РЕШЕНИЕ
№
364
гр. Враца,
20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 25.07.2019 г. /двадесет и пети юли две
хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело
№ 391 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.268,
ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Р.В.М. ***,
против Решение № 99/03.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново,
в частта, с която е оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-Р-5/19.04.2019
г. и е потвърдено Разпореждане изх. № С190006-137-0003410 от 09.04.2019 г. на
Публичен изпълните /ПИ/ при същата дирекция, в частта относно изпълнителен лист
от 20.03.2014 г. на РС – Благоевград.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени нарушения на административно производствените правила
и в противоречие с материално правните разпоредби. Жалбоподателят твърди, че
задълженията по образуваното изпълнително дело № ********* от 2019 г. по описа
на ТД на НАП Велико Търново в частта, касаеща съдебни такси и деловодни
разноски по изпълнителен лист от 20.03.2014 г. са също погасени по давност. Изложени
са подробни доводи, че в оспореното решение административният орган е посочил,
че вземането е въз основа на изпълнителен лист издаден от РС – Благоевград, а в
разпореждането на ПИ и поканата за доброволно изпълнение е посочено, че същото
е на основание изпълнителен лист издаден от РС – Бяла Слатина, с което е
нарушено правото му на защита. Твърди, че не е уведомен за постановеното
съдебно решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Моли оспореното
решение да бъде отменено, а посочените в него задължения, като погасени по
давност да се отпишат от данъчно-осигурителната му сметка. В представена по
делото писмена защита поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът по оспорването – Директорът
на ТД на НАП гр. Велико Търново се представлява от * В.А., който в съдебно
заседание и представени по делото писмени бележки, пледира жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение на
Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено. Наведени са доводи, че в случая е приложима нормата на общата
5-годишна погасителна давност, предвидена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, която към
момента на образуване на изпълнителното дело не е изтекла. Претендира
присъждането на направените по делото разноски, съгласно приложен списък.
По делото са приложени писмени
доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на образуваната
административна преписка.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на обжалване е Решение № 99/03.05.2019
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без
уважение жалбата на Р.В.М., против Разпореждане с изх. № С190006-137-0003410 от
09.04.2019 г и същото потвърдено в частта относно задължение за съдебни такси и
деловодни разноски по изпълнителен лист от 20.03.2014 г. на Районен съд –
Благоевград.
В мотивите си административният орган
е приел, че погасителната давност по отношение на описаното в решението под №1 задължение
е изтекла и същото следва да бъде отписано по давност във връзка с подадено
възражение с вх. № С190006-000-0097457/26.02.2012 г. и жалба против
Разпореждане с изх. №
С190006-137-0003410/09.04.2019 г., с което ПИ е погасил 2 броя задължения и е
отказал погасяването по давност на останалата част от тях. Ответникът е приел,
че вземанията по изпълнителен лист от 20.03.2014 г. на РС – Благоевград,
касаещи съдебни такси и деловодни разноски не са погасени, тъй като е приложима
нормата на общата погасителна давност предвидена в чл.171, ал.1 от ДОПК.
Съдебното решение, с което е потвърдено НП е влязло в законна сила на
17.03.2014 г., давностния срок започва да тече от 01.01.2015 г. и изтича на
31.12.2019 г. Преди изтичането на този петгодишен срок е образувано
изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, ИРМ
Враца със съобщението за доброволно изпълнение с изх. №
С190006-048-0015884/19.02.2019 г. и предвид нормата на чл. 172, ал. 2, изр. 1,
предл. 2 от ДОПК давността е прекъсната преди изтичането на срока по чл. 171,
ал. 1 от същия нормативен акт.
При така изложената фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като адресат на акта.
Оспореното решение е получено от жалбоподателя на 07.05.2019 г., видно от
известието за доставяне, а жалбата против него е депозирана на 14.05.2019 г., с
оглед на което е в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При служебно извършената проверка
съдът установи, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган в рамките на предоставените му в закона правомощия, като
съгласно чл.266 ДОПК това е директорът на компетентната териториална дирекция,
както е в случая. Решението е издадено след проведено задължително производство
по обжалване на отказа на ПИ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца да
прекрати поради изтекла давност вземания, в писмена форма и съдържа посочените
в чл.59, ал2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК реквизити. Самият изричен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната
давност не е изтекла по отношение на някои от вземанията, също е издаден от
оправомощен за това орган, на основание чл.226, ал.2 от ДОПК и в рамките на
неговите правомощия.
При издаване на обжалваното решение
административният орган не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Решението е мотивирано, като в
мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването му, така
и правните основания по чл.267, ал.2, т.3 и т.5 от ДОПК във вр. с чл.171 от ДОПК.
Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства, с оглед на което
обжалваният акт не противоречи на материално правните разпоредби.
Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Позовавайки се на тези разпоредби
административният орган е извел правилен извод, че по отношение на глоби по
влезли в сила наказателни постановления такъв по-кратък срок е предвиден в чл.
82, ал. 1, б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
е две години. Тази двугодишна давност може да бъде прекъсната съгласно ал. 2 на
същата законова разпоредба с предприемането на действия от страна на надлежните
органи, каквито в настоящия случай ответникът е установил, че не са предприемани.
Правилно органът е приел, че след като НП е влязло в законна сила на 17.03.2014
г. съобразно посочените разпоредби публичното вземане за глоба е погасено по
давност на 17.03.2016 г., след като не са предприемани действия за събиране на
вземането в този срок, като е отменил разпореждането в тази част и изпратил
преписката на ПИ за предприемане на действия по отписване на тези задължения от
данъчно-осигурителната сметка на лицето.
По отношение на задължението по
изпълнителен лист от 20.03.2014 г. на РС – Благоевград, касаещи съдебни такси и
деловодни разноски, органът е приел, че давностният срок не е изтекъл и
жалбата, като неоснователна е оставена без уважение. За да постанови този
резултат, който е и предмет на настоящото съдебно производство, адм. орган е
приел, че е приложима нормата на чл.171, ал.1 ДОПК, съгласно който публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. Този извод е правилен и се споделя от настоящия съдебен
състав. След като съдебното решение е влязло в законна сила на 17.03.2014 г.,
давностния срок, съгласно цитираната норма започва да тече от 01.01.2015 г. и
изтича на 31.12.2019 г. Преди изтичането на този петгодишен давностен срок,
обаче, е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП
Велико Търново, ИРМ Враца, чието начало е поставено със съобщението за
доброволно изпълнение с изх. № С190006-048-0015884/19.02.2019 г. Правилно
органът е посочил, че съгласно чл. 172, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ДОПК
давността е прекъсната, преди изтичането на петте години по чл. 171, ал. 1 ДОПК и от прекъсването започва да тече
нов такъв срок на основание чл. 172, ал. 3 ДОПК, който не е изтекъл и към
настоящия момент.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че посочването на
различни органи на съдебната власт в поканата за доброволно изпълнение,
разпореждането на ПИ и решението на ответника е довело до ограничаване на
правото му на защита. Действително в съобщението за доброволно изпълнение и
разпореждането на ПИ при ТД на НАП Велико Търново е посочено, че жалбоподателят
има непогасено задължение по изпълнителен лист, издаден от Районен съд – Бяла
Слатина, а в решението на директора на същата дирекция е посочено, че това
задължение е на основание изпълнителен лист издаден от Районен съд –
Благоевград, но в случая става въпрос за допусната техническа грешка. С
доказателствата представени в административната преписка е приложен изпълнителен
лист, издаден от Районен съд – Благоевград /л. 32 от делото/. Същият е служебно
издаден на основание чл. 190, ал. 2 и чл. 412 от НПК, въз основа на решение,
постановено по НАХД, като последното е образувано по жалба именно на настоящият
жалбоподател М., против НП, издадено то Началник сектор ПП към ОДМВР –
Благоевград. Следователно М. е знаел, че решението въз основа на което служебно
е издаден изпълнителния лист е постановено от Районен съд – Благоевград, а не
от Районен съд – Бяла Слатина и възражението, което прави настоящият състав
приема за част от защитната му теза, но е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че след като главното вземане за глоба в общ размер на 40.00
лева е погасено по давност, по аргумент от чл.119 ЗЗД, следва да се считат за
погасени по давност и произтичащите от него допълнителни вземания за съдебни
такси и деловодни разноски, тъй като последните не са в следствие на главно
вземане. Става въпрос за вземания, произтичащи от различни и самостоятелни
правни основания. Самият изпълнителен лист съдържа два диспозитива, първият
касае глоба в размер на 40.00 лева, произтичаща от оставеното в сила НП на
Началник сектор ПП при ОДМВР – Благоевград, а с втория жалбоподателят е осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 20.00 лева,
представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
сумата от 5.00 лева представляваща такса за служебно издадения изпълнителен
лист, за които е приложима общата петгодишна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК,
която не е изтекла към настоящия момент.
По изложените съображения, жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, жалбоподателят следва да заплати юрисконсултско
възнаграждение, но не в претендирания от ответника размер. Настоящият съдебен
състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. В конкретния случай, предвид не голямата правна и фактическа
сложност на делото, както и ниският материален интерес – вземането заедно с
лихвите, съгласно представената справка за задълженията, актуална към 23.04.2019
г. е 37,94 лева /л. 28 от делото/ и юрисконсултско възнаграждение от 500 лева
не е обосновано, още по-малко справедливо.
Предвид изложеното съдът намира, че сумата
от 200 лева се явява обоснован и справедлив размер на юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, на
основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.М. ***, против Решение
№ 99/03.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което е
оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-Р-5/19.04.2019 г. и е потвърдено
Разпореждане изх. № С190006-137-0003410 от 09.04.2019 г. на Публичен изпълните
/ПИ/ при същата дирекция, в частта относно изпълнителен лист от 20.03.2014 г. на РС –
Благоевград.
ОСЪЖДА Р.В.М. *** да заплати на ТД на НАП гр. Велико Търново сумата от 200
(двеста) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.268, ал.2 ДОПК.
АДМ.
СЪДИЯ: