има и гласните доказателства - показанията на св.М.А., както и и заключение на вещо лице  относно подписа положен под протокола за споразумение.

 Подсъдимите С.М. и А.Х. и св.А. са съгласувА. волята си за постигане на  политически цели чрез благотворителна, проповедническа и обучителна дейност на създадената от тях ОРГАНИЗАЦИЯ. Тя си е поставила за цел да се проповядва салафитска идеология противопоставяйки се  на принципите на демокрацията, незачитане на основни човешки права като равенството на мъжете и жените и религиозна свобода, вкл. и налагане на шериатска държава.

Видно от протоколът за споразумение подс.М. е един от тримата учредители, който  е определен за Ръководител  на  Института и Координатор на съвета. С оглед определената му позиция на Ръководител и Координатор, той  е  обучаван  как да се постигнат целите й, чрез поставяне на общи и конкретни задачи, вкл. подготвка  за писане на отчетни доклади, за  извършване на административна дейност. Подсъдимият М. е канен и  участвал в много срещи,  обучения,  семинари проведени в Саудитска Арабия и Турция на разноски на фондация „Ал-Уакф ал-ислями“.

Обясненията на подс.М., че протоколът за споразумение от 20.05.2005г.  изразява волята на тримата - подс.М., подс.Х. и св.А. за взаимно подпомагане в работата им са нелогични и  неправдоподобни. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимите М. и Х. и св.А. са поддвържА. Д. отношения и контакти и в България. Подс.М. и св.А.  живеят в гр.Сърница, а подс.Х. в с. Аврамово, намиращо се недалеч от гр.Сърница. Това споразумение е можело да се постигне и в България и да се състави на български език, ако действителната му цел е била „взаимно подпомагане“ както твърди  подс.М..

Трябва да се отбележи, че в дейността си като духовни лица подсъдимите  С.М. (имам) А.Х. (ваиз), са заемА. и  заемат  отговорни постове в структурата на  религиозната институция „Мюсюлманското изповедание“. Те са били длъжни да спазват и се ръководят в дейността си от Устава за духовно устройство и управление на  „Мюсюлманското изповедание“ в Р България и  приетите въз основа на него Правилници. В тях подробно са описани  правата и задълженията им като духовни лица.

В случая подсъдимите са  създА. паралелна структура, действаща извън  официалната дейност в България на религиозната институция  „Мюсюлманско изповедение“, регистрирана съгласно Закона за вероизповеданията. Тази структура по - късно  се  сраснала организационно и с  някои от местните структури на „Мюсюлманското изповедание“ , действащи на териториите на Пазарджишка, Благоевградска и Смолянска област.

Създадената  ОРГАНИЗАЦИЯ не е регистрирана в Р България, извършваната от нея дейност - благотворителна, проповедническа и обучителна не е популяризирана официално. От показанията на св.М.Х. се изяснява, че на него като Главен мюфтия не  е  известно да са изпращани суми в България от  саудитската фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ с благотворителна цел – например подпомагане на сираци (вж.л.187, т.3, н.д.). По делото е приложено писмо - отговор от  Главния мюфтия на Мюсюлманско изповедание“ (вж.л.306-307, т.3, н.д.), от което е видно, че дарения от Саудитска Арпабия от фондация Ал Уакф Ал Ислями за периода от м.март 2005 г. до октомври 2010г. в Главно мюфтийство не са постъпвА., поради което и няма отчетност.

 Напротив, дейността  на създадената  на 20.05.2005 г. в гр. Мека, Саудитска Арабия от подсъдимите  С.М., А.Х. и св. М. А.   ОРГАНИЗАЦИЯ е конспиративна, тайна. В тази насока са и указанията при изготвяне на отчетите: “Внимавайте при описание на причините, пречките и решенията, защото те могат да бъдат видени от всеки. Пишете по подходящ начин, който да не предизвика последствия “- (вж.л.212 гърба, папка 5, н.д.). Конспиративната  дейност на ОРГАНИЗАЦИЯТА се извлича основно от писмените доказателства приложени и прочетени по делото - отчети, писма, извлечени посредством Съдебно –  техническата експертиза, изготвена от вещото лице А. К. на компютърни информационни данни, намерени в компютрите на подс. С.М. и св. М.А., И.и електронни писма от електронните им  пощенски кутии. Част от  И.ите като веществени доказателства по смисъла на чл.109 НПК  документи и отчети, които са на арабски език са преведени от вещите лица арабисти - доц.Е. и ст.асистент Д. ( вж. л.107-л.143 т.7, д.п.), а останА.те - като компютърно информационни данни от вещото лице Ш. (вж.папка 5 , н.д., както и л.119-152, т.3, н.д).

Подсъдимите С.М. и А.Х. и св. М.А. на 20.05.2005 г. учредяват ОРГАНИЗАЦИЯ, която впоследствие се разраства, структурира и чиято основна цел е проповядване на салафитска идеология. В района на Родопите - области Пазарджик, Смолян и Благоевград започва да се проповядва ислям, различен от традиционния за българското население, изповядващо мюсюлманска религия. Освен проявите на битово равнище чрез традиционната празнично – обредна система, традиционния ислям се е утвърдил в резултат на развитието на българската държава, която се опира на западноевропейските принципи на отделяне на държавата от църквата и свободата на съвестта. Традиционният ислям не претендира за политически позиции, не се опитва да налага ислямско законодателство, не служи като основа на политическа идеология. За него е характерно мирното съществуване с други религиозни общности.

Чрез салафитската идеология подсъдимият М. и останА.те подсъдими  искат да заменят традиционно - битовия ислям с политически ислям, като уахабизмът, който съществува както в умерени, така и в радикални версии. При единия, и при другия вариант обаче, са нА.це едни цели – не признаване разделението на държавата и религията, като са различни средствата за налагането му.

Във връзка с възражението на подсъдимите относно характера и нваименованието на създадената на 20.05.2005г. ОРГАНИЗАЦИЯ се изясни следното:

В превода на вещите лица доц. Е. и ст.асистент Д., създадената структура -  ОРГАНИЗАЦИЯТА  е посочена  като  „ Институцията / Организацията (му’ассаса) - (вж. л.134 т.7, д.п.). В съд.заседание вещото лице доц.Е. изяснява, че глаголът му’ассаса означава буквално основаващ. Според него когато се създава, учредява нещо се използва този термин, поради което и те са сложили наклонена черта в извършения от тях превод на  арабската дума (му’ассаса)  Институцията / Организацията  в И.ия от дома на подс.М.  ръкописен текст на арабски език. Никъде в превода вещите лица не са посочили Н.нование на ОРГАНИЗАЦИЯТА (вж.л.19, т.3, н.д.).

Вещото лице Ш., който е превел изходящата и входяща електронна кореспонденция И.а от компютрите на подс.С.М. и св.А. и е посочил  Н.нованията, използвани от тях  при обозначение на ОРГАНИЗАЦИЯТА като  „ Комитет България“ , „ Бюро България “, “Ал-Уакф“.

ОРГАНИЗАЦИЯТА окончателно е структурирана през м.март 2008г., когато в нея се включват и останА.те подсъдими по делото (с изкл. на подс.Б.У., присъединил се през м.май 2009г.). На проведената в края на м.март 2008г.  в гр.Истанбул  среща на която са участвА. част от подсъдимите - С.М.,  А.Х.,  Х.Ш., И. Д. е приет  План 2008 за дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА - Проповеднически план на бюро България-2008г. , предвиден е бюджет за финансиране на  дейностите, вкл. и възнаграждения  (финансов баланс) за Ръководителя и членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Финансирането  се осъществява от благотворителната  саудитска фондация „Ал-Уакф ал-ислями“.

Подсъдимият М., който бил определен за Ръководител е този, комуто е възложено да разпределя финансовите средства, които постъпвА. от  фондация „Ал-Уакф ал-ислями“  за  дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА в Р България. Той е бил длъжен да изготвя  финансови отчети за изразходваните средства по отделните програми  приети с Плана за дейността й (вж.л. 138,т-7,д.п.). В тази насока има множество писмени доказателства-отчети, писма преведени от арабски на български език, както  и веществените доказателства –  банкноти в размер на 3000 лв., 5 795 € и 407 реала (саудитски), И.и от дома му при извършване на процесуално - следственте действия претърсване и изземване извършени в дома му в гр.Сърница. Те са намерени на втори жилищен етаж в спално помещение, под спалнята,  във вътрешен джоб на черен куфар, тип „дипломатически”. Банкнотите са били отделени с бели листчета, които са надписани „ Рудозем”, С.”. Тук трябва да се отбележи и   бележника със записки, воден от подс.Н. Г.  с надпис БУЛВЕСТ 2000, И. от дома й (вж. протокол за  претърсване и изземване - л.76, т.19 д.п.). На една от страниците, с ръкописен текст е отбелязано:   16.XII.2009г – Лекция със С.М. в гр.Бл-д. Разход 35лв. Общо разход 64лв. 980-64  = 916 лв.

За същия ден, когато подс.С.М. е изнесъл лекция пред студентки в Благоевград е направено и още едно отбелязване: 16.XII.2009г. Получени 3000 €, от тях 1200 €  заплата за юли, август и септември 2009г. Остават 1800 € =3492 лв – наем за XI, XII 2009г. и I и  II 2010г. – общо 1800лв. 3492-1800 =1692 +916= 2608 лв. за разход.“

От показанията на св.Х.Х. (вж.л.112, т.9, д.п.) и св.М.А. (вж.л.12 гърба, т.9, д.п.) се установява, че подс.М. като ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА  се е разпореждал с получаваните от фондацията суми, както и че възнагражденията на проповедниците са изплащани лично от подс.М. .

На подс.С.М., като ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА  в Бюджета за заплати, приет за м.март 2008 г.  е  определено и най-високото възнаграждение: 600 € и 1000 € за разходи (вж.л.325 гърба, папка 5, н.д.).

Подс.С.М. активно  кореспондирал с членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА, като  получавал от тях планове/ отчети за извършената проповедническа дейност по електронен път, чрез електронна поща *****  и след обобщаване на данните ги е изпращал в централата на фондацията, която ги финансирала.

С оглед на изложеното обясненията на подс.М., че през инкриминирания период от време е получавал  възнаграждение единствено от „Мюсюлманско изповедание“ за работата  си като имам в джамията в Сърница са неверни.

Обясненията на подс.С.М., че не е проповядвал антидемиократична идеология също се опровергават от гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

В (Чл.11) от Устава на „Мюсюлманското изповедание“ е посочено, че:   “Мюсюлманските религиозни обреди, молитви и празници се извършват съгласно заповедите на Великия Аллах, съдържащи се в Свещения Коран, Сюннета на Мухаммед(с.а.с), както и традициите и обичаите на мюсюлманите в Р България.“

Вече се отбеляза, че салафитската доктрина проповядва въвеждането  на  „нови“ обреди и служби, непознати до тогава на местните мюсюлмани, несъобразени с традициите и обичаите на българските мюсюлмани.

По време редовните петъчни молитви в джамията на кв. Петелци  подс. С.М.  проповядвал на различни теми, свързани с ислямското вероучение,  разработени въз основа на салафитската доктрина. Той започнал да въвежда  „нови“ обреди и служби, непознати до тогава на местните мюсюлмани, като празнуването на рождения ден на пророка М., посещението на гробници на светци. Не случайно в един от отчетите си (вж.л.118 и 119, т.7, д.п. ) той сочи, че в повечето области, където живеят мюсюлмани е разпространено невежеството (джахл) и съществува конфликт между студентите, учили и завършили в арабските страни и старите имами, които изповядват О.ския и суфийския метод. Начинът на извършване на проповедите и  поставяне скръстените пред гърдите ръце по време на религиозния ритуал, начина на извършване на погребения, показвА. на вярващите мюсюлмани съществуването на разделение между ханифитското и салафисткото течения в исляма, между  старите и отжиВ.традиции според подсъдимите и новите обреди и служби.

В изпълнение на Програмата за проповедническа дейност  на ОРГАНИЗАЦИЯТА, подсъдимият М. засилил проповедническата си дейност, като започнал да  провежда в джамията сбирки за жени в неделен ден от 10 ч. Организирал религиозни срещи и  изнасял беседи  и извън джамията - например в сладкарница, срещу училището на гр. Сърница.  В показанията си св.Ф.К. (вж.л. 419 гърба - 420, т.2, н.д.) сочи, че от възрастни хора в Сърница научила, че има разлика в проповедите в двете джамии. В резултат на това тя решила да посети проповеди и в  двете джамии, но не  открила някаква разлика, освен “някакви несъществени неща“. В тази насока са и показанията на св. А.Х.Б. (вж.л. 418, т.2, н.д.) в чиято сладкарница в гр. Сърница са се провеждА. беседите с жени. Подсъдимият изнасял проповеди и лекции в джамиите в други населени места извън тази,  в която е назначен като имам,  вкл. и в джамията „Ебу Б.“ в кв.Изток на гр. Пазарджик (вж. писмените му отчети), както и показанията на св.Я.М. (вж.л.261гърба, т.3, н.д.), св.И. И.(вж.л.289, гърба, т.3, н.д.), св.Ю.М. (вж.л.358 гърба-359, т.3, н.д).        

Обясненията на подс.С.М., че с подс.А.М.А. не е имал никакви контакти с него след 2000 г. се опровергават от показания на свидетели и документи приложени по делото. В показанията си св.И. И.ов, един от сподвижниците на подс.А. (вж.л.289 гърба, т.3, н.д.) установява, че подс.С.М. е идвал 1-2 пъти  и изнасял проповед в джамията „Ебу Б.“. Св.Ю.М. (вж. л.358 гърба, л.359, т.3, н.д.) в показанията си също сочи, че е виждал няколко пъти подс.С.М.  „в махалата“. Подсъдимият М.  е бил  добре запознат  с  дейността  на подс.А. като член на ОРГАНИЗАЦИЯТА  от отчетите му, изпратени на електронната му поща, които вече бяха подробно цитирани.

Св.С.М.заедно с подс.А. е завършил училището за имами в гр.Сърница, ръководено от подс.М.. В показанията  си  св. С.М., който живее в кв.Изток на гр. Пазарджик (вж.л.415 гърба-416, т.2, н.д.) се определя като селяфит, защото:“..За един мюсюлманин е задължително да е селяфит…….Всички в нашата джамия са селяфитии…“. Свидетелят е учил почти година в училището в гр.Сърница и заявява: “…Определено Аллах да е доволен от С.М., от А.С. и от А. М. А., те ни са ходжите, аз от тях вземах лекции от С.М.,от А.С., от А.М.….“. Свидетелят депозира показания, че съгласно течението на исляма, който изповядва мястото на жената е в дома – да се грижи за децата. Подобна теза  е развита от  подс.М. в книгата „Фъкх“ (приложена по делото като веществено доказателство по негово искане). В т.13 Права и задължения произтичащи от никяха (стр.133) той изрично е посочил: “…….Задължения на жената към съпруга: а/да се подчинява на съпруга си винаги, когато заповедта му не противоречи на религията;  в/Няма право да излиза без разрешение на съпруга си и да прави нафиле оруч…“.

Ученикът на подс.М. - св.М. в показанията  си обяснява и защо не ходи да гласува. Според него, тъй като властта идва от Аллах,  а не от човеците той не приема държавата,  поради което и не ходи на избори: “….Ние знаем, че властта идва от Аллах. Много ясно, всевишния Аллах ни е спуснал закони и тези закони за хората са най-достойни закони от Аллах…“. Св.М. е убеден, че  рано или късно държавата ни ще стане шариатска: “..ние искаме и Аллах знае кога ще стане, но държавата ще стане рано или късно шариатска. Не само държавата Ви-целия свят…“.

Подобни постановки вещите лица  откриват и в някои от книгите, И.и от дома на подс.М.. За И.ата литература  подсъдимият  собственоръчно е  отразил в  протокола  за претърсване и изземване   че   „това е ислямска литература , аз работя с нея“ (вж. л.24, т.4, д.п).

А.Х.д аз - Зиндани е автор на книгата „Пътят на вярата“, една от книгите  И.и от дома на подсъдимия. Вещото лице  гл.ас.д-р К.С. - Т. в заключението си сочи, че произведенията  и идеологията на този автор  се възприемат като програмни, тъй като в текстовете умело се използват двусмислените постановки в Корана и находчиво се обосновават. Така в посочената книга, стр.18 е записано: “Краят на раздорите по земята е свързан с идването на ислямския миротворен живот в световен план. Така, както е било през ранните ислямски епохи..“.

Идеалната държава е онази, в която са реА.зирани принципите на Божията власт и единобожие, и в която е установен всеобхватен ред на основата на шариата.  Мюсюлманите не са дарени с друга законодателна или политическа власт, освен с тази, която им е поверена от Аллах в ограничена степен, и то само в границите на шариата. Към подмяна на ценностите на правовата държава с установяване на шариата, наричан „справедлив ислямски строй“  призовава  и  цитираният автор А.Х.д аз-Зиндани (вж.л.74, т.7, д.п.).

В книгата „Прелестите на исляма“ чийто автор/преводач е св.Х. Х. (И.а също от дома на подс.С.М.) се съдържат призиви към насилие:  “….Първата цел на шариата е запазване на религията от нейното изчезване. Това се осъществява чрез…отстраняване на всеки, който я напада или разрушава, или пречи да се разширява във всички страни на земята….същността на Джихад е отстраняване на мразеното от Аллах, като неверието… стр.74“ (вж.л.76, т.7 ,д.п.).

В разделът  „Ползване на многоженството“  от същата книга се говори за  „унижения на жените“ при моногамен брак - стр.91, като се описва картина на блудство, посещение на публични домове и приятелки без ограничение при „народите, при които не се позволява многоженството“.

За неравностойното положение на жената, могат да се направят изводи от инструкциите за насилие спрямо нея: “…мъжът може да я удари, без да я наранява…трябва да не я удря по лицето и чувствителните места, които да навредят на тялото й.. “някои жени няма да се подобрят, освен чрез удряне..“

Отново подобни постановки се откриват в книгата  „Фъкх“  на стр.13 с автор М.. След цитат от  Корана: “ А онези от чието непокорство се страхувате, увещайте, после се отдръпнете от тях в постелите си и ако трябва ги удряйте. А покорят ли ви се не търсете средство срещу тях“ Аллах е Всевишен, Превелик /Ниса :34/, подсъдимият  е дал разяснение как се постъпва при неразБ.телство: “ Съпругът трябва да поясни на жената за шериатските разпоредби, относно нейните действия, като я съветва да се страхува от Аллах:  Предупреждава я; Обръща й гръб в леглото за няколко нощи; Разделяне на леглата в същата стая; Отделяне в друга стая; Лек бой – с цел унижаване, а не нараняване.“

В книгите:  „Прелестите на исляма“ и „Фъкх“ се откриват и много сходни моменти, в които се внушава дискриминация между децата. Така в книгата „Прелестите на исляма“ на стр.116 е посочено: „Благодатта в момчето е по-голяма и Аллах е предписал за него два курбана, а  за момичето един курбан“. В книгата си „Фъкх“ подсъдимият М.  на стр.143  изяснява, че при разпределяне на наследството принципа е: ако умрелият има синове и дъщери, то след като „Есхабул фуруд“ си получат процента, децата на умрелият си разпределят остатъка на принципа: на мъжкото двойно, колкото на женското.“

Сред И.ите книги от дома на подс.С.М. вещите лица  доц.Е. и ст.ас.Д. открояват следните книги:

1/ „За единение, преодоляващо разединението относно истината за делата на сподвижниците след кончината на Пророка” (Ал-‘Ауасим мин ал-кауасим фи тахкик мауакиф ас-сахаба ба‘да уафат ан-наби) с автор Абу Бакр И. ал-Араби (поч. 1148),  издателство  „Ал-Матба‘а ас-салафиййа „Салафитско издателство”, 287 стр., 1952 г., Кайро, Египет;

2/ „Уаситийско изложение на вярата” (Ал-‘Акида ал-уаситиййа), с автор Таки ад - Дин И. Таймия (поч. 1328), издателство „Дар ал-Бухари”, 43 стр., 1991 г., Медина, Саудитска Арабия;

3/ „Трите фундамента на исляма. Условията за молитва. Четирите правила” (Ал-Усул ас-саласа уа-шурут ас-салат уа-л-кауа‘ид ал-арба‘), с автор М. И. Абд ал-Уаххаб (1703–1792), издателство Риад, Саудитска Арабия.

Според вещите лица Е. и Д. книгата „За единение, преодоляващо разединението относно истината за делата на сподвижниците след кончината на Пророка” е едно от най-известните съчинения на  андалусийски учен – енциклопедист И. ал-Араби. Той принадлежи към мА.китската религиозно - правна школа (мазхаб), а книгата му е на особена почит сред представителите на салафизма, тъй като в нея се утвърждава схващането за безусловната благочестивост и добродетелност на поколението на т. нар. „праведни предци” (ас-салаф ас-С.) (вж. л.89, т.7, д.п.).

Книгата „Уаситийско изложение на вярата” е написана от И. Таймия по молба на Ради ад-Дин ал-Уасити – един от кадиите (ислямски съдии) на Уасит (в централен Ирак). Съчинението е едно от най-синтезираните и цитирани изложения на основните принципи на вярата от гледище на класическия салафизъм, за основоположник, на който се смята И. Таймия. Този негов труд се ползва с голямо влияние в рамките и на съвременното салафитско направление в исляма. НА.це са многобройни негови тълкувания, поради което той  системно е  изучаван и разпространяван (вж.л.90, т.7, д.п.).

Брошурата „Трите фундамента на исляма. Условията за молитва. Четирите правила” представя част от кратките съчинения на имам И. Абд ал-Уаххаб, чието учение, известно като „уаххабизъм”, е официалната салафитска интерпретация на исляма в Кралство Саудитска Арабия. При „трите фундамента” става дума за изложение по основни религиозни теми като единобожието, стълбовете на исляма и познаването на пророка М.. „Четирите правила”, основани на Корана,  на свой ред се отнасят до:

-   Отричане на твърденията на неверниците (куффар), с които Пророка се е борил.

- Отхвърляне на търсеното от „съдружаващите” (мушрикун) застъпничество на „светци” (аулийа’) пред Аллах.

-  Борба с хора с различен религиозен култ по подобие на пророка М., който се е противопоставял на онези, които са се кланяли на ангелите или на пророците и праведниците, или на камъни и растения. Подчертава се, че Пророкът не ги е разграничавал, а е водел борба срещу всички тях.

-  „Съдружаващите” (мушрикун) в „наши дни” [т. е. по времето на Абд ал-Уаххаб] са по-лоши от предишните, защото практикуват непрестанно „съдружаване” (ширк) – термин, който заедно с „неверието” (куфр) и вероотстъпничеството спада към най-тежките грехове в исляма (вж.л. 90, 91, т.7, д.п.).

Св.М.Х.в показанията си сочи, че: “..няма литература, която да е забранена, по-голямата част 90-95% от ислямската литература се внася от вън, по простата причина, че такава литература в България не се издава.  Ние живеем във времето на Интернет, така, че ако някой иска да се сдобие с някоя книга си внася литературата “ (вж.л.187,т.3,н.д.). т.е въпрос на избор и предпочитание е снабдяването с литература.

Вещите лица от комплексната експертиза - гл.ас.д-р К.С.-Т., доц.д-р А.Г., доц.д-р С. Е. и ст.ас.И. Д. в заключението си (вж.л.154,т.7,д.п.) правят извод, че: тематиката и съдържанието на анА.зираната литература (тук се включват и посочените  книги, И.и от дома на подс.С.М.  и писмени материА. (отчети и организационни документи И.и от подс.М.) дават основание да се заключи: “ че се следва утвърдената и изпитана схема на религиозно-агитационна дейност в полза на уаххабитското салафитско течение в исляма, което се разпространява на международно равнище с подкрепата на саудитски институции“.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че цялостната дейност на подс. М.  като ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА е  била насочена към пропагандиране и налагане на идеологията на салафитското направление на исляма, към явно  отрицание на секуларизма като основа на съвременното ни общество.

Дейността на подс. С.М. като ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА се преустановява на 06.10.2010г. когато са извършени процесуално - следствени действия по претърсване и изземване в домовете на подсъдимите на вещи, компютри и литература.

 

Подсъдимият А.М.С. е  Районен мюфтия на Пазарджишка област. Както вече се посочи, той също е получил своето  религиозно образование в Ислямския университет в гр. Медина – Саудитска Арабия. В резултат на обучението и дългия престой в Саудитска Арабия, той   приема идеите на салафитското течение на исляма. След завръщането си в Р България работи последователно като Зам.районен мюфтия (през 2007- 2008 г.). По - късно е назначен за временно изпълняващ длъжността Районен мюфтия. От 01.01.2008г. е назначен за Районен мюфтия на Районна мюфтийство Пазарджик към Мюсюлманското вероизповедание.

В обясненията си подсъдимият А.С. отрича да е участвал в организация или фондация „Ал -Уакф ал-ислями“. Твърди, че никога не се е съБ.л на едно место с всички подсъдими по делото. Сочи, че правомощията му   като Районен мюфтия са регламентирани от Устава и Правилниците на „Мюсюлманското изповедание“. С оглед на тези правомощия са и взаимоотношенията му с имами, ваизи, работа с мюсюлманите, живущи на територията на Пазарджишка област. Заявява, че носи отговорност и за всичко случващо се в пансиона в гр.Велинград. Средствата за неговото обзавеждане и функциониране били предоставени единствено и само от Главното мюфтийство. Заявява, че е приемал дарения, ръководейки се от Устава. Участвал е в образователен  семинар през м.май 2009г. в Истанбул, но твърди, че не знае кой е бил организаторът. Относно И.ите от автомобилът му средства сочи, че те са собственост на Главно мюфтийство и са били предназначени за изплащане на заплати. Обяснява, че участва в обществения живот в качеството си на Районен мюфтия, както и че никога не е проповядвал антидемократична идеология. Посещавал е джамията „Ебу Б.“ в кв.Изток на гр.Пазарджик и знае, че там имам е И. М.. Твърди, че до него не  са  отправяни сигнА., че подс.А. води проповеди в джамията.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност прие, че обясненията на подс.С., че не е членувал в ОРГАНИЗАЦИЯ поставила си за цел проповядване на антидемократична идеология се опровергават от гласни, писмени и веществени доказателства, събрани и проверени по делото.

Както вече се посочи ОРГАНИЗАЦИЯТА  учредена на 20.05.2005 в гр.Мека от подсъдимите С.М. и А.Х. и св.М.А.. ОРГАНИЗАЦИЯТА окончателно е структурирана през м.март 2008г., когато в нея се включват и останА.те подсъдими по делото (с изкл. на подс.Б.У., присъединил се през м.май 2009г.).  На проведената в края на м.март 2008г.  в гр.Истанбул  среща, на която подс. С. не  е участвал  е   изготвен и приет План  за дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА - Н.нован Проповеднически план на бюро България-2008г. В него са посочени целите на ОРГАНИЗАЦИЯТА и дейностите за постигането им. Приет е  и  бюджет за финансиране на  дейностите, който се финансира от благотворителната фондация „Ал - Уакф ал-ислями“ от Саудитска Арабия. Определени са и  възнаграждения  (финансов баланс) за  членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА, посочени в Списък като проповедници (вж.л.326-327, папка 5, н.д.).

Подсъдимият А.С. става член  на ОРГАНИЗАЦИЯТА през м.март 2008г. когато подсъдимите по делото  се обединяват / съгласуват  волята си за постигане на набелязаната цел - проповядване на салафитската идеология. Подсъдимият С. е посочен в Списъка под № 6  за заплати  с възнаграждение - 200 € и разходи 100 € (вж.л.326-328, папка 5, н.д.). Посочен е и като отговорник на списание за мюсюлманите, със заплата на месец 240 €, за година 2 880 €.

В писмо изпратено от А.А. (св.М.А.) (вж.л.153 и л.153 гърба, т.3, н.д). до Председателя на комитета по кръжоците С.-Аш Ш. (вж.л.138-139, т.3, н.д.) от 24.05.2009г. с оглед уточняване на  възнагражденията на членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА е посочено, че подс. А.С. получава суми и от друго место (в евро), като за него и втория Районен мюфтия Н.Д.  е посочено в списъка, че в качеството си на „шейхове“ получават по 360. В  приложение „В“ (обезпечаване на проповедниците) в табличен вид в Годишния финансов бюджет за 2009 г.  е отразено, че подс.А.С. е със заплата 100 и с район на проповядване Южна България, като в графата забележка  изрично е посочено, че получава заплата от мюфтийството в  С..  (вж.л.209, папка 5, н.д.).

Както се отбеляза, дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА  е била тайна, конспиративна, паралелна на дейността на регистрираното по Закона за вероизповеданията „Мюсюлманско вероизповедание“, поради което и членството в нея не е афиширано. Подсъдимият С. дори се е възползвал от високата позиция която има в структурата на „Мюсюлманското изповедание“, за да налага необезпокоявано  целите на ОРГАНИЗАЦИЯТА, в района на област Пазарджик, където работи като районен мюфтия.

С дейността си като член на ОРГАНИЗАЦИЯТА подс.С. многократно е нарушавал Устава на „Мюсюлманското изповедание“. Без да бъде командирован от Главния мюфтия е  участвал в мероприятие организирано и финансирано от фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ от Саудитска Арабия в срещата/ обучение проведено през м.май 2009 г. в гр.Истанбул. За това сочи  отбелязаната от него цел  на пътуването гостуване, а не командировка  при напускане на страната на 08.05.2009 г. през ГКПП за Турция. Пристигнал  обратно в България през същия ГКПП на 14.05.2009г. (вж.л.101, т.5, д.п.).

  Подсъдимият С. не е ръководел и контролирал правилно и законосъобразно функционирането на мюсюлманските настоятелства в своя район (чл.58,т.3 Устава). Прикривал  дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА на територията на районното му мюфтийство, дейността на нейния ръководител С.М., мълчА.во е дал съгласие подс.А.М.А. да проповядва в  джамията „Ебу Б.“  в гр.Пазарджик без да бъде имам и ваиз към Главното мюфтийство, и без да има необходимото теологично образование. Допуснал е подс.А. да проповядва идеите на най-радикалните ислямски направления като това на „джихадиските селефии“ (вж. заключението на  вещото лице д-р С.Х.-л.156 - 162, т.3, н.д.). В резултат на неговите проповеди  се е получила и радикА.зация на ромското население, изповядващо ислям в гр. Пазарджик, тъй като преимуществено ромското население, живущо в кв.Изток на гр.Пазарджик е  без образователен ценз,  социално слабо, лесно внушаемо. Подсъдимият С. е осъществявал  преки  контакти с  представители на чужди юридически лица в нарушение на (чл.3) от Устава и представители на организации от световната ислямска общност без да бъде оправомощен за това в нарушение на (чл.15) от Устава. Приел е финансиране   от фондация „Ал-Уакф ал-ислями“, която не е регистрирана по ред, установен от законите на Р България в нарушение на (чл.41) от Устава.

С оглед заеманите позиции  в структурата на Мюсюлманското изповедание  като Районен мюфтия от една страна, а от друга - като член на  ОРГАНИЗАЦИЯТА подсъдимият А.С. легА.зирал дейността на подсъдимите С.М. и А. М. А.. Както вече се посочи първият (М.)  е Ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА, а вторият (А.) бил най-активният проповедник. Обясненията му, че не е знаел, че подс.А. проповядва в джамията  в „Ебу Б.“ в гр.Пазарджик и в други населени места са несъстоятелни и се опровергават от многобройните гласни доказателства в тази насока.

Подсъдимият С. като Районен мюфтия  трябвало да осъществява административен контрол над проповедническата дейност на имамите и ваизите в района на Районното мюфтийство, в което се включват както Пазарджик, така и Велинград, Сърница и др. населени места.

Въпреки, че не е издал  разрешение на подс.А.М.А. да проповядва в джамията „Ебу Б.“ в кв.Изток на гр.Пазарджик подсъдимият С. прикривал  активната проповедническата дейност  извършвана от подс.А. и неговата дъщеря С.. За имам в джамията „Ебу Б.“ бил определен св.И. М., известен още и като Б., който сам се определя като салафит. Св.М. въпреки, че е учил известно време в С. (за имами и арабски език), след това и в ислямски университет в Сирия не е завършил  духовно образование поради слаб успех. В показанията си (вж. л.414 - 415, т.2, н.д.) заявява:“..Аз като имам мога да кажа и както сме учили в училищата, селяфизма означава пътя на Пратеника, сподвижниците и четирите течения. Четирите течения са шафии, малехи, хамбели и ханефи. Селяфитския ислям, който и аз изповядвам и традиционния, като начало теченията като селяфизма, както са от времето на техните времена и те са следвА. пратеника, няма разлика между теченията…“. Посочения цитат от показанията на св.М. депозирани в съд.заседание сочи, че този свидетел, макар и да е изучавал исляма няма добра теоретична подготовка. Въпреки това подс.С. го е определил за имам на джамията „Ебу Б.“  в гр.Пазарджик  и допуска той заедно с подс.А. да проповядват сред ромското население в квартала. Св.М. в показанията си сочи, че  подс.А. не е имал разрешение и не може да прави проповеди в джамията, но от обясненията на подсъдимия А. и показанията на свидетелите З.,  М., свидетели идент.№ 003, 004 и 005, както и писмени доказателства - отчетите на подс.А. се установява, че той редовно е изнасял  петъчни проповеди в джамията „ Ебу  Б.“ в кв.Изток на гр. Пазарджик. Стриктната салафитска интерпретация на канонични текстове от Корана и Сунната от проповедниците в тази джамия  (подс.А.М.А., св.И. М., подс.А.С. и подс. С.М.) е довело и до видима радикА.зация на ромското население, живущо в този квартал. Както сочи в показанията си св.идент.№ 003: „… подобна просветна дейност и тълкувания извършени в религиозно подготвени среди, не би довело да такъв сериозен проблем, но в описаната ситуация се получават процеси, сериозно застрашаващи етнорелигиозния мир..“. Подсъдимият С. е знаел за това, но по никакъв начин не го е възпрепятствал.

Напротив, установи се, че и подс.С. е изнасял петъчни проповеди в джамията „Ебу Б.“ в гр.Пазаджик. За това обстоятелство свидетелстват св.М. (вж.л.414 гърба, т.2, н.д.), св.М. (вж.л.416 гърба, т.2, н.д.), които се определят като салафити и според които проповедите на С. били салафитски. Както вече се посочи св. М. получил лекции от подсъдимите  С. и  М.,  които да проповядва между хората. Това били и  хората, от които се  учил  и от които научил какви точно са идеите на салафитите и как да ги разпространява. Допуснал е подс.А. редовно да проповядвал в джамията „Ебу Б. “, да изнася лекции  не само в Пазарджик, но и в Пловдив. В тази  насока са и показанията на св.И. И.(вж.л.289, т.3, н.д.), св.С.Б.(л.288, т.3, н.д.)

Св. М.А. ( вж.л.95 гърба, т.9,  д.п.) в показанията си сочи, че подс. С. бил нещо като „чадър” на фондацията „Ал-Уакф ал-ислями”, която работила и в неговия район. Подс.С. имал задача да смени старите имами, които изповядват традиционния за тези места ислям с нови - учили в Арабските страни, или поне в школата на С.М.. От проповедите които изнасял С. - всеки религиозно просветен в исляма можел да разбере, че :“ този човек е селяфия и проповедта му е селяфитска“. Св. Х.Х. в показанията си в съд.заседание (вж.л.329, т.2, н.д.) установява, че  познава Районния мюфтия на Пазарджик А.С..“….Той проповядва, старае се да спазва Корана и Сунната. В  България заварихме ходжи които са на 90 години. Нормално е да има разлика между младите и възрастните…..“ Подсъдимият С. изнасял и петъчни молитви в джамията във Велинград. На присъстващите им правило впечатление остри изказвания към светски настроените мюсюлмани и  съветите да съблюдават външния си вид и поведението си според салафизма (вж.л.111 - гърба, т.9, д.п.).

Обясненията на подс.С., че пансионът/общежитието във Велинград (преведен като Дом за ученици) се финансира единствено от Главно мюфтийство се опровергава от писмените доказателства приложени по делото. Във финансовия баланс на ОРГАНИЗАЦИЯТА, приет през м.март 2008г. в Истанбул  е предвиден и бюджет за други дейности, в това число и за пет ученически домове.  В Дом за ученици Велинград с надзорници О. и М. били предвидени разходи  550  €, отделно разходи за надзорника  О. в размер на 250  €, за М. - 300   €, разходи за храна - 650  €, за ел.енергия, вода и отопление - 300  €. От писмото на Главния мюфтия (вж.л.306 - 307, т.3, н.д.) се установява, че в деловодството и архива на Главно мюфтийство липсват финансови отчети за периода м.март 2005 - октомври 2010 г. на интерната в гр.Велинград и училището в гр.Мадан.

В показанията си св.М.Ю.М. сочи, че не му е известно друго финансиране на Общежитието във Велинград (първият Дом за ученика) освен това, което е официално от Главното мюфтийство на Мюсюлманското изповедание (вж.л.139, т.3, н.д.). Той изяснява, че реален отговорник за този дом е подс.С.,  който знаел за всички помощи, които идват за този дом от други места, вкл. и от благотворителната ислямска фондация „Ал-Уакф ал-ислями“.

При процесуално - следственото действие претърсване и изземване на 06.10.2010 г. в дома на подс. С.  са И.и книги, записки, дискове, дискети и др.веществени доказателства, както и сумата 17 725,30 лв. И.а от лекия му автомобил  „Ауди 80“ рег. № РА ****ВК (вж.л.71-74, л.75-77, т.4, д.п.)

В хода на съдебното следствие по делото от доказателствата се установява, че сумата от 17 725,30 лв. са парични средства на Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание, предназначени за изплащане на заплати. От обясненията на подс.С., показанията на свидетелите М.Х.,  Ф.М. и Д.М. (вж.л.332 гърба - 334, т.2, н.д.), както и писмени доказателства-разходно касови ордери, удостоверения, списъци (вж.л.246, т.5, д.п.) се  установява, че за периода м.май 2010г. – април 2011г. сметките на Главна мюфтийство са били блокирани и е прието решение заплатите и даренията да се изплащат  в брой на ръка по списъци. В показанията си св.Х. уточнява, че пари на ръка от Главното мюфтийство не се дават (с изключение на периода 2010 - 2011г. когато сметките са били запорирани) (вж.л.186, т.3, н.д.). С оглед на изложеното съдът прие, че сумата от 17 725,30 лв. следва да се върне на собственика й „Мюсюлманско изповедание“.

От дома на подс.А.С. е И.а и литература, между които са статиите за „шехида“ „Уважаеми братко“ и книгата: „Защитата на земите на мюсюлманите е най-важното индивидуално задължение” (Ад-дифа‘ ‘ан аради л-муслимин ахамму фуруд ал-а‘йан), с автор Д-р А. Аззам (аш-Шахид), издателство Джедда, Саудитска Арабия, 1987 г.,

Текстът на  статията „Уважаеми братко“ представлява отделна проповед, поучение, основано на религиозната представа за смъртта и подготовката на живота след нея. Документът е фотокопие на оригинален машинописен текст. Избраната тема е предназначена за обучението на вярващи, които вече познават основите на вярата и предстои да бъдат посветени в интерпретацията на специфични въпроси, свързани със значението на понятието „шехид“. Определянето на мъченика или героя, в зависимост от начина, по който е загинал (вкл. и когато става въпрос за смърт при сблъсък между двама мюсюлманина, не само когато става въпрос за борба срещу неверници) според вещото лице не би трябвало да е част от предназначено за всички религиозно образование. В този документ са нА.це идеи и подход на обосноваване, които кореспондират пряко с идеи и поучения характерни за радикални интерпретации на Корана. (вж. заключението на доц. д.р А.Г., л.80-81, т.7, д.п.).  И.ия текст представлява фотокопие, предназначено за религиозна проповед сред по-широк кръг от проповедници.

Авторът на произведението „Защитата на земите на мюсюлманите е най-важното индивидуално задължение” с автор А. Аззам (1941–1989). Според вещите лица доц.Е. и гл.асистент Д.  съчиненията на този автор са забранени в повечето арабски държави. Според него всеки един индивид, изповядващ исляма, е длъжен да участва в джихада – индивидуалният отказ от това задължение  е определен  като грях. Самият А. Аззам прилага на практика своите религиозни схващания, участвайки във въоръжената борба с „неверниците” (вж.л.95-96,т.7,д.п. - заключението на доц.Е. и ст.асистент Д.).

Джихадът в Афганистан е модел за бъдещи религиозно мотивирани борби с цел установяването на ислямски хА.фат, обхващащ първо всички мюсюлмански земи, а постепенно – и целия свят. Аззам прави всичко възможно, за да превърне джихада в общоислямска кауза, касаеща всички мюсюлмани по света. В резултат на това А. Аззам се превръща в основен стълб на съвременното джихадистко движение.

Книгата „Защитата на земите на мюсюлманите” разглежда джихада като най-значимото „индивидуално религиозно задължение” (фард ‘айн). Аззам подробно разяснява кога е допустимо правоверните мюсюлмани да се бият в името на исляма рамо до рамо с не добре образовани в своята религия техни едноверци,  дА. може да се прибягва до помощта на „съдружаващи” неверници (мушрикун) и дА. може да се сключват мирни споразумения с „неверници” (куффар).

Книгата завършва с историческа справка. В нея  е представен и  възродителният процес в България. Написаното за България и отношението към мюсюлманите в нея в исторически план (стр. 83- 90) буди интерес за българския читател  с изразеното виждане на автора за ситуацията в страната преди 1987г. Авторът признава, че е черпил информация от български мюсюлмани. Според вещите лица Е. и Д.  обстойният анА.з на тази част от книгата би показал некоректност в редица пунктове — като се започне от изписването на географски названия, премине се през достоверността на исторически събития и се стигне до дефинирането на етнически и/или религиозни общности.

Притежаването на посочената книга не е забранено, но тематиката и съдържанието й дават основание да се направи извод, че това е литература чийто автор е сред най – радикалните и войнстващи „салафитски джихадисти“  (вж.л. 157, т.7, д.п.).

С оглед на изложеното следва да се приеме, че цялостната дейност на подс.С.  била насочена към налагане в България на салафитската докрина и за изпълнение на целите,  набелязани в Програмите на ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Дейността на подс. А.С. като член на ОРГАНИЗАЦИЯТА се преустановява на 06.10.2010г., когато е извършено процесуално - следствено действие по претърсване и изземване в дома и автомобила на подсъдимия в с.Кандови, община Велинград, област Пазарджик.

 

 

Подсъдимият А.М.А. е завършил  школата за имами в гр. Сърница, с директор подс.С.М.. (В обясненията си твърди, че е учил и в Египет, но за твърденията  липсват  доказателства - вж.л.398, гърба, т.3, н.д.). Проповедническата дейност на подсъдимия А.  започва още с построяването  на джамията „Ебу Б.“ в ромската махала на кв. Изток в гр.Пазарджик. Разрешенията за изграждането й са приложени по делото (вж. л.226-240, т.3, н.д.).

 Става член на ОРГАНИЗАЦИЯТА през м.март 2008г. Като проповедник фигурира под № 8 (посочен като А. М.) с район на действие Пазарджик в списъка за членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА (вж.л.326, папка 5, н.д.)  със заплата 200  € и разходи 100 €. Посочен е и като Директор на асоциацията на ромите с ежемесечна заплата от 200 € (вж.л.327, папка 5, н.д.).

В приложение „В“ (обезпечаване на проповедниците) в табличен вид в Годишния финансов бюджет за 2009 г.  е посочено, че подс.А. М. е с район на проповядване Ромските райони в България, като  на пълен  работен ден получава 500 €. (вж.л.208 гърба, папка 5, н.д.).

Подсъдимият А.М.А. не се признава за виновен по предявените му обвинения. Заявява, че: „..Ислямската религия казва,че властта принадлежи на всевишния Аллах, поради което не приема, че властта принадлежи на народа и се връща на народа..“. Сочи, че не участва на избори,  но не е казвал на хората от квартала дА. да ходят да гласуват, или да не гласуват. Не знае нищо за организацията “Ал Уакф Ал Ислями“.  Твърди,  че  има право и изнася проповеди на различни места, но  не получава пари за тази си дейност. Тези негови обяснения се опровергават от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.

Подсъдимият заявява, че изнася проповеди в джамията „Ебу Б.“ в кв. Изток на гр.Пазарджик почти всеки петък, тъй като има право, завършил е училището в Сърница. Заявява, че се възползва от всяка една възможност, за да проповядва: „…И където сядам, на кафене да е, в къщи да е, навсякъде призовавам хората към исляма…..Жена ми също чете лекции и проповеди, дъщеря ми също. Синът ми М. е на 10 години, и той отиде и изнесе проповед..“(вж.л.397 гърба, 398, 399, т.3, н.д.).

В тази насока са и показанията на св. З., председател на джамийското настоятелство на джамията „Ебу Б.“ (вж.л.413-414, т.2, н.д, както л.13 - 14, т.10, д.п.)  на св. С.М. (вж.л.415-416, т.2, н.д.,както и л.22 - 24, т.10, д.п.), св.Я.М. (вж.л. 262, т.3, н.д.). Те присъстват редовно на петъчните проповеди водени основно от подс. А. А.  и имама св.И. М. в джамията  „Ебу Б.“ и са едни от най-доверените му хора и сподвижници (вж.л.535, т.2, н.д.). Според свидетелите безспорно  подс.А. е  религиозния авторитет в махалата. В показанията си св. З.  уточнява, че на проповедите на подс. А. в петък, през последните години присъствА. около 500 - 600 човека,  жители на кв. Изток, гр. Пазарджик. След приключване на петъчната молитва малка част от мюсюлмани, около 30-на човека продължавА. разговори с подс.А. на религиозни теми в кафенето, в двора на джамията. В тази насока са и отчетите на подс.А. (вж.л.58 - 59 папка 5, н.д.).

От показанията на св.идент.№ 005 (вж.л.535 -537, т.2, н.д.)  се установява, че през 2007г. на сватбено тържество в ресторант „Рай“  организирано от С.С., подсъдимият А.  е взел микрофона заявявайки: „...Поклон пред тези, които режат глави за вярата си“, както и: „..Поклон пред тези, които гърмят, слагат бомби и убиват за вярата си….“.

Подобни радикални постановки, характерни за „салафитски джихадисти”  вещите лица Г., Е. и Д.  откриват в материал  и книга, И.и от  дома на подс.А.С., Районен мюфтия на Пазарджик. Това са  статията  за „шехида“ „Уважаеми братко“, анА.зирана от вещото лице Г. и книгата ”Защитата на земите на мюсюлманите е най-важното индивидуално задължение”, с автор А. Аззам (аш-Шахид), анА.зирана от вещите лица Е. и Д., които произведения  вече бяха посочени. В тази връзка следва да се посочи, че се установи, че подс.С. често е посещавал кв.Изток и  изнасял петъчни проповеди в джамията „Ебу Б.“. Негови лекции са раздавани и на мюсюлмани в кв.Изток (вж. показанията на св.С.М. (вж.л.415-416, т.2, н.д.), св.Я.М. - (вж.л.262 гърба, т.3,н.д.).

От домът на св. М.А. в гр. Сърница, при извършеното претърсване и изземване на 06.10.2010 г. са намерени и И.и три броя флаш памети. В една от тях с име JetFlash 1 GB са намерени материА. на турски език. Установено е, че компютърните информационни данни, намерени на флаш паметта  представляват  9 бр. текстове на турски език (вж.л.50, т.4, д.п.). Както вече се отбеляза подс.А., единствен сред подсъдимите  проповядва на турски език. Св. М.А. е намерил посочената флашка в автомобила си, като преди това  е дал  автомобила си за ползване на подс.А. (вж. л.480, т.2, н.д.)

По делото бе назначена  експертиза (вж.л.156-162,т.3,н.д.), като за вещо лице бе определен д-р С.Х., преподавател във Висшия ислямски институт С.. Същият извърши и пълен превод на 9-те текста (вж.л.309-357, т.3, н.д.).

При сравнение на съдържанието на текстовете с другите доказателства: гласни - показанията на свидетелите З., М., М., М., Б., св.Я. М., св.идент. № 005 и 004 има основание да се приеме, че текстовете са  проповядвани  от подс.А. буквално  и по този начин са възприемани от свидетелите.

В статията: „Позицията на Исляма по отношение на разБ.нето на Демокрацията за върховната власт“ (текст № 1) с автор Ебу Сейаф ел-Мукри се откриват много от идеите в проповедите на подсъдимия А.М.А. пред мюсюлманите в кв.Изток. В нея има обръщение: „… Ей, братко по религия! Никога не бъди средство за просъществуването на демокрацията.  Не участвай в изборите, на които народът предава властта си на членовете на парламента, за да можеш истински да си повярвал в единството на Аллах...” (вж.л.310 гърба, т.3,н.д.).

В обясненията си (вж.л.397 гърба - 398, т.3, н.д.)  подс.А. заявява, че не приема, че властта принадлежи на народа и се връща на народа. “…Ислямската религия казва, че властта принадлежи на всевишния Аллах…“. В тази насока са показанията на св.З.. От проповедите на  подс.А., той  е  научил, че  не следва да се ходи на избори, тъй като това било за светската държава, а според салафитите трябвало да се живее само по ислямските закони, те били по-висши за него, “харам” /грях/ било да се гласува. През последните 2-3 години свидетелят не ходел да гласува. Св.З. е убеден, че  шариатските закони са по - висши от тези на държавата (вж. л.13 - 14, т.10, д.п). Св.идент. № 004 пък заявява,че: „А. М. и сподвижниците му казват, че по време на избори не трябва да се вслушваме в приказките на който и да е политически водач и остро да ги критикуваме,  и по всякакъв начин да противодействаме на хората, които искат да отидат до изборните урни..“(вж.л.542 гърба ,т.2, н.д.).

 В  статията „Кои са групата на подкрепените“  (текст № 6)   с автор А.кадир б. А.азиз се казва:„..В наше време начело на задълженията на Групата на подкрепените стои борбата на онези, които управляват мюсюлманите със закони измислени от хората, на мястото на религията на Аллах…“(вж.л.337, т.3, н.д.)

В статията „Върховната власт принадлежи на Аллах с автор Алааддин Палеви“ (текст № 8) е посочено: „..Религията казва на мюсюлманина: „Отхвърляй всички закони и разпоредби, които са извън Ислямското законодателство. Всички човешки системи са системи от предислямската епоха. Не приемай тези човешки системи и не се съгласявай с тях”. (вж.л.349, т.3, н.д.). Цитиран е и друг автор А.азиз б.Баз  “Който каже, че човешките правила и закони превъзхождат или са равни на тези на Аллах става неверник. Който изоставя законите и правилата на Аллах и на тяхно място прилага тези на хората, дори и да казва:“Правилата и законите на Аллах са по-превъзходни“ пак не може да се спаси от неверничество, той става неверник“(вж.л.349, гърба, т.3, н.д.).

Тези послания са приети еднозначно, както от проповедника  подс. А. така и от присъстващите на проповедите му. Св. С.М. (вж.л.22 - 24, т.10, д.п.), който е сред редовните посетители на джамията „Ебу Б.“, кв. Изток, гр.Пазарджик  е категоричен, че е разбрал от проповедниците, че държавата не бива да бъде приемана, защото властта идва от Аллах, а не от човеците.  Научил, че не бива да ходи на избори,  тъй като властта я дава Аллах, а не човека със законите си, както и че трябва да се изпълняват законите на Всевишния. Според него трябва да се спазват само религиозните закони, а от светските тези, които не противоречат на исляма. Убеден е, че Държавата  рано или късно  ще стане шариатска. Такъв ще стане и светът. Св.идент.№ 004 заявява: “А. и хората му живеят с мисълта, че един ден те ще господстват, че държавата ще стане хА.фат не само в България, но и в целия свят. И че всички хора ще ги направим мюсюлмани. Той казва, че това може да стане доброволно, така и със сила и меч. Този който не се подчинява, винаги може да бъде санкциониран“ (вж.л.542гърба ,т.2, н.д.)

В този аспект са и показанията на св.идент.№ 005 (вж.л.535-537, т.2, н.д.). Свидетелят е слушал много пъти от подсъдимия, че той и неговите хора искат религиозен съд, а не държавен.  Искат държава,  която да се подчинява на религията „...Аз съм чул много пъти от А. и от неговите хора, че те не искат държавен съд, а те искат религиозен съд. Искат държава, която те сами да командват, държава, която да се подчинява на религията. А. каза, че един ден не само България, но и светът ще бъде ислямски..“ (вж. показания на св.идент.№ 005, л.535, т.2, н.д.).

В обясненията си подс.А. заявява: “… ако имате предвид под демокрация, че е народовластие, да всеки мюсюлманин, който вярва в исляма и в Аллах знае, че властта принадлежи на всевишния Аллах…“ (вж.л.398, т.3, н.д.)

В показанията си св.идент. №  004 (вж.л.542,543, т.2, н.д.) сочи, че от него (А.) е чувал, че: „…демокрацията е против неговите разБ.ния, че тя е лош строй, понеже  той отъждествява демокрацията със слободията и кара хората към злодеяния…“.

В разговорите, които подс.А. провеждал в кафенетата на квартала ставало въпрос, че салафитите изповядат правилната религия, а всички останА. са неверници и ще горят в ада. Изповядващите християнска и юдейска религии,  както и за мюсюлманите, които не изповядват салафизма, подсъдимият ги определял като грешници. (В тази насока са показанията на св.З., св.идент. № 004 и идент. № 005). Тема на религиозна лекция и разговор  бил дори и въпроса за мартениците, които носели българите, както и че абсолютно грешно и невярно било да се носят, за това че всички болести минавА. от молитва, по специална Сурà /стих/ от Корана. Подсъдимият обяснявал,  че не следва да  се празнуват празници освен Б.а – Рамазан Б. и Курбан Б.. В беседите, които били изнасяни пред присъстващи мюсюлмани и децата им, били съветвани да не празнуват рожден ден,  защото всевишния го забранява  (св.М., св.идент.№ 004).

В тази връзка трябва да се отбележи, че салафизма като доктрина и литература навлиза в България през последните две десетилетия. Съвременния селяфизъм е лесно разпознаваем по външни белези, тъй като селяфиите се опитват да подражават на представата за предците (вж. л.17 и 18, т.3, н.д.).

След започване на проповедите в джамията „Ебу Б.“ в облеклото на мъжете в кв.Изток на гр.Пазарджик се забелязала видима промяна. В тази насока са показанията си св. Х. Х. (вж.л. 111, том 9 д.п.). Той сочи, че като ваиз  е посещавал джамията „Ебу Б. в кв. Изток на гр. Пазарджик и тази в центъра на града. Направило му  впечатление, че в кв. Изток имало доста хора, носещи дълги бради,  широки дрехи и панталони. От външния им вид му разбрал, че тази част от населението вече е повлияна от идеите на салафизма. В тази насока са и показанията на свидетелите Т.Г. (вж.л.421, т.2, н.д.) и  св.идент.№ 005 (вж.л.535, т.2, н.д.)

След включване на подс.А. в ОРГАНИЗАЦИЯТА през 2008 г. настъпила видима промяна и в облеклото на жените в квартала.

Подс. А. съБ.л мюсюлмани от кв. Изток, гр. Пазарджик и на разговор – религиозна беседа след това в кафенето в двора на джамията. Според свидетеля М. всички в тяхната общност  се  обличА.  по характерния начин. На тези сбирки в кафенето много често подс. А.М.А. говорел за отношението към жената – тя следвало да е покрита изцяло, напълно забулена, да се вижда само малка част от лицето и дланите на ръцете. В отчетите за дейността си подсъдимият А. редовно  отразявал освен петъчните проповеди, както и срещите в кафенета, така и проведените уроци пред жени.

 С добрата си работа сред младите жени в кв.Изток се откроява и дъщерята на подс.А. - С.. Тя е похвалена в писмо с автор А.А. до С.-Аш-Ш.  за добрата си работа сред ромските жени: “….Тя преподава на жените в района на Пазарджик 4 дни в седмицата и заедно с баща си посещава ромските райони, където изнася лекции и води уроци. Умна е, много чете, получава познания от баща си и от книги на турски език. Брат С. е на едно мнение с мене….“ (вж.л.58 гърба, 59, 113 -119, папка 5, н.д.).

Св.идент.№ 005 установява, че жените на най-приближените хора на А. започнаха да си забулват лицата, ходят с черни дрехи и избягват контактите с другите жени, които не се обличат като тях (вж.л.535, 536 гърба, т.2,н.д.). В тази насока са и показанията на св.Я.М., един от най-приближените на подс.А..  В показанията си той сочи, че след като хората в квартала започнА. да се обучават на истинската религия, жените също започнА. да се осъзнават:….„Ние вече разБ.ме религията и казваме, че жените трябва да са забрадени, да са забулени и т.н. Жената сама си изБ. дА. да й се вижда лицето или не. По-силно вярващите се затварят изобщо с пенджаб. Другите, не че са по-малко вярващи, но може да й се вижда лицето, никой не може да й нареди…“ (вж.л.261 гърба, т.3, н.д.).

Св.С.М. (вж. л.415гърба, т.2, н.д.) заявява, че съпругата му, която преди е била християнка, а сега е мюсюлманка доброволно е решила да се облича с черни дрехи. “Всевишния ни каза така и тя прие доброволно“.

В тази насока са и показанията на свидетелите С.Б. (вж. л.288,289, т.3, н.д.), И.И.(вж.л.289,290, т.3, н.д.), А.К. (вж. л.290, т.3, н.д.), св. Ю.М. (вж. л.358,359, т.3, н.д.)

В показанията си св.Л.Б. (вж. л.421 гърба, т.2, н.д.), която живее в кв.Изток и посещава джамията „Ебу Б.“ заявява, че преди е ходела с кърпа на главата, но след като е започнала да чете Корана (същата е неграмотна и не може да пише и чете по български език) е решила да се облича с черни, по-широки дрехи: “….Като четем Корана гледаме, той ни казва  Пратеника и искаме по-широки дрехи да обличаме и искам да обличам и си ги облякох..“.  Свидетелката заявява, че сама е взела решение да се облича с черни дрехи, характерни за арабския свят. Свидетелката продава в магазина на майката на подс.А. подобни дрехи (черни бурки). “…А. М.  отива в Турция, донася дрехите и майка й ги продава..  Пратеника казва как са облечени жените и на Исус времето“. Подсъдимият А. в обясненията си  заявява, че преди е продавал панталони, дънки, но сега: „…не продавам секси дрехи, а продавам ислямски дрехи…“. (л.398 гърба, т.3, н.д.)  

Св.Л.Щ. (вж. л.421гърба, л.422,т.2,н.д.), която е облечена в бурка - черни дрехи и е забулила лицето си, депозира показания, че от 5 години е в тази вяра - мюсюлманската. Учила е до 4 клас, но не може да чете и пише, разБ. само турски език. След като е спряла да ходи на училище не е работила нито един ден. Не желае да работи, тъй като съпругът й я издържа. Сочи, че преди да вземе решение да се облича и забули  с бурка  е ходила с цветна кърпа. Твърди, че сама чете корана, както и, че не общува с мъже (не задава въпроси на имама), тъй като „Така е религията“. Свидетелката не ходи да гласува. “Не знам дА. съм ходила преди да гласувам“.

В показанията си св.А. К. (вж. л.290, т.3, н.д.), който е приел исляма от няколко години сочи, че благодарение на дъщерята на подс.А., която на няколко пъти е посещавала дома им в Столипиново, съпругата му приела исляма, без да я насилва. На последните избори свидетелят взел решение да не гласува, тъй като е убеден, че няма правителство което може „да ни оправи“. Относно празниците свидетелят е категоричен, че за  него съществуват само два Рамазан байран и Курбан Б.. Други празници свидетелят не знае.и празници свидетелят не знае:“7“ празник на за  него съществуват само два Рамазан Байрям и Курбан байряме „ Столипиново съпру

Както вече бе посочено през 2007-2010г. в кв.Изток под влияние на проповедите на подс.А. се променили много ритуА. - както сватбените тържества, така и погребалните ритуА.. От показанията на св.Г. (вж.л.421, т.2, н.д.), св. идент. № 004 (вж.л.542-543, т.2, н.д.), св. идент. № 005 (вж.л.535, т.2, н.д.) и св.Я.М. (вж. л.262 гърба, т.3, н.д.) се установява на сватбените тържества - мъжете започнА. да сядат отделно от жените, отделени от завеса/ перде, или в отделни палатки. На тържествата не свирела  музика, пеели  се религиозни песни, не се сервирал и алкохол. Променили се и погребенията. В показанията си св.идент.№ 005 сочи, че, когато има някой починал “…подс.А. отива веднага в дома на покойника и започва да говори, че християните са за ада, юдеите са за ада, а мюсюлманите за рая…“. Проповед,  която често подс.М. изнасял била на тема: ”Осъждане на посещениета на гробовете” - отразена е и в отчетите му (вж.л.113-119, папка 5, н.д.)

След 2008г. подсъдимият А. и неговите сподвижници започнА. да посещават и кв.Столипиново в гр.Пловдив, където той изнасял проповеди и лекции, водел религиозни спорове с местни мюсюлмани. Подсъдимият А. никога не ходал сам, а бил придружаван от най-верните си хора.

Свидетелите Д.Д., който е бивш имам на „Джумая джамия“ в гр.Пловдив  и  С.А.  присъствА.  на проповед на подс. А. през април 2010г., която се провела в кафене в кв. Столипиново. “Хората на А. ги определих, защото изглеждат малко необичайно за мюсюлманите в България. Например имат дълга брада, мустаците им са така обръснати и се обличат по начин, идентичен за тях, с потури и така...“ (вж. л.468,т.2,н.д.). Между двамата свидетели от една страна и от друга – подс. А., се провел религиозен спор. Св.А. сочи, че подс.А. е бил развълнуван от спора, тъй като не е свикнал някой да му противоречи. Свидетелят А. е убеден, че идеите, които проповядвал подсъдимия А. са  “от уахабитското течение” на исляма.        

Св.идент.№ 004 в показанията си сочи, че подс.А. проповядва ислям, който противоречи на това, което го е учил баща му, той пък от неговия баща и т.н. Първоначално проповедите в  кв.Столипиново в Пловдив подс.А. изнасял в едно кафене - на М., което по-късно  направили месчит (молитвен дом). В началото се съБ.. по десетина човека, но постепенно хората се увеличавА., защото самият подсъдим агитирал слушащите го да водят други верни хора,  за да го слушат какво проповядва. През пролетта на 2010 год. подс. А. накарал  последователи си от гр. Пловдив да изберат помежду си  “ули емир” (водач). Като такъв бил избрано лице на име Й., известен в махалата като “Х.”. Подс.А. купувал и четял предимно книги на турското издателство “Гураба”, а това издателство издавало само салафитска литература. (вж. л.554-556, т.2, н.д.).

Св.А. К., който живее в кв.Столипиново в гр.Пловдив (вж. л.290, т.3, н.д.) в показанията си сочи, че под влияние проповедите на подс.А.  той приел исляма. Съпругата му приела исляма по–късно, под влияние на проповедите на дъщерята на А., която неколкократно е посещавала  жилището им в кв.Столипиново в гр.Пловдив и сложила забрадка.  Свидетелят празнува  само два празника Рамазан Б. и Курбан Б..  Не знае и не го интересува кога е националният празник на България. Свидетелят, който преди е участвал в много избори е взел решение повече да не гласува „…защото няма такова правителство, което да ни оправи….“.

От показанията на св.идент.№ 003         (вж. л.424, т.2, н.д.) се установява, че в Пазарджик проблемът с радикА.зацията на местните мюсюлмани от ромски произход е сериозен и се стигнало да открити екстремистки прояви - насилие над друговерци. За конфликт между роми мюсюлмани и роми християни в показанията си сочат и свидетелите  идент.№ 005 (вж. л.535, т.2, н.д.), св.Т.Н. (вж. л.417-418, т.2, н.д.).  Св. Я.М. (вж. л.262, т.3, н.д.) също сочи,  че в махалата е имало инцидент,  сбИ.е  “ не е религиозна борба. Основанието е уличен бой, аз съм мюсюлманин, другия християнин и се сбиха.“. Св. Р. Х. (л.287, т.3, н.д.) също е чувал, че в кв.Изток е имало сбИ.ия,  но точно какво е станало не знае. Чувал е, че двама, трима са се сбили, предполага, че е на битова основа, а не на религиозна.

В писмените доказателства И.и от компютъра на св.А. относно дейността на проповедниците “Резюме за дейността на проповедниците“ е видно, че сред най-усърдните проповедници в ОРГАНИЗАЦИЯТА е подс.А. (вж.л.105, папка 5, н.д.). Дейността на подс.А. е похвалена по следния начин:“… Но не спря да проповядва и по волята на Аллах, след  неговия призив, неговата смелост и след като пожертва  всичко, което притежаваше, сега той има младежи, придържащи се към исляма, повече от (700). И това е което накара държавата да му държи хиляда сметки, та чак полицията поиска от брат А.  да им помогне в решаването на някои нерешими за тях проблеми в циганския квартал. Например в близкото минало група християни в град Пазарджик нападнА. един мюсюлманин. На помощ му се притекли група младежи мюсюлмани, които набили групата, а щом се намесила полицията, то те набили и нея и я обърнА. в бягство и напрежението между мюсюлмани и християни в този град се засилило до такава степен, че директорът на полицията бил принуден да прибегне до помощта на А., след намесата на когото напрежението спаднало. И щом посетиш Пазарджик или Нова Загора и видиш младежи с бради от ромите, които се придържат към исляма и не се боят от никого, то изпитваш чувство за чест и сила…“

Както вече се посочи, подс.А., като член на ОРГАНИЗАЦИЯТА получавал възнаграждение за проповедническата си дейност – за заплата 200 € и  за разходи 100 €. Като Директор на асоциацията на ромите получавал допълнително  ежемесечна заплата от 200 € . В показанията си св.А. сочи, че подс.А. е на заплата от Саудитска Арабия (вж.л.14, т.9, д.п.). В тази насока са и  показанията си св.идент.№ 005: “…….Откакто започна да проповядва този вид ислям, който според мене няма нищо общо с традиционния ислям, той стана най - богатия в махалата, замогна се, прави къща, има три коли, които не са на негово име. Той никъде не работи, жена му никъде не работи, а пък строят къща, имат отделен апартамент, имат и магазин, който се води на майка му….“.

В резултат на активната проповедническа дейност на подс. А., осъществявана с мълчА.вото съдействие на Районния мюфтия на Пазарджик  подс.С., подс.М. ромското население в кв.Изток на гр.Пазарджик било силно повлияно от салафитската идеология.

Вещото лице теолог д-р С., превел текстовете от турски на български език сочи, че в  текстовете  са обсъждани въпроси на ислямската догматика, представляващи интерес и обсъждане в една географска част,  където исляма е разпространен - Близкия изток и в никакъв случай нямат естество на указание, на инструкция към форми на някакво политическо поведение.

Обстоятелството, че съдържанието на текстовете е предназначено за мюсюлмански държави не означава, че те не могат да се разпространяват и в други държави, включително и между мюсюлманите в България, както се получава на практика. Още повече, че вещото лице заяви в съд.заседание, че съдържанието на преведените текстове както на турски език, така и на арабски език, от които са преведени  може свободно да се намери в Интернет.  В случая от значение е, че  буквалното им проповядване е предпоставка за такова възприемане - буквално, особено сред ромското население, което  в голямата си част е неграмотно и няма добра теологична подготовка по ислям и възможност за преценка. От доказателствата по делото се установява, че въз основа на тези статии, които са свързани с Исляма и отразяват позицията на най-радикални  ислямски направления,  като това на джехадиските селефии,  подс. А. е изградил основата на своите проповеди.

Дейността на подс.А.М.А. била подчинена изцяло  към проповядване на антидемократична идеология чрез налагане на салафитското течение на исляма и “връщане“ към завета на „праведните предци“ (ас-салаф-ас –С.) от епохата на ранния ислям.

     

Подсъдимият Н.Д.Д.  е Районен мюфтия на  гр.Смолян.  Както вече се посочи  през 2006г. е  завършил  Висшия ислямски институт - С., специалност Ислямска  теология. През следващата година, на 05.04.2007г. е бил назначен като Гл.експерт по Вероизповеданията в община Рудозем. С решение на Висшия мюсюлмански съвет  е избран  за Районен мюфтия на гр. Смолян на 20.05.2008г.  На тази длъжност е преизбран през 2011г. и която длъжност изпълнява и в момента.

Подсъдимият Н.Д. в обясненията си сочи, че никога не е членувал в организация или фондация с Н.нование“ Ал Уакф Ал Ислями“, която си е поставила за цел да върши престъпления на територията на РБългария. Не е присъствал на образователни семинари в Истанбул. Работи като Районен мюфтия на Смолян и в дейността си се ръководи от Устава на мюсюлманското вероизповедание.  Правомощията и задълженията му са да проповядва и обяснява публично ислямската религия, както и да организира религиозната дейност в област Смолян. За периода от м.март 2008г. до м.октомври 2010г.  е бил управител на сдружение с нестопанска цел „Център за опознаване на исляма“. Отрича при смяната на документите за самоличност през 2010г. да е агитирал  жените да  се снимат със забрадки, без да се вижда коса от главите им и ушите им. Заявява, че е издал заповед № 99 от 27.01.2009г. във връзка със зачестили въпроси относно погребенията на мюсюлмани, като заявява, че тя е съобразена с Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманското вероизповедание. Не е получавал средства извън тези по трудовото му правоотношение с „Мюсюлманско изповедание“.

През последните години  в района на Смолян под ръководството на Районния мюфтия -  подс.Д. новоназначените имамите и ваизите, учили в Саудитска Арабия започнА.  да налагат обреди и служби непознати до тогава на местните мюсюлмани: „..Има разлика в начина на проповядване сега и преди и то се изразява в ритуА.те и в молитвите“. В тази насока са показанията на св.идент.№ 002 (вж. л.540, т.2, н.д.). Според същия свидетел, в последните години започнаха да навлизат нови течения, особено след завръщане на учениците, обучавани в арабския свят (вж. л.537 гърба, т.2, н.д.).

Подсъдимият Д. се включва в ОРГАНИЗАЦИЯТА през м.март 2008г.

В бюджета за заплати е посочен под № 11 в списъка, с  възнаграждение - 350 € и разходи 100 € (вж. л.326, папка 5, н.д.).

Името на подсъдимия Н.Д. фигурира и във финансовия баланс на ОРГАНИЗАЦИЯТА за 2008г., където за асоциация по запознаване с исляма (център Смолян), посочен подс. Х.Ш. - 350 €, а за Зам. Директор - подс. Н.Д. -  със същото възнаграждение 350 €. Отделно за разходи  за асоциацията са предвидени месечно по 200 € . Същата сума е предвидена и за наем.

Подсъдимият Д. се познавал с голяма част от подсъдимите вкл. и подс. М. преди март  2008 г., когато подс.Д. се е включил в ОРГАНИЗАЦИЯТА. За това сочи факта, че сдружението е издало две книги на български език, едната от които е „Фъкх“ с автор подсъдимия  С.М., издадена през 2007г. (вж.л.214-216, папка 4, н.д.).

Както вече се посочи,  няма основание да се приеме, че книгата „Фъкх“ с автор подс. М., издадена от  Сдружение  “Център за опознаване на исляма“  е с догматично и богословско съдържание, съобразена основно с Ханефийския мезхеб, изповядван в България, така както е посочено в началото на книгата. Темите, които се обсъждат се отнасят към съвременните обществени и икономически отношения и бита на мюсюлманите  и не касаят само междурелигиозни отношения и трактовки.

В писмо изпратено от А.А. (св.М.А.) (вж. л.153 и л.153 гърба, т.3, н.д). до Председателя на комитета по кръжоците С.-Аш Ш. (вж. л.138-139,т.3,н.д.) от 24.05.2009г. е уточнено, че подс. Н.Д. получава суми от друго место (в евро),  като за него и другия Районен мюфтия  – подс. А.С.  изрично е отбелязано, че в качеството си на шейхове  получават по 360.

В приложение „В“ (обезпечаване на проповедниците) в табличен вид в Годишния финансов бюджет за 2009 г. е посочено, че подс.Н.Д. е със заплата 100 и с район на проповядване Южна България.  В графата забележка е отразено, че получава заплата от мюфтийството С..  (вж. л.209, папка 5, н.д.).

Членството на подс.Н.Д. в ОРГАНИЗАЦИЯТА се установява не само от посочените писмени доказателства, но и от гласни - показанията на св.А., св.идент.№ 002, св.идент.№ 003.

Със съгласието на подсъдимия Д. в джамията в Смолян са изнасяли петъчни проповеди подсъдимите С.М., А.С., А.Х.. В тази насока са показанията на св.В.Б., който работи като секретар на Районното мюфтийство Смолян (вж. л.   разпит от  29.10.2013г. - т.3, н.д.)

Св.идент. № 002 е присъствал на проповеди, на които се разпространяват салафитски идеи. На тези проповеди са докарвани много хора с автобуси  от различни родопски краища - Благоевград, Смолян, Рудозем,  Мадан, Златоград, като  проповеди се заснемат с камери. Според свидетеля на  тези проповеди се говорят неща,  които са в Корана,  но наред  с това се проповядва, че: “.. жените, които  са с непокрити глави са християнки, мюсюлманките, които ходят с непокрити глави за тях не са мюсюлманки“. Знае, че жените ги съБ.т на отделни места и там им говорят, че „..ще горят в ада, ако не се забулват. Дават им пари да ходят по мюсюлмански облечени с кърпи на главите и дълги дрехи…“. (вж. л.537 гърба-542, т.2, н.д.)

Относно забулването на жените мюсюлманки,  в представените от подс. Д. писмени доказателства са представени копия от статии, публикувани във в-к „Мюсюлмани“ още през 1999, 2000, 2002г., в които се застъпва тезата, че покрИ.ето на мюсюлманката е задължение,  а не просто навик. Статиите: „Не погребвай в мрак спокойствието си“, “Вещественото и духовно покривало“,  „Ислямското облекло за жената“,  “ПокрИ.е, мода и облеклото в исляма“ и „Защо се покриха Айше Санджар“ (вж.л.147-151, папка 4, н.д.), обосновават защо мюсюлманката трябва да спазва ограниченията, които е постановил Корана, както и че: „…покривалото е най-яркият белег, който отличава мюсюлманката от другите жени…“.

След влизане в сила на Правилника за издаване на български лични документи (приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. /ДВ бр. 8/2010 г.) част от жените мюсюлманки отказвА. да се фотографират според изискванията му. Сред тях били  свидетелките С. и А., и двете от гр.Рудозем.

От показанията на свидетелките С.Р.С. и  Н.Ф.М.А. се установява, че и двете произхождат от семейства на мюсюлмани. След промените в България започнА. редовно  да посещават проповеди и лекции. Решили да се забрадят, така както повелява Корана,.

В показанията си св.С. сочи, че: “.. .Преди 12 години се обличах както всички други, не съм носила забрадка. Преди 12 години осъзнах че нашата религия това повелява и сложих забрадка…“. Свидетелката е присъствала на проповеди в различни джамии - в Рудозем и в Чепинци, и в Смолян, където е слушала проповедници, вкл. за облеклото на жената мюсюлманка. Твърди, че  през 2010г. заедно с още 10 - 15 жени се обърнА. към  Районния мюфтия  Д. с искане да постави въпроса пред компетентните власти и да им се разреши да се снимат за новите документи така, както повелява религията им.

Св.А. взела решение да се забради през 1999г. „…Аз вече казах, от 1999 година се обличам по този начин, покрита съм така. Преди това не съм била покрита. Започнах да си изучавам религията, сама съм чела Корана и реших, че така трябва да се обличам и да се покривам. Преводът на Корана го четох през 1997 г. ..“. Свидетелката посещава редовно петъчните проповеди, посещавала е и лекции, изнасяни от подсъдимите  Х.Ш.,  А. Х., М. К., С.М. и др. Тя също имала проблеми при смяната на документи със снимките, тъй като отказА. да й приемат снимка със забрадка без да й се вижда 1 пръст от косата над челото и двете уши.  Свидетелката е убедена,  че след като България е в ЕС и Конституцията й  позволява,  нейно право  е снимката й да съответства на начина й на обличане. Твърди, че тя и св.С. говорили с Районния мюфтия и поискА. от него съдействие за снимките за лични документи,

Подсъдимият Д. в качеството си на Районен мюфтия, с молба от 08.04.2010г. до Директора на ОД МВР Смолян (вж.л.127, папка 4, н.д.)  поискал да бъде разрешено на българските гражданки изповядващи ислямска религия на територията на област Смолян да се снимат за личните документи по начин, по който не се нарушават каноните на религията. В молбата си подс.Д. се е обосновал от факта, че „въз основа на каноните на ислямската религия е забранено на една жена мюсюлманка да показва публично каквато и да е част от нейното тяло, с изключение на лицето й, като в това число не трябва да се вижда нищо от косата, нито пък ушите…“.

По повод снимките на жените мюсюлманки в документи за самоличност  и писмото на подс.Д. до Директора на ОД МВР Смолян се разгоряла обществена дискусия.  В печата били публикувани редица статии. Подсъдимият Д. също написал статия „Мюсюлманската забрадка според корана“ (приложена по делото като писмено доказателство по негово искане) - (вж. л.133, папка 4, н.д.). В нея той подробно дефинира какво означава „хиджаб“ в ислямското право:  а именно облеклото на мюсюлманката, което покрива изцяло нейното тяло, с изключение на лицето и ръцете до китката, като това облекло не трябва да очертава тялото й,  да не прозира и да се различава от облеклото на мъжа. Той сочи, че: „.Носенето на хиджаб от мюсюлманката не е символика, не е нещо желателно, а това е принцип, норма, задължение…. Мюсюлманката, която приема, че носенето на хиджаб е задължение (фард) повеля от Всевишния Аллах, но не го спазва, извършва прегрешение. Тези, които явно и съзнателно отхвърлят хиджаба като задължителен - повеля от Аллах, има опасност да излезнат извън исляма..“.

С оглед на изложеното може да се приеме, че подс.Д. като Районен мюфтия на  Смолян  застъпва възгледи, че  след като един нормативен акт противоречи на шариата (ислямското право),  то той не трябва да се спазва. Това виждане е характерно за салафитската идеология и е застъпено от много автори салафити в техни произведения, които вече бяха цитирани.

В показанията си св.идент.№ 003(вж.л.423 гърба - 424, т.2, н.д.) сочи, че в района на Смолян въз основа на действията на подс.Д. като Районен мюфтия и имамите Х.Ш. и Б.У. е възникнал конфликт през 2008 г. вътре в самата мюсюлманска общност, който съществува и до сега относно погребенията на мюсюлманите. В тази насока бяха разпитани свидетелките Ф.А. и С.Г..

В показанията си св.Г. (вж. л.591 гърба, 592, т.2, н.д.) заявява, че произхожда от семейство на мюсюлмани и изповядва Исляма. Установява, че преди да починат нейни близки родственици същите са изявили желание да бъдат погребани в ковчег. Отделно баща й, преди да почине претърпял тежка коремна опирация. След смъртта му поискала да бъде погребан в ковчег, но местния имамин отказал. Св.Г. разбрала, че отказа на имама да извърши погребението по мюсюлмански обичай се дължи на Заповед издадена от Районния Мюфтия Н.Д.. Св.Г., която се е почувствала засегната от отказа да погребат баща й, а по-късно и баба й в ковчег, направила подписка и се е обърнала към съда. На св.Г. е известно, че по повод погребенията на мюсюлмани има решение на комисията по фетва при Мюсюлманското изповедание и въз основа на нея е издадена й заповедта на районния мюфтия.

По делото е представен и препис от Заповед № 79 издадена на 27.01.2009г.  от Районния мюфтия  Н.Д. във връзка със зачестилите въпроси относно погребенията на мюсюлмани от длъжностните лица (имами), съгласно чл.58, т.1 и 2 от Устава, приет на НМК 19.04.2008г. (вж. л.158, папка 4, н.д., както и л.600, т.2, н.д.).  В тази заповед се указва всички видове религиозни обряди и молитви (в това число и погребенията) да се извършват съгласно изискванията на Ислямската религия, произтичащи от Корана, Суннета на Мухаммед (с.с.с.) и четиримата праведни хА.фи. В т.3  на Заповедта подсъдимият Д. посочил, че мюсюлманите и длъжностните лица носят отговорност за  неспазване на  религиозните обреди и разпоредби пред компетентните органи, предвидени в чл.87, 88 и 89 от Устава.

До различни държавни органи били подадени жалби от мюсюлмани, които се почувствА. дискриминирани от отказа на местни имами да погребат близките им съобразно волята им.

В тази насока са писмени доказателства, представени отстрените по делото, вкл. и подс.Д.:

- жалба от 28.01.2009г . подадена от С.И.Г. от гр.Девин до Главния мюфтия, Районния мюфтия и до Комисията за защита от дискриминация  (вж. л.152, папка 4, н.д.)

- открито писмо от 17.02.2009г. от С.Г.Г. от гр.Неделино до Министър председателя, Областния управител на област Смолян,  кмета на Община Неделина и  редакцията на в-к „Родопи вест“ - Смолян (л.153, папка 4, н.д.).

Междувременно с решение от 12.03.2009г. Комисията по фетва при Мюсюлманското изповедание, в която са участвА. свидетелите М.Х., Главнен мюфтия, В.А. - Зам.Главния мюфтия В., подсъдимите А.И.Х. и С.М., вещото лице д-р С.Х. и още две лица Д.М. и Б. М. на въпрос „Разрешено ли е полагане на покойника с ковчег в гроба“  дава следния отговор.: „Според принципите на ислямската религия  покойникът се изкъпва, завива в кефен (бял плат), кланя се дженазе намаз и се полага в гроб без ковчег, без дрехи, възглавници и каквито и да е било други вещи. Полагането в гроба с ковчег не е позволено“. Комисията се е обосновала със сюннетът на Муххамед(с.а.с), консенсусът на ислямските учени,  вековната мюсюлманска традиция, както навсякъде, така е в България, както и че полагането на покойник  с   ковчег  в гроба е било насилствено налагано от тотА.тарния режим по време на т.нар. възродителен процес.

Междувременно в  Окръжна прокуратура – Смолян   била образувана преписка вх.№ 506/2009г. С предложение от 15.06.2009г. прокурор при Окръжна прокуратура  Смолян  предложил на Районния мюфтия да отмени или измени т.3 от Заповед № 79  така, че да не накърнява основни права и свободи на личността, прогласени в националното законодателство и в международните актове, по които РБългария е страна. В предложението изготвено по ЗСВ прокурорът отразил, че не може правила, които се отнасят до свещенослужители, решили да се отдадат на определена религия и да й служат да се вменяват на всички граждани, изповядващи определена религия още повече под страх от санкция, каквато е посочена в Заповедта. (вж. л.162, папка 4, н.д.).

В резултат на този акт  Районния мюфтия – подс.Д.  издал нова  Заповед № 200, изх. № 500/14.07.2009г. (вж. л.164, папка 4 ,н.д.),  като в т.3 е отпаднала отговорността за мюсюлманите за неспазване на Заповедта и  останала по отношение на длъжностните лица (имамите), които неспазват религиозните обреди и разпоредби.

Това, че продължава да има проблем с погребенията на мюсюлмании след 2009г. се установява и от показанията на св.А.. Според нея местен имам е отказал да оповести смъртта на съпруга й  в местната джамия, както и да го погребе се дължи на обстоятелството, че той не си е върнал името, а е останал с немюсюлманско име - В.Ж.А..

Подсъдимият Д. е използвал високия пост, който заема в Мюсюлманското изповедание като Районен мюфтия на Смолян, да пропагандира,  прокарва  и налага  салафитската идеология, вкл. налагане на шариата сред местното мюсюлманско население  в изпълнение на плановете  на  ОРГАНИЗАЦИЯТА приети през 2008 и 2009г.

 

Подсъдимият Х.Х.Ш. е получил духовно  образование в ислямското училище гр. Момчилград, обл. КърджА. през 1995-1996г., след което продължил висшето си духовно образование в Ислямски университет в Медина, Саудитска Арабия, специалност ”Шариат” (ислямско право). Престоят му  там продължил от 1999 г. до 2007 г. След завръщането си в България  и до настоящия момент работи като имам в джамията на гр. Рудозем обл. Смолян (вж. л.54 - 75, папка 4, н.д.).

Подсъдимият Х.Ш. отрича в обясненията си да е членувал в организация, поставила си за цел проповядване на антидемократична идеология и религиозна омраза. Работи като имам в Рудозем. Заявява, че е получавал много покани и е посещавал много семинари както в България, така и в Турция и Саудитска Арабия. Обича спорта - футбола и затова е писал проект  по време на упражнение на семинар в Истанбул. Твърди, че не е писал отчети и справки, не е получавал бланки  от организация „Ал Уакф Ал Ислями“. Организирал е футболен отбор в Рудозем, който се финансира от месечни такси, субсидия от община Рудозем и бизнес дарения.

Подсъдимият Ш.  присъствал на срещата през месец март 2008 г. в гр. Истанбул, Турция, организирана от „Ал-Уакф ал-ислями” заедно с подсъдимите С.М., И.Д., А.Х., А. Х. и св. М.А..  Излизането му от България посока Турция е регистрирано на ГКПП „Капитан Андреево” на  26.03.2008 г.,  като  пешеходец  (вж.л.76, т.5, д.п.) с  цел екскурзия.      

На тази среща както вече се посочи е приет и раздаден Плана за дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА, начертани са целите за нейното развитие, осигурено е нейното финансиране от фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ от Саудитска Арабия. При  извършване на процесуално следствени действия в дома на подсъдимия Ш. (вж.л.53-75, т.13, д.п.) е открит и   „Проповеднически план на бюро България 2008  по християнското летоброене“, наред с други писмени и веществени доказателства, вкл. грамота за участие в семинар в Истанбул с логото на саудитската фондация „Ал- Уакф Ал-Ислями“ (вж.л.149-229, папка1, н.д.).

През м.март 2008г. той става и член на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Подсъдимиян Ш. е включен е в списъка с имената на проповедници към ОРГАНИЗАЦИЯТА под № 19 (посочен като Х.Ш.), със заплата от 350 € и разходи още 150 € (вж.л.326, папка 5, н.д.). В този списък (вж. л.327, папка 5, н.д.) е посочена “Асоциация по запознаване с исляма (център Смолян)“ с общ месечен баланс 1100 €. За Директор на асоциацията е посочен подс. Х.Ш.  със заплата от 350 €. Месечно за разходи  на асоциацията са  предвидени 200 € и наем 200 €.

 През 2009г. видно от  Приложение „В“ (обезпечаване на проповедниците)  заплатата на подс.Х.Ш.  била индиксирана. В графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка няма отбелязване.

По време на престоя и обучението си в Саудитска Арабия подс.Ш. възприел салафитската доктрина.  След завръщането си в България като имам в джамията в  Рудозем,  той използвал  влиянието си, за да проповядва идеите на салафизма, както и да реА.зира програмата на ОРГАНИЗАЦИЯТА.

 Начина, по който извършвал молитвите, бил по-различен от установените с традиционния ислям в тази част на България. В показанията на св.идент.№ 002 (вж. л.537 гърба - 542, т.2, н.д.) заявява: „….Познавам хора, които изповядват салафитските идеи и които започнаха да проповядват това учение и в България. Салафитските идеи ги донесоха учениците от Саудитска Арабия, а именно: Х.Ш., от Мадан Б.У., С.М., А.Х. и много други. Присъствал съм на техни проповеди….“.

В показанията си св.идент. № 003 сочи, че подс.Ш. е един от имамите в района на Смолян въз основа на действията на които възниква конфликт през 2008 г. вътре в самата мюсюлманска общност, конфликт който съществува и към насдтоящия момент относно погребенията на мюсюлманите.

В периода между 25.07 - 30.07.2009 г. в Истанбул подс. Х.Ш. посетил учебен семинар с хорариум 40 часа, организиран от фондация „Ал-Уакф ал-ислями” (вж.л.149 - 229, папка1, н.д.). При напускане на страната с автобус през ГКПП подс.Ш. отбелязал като цел на посещението в Турция: гостуване.

         На същия семинар подс.Ш. изготвил модел за проект: относно опазване живота на нашите младежи-спортен проект за футбол (вж.л.153-156, папка 1, н.д.). В този проект наред с дейността относно трениране на футболен отбор било предвидено и опознаване и обучение по религия, вкл. Курсове и религиозно състезание. Подсъдимият изготвил и проект за бюджет за финансирането на фитболния клуб в който проект се включвА.: заплата на треньора, топката и спортни екипа, микробус за превоз на пътници от 20 места, изпълнителен директор, помощник треньор, научни и религиозни курсове, спортни курсове, религиозно състезание - общият бюджет възлизал на 119 100 саудитски реала или 43 700 €.

Подсъдимият по този начин изпълнявал дейности залегнА. в Плана за дейност на ОРГАНИЗАЦИЯТА относно възпитанието на децата в ценностите на салафитската идеология, вкл. да се намери (сформира) ислямски футболен отбор (вж. записките на св.М.А. относно изнесените лекции в Истанбул през м.май 2009г., л.139-141, т.7, д.п.). Чрез спортната програма на футболния отбор, момчетата  трябвало  да се включат в религиозна дейност.

Подсъдимият Ш. успял да изгради детски футболен отбор в гр.Рудозем. Членове на футболен отбор ФК “Палас“  са  свидетелите С.П. и М.Б.. И двамата изповядват мюсюлманска религия. От показанията им се установява, че  от няколко години тренират футбол под ръководството подс. Х.Ш., както и лицата  А.Б. и Б.К.. Родителите им плащат месечна такса по 15 лв., за да тренират футбол. Двамата свидетели не знаят от къде идват останА.те средства за инансиране на отбора. В показанията си свидетелите П. и Б. твърдят, че ходят на тренировки, лагери, турнири, както и че  извън заниманията с футбол нямат религиозни проповеди или лекции. Отбора е участвал в международен турнир в гр. Одрин и  е имал лагери в АнтА.я, Турция. Наред с тренировките и участие във футболни срещи в Турция са посещавА. и исторически обекти с екскурзовод. Св. Б. в показанията си твърди, че не е много религиозен, докато св.П. заявява, че по собствено желание е посещавал  семинари, коран курсове. С оглед на изложеното съдът приема, че са направени първите стъпки към осъществяване на проекта, изготвен от подс.Ш..

Както вече се посочи по делото е приложена и анкета на която подсъдимият Ш. е отговорил на въпроси поставени от фондация „Ал Уакф-ал-ислями“. В доклад до Председателя на комитета за кръжоците С. И. А. Аш-Ш. преподавателя на кръжок № 2 подс.Х.Ш. (в превода посочен като Х.Ш.) - (вж.л.123 гърба, л.124-127, папка  5, н.д., както и л.132-139, т.3, н.д.) е посочил  личните си данни-дата на раждане, местоживеене,  квартал,  улица,  електронна поща, владеене на езици, дипломи за образование, които притежава. След това той  е отговорил на следзните въпроси: за най–силните си впечатления от аудиозаписи,  които е слушал.  Посочил е книги, които е прочел и които са му оставили най-силно впечатление: ”Тафсирът“ на И. Катир, Тълкуване на „Градината на праведниците“ от И. Усаймин,  “Не забравяй Аллах и той ще те защити“ и тълкуване на „Джуз Ам“ от И. Усаймин. На въпрос какви важни книги или други материА. бихте искА. да притежавате в библиотеката си?, подс.Ш. е отговорил:  “Книги по възпитание на деца и съвременни средства за пропаганда“. Подсъдимият е посочил, че в кръжока му по наизустуване на Корана учащите са 10-15 ученици, както и че ги занимава в събота и неделя от 10 ч сутринта.

Подсъдимият Ш. е участвал в Истанбул в посочените мероприяти, организирани от фондацията „Ал-Уакф-ал ислями“ от Саудитска Арабия  през м.март 2008г. и м.юли 2009г. без разрешение и командироване от ГМ, в нарушение на Устава.

Дейността на подс.Ш. като член на ОРГАНИЗАЦИЯТА  целяла налагане на салафизма, заклеймяващ всички други религиозни учения, вкл. и традиционния за България ислям.

 

Подсъдимият Б.А.У. е получил висше религиозно образование в Ислямски университет в Саудитска Арабия в гр. Медина, където е учил в периода 2001-2008 год. По време на  престоя и обучението си възприел салафитската идеология. След завръщането си в България първоначално бил назначен със Заповед на Районния мюфтия на Смолян от 20.08.2008г.  на длъжността обредник (ваиз) в джамиите и месджидите на територията на община Мадан. От 08.03.2010г. е  преподавател в коран курс за хафъзи – Мадан към Районно мюфтийство Смолян, а от м.април 2013г. е  имам в гр.Мадан.

Подсъдимият  Б.У. отрича да е членувал в организация поставила си за цел проповядване на антидемократична идеология, радикА.зъм,  антилиберА.зъм и установяване на  шариатска държава. Не е получавал никакви средства извън системата на Главното мюфтийство.

Подсъдимият У. се познава добре както с подс.М., ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА, така и с членовете й – подсъдимите Н.Д., Х.Ш., А.Х. и др. Той се включил по-късно в ОРГАНИЗАЦИЯТА, тъй като през м.март 2008г. когато тя била структурирана, той бил все още в Саудитска Арабия. Дипломата му е регистрирана на 26.03.2008г. (вж.л.4, папка4, н.д.).

Подсъдимият У. е посочен под № 22 в списъка с имената на проповедници (посочен като Б.У.)  със заплата от 350 € и разходи още 100 € (вж.л.326, папка 5, н.д.). В Приложение „В“ обезпечаване на проповедниците през 2009г. подс.У. фигурира под № 19 (вж.л.208 гърба, папка 5,н.д.) със заплата 500,  район на действие - Южна България. Отбелязано е, че е завършил в Медина.

В електронната поща на подс. С.М.  са намерени няколко електронни писма, касаещи дейността на подс.У., като член на организацията:

Електронно писмо № **********, изпратено на  27.07.2009 год. от подс. С.М. до няколко потребители, измежду които и електронната поща на подс. Б.У. с  прикачен един файл на арабски език, представляващ празна бланка за месечен отчет на проведените проповеднически мероприятия. В горния ляв ъгъл има надпис „Управление на външните бюра, комитети в Източна Европа, комитет България”.

По делото са приложени писмени доказателства (вече посочени) от които е видно, че на 19.10.2009г. подс.Б.У. е изпратил до подсъдимия С.М. с електронна поща писмо с 4 бр.прикачени файла на арабски език (вж.л.29 гърба - 32, папка № 5, н.д.).

В тях подс.У.  излага своя  план  за  проповедническата му дейност  за периода  от м.октомври - декември 2009г. на територията на населените места освен гр. Мадан, където той работи и живее, така и в  с.Боровина,  гр.Доспат, с.Студена, с. Букова Поляна, с. ГА.ще, с. Върбина, с. Буково. Посочил и какви  лекции, уроци, проповеди в джамии и други дейности трябва да извърши като проповедник на ОРГАНИЗАЦИЯТА, вкл. и  срещи с младежи на възраст над 18 години, срещаис младежи на възраст под 18 години, раздаване на брошури, подготвяне на  статия в ислямско списание „Искра“ .

 На самостоятелен файл била изпратена и молба от Х. М. И., с която подс. Б.У. живее на съпружески начала, за приемането й в качество на проповедник към организация „Ал-Уакф” за 2010г. (вж.л.33,папка № 5,н.д.). В показанията на св.идент.№ 002 твърди, че училите в  Саудитска Арабия, които заемат религиозни постове у нас „вписват и жените си за имами, та и те да получават заплати. Жените им никъде не работят, а получават пари като редовни имами…“ . „… Прави впечатление на останА.те мюсюлмани, че всички религиозни водачи си построиха хубави къщи, карат вносни коли и живеят много разкошно, за разлика от останА.те обикновени бедни мюсюлмани“ (вж.л.538, т.2, н.д.).

 Същият свидетел в показанията си заявява, че подс.Б.У. от Мадан е  един от хората, които изповядват салафитските идеи и които проповядват това учение и в България, тъй като е присъствал на негови проповеди.

Дейността на подс.Б.У. като член (проповедник) в ОРГАНИЗАЦИЯТА  била насочена към постигане на целите й, за налагане на салафитската идеология в района, в който той живее и работи.

 

Подсъдимият А.Р.А. работи като Х. в с.Сатовча, община Сатовча, обл.Благоевград. Той е получил средното си образование в родното си село, след което е продължил  образованието си в Медина, Саудитска Арабия, където завършва Ислямския университет, специалност „Шариат” (ислямско право), (вж.л.394 гърба, т.3,  н.д.).

Подсъдимият А.А. в обясненията си отрича да е членувал в организация/ фондация. Твърди, че е участвал в много семинари, респ. притежава сертификати за тези участия.  Работи като Х. в с.Сатовча и няма трудови взаимоотношения с Главното мюфтийство. Получава средства от такси и зекят (дарения).

Подсъдимият А.А. става член на ОРГАНИЗАЦИЯТА през м.март 2008г. От показанията на св.Х.Х. се установява, че подс.А. е един от лекторите пред студентки в квартирите, които наемА. подсъдимите Н. и Ю. Г. в Благоевград. (вж.л. 329, т.2, н.д.). В показанията си на ДП (вж.л.109-113,т. 9,д.п.) св.Х. е посочил, че  познава подс. А.  от с. Плетена и от него е чувал, че той също е участвал в организацията “Ал Уакф”, правил е проповеди и лекции, отчитал е работата си чрез отчети и е  получавал по 300 € .

 На свидетеля му е известно, че проповедите и лекциите, които е изнасял подс. А. са салафитски. Той бил от лекторите, водели религиозни проповеди в апартамента в гр. Благоевград, пред студентки от ЮЗУ в същия град.

В бюджета за заплати, приет през м.март 2008г. в Истанбул е посочен в списъка под № 17 като  А. А. с район Благоевград,  възнаграждение - 350 € и разходи 70 €; (вж.л.326,папка 5,н.д.).

Подсъдимият А. фигурира в списъка и като отговорник на втория дом за ученици във Велинград. За издръжката на този дом е предвиден общ  месечен бюджет в размер на 720 €, от които 370 € за подс. А., посочен като А., за наем 200 €  и за разходи още 150 €.

В Приложение „В“ обезпечаване на проповедниците през 2009г. подс. А.  фигурира под № 9 (вж.л.209, папка 5, н.д.) със заплата 500 на пълен работен ден, район на действие - Южна България. Отбелязано е и че е завършил в Медина.

В писмо изпратено от А.А. (св.М.А.) (вж.л.153 и л.153 гърба,т.3, н.д). до Председателя на комитета по кръжоците С.-Аш Ш. (вж. л.138 гърба, т.3, н.д.) от 24.05.2009г. е уточнено, че подс.А. А. е на пълен работен ден.

На 30.12.2008г. подс. А. изпратил на 30.12.2008г. до подс.С.М., като ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА отчет за дейността си като проповедник  чрез електронно писмо с прикачен файл  на арабски език, представляващо таблица, съдържа информация за проповеди на богословска тема в населените места: Благоевград, Сатовча и Плетена (вж. л.27-29 гърба, папка № 5, н.д.).

Подсъдимият А. участвал през м.май 2009 г.  в Истанбул на среща/семинар организиран и финансиран от  саудитската фондзация „Ал –Уакф ал-ислями“. За срещата на членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА  през май 2009 г. в гр. Истанбул, Турция. От справката за задгранични пътувания се установява, че подсъдимият А. е напуснал страната през ГКПП Капитан Андреево в посока Република Турция  с автобус на 08.05.2009 год. Като цел за посещението в Турция подсъдимият отбелязал гостуване.

След тази среща подс.А. изпратил отчети за дейността си като проповодник на подс.М..

В електронно писмо, изпратено на 30.06.2009г. от подс.А.Р.А.до подс.С.М. с един прикачен файл на арабски език, и съдържащо името на лицето А.А. /подс. А./ е отчет за свършена работа. Изброяват се следните дейности: ”Кръжок по наизустяване на Корана в Плетена; лекция на петъчната молитва в Сатовча; провеждане на уроци за младежи и девойки преди петъчната молитва и в четвъртък; срещи с младежите в кафенета” (вж. л.56 гърба, папка5, н.д.).

Писмо № **********, изпратено на 27.07.2009 год. от подс.С.М. до няколко потребители, измежду които подс. А. Р. А., с един прикачен файл на арабски език, представлява празна бланка за месечен отчет на проведените проповеднически мероприятия. В горния ляв ъгъл има надпис „Управление на външните бюра, комитети в Източна Европа, комитет България”.

Електронно писмо, изпратено на 06.10.2009 г. от подс.А.Р.А.до подс. С.М. с един прикачен файл на арабски език (вж.л.27 - 29, папка 5, н.д. ), представлява отчет на подс. А. (посочен като А. А.) за проведените в периода от 07.10.2009 до 23.12.2009 г. на територията на населените места с. Плетена и гр. Сатовча проповеднически дейности – проповеди, лекции и т.н. В проповедническия план на подс.А. А. за месеците  октомври, ноември и декември 2009г. били включени лекции в Благоевград, които следвало да се изнесат в ден сряда пред около 20 бр. посетители. За дните събота и неделя били планирани уроци в различни населени места като Сатовча и Плетена.За същият период от време били планирани и проповеди в джамиите в селата  Сатовча и Плетена. За датите  10.10., 24.10., 14.11.,28.11,5.12 и 19.12. били предвидени и проповеднически обиколки в селата Осиково и Вълкосел.

Дейността  на подс. А.А.  като член   ОРГАНИЗАЦИЯТА  била насочена към  проповядване на салафистката идеология и налагането й сред местното население, изповядващо мюсюлманска религия.

 

Подсъдимият И.А.Д. е имам в с. Кочан, община Сатовча, обл. Благоевград. През 2004г. е завършил висше теологическо образование в Ислямски университет в  и Медина, Саудитска Арабия (вж. обяснения, л.395, т.3, н.д.). През 2005г. по време на посещение в гр. Сърница се запознал с  подс. А.М.А. и установил контакти с него. За периода от 01.01.2008г. до 06.10.2010г. е работил в Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание, началник отдел „Иршад“ (вж.л.15 и л.64, папка  3, н.д.). В момента работи като имам в с.Кочан, община Сатовча, обл.Благоевград.

Подсъдимият  И.Д. отрича в обясненията си да е членувал в организация/фондация. Заявява, че е участвал е в семинар, организиран в Истанбул, на собствени разноски.  Не е получавал средства от фондации или организации, нито пък е писал отчети. Сочи, че 15 пъти е ходил на хадж в Мека, като 4 пъти е бил изпратен от Главното мюфтийство. Обяснява, че никога не е пренасял парични средства при завръщане в България.

Съдът като преценява обясненията  на подс.Д. и ги съпоставя с останА.те доказателства, събрани и проверени по делото, намира, че обясненията на подсъдимия Д. са продиктувани от избраната защитна теза  и се опровергават  както от гласни, така и от писмени и веществени доказателства.

По време на обучението и престоя в гр.Медина подс.И. Д. възприема официалната салафитска доктрина и след завръщането си в България започва да  я прилага на практика. През 2005 г. по време на посещение в гр. Сърница в школата за имами ръководена от подс.С.М. се запознал с подс. А. М. А.. Свързващо звено между двамата били  темите са свързани със салафитското течение на исляма.

В началото на 2008 г. подсъдимият разбрал за среща в Истанбул, която трябвало да се проведе през м.март, под формата на образователен семинар, организиран от представители на фондацията „Ал-Уакф ал-ислями“ от Саудитска Арабия. Подс.Д., без да бъде командирован от ГМ, където работел в онзи момент, заедно с подсъдимите С.М., А.Х., Х.Ш. и св.М.А. заминал за Турция на 26.03.2008г. Пресякъл  ГКПП „Кап.Андреево“ като пешеход, като посочил цел на посещение екскурзия. На тази среща присъствал и подс.А.Х., който отпътувал на следващия ден.

На тази среща в присъствието на представители на саудитската фондация била окончателно структурирана ОРГАНИЗАЦИЯТА. Подс. Д. станал неин член.

В бюджета за заплати, приет през м.март 2008г. в Истанбул подс.Д. е посочен в списъка под № 4 (посочен като И.Д.) с район С.,  възнаграждение - 250 € и разходи 100 € (вж.л.326, папка 5, н.д.). Подсъдимият Д. фигурира в списъка и като директор на проповедническата дейност на бюро Сърница с месечна заплата 250 € (вж.л.326 гърба, папка 5, н.д.) В същия списък  подс. Д. отново е посочен като  ръководител на дома за ученици в С., но без посочена заплата.

В Приложение „В“ обезпечаване на проповедниците през 2009г. подс.Д.  фигурира под № 10 (вж.л.209, папка 5, н.д.) със заплата 500, район на действие - С.. Отбелязано е, че е завършил в  Ислямски институт Медина.

В писмо изпратено от А.А. (св.М.А.) (вж.л.153 и л.153 гърба, т.3, н.д). до Председателя на комитета по кръжоците С.-Аш Ш. (вж.л.138 гърба, т.3, н.д.) от 24.05.2009г. е уточнено, че подс.И. Д.  е с възнаграждение 250, като  в раздел забележка е отбелязано:  „Братът спомена, че има възможност да остави работата към мюфтийството и да започне на постоянна основа към „Ал-Уакф“.

Подсъдимият Д. издал на подсъдимата Н. Г. удостоверение на бланка Главно мюфтийство, с изх.№ 190-1 от 17.10.2007г. (вж.л.15, папка 3, н.д.), което да й послужи при необходимост пред всички органи и институции в страната. В това удостоверение подс.Д. като началник отдел „Иршад“ посочил, че Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в РБългария издава  настоящето в уверение на това, че Н. Г. е назначена в качеството си на отговорничка да контролира и възпитава студентките в гр.Благоевград, пребиваващи в квартирата на Мюсюлманското изповедание, намираща се на ул.“***“ № 30. През 2008 г. е издал 2 бр. удостоверения със същото съдържание на подсъдимите Ю. и Н. Г. (вж.л.29, 30, папка 2, н.д.). В удостоверение № 271-1 от 13.11.2008 г. е издадено  на подс.Ю. Г., а удостоверение № 272-1 от 13.11.2008 г. е издадено на подс.  Н. Г.. И двете удостоверенвия се отнасят за квартира намираща се на ул.“***“ № 2.

В тези удостоверения подс.Д. е отразил неверни обстоятелства: че квартирите са наети към „Мюсюлманско изповедание“, както и, че подсъдимите Ю. и Н. Г. са назначени за отговорници  на тези квартири със задача да контролират и възпитават студентите (за Ю. Г.) и студентките (за Н. Г.).

От писмен отговор на  Главния мюфтия  М. А. Х. (вж.л.306-307, т.3, н.д.) става ясно, че  през периода 2005-2010 г. религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“ не е наемала  квартири в градовете Благоевград, Пловдив и С. за провеждане на проповеди, обучения, семинари и др.подобни. Не са извършвани и разходи в нази насока. Подсъдимите  Н. Г. и съпругът й подс. Ю. Г. никога не са имА. трудови правоотношения с ГМ - не са получавА. трудови възнаграждения, не са им заплащани и осигуровки.

Подсъдимият Д. няколкократно е изнасял лекции и проповеди пред студентки от ЮЗУ гр. Благоевград на религиозна тема. От компютъра на св. М.А. са извлечени компютърни информационни данни, в това число и План - програма за работа със студентките от ЮЗУ гр. Благоевград за 2009/2010 г. (вж.л. 92, т.9 , д.п). Документът е на български език, с частичен превод на арабски език. Преводът е извършен от св. А. по молба на подс. Ю. Г.. Планът е получен по електронната поща, според показанията на самия свидетел. В същата План – програма подсъдимият Д. се споменава на две места, като лектор, провел лекции на 27.01.2010 г. и 10.03.2010 г.

По делото е приложен като веществено доказателствено средство бележник И. от дома му с протокол за претърсване и изземване на 06.10.2010г. наред с други веществени доказателства (вж.л.20-21, 22, т.19, д.п.) От този бележник може да се направи извод за дейността на подс.Д. към  ОРГАНИЗАЦИЯТА, която освен  проповядване – чрез изнасяне на лекции пред студенти и студенткти се е изразила и в организационна  дейност.  Подс.Д.  възползвайки се от своето служебно положение в Главно мюфтийство при Мюсюлманското изповедание  е извършвал и активна дейност за ОРГАНИЗАЦИЯТА като е снабдявал нейните членове с документи, които  при нужда да им послужат пред органи и институции в страната. Осъществявал е и координационна дейност във връзка с пътувания на членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА на мероприятия извън страната, поддържал е връзка с ръководителя, подс.С.М. от една страна и членове на  ОРГАНИЗАЦИЯТА като  подсъдимите Ю. Г., Н. Г., А. А.,  св.Х.Х. и др.

В тази връзка са и бележките , които той е водил в бележник през 2007г. и 2008 г., И. него  при претърсване и изземване.

Така на л.7 са написани електронни адреси, между които е и този на С.М.. Правят впечатление още и  следните два адреса: ***** и  *****.   

В бележника  на л.8  подс.Д. е записал следното:

1.Проблема на момичетата за апартамента - 2 неплатени наема

-платен от А. Х.;

-платен от някаква жена;

- дигане на наема

2.Проблема на момчетата за апартамента

На лист 10 в края  е написал: Днес 10.04.2007г. взех парите за наема в Пловдив и ги предадох лично на А. от Аврамово.

На лист 17 под № 9 е написано: последно Ю. до кога е взел пари с тези 200 евро е очистено до края на годината. На лист 16 гръб  е отбелязано: Разходи в апартамента на момичетата в Благоевград.

На лист 23: днес 07.05.2007г .взех парите за наемите Пловдив 300лв., С. 450лв, Благоевград 650 лв. – ОБЩО: 1400 лв.

На лист 55  с дата 26.09.2007г. е записано Благоевград – Квартира, документ за Ю. Г., А в Благоевград и Х.Х. в гр. Пловдив.

На лист 58 гръб след датата 15.10.2007г е записано:12.Наемите в т.1 Апартамента на М.Л.2.Удостоверение или заповед на Ю. Г. и др.

На лист 60 са изписани лични данни за  Ю. Г., Н. Г., Х.Х., А. А..

На лист 74  по средата/относимо за 11.02.2008г/ по средата е записано:

1  Ю. Г. – студенти

2  Х.Х.  - книга

3 В. С. – книга

На лист 82 гръб след датата 04.03.2008г. е записано: 1.Среща с Х и след това е посочено: Наемите.

На лист 87  е отбелязано: -26.03.2008г Пътуване за Турция.

На лист 91 гръб по средата е записано: 8.05.2008г – получих парите за м.май наеми Пловдив 300лв., Благоевград 750 лв.

На лист 94 е изписано: Среща с А.А.за Велинград.

На лист 95 е отразено следното: Среща с /следва текста на арабски език/ и да се говори с него за корани. Може да поеме заплатите на някои имами. Да се говори с М. за строеж на джамии.

Дейността на подсъдимия Д. като член на ОРГАНИЗАЦИЯТА се установява и от показанията на св.Х.Х.. Същият в показанията си (вж.л.329,т.2, н.д.)  сочи, че както той, така и подсъдимите А. А. и  И. Д. са чели лекции пред студентки в  квартири в Благоевград,  наемани от семейство Г.. В разпита си на  ДП, приобщен в доказателствения материал по реда на чл.281 НПК св.  Х.Х. ( вж.л. 109-113, т. 9 д.п.)   е изяснил, че от подс. Д. от с. Кочан  е чувал, че и той е участвал в организацията “Ал -  Уакф ал- ислями”, правил е проповеди и лекции, отчитал е работата си чрез отчети и е  получавал по 300 евра месечно. Свидетелят заявява, че му е известна темата на беседите и лекциите и те са свързани със салафитското течение на исляма.

Дейността на подс.И. Д. като член на ОРГАНИЗАЦИЯТА е била изцяло подчинена за постигане на целите й, а именно проповядвал идеологията на салафитското направление на  исляма.

 

Подсъдимият М.Ф.К. е имам в родното си село  Лъжница, община Гоце Делчев, област  Благоевград. От 2000 до 2008 год.  е учил в Ислямския   университет в Медина, Саудитска Арабия, специалност „Шариат” (ислямско право). По време на обучението и престоя възприел салафитската идеология. При завръщането си в България донесъл  много материА. и литература, които използвал при изготвяне на проповедите си.

Подсъдимият М. К. заявява в обясненията си, че не е членувал в организация / фондация. През  2009г.  е участвал в семинар в Истанбул, като е пътувал на собствени разноски.  Разноските по участието в семинара пък са били поети от организаторите. Не е писал отчети. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия К., тъй като се опровергават от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.

Подсъдимият К. след завръщането си в България през 2008г. веднага се включва в ОРГАНИЗАЦИЯТА. В списъка на проповедниците (вж.л.325- 326, папка 5, н.д.) подс.М. К. е  посочен под № 18 (отбелязан като М. К.) с район на действие Лъжница, заплата 350 €, разходи 100 €.

През 2009г. видно от  Приложение „В“ обезпечаване на проповедниците  (вж.л.208 гърба, папка 5, н.д.) заплатата на подс.М. К.  била индиксирана. В графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка няма отбелязване.

Участвал в срещата/семинар в Истанбул организирана от фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ през м.май 2009 г. Той отпътувал за  Турция на 08.05.2009 г.  през ГКПП „Капитан Андреево” шосе като пътник в автобус турска регистрация заедно с обвиняемите А.И.Х., С. М. М., А.С., А. А., св. М. З.. Като цел на посещението си отразил : гостуване.

         Като член на ОРГАНИЗАЦИЯТА подсъдимият започнал  активно да проповядва салафитските идеи сред местното население, възползвайки се, че е  имам в джамията родното си село Лъжница. Той  проповядвал, че салафизма е връщане към корените на исляма и налагал нови религиозни ритуА. след местното население. В тази насока са и показанията на св.Н.Г. (вж.л.332, т.2, н.д.). Освен в с.Лъжница подсъдимият изнасял проповеди и в други населени места извън неговия район. Виж показанията на  св.Н. А. (вж.л.254 гърба, т.3, н.д.). Дейността на подс.К. в ОРГАНИЗАЦИЯТА е проповедническа, като наред с проповядването на ислямската религия, той проповядва и салафитската идеология.

 

Подсъдимият Ю.И.Г. и подсъдимата Н.А.Г. са съпрузи. И двамата имат висше педагогическо образование. Живеят в с.Горно краище, община Белица, обл.Благоевград.

Подсъдимият Ю.И.Г. има висше  педагогическа образование. Работи като учител в ОУ “Пейо Яворов” с. Горно краище, общ. Белица. Той е председател на местното поделение на  Мюсюлманското настоятелство (вж.л.7, папка3, н.д.).

Подсъдимата Н.А.Г. също притежава  висше педагогическо образование, но не работи по специалността си. Притежава фирма.

Семейството на подсъдимите Г. поддържало Д., приятелски отношения със семейството на св.М.А. (вж.л.477, т.2, н.д.).

Подсъдимият Ю.Г. отказва да  дава обяснения във връзка с обвинението.

Подсъдимата  Н. Г.  отрича както тя, така и съпругът й да са  членувА. във фондация „Ал Уакф Ал Ислями“. Заявява, че дори не са знаели, че такава фондация съществува. Твърди, че семейството й всяка година отделя лични средства за бедни, тъй като така ги задължава Корана. ПомагА. са на студенти, като са плащА. такси за обучение, помагала, материА..

Съдът намира, че нейните обяснения се опровергават от писмени  и веществени доказателства приложени по делото, вкл. и бележник, в който подсъдимата Г. е водила  записки във връзка с извършените разходи и получени суми от ОРГАНИЗАЦИЯТА, показанията на св.А. и на св.Х. в досъдебното производство, включени в доказателствения материал по делото, както и показанията на свидетел идент.№ 003.

Двамата съпрузи стават членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА през м.март 2008г.

В  списъка с имената на проповедници към ОРГАНИЗАЦИЯТА фигурират 6 жени, между които и подс.Н. Г.. Същата е включена в списъка  под № 30 (посочена като Н. Г.) с район на действие Краище, заплата 200  € и разходи 50 € (вж.л.326, папка 5, н.д.). Отделно за „Дом за ученички“ в гр. Благоевград  е предвиден месечно разход от 620 €, от които заплата куратор 250 €,  наем 220  €, разходи - 150 € (вж. л.327 гърба, папка 5, н.д.).

В проповедническият план на ОРГАНИЗАЦИЯТА  за 2008г. както вече бе посочено били предвидени проповеднически програми за постигане на набелязаните  четири цели: подготовка на религиозни кадри, подготовка на проповедническа дейност, запазване на ислямската идентичност и подобряване на образа на ислямската благотворителна дейност.

Програмата относно запазване на ислямската идентичност  обхващала  студенти и студентки изповядващи мюсюлманска религия. За постигане на цели на Програмата посочени в т.2 и т.6 - сътрудничествмо със студентски и ученически съюзи и курсове по възпитание на жените ОРГАНИЗАЦИЯТА  наемала апартаменти в гр. С., Пловдив и Благоевград. В тях се канили студенти и лектори.

Св.Р.А. (вж.л.420 гърба, т.2, н.д.) докато следвал в Лесотехническия институт в С. бил канен и  посещавал лекции в апартамент в кв. М. в гр. С.. На сбирките присъствА. обикновено от 5 до 10 момчета, пред които лекции  изнасяли  подс.А.Х., подс.А. А., подс.И.Д., св.Х.Х. и др. Според свидетеля на тези лекции им е говорено как да изпълняват религиозни  ритуА.те като говеене,  намаз и др.

Двамата подсъдими Г. се включили  в програмата за работа със студенти и  студентки от ЮЗУ „Неофит Рилски“ гр.Благоевград, изповядващи исляма.

Подс. Ю. Г. и неговата съпруга подс. Н. Г.,  наемА. апартаменти в гр. Благоевград, с цел използването им за пропагандна дейност. Семейство Г. наели апартаменти находящи се на ул. „Трети март” № 32, гр. Благоевград и на бул. „Св. Св. ***” № 2, гр. Благоевград.  В тези жилища редовно се изнасяли лекции, като за лектори били канени членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА,  вкл. и нейния ръководител - подс.М., както и  подс. А.Х., подс.А. А., подс.И. Д. , св.Х.Х. и др. Поради продажба на апартамента, находящ се на бул. „Св. Св. ***” № 2,  гр. Благоевград, сем. Г. наели на ул. „Д.Д.” № 7 гр. Благоевград, с месечен наем от 450 лв. Двамата подсъдими със средства на ОРГАНИЗАЦИЯТА поемА.  и  разходите  по обучението и следването на някои от студентите. В тази насока са показанията на св.В.М.: „Семестриалната ми такса я плащаше Г.. Не съм питал защо той  ми плащаше таксата. Семестриалната такса беше 400 лв…“.(вж.л.469 гърба, т.2, н.д.).

В показанията си св. С. Д. (вж.л.593, т.2, н.д.), която е работила като инспектор учебен отдел в ЮЗУ Благоевград установява, че  подс.Ю. Г. е донесъл при нея списък за 14 души, желаещи да се запишат в магистърска програма „Управление на образованието“. Св. Д. обяснила на  подс. Ю. Г., че между кандидатите, които имА. желание да запишат магистърска програма имало 3 - 4, които били завършили ислямски институт, но нямало законно основание как да бъдат записани и им било отказано. Подсъдимият   я уведомил, че  той  ще заплаща таксите от по 250 лв. за човек, като дори дискутирА. как да стане това - с един ордер  за 10 човека, или за всеки да се пусне отделен ордер. Сформираната група по посочената програма  била наричана от ръководството на университета „Групата на Г.“.

В съдебно заседание св.Х.Х. заяви, че наеманите квартири са били под наблюдението на Главното мюфтийство (вж.л.329 гърба, т.2, н.д.). В тази насока бяха констатирани противоречия в показанията на свидетеля, който в ДП (вж.л.109-113, т.9, д.п.) е заявил, че  Ю. Г. и съпругата му  Н. Г. със средствата на организацията  наемА. апартаменти, в които  срещу поемане на наем и консумативи, живущите присъствА. и слушА. религиозни лекции и проповеди от членовете на организацията. В писмо до съда, (вж.л.306-307, т.3, н.д.) Главния мюфтия  М. А. Х. уведомява, че  през периода 2005 - 2010 г. няма наети  квартири  от Главно мюфтийство в градовете Благоевград, Пловдив и С. за провеждане на проповеди, обучения, семинари и др.подобни, поради което няма такива разходи и такова осчетоводяване, което потвърждава, че всички разходи във връзка с квартирите и заплащане на проповедниците за извършените проповеди е ставало със средства на ОРГАНИЗАЦИЯТА.

 По делото са приложени 3 бр. удостоверения, от които 2 бр.издадени на подс.Н. Г., и 1 бр. издадено на подс.Ю. Г., за това че са  назначени за отговорници да контролират и възпитават студетни и студентките в гр.Благоевград, пребиваващи в квартирата на Мюсюлманското изповедание (вж.л.15, папка 3, н.д, както и л. 29 - 30, папка 2, н.д.). Тези удостоверения са издадени на подсъдимите, за да им послужат  „при необходимост пред всички органи и институции в страната“ от подс.Д., в качеството му на началник отдел „Иршад“ при ГМ. Както се установи, Главно мюфтийство не е наемало квартири за  провеждане на проповеди, обучения, семинари и др.подобни. Подсъдимите Ю. Г. и Н. Г. никога не са имА. трудови правоотношения с  религиозната институция Мюсюлманско изповедание.

В съд.заседание св.А. заяви, че познава подс.Г., както и че няма спомен какви писма е получавал на  електронната си  поща. От показанията на св.А., депозирани в ДП в разпит пред съдия (л.13,т.9,д.п.) става ясно, че двамата Г. - Ю. и Н. са  определени за отговорници на апартаментите в Благоевград, които ОРГАНИЗАЦИЯТА наемала за осъществяване на проповедническа дейност между жените студентки. Той заявява, че: “ С.М. дава парите на Г. и той плаща ток, вода, наем, но не прави лекции. Той кани хората, занимава се с организацията, но не чете лекции. Идват лектори и четат лекции…“. В тази насока са и показанията на св.идент.№ 003 (вж.л.433, т.2, н.д.).

Чрез Интернет св. М.А. получил  от подс. Ю. Г. електронно писмо,  към което имало прикачен файл съдържащ документ “План - програма за работата със студентките от Благоевград”. Подс.Ю. Г., който не влаее арабски език поискал св. А. да го преведе на арабски език, за да бъде възможно да се изпрати в централата на фондацията в Саудитска Арабия  (вж.л.99, т.9, д.п.).

 От компютърните информационни данни, извлечени след претърсването в дома на св. А., от ползвания от него компютър, е  видно, че се касае за документ - отчет, написан на български език и частично преведен на арабски от св.А., в който подробно са посочени датите на религиозните лекции, тяхната тема и лектора-проповедник. От отчета се установява, че на 25.11.2009 г. лектор е бил подс. А.Х., на 16.12.2009 г. лектор е бил подс. С.М., на 27.01.2010 г. лектор е бил подс. И. Д., на 03.02.2010 г. лектор е бил подс. А. М. А.,  на 10.02.2010 г. - св. Х.Х., на 17.02.2010 г. подс. А. А., на 24.02.2010 г. подс. С.М., на 10.03.2010 г. отново подс. И. Д., на 24.03.2010 г.и  на 24.04.2010 г. св. Х.Х., на 28.04.2010 г. подс. А.Х..

Според същия отчет на 15.05.2010 г. подс. Н. Г. е организирала екскурзия на студентките мюсюлмански по маршрута Смолян - Мадан – Рудозем - Чепинци.

При извършено претърсване в дома на сем. Г. в с. Горно краище, община Белица на 06.10.2010 г. са намерени  30 402 лв., 18 080 евра и 600 щатски долара. За произхода на сумата подс. Ю. Г. е дал обяснение, че „представляват месечна вноска на абонатите от корпоративната група на мобилен оператор „Глобул”. Същата в размер на 20 602 лв. следвало да се плати до 06.10.20010 г. в офис на бул. „Св. Св. ***” – гр. Благоевград. Сумата извън спомената от лева и евра били лични средства, предназначени за започнатия ремонт и строителна дейност в собствената им къща и пристройката към нея.

Наред с посочените суми по делото е  И. и приложен  бележник - тефтер с надпис БУЛВЕСТ 2000 (вж. протокол за  претърсване и изземване-л.76, т.19, д.п.) от съдържанието на   записките в който се изяснява, че подсъдимите Н. и Ю. Г. са получавА. възнаграждение от ОРГАНИЗАЦИЯТА за извършваната от тях дейност.

В първите четири листа на тефтера са записвани различни неща, като например  Списък на стоки за зареждане на лист 1-ви, различни телефонни номера и една рецепта на лист 7- ми.

На лист 5-ти в графа първа е отбелязана датата 21.06.2009г., а в графата, непосредствено до нея  е записано следното: 3000€ разпределени заплати за I, II, III = 1350 € за семинар  1200 €= 2 400, за С. 450 € .

На лист 9 отново в първата графа е посочена дата 21.06.2009г. и в следващата графа е посочено: „3000 € разпределени заплати за I, II, III = 1350 € за семинар  1200 €= 2 400, за С. 450 € +550 отпреди останА.“.

Веднага под този текст на същият лист след ръкописно изписаната дата 02.10.август е посочено:“на семинара похарчихме 1994“.

Следва датата 21.X.2009г., под която дата е изписано Юндола и срещу която е записано: „2000 €+ 220 лв.=3900лв.+220лв=4120лв, разпределени за заплати 2340 за м. април, май и юни.

4120-2340=1780-450лв. наем за октомври=1330-20 пътни до Юндола=1310. Остават 1310 за разходи+406 от семинара=1716лв.“

Следва изписана датата 15.XI.2009г., срещу която е записано: „Лекция в гр.Якоруда с Х.Х.. Тема I-вите 10 дена на месец зулъхидждже. Срещата се проведе в дома на една от жените. Присъстваха около 20 жени. Задаваха се въпроси относно курбана“.

Следва датата 11.XI.2009г., срещу, която е записано: “Среща със студентките в Благоевград по организационни въпроси и плащане на наема за м.ноември. Наем 450лв. Пътни 20лв.

Следва дата 18.XI.2009г. като записаното срещу нея е следното: “Лекция със студентките в Бл-д. Лектор – Х.Х., вместо М. К.…… пътни 20 лв.

Следва датата 30.XI.2009г., срещу която е записано: гр.Благоевград – наемане на апартамент за студентките. Внесохме наема от 450лв. за месец декември и предплата 450лв., която при напускане на апартамента, ако няма повреди се връща. На агенцията за недвижими имоти, която ни намери апартамента 225лв. Пътни 20 лв.без наемите. Общо разх.735“.

На гърба на листа, веднага след  част от текса посочен по-горе  е изписано между две ръчно положение линии от химикал следното: “1716-735=981 остават за разходи.

Непосредствено след този текст е изписано с големи букви ДЕКЕМВРИ, като на нов ред е записано следното:

„2.декември.2009г. Лекция със студентките в новия апартамент. Лектор-В.Р.от с.Лъжница, студент в Йордания, специалност шериат. Лекцията му беше на тема Исляма и приложимостта му в днешното общество. Присъстваха 9 студентки. Разход пътни 20 лв. Други разходи 9лв. Общо 29лв.

16.XII.2009г – Лекция със С.М. в гр.Бл-д.Разход 35лв.Общо разход 64лв. 980-64=916 лв.

16.XII.2009г. Получени 3000 €, от тях 1200 €  заплата за юли, август и септември 2009г. Остават 1800 € =3492 лв – наем за XI, XII 2009г. и I и  II 2010г. – общо 1800лв. 3492-1800 =1692 +916= 2608 лв. за разход.“

Веднага след този текст е изписано с червен химикал в средата на лист 10-ти  от тефтера  - 2010г.

Посочената 2010г. е центрирана в средата на листа и под линията  с червен химикал е изписано следното:

„02.01.2010г. Лекция в гр.Якоруда. Присъстваха около 40 жени. Темата беше “Достойнството на Ля иляхе иллелах“. Разход пътни на лектора и кафе и чай на присъстващите 40 лв.

07.01.2010г. Пътни до гр.Благоевград да внесем наема за януари. Разход -20 лв.

24.01.2010г. – пътуване до с.РИ.ово за среща с районния мюфтия за уреждане на въпроси относно семинара на 29-31януари“.

На гърба на същия лист със син химикал е изписано следното:

„27.III.2010г. 1800 € =3500 от тях  запл. за окт., ноември и декември за магистр. от общо 4500 – дадени 1500 €=2925 лв.“

На лист XI под зачертаното с формата на Х е изписано:

„11.11.2009г. пътуване до Бл-д. да платим наема за апартамента. Дадохме 450 лв. наши пари и по организационни въпроси. Разход за пътни – 20 лв.“.

С оглед на посоченото неправдоподобно звучат обясненията на подсъдимата Н. Г., че тъй като са заможни, по този начин давА. своя зекят за бедни, сираци, ученици, нуждаещи се. Тези обяснения се опровергават от бележките водени от подсъдимата Н. Г. в бележник, в който тя подробно е описвала получавани суми от ОРГАНИЗАЦИЯТА  и извършвани разходи във връзка с дейността й, както от гласни и писмени доказателства, вече посочени.

Дейността на подсъдимите Ю. Г. и Н. Г. в ОРГАНИЗАЦИЯТА е била предимно организационна във връзка с изпълнение на Плана и целите  й.

 

Подсъдимият А.Х.Х. е получил средното си образование в ел. техникума на гр. Преслав. Работил е като Районен мюфтия  в Смолян и С.. Видно от справка на НАП, ТД на НАП С. - (вж.л. 64, папка 3, н.д.)  за периода от 01.01.2008 г. до 06.10.2010г. са подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключен и прекратен трудов договор от „Мюсюлманско изповедание“  с дата на сключване от 29.08.2008г. до дата на прекратяване 01.11.2010г. В обясненията си заявява, че е завършил  Висшия ислямски институт в С., но липсват писмени доказателства в тази насока. (вж.л.396, т.3, н.д.).

Подсъдимият А.Х. отрича в обясненията си да е членувал в нелегитимна  организация. Членува в Съюза на мюсюлманите в България. Присъствал е  на много обучения и семинари,  участвал и  като лектор. Не е присъствал при обсъждане на програми.

Както вече се посочи, през 2006 г. подс.Х.  е  бил вписан  от СГС като управител на сдружение НПО „Съюз на мюсюлманите в България“ по ЗЮЛНЦ. Сдружението  е известно и като  Сдружение на новите мюсюлмани (новоприели исляма) - т.нар конвертити (вж. показанията на св.идент.№ 003-л.427, т.2,  н.д.).

Подс.Х. участвал в срещата/семинар в Истанбул организирана от фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ през м.март 2008г. Той отпътувал за Турция през ГКПП „Капитан Андреево” шосе на 27.03.2008 г. като пътник в автобус с турска регистрация. Той излязъл от България заедно с подс. А.И.Х.. Като цел на пътуването си подсъдимият посочил екскурзия. Върнал се е в България на 01.04.2008 г.(вж.л.88, т.5, д.п.).

От показанията на св. А. се установява, че подс. Х. е присъствал на срещата на членовете на организацията, проведена в гр. Истанбул през м. март 2008 г., на която е приет и утвърден Плана за работа на ОРГАНИЗАЦИЯТА през 2008 г. (вж.л.473, т.2, н.д.). По време на срещата подсъдимият Х.  се включил в ОРГАНИЗАЦИЯТА.

В списъка на проповедниците (вж. л.325-326, папка 5, н.д.) подс.А.Х. е включен под №  2 (отбелязан като А. Х.) с район на действие С., заплата 350 €, разходи 500 €. Името на подсъдимия Х. е посочено и като директор на Асоциация за новите мюсюлмани“ (вж.л.327, папка 5, н.д.). За тази асоциация са предвидени месечно 1450 € разходи, от които освен посочените за директора 350 €, за проповедник - посочен М. Ю. 350 €,  за наем 200 €,  за гориво, охрана и др. разходи - 200 € , за Интернет сайт 250 €.

През 2009г. видно от  Приложение „В“ обезпечаване на проповедниците  (вж.л.209, папка 5, н.д.) заплатата на подс.Х.  била индиксирана. Подсъдимият е включен под № 6  в списъка, като в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина (независимо от обстоятелството, че подсъдимият Х. никога не е учил в тпози институт), район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка е посочено: на пълен работен ден.

В план програмата за работа със студентките от ЮЗУ „Неофит Рилски”  гр. Благоевград (вж.л. 92 т. 9, д.п.) подс. А.Х. е посочен като лектор по две теми, съответно на 25.11.2009 год. и на 28.04.2010 год.

В няколко файла, намерени в И.ия  компютър от  св. А. подс. Х. е споменат като проповедник към ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Св.М.А. в електронно писмо  До достопочтенния брат С. Аш- Ш. от 24.11.1429, съответстваща на 22.11.2008г. по Грегорианския кА. (вж.л.100-100 гърба, папка 5,н.д.) за дейността на подс.А.Х. пише следното: „Брат А. Х. има добра дейност с интелигенцията, християните и новоприетите мюсюлмани, печатането на книги и интернет-сайта. Той е силна личност и е от онези, които дават мило и драго по пътя на разпространението на исляма и от онези, които работят без да се оплакват. Той е влиятелна фигура на ислямското поприще и се смята за важен авторитет сред образованите младежи мюсюлмани. Държавата и на него му държи хиляда сметки заради неговото влияние и способността му да убеждава християните да приемат исляма. Това е което накара държавата да го арестува и след като беше пуснат, неговата дейност стана още по интензивна. И със своите показвания по телевизията и в медиите той успя да привлече симпатиите на мюсюлманите, християните и журнА.стите и да обори лъжите. Бил е мюфтия(9) години и може да общува добрпе с пресата“.

В същото писмо  А.А. – псевдоним на св.М.А. (вж. л.153 и л.153 гърба, т.3, н.д) дори си е позволил да предложи за ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА да бъде избран нов директор., а именно подсъдимия  А.Х..“Предлагам да бъде избран нов директор и този път от страна на пвсички проповедници в България, а не както стана в Турция. Защото брат С. е добър, но изобщо не става за този пост.……Човекът, който става за този пост е брат А. Х., който сега има време и има бюро в С.. Затова предлагам следното: Работата да протича чрез съюза на мюсюлманите, който е официално регистриран в съда, съюзът иска брат А. и по този начин работата ще бъде официална, а от друга страна това ще спести на Ал-Уакф пари за наем, понеже Ал-Уакф вече плаща наема на бюрото на съюза….“.

От събраните по делото доказателства се установява, че подс.А.Х. е начетен български гражданин. Неговите лекции са предизвиквА. интерес,  както у мюсюлмани, така и сред изповядващи други религии. Поради изложеното, той е бил определен за отговорник в ОРГАНИЗАЦИЯТА за новоприелите исляма българи, така наречени конвертити.

 

Подсъдимият А.И.Х. е завършил средното си образование в гимназията на гр. Рила, а в гр. Медина, Саудитска Арабия е завършил Ислямския университет. В момента работи като проповедник /ваиз/ към Главно мюфтийство и отговаря за районите на гр. Пазарджик и гр. Гоце Делчев.

Подсъдимият А.Х. в обясненията си  заявява, че е проповедник, но никога не е проповядвал  антидемократична идеология,  нито пък е участвал в нелегална организация заедно с останА.те подсъдими. Твърди, че дейността му е религиозна, наблюдавана от Главното мюфтийство и винаги се е съобразявал със законите на страната, в която живее. Твърди, че няма никакви отношения със св.А. и го е срещал само в Медина, където е участвал в семинар. Участвал е и в семинари организирани в Турция през 2008 и 2009 г. и  заявява, че ако го поканят пак би отишъл. Твърди, че и през 2005 и 2009 г. е бил изпратен от Главното мюфтийство. Заявява, че за участието си в семинарите е изготвил отчети които е изпратил в ГМ. Заявява, че никога не е разменял електронни писма с подс.М.. Съдът намира, че обясненията на подс.А.Х. са подчинени на избраната от него позиция в процеса, но не следва да се кредитират, тъй като са опровергани от множество гласни, писмени и веществени доказателства, събрани и проверени по делото.

Подсъдимият А.Х. е сред първите български граждани, които са учили и завършили теологическо образование в Ислямския университет. Той се завръща в България през 2001г. след продължителене престой и обучение в Саудитска Арабия, където е възприел идеите на салафитската доктрина.

 Подсъдимият А.Х.  започнал  работа като имам в селото си - Аврамово, община Якоруда, обл.Благоевград, работил и като ваиз (вж. обяснения, л.384,т.3, н.д.). На 16.07.2002г. с решение № 1 по ф.д.№ 6281/2002г. в СГС регистрирал  фондация „Вяра“.

През м.май 2005 г. той заедно с подс.М., св.А. и  подс.Х. е поканен в гр.Мека от фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ на среща, на която е решено да се създаде ОРГАНИЗАЦИЯ, която да действа на територията на РБългария. При напускане на страната през ГКПП „Капитан Андреево“ подс.Х. е посочил, че целта на пътуването му е екскурзия (вж.л.74, т.5, д.п.).

Подсъдимият А.Х. заедно с подс.С.М. и св.М.А. са учредители на ОРГАНИЗАЦИЯТА на 20.05.2005 г. в гр. Мека, Саудитска Арабия. Подс. А.Х. е вписан в Протокола за споразумение при учредяването на ОРГАНИЗАЦИЯТА като “отговорник на местната общност”, срещу което се е подписал (вж.л.17 гърба,18 и 19,т.3,н.д, както и л.133-134, т.7, д.п.). Престоят му в Саудитска Арабия продължил до 03.06.2005г., когато се е завърнал в България.

След завръщанвето си в България подс.А.Х. започнал да работи активно  за разширяване на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Той е един от нейните най-дейни членове.

Подсъдимият А.Х. е сред участниците в срещата/семинар проведена през м.март 2008г. в Истанбул, Турция, когато е приет и утвърден Плана за работа на ОРГАНИЗАЦИЯТА през 2008 г. Като цел на пътуването си за тази среща подс.А.Х. отново  е посочил екскурзия, а не командировка. (вж.л.73, т.5, д.п.).

Подсъдимият А.Х. е сред участниците в срещата/семинар, проведена през м.май (09.05 - 13.05) 2009г. в Истанбул, Турция. При напускане на  РБългария на 08.05.2009г. подс.А.Х. и спътниците му (между тях са подсъдимитеи М., К., С., А.) като цел на на пътуването посочили гостуване, а не командировка (вж.л.73, т.5, д.п.). На тази среща е приета Програмата за работа на ОРГАНИЗАЦИЯТА  през 2009г. В тази насока са и  веществени доказателства (вж.л.137, т.7, д.п.) И.и от дома на подс.М. (списъка на присъствА.те на сбирката през май 2009 год. в гр. Истанбул, Турция, подс. А.Х. е посочен като участник от България). Същият списък е намерен и при претърсването в дома на св. М.А. в гр. Сърница.

В приложения по делото превод на списък на членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА (вж.л.326, папка 5, н.д.) наречен Усреднени заплати на проповедниците ( индексирани в Турция 2008г.) подс.А.Х. е включен под № 3 с район на действие Юндола, заплата 450 € и разходи 200 €. Под № 28 в същия списък е отбелязана и неговата съпруга, записана като „съпругата на А.Х.”, без посочване на нейното име и със заплата в размер на 200 € и разходи 50 €. В приложението подс.А.Х. е посочен като Директор на „Асоциацията по вярата ” с месечна заплата от 450 €, а целия месечен баланс на  “Асоциация по вярата ” възлиза на 2250 €, в които освен заплатата на директора  са предвидени заплати за проповедник - посочен М. А. с 250 €, проповедник М., със заплата  350 €,  проповедник А. Х. със заплата 350 €,  проповедничка М. със заплата 200 € и чистач 100 € (вж.л.326 гърба - 327, папка 5, н.д.).

През 2009г. видно от Приложение „В“ обезпечаване на проповедниците  (вж.л.209, папка 5, н.д.) заплатата на подс.Х. била индиксирана. Подсъдимият е включен под № 2 в списъка, като в графата квА.фикация е посочен Ислямски институт Медина, район на проповядване - Южна България, заплата - 500, в графата забележка е посочено: на пълен работен ден.

 В изпълнение на Плана и Програмата на ОРГАНИЗАЦИЯТА подсъдимият А.Х. разгърнал активна проповедническа дейност. В И.ата електронна поща на подс С.М. е намерено  електронно писмо изпратено от него до членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА, вкл. и до подс. А.Х., към  което е прикачена празна бланка на арабски език за месечен отчет, за работата на проповедниците ( вж. л.33 гърба - 34 папка 5, н.д.).

От същата електронна поща е И.о електронно писмо  изпратено на  21.09.2009 год. от подс.А.Х.  до подс.С.М., към което са прикачени 6 файла, съдържащо месечните му отчети за периода май-септември 2009г. включващи проповеди, лекции, срещи в гр.Ракитово, с.Пашово, с.Краище, гр.Велинград, с.Юндола, гр.Якоруда, с.Кочан включително посещението на „Семинар по педагогика и възпитание в Истанбул от 08 до 14.05.2009г. (вж. л.82-98, папка 5, н.д - като отчетите са в обратен ред). В показанията си св.идент. № 003 сочи, че подс.Х. е извършвал проповедническа дейност в района на Благоевград, където „ползваната от него интерпретация на религиозни постулати предизвика конфликт и разделение в общността…“ (вж.л.423 гърба, т.2, н.д.).

Подсъдимият А.Х. е един от най-активните членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА - от момента на нейното учредяване през м.май 2005г., до 06.10.2010г. когато били извършени процесуално следствени действия - претърсване и изземване в домове на подсъдими.

 

 

 

 

 

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства въз основа на гласните, писмени  и веществени  доказателства.

 

 

 

По доказателствата:

 

С оглед големия брой доказателствени материА. събрани по делото, съдът подробно сочи отделните видове  и мястото им където се намират.

 

 

Гласни доказателствени средства

 

Обяснения на подсъдимите:

Бяха  обсъдени и преценени обясненията на подсъдимите  С.М.М., А.М.С., А. М. А., Н.Д.Д., Х.Х.Ш., Б.А.У., А. Р. А., И.А.Д.,  М.Ф.К.,  Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х. и А.И.Х. (вж.л.378 - 399, т.3 , н.д.).

 Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство съгласно чл. 115 НПК, но и средство за защита, което  упражнява по свое усмотрение. Законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им се оценява на общо основание поотделно и в съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени средства.

Съдът след внимателно запознаване с твърденията, изложени в обясненията на подсъдимите, ги приема за недостоверни, тъй като се опровергават от събраните по делото доказателства (гласни, писмени и веществени доказателства, както и заключенията на вещите лица). Обясненията на подсъдимите, че са присъствА. на обучителни семинари, командировани от Главното мюфтийство през м.май 2005 г. в гр.Мека, Саудитска Арабия, както  и в гр.Истанбул, Турция  през м.март 2008г. и м.май 2009г. се опровергават от доказателствата по делото. Липсват командировъчни заповеди, при напускане пределите на Р България пътуващите подсъдими са посочили лични причини за това. Установи се, че разноските за пътуването и настаняването  са поети от организаторите на мероприятията. Като се анА.зират документите, списъците на участиците, отчетите,  може да се направи извод за обвързаност и съпричастност на подсъдимите, членуващи в ОРГАНИЗАЦИЯТА с фондация „Ал- Уакф ал-ислями“ от Саудитска Арабия, и с нейната пропагандна дейност.

В  домовете на част от подсъдимите е намерен един и същ документ, независимо дА. е на хартиен носител, или в електронен вариант. Това е Проповеднически план на бюро България 2008 година, по християнското летоброене, който е намерен в компютъра на св.М.А.,  и в лаптопа на подс.С.М..  На хартиен носител  План за 2008г. е намерен в домовете на подсъдимите Х.Ш., А.Х. и И. Д.. Грамоти за участие в семинара през м.май 2009г. в Истанбул е открит и в домовете на подсъдимите М. К.,  А.А. и И. Д.. На хартиен носител в дома на подс.С.М. е намерен списъка на участниците в семинара през м.май 2009г. в Истанбул, като подсъдимият С.М. е под № 7,  подс.А.Х. е под № 8,  подс.А.С. е под № 9 и под № 12 е подс.А. А.. На всички документи, независимо дА. са на хартиен носител или в електронен вариант е поставено логото на фондация „Ал- Уакф ал-ислями“. Установи се, че фондацията няма регистрация в Р България и няма право, съгласно чл.41 от Устава на религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“ да организира дейност, включително и благотворителна в Р България.

Твърденията на подсъдимите, че членуват единствено в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“, както и че никога не са подавА. писмена молба за членство в ОРГАНИЗАЦИЯТА се опровергаха от доказателствата по делото. Действията на всеки един от подсъдимите, които подробно бяха  разгледани, дава основание да се приеме, че те са изразили с действие съласие за членуване в ОРГАНИЗАЦИЯТА. В ТР № 23/15.12.1977г. по н.д.№ 21/77г. ОСНК на ВС е посочено, че съгласието за членство освен изразено устно или писмено, може да се изрази и с някакви действия за участие в дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА. С оглед на изложеното, съдът приема, че всички подсъдими са членувА. в ОРГАНИЗАЦИЯТА, като  неин ръководител е бил подс.С.М..

 

 

 

 

 

Свидетелски показания:

Със свидетелски показания по силата на чл.117 НПК могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкрИ.ето на обективната истина.

По делото бяха разпитани множество свидетели. Съдът намира, че една част от свидетелските показания не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. Част от свидетелите не знаят нищо, нито пък са слушА. за ОРГАНИЗАЦИЯТА, в която членуват подсъдимите  и която се е  ръководила от подс.С.М.. Не са слушА. и за  фондация „Ал-Уакф ал-ислями“. Това се дължи на обстоятелството, че дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА е била конспиративна, тайна, не се е афиширала. Както вече се посочи, в голямата си част подсъдимите заемат отговорни постове в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“. Една част от свидетелите ги познават в това им качество, а именно като духовни авторитети на мюсюлманите в България.

 Обсъдиха се и прецениха показанията на свидетелите  М.А., Х.Х., Б.З., И. М., С.М., Я. Х., Т.Н., М. З., Д. Д., С.А. депозирани в хода на съдебното следствие, както и в хода на досъдебното производство и частично приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и 2 НПК (за св.А.) и по чл.281 ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК за св.А. и останА.те посочени  по-горе свидетели).

Обсъдиха се и прецениха показанията на свидетелите  М.Х., В.А, Б.Б., Н.Г., Д.М., С.С., Г.Х., Г.С., А.Б., Х.Х., Ф.К., А.Т., Ю. К., Р.А., Т.Г., Л.Б., Л.Щ., В.М., Ф.А., С.Г., С.Д., З.К., А.К., И.С., Н.П., Х.Ф., М.Д., А.Х., С.С., Н.А., В.Б., С.К., С.П., М.Б., Х.А., Х.К., А.Д., Х.Т., А.Ш., В.Д., М.А., В.П., А.М., О.О., Ш.Х., Я.М., С.С.Ч., М.М., В.Р., Т.Х.Т., Д.Д., Р.Х., И.А., А.К., М.З., С.Б., И.И., А.К. и Ю.М..

Обсъдиха се и прецениха показания на свидетели с тайна самоличност, с идентификационни номера  002, 003, 004 и 005.

 

 

 

АнА.з на показанията на свидетелите:

Показанията на свидетелите, разпитани по делото, могат да се обобщят в отделни групи:

Показания на свидетели относно ОРГАНИЗАЦИЯТА - създаване, функциониране, финансиране, членски състав:

В тази група съдът обсъди много внимателно показанията на св.М.А.,  Х.Х., М.З., С. Х. С.Ч..

Съдът прецени и анА.зира  показанията на св.М.А., депозирани в съд.заседание, проведено на 29.10.2012г. (вж. л.470-481,т.2 н.д.). Същият  бе призован и следваше да бъде разпитан в съдебно заседание проведено на  26.09.2012г. (вж.л.327,т.2,н.д.). В това заседание той заяви, че разБ. и говори български език „но много неща не разБ.м“ и поиска да му бъде назначен преводач от арабски език. Разпитът му бе отложен за друга дата, за която дата се призова и преводач.Със собственоръчно написана молба с вх.№ 6074 от 10.10.2012г. (вж.л.444, т.2, н.д.) св.А. заяви, че не желае да му бъде назначаван преводач, тъй като от 30 години живее в България и е завършил висше образование. В молбата сочи, че при влизане в залата се притеснил много  като видял журнА.сти, поради което е  поискал преводач. В съдебно заседание, проведено на 29.10.2012г. (вж.л.470, т.2, н.д.) св.А. заяви, че е написал молбата, с която се отказва от преводач, тъй като бил тормозен от представители на ДАНС и отново заяви, че иска преводач при депозиране на показанията си. В съдебно заседание бяха представени и приети документи (вж.л.451 - 464, т.2, н.д.), от които е видно, че св.А. е успешно обучаван и през 1983/1984г. е завършил подготвителен курс по български език към Русенския университет „Ангел К.“ (на името на М. Асаад А.), копие от студентска книжка, издадена от ВМЕИ Варна ФЕЕА, специалност електротехническа (на името на М. А. А.), както и копие от Указ № 54 от 29.05.1998г. на Вицепрезидент на Р България за даване на българско гражданство на М. А. А., постоянно живущ в България.

С оглед представените документи и изявления на свидетеля в съдебната  зала съдът прие, че той владее  говорим български език и не е необходимо да му се назначава преводач. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 434 от 28.10.2009 г. на ВКС по н. д. №  397/2009 г., I н. о., НК, Решение № 79 от 23.09.1996 г. на І н.о, ВС, 5 членен състав и др.). По искане на защитниците съдът разпореди и изготвяне на звукозапис от разпита му по реда на чл.311, ал.3 във вр.чл.238 и чл.239 НПК, приложен по делото (вж.запечатан плик - л.465, т.2,   н.д.).

В показанията си  пред съда св.М.А. подробно разказа какво знае за фондация „Ал-Уакф ал-ислями“, за регистрацията й в Холандия, за дейността й в първите години след промените, за регистрацията на фондация „Ал Уакф“ от СГС и прекратяването й, за участието си и това на С.М., Х.Х., А.А. и др., вкл. и представители на други държави  на семинар в Истанбул. Присъствал е и на лекциите, които са проведени в зала на хотела. Разказва за желанието на представители на фондацията „Ал Уакф ал ислями“, наричайки я съкратено „Ал Уакф“  да дойдат в България.“Предложиха и на Ал Уакф да дойдат в България, те казаха добре, но при условие, че ни регистрирате.“ Представили и програма за благотворителна дейност. „….От фондацията първо казаха правете програма, но той вика ние имаме, на Уакф представител вика ние имаме програма вземете да видите, което в България може да се прилага, което не може да става можете да махнете когато се регистрира фондацията. Те бяха категорични без регистрация няма да работят. Тъй като предложиха, викат като отивате в България ние ще ви пращаме това, програмата. И те мисля че изпратиха нещо“. Съобщава, че е превел и част от програмата на български език „…Превод на програмата не съм направил,  може малко от тях съм правил, но на цялата не. Може би на някои основни работи за какво става въпрос да, но цялата програма не. Тя програмата беше много голяма, сега не помня какво съм превел, те проекти нА., благотворителна дейност (показва с ръце колко голяма). На арабски беше написана, но не съм чел до края, защото е голяма….“

Разказва също, че е бил на семинар в Саудитска Арабия преди повече години – „дА. 5, дА. 10, но отдавна“ заедно със св.Х.Х., А.Х. мисля беше, дА. С. беше, 4-5 души бяхме. Предложиха там да правим фондация, ние да регистрираме фондация. Съобщава, че фондация обаче в България не е била регистрирана.

Депозира показания относно Програмата и отделните й файлове, които му бяха предявени в съдебно заседание.

Не оспорва съдържанието на И.ите от дома му писмени доказателства, включително лекции, които е писал на семинари. Посочва, че дори има листове с логото на хотела в който са били настанени и където се е провел семинарът в Истанбул, върху които е правил записки на изнесените лекции. Сред документите има и грамота с лого на фондацията „Ал Уакф ал ислями“. Разказва и за проведената акция, при която е извършено претърсване и изземване на документи, вещи, книги, компютри, флашки от дома му в гр.Сърница.

Съдът приобщи в доказателствения материал по делото показанията на св.А., депозирани в ДП в разпит пред съдия (вж.л.10—л.14, т.9, д.п.) по реда на чл.281, ал.1 т.1 и 2 НПК , тъй като  констатира противоречия в  част от показанията на свидетеля, депозирани в ДП в разпит пред съдия, и показанията в съдебно заседание. Отделно на  част от въпросите свидетелят заяви, че е минало време и  вече не си спомня, поради което не може да отговори.

Съдът не прие за основателни възраженията на защитниците на подсъдимите, че от доказателствения материал по делото следва да се изключат показанията на св.А. депозирани в ДП в разпит пред съдия. Защитниците на подсъдимите развиха доводи, че тези показания са депозирани пред съдия в ДП, без да е осигурена възможност на подзащитните им да присъстват при разпита му и да реА.зират в пълнота правото си на защита, поради което е нарушено правото им на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧ. Няма спор, че в процедурата по  чл. 223 НПК за разследващите органи съществува задължение да уведомят обвиняемия за това следствено действие, но това задължение съществува само, когато е възникнала фигурата на обвиняемия. В конкретния случай подсъдимите по делото са привлечени като обвиняеми в  по - късен момент, който е последващ по отношение на разпита на св.А., проведен на 06.10.2010г. по ЧНД № 634/2010г.  (вж.л.10-15, т.9, д.п.),  и съдът намира, че  при провеждането му не са допуснати нарушения на установения процесуален ред. Не се констатира да е допуснато нарушение при провеждането на  разпита пред съдия. Спазени са  разпоредбите на чл. 223 и чл.139 НПК, уреждащи начина на провеждане на разпит на свидетел. Съдът намира, че   приобщените към доказателствената съвкупност показания в ДП следва да се обсъждат и ценят в контекста на събрания по делото доказателствен материал. В този смисъл е и практиката на ВКС (вж. Решение № 472 от 17.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 488/2009 г., II н. о., НК, Решение № 23 от 26.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2887/2011 г., I н. о., НК и др.).

    Съдът намира, че има логическо обяснение за настъпилата промяна в показанията на св.А. относно дейността на организацията - кога е учредена, по какъв начин, кой я ръководи, как се финансира, разликата в изповядвания ислям от членовете на организацията и този, който традиционно се изповядва в България, съответно  и за членовете на организацията и тяхната дейност, обяснения  относно съдържанието на файловете,  снети от компютъра му. Съдът намира, че противоречията  се дължат на  обстоятелството, че св.А. разкрива детайли относно дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА в чието учредяване и  дейност и той  самият активно е  участвал, и на места се стреми да омаловажи както своята дейност, така и на подсъдимите. Отделно в организацията членуват и негови близки хора и приятели като подсъдимите Н. и Ю. Г.,  подс.С.М., подс.А.М.А. и др. Св.М.А.  е  живял и продължава да живее в гр.Сърница, неголямо  населено место в Родопите  сред българско  население, изповядващо  ислям, население, което не знае за  тайната дейност на  ОРГАНИЗАЦИЯТА  и  възприема  подсъдимите единствено като духовни водачи.

Съдът  прочете и включи в доказателствения материал по делото и показанията на св.А., депозирани в ДП в разпити пред следовател по реда на чл.281, ал.4 във вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК, тъй като констатира съществени противоречия в част от показанията му относно салафизма и салафитите, относно фондация Ал Уакф, относно парите, които идват от Саудитска Арабия, относно И.ата от дома му флашка.  Отделно св.А. заяви, че не си спомня вече много неща,  поради което не може да отговори на  част от поставените му въпроси. Бяха прочетени показанията на св.А. депозирани в разпит от 29.10.2010г. на л.18 гърба и л.19,т.9, д.п. Прочетоха се и показанията на свидетеля, депозирани в разпит  от  14.10.2011г. на л.94 гърба, л.95, както и  л.9, т.9, д.п. Прочетоха се и показанията на свидетеля в разпит пред следовател от 10.01.2012г. на л.98 гърба, т.9,  д.п.

След прочитане на показанията свидетелят заяви, че част от тях не са записани правилно, за други даде уклончиви  отговори. Съдът намира показанията на св.А. депозирани в ДП за достоверни, тъй като възпроизвеждат такъв словесен изказ и речник, каквито съдът възприе в хода на разпита  на св.А.. Съдът констатира, че показанията на св.А. депозирани в досъдебното производство се подкрепят от  множество писмени  и веществени доказателства, вкл. и на арабски език.

Съдът като обсъжда всички събрани и проверени в хода на процеса доказателствени материА. намира, че следва да се кредитират  показанията на св.А., депозирани в съдебно заседание и в досъдебното производство, в разпит пред съдия и следовател, които се подкрепят и са в логическа връзка и с други гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Съдът прецени внимателно и показанията на св.Х.Х. в разпит проведен на 26.09.2012г. (вж.л.327 гърба - л.331 гърба, т.2, н.д.). Още в началото на разпита св.Х.Х. заяви: “… Аз изповядвам традиционния ханефитски ислям. Самите разпити, които се правеха до сега в следствието, дългите разговори се свеждат до 2-3 странички. Темата е тежка, не се разБ. от хората. Налага се някой път да тълкуваме нещо от исляма с часове, а се записва с един ред. Получават се недоразумения или криво разБ.не, поради което получавам заплахи от обществото. Отвънка хората са настроени негативно, враждебно към мен. Искам да разясня ясно и бавно така, че колегите да ме разберат правилно“.

Съдът констатира противоречия в част от показанията на св.Х.Х. депозирани в съдебното производство, и в разпит пред следовател в досъдебното производство. Съществените противоречия са относно следните обстоятелства:  участвал ли е в семинари на които е имало остри изказвания, получавал ли е пари от подс.М. и за каква дейност, известно ли му е кой финансира ОРГАНИЗАЦИЯТА, с каква дейност се занимават семейство Г.. Защо и от кого са били наети апартаменти в Благоевград, Пловдив и С.. Противоречие бе констатирано и относно обстоятелството знае ли  Н. Г. дА. е получавала пари да организира семинари и да поддържа апартаментите, кои български граждани членуват в организацията, има ли конфликт в отношенията между стари и млади имами. На основание чл.281, ал.4, във вр.ал.1, т.1 НПК съдът прочете показанията на св.Х.Х. депозирани в досъдебното производство (вж.л.109-113 т.9, д.п.) и ги приобщи в доказателствения материал по делото.

Съдът намира, че смутеното поведение на свидетеля в съдебно заседание  се дължи на  враждебната обстановката спрямо него извън съда, и в малкото населено место, в което живее - с.Пашови, община Велинград, за която той обясни на съда още в началото на показанията си. Не без значение е и обстоятелството, че св.Х.Х. както и част от подсъдимите,  е възпитаник на Ислямския университет в Медина и преводач на книгата „Прелестите на исляма“ (И.а от дома на подс.С.М. - вж.л. 72, т.7, д.п.). В тази книга вещото лице К.С. - Т.  открива призиви към насилие и тероризъм (вж.л.76 - 78, т.7, д.п.) и самият той е допринесъл тази литература да може да се чете и възприема на български език. От значение е и факта, че  в показанията си депозира факти и обстоятелства,  свързани с дейността на  подсъдимите, между които има и негови приятели - подс.А. А., семейство Г. и др.

Всичко изброено обяснява и  промяната в част от показанията на св.Х. в съдебно заседание. При преценка на доказателствата по делото съдът кредитира тези показания на св.Х. от съдебното и досъдебното производство, които се подкрепят и от други  гласни, писмени и веществени доказателства.

Съдът прочете и включи в доказателствения материал и част от показанията на  св.М. З., депозирани в ДП (вж.л.72, т.10, д.п.) отнасящи се до  организацията и кои са нейните ръководители. Този свидетел съобщи в съдебно заседание (вж.л.418 гърба-л.419, т.2 ,н.д.), че е изпращал имейли на електронната поща на подс. С.М., в които е отчитал дейността си като имам и за тези отчети не е получавал възнаграждение. В  досъдебното производство, в разпит пред следовател обаче е изяснил, че е изпращал на  бланки, както и че е той и съпругата му, която също е изнасяла лекции са получавА. на ръка от подс.М. по 150 €  без документ или разписка. Сумите не са получавани всеки месец редовно, а за няколко месеца наведнъж,  като винаги това е ставало лично, на ръка. Съдът намира, че тези противоречия се дължат на обстоятелството, че св.З. е близък с подсъдимите, той също е завършил Ислямския университет в Медина. Както  той (с име М.З.), така и съпругата му Х.А.Х. (с име Х.) фигурират в списъка за заплати на проповедници съответно под № 21 и № 26 (вж. л.326,папка 5, н.д.). Отделно няма логично обяснения защо следва да се изпращат отчети на подс.М., който  също като него е имам. Съдът намира, че следва да се ценят показанията на св.З. депозирани в досъдебното производство, тъй като се подкрепят както от писмени, така и от други гласни доказателства по делото (св.Х.Х., св.М.А.).

 Съдът внимателно прецени и показанията на св.С. Х. С.Ч. (вж.л.284, т.3, н.д.), който се познава с подсъдимите, тъй като са учили заедно в Саудитска Арабия. Свидетелят фигурира в списъка за заплати на проповедниците под  № 24 (с името С. Ч.) - от гр.Търговище с възнаграждение 250 €. Този свидетел е присъствал  и на срещата /семинар проведена през м.май 2009 г. в Истанбул (вж.л. 137, т.7, д.п.). В показанията си св.С.Ч. уточнява, че участниците са заплатили пътните разноски, а  пребиваването в Истанбул е било за сметка на организаторите. В показанията си сочи, че семинарът  е  международен, но не знае дА. е имало представители на „Ал -Уакф ал-ислями“. Заявява, че не е получавал възнаграждения извън трудовите с Главно мюфтийство.

Съдът намира, че тези показания са в синхрон с обясненията на подсъдимите, че не са членувА. и не знаят нищо за ОРГАНИЗАЦИЯТА, че не са получавА. възнаграждения за  дейността си в нея. Тези показания са опровергани от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът освен това прие, че св.С.Ч. не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили в незаконна дейност съгласно чл.121, ал.1 НПК, още повече и в съучастническа дейност с подсъдимите.

 

Показания на представители на религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“:

 Показанията на   свидетелите М.Х.- Главен мюфтия (вж. л. 184 гърба - л.189, т.3, н.д.),  В.А (вж.л.191-л.192,т.3,н.д.), Б.Б. (вж.л.612 - 613,т.2,н.д.) - Заместник Главни мюфтии при Мюсюлманско изповедание допринасят за изясняване на факти и обстоятелства свързани основно с дейността на религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“. В показанията си свидетелите посочват подробно за дейността на регистрираното съгласно Закона за вероизповеданията „Мюсюлманското изповедание“, както и че дейността на религиозната институция е изцяло съобразена с приетите Устав и Правилници. Свидетелите отговориха и на много въпроси свързани с отношенията на институцията  с чуждестранни фондации, вкл. и „Ал-Уакф ал-ислями“, начина на командироване на духовници в чужбина на семинари, за комисията по фетва, за това кой финансира обучението на българи в университети в Близкия изток, за зекята, за ислямската литература, за това как трябва да са облечени мюсюлманските жени.

Съдът   кредитира изцяло  и показанията на св.Н.П.  П. (вж. л.595 гърба - л.598, т.2, н.д.), който е работил в Главното мюфтийство дълги години - от 1998 г. Той депозира показания във връзка с дейността на Главното мюфтийство, дейността на фондации от Близкия изток в България, за отношенията между старите имами и младите, завършили в Саудитска Арабия, за традиционния ислям и облеклото на мюсюлманките.

Към тази група свидетели може да се отнесат и показанията на св.С.Д.С.(вж.л.334, т.2, н.д.), който дълги години е работил като помощник нотариус и е заверявал документи свързани с регистрацията на Мюсюлманското вероизповедание. Показанията на този свидетел обаче не допринасят за изясняване фактическата обстановка по делото, освен, че дълги години е имало  конфликт между мюсюлманските религиозни ръководства свързано с легитимността им.

В тази група съдът включи и показанията на свидетелите Ф. Д. М. (вж.л.332 – л.334 т.2, н.д.) и Г. Д. Х. (посочен в протокола и като Г. С. (вж.л.335 гърба - л.337, т.2, н.д.). Следва да се кредитират изцяло показанията на посочените свидетели, подкрепени и от писмени доказателства. В показанията си двамата свидетели изясняват въпроси свързани със затруднения при изплащането на заплатите на работещи в Мюсюлманско изповедание през инкриминирания период.

В показанията си св.А. М. Ш. (вж.л.258 гърба, т.3, н.д.), който работи в Главно мюфтийство и е технически директор на списание „Мюсюлмани“ от 2000 г. сочи какви материА. и новини се публикуват в списанието. Показанията на свидетеля не  са относими към предмета на доказване.

 

Показания на свидетели, живущи в района на  в гр.Сърница:

В отделна  група следва да се отнесат показанията на свидетелите Д.Х.М. (вж.л.334, т.2, н.д.),  А.Х.Б. (вж. л.418, т.2, н.д.), Х.С.Х. (вж.л. 418 гърба, т.2, н.д.), Ф.М.К.(вж.л.419,т.2,н.д.), А.А.Т. (вж.л.420, т.2, н.д.), Х.С.Х. (вж.л. 418 гърба, т.2, н.д.), М.Ю.Ю. (вж.л. 420 гърба, т.2, н.д.), Ю.М.К. (вж.л.420, т.2, н.д.), св.Х.А.Ф. (вж.л. 616 , т.2, н.д.) и А.Х.(вж.л.617,т.2, н.д.).

Посочените свидетели познават подсъдимите С.М.  и А.С. и сочат впечатленията си от тяхната дейност. В тази насока са показанията на свидетелите А.Б., в чието заведение - кафене подс.С.М. е изнасял лекции и проповеди,  Ф.К. и А.Т., както и  Х.Ф. са  присъствА. на негови лекции и проповеди.

Свидетелят А.Х. е секретар на Районното мюфтийство в Пазарджик. Същият е присъствал на проповеди изнасяни от А.С., като заявява, че не е чул изказвания към неспазване законите в България. 

Свидетелят  Д.Х.М. освен подсъдимия М. познава и подсъдимите А.А., М.К., И.Д.. Той е заснемал лекции в джамии и проповеди в различни градове, като изяснява, че не е получавал възнаграждение за тази си дейност. Разноските във връзка със заснимане на събитията са поемани от организаторите им. В показанията си сочи, че в проповедите, които е слушал не е говорено срещу Държавата. Не е чул да се говори и за равенство между мъжете и жените. Обстоятелството, че лекции и проповеди на  посочените подсъдими са записвани с камери се установява и от показанията на св.идент.  № 002.

Свидетелят Х.С. Х.е замествал подсъдимия М., когато е отсъствал от работа, за което не е получавал възнаграждение. Св. Ю.М.К. работи като имам в Юндола. Завършил е курс по арабски в гр.Медина, след което се е върнал в България и е завършил ВИИ в С.. Получава трудово възнаграждение въз основа на договор. Не е получавал други възнаграждения, вкл. и зекят. Двамата свидетели не изясняват обстоятелства относно предмета на доказване.

 

Показания на свидетели, живущи в района на  област Смолян:

В тази група следва да се отнесат показанията на свидетелите Ф.А. (вж.л.591,т.,2,н.д.), С.С.Г. (вж.л.591 гърба, т. 2, н.д.), С.Р.С. (вж.л.252 гърба, т.3, н.д.), Н.Ф.М.А. (вж.л.254 гърба, т.3,  н.д.), В.Х.Б. (вж.л.254 гърба, т.3, н.д.), С.М.К. (вж.л. 255 гърба,т.3, н.д.), С.Т.П. (вж.л. 255 гърба, т.3, н.д), М.Б.Б. (вж.л. 256, т.3, н.д.), Х.Р.А. (вж.л.256 гърба, т.3, н.д.), Х.Р.К. (вж.л.257,т.3,н.д.), А.С.Д. (вж.л.257 гърба, т.3, н.д.), Х.А.Т. (вж.л.258, т.3, н.д.), В.Ф.Д. (вж. л.259, т.3, н.д.), М.Н.А. (вж.л.259 гърба, т.3, н.д.), В.Т. П. (вж.л.260, т.3, н.д.), А.Ю.М. (вж.л.260, т.3, н.д.), О.Д.О. (вж.л.26 гърба, т.3, н.д.), Ш.Х.К. (вж.л.261, т.3, н.д.).

Относно погребенията на мюсюлмани в Смолянска област съдът  обсъди и показанията на св.В.Б., който работи като секретар на Районно мюфтийство гр.Смолян от 2008 г. Според свидетеля проблеми  във връзка с погребенията няма, а само единични случаи, когато определени хора са изразили желание да погребат близките си по начин, различен от ислямската религия. Същият свидетел обаче не изключва, че в определени случаи може да се наложи  да не се спази установеното правило.

В показанията си свидетелите А. и Г. сочат  точно за такива случаи, при които  обаче са възникнА. проблеми  след смъртта на техни близки във връзка със Заповед № 79/27.01.2009г. издадена от подс.Н.Д.. Съдът кредитира изцяло показанията им, тъй като се подкрепят и от писмени доказателства.

Съдът обсъди и  кредитира показанията на свидетелките С.и А. относно желанието им в документите за самоличност да се снимат  по начин, който да не нарушава каноните на религията, която изповядват.

В показанията си свидетелите С.П. и М.Б. сочат за участието си във футболен клуб, основан в гр.Рудозем от подс.Х.Ш.. Съдът кредитира техните показания относно спортната дейност на футболния отбор, сумите, които заплащат родителите им, за да могат да тренират и участват в състезания. Свидетелите не знаят подробности относно цялостното финансирането на футболния отбор.

В показанията си св.Х.А. (вж.л.256, т.3, н.д.), който живее в с.Сопот, община Рудозем сочи, че е присъствал на много лекции на които са идвА. лектори извън района - Б.У., А.Х., М.К., С.М., А.Х., А.С.. Според него всички религиозни дейности и обреди се спазват така, както са се спазвА. и преди 20 години. Този свидетел не знае нищо и за конфликт между стари и млади имами. В тази насока са и показанията на св.Х.К., който се занимава със спонсорска дейност и контактува с джамийските настоятелства.

ОстанА.те свидетели - А.Д., Х.Т., А.Ш., В.Д., М.А., В.П., А.М.,  О.О. и Ш.Х. работят или са работили в Мюсюлманско изповедание като имами. В показанията си същите заявяват, че не са знаели нищо за „Ал-Уакф ал-ислями“  до  началото на делото. Сочат какви са взаимоотношенията им с Районния мюфтия и Главното мюфтийство на Мюсюлманското изповедание.  Не знаят нищо за конфликт между стари и млади имами. Заявяват, че няма разлика в проповедите  преди и сега.

 

Показания на свидетели, живущи в района на  област Благоевград:

Съдът обсъди и прецени внимателно показанията на свидетелите  С.Х.Д. (вж.л. 593, т.2, н.д.), Р.М.А. (вж.л.420 гърба, т.2,н.д.), В.И.М. (вж.л. 469 гърба, т.2, н.д.), М.А.Д. (вж.л. 616 гърба, т.2, н.д.), М.Х.М., (вж.л.285,т.3, н.д.), В.И.Р. (вж.л.285 гърба, т.3, н.д.), М.Х.Т. (вж.л.286,т.3,н.д.), Д.Р.С. (вж.л.286 гърба,т.3,н.д.), И.И.А. (вж.л.287 гърба, т.3, н.д.), А.М.К. (вж.л.287 гърба, т.3, н.д.) и М.А.З. (вж.л.288, т.3, н.д.).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С.Х.Д., която работила в ЮЗУ „Н.Рилски“ Благоевград и споделя впечатленията и разговорите си с подс.Ю.Г.. Св.В.М.  съобщава, че е записал  магистратура в ЮЗУ Н.Рилски в Благоевград, като семестриалната такса е плащана от подс.Ю.Г.. В показанията си св. Р.А. сочи, че докато е бил студент в Лесотехническия институт е бил поканен и е слушал лекции изнасяни от  подс. А.Х. и  св.Х.Х. в квартира в гр.С..

Св.М.Д. работи като ваиз към Главно мюфтийство. Той добре познава подсъдимите. Завършил е Висшия ислямски университет в Медина, Саудитска Арабия. В показанията си не сочи обстоятелства, които са от значение за изясняване фактическата обстановка по делото.

Свидетелите М.М., В.Р. М.Т., Д.Д., И.А., А.К. и М.З. споделят  личните си впечатления от подсъдимите А.А., М.К., А.Х., И.Д.. Не знаят нищо за „Ал-Уакф ал-ислями“.

 

Показания на свидетели, живущи  в кв. Изток, гр. Пазарджик и кв. Столипиново, гр. Пловдив:

Съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на свидетелите Б.З. (вж.л.413, т.2, н.д.), И.М. (вж.л.414, т.2, н.д.), С.М. (вж.л.415 гърба,т.2, н.д.), Я.Х. (вж.л.416,т.2,н.д.), Т.Н. (вж.л.417, т.2, н.д.),  Д.Д. (вж.л.466 гърба, т.2, н.д.), С.А. (вж.л.468, т.2 н.д.) депозирани в хода на съдебното следствие. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели допринасят за изясняване фактическата обстановка по делото. Относно отделни детайли бяха констатирани противоречия с показанията им, депозирани в съдебно заседание и тези, депозирани в ДП в разпит пред следовател. На основание чл.281, ал.4 във вр.ал.1, т.1 НПК бяха прочетени показанията на посочените свидетели в разпит пред следовател в досъдебното производство и включени в доказателствения материал по делото. Съдът намира, че промяната в  част от показанията на свидетелите Б.З., И.М. и С.М. се дължи на желанието им  „да помогнат“ на техния духовен водач – А.М.А. и да убедят съда, че в своите проповеди той е толерантен към изповядващите други религии, вкл. и мюсюлмани, които не са селяфити, че  те не  участват в избори и не гласуват по своя преценка, а не повлияни от неговите проповеди. В показанията на  свидетелите - Я.Х., Т.Н., Д.Д. и С.А. бяха констатирани противоречия  относно факти и обстоятелства, които след прочитане на показанията им в ДП бяха изяснени и няма основание да се постави под съмнение тяхната достоверност.

Съдът внимателно прецени и показанията си св.Л.Б. (вж.л.421, т.2, н.д.) и Л.Щ. (вж.л.422, т.2, н.д.), както и показанията на св.А.К. (вж.л.290, т.3, н.д.) относно желанието на съпругата му да приеме исляма и да се облича с мюсюлмански дрехи. Първите две свидетелки живеят в кв.Изток на гр.Пазарджик, а семейството на св.К. в кв.Столипиново в гр.Пловдив. Двете свидетелки добросъвестно разказаха пред съда какъв път са изминА., за да стигнат до това свое решение да се забулят. Съдът обаче намира, че тяхното решение обаче е било повлияно от няколко фактора: активната проповедническа дейност на подс.А., одобрението на неговите сподвижници към  подобен избор на жените, активната проповедническа дейност сред жените на дъщерята на А., С., изолираността на свидетелките, на които липсват социални контакти, липсата на образование и възможността за свободен избор. В показанията си св.Я.М. (вж.л.262, т.3, н.д.) заявява: „  ..Тогава вече жените започнаха да се осъзнават. Ние вече разБ.ме религията и казваме, че жените трябва да са забрадени, да са забулени и т.н…“.

Към тази група свидетели следва да се посочат още и свидетелите  Р.Я.Х. (вж.л.287, т.3, н.д.), Ю.А.М. (вж.л.359, т.3, н.д.), Я.Д.М. (вж.л.261 гърба, т.3, н.д.), Р.Я.Х. (вж.л.287, т.3, н.д.), С.А.Б. (вж.л.288,т.3, н.д.), И.Г.И. (вж.л.289, т.3, н.д.), А.Ю.К. (вж.л.290,т.3, н.д.). Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на посочените свидетели, които подробно разказват за дейността на подс.А., за съдържанието на проповеди и лекции които са слушА. не само от подс.А.,  но и от подсъдимите  С.М. и А.С..

Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Т.Г. относно промяната в облеклото и сватбените ритуА. на населението в кв.Изток в гр.Пазарджик.

 

Показания на свидетели с  тайна самоличност:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите  идент. № 002 (вж.л.537-541 гърба ,т.2,  н.д.), 003 (вж.л.423-436, т.2, н.д.), 004 (вж.л.542-544, т.2, н.д.) и 005 (вж.л.535-537, т.2, н.д.), тъй като се събраха и множество други гласни, писмени и веществени доказателства, които подкрепиха изложените от тях факти и обстоятелства.

Неоснователни са доводите на защитниците на подсъдимите, че от доказателствения материал по делото следва да се изключат показанията на св.идент.№ 003, тъй като същият е служител на ДАНС и показанията, които  той депозира, са изцяло базирани на данни събрани по оперативен път, оперативна информация, която обективно няма как да бъде проверена с гарантиращите средства на един редовен наказателен процес.

Възможността св.идент.№ 003 да има качество на свидетел в настоящето производство не е забранена от никоя норма на процесуалния закон. Той не е изключен от кръга на лицата, имащи право да свидетелстват, съгласно чл.118 НПК, тъй като не попада нито в хипотезата на ал.1, т.3, нито в тази на ал.2. Показанията на свидетел идент.№ 003 са източник на доказателства, макар и косвени. Нормата на чл.104 НПК не разграничава доказателствата на преки и косвени, първични и производни, а правната доктрина. За процеса е важно всички те да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда на НПК.

 

Показания на свидетели - поемни лица:

От показанията на свидетелите - поемни лица З.К. (вж.л.593 гърба, т.2, н.д.), А.К. (вж.л.594, т.2, н.д.) и И.С. (вж. л.595 гърба, т.2, н.д.) се установява, че процесуално следствените действия претърсване и изземване извършени в домовете на подсъдимите С.М. и А.С., и св.М.А. са в пълно съответствие с изискванията на чл.159 и  следващите от НПК.

 

 

Веществени доказателствени средства

На основание чл.284 НПК бяха предявени  всички И.и с протоколи компютри, лаптопи, външни памети и флашпамети, фотоалбуми и записи върху носител на компютърни информационни данни.

Съдържанието на всички И.и компютри, лаптопи, външни памети и флашпамети по назначената компютърна експертиза е прехвърлено във  външен харддиск, с 14 бр. дискове.

Книги, записки, дискове, дискети и др. ВД, И.и от дома на С.М.:

Папка с документи на „Ал- Уакфал-ислями“: учредителен протокол, участници, дипломи – общо 9 стр.

- Папка  с цвят пепел от рози съдържаща  отчетни документи и бланки на такива документи – 24 листа и 3 плика;

- Лилава папка – 48 листа;

- Бележник с отчетни записки и телефонни номера – фабрика Ал Сорайа СА;

- Юридически предписания по религиозни тълкувания на “Фъкф”. “Закони на култа според фъкф” - научно издание на Института по религиозни проповеди; “Покварата на момичетата” – Кайро – издателство И. Сина; “Острата сабя в атака на несправедливостта /демоните/ - Кайро;  “Уикаят Ал Инсаи мин ал дин уалтейтак” – Кайро – изд.”Ас сахаба”; “Ал акида ал исламия” - благотворително издателство от Саудитска Арабия; “Асар ал мааш” – изд. В Риад; “Ал ауасим мин ал каусем” – изд. Кайро; “Мазкир ал хутаба” – Дамаск; “Ал фаркия апнеджия” – Гураба; “Ам ниса актар ахал ан нар” – изд. Университет Азхар; “Муиаддама фи ал улум ам шариа” – с лого на фондация “Ал Уакф ал ислями” – изд. Саудитска Арабия  “Ал ибтал” – изд. Саудитска Арабия; “Ал акида ал уасития” – изд. “Дар Ал Бухари”; “Тафсир ас суар ал карима” – изд. “Мунахил ал Ирфан”; “Ал усул ат талата уа аш шурут ас сала уа ал кауаид ал араби иа” – изд. Р. ; “Х.ика ал хилаф….” Изд. Р. ; “Пътят на вярата”; “Четиридесет хадиса на Имам Яхия И. Шараф Ад дина н науауи – Ал Манар;  “Пътят на вярата”;  “Нека започнем със себе си”;  “Основите на исляма”;  “Прелестите на исляма”;  “Аркан ал ислям ”– изд. Гураба – Турция ;   “Рисалей ул хиднаб” – Риад; “Ат тауазен фи л хайат – ул мюслим” – Саудитска Арабия ;   “Ал химар”;  “Ас сиаса ал шария Муесесе ал рисА.я” – Бейрут;  Комплект от 7 книги с твърди корици малък формат в обща опаковка пластмасова с цип;  “Елиман”; “Сборник от фетви – джихад”;  “Животът след смъртта” - 1 бр. аудиокасета – подс. С.М. .

  

 

 

Книги, записки, дискове, дискети и др. ВД, И.и от дома на подс. А.С. :

- Зелена папка “Рамазан” на Висш ислямски институт Мека – “Невежеството и днешната цивилизация” – статия; “Живот след смъртта”; “Ад-дифаа ан-арадил муслимин…, “Ал – Иман – от Гураба, “Уважаеми братко” – Статия за “шехида”, “Уважаеми братя”,  “Учените по света за свещения Коран” – брошура – Ал Манар,   “Главните условия за Теухида”, “Тефсир ”– аудио касета – 1 бр.;

Книги, записки, дискове, дискети и др. ВД, И.и от дома на св. М.А.:

Бежова папка с грамота и дипломи; Папка с лого на “Ал- Уакф-ал Ислями” с материА. от образователния семинара в Турция; книга  “Фобията ислям”;

В съдебно заседание се  представиха от подс.А.Х. и бяха приети 2 бр. на списание „Мюсюлмани“, едното, от  които е от 2011г., а другото от 2012г. В тях се съдържат статии, чийто автор е подсъдимия Х.. Списанията се приложиха в папка 3 от  наказателното дела (н.д.).

Беше представена и приета от подс.С.М. книгата „Фъкх“, чийто автор е той,  поставена  в папка 3 от наказателното дело.

 

 Писмени доказателствени средства

На основание чл.283 НПК бяха прочетени и включени в доказателствения материал по делото множество писмени доказателства съдържащи се в досъдебното  производство:

Том 3, д.п. - Искания за изземване на електронна поща, разрешения от съда и протоколи за задържане и изземване на кореспонденция, вкл. и 11бр. DVD, съдържащи се в т.3 д.п.;

 Том 4, д.п. - Искания за претърсване и изземване от домовете на подс. А.С., подс. С.М., св. М.А., разрешение от ОС гр. Пазарджик и протоколи за претърсване с фотоалбуми от домовете и автомобилите на подсъдимите и свидетеля, приемно-предавателен протокол за предадени на съхранение веществени доказателства, в това число и И.ите пари;

Том 5, д.п. - Документи, предадени от А.С., касаещи намерените в дома му пари, разходни касови ордери, ведомости, списъци с описи на суми/списък на турски 49 лица/, регистрация на Главно мюфтийство пред СГС, уведомително писмо на проф. д-р Н.Г., документи за възлагане на ревизия, сигнал от ВМДС до РП гр. С., справки за задгранични пътувания на подс. С.М., подс. А.Х., подс. Х.Ш., подс. И.Д., св. М.А., подс. А.Х., подс. М. К., подс. А.С., св. М.З., подс. А.А., постановления за връщане на веществени доказателства, разписки от връщането, съдържащи се в т.5;

Том 6, д.п. – Протоколи за оглед на веществени доказателства – за И.ите пари, за И.ите книги, брошури, дискове, дискети, флашки, на И.ата кореспонденция под формата на електронни писма на арабски език, протокол за оглед на компютъра и на файлове на св.М.А.;

Том 9, д.п – Диск от оглед на веществени доказателства, писмени доказателства на арабски език,  таблици и текстове на български език - План програма за работа на студентите от ЮЗУ Благоевград;

Том11, д.п - Характеристики и свидетелства за съдимост, деК.ции за семейно и материално положение;

Том 13, д.п -  Копия на материА. от ДП 2/2010 г. на ОСлО при ОП гр. Смолян, представляващи протоколи за претърсване и изземване, протоколи от оглед на веществени доказателства;

Том 14, д.п. - Копия от материА., И.и от дома на подс.Х.Х.Ш. от гр. Рудозем на 06.10.2010 г. по ДП №2/2010 г. на ОСлО при Оп гр. Смолян;

Том 15, д.п. – Копия от материА., И.и от дома на подс.Б.А.У. от гр. Мадан на 06.10.2010 г. по ДП №2/2010 г. на ОСлО при Оп гр. Смолян;

Том 19, д.п. -  Копия от материА. по ДП №11/2010 г. по описа на ОСлО при ОП гр. Благоевград, представляващи протоколи за претърсване и изземване от дома на подс.А.Х. от с. Аврамово, подс.И.Д. от с. Кочан, подс.М.К. от с. Лъжница, подс.А.А. от с. Плетена, подс.А.И.Х. от с. Аврамово, Ю.Г. от с. Горно краище;

Том 20, д.п.- Копия от материА. по ДП №11/2010 по описа на ОСлО при ОП гр. Благоевград, представляващи протоколи за оглед на веществени доказателства;

Том 21,д.п.- Копия от материА. по ДП №11/2010 по описа на ОСлО при ОП гр. Благоевград, представляващи протоколи за оглед на веществени доказателства;

 

Бяха прочетени и включени в доказателствения материал документи, представляващи писмени доказателствени средства, представени в хода на съдебното следствие от страните както следва:

В т.2 наказателното дело (н.д.) - Писмо от Главното мюфттийство, с което са изпратени заверени ксерокопия от трудовите досиета на подсъдимите С.М., А.С. и А.Х. - вкл. трудови договори и справки от НАП; Ксерокопие от Заповед № 79 издадена от подс.Н.Д..

В т.3 н.д – Приемно - Предавателен протокол от 19.12.2012г., с който са предадени в ОС веществени доказателства, И.и от дома на подс.М., А. и С.; Писмо от Главно мюфтийство с приложени копия от разходно касови ордери и оборотни ведомости; Описи на съдържащите се материА. в представени носители във връзка с експертизата изготвена от А.К.; Писмо от СГС - търговско отделение с приложено Удостоверение за фондация Ал Уакф; Решение на СГС, фирмено отделение за вписване на Ал Уакф и Решение на СГС по гр.д.№ 10185/2004г. за прекратяване на регистрацията; Писмо от МП, Дирекция Регистри, че няма вписано ЮЛ с Н.нование „Ал Уакф“,  Разпечатки от електронни носители от експертизата на А.К. и разпечатки от електронната поща на С.М.; Преведено писмо от Главния мюфтия до Генералния директор на фондацияа „Ал Уакф“; Справка за задгранични пътувания на подс.М.А.;  Документи във връзка с молитвен дом, намиращ се на ул.“О.“ в кв.Изток на гр.Пазарджик;  Заповед № 127 от 01.10.2013г. за комвандировка от Главния мюфтия на група вкл. и подс.И.Д. до Саудитска Арабия и обратно;  Справки за задгранични пътувания на подс.М.К.; Отговор на „Мюсюлманско изповедание“ на поставени въпроси във връзка с дарения и наемане на квартири.

 

Папка  1, наказателното дело

Жалби от граждани във връзка с религиозните обреди, Решение на комисията по фетва; Заявления за признаване на дипломи за висше образование, придобито в Саудитска Арабия, дипломи,  Решения; Преводи на документи, И.и от дома на   подс.Х.Ш., вкл Пропаганден план 2008г.; Преводи на документи, И.и от дома на  подс.Б.У.; Преводи на папка, съдържаща 27 броя листа, представляваща програма на дауа/проповедническа дейност 2008г., И.а от  дома на подс.А. Х.; Преводи – грамота с логото на Ал Уакф и списък с телефони и интернет адреси, И.и от дом на  подс.М. К.; Преводи  - Грамота за участие в семинар, организиран от Ал Уакф в Р Турция, папка от семинара и списък с телефони и имейли, И.и от А.А..

 

Папка 2, наказателното дело

Два броя бележници, И.и от дома на подсъдимите Н. и Ю Г.; Преводи на документи, И.и при претърсване от дома на подс.И.Д.  „План –програма за 2008“ на араб.език,  папка от семинар на Ал-Уакф в Р Турция, съдържаща грамота за участие в семинара  гр.Истанбул 2008г. и списък с телефони и имейли; статии на теми: “Позволено ли е на мюсюлманката да сключва брак с немюсюлманин?“, „Обръщение към новоприелите мюсюлманки“, “Мюсюлманката и нейната общност“, “Как може да се осъществи социалната сигурност на жената?“, “Колко унижения може да понесе един човек?“,  “Да си тръгнем ли преди да е станало късно?“, “ Носи ли западната цивилизация спокойствие и щастие на човечеството?“; 2 бр. удостоверения издадени от подс.Д. като началник отдел „Иршад“ към Главно Мюфтийство на Мюсюлманското изповедание за назначаването на подсъдимите Н.Г.  и Ю.Г. за отговорници на квартирите в гр.Благоевград;  Бележник на И.Д.; Постановление от прокурор от ОП Благоевград за отделане на материА. и изпращането им по компетентност на ОП-Пазарджик, ведно с приемо- предавателен протокол; Постановление от прокурор от ОП Смолян за отделане на материА. и изпращането им по компетентност на ОП-Пазарджик, ведно с приемо - предавателен протокол  лист; Папка с материА.  Комисия за защита от дискриминация, включваща жалб от св.Ф.А. и  приложения.

 

Папка 3, наказателното дело

МатериА., представени от адв.П. за  подсъдимите Н.Г. и Ю.Г., включващи Заповеди, Удостоверения, Съдебни решения, Молба от фондация „Искра“ до Мюсюлманско изповедание, благодарствено писмо, Удостоверения, Протоколи, Заповед за изпълнение на парично задължение, Ревизионен акт, Данъчно-осигурителна информация, разкрита  с Писмо изх.№11-00-837/08.07.2013г. на НАП С. осигурителна информация  по отношение на 60 лица, упоменати в списъци и ведомости, предадени с протокол за доброволно предаване от А.С., Справки за уведомления по чл.61, ал.4 от КТ за същите лица до НАП  С., Писмо с изх.№1122/09г./2606.2013г. с приложения - подробно хронологично движение на сметка 501 „каса“, сметка 422 подотчетни лица за периода 01.01.2010 г. до 31.10.2010г,  Протокол за извършена проверка от НАП и доклад на данъчен служител.

 

Папка 4, наказателното дело

Писмени материА. представени като доказателства по подс. Б.У. придружени с опис: Уверение от ПУ „П.Хилрендарски“, превод и оригинал на Диплом за завършено висше образование от Ислямски университет в Медина, Саудитска Арабия, Заповед за назначаване като ваиз, Предложение от Районния мюфтия за назначаване на подс.Б.У. за преподавател в Центъра за хафъзи гр.Мадан, Писмо от Община Мадан за гласувА. и негласувА. лица за избори проведени на 07.06.2009г., Удостоверения за роднински връзки, Удостоверения от банка, Служебна бележка, Етапри епикризи ,,Молба деК.ция от А.М.И. до Районния мюфтия от 25.03.2009г., Заповед № 173/26.03.2009г. на Районния мюфтия за назнвачаване то на А.М.И. за ваиз и преподавателка в Коран курс на територията на община Мадан, копие от трудово досие на подс.Б.У. предоставено от Главно мюфтийство;

Писмени матН.А. представени от подс.Х.Ш., придружени с опис: диплома за средно образование, свидетелство от Средно мюсюлманско училище, Превод и оригинал на Удостоверение за добро поведение издадено от Ислямския Университет Медина, факултнет по Шериат, превод и оригинал на диплома за завършено висше образование от 18.06.20-07 г. от Ислямски Университет гр.Медина, копие от трудовото досие, предоставено от Главното мюфтийство на Мюсюлманското изповедание;

Писмени материА. представени от подс.Н.Д., придружени с опис: Диплома за висше образование от ВИИ С. с приложение към нея „Свидетелство за успеха от семестриалните изпити“, трудов договор с Община Рудозем, длъжност „Гл.експерт вероизповедания“, Решение № 2 от 20.05.2008 г. и Решение № 14 от 16.01.2011г. на Висшия мюсюлмански съвет за избор на Н.Д. за Районен мюфтия, Пълномощни, Удостоверения, Трудови договори с Мюсюлманско изповедание, Устав за духовното устройство и управление на Мюсюлманското изповедание на Р България, Устав на Мюсюлманското изповедание в Р България, Решение № 155 на Висшия мюсюлмански съвет, Молба изх.№ 15.2.3/08.04.2010г. от Районния мюфтия подс.Д. до Директора на ОД МВР Смолян, Писмо–отговор от 15.05.2010г., Писмо от Гл.мюфтийство, изх.№ 01—1-11.07.2010г. до Комисията по вътрешен ред и сигурност към НС, писмо до М.Х.от администрацията на МС, Публикация във в-к „Труд“, бр.183/05.07.2010г. „Забрадките? Ненужна забрана, не пречат на разпознаването“, статия на Н.Д. „Мюсюлманската забрадка според Корана“; публикация в сайт за проведена дискусия в клуб „Обектив“ във връзка с искането на група мюсюлмански жени да им бъде позволено да се снимат със забрадки за новите лични карти и паспорти“, интервю с подс. Н.Д. от 30.06.2010г., публикации в сп. “Мюсюлманин“: „Не погребвайте в мрак спокойствието ни“, „Ислямът поощрява брака“, „Защо се покриха „Айше Санджар“, „ПокрИ.е, мода и облекло в Исляма“, “Ислямското облекло за жената“, Жалба  до Гл.мюфтия, Открито писмо, Писма до М.Х. от администрацията на МС, Протокол от заседание на Комисията по „Фетфа“, проведено на 12.03.2009г., Заповед № 79/27.01.2009г. на Районния мюфтия, постановление на ОП от 11.05.2009 г., Отговор на Районното мюфтийство, Писма, Заповед на Районния мюфтия  № 200/14.07.2009г.; Правилник за дейността на свещенослужителите  (ваиз, имам - хатиб и мюеззин; “Основни ислямски познания“ - помагало за кандидат студенти; Месечни доклади на Районно мюфтийство за периода от м.юни 2008 г. до  м.юли 2009г., Таблица за изнесени лекции и хутбета; Протокол от учредителен акт на сдружение „Център за опознаване на исляма“ - 23.11.2006г., Договор за дарение, Съдебно решение, Протоколи; 2 бр. фактури с касови бележки за заплащане отпечатването на книгата „Призоваването към исляма“ и книгата „Фъкх“; Спедиторска  бележка за пратка до Народната библиотека, извлечение от книга „Призоваването към исляма“ според Корана и Сунната; Заповед на Гл.мюфтия, Предложение от Н.Д. до Главния мюфтия, Уведомителни писма, Писма от Главно мюфтийство относно организиране кампания за наБ.не на средства за подпомагане на ислямското образование от 26.09.2008г. и  18.09.2009г.; Бланка за протокол за отчитане на събраните средства, „Подпомагане на ислямското образование“; Писмо от Главното мюфтийство; Бланка за протокол за отчитане на събраните средства след петъчна молитва; „Коранът едно неизчерпаемо духовно съкровище“; Покана за участие в дискусия, Публикации в сайтове от 29.04.2010г., от 06.06.2011г.;  Молба - възражение от Районното мюфтийство; Жалба от Районното мюфтийство до Адм.съд;  Уведомителни писма; ДеК.ции на имамите; Публикация във в-к „Мюсюлманин“ „Главния мюфтия посети Саудитска Арабия“, Становище на Главно мюфтийство относно проекта за Семеен кодекс; „Лекции за просвещение на мюсюлманите се провеждат в Смолянските общини - агенция Фокус 22.01.2009г., и от същата дата „Н.Д.: Не можем да бъдем непричастни към човешката болка“, “Благоприличното облекло на жената според исляма“ изд.2009г.

 

Експертизи:

За изясняване на обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания из областта на науката и техниката в досъдебното производство, са назначени следните експертизи:

 

- Графическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.А.А. (вж.л.220-230,т.7,д.п.).;

- Техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.В.С. (вж.л.4-7т.7,д.п.).;

- Съдебно – техническа - компютърна експертиза, изготвена от вещото лице А.Н.К., експерт към списъка на НИЛ по кибернетична сигурност към Унибит (вж.14 - 18,т.7,д.п.);

- Комплексна експертиза от областите на богословие, социология и арабистика, изготвена от вещите лица: д-р К.А.С.-Т., гл.асистент Богословскки факултет при СУ „Св.Климент Охридски“, доц. д-р А.Г. - социолог, политически науки в Нов български университет, С.Е. - арабист, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в катедра „Арабистика и семитология“ при СУ „Св.Климент Охридски“, където ръководи и Университетски център за изследване на религиите и И.Д. - арабист, ст.асистент по арабски език в катедра „Арабистика и семитология“ при СУ “Св.Климент Охридски“ (вж.л.70 - л.159, т.7, д.п.).;

- Лексикологична експертиза, изготвена от вещото лице ст.н.с. д-р А.Г. Г. ( вж.л.206 - 217, т.7, д.п.).;

- Арабистка експертиза, изготвена от вещото лице А.Ш. (вжл.л.168 - 204, т.7, д.п.).;

- Тюрколожка експертиза, изготвена от вещото лице доц.Ю.К. – Д. (вж.л.35- 64, т.7, д.п).

 

В съдебно заседание, преди да бъдат прочетени експертизите по реда на чл.282 НПК защитниците направиха искания за  отводи на част от вещите лица  д-р  К. А.С. - Т., доц. д-р А.Г., ст.н.с. д-р А.Г. Г., А. Ш. и доц. Ю. К. - Д.. Съдът ще разгледа възраженията на защитниците на подсъдимите при обсъждане на всяка една от експертизите.

 

АнА.з на експертизите по делото:

Експертизата  е способ,  за съБ.не и проверка на доказателствата, а  заключението е извод основан на специални знания в областта на науката чрез, който експертът съдейства за изясняване на обстоятелства по делото. Съдът  не обсъжда експертизите в онези им  части, в които вещите лица са се произнесли по правни въпроси.

 

Графическата експертиза  има задача до установи положени ли са подписите върху представен документ на арабски език от св.М.А., подс.А.Х. и подс.С.М.. Съдържанието на този документ е преведено в ДП  от вещите лица  доц.Е. и ст.асистент Д. (вж. л.133 -134, т.7, д.п.), като в съд.заседание същите са направили някои уточнения в превода ( вж.л.17- гърба,18 и 19, т.3 н.д.), от които става ясно, че се касае за Протокол за споразумение.

 Вещото лице Б.А.А. (вж.л.574, т.2, н.д.) след като е използвал сравнителен материал от посочените три лица дава заключение, че подписът на осми ред вляво от текста върху представен документ на арабски език върху лист хартия формат А4 е положен от св.М.А.А.. Подписът на девети ред, вляво от текста на арабски език върху документа е положен от подс.А.И.Х.. Подписът между девети и десети ред на документа е положен от подс.С. М. М.. Тази експертиза не се оспорва от страните по делото.

 В обясненията си подс.С.М. (вж.л.378 гърба, т.3, н.д.) сочи, че се касае за споразумение, (написано на ръка на хвърчащ лист от тетрадка), сключено между тримата подписА. го в Мека - свещено място за мюсюлманите. Той не оспорва автентичността на подписа си, а единствено съдържанието на документа. “Там ние си даваме уговорка да си помагаме в работата.“

 Подс.А.Х. също не оспорва подписа си върху документа. Възраженията му (вж. обясненията му на л.384 гърба, т.3, н.д.) са във връзка със съдържанието му.

Съдът намира, че експертното заключение представлява основан на специални знания извод относно произхода на подписите под  „Протокол за споразумение“, съставен и подписан на 20.05.2005г. в гр.Мека и приема изцяло експертното заключение на вещото лице А..

 

 Техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.В.С.  има задача да снеме на оптичен носител цялата информация от мобилните телефони и сим карти в тях (И.и от подс.М. и св.А.), като се отбележи по отделно коя информация от кой телефон и от коя карта е снет.

В експертното си заключение вещото лице С. е посочил, че информацията от сим картите на описаните в изследователската част мобилни телефони е записана на информационен носител СД (диск) приложен към експертизата. Вещото лице е установило марките на мобилните апарати - 11 бр., от които 10 бр.  Nokia, различни модели подробно посочени и 1 бр.  LG. В част от мобилните апарати е имало сим карти на мобилни оператори Глобул, Виваком, М-тел и  сим карти на сирийски мобилен оператор - SY, сим карта с арабски надписи, сим карта на арабски оператор „Аксалто“. Същият бе предявен на страните (вж.л. 573 гърба, т.2, н.д.) и възражения не постъпиха.

Съдът намира, че  в посоченото експертното заключение не  се съдържа информация, която е относима към предмета на делото, поради което не я обсъжда.

 

 

Съдебно-техническа-компютърна експертиза е  изготвена от вещото лице А.Н.К.. На него е възложена задача да снеме на оптичен носител цялата информация, вкл. и изтритите файлове от компютрите, хард диска и флашпаметите (И.и от домовете на подсъдимите С.М. и А.С.  и св.М.А.), като отбележи по отделно коя информация от къде е снета, както и да отговори на въпросите: има ли изтрити файлове и ако има - възможно ли е те да бъдат възстановени, както и какви са били информациите върху изтритите файлове. Към експертизата са приложени протоколи.

В експертното заключение  вещото лице К.  сочи, че  при извършения технически оглед на твърдите дискове са открити множество документни файлове.

Във флаш памети: “Jet Flash”, „UDISK” и „Transcend”, са открити т.нар. скрити зони (партишъни), които не са изследвани за нА.чие на файлове.

Всички открити файлове, както и възстановените такива са записани върху работният твърд диск (марка „Самсунг” – модел „Стори”) в посоченият по-горе ред. След записа на установените файлове върху посоченият по-горе външен диск, атрибутите на записаните файлове са променени на „само за четене” с цел да не бъдат променяни или презаписвани.

По делото са приложени и описи на съдържащите се материА. в предоставените носители във връзка с изготвената експертиза (вж. л.73-77 и л.78 - 80, т.3, н.д.).

За да изготви заключението си вещото лице е  извършило следните действия на изследваните обекти:

С помощта на софтуер “WinRAR” е архивирал и копирал съдържанието на флаш памет “Jet Flash”, в папка със същото име на работният външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Recuva”  е възстановил изтрити и повредени файлове върху посочената по-горе флаш памет, които е записал в папка „jetflash_vazstanoveni” на работният външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Paragon Backup & Recovery™” е  създал пълно копие (имидж) на посочената по-горе флаш памет, която  е записал в папка „jetflash.img” на работният външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер е  селектирал и копирал всички документални файлове от съдържанието на преносим хард диск “Roco”, в папка с име “Toshiba Roco” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Paragon Backup & Recovery™”, е  създал пълно копие (имидж) на посоченият по-горе външен диск, които  е записал в папка „Toshiba_roco.img” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “WinRAR е архивирал и копирал съдържанието на флаш памет „UDISK”, в папка с име “UDISK” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Recuva” е  възстановил изтрити и повредени файлове върху посочената по-горе флаш памет, които е записал в папка „UDISK vazstanoveni” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Paragon Backup & Recovery™”,  е създал пълно копие (имидж) на посочената по-горе флаш памет, които е записал в папка „UDISK.img” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “WinRAR”, е архивирал и копирал от съдържанието на флаш памет в черно кожено калъфче с надпис «Prestigio”, в папка със име “Kozhen” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Recuva” е възстановил изтрити и повредени файлове върху посочената по-горе флаш памет, които записал в папка „Kozhen vazstanoveni” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Paragon Backup & Recovery™”,  е създал пълно копие (имидж) на посочената по-горе флаш памет, които записал в папка „Kozhen.img” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “WinRAR”, е архивирал и копирал от съдържанието на флаш памет «Kingston”, в папка със същото име на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Recuva” е възстановил изтрити и повредени файлове върху посочената по-горе флаш памет, които е  записал в папка „Kingston vazstanoveni” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Paragon Backup & Recovery™”, е създал пълно копие (имидж) на посочената по-горе флаш памет, които  е записал в папка „Kingston.img” на работния външен диск.

Флаш памет червена на цвят с надпис «RFI Sofia 103.6 fm”, е била с повреден конектор и по тази причина се наложило вещото лице  да запои преходник на мястото на отчупеният USB конектор. С помощта на специА.зиран софтуер, е селектирал и копирал всички документални файлове от съдържанието на Флаш паметта, в папка с име „RFI_Sofia_103MHz_vazstanoveni”, на работния външен диск.

С помощта на софтуер “WinRAR”, е архивирал и копирал съдържанието на флаш памет „Transcend”, в папка със същото име на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Recuva”  е възстановил изтрити и повредени файлове върху посочената по-горе флаш памет, които е  записал в папка „„Transcend_vazstanoveni” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер “Paragon Backup & Recovery™”, е  създал пълно копие (имидж) на посочената по-горе флаш памет, които  е записал в папка „Transcend.img” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер,  е селектирал и копирал всички документални файлове от съдържанието на твърдия диск на настолния компютър, посочен под номер 9 в списъка на предадените обекти, в папка с име „Desktop Multimedia computer system”, на работния външен диск. Информацията копирана от логическите дялове на диска е разделна в подпапки на посочената по-горе папка.

С помощта на специА.зиран софтуер “Paragon Backup & Recovery™”,  е създал пълно копие (имидж) на посоченият по-горе настолен компютър, които е записал в папка „Desktop Multimedia computer system.img” на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер,  е копирал всички  файлове от съдържанието на твърдият диск на настолния компютър, с надпис «Колор С» посочен под номер 1 в списъка на предадените обекти, в папка с име „Desktop Colorsit”, на работният външен диск. Информацията копирана от логическите дялове на диска е разделна в подпапки на посочената по-горе папка.

С помощта на специА.зиран софтуер “Paragon Backup & Recovery™”,  е създал пълно копие (имидж) на посоченият по-горе настолен компютър, които  е записал в папка „Desktop Colorsit.img” на работният външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер е копирал всички файлове от съдържанието на твърдия диск на настолния компютър, с черна на цвят кутия и операционна система на арабски език, посочен под номер 4 в списъка на предадените обекти, в папка с име „Desktop Ahmad”, на работния външен диск. Информацията копирана от логическите дялове на диска е разделна в подпапки на посочената по-горе папка.

Установените записани върху твърдият диск документи са копирани в отделна папка с име „Desktop documents”, която също е записана на външния носител.

С помощта на специА.зиран софтуер е копирал всички файлове от съдържанието на твърдия диск на лаптоп марка „Асос PRO55S” сер. № 4529/ 8***232,  посочен под номер 3 в списъка на предадените обекти, в папка с име „laptop Asus pro55”, на работният външен диск. Информацията копирана от логическите дялове на диска е разделна в подпапки на посочената по-горе папка.

С помощта на специА.зиран софтуер е копирал всички файлове от съдържанието на твърдия диск на лаптоп HP сер. № CH*****RQ,  посочен под номер 2 в списъка на предадените обекти, в папка с име „laptop HP”, на работния външен диск. Информацията копирана от логическите дялове на диска е разделна в подпапки на посочената по-горе папка.

С помощта на специА.зиран софтуер, е  селектирал и копирал всички документални файлове от съдържанието на твърдия диск на посочения по-горе лаптоп, в папка с име „laptop HP documents”, на работния външен диск.

С помощта на специА.зиран софтуер е копирал всички файлове от съдържанието на твърдия диск на лаптоп “MSI”,  посочен под номер 10 в списъка на предадените обекти, в папка с име „laptop MSI”, на работния външен диск. Информацията копирана от логическите дялове на диска е разделна в подпапки на посочената по-горе папка.

С помощта на специА.зиран софтуер,  е селектирал и копирал всички документални файлове от съдържанието на твърдия диск на посочения по-горе лаптоп, в папка с име „laptop MSI documents”, на работния външен диск.

В съдебно заседание А.К. (вж.л.83 гърба - л.87 гърба, т.3, н.д.) изяснява, че от всеки един обект е свА.л информацията по три начина, които се практикуват в България. “…. Един път на “WinRAR“, втори път съм направил копие на файловете в папка и третия начин – свА.л съм техническо копие записано в съответната папка…“. Вещото лице е изяснило, че всички компютри са му предоставени за изследване запечатани с пликове с печати. Като грешка отчита, че в експертизата не е посочил изрично, че ги е разпечатил при получаването.

На страните и вещото лице К. в съдебно заседание на основание чл.284 НПК бяха предявени веществените доказателства и веществените доказателствени средства, като подробно се описаха представените обекти на изследване на експертизата и в какво състояние са съхранени.

Съдът не приема възраженията на адв.Л., че след като  вещото лице  К. не е присъствал в дома на св.А. при изземването на компютър в черна кутия без сериен номер с операционна система на арабски език е възможно да има вмешателство, твърдейки, че по делото няма данни защо, кога той е запечатал компютъра със своите лепенки и в какъв вид го е получил, как е била гарантирана възможността за ненамеса. Според нея  в компютъра може да има вмешателство, т.е. изключено е гарантирането на идентичност на съдържанието, на това което е И.о и това, което е оглеждано. Отделно излага доводи, че са допуснати  процесуални нарушения при снемане на компютърните информационни данни.

Процедурите по чл. 163 НПК са проведени при спазване на процесуалните изисквания, получили са и необходимата за тяхната вА.дност съдебна санкция –  предварително разрешение от съдия по реда на чл.161, ал.1 НПК (вж.л.11, л.46, л.69, т.4, д.п ).   При изземването на компютърните конфигурации  не само от дома на св.А., но и от дома на подсъдимите М. и С. е спазена разпоредбата на  чл. 163, ал. 6 НПК, тъй като веществените доказателства са предявени на лицата, изброени в закона - поемни лица и  другите присъставащи, опаковани са и са запечатани по надлежния процесуален ред. В съдебно заседание се установи, че върху тях има поставени лепенки и печати  с  дати и подписи на длъжностни лица - следовател, технически помощник и две поемни лица и в този вид са предадени на вещото лице К. за изследване.

По настоящето дело И.ите компютърни конфигурации представляват "компютърни информационни системи" по смисъла на чл. 93, т. 21 НК, с изземването на които по делото се приобщават и съдържащите се в тях "компютърни информационни данни" по смисъла на чл. 93, т.22 НК. При тази хипотеза, вА.дността на изземването на "компютърните информационни данни" се явява функция от вА.дността на изземването на "компютърните информационни системи", и в настоящия случай, изземването им е вА.дно, тъй като са спазени изискванията на чл. 163 НПК ( Вж.в този смисъл е Решение №  530/2012г. на І н.о. ВКС, Решение № 297/2012г. І н.о. ВКС)

По делото липсва самостоятелно изземване на "компютърни информационни данни", извън системите, в които са се намирА., поради което не е имало необходимост от провеждане на процедурата по чл. 163, ал. 7 НПК.

Видно от приложения на  л.7 – л.9,  т.6  от досъдебното производство протокол за оглед на веществени доказателства от 12.10.2010г. е извършен оглед на веществени доказателства – книги, брошури, записки, дискове, дискети и др. с религиозно съдържание на арабски и български  език, И.и с протоколи за претърсване, обиск и изземване, извършени на 06.10.2010г. в дома и офиса на С.М. от гр.Сърница; дома и автомобила на А. С. в с.Кандови обл.Пазарджик и дома на М.А. от гр.Сърница, обл.Пазарджик.

Посочените веществени доказателства са послужили за изготвяне на комплексната експертиза на Е., Д., К.С. - Т. и А.Г..

На 18.10.2010г. (вж.л.12 – л.13, т.6, д.п.) е извършен оглед на 3 бр. DVD дискове, подпечатени с печат на в.л.  А. К. с дата 15.10.2010г., върху които е записано съдържанието на И.ите на 06.10.2010г. флашпамети и външни дискове, подробно описани в протоколите за претърсване и изземване (3 бр. протоколи). В протоколът изрично е посочено, че информацията от тези 9 бр. тестови файла се записват на оптичен носител, приложен към настоящия оглед и ще бъдат предадени на специА.ст от съответната област - тюрколог за тюрколожка експертиза. Огледът на  тези веществените доказателства е извършен в присъствие на поемни лица и технически помощници.

Съдът приема, че е спазена и процедурата  и при изземване на електронна поща. Данните от електронните пощи имат двойствена правна природа. От една страна попадат в обхвата на понятието „компютърни данни“ по смисъла на  чл.93, т.22 НК  чието приобщаване се осъществява, по реда на чл.163 НПК. От друга страна, представляват приравнен случай на кореспонденция, за която се прилага чл.165 НПК, предвиждащ само предварително разрешение от съдебен орган (Вж. Решение № 530/04.01.2012г., по н.д.№ 2005/2011г., І н.о., ВКС ).

В случая е спазена процедурата по чл.165 НПК относно задържане и изземване на електронна кореспонденция. На основание чл. 165, ал. 5  във вр. ал.2 НПК прокурорът е поискал разрешение от съда за  разкрИ.е тайната на кореспонденция от електронна поща и нейното изземване. Исканията касаят ползвателите на електронни пощи: *****, *****, *****,  *****, *****, *****.

С  определения, приложени в т.3 от д.п. (вж.л.15, л.18, л.21, л.24, л.27, л.30, т.3, д.п.) съдът е дал разрешение да се извърши задържане и изземване на кореспонденция от пощенска кутия (а при техническа възможност и тези, които са изтрити, но за тях е запазена информация при администратора) на потребител и ползвател на посочените електронни пощи. На 13.07.2009 г.  от Администраторът на abv.bg - „Нетинфо.БГ” АД гр. С., с протоколи за задържане и изземване на кореспонденция е И.о съдържанието на електронни пощи: *****  и *****. ОстанА.те пощи не са имА. съдържание. Това е станало няколкократно след съответно разрешение от съда и обхваща периода 01.07.2008 г. до 07.07.2009 г.

Искания на основание чл. 165, ал. 5 от НПК за разкрИ.е на тайната на кореспонденция от електронна поща и нейното изземване за периода 01.07.2008 г. до 14.07.2008 г.  са направени и за  следните електронни пощи: s*****, a*****, a*****, k*****,   h*****, m*****,   h*****.

С  определения, приложени в т.3 от д.п. (вж.л.45, л.48, л.51, л.54, л.57, л.60, л.63, т.3,д.п.) съдът е дал разрешение да се извърши задържане и изземване на кореспонденция от пощенска кутия (а при техническа възможност и тези, които са изтрити, но за тях е запазена информация при администратора) на потребител и ползвател на посочените електронни пощи. С Протоколи за задържане и изземване на кореспонденция от 15.07.2009 г. от администраторът на abv.bg – „Нетинфо. БГ“ АД,  е И.о съдържанието на горепосочените електронни пощи и информацията е прехвърлена на 7 бр. дискове, приложени от л. 66-73, т3, д.п..

С искане на основание 165, ал. 5 от НПК е поискано от ОС  Пазарджик разкрИ.е на тайната на кореспонденция от електронна поща и нейното изземване за периода 08.07.2009 г. до 23.09.2009 г. на електронна поща: s*****. С Определение №334/25.09.2009 г. по ЧНД №704/2009 г. на ОС Пазарджик (вж.л.70,т.3,д.п.) е разрешено да се извърши задържане и изземване на кореспонденцията от пощенската кутия, което е извършено с протокол на 25.09.2009 г. и съдържанието й е прехвърлено на оптичен носител (вж.л. 83, т. 3 , д.п.).

С искане на основание 165, ал. 5 от НПК е поискано от ОС  Пазарджик разкрИ.е на тайната на кореспонденция от електронна поща и нейното изземване за периода 23.09.2009 г. до 26.01.2010 г. на електронна поща: s*****. С Определение №31/26.01.2010 г. по ЧНД № 73/ 2010 г. на ОС Пазарджик (вж. л. 85, т. 3 д.п.) е разрешено да се извърши задържане и изземване на кореспонденцията от пощенската кутия, което е извършено с протокол на 28.01.2010 г. и съдържанието й е прехвърлено на оптичен носител (вж.л. 89, т. 3, д.п.).

По делото е установено,че електронна поща s***** се ползва от подс. С.М., ***** се ползва от подс. И.Д., ***** се ползва от подс. Х.Ш., ***** се ползва от подс. А.А., a*****  се ползва от същия подсъдим,  ***** се ползва от подс. Х.Ш. и св. М.З., a***** се ползва от подс. А.Х., h***** се ползва от подс. А.С., h***** се ползва от св. Х.Х., m***** се ползва от св. М. З., ***** се ползва от св. М.А., При преглед на електронни пощи  е установило, че  част от кореспонденцията е на арабски език.

С протокол за оглед на веществени доказателства от 11.04.2011г. (вж. л.17 - 21 т.6, д.п.) е извършен оглед на веществени доказателства съдържащи електронните материА., в присъствие на поемни лица и технически помощници.

Извършен е оглед на  11бр. дискове със записи на електронни пощи, приложени по делото и И.и по надлежния ред; Външен хард диск (приложение към компютърна експертиза), върху който е записано съдържанието на И.ите на 06.10.2010г. компютри, външни дискове и флашки, подробно описани в протоколите за претърсване и изземване от 06.10.2010г. (три броя протоколи).

Информацията от електронните пощи е записана върху дискове и всяко електронно писмо в едно приложенията към него е записано под отделен номер. След преглед на същите е снета част от електронните писма -15 бр. от електронните пощи.

След включване на външната памет е установено, че за всеки И. компютър, външна памет или флаш памет са направени отделни папки с Н.нования, като е снета част от информацията съдържаща се във 26 бр. файлове.

Информацията от тези 26 бр. файлове и 15 електронни писма е записана на оптичен носител, приложен към  протокола за оглед. Това са електронните материА., които са записани на хартиен носител съгласно  чл.135 НПК   и въз основа на които е изготвена  арабистката експертиза на вещото лице  А. Ш..

 

Съдът намира, че експертното заключение изготвено от вещото лице А. К.  е обосновано, като той, за да изпълни възложената му задача  относно снемане на оптичен носител цялата информация, вкл. и изтритите файлове от компютрите, хард диска и флашпаметите  законосъобразно е извършил всички  необходими действия, които  подробно описа  и в съдебно заседание. Изискването за надеждност на прехвърлената информация е изпълнено. Вещото лице е констатирало, че целостта на опаковките на предоставените му компютърни конфигурации не е нарушена, както и това, че липсва неправомерна намеса в изследваната информация. При изготвяне на заключението са спазени съвременните изисквания за правилно боравене с информационни данни. С оглед на изложеното съдът намира, че са спазени законовите гаранции за автентичност на изследваната информация и за надеждност на резултатите от проведеното експертно изследване, поради което го приема изцяло.

 

 

 Комплексна експертиза от областите на богословие, социология и арабистика е изготвена от вещите лица: д-р К.А.С.-Т., гл.асистент в Богословскки факултет при СУ „Св.Климент Охридски“, доц. д-р А.Г. - социолог, преподавател по политически науки в Нов български университет, доц. д-р С.Е. - арабист, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в катедра „Арабистика и семитология“ при СУ „Св.Климент Охридски“, където ръководи и Университетски център за изследване на религиите и И.Д. - арабист, ст.асистент по арабски език в катедра „Арабистика и семитология“ при СУ “Св.Климент Охридски“ (вж.л.70 - л.159, т.7, д.п.).

Задачата на комплексната експертиза е да отговори какъв вид литература като тематика представляват И.ите книги от домовете на подсъдимите С.М. и А.С. и св.М.А., с кое течение и с каква филоС. или религия могат да се свържат. И.ите записки на арабски език какво съдържание имат – дА. са лекции, писма, проповеди или научни статии, има ли връзка между книгите и записките и кой е свързващият ги елемент.

Преди да пристъпи към прочитане на  заключението на вещите лица изготвили експертизата, защитниците на подсъдимите направиха отвод на вещите лица К.С.-Т. и А.Г., мотивирайки се, че същите са предубедени. Бяха изложени доводи, че вещото лице К.С. е  завършила християнско богословие и всички разработки са от позицията на православен християнски богослов. За вещото лице А.Г. се изложиха доводи, че е участвал в изследване „Нагласите на мюсюлманите в България  2011г.“, както и че в това изследване се е позовал на материА. от делото. Отделно имал негативно отношение към ДПС. Като отделен доводи  защитниците сочат, че вещите лица не са назначени съгласно изискванията на  Наредба № 1 на ВСС от 2008г.

Съдът не прие отводите на вещите лица К.С.-Т. и А.Г., тъй като възраженията срещу тяхната компетентност са необосновани.

Защитниците на подсъдимите не оспорват, че вещото лице С. е  доцент в СУ по история на религиите, включваща и ислямската. Същата е изследвала проблемите на исляма,  като докторската й дисертация е  на тема „Положението на мюсюлманката като съвременно предизвикателство пред исляма“ и неин рецензент е проф.Ц.Т., автор на единствения превод на български език на Корана. В съдебно заседание тя заяви, че е един от авторите на учебно помагало за българското училище, в което се изучава християнска и мюсюлманска религия. На този учебник тя е съавтор, заедно с Главния мюфтия св.М.А.Х.. Ето защо съдът прие, че липсват основание за предубеденост на вещото лице доц. д-р  К.С. - Т..

Липсват доказателства по делото и за предубеденост  на вещото лице А.Г.. Същият е изготвил заключението си преди да участва в научно изследване заедно с проф. Е.И..

По отношение на вещите лица няма   основания за отвод съгласно чл.148 ал.1 т.1 - 5 НПК. Съдът прие също, че не е допуснато нарушение при назначаване на вещите лица, защото когато в  утвърдените списъци на отделните съдилища съгласно чл.398 ал.1 ЗСВ няма посочени вещи лица от съответна област, съгласно чл.396 ал.2 ЗСВ могат да се назначават специА.сти, които не са включени в  утвърдените и публикувани в ДВ списъци.

 

Комплексната експертиза има три части.

В първата част вещото лице К.С. -Т. (вж.л.73-79,т.7,д.п. и л.12 гърба-л.14 гърба т.3, н.д.) се е запознала и  в заключението си обсъжда част от И.ите книги, написани на български език. Това са „Пътят на вярата“ с автор  А.Х.д аз-Зандани и  „Прелестите на исляма“ с преводач св.Х.Х., и двете книги И.и от дома на подс.С.М..

Вещото лице изяснява, че А.Х.д аз - Зандани, автор на „Пътят на вярата“ е със статут „персона нон грата” в демократичните държави и това е красноречив и тревожен факт, а също и доказателство, че неговите последователи са приели пропагандирането на радикалния ислям в най-крайния му вид.

Вещото лице дава заключение, че за радикалните ислямисти идеалната държава е онази, в която са реА.зирани принципите на Божията власт и единобожие и в която е установен всеобхватен ред на основата на шариата. Мюсюлманите не са дарени с друга законодателна или политическа власт, освен с тази, която им е поверена от Аллах в ограничена степен, и то само в границите на шариата. Именно към подмяна на ценностите на правовата държава с установяване на шариата, наричан „справедлив ислямски строй” („Пътят на Вярата”, Аз-Зиндани, с. 47) призовават  авторите на предложените материА.: „Що се отнася до законодателната уредба при исляма – шариата, до неговата справедливост и компетентност може да се потвърди и от немюсюлмани... техните заключения свидетелстват за опит да се освободят от господството на страстите, проблемите и невежеството на собствените им народи. Това е възможно чрез системата на исляма”. „Главните черти на днешната цивилизация са насилието и мъченията. Защото имащите власт да законодателстват, господстват над народа било чрез демократичен парламент, било чрез централни комитети. Законодателите обслужват само собствените си интереси... Американският народ например е използван... Руският народ е потискан... Не липсва и умение да се прикрива смазването на народа... Вижда се, че гнетът и неправдата са възможни именно когато управлението и законодателната власт се намират в човешки ръце... Ако се изземат от него [човека – б.а.] законодателните правомощия, възможно е той да се доближи до Създателя” . Според авторът „Ислямският шариат е закон, който може да се приспособи към всяка епоха, към всеки народ и към всяко място... ( с. 67).

Вещото лице д-р К.С. - Т. изяснява, че в книгата има текстове, които насочват към омраза на религиозна основа чрез изопачаване същността на другите религии , като се прави целенасочен опит за тяхното пренебрегване. В основата си, текстовете са богохулни спрямо официално изповядваната религия в България, защото отричат и православната духовност и сакраменталния живот в църквата. Вещото лице изяснява, че и в двете книги които е обсъдила се нападат християните и юдеите, което е богохулно, тъй като някои постановки надскачат чисто богословското измерение и отиват към национални измерения.

 В книгата „Прелестите на исляма”, преведена от св. Х.Х. вещото лице сочи, че се откриват призиви към насилие и тероризъм. Според вещото лице опасни са призивите, които се отнасят за премахването на угнетеността от слабите, особено тези, които не живеят в ислямски държави. На самите мюсюлмани се вменява тежко наказание за отстъпничество, ако отстъпят обетът за джихад и предпочетат мирния живот.

Според вещото лице опасни внушение се съдържат в израза „горчивината от сабята кара неверника да остави неверието” /стр. 80 от книгата/. Вещото лице сочи, че  в книгата изобилстват изводи, провокиращи неравностойно положение на жената и инструкции за насилие спрямо нея: „Мъжът може да я удари, без да я наранява… трябва да не я удря по лицето и чувствителните места, които да навредят на тялото й, някои жени „няма да се подобрят освен чрез удряне”. Освен неравноправие между съпрузите в текста се внушава и дискриминация между децата: „Благодатта в момчето е по-голяма и Аллах е предписал за него два курбана, а за момичето – един курбан” /стр. 116 от книгата/.

Вещото лице е оставило без коментар думите, с които се доказва  прелестта на ислямския шариат: „Наказанието за вероотстъпничество е убийство” /стр. 154 от книгата/.

 

В заключение вещото лице К.С. - Т. прави следните изводи:

- Фактът, че ислямът не е монолитен, а представлява плурА.стична религиозна общност, предоставя възможност навсякъде по света, включително и в България, да бъде приложен един от лостовете за радикА.зацията му чрез постановки дори за насилие и тероризъм. В материА.те се открива злоупотреба с религията от страна на отделни личности или групи от личности. Според нея  важно  е да се отграничи, че вина за това носят не религиозните или нравствените норми, а авторите и разпространителите на материА.те, които се възползват двусмислено от религиозните постановки. Представата за джихад е силен нравствен принцип в доктриналните измерения на исляма, а в посочените материА. е нА.це целенасочена злоупотреба с него.

- В материА.те се прокламира замяна на демократичните с религиозни ислямски ценности. По този начин съдържанието на текстовете добива и антидържавен характер.

- В статията всички язви на съвременността се приписват на отсъствието на ислямско вероизповедание и неговото практикуване, т.е. внушава се отрицание на християнското общество, проповядва се полова дискриминация и се накърняват българските традиции. Традиционният ислям проповядва търпимост и диалогичност спрямо друговерците, но в разглежданите материА. се наблюдава точно обратното – агресивност и отрицание. С оглед на изложеното вещото лице прави следния извод: предложените текстове са в противоречие и с мюсюлманското вероизповедание.

 

 

Втората част  на експертизата е изготвен от вещото лице доц. д-р А.Г. (вж.л.80 - 87, т.7, д.п. и л.14 гърба - л.16 гърба, т.3, н.д.). На него е била възложена задачата да   анА.зира книгите: „Живот след смъртта”, „Уважаеми братко” и „Учените по света за свещения коран” – брошура от Ал Манар,  И.и от дома на подс. А.С., както и И.ите от дома на подс. С.М. книги „Нека започнем със себе си” с автор д-р Маджди Ал-Хиляли и „Основите на исляма”.

Според вещото лице цитираната литература  има пропаганден характер. Предназначена е за проповядване на исляма, като обхваща поучения, послания и текстове, насочени към вярващи с различна степен на религиозна подготовка. „Уважаеми братко” по същество е текст от отделни проповеди, поучения и е във вид на фотокопие от оригинален машинопис текст, подготвен, а след това и редактиран от автор с Д. езикови и стилистични познания. С бял монтаж в текста са вмъкнати оригинални цитати, написани на арабски език. Фактът, че текстът представлява фотокопие, дава основание на вещото лице  А.Г. да посочи, че става въпрос за тиражиране на проповедта и предоставянето й на голям брой от хора. Избраната тема, свързана с подготовката за смъртта и определянето на вината при причиняването й, не може да бъде определена като част от по-общо, въвеждащо или начално посвещаване в пророчествата на Корана. Според вещото лице от съдържанието й личи, че  е предназначена за обучението на вярващи, които вече познават основите на вярата и предстои да бъдат посветени в интерпретацията на специфични въпроси, свързани със значението на понятието „шехид”. Интерпретацията на понятието „шехид” е разширително и създава противоречива представа за неговото значение. По същество, определянето на мъченика или героя, в зависимост от начина, по който е загинал, (включително и когато става въпрос за смърт при сблъсък между двама мюсюлманина, не само когато става въпрос за борба срещу неверници) не би трябвало да е част от предназначено за всички религиозно образование. Вещото лице изяснява, че в този документ са нА.це както идеи, така и  подход на обосноваване, които кореспондират пряко с идеи и поучения, характерни за радикални интерпретации на Корана.

Вещото лице А.Г. обобщава: че е нА.це организирана дейност, насочена към изграждането на общ стандарт на религиозна пропаганда, която се основава на нетрадиционна интерпретация на Корана;

НА.це е целенасочен подбор на религиозна литература, като  част от нея следва по - радикална интерпретация на религиозните текстове, кореспондираща с ислямския фундаментА.зъм;

Установените и И.и писмени материА., дават основание да се предположи, че е нА.це организирана дейност, протичала в сравнително дълъг период от време, а литературата, която е предназначена изцяло за подготовката на проповеди, не следва установените принципи в традиционното изповедание;

Стриктното следване на представените религиозни предписания, практически изключва каквито и да било граждански ангажименти от страна на вярващия мюсюлманин, доколкото основната цел на неговите усилия, както и всекидневните му старания би трябвало да бъдат насочени единствено и само към спасението му чрез твърда и последователна вяра.

 

Третата част на експертизата е изготвена от вещите лица - арабисти  доц. д-р С.Е.  и ст.асистент И.Д. (вж.л.89 -143, т.7, д.п. и л.16 гърба – л. 20, т.3 н.д.) .

 Тя е структурирана в два раздела, с оглед естеството на представените за анА.з материА. и характера на поставените въпроси.

В първият раздел вещите лица С.Е. и И.Д.  правят  описание и класификация на материА.те, а във вторият раздел - анА.з на водещите доктрини и понятия.

Както вече се посочи  вещите лица  в първият раздел представят емпиричния материал – предоставените материА. на арабски език. Резюмирани са съдържащите се в книгите и брошурите водещи религиозни, философски и социално-политически идеи. Вещите лица разделят книгите, които са им предоставени на класически и съвременни религиозни съчинения и дават кратък разказ по съдържанието им. Основните писмени материА. (отчетни документи, записки, протоколи, списъци и др.) са представени и чрез превод от арабски на български език.

 

Сред И.ите от дома на подсъдимите С.М.  и А.С. книги и литература преобладаващата част е религиозна литература при която има  нА.чие на пряка връзка с уаххабитския салафизъм.

 

Книги  И.и от дома на подс.С.М.:

Като книга написана от строго салафитски позиции вещите лица посочват „Как да се предпазваме от джиновете и от сатаната”, с автор Уахид Абд ас-Салам БА.,  изд. „Ас-Сахаба”, 430 стр., 1992 г., Кайро, Египет и Джедда, Саудитска Арабия. В нея последователно се утвърждава съществуването на джиновете (духовете) и съответно на Сатаната. Посочват се отнасяни към „съдружаването” (ширк) начини и ритуА. за предпазване, както и алтернативните на тях благочестиви и богоугодни методи.

Вещите лица Е. и Д. посочват, че авторът на книгата  „Ислямската доктрина съгласно Писанието и достоверното предание”, изд.Р., Саудитска Арабия  шейх М. И. Джамил Зайну (1925–2010) е сочен като „един от най-опасните уаххабитски духовници”.

В книгата се представят важни и фундаментални аспекти на исляма и се описват базови понятия в достъпен вид за широка читателска публика под формата на въпроси и отговори. Книгата „За единение, преодоляващо разединението относно истината за делата на сподвижниците след кончината на Пророка”, Издателство „Ал-Матба‘а ас-салафиййа [букв. „Салафитско издателство”])”, 287 стр., 1952 г., Кайро, Египет е едно от най-известните съчинения на изтъкнатия андалусийски учен-енциклопедист И. ал-Араби. Вещите лица изясняват, че авторът принадлежи към мА.китската религиозно - правна школа (мазхаб), а книгата му е на особена почит сред представителите на салафизма.

В книгата „Делата на общността на спасените и обществото на подкрепяните в светлината на Книгата и Сунната”, Издателство „Ал-Гураба (Странниците)”, 144 стр.,  с автор М. И. Джамил Зайну, 1992 г., Истанбул, Турция ясно и достъпно са представени основни постановки в идеологията на салафизма. В по-голямата част  те  са вътрешноислямски по характер и засягат исторически и актуални спорове и проблеми. Епизодично, но и едновременно с това недвусмислено се посочва, че общността на спасените отхвърля човешките закони заради несъвместимостта им с предписанията на исляма (стр. 11), както и че трябва да се воюва с всеки, който застава на пътя на призива  към исляма, за да се продължава да се призовава към исляма (стр. 14).

Книгата „Опровержение на теорията за смесването на исляма с останА.те религии”, Издателство „Дар ал-Асима”, 111 стр.,  с автор Бакр И. А. Абу Зайд ,изд.1996 г., Р., Саудитска Арабия е насочена срещу тенденцията да се търсят в името на разБ.телството между народите пресечни точки между религиите, които да поставят основите на междурелигиозния диалог. Още в предговора убедено и разпалено се внушава, че мюсюлманите трябва се пазят от немюсюлманите, особено от юдеите и християните.Трябва да се прекрати каквото и да е сътрудничество в тази посока. Не може да се вреди на ислямското братство с цел да се постига някакво лъжовно алтернативно братство с юдеи и християни. „Мюсюлманите трябва да се стремят да изпълняват повелите на своята религия: джихад по пътя на исляма и оттук – джихад срещу хората на Писанието и сражаването с тях в името на исляма, налагането на джизие/данък/, ако те откажат да приемат исляма”.  Според книгата: „Нека всеки мюсюлманин знае, че не може да има среща и не може да бъде постигнато съгласие  между изповядващите исляма и „хората на Писанието”/юдеи и християни/, както и други безбожнически народи.

 Съчинението „Уаситийско изложение на вярата”, 43 стр., с автор Таки ад-Дин И. Таймия, изд. „Дар ал-Бухари”, Медина, Саудитска Арабия, 1991 г. е едно от най-синтезираните и цитирани изложения на основните принципи на вярата от гледище на класическия салафизъм, за основоположник на който се смята И. Таймия. Според вещите лица този негов труд се ползва с голямо влияние в рамките и на съвременното салафитско направление в исляма.

Брошурата „Отхвърляне на забулването”, с автор Умм Анас,  изд. „Дар ал-К.”, 48 стр., 1995 г., Р., Саудитска Арабия  е посветена на мюсюлманската жена. Описват се религиозните основания за носенето на було, като остро се критикува съвременната тенденция жените да се подвеждат от модата и да разголват телата си. НА.це са многобройни призиви за съблюдаването на благочестиво поведение, като подробно се описват облеклото на мюсюлманката и видовете була – хиджаб и никаб. Подчертава се, че открИ.ето на лице пред непознати мъже от страна на жените се намира под строгата възбрана (мухаррам) на исляма.

 

Книги И.и от дома на подс.А.С.:

От литературата, И.а от дома на  подс.А.С. вещите лица Е. и Д.  анА.зират книгата на  д-р А. Аззам (аш-Шахид), „Защитата на земите на мюсюлманите е най-важното индивидуално задължение” (Ад-дифа‘ ‘ан аради л-муслимин ахамму фуруд ал-а‘йан, 95 стр., 1987 г., Джедда, Саудитска Арабия.

Сочат, че авторът А. Аззам (1941–1989) е сред най-радикалните и войнствени ислямски автори, поради което и съчиненията му са забранени в повечето арабски държави. Той пледира, че всеки един индивид, изповядващ исляма, е длъжен да участва в джихада – индивидуалният отказ от това задължение сам по себе си е определен от него като грях. Самият А. Аззам прилага на практика своите религиозни схващания, участвайки във въоръжената борба с „неверниците”.

 Вещите лица  посочват и етапи от живота на Аззам, които са го формирА. като един от най-ярките идеолози на  радикалния ислям, поради което след гибелта си получава почетното прозвище аш - Шахид (мъченик за вярата).

 „По време на пребиваването си в Египет Аззам се сближава със семейството на Сайид Кутб, почитан като един от най-изтъкнатите идеолози на движението „Мюсюлмански братя”. Следва престой като преподавател в гр. Джедда, Саудитска Арабия, където още в края на 1970 те се запознава с бъдещия лидер на „Ал-Каида” Усама бин Ладин, който изучава ислямски религиозни науки  при А. Аззам и брата на Сайид Кутб – М. Кутб. Много елементи в отправените през последвА.те години обръщения и деК.ции на Бин Ладин възпроизвеждат идеи на А. ал-Аззам, изразени от него в програмни текстове като този на „Защитата на земите на мюсюлманите”. През 1979 г. Аззам се премества в Пакистан, за да е по-близо до афганския джихад, с водачите на който се запознава лично. Дълбоко повлиян от каузата на афганския джихад, той сам се превръща във фактор, който  определя хода на този джихад. Аззам основава Мактаб ал-хидма (от араб. – букв. „Офис за услуги”), създавайки общежития за ислямски бойци в Пешавар (Пакистан) и тренировъчни лагери в Афганистан. Там през 1980те години Аззам работи с Усама бин Ладин. На 24 ноември 1989 г. в Пешавар А. Аззам е убит заедно с двамата си сина М. и И., като шофираният от него автомобил е взривен дистанционно“.

Книгата „Защитата на земите на мюсюлманите” разглежда джихада като най - значимото „индивидуално религиозно задължение” (фард ‘айн).

Вещите лица Е. и Д. са преВ.от арабски на български език  и множество документи, свързани с ОРГАНИЗАЦИЯТА - учредителен протокол, списък с участници, дипломи, отчети, записки  И.и от домовете на подс.С.М.  и св.М.А..

 

В експертното си заключение вещите лица С. Е. и И. Д. заявяват, че предоставените им за анА.з и описани в І раздел на  експертизата в областта на арабистиката материА. несъмнено са обединени от тяхната относимост към суннитския ислям и в частност – към онзи вариант на съществуващото в него салафитско течение, който е официално подкрепян и разпространяван от управляващата династия на Саудитска Арабия. Тази салафитска интерпретация на исляма е известна както сред западните изследователи, така и сред нейните мюсюлмански опоненти като уаххабизъм.

Вещите лица изясняват също, че от гледище на своя генезис уаххабизмът и салафизмът възникват отделно един от друг. Уаххабизмът е „пуритански” тип ислям, който отхвърля модерните влияния, докато салафизмът се стреми да примири исляма с модерността. В този смисъл общото в техния произход  е, че и двете течения отхвърлят традиционните ислямски учения, отдавайки предпочитание на пряка, „фундаментА.стка” (и в този аспект подобна на протестантската) реинтерпретация на религиозните извори. Макар Саудитска Арабия обикновено да е характеризирана като агресивно изнасяща „уаххабизъм”, историческите факти сочат, че преди това тя всъщност внася салафизъм с универсални, панислямски претенции. Саудитска Арабия основава и финансира транснационални организации с главни квартири в кралството, но много от водещите фигури в тях не са саудитски граждани, а чужденци салафити. Най-характерен пример сред тези организации е основаната през 1962 г. в Мека Световна ислямска лига, която започва да разпространява книги и аудио материА. на идеолози на „Мюсюлмански братя” като Х. ал-Банна (1906–1949) и Сайид Кутб (1906–1966). Решението на Р. да приеме радикално настроени египетски салафити е обусловено от три фактора: нуждата от квА.фицирани преподаватели, борбата на крал Фейсал (упр. 1964–1975) срещу панарабизма, лидер на който в арабския свят е Египет, и отвореността на Саудитска Арабия при крал ХА.д (упр. 1975–1982).

За младото саудитско кралство (основано през 1932 г.) източник на квА.фицирани преподаватели, чиновници и инжеН., които с нетърпение очакват да напуснат Египет, се оказва движението „Мюсюлмански братя”. И въпреки че салафизмът и уаххабизмът се зараждат като отделни течения, решението на Фейсал да приеме салафитския панислямизъм има за свой резултат трайното взаимно обвързване на основаното от М. И. Абд ал-Уаххаб (1703–1792) учение с неговите призиви за съблюдаването на стриктен таухид („единобожие”) и безкомпромисна борба срещу ширк („съдружаване към единството на Аллах”) и бида‘ („нововъведения”), със салафитските интерпретации на хадисите.

Постепенно някои салафити определят И. Абд ал-Уаххаб като един от „предците” (салаф), като по този начин ретроспективно включват уаххабизма в лоното на салафизма. Уаххабитите, наричА. се дотогава „хора на единобожието” или „единобожници” (ахл ат-таухид или мууаххидун), постепенно започват да се идентифицират и като салафити.

Автори като Стефан Лакроа сочат, че в Саудитска Арабия не само уаххабитите stricto sensu (т.е. улемите, принадлежащи към официалния религиозен естаблишмент) се наричат салафити, но също така и повечето от ислямистите, включително и т.нар. сахуисти .

Според вещите лица „уаххабизъм” е най-уместното понятие за обозначаване на официалната интерпретация на исляма в Саудитска Арабия, основаваща се върху учението на И. Абд ал-Уаххаб и неговите съвременни салафитски последователи в кралството и извън него.

Вещите лица  обосновават и противоречивия характер на салафизма  преди всичко с различните му практически проявления. Макар и първоначално салафизмът да се разгръща и като аполитична форма на религиозно благочестие, което се противопоставя на насилието, той съдържа в основата си призив за културен разрив с Европа. Освен това принципите и текстуалните реФ.нции съвпадат с тези на войнстващия салафизъм, чийто последователи са се превърнА. в основни мишени за наБ.щите свои нови попълнения джихадисти. Именно войнстващата версия на салафизма е идеологическа основа на глобалния джихадизъм на „Ал-Каида” и радикалната утопия на шейхове като А. Аззам (1941–1989). Тази идеология заедно с печелещата съмишленици дейност на по-крайни духовни лидери води до появата на малки, екстремистки настроени групи в Европа.

От друга страна, салафизмът се свързва  с имената на изтъкнат консервативен ислямски учен от ІХ в., „имама на Багдад” А. И. Ханбал (поч. 855) и неговите по-късни  последователи Таки ад-Дин И. Таймия (поч. 1328) и ученика му И. Кайим ал-Джаузия (1350. Тяхната идея за връщане към примера на „праведните предци” в разБ.нето на Корана и хадисите се свързва още в предмодерната епоха със стремежа към съблюдаване на следните основни принципи:

- Пълен отказ от символико - алегоричното тълкуване (та’ауил) на Корана и от търсенето на неговия езотеричен, скрит (батин) смисъл. Този принцип изисква да се следва буквата на фундаменталния религиозен текст.

- Опиране на преданията хадиси на Пророка, които понякога се разглеждат като своеобразно разяснение на Корана (въз основа на прилагания още от И. Ханбал принцип „Сунната тълкува Корана”).

- Пълна възбрана в каквото и да е отношение да се сравняват Аллах и човека.

- Прибягване до разума, само ако между него и вярата няма противоречие. Единствената функция на разума е да разбере смисъла на религиозния текст (Корана и хадисите), но не и да го оценява.

- Пълна възбрана над „еретичните” нововъведения (бида‘).

През последните десетилетия транснационА.зацията на „ислямския призив” (да‘уа) не е свързана просто с изпълнението на едно чисто религиозно задължение, а се превръща все повече в политическа стратегия  - организационни действия, използвани за достигане целите на ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Вещите лица Е. и Д. в своето заключение  групират по следния начин  тематика и съдържание на описаната литература и материА.:

1. Класически съчинения и съвременна ислямска литература, вкл. и брошури, на арабски език със следните тематики: религиозно-историческа (№7, №33); религиозно-догматична (№2, №3 – от литературата, И.а от дома на  подс.А.С., №5, №13, №15, №27, №33-6, №34); екзегетика /„наука за тълкуването на Корана” (№14, №33-1); „наука за хадисите” (№10, №33-2, №33-3, №33-4, №33-5), религиозно-правна (№29, №35); религиозно-ритуална (№1 – от литературата, И.а от дома на С.М.); религиозно-агитационна (№1 – от литературата, И.а от дома на М.А., №6, №9, №12); и религиозно-образователна (№2 – от литературата, И.а от дома на С.М., №3 – от литературата, И.а от дома на С.М., №4, №8, №11, №16, №25, №26, №28).

2. Писмени документи от различно естество: отчети; записки; протоколи; списъци.

3. Два броя аудио касети – едната съдържаща религиозна проповед, а другата – тълкуване на Корана.

Вещите лица Е. и Д. сочат, че преобладаващата част от представената им религиозна литература показва нА.чието на пряка връзка с уаххабитския салафизъм, който е официална интерпретация на суннитския ислям в Кралство Саудитска Арабия.

От гледна точка на доктриналната взаимовръзка в рамките на салафитската проповед и религиозно - агитационна дейност според вещите лица предоставените материА. напълно отговарят и на описаната класификация в 4 категории:

- Ритуална (‘ибадат) литература. Нейна основната цел е систематизирането на практиките в ислямския ритуал съгласно уаххабитските салафитски интерпретации на исляма.

- Литература, която осъжда и девА.дира практиките на другите мюсюлмани (включително на онези от тях, които изпълняват ритуА.те по различен начин или изповядват други интерпретации на исляма). Проповедта засяга цялостното индивидуално и социално поведение на възпитаваните в нея мюсюлмани. Навсякъде, включително и в български условия, характерни признаци за практическото налагане на уаххабитския салафизъм в отделни местни общности са, например, нА.чието на коренно различно от традиционното за българските земи отношение към погребалните обреди и осъждането на практики от местната религиозна традиция, свързани с отдаването на почит към мъртвите и поддържането на техните гробове.

- Литература, посветена на мюсюлманските жени. В нея се поставя акцент върху чисто биологическите особености на женския пол, които онагледяват мястото на жената в света, отредено й според интерпретацията на уаххабитските улеми.

- Литература, която дефинира отношенията между мюсюлманите и немюсюлманите.

Според вещите лица съдържанието на писмените материА. показва същия тип обвързаност, демонстрирайки и предприемането на конкретни практически стъпки и действия по посока разгръщането на религиозно-агитационна дейност и разпространението на този тип салафизъм в България.

Тематиката и съдържанието на анА.зираната литература и писмени материА. дават достатъчно основания на вещите лица да дадат заключение, че се следва утвърдена и изпитана схема за религиозно-агитационна дейност в полза на уаххабитското салафитско течение в исляма, което се разпространява на международно равнище с подкрепата на саудитски институции.

Съдържанието на записките включва:

- отчети до действащата на международно равнище Световна ислямска лига с централа в Саудитска Арабия; протоколи (във връзка с изграждането на клон на „Ал-Уакф ал-ислами” в България); списъци; лични записки; бележки, включително и такива от семинар на „Ал-Уакф ал-ислами”, проведен в Истанбул през 2009 г.

Вещите лица  намират, че без съмнение, елементът, свързващ книгите и останА.те писмени материА., е религиозното учение и ритуА. на уаххабитския салафизъм, както и религиозно-агитационните дейности, произтичащи от полагани практически усилия за тяхното разпространение и налагане сред българските мюсюлмани. В този смисъл въз основа на анА.зирания емпиричен материал вещите лица констатират, че в самата отчетна документация изрично се подчертава, че е била проповядвана доктрината на салафизма.

Съдът приема, че комплексната експертиза от областите богословие, социология и арабистика  изготвена от вещите лица  К.С. - Т., А.Г. , С. Е. и И. Д. е проведена в съгласие с изискванията на закона, от компетентни вещи лица поради което следва да се цени от съда. Вещите лица отговорят  изчерпателно и компетентно на поставените им въпроси.

Съдът  не обсъжда комплексната експертиза в онези й части, в които вещите лица са отговорили на поставени им в досъдебното производство недопустими въпроси свързани с относимост на материА.те по делото с престъпления по чл.321,108,198,162,164 и 165 НК, тъй като това както вече се посочи са въпроси, които не изискват специални знания от областта на науката, а изцяло правни, на които съдът дължи отговор в резултат на преценка на доказателствената съвкупност.

Съдът прецени за неоснователни доводите на адв.В., че на вещите лица Е.  и  Д. не е поставяна задача да правят превод, както и че в съдебно заседание след прочитане на експертизата те са направили преводи, отговаряйки на въпроси на съда и участниците в процеса без да са назначени като преводачи по делото.

Доводите са неоснователни, тъй като вещите лица арабисти С.Е. и И.Д., за да отговарят на поставените им въпроси в експертизата е трябвало да извършат превод на предоставените им материА.. По принцип в чл.142, ал.1 НПК са посочени изрично случаите кога се назначава преводач, а те са: когато обвиняемият /подсъдим или свидетелят не владее български език. В ал.2, е посочено кои лица не могат да бъдат преводачи и текста препраща  към чл.148 ал.1 т.1-3 НПК. В Законът няма забрана за вещи лица да бъдат назначавани лица, извършвА. превод. В случая подсъдимите и техните защитници не оспорват познанието на вещите лица С.Е. и И.Д. на арабски език, нито пък компетентността им да отговорят на поставените им въпроси изискващи специални научни знания.

 

Тюркологична експертиза

В ДП е назначена тюркологична експертиза, възложена на доц. Ю.С.К. – Д. (вж.л.35 - 65, т.7, д.п.). В съдебно заседание бяха прочетени извършените преводи от вещото лице на  отделни части от текстовете (вж.л.574 - 574, т.2, н.д). Установи се, че вещото лице, не е превела в цялост 9-те текста, а е извършила само частичен превод на отделни техни части.

Съдът прецени, че следва да се назначи повторна експертиза, от специА.ст в областта на ислямската теология, владеещ турски език за анА.з на 9 бр. тестове на турски език, извлечени от флаш памет като компютърно информационни данни. За вещо лице бе определен д-р С.Б.Х. - преподавател във Висшия ислямски институт С.. На него бе възложено като допълнителна задача да извърши и пълен превод на текстовете от турски на български език.

Пълният превод на текстовете извършен от вещото лице д-р Х., се намира на  л. 309-357, т.3,н.д. (Превод на текст №1 „Позицията на Исляма по отношение на разБ.нето на Демокрацията за върховната власт“ с автор Ебу Сеййаф ел-Мукри;  текст №2 „ Становището на Ебу Басир ат-Тартуси относно Саддам Х. и опровержението му от страна на Зияеддин ел- Кудси" текст №3 „Неверничеството на съвременните идоли“ с автор Ебу Мухаммед ел-Макдиси; текст №4 „Демокрацията е невернически обществен строй“  с автор А.кадим Зеллум;  текст № 5 „Трите основи и доказателствата за тях“ с автор Мухаммед б. А.уеххаб (Превод от Арабския оригинал на Турски език: Кадир Дегирменджи); текст № 6 „Кои са групата на подкрепените?“ с автор  А.кадир б. А.азиз; текст №7 „Служенето на Аллах и ширкът (съдружаването/многобожието)“ с автор Ебу Катаде ел-Филистини; текст № 8  „Върховната власт принадлежи на Аллах“, с автор Алааддин Палеви; текст № 9 „Двама противници изпаднА. в спор относно своя Господ Кои сме ние? Каква е вината ни“ с автор Ебу Мухаммед ел-Макдиси).

Вещото лице сочи в заключението си (вж.л.156-л.165,т.3,н.д.), че авторът на текст № 1 „Позицията на исляма по отношение на разБ.нето за Демокрацията за върховната власт“  Ебу Сеййаф ел-Мукри (вж.л.310- 311, т.3,н.д.) разглежда Демокрацията и Исляма, като две отделни религии, в едната от които върховната власт принадлежи на хората, докато в другата принадлежи единствено на Аллах, вследствие на което демокрацията е окачествена като религия основана на ширка (съдружаването) - непростим грях, от който всеки мюсюлманин трябва да се пази, за да не се анулират делата му. Също така, демокрацията е представена като идолопоклонически строй, спрямо който отношението трябва да бъде, като към всеки идол, а именно отрицание следващо от думите на Свещения Коран: “…Така, че който се отрече от идола и повярва на Аллах, то той се е хванал за най-здравата връзка…“. Авторът заявява:„….Демократическият строй, тъй като базира своята власт и правомощия, не на Аллах, а на човека, представлява един идолски строй. Тук, позицията на един мюсюлманин, трябва да е такава, че в цялостния си живот да отрича демокрацията, която представлява идолски строй и идолска власт, да не признава нейния авторитет и да храни явна ненавист, омраза и гняв към защитниците, приятелите и поддръжниците на демокрацията и да показва открита враждебност спрямо тях. Тъй като е идолски строй, демокрацията няма никакво законно право на попечителство над мюсюлманите. Дълг на мюсюлманите е, когато в техните земи и страни биват изоставени нормите на Аллах и бъдат издигнати нормите на демократическата система, да положат големи усилия за издигане на нормите на ислямската система и премахване на поставените от хората. (вж. л.310, т.3, н.д.)“.

Относно текст № 2 „Становището на Ебу Басир ат-Тартуси относно Саддам Х. и опровержението му от страна на Зияеддин ел- Кудси“ (вж.л.311 гърба - л.318, т.3, н.д.) д-р Х. сочи, че  текстът разглежда въпроса за верския статут на екзекутирания иракски диктатор Саддам Х., представлявайки опровержение от страна на Зияеддин ел- Кудси-автор на ислямска литература най-вече от догматична тематика, обвиняващ в апостатство (вероотстъпничество) голяма число ислямски учени - касаещо фетфа (становище по ислямски казус), издадено от Ебу Басир ат-Тартуси, смятан за  теоретик на джихадски селефизъм.

Относно текст № 3 „Неверничеството на съвременните идоли“ (вж.л.319 - л.322, т.3, н.д.) с автор Ебу Мухаммед ел-Макдиси вещото лице сочи, че авторът е един от най-изявените теоретици на течението на т.нар. джихадски селефизъм, представлява разяснение относно неверничеството на съвременните арабски управници, като доводите са съпроводени с цитати от Корана и примери от житието на пророка Мухаммед. В текста  се чете:“…Религиите не представляват само христянство и юдаизъм. Напротив, всяко едно убеждение и течение, произлязло от неверническите земи, като комунизма и демокрацията, е религия. За да Аллах приеме Исляма на един човек, той трябва да се разграничи от всички тези неправдиви религии и убеждения.

Според правилата на Аллах, не е разрешено един човек едновременно да е и мюсюлманин и християнин, и юдей. По същия начин, едновременно един човек да е и мюсюлманин и демократ е нещо, с което Аллах не е съгласен и не го приема, тъй като Ислямът е религията на Аллах, а демокрацията - религия на неверничеството..“ (вж.л.321, т.3, н.д.)

 За текст № 4 „Демокрацията е невернически обществен строй“  с автор А.кадим Зеллум (вж.л.323 - л.329, т.3, н.д.) д-р Х. заявява, че представлява кратко разяснение за същността на демокрацията от гледна точка на ислямската догматика. Демокрацията е представена, като обществен строй, появил се в Европа, като реакция срещу гнета на управниците легитимиращи властта си с религията, в резултат на което в демокрацията основополагащ принцип е идеята за разделението на религията от останА.те области на живота. Споменавайки и други нейни основни принципи като това, че върховната власт принадлежи на народа и той е източник на всякакъв вид власт, авторът стига до заключението, че демокрацията по същност няма нищо общо с Исляма. Също демокрацията е окачествена като неприложима на практика утопия, тъй като изборът на народните представители с определен брой гласове не представлява волята на мнозинството, а просто отразява факта, че някои кандидати са набрА. по - голям брой гласове от други. След като дава редица примери за слабостите и недостатъците на демокрацията, в заключение авторът обръща внимание на необходимостта мюсюлманите да правят разлика между науки и идеи, които не са в противоречие с Исляма и съответно са разрешени, като медицината, инженерството, химията и т.н и такива, които са свързани с религиозните убеждения и разпоредби и са забранени. „…Преди да отбележим, че демокрацията е един невернически строй и е в противоречие с Исляма, искаме да отбележим, че тя не се прилага дори в най-старите демократически държави и се основава на методите на лъжата и заблудата. Също искаме да разкриеме нейната поквареност, смрад, гнилост, бедите които е донесла на света, опасностите от нея и степента на поквара и развала в обществата в които се прилага…“

Текст № 5, озаглавен „Трите основи и доказателствата за тях” е с автор Мухаммед б. А.уеххаб (вж.л.329 гърба - л.335, т.3, н.д.). Д-р Х. сочи, че авторът е известен ислямски учен от 18 в., считан за основател на идейното течение уахабизъм- представлява кратък трактат относно трите неща, които един мюсюлманин задължително трябва да познава заедно с доказателствата за тях, а именно: Аллах, Религията и Пророка, като съответно не се ограничава с познанието, а го прилага, призовава другите към усвояването му и проявява търпение спрямо трудностите, с които се сблъсква при разпространението на това познание. Според вещото лице този трактат, освен че разглежда някои от основните принципи на Исляма, се отличава и с факта, че всяко твърдение е подкрепено с цитат от Свещения Коран или думи на Пророка Мухаммед, което го прави изключително убедителен и лесен за възприемане.

Текст № 6 е озаглавен „Кои са групата на подкрепените” с автор А.кадир б. А.азиз (вж.л.336 - л.338, т.3, н.д.) - смятан за един от теоретиците на течението на т.нар. джихадски селефизъм, представлява разяснение на понятието „групата на подкрепените” (ат- таифату’л-М.а), формирало се в резултат на споменаването в някои от словата на Пророка Мухаммед на група измежду вярващите, която до Съдния ден няма да престане да отстоява истината и не ще й навредят онези които се отказват от нея.

Текст №7  „Служенето на Аллах и ширкът (съдружаването)” е  с автор Ебу Катаде ел-Филистини (вж.л. 339 - л.341, т.3, н.д.) смятан за друг от теоретиците на течението на т.нар. джихадски селефизъм. Той представя теухида (единобожието) като основен елемент в служенето на Аллах и целта, на която е била подчинена борбата на всички пророци срещу ширка. В интерпретация на хадис (слово на Пророка Мухаммед), гласящ: „Онова, от което се страхувам за моята общност са водачи, които ще я вкарат в заблуда, като някои племена от моята общност ще се кланят на идоли, а други ще се присъединят към мушриците (съдружаващите)”, авторът стига до заключението, че според съвременните условия става въпрос за съществуването на два вида ширк, единият от които представлява искане на помощ от мъртъвците и поклонение пред гробовете на праведниците, а другият - следване на идеологии, извън Исляма, като комунизъм, секуларизъм, национА.зъм и др. Според него първият вид ширк е разпространен най - вече сред последователите на суфизма, а вторият сред секуларистите, които не отдават необходимото значение на религията.

Текст № 8, озаглавен „Върховната власт принадлежи на Аллах” с автор Алааддин Палеви (вж.л.341 гърба - л.349, т.3, н.д.) разглежда въпроса за невежството по отношение на върховната власт на Аллах, като един от най-сериозните проблеми на мюсюлманския свят. Темата е представена в светлината на цитати от Свещения Коран и тълкуванията им от страна на известни ислямски учени. В заключение са споменати фетфи (религиозни становища) на съвременни ислямски учени от 20 и 21 в., като Мухаммед еш-Шинкити, М. Шакир, М. С., А.азиз бин Баз и др., от които става ясно, че от ислямска гледна точка, са неверници, както онези които поставят закони, противоречащи на Исляма, така и всички, които ги приемат, прилагат и следват; дори и онези, които допускат, че може да има човешки закони по-Д. от божиите или равни на тях.

Текст № 9, озаглавен „Двама противници изпаднА. в спор относно своя Господ” с автор Ебу Мухаммед ел-Макдиси (вж.л.350 - л.357, т.3, н.д.), представя теухида (единобожието), като основна цел на човешкото съществуване и причина за враждата между пророците и техните народи, поради което хората са се разделили на две групи, едната от които ще бъде в Рая, а другата в Ада.

В заключението си (вж.л.156 - 163, т.3, н.д.) вещото лице Х.  е посочил следното:

- Основна тема на разгледаните текстове е въпросът за теухида (единобожието) и ширка ( съдружаването) по отношение на върховната власт на Създателя над Неговите създания, в контекста на съвременния политически живот в мюсюлманския свят. Становището на авторите са от догматично естество, отнасяйки до едно от основните качества на Аллах, а именно това на върховен законодател и разглеждат статута на мюсюлманина в зависимост от отношението му- незачитане, подчинение - неподчинение и приемане - неприемане на законовите норми на Исляма, като заместването или смесването им с други противоречащи на него се равнява на ширк (съдружаване).

- МатериА.те са свързани с Исляма и отразяват позицията на някои ислямски направления като това на джихадските селефии спрямо съществуващото политическо положение в мюсюлманския свят, която представлява интерпретация на Ислямската догматика.

- Текстовете са адресирани към жителите на мюсюлманските страни, като се обръща специално внимание на факта, че убеждението във върховната власт на Аллах е част от вярата в Него и жителите им са длъжни да се борят срещу управниците, които им налагат закони и политически системи намиращи се в разрез с религиозните им убеждения и установилите се между тях социални отношения на базата на Исляма.

- С оглед на политическите и историческите обстоятелства, при които са възникнА., текстовете нямат пряка връзка с мюсюлманите в България, като разБ. се имат просветителски характер по отношение на по-доброто познаване на Ислямската догматика и съвременните проблеми на вярата на мюсюлманския свят.

В съдебно заседание (вж.л.192 гърба, - л.195, т.3, н.д.) вещото лице д-р Х. изяснява, че в статиите са изразени религиозни становища, които са дават при определени обстоятелства, за определено време, за което важи. Третират се съвременни текстове от гледна точка на ислямската догма. Според него „тези статии са предназначени за мюсюлмани, тъй като въпросите от догматиката засягат преди всичко мюсюлманите“. Всички статии са наситени с аргументи, като повечето са цитати от Корана. Според него самите статии не могат да бъдат ползвани за обосновка, тъй като те самите съдържат определени тези. „..Но всеки мюсюлманин би могъл да ги чете и да ги разбере, разБ. се грамотен мюсюлманин…“.

Съдът като анА.зира заключението на вещото лице д-р Х., както и съдържанието на 9-те текста в контекста на събраните по делото доказателства намира, че независимо от обстоятелството, че в експертизата вещото лице сочи, че текстовете са адресирани до мюсюлманския свят и  нямат пряка връзка с мюсюлманите в България, то  пряк адресат  на статиите са мюсюлмани, като общ и не обусловен от национални  или етнически характеристики модел. В този аспект догматичността на текстовете се явява само база за идеологическа платформа на т.нар. “радикален“ или „политически ислям“. От превода на текстовете е видно, че в голямата си част посланията на авторите касаят политически и социални, а не междурелигиозни отношения, определени от вещото лице Х. като джихадско-селефитски тип ислям.

С оглед на изложеното съдът приема, че в случая определението „радикален“ се отнася за начина за постигане на определени политически цели, а не като  качество на доктриналните му измерения. В тази насока могат да се посочат множество примери от текстовете, които сочат приложното поле на тези послания.: „...Както е известно днешните управници не отричат идолите на изтока и запада и не се дистанцират от тях. Напротив те вярват в тези идоли. Те уреждат проблемите си от рода на конфликти и смутове посредством Организацията на обединените нации, приемайки нейните невернически закони… „(вж.л.319,т.3,н.д.).

По същия начин сформираните от арабските идоли пактове и договорите за сътрудничество с други невернически държави, сключени от тях под шапката на ООН са резултат от това, че са приятели на тези неверници и техни роби...”(вж.л.319 гърба, т.3, н.д.).

„...Тези идоли, сключвайки най-различни спогодби за сигурност помежду си, извършват обмяна на секретна информация, отнасяща се до единобожниците, които те категоризират като радикА.сти и терористи. Дори в някои случаи предават тези единобожници и борци - муджахиди на другите идолски правителства, които ги изискват...”(вж.л.320, т.3, н.д.).

Подобни трактовки могат да доВ. до конфликт и отхвърляне на системи или модели за обществена регулация, различни от тези на теократичните (Теокрацията е форма на държавно управление, при която държавната и религиозната власт са обединени) управления.

Според вещото лице е допустимо и дори нормално последователи на тези послания и идеи да участват адекватно в демократичния процес на управление. В тази връзка няма обяснение за множеството открити и доста агресивни призиви на мнозинството от авторите на статиите, съдържащи думи като „отрицание“, “ненавист“, “отхвърляне“ и „борба“ спрямо демокрацията и нейните социално - политически проявления  в съвремието ни. Освен това ако приравняването на определени идеологии с религията може да се приеме като грешка или архаичен мироглед, то няма как да се оправдае явното отрицание на секуларизма, като основа  на съвременното ни общество и открити призиви за унищожението му, вкл. и с военни средства.

Например: …Както ще се види И.-и Кесир много ясно е посочил, че онези, които дори частично оставяйки настрана законодателството на Аллах измислят нови закони и правила са неверници и че е задължително да се воюва срещу тях докато не се върнат към низпосланите от Аллах принципи по всеки въпрос - голям или малък. Няма и най-малко разногласие на тази тема както сред първите учени, така и сред по-късните. Правото да поставя правила и закони е само на Аллах и всички които посегнат на това право са явни неверници…“(вж.л.345 гърба долу - л.346, т.3, н.д. от текст 8 „ Върховната власт принадлежи на Аллах“).

Подобни послания има и в текст 9 „Двама противници изпаднА. в спор относно своя Господ. Кои сме ние? Каква е вината ни?“ „…Бъдете от помощниците на Ислямското законодателство и воините на единобожието. За тях Всевишният Аллах казва: „Наистина, именно Нашето войнство ще победи.

Несъмнено, накрая ще дойде победата на Аллах за воините - единобожници и за Неговите богобоязливи приближени….“.(вж.л.356, т.3 , н.д.) 

Съдът като обсъди преведените текстове не приема заключението и отговорите на вещото лице,  че при работата си по материА.те не е установил преки призиви за отхвърляне на демокрацията като форма на управление. “…В изследваните от мен материА. призив за отхвърляне на демокрацията не съм срещал…“ (вж.л.193, т.3, н.д.).

С оглед на изложеното съдът не приема  т.3 и т.4 от заключението на вещото лице д-р Х., а именно, че статиите единствено са   свързани с ислямската религия и догматиката и се отнасят за жителите на мюсюлманските страни, както и че нямат пряка връзка с мюсюлманите в България.

 

Лексикологична експертиза,

По делото е изготвена и лексикологична експертиза, възложена на  вещото лице ст.н.с. д-р А.Г.Г. (вж.л.206 - 217, т.7, д.п.).

Изготвената по делото Лексикологична експертиза от вещото лице-историк А.Г. е имала за задача да даде определение за три понятия  в исторически и лексикален аспект. Това са понятията „антидемократична идеология”, „проповед” и „проповядване” и да отговори на въпроса може ли да се приеме, че е на лице проповядване, чрез поддържане на определен външен вид. Отделно на вещото лице е била възложена задача (вж.л.205 гърба, т.7, д.п.) да отговори на всички въпроси, които възникват текуща при изготвяне на експертизата, при съотносимост на писмените материА. с елементите на престъпленията по чл.108, 109, 162, 164 и 165 НК. 

В съдебно заседание, проведено на 04.02.2013г. (вж.л.2-8, т.3, н.д.) защитниците на подсъдимите направиха искане за отвод на вещото лице Г., мотивирайки се, че на вещото лице е възложено да отговори на правни въпроси като “проповядване„ и „антидемократична идеология“. Отделно посочиха, че по професия вещото лице е историк и е недопустимо да извършва лексикологическа експертиза. Защитниците на подсъдимите допълнително развиха и доводи, че вещото лице е предубедено, поради което не следва да се прочита експертното му заключение.

Съдът прие, че възраженията срещу компетентността на вещото лице за неоснователни, тъй като образованието  и специА.зацията, която притежава  Г. му позволява да отговори на допустимо поставените въпроси. Не се посочиха и никакви конкретни факти за заинтересованост на вещото лице.

 Съдът намира, че  експертизата следва да се обсъжда единствено  в частта относно изясняване на думите „проповед“, “проповядване“ и „антидемократична идеология“, за които липсва легално дефиниране в НК. В останалата част въпросите към вещото лице са недопустими  и некоректно поставени, тъй като касаят правни квА.фикации  въз основа на  обсъждане на доказателствени материА., на които съдът дължи отговор с присъда, а не вещото лице в заключението си.

Вещото лице Г. е обяснил понятието „идеология”, като схема от символично натоварени вярвания и изрази, които представят, интерпретират и оценяват света по начин, който има за цел да оформи, мобилизира, направлява, организира и оправдае едни начини или пътища на въздействия и да отрече други.

През първата половина на ХХ век, с появата на тотА.тарните идеи е въведено и разграничението на идеологиите на демократични и антидемократични. Антидемократичните се представят като разновидност на фашистката. Вещото лице изяснява същността на фашистката идеология, която проповядва  и осъществява унищожаване на демократичните свободи, чрез насилие и използването на най – зловещи и  рафинирани методи за потискане на инакомислещите и установяване на открита терористична диктатура, съчетана с войнстващ национА.зъм, шовинизъм и расизъм.

 Вещото лице Г. прави извода, че антидемократична е всяка идеология, която в една или друга степен възприема фашистките постановки. Такива идеологии прилагат методи за разрушаване на съществуващия парламентарно - плурА.стичен порядък и се стремят към налагане на тотА.тарна или друга производна на нея система.

Проповядването на антидемократична идеология и на омраза на религиозна основа,  може да става по най - различни начини. На първо място антидемократична е всяка идеология, която проповядва унищожаването на демократичните свободи, чрез използване на различни методи за потискане на инакомислещите. Пропагандирането на идеи става по най - различни начини, като използването на специА.зирана литература, писмени материА., устна реч и не на последно място с външен вид и облекло. То от своя страна е израз не само на принадлежност към конкретна общност със специфично мирозрение, то съдържа в себе си задължително и действието “проповядване”, поради простата причина, че идеите се създават, за да се пропагандират и да печелят последователи.   

 

 

 

От друга страна проповядването означава разпространяване на идеи и тъй като не е свързано обезателно с използването на устна реч, не предполага задължително нА.чието на аудитория или множество от хора.

Съдът приема, че заключението на вещото лице Г. е обосновано и следва да се цени в посочената му част.

 

Арабистка експертиза, изготвена от вещото лице А.Ш. (вж. л.168 - 204, т.7, д.п., л.119-151, т.3, н.д. ,както и папка 5, н.д.);

В досъдебното производство на вещото лице  А.Ш. са предоставени компютърните информационни данни, намерени и извлечени чрез Експертизата в областта на  компютърните технологии от компютрите и флаш паметите, И.и при претърсването в домовете на подсъдимите  С.М. и  А.С. и св.М.А. на 06.10.2010 г., както и 15 фелектронните писма, И.и от електронната поща на подс. С.М. на арабски език - изпратени и получени в периода декември 2008 г. до октомври 2009 г. и компютърни информационни данни – 26 бр. файлове, извлечени от компютърната система и флаш памет, И.и от дома на М.А.; от лаптоп, И. от дома на С.М. и лаптоп И. от дома на А. С. – от претърсванията, извършени на 06.10.2010 г. Компютърните информационни данни са предоставени чрез външен хард диск.

 Въпросите,  на които е следвало да отговори вещото лице са: какъв вид литература представляват предоставените му материА., биха ли могли да се свържат с определено течение на исляма, с какво се характеризира то. На вещото лице са възложени и преводи. В съдебно заседание проведено на 19.12.2012г. (вж.л.576 - 582, т.2, н.д.) защитниците  на подсъдимите възразиха срещу компетентността на вещото лице да изготви заключение по поставените му въпроси, тъй като според тях са недопустими и касаят правни изводи, на които трябва да отговори съдът, а не вещо лице. Подсъдимите и защитниците им изразиха и съмнения  относно познанията  на А.Ш. по арабски език, тъй като същият има придобита бакалавърска степен по арабистика в СУ „Св.Климент Охридски“ и в момента учи /следва магистратура/.

Съдът прие за неоснователни доводите, че вещото лице Ш.  е некомпетентен  както и, че няма  необходимите  знания за да извърши преводи на предоставените му материА.. Тук трябва да се отбележи, че  законът не изисква  при преводи преводачът да има специално образование, в това число филологическо, а да владее чуждия език в степен, позволяваща му на извърши верен превод, под страх от наказателна отговорност. Не съществува и законова забрана на вещо лице да  бъде възлагана задача, включваща извършване на  превод на материА. по делото. Както вече се посочи, съдът не обсъжда заключения на вещи лица, в които има правни изводи и коментари.

 Съдът констатира, че всички материА. по делото са  били предоставени на вещото лице  в електронен вариант, както и  че същият не е превел в цялост от арабски на български език всички предоставени му материА. като ги е обобщил. Затова на вещото лице бе възложено да извърши цялостен превод на всички документи на арабски език, съдържащи се на хартиен носител в т.6 ДП, съгласно изискванията на чл.135 НПК.

В съдебно заседание на 10.04.2013г. (вж.л.88 - 95, т.3, н.д.) бе прочетена арабистката експертиза изготвена от вещото лице Ш.. Всички преводи на хартиен носител на арабски език и български език бяха поставени в папка 5 от наказателното дело.

В съдебно заседание на  29.05.2013г., (вж.л.152 гърба - л.143,т.3, н.д.) бе прочетена и  втората, допълнителна арабистка експертиза изготвена от Ш., включваща отново и преводи (вж.л.119-151, т.3 н.д.)

МатериА.те, които са предоставени  на вещото лице Ш. за експертизата представляват преимуществено отчетни материА. и такива съдържащи  оценка за дейността на някои от подсъдимите. Сред материА.те има и И.а кореспонденция между представители на фондацията от Саудитска Арабия и ръководителя на ОРГАНИЗАЦИЯТА подс.С.М., включително и негови отчетни доклади, придружени със снимков материал.

 Сред материА.те е и кореспонденция на св.М.А. с псевдоним А.А. до шейх С. Аш - Ш., отговарящ във фондация „Ал-Уакф ал-ислями“ за ОРГАНИЗАЦИЯТА, действаща в Р България. Това са две писма  с дати от 22.11.2008 г. и 24.05.2009г.

Първото писмо от 22.11.2008г.  (вж.л. 99 - 106, папка 5, н.д.) е озаглавено от св.А. като „Работата на братята от Центъра върху трите региона: Велинград, Благоевград и част от Смолян. В същото  писмо  се предлага на С. Аш Ш.  начин на регистрация, за да се официА.зира дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА, като се използва регистрацията на фондацията в Холандия, а България е член на ЕС. Предлага се и ново ръководство в лицето на А.Х. и се поставя въпроса за преразглеждане на заплатите на някои от проповедниците. Прави се анА.з на мюсюлманското население обитаващо трите региона в които работи ОРГАНИЗАЦИЯТА - Велинград, Благоевград и Смолян.

Второто писмо от 24.05.2009 г. (вж.л.119 гърба - л.127, папка 5, н.д.)  съдържа таблица с имената на проповедниците, както и сумите, които са им определени, като се споменават подсъдимите : С.М.,  А.С., М.К., Н.Д., А.Х., А.Х., А.М., А.А., Б.У., И.Д., както и свидетелите М.Д., С.Ч.   и др. Посочена е и С.М., дъщерята на подс. А.М.А..

Вещото лице А.Ш. е превел  и  План - 2008г. за работата на ОРГАНИЗАЦИЯТА, озаглавен  като Проповеднически план на бюро България 2008 г. по християнското летоброене (вж. л.150-л.154). Към него са приложени таблици, в които се посочва начина на изпълнение на всяка една от посочените цели  и правила за провеждане на програмите (вж. л.171-л.174,л.186-л.197,папка 5,н.д.) Приложен към него е и финансов баланс (вж.л.326-328,папка 5,н.д.). Посочени са месечната и годишна стойност на разходите, като е направена и разбивка на Бюрото по пера. Приложен е и списък на усреднените заплати на проповедниците, индексирани в Турция.

Сред материА.те е и Програмата за работата на ОРГАНИЗАЦИЯТА в България за 2009 г. в табличен вид (вж.л.216 гърба и продължава в обратен порядък към л.207, папка 5,н.д.). Както се установи таблиците са раздадени на семинара в Истанбул през 2009 г. и е трябвало да се попълват от членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА в България и изпращат по електронен път до фондацията „Ал уакф ал ислями“. Към тази програма са приложени  таблици за възнагражденията на ръководителя и членовете, съответно посочени като Приложение А (заплата на служителите) отнасяща се до С.М. (без да се посочи размер), а в Приложение В (обезпечаване на проповедниците) в табличен вид са посочени имената на  членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА в качеството им на проповедници. Част от материА.те съдържат административно - отчетен характер.

Сред тях са месечни отчети за извършена на територията на Република България проповедническа дейност от членовете на  ОРГАНИЗАЦИЯТА, наричана в някои от материА.те като „Ал Уакф”. Вещото лице е превело отчетите на подсъдимите А.М.А. (вж.л.58 гърба - л.59, както и на л.113-119, папка 5, н.д.), А.И.Х. (вж.л.82 - 89, папка 5,н.д.),  А.А. (вж.л.27 - 29, 56 ,папка 5, н.д.), свидетелите Х.Х. (вж.л.21 - 27, папка 5, н.д.),  М.Д. (вж.л.2 - 21, папка 5, н.д.). Споменати са множество имена на лица, които са извършвА. подобна дейност по време на петъчната молитва в различни населени места, по време на лекции, проповеди, учебни часове, срещи, проведени в кафенета и т. н. Посочен е и  броя на присъстващите на мероприятията хора. Сред материА.те има  и анкети на лица, желаещи да бъдат проповедници към „Ал Уакф”.

 След документите има такива, в които се описва дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА на територията на България, като са споменати  редица населени места като гр. Смолян, гр. Пазарджик, гр. Сатовча, гр. Пловдив, гр. Благоевград, с. Пашови, с. Кочан, с. Плетена, с. Фъргово, с. Вълкосел, с. РИ.ово, гр. Велинград, Юндола, гр. Якоруда и др. Преведени са и документи в които се описват ясни критерии за подбор на проповедници, възнаграждението на тяхната дейност и задължителна ежемесечна отчетност на проповедниците пред ръководителя  на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Преведени са и отчети за работа с младежи, с жени и сред българските роми,както и местата където е осъществявана проповедническата дейност - в джамиите по време на проповедта, съпътстваща петъчната молитва, по време на лекции, курсове по наизустяване на корана, частни срещи с младежи в кафенета, проповеди, съпътстващи раздаването на храна на бедните в края на постите през месец Рамадан.

 Една част от материА.те е на религиозно - богословска тематика, като „Вяра в суетата“ с автор В.Б. (вж.л.257- 259, папка 5,н.д.), „Ислямът е религия на мира“ (вж. л. 260 - 276, папка 5,н.д.)  с автор А.И. А.карим Аш-Шиха.

На вещото лице в досъдебното производство е била  възложена и Допълнителна арабистка експертиза,  с оглед направени и уважени искания от  подсъдимите Х.Ш. и Б.У. за превод на 4 бр. прикачени файла към електронно писмо № ********** (вж.л. 44-47, т. 6, д.п.), изпратено от подс. Б.У. до подс. С.М. и 2 бр. файлове, извлечени от компютъра на св. М.А., Н.новани „Hayri 1” и „Hayri 2 „ (вж. л. 87-91, т.6, д.п.)  и   „duat”, касаещи подс. Х.Ш. от арабски  на български език – ( вж.л.185-204,т.7,д.п.),  , както и документи в превод от арабски  на български език в наказателното дело (вж.л.119-151, т.3, н.д.).    

По отношение материА.те на подс. Б.У., е установено, че документите представляват три броя планове на проповедническата дейност за месеците октомври, ноември и декември 2009 г., като са конкретизирани времето, мястото на проповедите и броят на присъстващите (вж.л.30-32, папка 5, н.д.). Четвъртият е молба за вписване в качеството на проповедник в организацията „Ал Уакф” от Х.джа М. И., съпруга на подс. Б.У.. Документите касаещи подс. Х.Ш. също са отчети, изготвени от него за проведен курс по наизустяване на Свещения коран в гр. Рудозем (вж.л.124-126, папка 5, н.д.).

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитниците и подсъдимите относно превода на отделни думи. Твърдят, че има неточности в превода  на следните думи: „призоваващ“, преведен  като „проповедник“, “старейшина“, преведен като „шейх“, “свободен“,  преведен като „пълен работен“, „данни“, преведени като „доклад“. Твърдят, че неправилно е преведената думата „бюро“- място, където се извършва дейност, вместо „библиотека“. Неправилно се превежда думата „организация“, когато тя означава „помощ“, “подкрепа“, както и неправилно думата „дуат“ е преведена като „проповед“, а за всеки мюсюлманин тя означавала „призив“.

В съдебно заседание (вж.л.88-96,т.3,н.д.)  вещото лице обяснява подробно защо е превел оспорваните от подсъдимите и защитниците им думи по начина, по който са отразени в експертизата му. Преводът на отделна дума, която има много значения на арабски език, се прави с оглед съдържанието на целия текст, а не изолирано, буквално. Вещото лице изяснява, че посочените думи на арабски език  имат няколко значения и той е избрал най – адекватната дума за превод на български език в случая. Отделно сочи, че поради фонетични и графични особености на арабски език, особено липсата на графично изразяване на скритите гласни, е имал затруднения при превода на имена, вкл. и на населени места. Съдът констатира нюанси в превода на имената на проповедниците (вкл. имената на подсъдими по делото), но това не означава, че са други лица, тъй като са посочени и други индивидуА.зиращи белези.

Относно превода на думата „шейх“ съдът констатира следното:

За превода на арабската дума „ал машиха“  вещото лице Ш. сочи,  че я е превел като „шейх“, като пояснява, че тази дума има и друго значение, а именно  „старост“.  Отделно изяснява, че на  български език думата „шейх“  може  да означава  и възрастен, и  уважаван човек“ (вж.л.580 гърба, т.2, н.д., както и л.89 гърба, т.3, н.д.). След справка в тълковния речник съдът констатира, че за  думата  „шейх“ е посочено  освен „старейшина на арабско племе“ и „религиозен мюсюлмански водач“. В Синонимният речник на български език за тази дума няма посочени други значения.

 В експертизата на А.Ш. при превода, в качеството на „шейх“ (л.103 гръб, папка 5, н.д.) са посочени двама от подсъдимите А.С. и Н.Д. . Това са двамата подсъдими, които заемат най-високи постове в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“, а именно и двамата са районни мюфтии на Пазарджик и Смолян. С „шейх“ са посочени и  лица от Саудитска Арабия, като шейх А. Ас-С., шейх С. Аш-Ш. и др. Съдът намира, че преводът на вещото лице Ш. е точен и адекватен, съобразен с обяснението в  българския тълковен и синонимен речник.

По същия, адекватен начин, вещите лица арабисти - доц.Е. и гл.асистент Д. са поставили определението „шейх“ пред имената на подсъдимите С.М., А.Х. и А.Х., когато са превеждА. споразумението за създаване на ОРГАНИЗАЦИЯТА на 20.05.2005г. в Мека, Саудитска Арабия. (На тази среща подс.А.Х. не е присъствал, но името му е фигурира като Отговорник на домовете за агитация / призив към исляма (буйут да‘ауиййа). В  превода на   Протокол за споразумение е  посочен като шейх А.Х., наред с шейх С.М. и шейх А.Х.). Видно от списъка на участниците  в семинара, проведен през м.май 2005г. (отново преведен от вещите лица С. и Д.) с “шейх“  са обозначени  и видни представители на фондация „Ал- Уакф ал- ислями“ (вж. л.135-136, т.7, д.п.), т.е. хора, уважавани и почитани в Саудитска Арабия.

С оглед на изложеното съдът приема изцяло превода на думата „шейх“, извършена от вещото лице Ш., а доводите на подсъдимите и техните защитници за неоснователни.

Относно „ организация“ вещото лице Ш. сочи, защо е превел  арабската дума му’ассаса, която има  много значения като организация, а не фондция (вж.л.88 гърба, т.3,н.д.). Той има предвид „организационна структура“, поради което използва думата „организация“, а не „фондация“. По същият начин и доц.Е. изясни в съдебно заседание, че арабската  дума му’ассаса, се превежда като „организация“  и  не може да се замени с „фондация“ (вж.л.19, т.3, н.д.).

За арабската дума „мутафари“  вещото лице Ш.  поддържа, че  на български език преводът е точен и е относим към съдържанието на текста, а именно  „ на пълен работен ден“.

Думата “мах таба“ е преведена от вещото лице като „бюро“. Според него може да означава и „библиотека“ и вероятно още нещо, но той е превел думата съобразно контекста.

Думата, която вещото лице Ш. превежда от арабски като „доклад“, може да се преведе се преведе  и като „данни“. Вещото лице изяснява, че на арабски език има и специална дума за доклад „такрия“.

Видно от справка в тълковния речник  относно думата „доклад“  са посочени няколко значения: публично излагане на мнение по определен научен, политически и др. проблем, както и устно или писмено съобщение по служебен въпрос, отправено към ръководител. В синонимния речник  за думата „ отчет“ е посочена и думата  „доклад“. За думата “данни“  в тълковния речник се сочи - необходими за извод или решение, а като синоними - сведения, доказателства,  доказателствени материА. и др. Видно от материА.те по делото,  съществителното име „доклад“ е употребено от преводача  в смисъл „ писмено съобщение по служебен въпрос“. С оглед на изложеното съдът намира, че възражението на подсъдимите и техните защитници е неоснователно, и следва да се приеме преводът  на думата извършен от вещото лице Ш. като „доклад“.

Вещото лице изяснява, че е превел от арабски думата „дуат“ като проповедник, като тази дума може да се преведе и като „призоваващ“.

В тълковния речник  за  думата  проповедник е посочено - човек, който проповядва, прил. проповеднически, проповедническа, проповедническо, мн. проповеднически. В синонимния речник – са посочени няколко значения на това съществително име - просветител, учител, разпространител, пропагандатор - (същ.) представител, защитник, изразител. В тълковния  и синонимния речник  няма посочени други значения на думата „призоваващ“. МатериА.те по делото категорично свързват употребата на думата „проповедник“ като човек, който проповядва. Всички подсъдими, с изключение на подс.Н. и Ю.Г. са духовни лица, проповядващи религия и съдът намира преводът на вещото лице Ш. за  адекватен.

В съдебно заседание (вж.л.88 - 94, т.3 ,н.д.) вещото лице Ш.  аргументира  подробно защо е превел посочените думи, като обяснява, че  при превода  е използвал множество речници: арабско-български речник,  руско - арабски речник, арабско - руски речник, както и на български език  синонимен  и тълковен речник, английски речник и др. Думи, изрази и значение се предават, пренасят от единия език на другия и  преводачът трябва да се придържа максимално близко както към смисъла, така и към формата на оригиналния текст или реч (доколкото е възможно да дава съответствен вид на синтаксиса, граматиката, идиомите, и т.н.). Вещото лице изяснява, че възложената му експертиза и превод са съобразени със съдебното производство, като под линия е написал и пояснителни бележки.

По делото е приет и втори превод на Пропаганден план на бюро България 2008г., направен от заклет преводач Ш.А.-Р.С. съгласно чл.134 НПК (вж.л. 5 - 20, папка 2, н.д.). На арабски език тези документи са И.и при претърсване и изземване от дома на подсъдимия И.Д..

Съдът, като се запозна с втория превод на Пропаганден план България, намира, че има известни разлики в превода. Например в този превод, като Първа цел е посочено: „Подготовка на кадри в областта на шариат“. Вещото лице Ш. го е превел като „Подготовка на религиозни кадри“. Смислово няма разлика.

В т.1 вместо „проповедник“ преводачът С. е използвал думата  „емисар“. Както вече се посочи в тълковния речник за думата „проповедник“ е посочено значение на думата като човек, който проповядва,  докато  с  „емисар„ се обозначава лице, официално изпратено в чужда страна с политическа или друга поръчка; официален пратеник. С оглед съдържанието на материА.те, е основателно да се приеме преводът на вещото лице Ш..

 Втората цел е преведена  от С. като “ Настаняване на пропагандната дейност“, докато вещото лице Ш. я превежда като „Подготовка на проповедническата дейност“. Преводът на Ш. гласи: „Възпитателен орган за учениците от държавната гимназия“, като за „възпитателен орган“ вещото лице под черта е пояснил: на арабски е употребена дума, която буквално означава „детски ясли“. Понеже в контекста става въпрос за гимназиални ученици, а не за малки деца, смятам, че най-адекватния аналог на български език е „възпитателен орган“, а не „възпитателни детски ясли“. (вж.л.150,папка 5,н.д.)

 Във втория превод на преводач С. е посочено „Образователен инкубатор от държавната гимназия“. Двете словосъчетания са контекстови синоними, което е доказателство, че няма смислова разлика между тях, въпреки различията в превода. Когато дадена дума се използва в преносен смисъл или е многозначна, само в контекста във връзка със съседните изрази и форми може да се определи точното ѝ съдържание.

Могат да се посочат още примери, за различия в преводите, но по същество няма   разлика в  съдържанието им. Съдът приема изцяло превода от арабистката експертиза на вещото лице Ш., тъй като същият е  работил и е запознат с всички материА. по делото, снети като компютърни информационни данни и дава  превод,  звучащ убедително. На тази база съдът приема изцяло преводите на вещото лице А. Ш. като коректни, а доводите на подсъдимите и техните защитници като неоснователни.

 

Финансиране на ОРГАНИЗАЦИЯТА:

По делото липсват доказателства  подсъдимите с лични средства да са финансирА. дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Единствено подсъдимата Н. Г. в обясненията си посочи, че тя и съпругът й се занимават със спонсорство на  студенти, тъй като имат добро финансово състояние. Твърди обаче, че е подпомагала 3-4 броя  студенти. Следва да се отбележи обаче, че „групата на  Г.” в ЮЗУ Благоевград е била от 10 човека, на които са плащани семестриалните такси.

За финансиране на ОРГАНИЗАЦИЯТА по банков път по делото има едно писмено доказателство – писмо от  З. И. М. ад-Д. до подс.С.М. от 04.06.2008г., И. от компютъра на св.А. (вж. л.138,т.7, д.п.). В това писмо се иска от С.М.  да се изпратят освен  финансови отчети и името на банката, където е сметката на Организацията (ал-му’ссаса), номера на сметката и града, в който се намира банката.

В обясненията си подс.С.М. отрича да е получавал внъзнаграждения извън тези по трудови правоотношения с Районно, респ. Главно Мюфтийство. Съдът намира, че това е опит да се прикрият всякакви данни за финансиране на ОРГАНИЗАЦИЯТА, което доказва, че има стремеж за нейното прикрИ.е.

Всички гласни доказателства и документите в превод сочат, че финансирането на ОРГАНИЗАЦИЯТА е от Саудитска Арабия и по-точно от централата на  фондация „Ал-Уакф ал-ислями“. Според св. М.А.: „Незаконно се финансира тази организация от чужбина, Саудитска Арабия“ (вж. л.12 гърба - л.13, т.9, д.п.). Според него това не е ставало чрез банкови преводи, а чрез пренасяне в брой до България. В показанията си, включени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК  свидетелят изяснява, че това е ставало по следния начин: Човек на издръжка на ОРГАНИЗАЦИЯТА  отива на хадж в Саудитска Арабия, където фондацията е легална. Предварително се  уговоря да вземе парите. „Те се разБ.т като да вземе парите, дА. по сметка или му дават например 50 000 евро. Той ги разпределя между Х.ите на по-малки суми и те ги пренасят през границата и като минат границата, пак ги съБ. и ги дава на С.М.“.  Това е единият установен по делото начин за  пренасяне на средства в брой, чрез използване на мюсюлманите, които посещават Мека. Другият е, когато подс.С.М. посещава Турция, където има роднини. По предварителна уговорка се среща с лице от фондацията и получавал лично сума на територията на Турция. Според св.М.А., подс. С.М. използва за  пренасяне на сумите от Турция в България своя чичо, който постоянно живее там. От своя страна подс. С.М. разпределял парите между членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА. По тази причина те са изготвяли и отчетите си, адресирани до него, за да оправдаят разходите си. Свидетелят заявява:     „Той има списък на тези, дето четат лекции и той им плаща на тях, и те пускат отчет на фондацията в Саудитска Арабия за това, какво са направили. Имат си формуляри за отчет, дават пълен отчет,за семинари и лекции,за всичко. Правят снимки, филми, всичко и изпращат в Саудитска Арабия.“

Не само св. М.А. свидетелства за този начин на финансиране, а и свидетелите М.З., Х.Х., св. идент. № 003 и № 002 .

В показанията си св. Х.Х., включени в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 във вр.ал.1,т.1 и 2 НПК (вж.л.112, т.9, д.п.)  сочи, че е наясно, че парите идват от Саудитска Арабия, за да бъдат платени, като според него това става не по банкови сметки, а се носят на ръка.  „Аз съм го приемал, че от Саудитска Арабия идват помощи и от тях са ми давА.. Аз знам, че парите не идват по банкови сметки, а се носят на ръка и ги донасят тук - кой, как и по каква схема ги разпределя - на мене не ми е известно, но знам, че и други хора като мене са ги получавА. такива пари “.

В тази насока са и показанията на св.М.З. в показанията, депозирани в досъдебното производство,  включени в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 във вр.ал.1, т.1  НПК (вж.л.72 гърба, т.10, д.п.)  Св. З.  заявява, че: „Сумите, както обясних не съм ги получавал всеки месец редовно, а за няколко месеца наведнъж, като винаги ставаше лично, на ръка. Когато С.М. идваше в Доспат ми ги носеше и ми ги даваше лично на мен. Не съм се интересувал от къде С. взима парите, казвал ми е, че са от външни спонсори, но не е посочвал конкретно имена“.

В  съдебно заседание от 28.11.2012г. св. идент. № 002 (вж.л.538, т.2, н.д.) депозира показания, че му е известно, че парите за финансиране дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА идват не по банков път, а се внасят в Р България по време на Х.лък, „когато се връщат от хаджалъка”. Известно му, че фондация „Ал Уакф“ спонсорира подсъдимите, както и че „саляфитските джамии са на заплата във фондацията”.

 Св. идент. № 003 в съдебно заседание от 27.09.2012 г. (вж.л.423 гърба, т.2, н.д.) заявява, че му е известно за финансирането на ОРГАНИЗАЦИЯТА, както и че в периода 2008-2010г. местната ОРГАНИЗАЦИЯ е получила около 400 000 евро. Парите пристигА. в България, не по банков път, а с нарочни куриери, като най - големите суми се внасяли в България по време на хаджа, чрез организираните групи от поклонници, които ходят ежегодно до Мека и Медина. Парите се разпределяли между участниците в групите в хаджа, в размер под изискуемите за облагане в митническите деК.ции. Впоследствие сумите се съБ.. и предавА. на подс. С.М., който ги разпределял на регионалните отговорници или отговорници на съответни обекти – общежития за младежи, квартири и т.н. Срещу получените суми се изготвяли отчети на предварителни типови бланки, които също се получавА. от Саудитска Арабия .

Така получените суми в брой подс. С.М. е разпределял между членовете на ОРГАНИЗАЦИЯТА, като са били поемани разходите не само за проповядване от страна на подсъдимите, а и за издръжка на квартири, офиси, плащане на текущи разходи, като отопление, ел.енергия, вода, интернет, храна, пътни разходи  (виж тефтерите  на Н. Г.  и И.Д., както и  Финансов баланс на ОРГАНИЗАЦИЯТА, озаглавен в превода като „Бюрото на ислямска организация Ал Уакф България, 2008г. Пунктове за подготовка на призива в България“ (вж.л. 325 гърба - л.328, папка 5,н.д.).

Следва да се приеме, че намерените пари в дома на подс. М., след извършено претърсване  на 06.10.2010 година в куфар под леглото в спалното помещение, са средства на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Същите са били намерени отделени в листчета с надпис „С.” и „Рудозем”. Това са средства, предназначени за издръжка на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Не може да се кредитират обясненията на подсъдимия  С.М., че са   средства, получени от неговия чичо, който живее в Турция. Като  основание той сочи делба на стара къща, както и че единствените суми, които е получавал като възнаграждение, са в качеството му на служител на Главно мюфтийство и от трудовите му правоотношения с него в периода от 1999 до 2007 г. От справката, издадена от Районно мюфтийство - Пазарджик  (л.499 - 508, т.2, н.д.), е видно, че подсъдимият притежава професионален опит от 1989 до 2011 г. като имам, но не са представени писмени доказателства за трудови правоотношения през този период от време. По делото е приложена и Заповед № 3-А от 05.01.2009 г., с която е назначен за имам - хатиб в гр. Сърница. Приложен е и трудов договор от 10.08.2011г. между Мюсюлманско вероизповедание С. - работодател и С.М.М.,  с което му е възложено  да изпълнява длъжността имам в гр. Сърница,  длъжност, която заема и в момента.

В същото време по делото са нА.чни доказателства за активно финансиране  целите на ОРГАНИЗАЦИЯТА -  такъв е   Финасовия баланс за 2008г. (вж.л.325 гърба - л.328, папка 5, н.д.)  с  общ бюджет от 219 360 лв., с разбивка по пера. Предвидени са средства за годишни проекти, както и разбивка на перата от баланса: за „Бюрото в Сърница“, за асоциациите: „Асоциация по вярата“, „Асоциация по новите мюсюлмани“, „Асоциация по запознаване с исляма“, „Асоциация по ромите“, „Асоциация „Ан-Нур“ по жените“, за ученически домове и за информационен център (радио и телевизия). Както вече се посочи в голямата си част това са фондации („Асоциация по вярата“, „Асоциация по новите мюсюлмани“, „Асоциация по запознаване с исляма“, Асоциация „Ан-Нур“ по жените“), регистрирани съгласно българското законодателство за благотворителна дейност. „Асоциацията“ представлява сдружение на лица или организации за обща дейност, при което членовете запазват своята автономия, докато  фондацията съгласно българското законодателство (ЗЮЛНЦ) „фондация“ е  организация, която се учредява с предоставяне на имущество, предназначено за позволена от закона благотворителна дейност.

По делото са приложени и списъци с проповедниците за съответния регион в България и заплата, както и допълнителни разходи в евро. Такива са Списъка за усреднении заплати на проповедниците, инденксирани в Турция. В приложение „А“ (заплата на служителите) подс.С.М. е посочен като Директор на бюрото (вж.л. 209 гърба, папка 5, н.д.). В Приложение „В“ (обезпечаване на проповедниците) в табличен вид са посочени: имена, квА.фикация, район на проповядване, заплата и  графа Н.нована „забележки“ (вж.л.209, папка 5, н.д.). Посочени са и забележки дА. лицето работи на пълен работен ден и дА. получава заплати от Мюфтийство С. (вж.л.208 гърба - л.209, папка 5, н.д.).

По делото е приложена и  кореспонденция между  А.А. (псевдоним на св. М.А.) и   шейх С.- аш –Ш. - две електронни писма.

В писмо от 24.05.2009 г. (вж.л.119 гърба - л.127, папка 5, н.д.) се   съдържат таблица с имената на проповедниците, както и сумите, които са им определени, като се споменават подсъдимите: С.М., А.С., М.К., Н.Д., А.Х., А.Х., А.М., А.А., Б.У., И.Д., както и свидетелите М.Д., С.Ч.  и др. Посочена е и С.М., дъщерята на подс. А.М.А.. В това писмо се коментира и финасирането на пропагандната дейност на ОРГАНИЗАЦИЯТА, като авторът сочи проблемите, които възникват на тази основа между конкретни нейни членове и се отправя критика, че се искат награди и заплати, но не се работи ефективно за целите на ОРГАНИЗАЦИЯТА. В тези преводи има предложение за преразглеждане заплатите на някои проповедници, защото част от тях, освен заплатите, които получават от Ал-Уакф, получават заплати и от друго място, вкл.  и  заплатите, които  получават съпругите им.

Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че финасирането  на ОРГАНИЗАЦИЯТА е ставало извън  законоустановения начин, чрез заобикаляне на данъчно - финансов контролен механизъм, заложен в националното законодателство. По подобна схема се финасират международни престъпни структури с цел невъзможност за контрол от страна на компетентните национални и международни институции върху произхода и обема на материалните им активи. Така осигурените средства са легА.зирани в България в дейността на няколко фондации,  регистрирани от подсъдимите. Липсата на каквато и е да е счетоводна отчетност,  освен вътрешната за  ОРГАНИЗАЦИЯ (персонални отчети в ел. вариант обменяни чрез не публични канА. и средства за комуникация; тефтери и записки, съхранявани само в домовете на обвиняемите без съответната финасово - правна форма), за получените средства потвържадава така изведената теза за незаконния начин на финасиране на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Това разБ. се може да се обясни с опит за избягване на контрол от страна на държавните  органи. Подсъдимият С.М. не пожела да отговори в обясненията си дА. е подавал данъчни деК.ции пред НАП. Това поведение в известна степен е естествено следствие на отхвърлянето на  финансово - банковия модел за прозрачно финансиране. А финансиране безспорно е  било необходимо във връзка с практическата реА.зация на целите, поставени пред ОРГАНИЗАЦИЯТА и намира логическо обяснение в коментара, направен от вещите лица Е. и Д. за средствата, използвани от „Ал-Уакаф Ал-Ислями“   „...Прибягва се до два изпитани механизма – благотворителност и образование: първият купува гласовете на несъгласните, а вторият цели да контролира умовете и сърцата на мюсюлманите в различни краища на света...” (вж.л.151, т.7, д.п.).   

 

Правни доводи:

При установената фактическа обстановка и след преценка на всички доказателствени материА. по делото, съдът  достигна до следните правни изводи:

Подсъдимият С.М. при условията на реална съвкупност е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 109, ал.1 предл. второ,  във вр. чл. 108, ал.1 предл. второ НК, както и на престъпление по чл. 108, ал.1 предл. второ  НК.

Установи се, че подсъдимият С.М. през периода от м. май 2005г. до 06.10.2010г. на територията на Република България – в областите  Смолян,  Благоевград и Пазарджик, е ръководил  организация  в която  членуват: А.М.С., А.М.А., Н.Д.Д., Х.Х.Ш., Б.А.У., А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К., Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х. и А.И.Х., която  си е поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно: проповядване на антидемократична идеология – идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона; основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода - престъпление по чл. 109, ал.1 предл. второ  във вр. чл. 108, ал.1 предл. второ  от НК.

Установи се също, че подсъдимият С.М. е осъществил и признаците на престъпление на чл.108,ал.1,предл.второ НК, като от м. март 2008г. до 06.10.2010г. в гр. Сърница  и в гр. Пазарджик чрез слово е проповядвал антидемократична идеология - идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода.

Не се установи подсъдимият С.М. от м.март 2008г. до 06.10.2010 г. в градовете Сърница, обл. Пазарджик и гр. Пазарджик да  е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово,  изразяваща се във враждебност и отричане на всичко несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на  петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенета, поради което го оправда  по обвинението за престъпление по чл. 164, ал.1, предл.1 от НК.

При условията на реална съвкупност подсъдимият А.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпления  чл. 109, ал.2 предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1 предл. второ   от НК и по чл. 108, ал.1 предл. второ  НК.

Установи се, че подсъдимият А.М.С. от м. март 2008 год. до 06.10.2010г. на територията на Република България е членувал в  организация, действала на територията на областите Смолян, Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М. и с членове: А.М.А., Н.Д.Д., Х.Х.Ш., Б.А.У., А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К., Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х. и А.И.Х., която си е поставила за цел извършване престъпления по Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология – идеологията на салафитското направление на  исляма, изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода - престъпление по  109, ал.2 предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1 предл. второ  НК.

Установи се също, че подсъдимият А.С. е осъществил и признаците на престъпление на чл.108, ал.1, предл.второ НК, като от м.март 2008г. до 06.10. 2010 г. в градовете  Велинград  и Пазарджик чрез слово е проповядвал антидемократична идеология - идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода - престъпление по  чл. 108, ал.1 предл. второ НК.

Не се установи подсъдимият А.С. от м. март 2008г. до 06.10.2010 г. в градовете Велинград и Пазарджик да  е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на  петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди,  срещи в кафенета, поради което го оправда  по обвинението за престъпление по чл. 164, ал.1 предл.1 от НК.

Подсъдимият А.М.А. при условията на реална съвкупност е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните състави по  чл. 109, ал.2 предл. първо  във вр. чл.108, ал.1 предл. второ НК,  по чл. 108, ал.1 предл. второ  НК, както и по чл.164, ал.1 предл.първо НК. Деянията по чл.108, ал.1, предл.второ НК и по чл.164, ал.1, предл.първо НК са извършени при условията на идеална съвкупност.

Установи се, че подсъдимият А.М.А. от м. март 2008 г. до 06.10.2010 г., на територията на Република България е членувал в  организация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М. и с членове: А.М.С., Н.Д.Д., Х.Х.Ш., Б.А.У., А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К., Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х. и А.И.Х., която си е поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно проповядване на антидемократична идеология –  идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода - престъпление по чл. 109, ал.2 предл. първо  във вр. чл.108, ал.1 предл. второ от НК.

 Установи се, че подсъдимият А.М.А. от м. март 2008г. до м. април 2011г.,  в гр. Пазарджик  и  в гр. Пловдив чрез слово е проповядвал антидемократична идеология -  идеологията на салафитското направление на исляма изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода - престъпление по чл. 108, ал.1 предл. второ  НК.

Установи се, че подсъдимият А.М.А. от 2007 год. до месец април 2011 год. в градовете Пазарджик и Пловдив е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово - изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на  петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенета – престъпление по  чл. 164, ал.1 предл.първо  НК.

Подсъдимите  Н.Д.Д., Х.Х.Ш., Б.А.У., А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К., Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х. и А.И.Х. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на  престъпление по чл. 109, ал.2 предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1 предл. второ  НК.

Подсъдимите Н.Д.Д., Х.Х.Ш.,  А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К., Ю.И.Г., Н.А.Г.,  А.Х.Х. от м. март 2008г. до 06.10.2010 г., подсъдимият А.И.Х. от  м. май 2005 г. до 06.10.2010 г., а подсъдимият Б.А.У. от м. май 2009 г. до 06.10.2010г. са членувА. на територията на Република България  в  организация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С.М.М.,  която си е поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно  проповядване на антидемократична идеология – чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода - престъпление по чл. 109, ал.2 предл. първо,  във вр. чл. 108, ал.1 предл. второ  НК.

Съдът приема, че деянията, осъществени от всеки един от подсъдимите  при осъществяване на съставите инкриминираните деяния са такива на „системно извършване”, т.е. че траят непрекъснато, а не са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. Продължените престъпления се характеризират с това, че изпълнението им представлява трайно и непрекъснато продължаващо осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелства, които да ги прекратят. Прекратяването на инкриминираната дейност е настъпило през месец април 2011 год. за подс. А.М.А.и за  останА.те  подсъдими  на 06.10.2010 год., когато е извършено процесуално - следствените действия претърсване и изземване  в домовете им. В тази насока, за продължена престъпна дейност, е и съдебната практика - Решение № 80/24.02.2009 год. по НД 34/2009 год. І н.о. ВКС.

         

Престъпление по чл.109,ал.1 и ал.2 НК

Определение на понятието “организация” може да се изведе от Тълкувателно решение № 23 от 15.12.1977 год. по н.д. № 21/77 ОСНК ВС според което: ”Организацията е обединяването на две или повече лица за трайна и устойчива престъпна дейност“. Организацията се отличава с по-висока степен на организираност и устойчивост от групата. Тя може да бъде по-многобройна и да има съответни структурни звена или поделения. По признака трайност и устойчивост организацията и групата се отличават от обикновеното съучастие, възникнало инцидентно. Образуването на организация е  „дейност по съгласуване волята на две или повече лица за постигане на определена цел”.

Ръководенето съгласно цитираното тълкувателно решение се  изразява в поставяне на общи или конкретни задачи в устна или писмена форма и изработване на план или други указания за постигане на набелязаната цел. Членуването  пък е съгласието на дееца, изразено устно или писмено или с някакви действия, за участие в дейността на организацията. Законодателят е криминА.зирал както ръководенето (чл.109, ал.1 от НК), така и членуването (чл.109, ал.2 от НК)  в организация, поставила си за цел извършване на престъпление по Глава първа от НК „Престъпления против Републиката”.

От обективна страна, по смисъла на чл. 109, ал.1 от НК  организатор е всеки, който участва при първоначалното съгласуване на волята на участниците и при самото организационно изграждане на групата.

От доказателствата по делото се установи, че на 20.05.2005 г. в гр. Мека, Саудитска Арабия е  създадена ОРГАНИЗАЦИЯТА - обединяване на две и повече лица за трайна и устойчива престъпна дейност, осъществявана в Р България - проповядване на антидемократична идеология. Подсъдимите С.М. и  А.Х.  са съгласувА. волите си за създаване на ОРГАНИЗАЦИЯТА. Подсъдимият С.М. е приел функцията на „ръководител на договора и координатор на съвета” на  ОРГАНИЗАЦИЯТА  и  е продължил да работи за нейното функциониране в качеството си на Ръководител до прекратяване на дейността й на 06.10.2010г. Член на ОРГАНИЗАЦИЯТА от м.май 2005г. е вторият учредител - подс. А.И.Х.. По-късно (през м.март 2008 г.) като членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА се включват и  останА.те подсъдими А.С., А.М.А., Н.Д., Х.Ш., А.А., И.Д., М.К., Ю.Г., Н.Г. и А.Х.. Подс.Б.У.,  се присъединява през м.май 2009г. Всички подсъдими като членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА с действията си са съпричастни към пропагандираните идеи и са съдействА. салафитската идеология  да намери последователи в  трите области – Пазарджик, Благоевград и Смолян.

 От субективна страна престъплението по чл. 109, ал.1 и ал.2 от НК се характеризира с два момента – умисъл и специална цел, като умисълът е пряк, а целта на участниците в организацията е да извършват престъпления против Републиката.

Въз основа на доказателствата по делото съдът прави извод, че ОРГАНИЗАЦИЯТА, ръководена от подс.С.М. и в която са членувА. останА.те подсъдими е имала за цел разпространение на салафитска идеология – пропагандираща политически ислям, различен от традиционния за България. Целта при създаване на ОРГАНИЗАЦИЯТА е да върши престъпления по  Глава първа от НК, а именно престъпление по чл. 108, ал.1 пр. второ НК -  проповядване на  антидемократична идеология.

Законът не дава легална дефиниция на действието „проповядване“ на  определена идеология по смисъла на чл.108 НК. Този въпрос е и от съществено значение и за регламентацията и на деянието по чл.164, ал.1 НК.

В Тълковния речник на съвременния български език се изяснява, че  думата „проповед“ има две значения - реч, слово с религиозно, поучително и морА.стично съдържание, и устно или писмено разпространение на идеи. Глаголът „проповядвам“ означава на свой ред - казвам проповед или излагане, разпространение на всякакво учение или идея. Допустими са всички средства за осъществяване на тази дейност - вербални и невербални, т.е. устно или писмен текст.

Според вещото лице Г.  „проповядването“ означава разпространяване на идеи и тъй като не е свързано обезателно с използването на устна реч, не предполага задължително нА.чието на аудитория или множество от хора. Пропагандирането на идеи става по най-различни начини, като използването на специА.зирана литература, писмени материА., устна реч. Съдът намира, че с външния си вид и облекло подсъдимият А. и неговите последователи - мъже и жени в кв.Изток на гр.Пазарджик са демонстрирА. принадлежност към салафитското течение и стремеж да се практикува исляма точно такъв, какъвто е бил низпослан по времето на пророка М..

„Проповядването“ е винаги действие, което представлява публичен акт на убеждаване на неопределен кръг трети лица в някаква идея. Същността му се изразява в устно или писмено разпространение на учение или схващания с религиозно-поучително или морА.стично съдържание. Такова е разБ.нето и на съдебната практика, която определя проповядването като разпространяване на оценъчна информация, чрез която деецът развива, аргументира и огласява възгледи, независимо от използваното средство. Съставомерно е разпространяване на възгледи, които са от естество да породят у възприемащия солидаризиране с фашистка или друга антидемократична идеология (чл. 108, ал. 1) или отношение на вражда, омраза или дискриминация (чл. 162, ал. 1), включително омраза на религиозна основа (чл. 164).

,,Като целенасочена информационна дейност, проповядването въздейства върху съзнанието на адресатите си, не само когато се възприема непосредствено - при устната реч..., но и посредством излагането и публикуването в интернет пространството на статии, картини, символи, плакати, клипове, призиви и пр. Отношението на третите лица, адресати на проповедта, към съдържанието на информацията към началото на изпълнителното деяние е без правно значение. Те може да са благосклонни, неутрални или отхвърлящи проповядваните послания. За квА.фикацията на извършеното като проповядване, по който е да е от изброените текстове е без значение дА. в резултат на проповядването или независимо от него тези лица формират или не формират отношение към проповядваното, тъй като дейността по престъпно проповядване е формална. (вж. в този смисъл решение № 80/2009г. по к.н.д.№ 34/2009г. І н.о. ВКС).

Вещото лице обяснява  и     понятието   „идеология”, като схема от символично натоварени вярвания и изрази, които представят, интерпретират и оценяват света по начин, който има за цел да оформи, мобилизира, направлява, организира и оправдае едни начини или пътища на въздействия и да отрече други.

През първата половина на ХХ век с появата на тотА.тарните идеи е въведено и разграничението на идеологиите на демократични и антидемократични. Антидемократичните се представят като разновидност на фашистката. След като изяснява същността на фашистката идеология, която проповядва унищожаване на демократичните свободи, чрез насилие и използването на най-зловещи рафинирани методи за потискане на инакомислещите и установяване на открита терористична диктатура, съчетана с войнстващ национА.зъм, шовинизъм и расизъм,  Г. прави извода, че „антидемократична“ е всяка идеология, която в една или друга степен възприема фашистките постановки. Такива идеологии прилагат методи за разрушаване на съществуващия парламентарно-плурА.стичен порядък и се стремят към налагане на тотА.тарна или друга производна на нея система.

С оглед на изложеното съдът приема, че под понятието „антидемократична идеология“ се визират останА.те  по-различни форми от познатите и разпространени като фашистка, комунистическа, антисемитска идеология. „Антидемократична идеология“ се явява  и онази идеология, която е отречена безусловно и напълно в Европа като враждебна на европейските ценности, такава е и салафитската идеология.

Тук трябва да се посочат основните европейски ценности, оформени в продължение на столетия, споделяни и от българското общество като: свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона, разделение на властите, зачитане на човешко достойнство и спазване на човешките права. Те са защитени чрез Конституцията, приета от Великото НС през 1991г., в сила от 13.06.1991г.

Конституцията на Република България дефинира парламентарната форма на управление и унитарния характер на държавата, както и основните принципи на демократичната държавност, въз основа на които демокрацията и правовата държава образуват едно неделимо единство. Сред основните  начала на модерната държавност, които конституционният законодател провъзгласява и гарантира са, правовата държава и нейният фундамент – върховенството на Конституцията, народният суверенитет, юридическото равенство, разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, политическият плурА.зъм, равнопоставеността и свободата на субектите в политическия процес,защитата на собствеността. На тази основа легитимиращ признак на държавната власт в Република България са правата на личността

 Демокрацията е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), реФ.ндуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация). Равенството и свободата са нейни съществени характеристики. Основни принципи  на демокрацията са равенството на всички граждани пред закона и равен достъп до властта.

Разделение на властите е  доктрина, според която трите функции на държавното управление – законодателна, изпълнителна и съдебна – трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от Конституцията. Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон. Теорията за разделение на властите, формулирана от  Монтескьо през 1748 г., е възприета от всички съвременни демократични конституции. Основният стремеж, залегнал в тази доктрина, е да се предпази обществото от тирания и да се защити свободата, като се изключи възможността един човек или орган да обедини всички власти за управление.

ЛиберА.змът е концепция и политическа традиция, също филоС. и течение, което се ангажира със свободата,  социалния прогрес, свободното обменяне на идеи, прозрачност на управлението,  ограничения върху властта на църквата (и подобни религиозни институции) като основни политически ценности. ЛиберА.змът доразвива принципите на демокрацията и демократизма.

Държавността е най-дълбокото проявление на държавата, тъй като всеки един човек се социА.зира с конкретна държава.
Тя като институция от една страна утвърждава държавността, а от друга се крепи върху нея. И след като се крепи върху нея, тя трябва да бъде защитавана най - вече чрез основния си закон Конституцията.

Върховенството на закона, включва и върховенството на Конституцията като основен закон,  спрямо всички други правно нормативни актове. Конституцията на  Р България е единственият нормативен акт, чрез който се определят първично правата и задълженията на участниците в обществените отношения.

Основните човешки права  са посочени във Всеобщата деК.ция за правата на човека,  приета от Общото събрание на ООН на 10.12.1948 г. Всички хора без оглед на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение са  равнопоставени.

От доказателствата по делото се установи, че  ръководената от подсъдимия С.М. ОРГАНИЗАЦИЯ, в която са членувА. и останА.те подсъдими по делото А.Х., А.С., А.М.А., Н.Д., Х.Ш., Б.У., А.А., И.Д., М.К., Ю.Г., Н.Г. и А.Х. си е поставила за цел проповядване на  салафитска идеология, изразила се в противопоставяне   на принципите на демокрацията, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, незачитане на основни човешки права като равенството на мъжете и жените и религиозна свобода.

 Всички подсъдими са съзнавА. Принадлежността към ОРГАНИЗАЦИЯТА, която си е поставила за цел пропагандирането идеологията на салафизма. Голяма част от подсъдимите заемат постове в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“ - подс.А.С. и  подс.Н.Д. са Районни мюфтии, подс.А.Х. е бивш районен мюфтия на С.. Подсъдимите С.М., А.Х., Х.Ш., Б.У., И.Д., М.К. са имами, подс. А.А. е Х., а подс.А.М.А. се определя и като: „имамин и като ваиз“.  Това им положение е  улеснявало дейността им в ОРГАНИЗАЦИЯТА, свързана с разпространяването на салафизма, като идейно течение на исляма.

С действията си подсъдимите  са нарушавА. и  разпоредби от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманското изповедание в България. Съдът не приема доводите на защитниците на подсъдимите, че обвинението си противоречи, твърдейки от една страна, че между дейността на подсъдимите и Главно мюфтийство няма връзка, а от друга, че има срастване на структурата с Главното мюфтийство. Съдът намира, че високите позиции, които заемат някои от подсъдимите в религиозната институция е помагало да се прикрива  дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА, която е  структура, действаща извън официалната дейност на религиозната институция.  Както вече се посочи, тази структура по - късно  се  сраснала организационно и с някои от местните структури на „Мюсюлманското изповедание“, действащи на териториите на Пазарджишка, Благоевградска и Смолянска област. Това е така, тъй като създадената  ОРГАНИЗАЦИЯ не е регистрирана в Р България и извършваната от нея дейност - благотворителна, проповедническа и обучителна, не е популяризирана официално. В тази връзка трябва да се отбележи, че ръководителят и членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА са участвА. активно в дейностите на религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“. Подсъдимите С.М. и А.Х. участват и в заседания на Комисията по фетва при Мюсюлманското изповедание и са допринасяли за тълкуване на религиозни текстове, които предполагат различни интерпретации, съобразно техните виждания, претендирайки, че  това е „истинското“, „вярното“ и „автентично“ тълкуване - например относно погребенията, относно ръкуването между мъж и жена и др. (вж.л.156-157, папка 4, н.д.).

Чрез салафитската идеология подсъдимите по делото са си поставили за цел да заменят традиционно - битовия ислям с политически ислям, като уахабизъм, който съществува както в умерени, така и в радикални версии. И при единия, и при другия вариант обаче, са нА.це едни цели, като са различни средствата за налагането му. Вещите лица от  комплексната експертиза доц.Е. и ст.асистент И.Д. изясняват, че „уахабизъм”  е най – уместното понятие за обозначаване на официалната интерпретация на исляма в Саудитска Арабия, основаваща се върху учението на И. Абд ал-Уаххаб и неговите съвременни салафитски последователи в кралството и извън него.

Вещите лица  обосновават и противоречивия характер на салафизма  преди всичко с различните му практически проявления. Макар и първоначално салафизмът да се разгръща  като аполитична форма на религиозно благочестие, което се противопоставя на насилието, той съдържа в основата си призив за културен разрив с Европа.  Видно от материА.те по делото голям процент  от посланията на авторите - видни салафитски идеолози касаят политически и социални, а не междурелигиозни отношения, макар терминологията с която са обяснени да е част от исляма. Не случайно  вещото лице д-р Х. ги определя като джихадско-селефитски, а   останА.те експерти арабисти – доц. Е. и ст. асистент Д. като „салафитско – уахабитски” трактовки. Както се посочи повечето съвременни изследователи на този обществен феномен поставят определението „радикален” не като качество на доктриналните му измерения, а на начина им на използване за постигане на определени политически цели. През последните десетилетия транснационА.зацията на „ислямския призив“  (да‘уа) не е свързан просто с изпълнението на едно чисто религиозно задължение, а се превръща в политическа стратегия - призовава към световно налагане на исляма в уахабитска трактовка (вж. заключението на доц.Е. и ст.асистент Д.).

С оглед на изложеното съдът не приема доводите на защитниците на подсъдимите, че салафизмът не е политическа идеология, а  изповядване на ислямска религия чрез прилагане на особен метод към нейните първоизточници и тяхната вА.дност, за разлика от уахабизмът, който представлява политическа доктрина и смесването на тези две понятия е необосновано.

Сам по себе си уахабитският салафизъм е твърде различен от преобладавА.те в продължение на столетия интерпретации на исляма в рамките на самия арабски свят и на мюсюлманските култури в страните, които в миналото са били част от О.ската империя (исторически уаххабитската проповед е насочена и срещу самата О.ска държава, която е обвинявана за допускането на редица „изопачения” и „нововъведения"). Вещите лица от комплексната  експертиза от областите богословие, социология и арабистика са направили анА.з на водещите доктрини и понятия в експертното си заключение, които съдът приема изцяло.

Вещото лице доц.Е. е категоричен, че салафитския метод, метода на вярата, нейните практики е разпознаваем (вж.л. 18, т.3, н.д.), но независимо че се използва един и същи сходен метод към религиозни изводи, вяра, практики, салафитските групи са много различни. Според специА.сти може да се говори за умерени, неполитични селяфити. Вторият тип са т.нар. политически активни, политически настроени селяфити и третия - съвременен феномен, са т.нар. джихадисти. Според вещото лице проблемът, който произтича от цялата тази „амалгама“ е, че има един метод към религиозните изводи и  различни цели.

МатериА.те, намерени и И.и от подсъдимите С.М., А.С. и св. М.А., са обединени от тяхната относимост със салафитското течение в исляма. АнА.зът на вещите лица от Комплексната експертиза - д-р  К. А.С. - Т., доц. д-р А.Г., доц. д-р С.Е. и ст.ас. И.Д. сочи, че  тези материА.,които са им станА.  достояние, проповядват религиозни идеологии, ясно противопоставящи се на съвременната либерална демокрация от западен тип. В част от литературата са нА.це призиви, пряко насочени срещу междурелигиозния диалог, съчетани с проповядването на въоръжен джихад срещу „неверниците”, включително срещу християните и юдеите. Безспорен факт е, че темата за джихада е сред преобладаващите в анА.зираната религиозна литература. От друга страна, записки, водени на ръка по време на образователен семинар на „Ал Уакф ал-ислями” в гр. Истанбул, кореспондират със съдържанието на намерените книги у подсъдимите. Текстовете, преведени от турски език  от вещото лице д-р Х. в оригинал са от арабски автори и могат да се намерят в Интернет. В тези статии, подробно коментирани при обсъждане заключението на вещото лице е видно, че в голямата си част посланията на авторите касаят политически и социални, а не междурелигиозни отношения определени от вещото лице  Х. като джихадско-селефитски тип ислям. В текстовете напълно се отрича една от най-съществените черти на демокрацията – изборността на законодателните и управленските органи. Прави се внушение, че е недопустим грях провеждането и участието в избори, чрез които хора упълномощават свои представители да упражняват властта от тяхно име. Сочи се,че властта във всяка област принадлежи единствено на Аллах и, приравняването с него е чудовищен грях. Оспорват се основни човешки права, като равенство между мъжете и жените и религиозна свобода.

Съдът не възприема експертното заключение на д-р Х.,  в частта, в която той  сочи, че  статиите единствено са   свързани с ислямската религия и догматиката, и се отнасят за жителите на мюсюлманските страни. Според него, статиите нямат пряка връзка с мюсюлманите в България. Това твърдение се опровергава от доказателствата по делото, от които се установи   по несъмнен начин, че подс.А.М.А. буквално е проповядвал посочените  текстове. Така те са възприети от ромското население,  което  в голямата си част е неграмотно, няма  теологична подготовка по ислям и възможност за преценка, което е довело и до неговата радикА.зация.

С оглед на изложеното съдът приема, че  пряк адресат  на статиите са мюсюлмани, като общ и необусловен от национални  или етнически характеристики модел, поради което догматичността на текстовете се явява само база за идеологическа платформа на т.нар. “радикален“ или „политически ислям“.

В семинарните записки на св.А. също се прокрадват типични салафитски постановки: идеите, че демокрацията, секуларизмът и национА.змът могат да отклонят мюсюлманите от „правия път”; възгледът, че сред критериите, по които могат да бъдат разпознати носителите на „отклоняващи от правия път” учения, са отдаването на предпочитание на разума пред вярата или осъденото още от М.И.Абд ал-Уаххаб „сляпо следване” (таклид). Последното обикновено е свързано с анА.зираната  осъдима от салафитско гледище преданост на мюсюлманите към традиционни авторитети, принадлежащи към някой от класическите суннитски религиозно - правни школи (мазхаби).

Представителите на „политическия ислям“ в двете му версии –  умерена и радикална не признават разделението на държавата и религията. Салафитската идеология влиза в противоречие  и със светския характер на българската държава. Секуларизъм  отстоява, че политическото управление и  институции трябва да стоят и да действат независимо от религията и/или религиозните вярвания. Секуларизмът предполага религиозна неутралност на държавата и свобода от налагане на някакви религиозни догми върху обществото от страна на държавната политика, както и че политическите действия трябва да се базират на актуалното и фактическото, а не на религиозно влияние. В най-известната си форма, секуларизмът е критичен към религиозната ортодоксалност и поддържа, че религията спира човешкия прогрес, защото се фокусира върху суеверията и догмата, повече отколкото на разума и научния метод.

През м.май 2009 г. на семинара в Истанбул, видно от записките на св.А. като основни пречки за постигане целите на ОРГАНИЗАЦИЯТА са посочени:

 Мюфтийство; Правителство; Забавянето на месечния бюджет;  Липсата на офис на Ал-Уакф; Посочено е изрично, че не е намерена подходяща форма да официА.зират дейността по осъществяване на призоваването (да‘уа) към Аллах.

В таблиците, придружаващи План програма 2009г. на ОРГАНИЗАЦИЯТА отново като пречки са посочени от една страна Българската държава  и нейните специални служби, и от друга Мюфтийството. От членовете на организацията се изисквало да дадат решения и предложения относно  преодоляване на посочените пречки. Те били и предупредени:  “Внимавайте при описване на причините, пречките и решенията, защото те могат да бъдат видени от всеки. Пишете по подходящ начин, който да не предизвика последствия.“

Установи се по делото, че подсъдими са  проповядвА. и налагА.  религиозни интерпретации и обреди, непознати в рамките на т.нар. традиционен ислям по българските земи. Той се проявява на битово равнище преди всичко чрез традиционната празнично – обредна система и е регулатор на всекидневно поведение, има позитивна, социА.зираща роля и утвърждава  бА.ни морални ценности. Това ислям, който има дълги традиции на мирно съществуване с други религиозни общности, на взаимно уважение с тях. Това е ислям, който се е утвърдил в резултат на развитието на модерната българска държава, която се опира на западноевропейските принципи на отделяне на държавата от църквата и свободата на съвестта. Той не претендира за политически позиции, не се опитва да налага ислямско законодателство, не служи като основа на политическо поведение или политически идеологии.

 В описаната от вещите лица  отчетна документация се подчертава, че разпространяваният „салафитски метод” встъпва в остър конфликт с характерните за България „О.ски и суфийски [мистически] методи”, практикувани не само от по-старото поколение духовни водачи, но и от преобладаващата част на българското мюсюлманско население. Става дума за стремеж към очистване и изкореняване на традиционни за страната интерпретации и ритуА., схващани като „еретични” (т.е. като доВ.до възникването на редица религиозни „нововъведения” и до опасност от „съдружаване”- ширк). В случая този стремеж се осъществява посредством премахваща повсеместното „невежество” религиозно - агитационна дейност в полза на възприетата като единствено правилна салафитска интерпретация на исляма.

Проблемът, който в някои отношения води до неизбежен културен конфликт по места, произтича от това, че от позицията на салафизма истински „автентични” и единствено „правилни” са  салафитските обреди и ритуА., а не онези, „заварени” в местната (постО.ска) религиозна традиция на мюсюлманите в България. Противоречията се засилват и поради факта, че уахабитският салафизъм неизбежно носи със себе си (имплицитно или експлицитно) силна ханбА.тска традиция, която встъпва в противоречие с разпространената у нас ханифитска традиция в суннитския ислям, съчетана с други културни влияния, различни от съществуващите в Арабския полуостров.

Салафитската идеология споделя виждания, чрез който се отхвърлят основни, универсални човешки права, свободи и ценности. За нееднаквото отношение към мъжете и жените мюсюлмани по делото има както свидетелски показания, така и писмени доказателства, обсъждани в експертното заключение на вещото лице К.С. – Т., вече цитирани. Бяха посочени и подобни текстове в книгата „Фъкх“ с автор подс.С.М., издадена от  “Център за опознаване на исляма“ представлявано от управителят - подс.Н.Д..

В книгата „Прелестите на исляма“ чийто автор/преводач е св.Х.Х., И.а от дома на подс.С.М. може да се направи извод за неравностойното положение на жената, видно от инструкциите за насилие спрямо нея: “…мъжът може да я удари, без да я наранява…трябва да не я удря по лицето и чувствителните места, които да навредят на тялото й.. “някои жени няма да се подобрят, освен чрез удряне..“

Подобна теза е развита от  подс.М. в книгата „Фъкх“, където в т.13 Права и задължения произтичащи от никяха (стр.133) изрично е посочил: “…….Задължения на жената към съпруга: а/да се подчинява на съпруга си винаги, когато заповедта му не противоречи на религията;  в/Няма право да излиза без разрешение на съпруга си и да прави нафиле оруч…“.

 В показанията  на св.М.А. депозирани в разпит пред съдия в досъдебното производство, прочетени и включени в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК се сочи, че салафитите внушават нееднакво отношение между мъжа и жената „Не трябва да се поздравяват жените. Това е обида. Казват, че на жена ръка не трябва да се подава, има много работи. Не зачитат равенството между хората и равенството между мъжа и жената. (вж.л.13 гърба, т.9, д.п.)

В тази връзка в обясненията си подсъдимите заявиха, че съгласно религията им, жената е на особена почит, както и че мъжете и жените са равнопоставени. В тази насока бяха и показанията на св.С.ова: „По принцип не на самите лекции, но ние го знаеме това, че мъжа и жената са равнопоставени.“. Това обаче е защитна позиция, която не отговаря на събраните по делото доказателства.

Тук трябва да се отбележи, че Комисията по фетва при Мюсюлманското изповедание е взела отношение и по въпроса за „ръкуването между мъж и чужда жена“. На заседание проведено на 12.03.2009 г. в С. (вж.л.156-157, папка 4, н.д.) са обсъждани и  множество други  въпроси между които и:  „Редно ли е според исляма, да се хваща ръката на чужд човек, за да му /й се честити празника или да се целуне ръката, както се прави на Б.?“.

Комисията по фетфа е отговорила по следния начин: “Мнозинството от ислямските учени, позовавайки се на това, че Хазрети Мухаммед (с.а.с.) никога не се е ръкувал с чужди жени, са изказА. мнение,че ръкостискането и целуването на ръка между чужди един на друг мъж и жена не е позволено в никакъв случай.

Според други учени ръкостискането и целуването на ръка между чужди един на друг мъж и жена е позволено при положение, че този, на който му се целува ръката е възрастен или възрастна, и ръкостискането и целуването на ръка не е причина за шехвет(възбуда).

Комисията „Фетва“ приема първото мнение и препоръчва на мюсюлманите да се въздържат от неща, които водят до харам, тъй като всичко, което води до харам е харам“.

Според свидетеля, възползвайки се от правата, които са им дадени като официални проповедници, подсъдимити проповядвА. и различните за страната религиозни ритуА.. Всички мюсюлмани, които до преди няколко години са слушА. проповеди само в духа на традиционния за България ислям, установявА. разлика при слушането на новите проповеди от обвиняемите С.М. и А.С.. Стигало се до там, че  в района на Смолян, където районен мюфтия е подс.Н.Д. и работят имамите-подсъдимите Х.Ш. и Б.У.  въз основа на Заповед № 79/ 27.01.2009г. издадена от подс.Н.Д.  се отказвА. погребения на мъртъвци, тъй като местните имами не позволявА. починА.те хора да се погребват в ковчег, не давА. да се чете Коран на погребението, а местните хора били свикнА. с това. Много мюсюлмани реагирА. на тази заповед, считайки, че им са нарушени техни права и са дискриминирани. По повод възникналото напрежение Комисията по фетва на  същото заседание проведено на 12.03.2009 г. (след издаване на Заповед № 79 и възникналото напрежение между мюсюлмани в Смолянска област) взела становище и по въпроса „Разрешено ли е полагане на покойника с ковчег в гроба ?“, като е дала  отговор, че „Полагането в гроба с ковчег не е позволено“. В случая  обаче, със Заповедта издадена от  подс. Д., в качеството му на районен мюфтия се  вменяват правила за всички граждани изповядващи определена религия, тези  правила обаче могат да се отнасят само  до свещенослужители. Свобода на религията обаче не означава, че човек може да бъде задължаван да действа по начин, който изразява приемане на религия или убеждения, които той не подкрепя и не споделя. Вярващите имат право на избор на ритуал и ако починалото лице приживе е изразило желание или близките предпочитат този ритуал, в съответствие с убежденията им, не е противозаконно да се извърши този ритуал. Тук трябва да се отбележи, Комисията по фетва към „Мюсюлманското изповедание“ е съвещателният орган, който търси и намира отговори и решения на зададените въпроси от мюсюлманската общност, както и дава становища относно религиозни въпроси, поставени от различни институции. Създадена е въз основа на чл.69 т.17 от Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманското изповедание в Р България, действащ през инкриминирания период от време. Нейните решения/становища обаче нямат задължителен характер. С оглед на изложеното съдът приема, че Комисията по фетва дава разпореждания, изготвя становища, но самия мюсюлманин следва да реши дА. да се съобразява с тях. В тази насока са и показанията си св.Б.. (вж. л.613, т.2, н.д.).

От доказателствата по делото се установи, че в Р България няма регистриран клон на фондация „ Ал-Уакф ал-ислями” от Саудитска Арабия, поради което съдът не приема, че ОРГАНИЗАЦИЯТА представлява  българският клон на „Ал-Уакф ал-ислями”.

ОРГАНИЗАЦИЯТА не е регистрирана съгласно българското законодателство. Всички организации които извършват дейност, присъща на вероизповедание се регистрират съгласно Законът за вероизповеданията обнародван в ДВ бр.120 от 29.12.2002г. В допълнителната разпоредба на този закон  са дадени определения на „вероизповедание“, “религиозна общност“ и „религиозна институция“.

 "Вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция;

"Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии;

 "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.

Съгласно Закона за вероизповеданията (ЗВ) „Мюсюлманско изповедание“ е религиозна институция, която представлява второто по численост вероизповедание в България след правоС.ето - исляма. Религиозната институция „Мюсюлманското изповедание“ в Р България  е   регистрирана като юридическо лице по ф.д.№ 1659/2003г. на СГС, VІІІ състав,  със седА.ще и адрес на управление:  гр.С., ул.“Братя Миладинови“  № 27. Представлява се  от Главен мюфтия - духовен водач на мюсюлманите в България, който се изБ. от национална мюсюлманска конФ.нция за мандат от четири години. В момента Главен мюфтия е св. М.А.Х.. Съгласно чл.7 от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманското изповедание в  Р България от 2008г. „ Всички мюсюлмани принадлежат към Мюсюлманското изповедание в страната,  независимо от етническата им  принадлежност и направлението на Исляма, към който принадлежат и се подчиняват на ръководните органи на Мюсюлманското изповедание и на разпоредбите на този устав“.

Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. То включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да изБ., променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуА..    

Съгласно чл.7, ал.1 ЗВ свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. В ал.2 е посочено, че религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели. В ал.3 се сочи, че правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, освен в случаите по ал. 1 и 2. В ал.4 се сочи, че правата и свободите на лицата, членуващи в религиозна общност, не могат да бъдат ограничавани от вътрешните правила, ритуА. и обреди на тази общност или институция. Религиозните общности или институции, за чиито вътрешни правила, ритуА. и обреди се отнася забраната по чл. 7, ал. 4 ЗВ, са доброволни обединения на физически лица. В организирането и създаването им намира израз упражняването на правото на сдружаване, а това право не е абсолютно.

Ограниченията за упражняването му се съдържат в чл. 44, ал. 2 от Конституцията и едно от тях е забраната за създаването и съществуването на организации, дейността на които е насочена към нарушаване на правата и свободите на гражданите.

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

    На тази конституционна забрана е основана ал. 4 на чл. 7 ЗВ, като е конкретизирана за определени сдружения. От това следва, че двете разпоредби имат един и същи обект на защита. Тъй като за конституционната разпоредба такъв обект са основните права и свободи, трябва да се приеме, че на тях осигурява закрила и чл. 7, ал. 4 ЗВ. (Решение № 12 от 15.07.2003 г. на КС на РБ по к. д. № 3/2003 г.). Отношенията на така създадения субект с държавата и трети лица са външни за религиозната общност отношения. Те са подчинени на общия правен ред, създаден от законодателя (граждански, наказателен, административен и др.). Основно изискване на конституционния правов ред е изискването за правна сигурност, увереността, че всеки правен субект се подчинява на Конституцията и законите на страната - чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Когато един правен субект се включва в обществения живот, той трябва да бъде припознат като такъв. За юридическите лица това означава, че те следва да бъдат идентифицирани като правно признати субекти, с уредена процедура за формиране на своя, различна от тази на индивидуалните им членове воля и начин на представляване. Само по този начин те могат да придобиват на свое име имущество, да сключват сделки и да носят отговорност.

Държавата е единствено компетентна чрез своя законодателен орган да определи реда и условията, при които една общност, независимо дА. е религиозна или не, може да придобие качеството на юридическо лице

В случая подсъдимите не са предприели действие за регистриране на ОРГАНИЗАЦИЯТА като религиозна общност. Тук трябва да се отбележи, че международното право по принцип позволява и нерегистрираните общности да развиват дейност. Практически и Законът за вероизповеданията не ограничава съществуването на религиозни общности като доброволни обединения на физически лица, изповядващи общи верски убеждения. За да бъдат обаче носители на предвидените в законодателството права, тези общности е необходимо да се регистрират, като се взема предвид и мнението на Дирекцията по вероизповеданията. От този момент те стават религиозни институции и придобиват качеството на юридическо лице.

Установи се, че дейността на ОРГАНИЗАЦИЯТА е била тайна, не е популяризирана, провеждала се е независимо от дейността на религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“. Както вече се посочи финансирана е изцяло от фондация, която няма регистрация в България. Финансирането  на ОРГАНИЗАЦИЯТА е ставало чрез заобикаляне на българското данъчно – финансово законодателство. Съдът не приема доводите на защитниците на подсъдимите, че след като те са извършвА. някаква дейност, им се дължи и възнаграждение. Получаването на възнаграждение не изключва извършването на престъпление и този довод е несъстоятелен.

Доказателствата по делото дават основание съдът да направи следните изводи - наред с обективните признаци подсъдимите са осъществили и субективните признаци на престъпление на чл.109, ал.1 и ал.2 НК, като са действА. с пряк умисъл. Подсъдимият М. е ръководел, а останА.те подсъдими  са членувА. в  ОРГАНИЗАЦИЯТА. Всички са  познавА. целите й, приемА. са ги безрезервно, работили са за постигането им и са получавА. възнаграждение за това. Подсъдимите са отчитА. дейността си, като са ползвА. едни и същи бланки и са правили предложения за бъдеща дейност, като членове на организацията.

С оглед на изложеното съдът прие, че подсъдимият С.М.  е осъществил от обективна и субективна страна признаците на деяние по чл. 109, ал.1 пр. второ във вр. чл. 108, ал.1 пр. второ от НК,  като през периода от месец май 2005 г. до 06.10.2010 г. , на територията на Република България в областите  Смолян,  Благоевград и Пазарджик е ръководил  ОРГАНИЗАЦИЯ,  в която  членуват  подсъдимите: А.М.С., А.М.А., Н.Д.Д., Х.Х.Ш., Б.А.У., А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К., Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х.  и А.И.Х., която  си е поставила за цел извършване на престъпления по  Глава първа от НК, а именно: проповядване на антидемократична идеология – идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона; основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода.

Подсъдимите А.М.С., А.М.А., Н.Д.Д., Х.Х.Ш., А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К., Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х. от м. март 2008г. до 06.10.2010 г., подсъдимият А.И.Х. от  м. май 2005 г. до 06.10.2010 г., а подсъдимият Б.А.У. от м. май 2009 г. до 06.10.2010г. са членувА. на територията на Република България  в  организация, действала на територията на областите  Смолян,  Благоевград и  Пазарджик, ръководена от С. М. М.,  която си е поставила за цел извършване на престъпления по Глава първа от НК, а именно  проповядване на антидемократична идеология – чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода - престъпление по чл. 109, ал.2 предл. първо,  във вр. чл. 108, ал.1 предл. второ  НК.

Дейността на подс. С.М. като ръководител  и на останА.те подсъдими, като членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА се преустановява на 06.10.2010г., когато са извършени процесуално - следствени действия по претърсване и изземване в домовете на подсъдимите на вещи, компютри и литература.

 

 

Престъпление по чл.108, ал.1 НК 

От доказателствата по делото се установи, че трима от подсъдимите, всички живущи в област Пазарджик, а именно  подс.С.М. от гр.Сърница, подс. А.С. от с.Кандови, община Велинград, обл.Пазарджик и подс.А.М.А.от гр.Пазарджик при условията на реална съвкупност са осъществили от обективна и субективна страна признаците на чл.108, ал.1 предл. второ НК, а подсъдимият А. е осъществил и признаците на престъпление на чл.164, ал.1, предл. първо НК.

От доказателствените материА. се установи, че ОРГАНИЗАЦИЯТА е създадена за извършване на престъпление по Глава първа от НК, а именно  проповядване на антидемократична идеология. Двете форми на престъпна дейност са разграничени от законодателя. Престъплението по чл. 108, ал.1 от НК може да се осъществява и само от едно лице. От друга страна дори и да се извърши от няколко лица, не е задължително да съществува организация. Докато за състава на чл. 109, ал.1 и ал.2 във всички случаи е необходимо участието на две или повече лица и да се касае до своеобразна форма на съвместна или задружна дейност, насочена към определен тип престъпления. НА.чието на състав на престъпление  по чл. 108, ал.1 от НК  реА.зира специалната цел на организацията, да извършва „престъпления против Републиката”, както изисква състава на чл. 109, ал.1 и ал.2 от НК.(вж. ТР 23 от 15.12.1977 по н.д.№ 21/77 г.ОСНК).

Първата форма на изпълнителното деяние по чл.108, ал.1 НК е проповядване на антидемократична идеология и това е специалната цел, за която е създадена ОРГАНИЗАЦИЯТА.

 

Подсъдимият С.М.

Установи се, че подсъдимият С.М. при реална съвкупност е осъществил  от обективна и субективна страна освен признаците на чл. 109, ал.1 пр. второ във вр. чл. 108, ал.1 пр. второ от НК, и признаците на престъпление на чл.108, ал.1, предл. второ НК, като от м. март 2008г.. Установи се, че за инкриминирания период от време - от м.март 2008 г. до 06.10.2010г. в гр. Сърница и в гр. Пазарджик чрез слово е проповядвал антидемократична идеология - идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода.

В обясненията си подс.М. заявява, че никога не е проповядвал антидемократична идеология. Съдът намира тези обяснения за защитна теза и не ги кредитира, тъй като се опровергават от доказателствата по делото. Подсъдимият М. дълги години е бил директор на училището за имами в гр.Сърница, работил е и като ваиз, и имам   в джамията в гр.Сърница, член е на Комисията по фетва при „Мюсюлманското изповедание“. Признат е за религиозен авторитет сред мюсюлманите. Установи се, че по време редовните петъчни молитви в джамията на кв. Петелци  подсъдимият е   проповядвал на различни теми, свързани с ислямското вероучение,  разработени въз основа на салафитската доктрина. Проповеди са изнасяни пред различни слоеве от мюсюлманското население, видно от приложените отчети. Както вече се посочи, той започнал да въвежда  „нови“ обреди и служби, непознати до тогава на местните мюсюлмани, като празнуването на рождения ден на пророка М., посещението на гробници на светци. Начинът на извършване на проповедите и  поставяне скръстените пред гърдите ръце по време на религиозния ритуал, начина на извършване на погребения, показвА. на вярващите мюсюлмани съществуването на разделение между ханифитското и салафисткото течения в исляма, между старите и отжиВ.традиции според подсъдимите и новите обреди и служби.

Организирал религиозни срещи и  изнасял беседи  и извън джамията, изнасял проповеди и лекции в джамии в други населени места извън тази, в която е назначен като имам,  вкл. и в джамията „Ебу Б.“ в кв.Изток в гр. Пазарджик). Видно от писмените доказателства приложени по делото  адресати на проповедите, лекциите, срещите, обученията били   мюсюлмани - мъже, жени,  млади хора, студенти и  деца.

Вещите лица от комплексната експертиза - гл.ас. д-р К.С. - Т., доц.д-р А.Г., доц.д-р С.Е. и ст.ас.И.Д. в заключението си (вж.л.154, т.7, д.п.)  правят извод,  че тематиката и съдържанието на анА.зираната литература, вкл. И.и  книги от дома на подс.С.М.  и писмени материА. (отчети и организационни документи И.и от подс.М.) дават основание да се заключи, че се касае за литература и  материА., предназначени за  религиозно - агитационна дейност в полза на уахабитското - салафитско течение в исляма, което се разпространява на международно равнище с подкрепата на саудитски институции. Подсъдимият М.  е отразил собственоръчно в протокола за изземване, че   работи с ислямска литературата, която е И.а от дома му. (вж. л.24, т.4, д.п).

Установи се, че подс.С.М. е сочен и за духовен учител от подс.А.М.А.от Пазарджик. Неговите лекции са четени и разпространявани сред ромското население в кв.Изток на гр.Пазарджик.

 Подс.С.М. е извършил престъплението по чл.108, ал.1, предл. второ НК виновно - умишлено, при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът приема, че за инкриминирания период от време - от м. март 2008г. до 06.10.2010г. в гр. Сърница  и в гр. Пазарджик, чрез слово е проповядвал антидемократична идеология - идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона; основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода.

 

Подсъдимият А.С.

Установи се, че подсъдимият А.С. е осъществил  от обективна и субективна страна признаците на престъпление при реална съвкупност е осъществил  от обективна и субективна страна освен признаците на чл. 109, ал.2, пр. първо във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, и признаците на престъпление на чл.108, ал.1, предл. второ НК, като от м. март 2008г. до 06.10.2010г. в м.март 2008г. до 06.10. 2010 г. в градовете  Велинград  и Пазарджик чрез слово е проповядвал антидемократична идеология - идеологията на салафитското направление на исляма, изразяваща се в  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода.

В обясненията си подс.С. категорично отрича да е проповядвал антидемократична идеология. От доказателствата по делото обаче се установи, подсъдимият С. като Районен мюфтия  вместо да осъществява административен контрол над проповедническата дейност на имамите и ваизите в района на Районното мюфтийство, е изнасял проповеди и лекции в джамията в гр.Велинград и в джамията „Ебу Б.“ в кв.Изток в гр.Пазарджик, които не са били съобразени с традиционно - битовия ислям в България. Както вече се посочи проповедите и лекциите на подс.С. са  съдържА. интерпретации  на салафитската доктрина, която  е политическа доктрина. В тази връзка свидетелите, разпитани от този квартал в гр.Пазарджик се самоопределят   като „салафити“ и определят  за религиозни авторитети С.М., А.С. и А.М.А..

Сред И.ата от дома на подс.С. литература има  и такава литература,  вкл. и с пропаганден характер. Текстът на  статията „Уважаеми братко“ представлява отделна проповед, поучение, основано на религиозната представа за смъртта и подготовката за живота след нея. Избраната тема е предназначена за обучението на вярващи, които вече познават основите на вярата и предстои да бъдат посветени в интерпретацията на специфични въпроси, свързани със значението на понятието „шехид“. Определянето на мъченика или героя, в зависимост от начина, по който е загинал (вкл. и когато става въпрос за смърт при сблъсък между двама мюсюлманина, не само когато става въпрос за борба срещу неверници)  не би трябвало да е част от предназначено за всички религиозно образование и това трябва да е ясно на подсъдимия С., заемащ поста Районен мюфтия в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“.

Сред И.ата от дома на подс.С. литература се откроява и произведението „Защитата на земите на мюсюлманите е най-важното индивидуално задължение” с автор А. Аззам (1941–1989), чийто произведения са забранени в повечето арабски държави. Според него всеки един индивид, изповядващ исляма, е длъжен да участва в джихада, като  индивидуалният отказ от това задължение  е определен  като грях.

Както вече се посочи притежаването на посочената книга не е забранено, но идеите, които се прокарват чрез тази литература могат да достигнат до голям брой хора и да имат успех, особено сред неукрепнА.  духовно, приемащи буквално проповедите на своите духовни лидери.

Подс.А.С. е извършил престъплението по чл.108, ал.1, предл. второ НК виновно - умишлено, при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

 

 

Подсъдимият А. М. А.

Установи се, че подсъдимият А.М.А. при условията на реална съвкупност е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните състави и  по чл. 108, ал.1 предл. второ  НК и чл. 164, ал.1 предл.първо  НК.

Подсъдимият А. от м. март 2008г. до м. април 2011г.,  в гр. Пазарджик  и  в гр. Пловдив чрез слово е проповядвал антидемократична идеология -  идеологията на салафитското направление на исляма изразяваща се в  противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерА.зъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода - престъпление по чл. 108, ал.1 предл. второ  НК.

Установи се, че подсъдимият А.М.А.от 2007 год. до месец април 2011 год. в градовете Пазарджик и Пловдив е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово - изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенета – престъпление по  чл. 164, ал.1 предл.първо  НК.

 

Престъпления по чл.108, ал.1 НК и чл.164, ал.1 НК 

Първата форма на изпълнителното деяние по чл.108, ал.1 НК и по чл.164, ал.1 НК е проповядване на антидемократична идеология (чл.10 НК) или омраза на религиозна основа (чл.164 НК). Общото между изпълнителните деяния по двата престъпни състава е, че се разпространява една оценъчна информация, чрез която деецът развива, аргументира и огласява идеи и възгледи, които по естеството си са антидемократични или са годни да разпалят омраза на религиозна основа.

За съставомерността на деянието по чл.108, ал.1 НК е без значение използваното средство за проповядване,докато за съставомерността на деянието по чл.164 , ал.1 НК проповядване на омраза на религиозна основа се извършва чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин.

Установи се, че при изнасяне на проповеди, лекции, беседи подсъдимият чрез слово  едновременно е проповядвал и антидемократична идеология и омраза на религиозна основа, така че за инкриминиран период от време (м.март 2008 г. до м.април 2011г.) двете деяния са при условията на идеална съвкупност, а в останалата част - при условията на реална съвкупност.

За съставомерността на деянието не се изисква да има вреден резултат, фактически обаче такъв е настъпил в резултат от проповедите на подсъдимия А..

В своите религиозни лекции (”хутбе”) в джамията  „Ебу Б.“ в кв.Изток гр.Пазарджик и в месчит, находящ се в кв.Столипиново в гр.Пловдив, както и в разговори на религиозна тематика с мюсюлмани, провеждани на различни места - кафенета, подсъдимият е проповядвал-разпространявал една оценъчна информация, чрез която е аргументирал и огласявал възгледи, които по естеството си са антидемократични. В проповедите и лекциите които е изнасял подс.А. се е противопоставял на принципите на демокрацията, заявявайки, че властта не може да произтича и се реА.зира от обикновените хора; същият е против разделение на властите, тъй като властта произтича единствено и само от Аллах и не може да има разделение между светска и религиозна власт, противопоставял  се е на либерА.зма, който доразвива принципите на демокрацията и демократизма и  социалния прогрес, срещу върховенството на закона и държавността.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, а и от гласни такива (вж. показанията на св. З.) се установява, че на проповеди са присъствА.  голям брой хора. В определени случаи подсъдимият А. е  влизал в религиозни спорове със слушателите си.  В разрез с правото на „всеобщо, равно и пряко участие в избори”, основно гражданско  право в Република България, подсъдимият е проповядвал, че салафизмът отхвърля упражняването на същото, поради което неговите последователи отказват да участват в избори. С дрехите, с които се обличат мюсюлманите (мъже и жени) от кв.Изток на гр.Пазарджик се демонстрира принадлежността към салафитския ислям. Установи се, че жените, които са приели да се обличат с бурки сочат в показанията си, че се обличат по този начин, тъй като го изисква мюсюлманската им религия. Този вид дрехи - бурките обаче е характерен за Близкия Изток и  жените, мюсюлманки  в България  не са се обличат по този начин. (Съдът констатира  различие в облеклото на жените, изповядващи ислям от кв.Изток в гр.Пазарджик и жените, изповядващи ислям, живущи в района на Родопите – Сърница, Благоевград, Смолян и т.н.)

Проповедите и лекциите на подс. А.М.А. са  били силно повлияни  от най-радикалните постановки на салафитското направление на исляма, а именно от джихадско-селефитски тип ислям, за което вече бяха посочени множество примери.

НА.це е упоритост в действията му както в проповядването, така и в търсене и разширяване кръга от последователите. Като краен резултат може да се уточни, че проповядването на салафитското идейно течение на исляма е намерило вече своите последователи в област Пазарджик.

Подс.А.М.А. е извършил престъплението по чл.108, ал.1, предл. второ НК виновно - умишлено, при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Установи се, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление на чл.164, ал.1 НК. Изпълнителното деяние  се изразява в проповядване на омраза, т.е разпространяване на схващания, които са от естество да създадат неприязнени отношения спрямо някаква отделна група хора заради принадлежността им към определена религиозна общност.

В НК няма определение на понятието „омраза на религиозна основа“.

Според Тълковния речник „омразата“ е негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой, чието зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази.

В  същия речник е посочено, че „враждата” е отношение / действие изпълнено с омраза, неприязън, ненавист.

Свободата на словото е сред присъщите ценности на съвременната демокрация, традиционно интерпретирано  като условие за съществуването й, същностна нейна характеристика и проява. Самата същност на правото свободно да се изразява и разпространява мнение има за своя предпоставка ценността на конкуренцията на идеи и противопоставянето на различни гледни точки. То може да се ограничава само със закон, в допустими от Конституцията граници и за  защита на ценности, които Конституцията цени по - високо от него.

Изключени от обхвата на защита на свободата на изразяване са  изказвания, които съставляват призиви към извършване на престъпления или към насилие над личността.

Изключването на такива изказвания от обсега на защита е в съгласие с прокламираната в преамбюла на Конституцията като общочовешка ценност търпимост, с изискването за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания (чл. 37, ал. 1, изр. 2), със забраната да се създават организации, чиято дейност е насочена към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда (чл. 44, ал. 2). По силата на международни договори, държавите могат да обявяват за нарушение, наказуемо от закона, пропагандирането на омраза на расова, национална или религиозна основа (срв. чл. 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и чл. 162 - 164 (НК).

Установи се от доказателствата по делото, че подс. А.М.А. е осъществил  от обективна и субективна страна  признаците на престъпление на чл. 164, ал. 1, предл. 1 от НК, тъй като от 2007 г. до месец април 2011 год. в градовете Пазарджик и Пловдив е проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово - изразяваща се във враждебност и отричане на всичко несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на  петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенета.

Установи се, че през 2007 г. на сватба в ресторант “Рай” гр. Пазарджик  е направил изказване пред присъстващите: „Поклон пред тези, които режат глави за вярата си”, “Поклон пред тези, които си слагат бомби и убиват за вярата си”, т.е. е проповядвал омраза на религиозна основа, още преди да се присъедини към ОРГАНИЗАЦИЯТА. Дейността му е продължила до  м.април 2011 год. до който момент са събрани доказателства за тази дейност.

С действията си по разпространяването на идеите за непримиримост и борба с „неверниците”  подсъдимият А.  популяризира идеи, формирани от салафитската  идеология,  и  насажда негативно и враждебно отношение към хората, изповядващи различни религии. Това се отнася дори и за мюсюлманите, които не споделят идеите на проповядваната от него салафитска идеология. В разговорите, които подс.А. провеждал в кафенетата на квартала подсъдимият убеждавал, че салафитите изповядат правилната религия, а всички останА. са неверници и ще горят в ада. Изповядващите християнска и юдейска религии, както и за мюсюлманите, които не изповядват салафизма, подсъдимият ги определял като грешници. (В тази насока са показанията на св.З., св.идент. № 004 и идент. № 005). Установи се, че  поддръжниците на подс.А. се считат за истински мюсюлмани, а всички други за неверници. С проповедите си подс.А., насажда етническа омраза и нетърпимост. Това е враждебност и отричането на другите религии, поради което следва да се приеме като проповядване омраза на религиозна основа чрез слово. С прокарване на верска нетърпимост и религиозно противопоставяне, може да се стигне до крайно негативни за нашата страна последици. Тези идеи противоречат на светския характер на българската държава и на конституционно гарантираното право гражданите на страната да са различни.

По делото се събраха данни (има и гласни и писмени доказателства), че в кв.Изток на гр.Пазарджик  дори се е стигнало до  противопоставяне / сбИ.е между мюсюлмани и християни. Съдът не приема защитната теза на  подсъдимия А.М. и на останА.те свидетели от кв.“Изток“ в гр.Пазарджик, че в резултат на неговите проповеди престъпността в ромската махала рязко е спаднала. Напротив, статистическите данни сочат устойчива тенденция за последните седем години, което се потвърждава от приложената докладна записка от 28.01.2014г. от инспектор в УП “Изток“ при РУП Пазарджик (вж.л.24-25, т.3, н.д.). От същата е видно, че при направената справка в Интегралната полицейска система относно статистическите данни за ръста на престъпността в УП “Изток“ при РУП Пазарджик за последните 7 години от 2007г. до 2013г. за престъпленията: убийство, телесни повреди, кражба, сводничество, хулиганство, унищожаване и повреждане на чуждо имущество и управление на МПС след употреба на алкохол, няма съществена разлика през годините: от 2007 до 2013г. вкл.

Съдът прие, че при осъществяване на деянията по  чл.108, ал.1 НК и по чл.164, ал.1 НК подсъдимият А.М.А. е действал с пряк умисъл - Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Както вече се посочи,  не се събраха доказателства от които може да се направи обоснован извод, че подсъдимите С.М. и А.С. са проповядвА. омраза на религиозна основа чрез слово, поради което ги оправда по обвинението по чл.164, ал.1 предл.първо НК.

 

Определяне на наказанията

При определяне на вида и наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите за извършените от тях престъпни деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието, както и чл.54 от НК при неговата индивидуА.зация.

Престъпленията против Републиката, наричани още “противодържавни” престъпления се характеризират с изключително висока степен на обществена опасност. Престъпленията по Глава първа са групирани съобразно формите на противодържавна дейност - срещу политическите, икономическите или идейни устои на държавата.

Престъпленията визирани в чл.108 НК са насочени против идейните устои на властта, поради което законодателят не е предвидил  такива строги санкции, каквито са предвидени за измяна, предателство и шпионство, диверсия и вредителство.

Престъплението по чл.108, ал.1 НК не е тежко по смисъла на закона-чл.93, т.7 НК, тъй като за него се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, или  глоба до 5000 лв.

Чл.109 НК  криминА.зира участието под формата на образуване, ръководени или членуване  в престъпно сдружение – организация или група за извършване на престъпления против Републиката. Когато организацията си е поставила за цел да върши престъпление по чл.108,  ал.1 НК (какъвто е и настоящия казус) отговорността на участниците в организацията ще бъде в рамките на предвиденото в закона наказание за това престъпление. За съставът на престъплението е необходимо и достатъчно да се образува, ръководи и членува в организация, която си е поставила за цел да извършва престъпления против Републиката. Обстоятелствата кога, къде и при какви условия ще се действа са без значение за квА.фикацията, но имат значение при индивидуА.зацията на наказанието.

С оглед на изложеното, съдът прецени обществената опасност на деянието по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, като е висока,  имайки предвид броя на участниците, периода от време през който е съществувала ОРГАНИЗАЦИЯТА, участниците в нея, част от които заемат отговорни длъжности в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“, финансирането й , което се осъществява от чужбина.

Гражданските, политически и религиозни права и свободи са предоставени от Конституцията на всички български граждани и тяхното безпрепятствено упражняване и зачитане от държавата и другите правни субекти са главно условие за осигуряване предвиденото в Конституцията равенство на гражданите.

Предвидените наказания за престъпленията против  изповеданията показват, че законодателят ги третира като такива с висока степен на обществена опасност. За престъплението по чл.164, ал.1 НК се  предвижда наказание до четири години лишаване от свобода или с пробация, както и с глоба от 5000 до 10 000 лв.

Съдът прецени, че наказанието на всеки един от подсъдимите се  налага, за да се поправят и превъзпитат към спазване на законите и Д.те нрави, да се въздейства предупредително върху тях и им се отнеме възможността да вършат други престъпления, както и да се въздейства възпитателено и предупредително и върху другите членове на обществото.

При индивидуА.зация на наказанията на всеки един от подсъдимите съдът  прецени обществената опасност на деянията и дейците, както и всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът прецени и конкретните обстоятелства за всяко едно от извършените деяния.

 

При индивидуА.зацията на наказанията на подс.С.М.М. от гр.Сърница за извършените от него престъпни деяния по чл.109, ал.1, пр. второ във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК и по чл.108, ал.1, предл. второ НК съдът се ръководи от изискванията на закона, като съобрази, че двете деяния, за които той беше признат за виновен и осъден са осъществени при условията на реална съвкупност. Съдът съобрази, че и двете деяния не са тежки по смисъла на закона.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подс.М. за извършеното от него деяние по чл.109, ал.1, предл.второ НК във вр.ал.1 НК, съдът прецени дългия инкриминиран период от време, през който подс.М. е ръководил ОРГАНИЗАЦИЯТА, поставила си за цел извършване на престъпления по Глава първа НК - проповядване на антидемократична идеология, а именно, от м. май 2005г. до 06.10.2010г. Отделно съдът прецени, че подсъдимият М. е заемал и в момента заема отговорна длъжност в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“, че същият се ползва с добро име и авторитет. Съдът прецени и характеристичните данни за подсъдимия М. - роден е и живее в гр.Сърница,  български гражданин, женен, неосъждан, с висше теологично образование от Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия, работи като имам в гр. Сърница, положително охарактеризиран. Съдът като прецени всички обстоятелства, които са от значение за индивидуА.зация на наказанието прие, че на подс.М. следва да се определи наказание по първата, по-тежка алтернатива предвидена в закона за извършеното престъпление, а именно  лишаване от свобода. Съдът прецени, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде в размер на една година, при лек  превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Относно второто деяние извършено от подсъдимия М. - по чл.108, ал.1, предл.второ НК – проповядване на антидемократична идеология за периода от м.март 2008 г. до 06.10.2010 г. съдът прие, че като се преценят всички обстоятелства, които са от значение за индивидуА.зацията на наказанието на подсъдимия и при съобразяване с чл.54 и 57 НК, следва да се определи наказание  по втората алтернатива, а именно глоба в размер на 3000 лв. платима в полза на Държавата.

Съдът на основание чл.23, ал.1 и ал.3 НК определи на подсъдимия С.М.М. едно общо наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв.

Съдът прие, че няма основание за увеличаване на определеното общо наказание, тъй като целите на наказанието могат да се постигнат и с определеното общо наказание на подс.М., което е в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв.

Съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С.М. не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпява реално. Подсъдимият не е осъждан, положително охарактеризиран, трудово ангажиран и не съществува законова пречка за условно осъждане. На основание чл.66 НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подс.С.М. за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.А.М.С. от с.Кандови, община Велинград, за извършените от него престъпни деяния по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК и по чл.108, ал.1, предл. второ НК. Двете деяния са осъществени от подсъдимият С. при условията на реална съвкупност, като и  двете деяния не са тежки по смисъла на закона.

При определяне на наказанието което следва да се наложи на подс. С. за извършеното от него деяние по чл.109, ал.2, предл.първо НК във вр.ал.1,  предл.второ НК, съдът прецени  сравнително големия инкриминиран период от време, през който подс.С. е членувал ОРГАНИЗАЦИЯТА, поставила си за цел извършване на престъпления по Глава първа НК - проповядване на антидемократична идеология, а именно,  от м. май 2005г. до 06.10.2010г. Съдът прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият заема отговорен пост в религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“, назначен е за Районен мюфтия на Пазарджик, установи се, че с действията си грубо е нарушавал Устава на религиозната институция. От друга страна съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства  положителните характеристичните данни за подсъдимия С. - роден е и живее в с.Кандови, община Велинград, българин, български гражданин,  женен,  неосъждан, с висше теологично образование от Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия. Съдът прие, че на подс.С. следва да се определи наказание по първата, по-тежка алтернатива предвидена в закона за извършеното престъпление, а именно  лишаване от свобода. Съдът прецени, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде в размер на десет месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Относно второто деяние извършено от подсъдимия С. - по чл.108, ал.1, предл.второ НК – проповядване на антидемократична идеология за период от време - от м.март 2008 г. до 06.10.2010 г. съдът прие, че като се преценят всички обстоятелства, които са от значение за индивидуА.зация на наказанието на подсъдимия и при съобразяване с чл.54 и 57 НК, следва да се определи наказание  по втората алтернатива, а именно глоба в размер на 3000 лв. платима в полза на Държавата.

Съдът на основание чл.23, ал.1 и ал.3 НК определи на подсъдимия А.М.С. едно общо наказание от десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв.

Съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А.С. не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпява реално. Подсъдимият не е осъждан, положително охарактеризиран, трудово ангажиран и не съществува законова пречка за условно осъждане. На основание чл.66 НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подс. А.С. за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.А.М.А. от гр.Пазарджик за извършените от него престъпни деяния по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, предл. второ  от НК, по чл.108, ал.1, предл. второ НК и по чл.164, ал.1, предл.първо НК. Трите деяния не са тежки по смисъла на закона.

При определяне наказанията на съдът взе предвид следното: подсъдимият А. е роден  и живее в гр.Пазарджик, с основно образование, живее на съпружески начала, с три деца, безработен, осъждан - с присъда от 05.11.2004г., постановена по НОХД № 905/2004г. на  Окръжен съд, Пазарджик за подобна престъпна дейност.

 Видно от справката за съдимост подсъдимият А. е осъждан  за престъпление по чл.108, ал.1 предл.второ и трето НК във вр. с чл.26, ал.I НК на две години лишаване от свобода, по чл.162, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК  на две години лишаване от свобода и обществено порицание и по чл.164 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23  НК е определено едно общо наказание на подсъдимия М. от две години лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл.24 НК е увеличено наказанието лишаване от свобода с една година. На основание чл.66 НК е отложено изтърпяването на  наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години. Присъдата е влязла  в законна сила на 20.11.2004г. Съдът е признал подсъдимия А. за виновен и за престъпление по чл.108, ал.2 НК във вр.чл.26, ал.1 НК, като на основание чл.78 а ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Съдът прецени обществената опасност на конкретното  деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК. Прецени и обществената опасност на дееца и намира, че  и двете са високи. Съдът прецени, че подс.А. е сред най - активните членове на ОРГАНИЗАЦИЯТА и макар за съставомерността на деянието не се изисква да има вреден резултат,  фактически такъв е настъпил. С оглед на изложеното съдът прие, че на подсъдимият А. при условията на чл.54 и 57 НК следва да се определи наказание  по първата, по - тежка алтернатива, а именно лишаване от свобода в размер на една година.

 

Подс.А. е осъществил и съставите на чл.108, ал.1, предл. второ НК и чл.164, ал.1, предл. първо НК, като е проповядвал чрез слово  антидемократична идеология и омраза на  религиозна основа, независимо, че е осъждан за подобни деяния.

При определяне наказанието на подс.А. за извършеното от него деяние по чл.108, ал.1, предл.второ НК съдът прецени обществената опасност на деянието, дееца, обстоятелството, че от проповедническата дейност на подсъдимия А. са настъпили и вредни последици. С оглед на изложеното съдът прие, че на подсъдимия А. следва да се определи наказание по първата, по-тежка алтернатива предвидена в чл.108, ал.1 НК, а именно една година лишаване от свобода.

При индивидуА.зация на наказанието на подс. А. за извършеното от него деяние по чл.164, ал.1 НК, съдът прецени  всички обстоятелства, които са от значение при определяне на наказанието с оглед изискванията на  чл.54 и 57 НК - обществената опасност на деянието и дееца, негативните характеристични данни и предходни осъждания. Съдът прие, че на подсъдимия А.  следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 5000 лв.

На основание чл.23, ал.1 и ал.3 НК съдът определи на подсъдимия А. едно общо,  най - тежкото наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв.

Съдът прецени, че няма основание да се прилага разпоредбата на чл.24 НК и да се увеличава определеното общо, най-тежко наказание, тъй като целите на наказанието могат да се постигнат и с определеното наказание на подс.А..

Съдът прецени, че престъпната дейност за която подсъдимия А. бе признат за виновен и осъден е в изпитателния срок на присъдата от 05.11.2004 г. по НОХД  №  905/2004г.,  влязла в законна сила на 20.11.2004г., с която определеното и увеличено наказание на подс.А. общо в размер на 3 години лишаване от свобода е било отложено на основание чл.66 НК за изпитателен срок от пет години. Ето защо, на основание чл. 68 ал.1  от НК съдът постанови  подсъдимият А.  да изтърпи и отложеното наказание от три години лишаване от свобода.

На основание чл.61, т.2  от ЗИНЗС съдът определи строг  първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.Н.Д.Д.  от гр.Рудозем за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият Д. е женен, неосъждан, с висше образование, специалност теология, завършил е Висшия ислямски институт в С., работи в „Мюсюлманско изповедание“ като Районен мюфтия в Смолян, положително охарактеризиран. Съдът  прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78 а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от подсъдимия Д. деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. При него няма множество от престъпление и може да се приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 НК. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия Д. деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.Х.Х.Ш. от гр.Рудозем за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият Ш. е женен, неосъждан, с висше теологично образование от Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия, положително охарактеризиран, работи като имам към „Мюсюлманско изповедание“. Съдът  прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  Ш. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При него няма множество от престъпление и може да се приложи разпоредбата на чл.78а ал. НК. За извършеното от него престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия  Ш.  деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.Б.А.У.  от гр.Мадан, за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият У. не е женен, но живее на съпружески начала, неосъждан, с висше  теологично образование от Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия, в момента студент в Пловдивския университет, положително охарактеризиран, работи като имам към „Мюсюлманско изповедание“. Съдът  прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  У. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия  У.  деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.А.Р.А. от  с.Плетена, община Сатовча, област Благоевград за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият А.  е женен, неосъждан, с висше  теологично образование от Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия, положително охарактеризиран, Х. в джамията в с.Плетена. Съдът  прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78 а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. Срещу подсъдимият А. няма повдигнати други обвинения. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия  А.  деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.И.А.Д. от  с.Кочан, община Сатовча, област Благоевград за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият Д.  е женен, неосъждан, с висше  теологично образование от Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия, положително охарактеризиран, имам към „Мюсюлманско изповедание“. Съдът  прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78 а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по-леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия  Д.  деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.М.Ф.К., от с.Лъжница, община Гоце Делчев, област Благоевград за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият К.  е женен, неосъждан, с висше  теологично образование от Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия, положително охарактеризиран, имам към „Мюсюлманско изповедание“. Съдът прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78 а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия  К.  деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.Ю.И.Г., от с.Горно Краище, община Белица, област Благоевград за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият Г.  е женен, неосъждан,  висше  педагогически образование, работи като учител, положително охарактеризиран, Съдът  прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78 а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  Ю. Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия  Ю. Г.  деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.Н.А.Г., от с.Горно Краище, община Белица, област Благоевград за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимата. Подсъдимата Г. е омъжена, неосъждана,  висше  педагогически образование, притежава частна фирма като едноличен търговец, положително охарактеризирана. Съдът прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78 а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимата Н.Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от нея престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимата Н. Г.  деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, същата следва да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.А.Х.Х., от с.Аврамово, община Якоруда, област Благоевград за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият Х. е женен, неосъждан,  със средно образование, безработен, положително охарактеризиран, Съдът  прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78 а ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия  Х. деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 2000 лв.

 

Относно индивидуА.зацията на наказанията на подс.А.И.Х., от с.Аврамово, община Якоруда, област Благоевград за извършеното от него престъпно деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК, съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието от една страна, а от друга ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Подсъдимият А.Х. е женен, неосъждан, с висше  теологично образование от Ислямския университет в гр.Медина, Саудитска Арабия, положително охарактеризиран, имам към „Мюсюлманско изповедание“. Съдът прецени, че подсъдимият е един от учредителите на ОРГАНИЗАЦИЯТА през 2005 г. в гр.Мека. Съдът  прецени, че са нА.це законовите предпоставки предвидени в чл.78 а, ал.1 НК  за освобождаване на подсъдимия  Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него престъпно деяние, което е умишлено се предвижда наказание до 3 години  лишаване от свобода, или  друго по - леко наказание, в случая глоба до 5000 лв. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма НК. С оглед обвинението няма причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното съдът прие, че за извършеното от подсъдимия  Х. деяние по чл.109, ал.2, предл. първо  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 а, ал.1 НК и  му се наложи глоба в размер на 3000 лв.

 

Съдът прие, че сумата от 17 725,30 лв. И.а от дома на подсъдимия А.М.С., намираща се на съхранение в сейф в ОП гр. Пазарджик в Банка „ДСК” АД гр. Пловдив  следва да се върне  на „Мюсюлманско изповедание“, представлявано от М.А.Х. - Главен Мюфтия. Установи се, че И.ата  сума в размер на 17 725,30 лв. представлява парични средства на Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание, предназначени за изплащане на заплати.

 

 Относно И.ата сума от дома на подсъдимия С.М.М., съдът прие, че подлежи на отнемане по реда на чл.53, ал.1, предл.трето НК, поради което отне в полза на Държавата  сумата от 3 000 лв., 5795 евро, 407 саудитски реала, И.и от подсъдимия и послужили за извършване на престъплението по  чл. 109, ал.1, пр. второ  във вр. чл. 108, ал.1, пр. второ  от НК. И.ите суми се намират на съхранение в сейф в ОП гр. Пазарджик - в Банка „ДСК” АД гр. Пловдив. От данните по делото се установи, че подс.М., като ръководител на ОРГАНИЗАЦИЯТА е разпределял финансовите средства, които са постъпвА. от фондацията, като е изготвял финансови отчети за изразходваните от него средства. И.ата сума в левове, евро и саудитски реала са открити на втори жилищен етаж в домът му, в спално помещение. Те са намерени под спалнята,  във вътрешен джоб на черен куфар, тип „дипломатически”, като  банкнотите са били отделени с бели листчета, с надписи „ Рудозем”, С.”. Ето защо съдът приема, че И.ите пари - левове, евро и  саудитски реА. не представляват лични средства на подсъдимия М., а са средства на ОРГАНИЗАЦИЯТА, послужили за извършване на престъпление и подлежат на отнемане.

 

На основание чл.53, ал.1, б.а, предл.трето от  НК съдът отне  в полза на Държавата  и И.ите от дома на подсъдимия М. компютър в черна кутия с надпис на кутията „Колор С” без сериен номер, лаптоп HP сер. № CH*****RQ и захранващ кабел към него, лаптоп марка Acoc PRO55S сер. № 4529:8***232 и захранващ кабел към него, негова собственост,  послужили за извършване на престъплението по  чл. 109, ал.1 пр. второ  във вр. чл. 108, ал.1 пр. второ от НК. Посочените вещи са намират на съхранение при домакина в ОСлО, при ОП гр. Пазарджик.

С оглед признаването на подсъдимите за виновни, съдът им възложи направените по делото разноски на него и ги осъди да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пазарджик сумата от 8203лв. или всеки един от тях - С.М.М., А.М.С., А.М.А., Н.Д.Д., Х.Х.Ш., Б.А.У., А.Р.А., И.А.Д., М.Ф.К., Ю.И.Г., Н.А.Г., А.Х.Х.  и  А.И.Х. по   631 лв. разноски по делото за експертизи и свидетели.

Съдът прие, че И.ите книги  от домовете на подсъдимите  С.М. и А.С. и св.М.А. следва да се върнат на собствениците им, тъй като в България няма списък със забранена литература и притежаването им не е инкриминирано, независимо от съдържанието им. С оглед на изложеното съдът постанови, след влизане в сила на присъдата книгите да се върнат както следва:

- на подс.С.М.: Аркан ал ислям“ – изд. Гураба – Турция – 64 стр, “Рисалей ул хиднаб“– Риад – 79 стр., “Ат тауазен фил хайат – ул мюслим“ – Саудитска Арабия – 75 стр., “Ал химар“ – 48 стр., “Ас сиаса ал шария Муесесе ал рисА.я“ – Бейрут – 146 стр., комплект от 7 книги с твърди корици малък формат в обща опаковка, “Елиман” – 719 стр., “Сборник от фетви – джихад“;

- на подс.А.С.: „Живот след смъртта”, “Ад-дифаа ан-арадил муслимин“ - 94 стр., “Ал – Иман“ изд. от Гураба – 719 стр.,  Учените по света за свещения Коран – брошура – Ал Манар, „Главните условия за Теухида“;

-на св.М.А. - “Фобията ислям”.

Съдът постанови да се върне на св.М.А. компютър, в черна кутия без сериен номер с операционна система на арабски език, намиращ се на съхранение при домакина на ОСлС-Пазарджик.

На собствениците им С.М. и М.А. следва да се върнат и И.ите грамоти и дипломи.

Причина за извършване на престъпленията е ниското правосъзнание на подсъдимите, неуважение към установения в страната демократичен ред и конституционните права и религиозни разБ.ния на гражданите.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                     Съдия: