№ 1141
гр. Благоевград, 25.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №
20251200100225 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3135/26.02.2025г., подадена от В. Г.
В., ЕГН **********, чрез адв. Е. С., с адрес за връчване на книжа ***, срещу „Юлен“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Пирин“ № 94.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД,
срещу ответника „Юлен" АД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и
частична претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, чийто пълен размер е 50 000
лв.
С ИМ се излагат следните доводи от фактическа страна:
Твърди се, че на 26.02.2022г., на долната станция на ски лифт „Т.", с начална станция от м.
„Ш.", ищецът В. В. е претърпял злополука, имаща за последица счупването на шийката на
неговата лява бедрена кост. Инцидентът настъпил след като ищецът и двете му деца- тогава
на 6 и на 10 години, за пореден път през този ден преминали със ски на краката през
пропускателното устройството за чекиране на лифта и застанали на подвижната пътека,
предназначена за транспортиране на скиорите до мястото за качване на седалковия лифт.
Това място се намирало след края на подвижната пътека и представлявало обособена
платформа, покрита с утъпкан сняг.
Сочи се с ИМ, че при качване на лифта, в следобедните часове на 26.02.2022г., платформа е
била на сянка. След като бил придвижен от подвижната пътека до платформата, ските на В.
Г. В. продължи по инерция напред. Нито съприкосновението им с платформата, нито
поставената на мястото на качване дървена плоскост успели да спрат или забавят
инерционното движение, придадено от подвижната пътека. В следствие на това, че
поставената на платформата дъска не е могла да спре движението на ищеца, той продължил
против волята си да се движи напред, минавайки пред децата си и почти стигайки до края на
платформата, където сам успял да спре, след като закантил ските си. При предходните
1
качвания на лифта същия ден контактът на ските с повърхността на платформата и на
поставената в мястото за качване дъска били достатъчни за да преустановят движението на
В. Г. В., така че той да се озове безпрепятствено на мястото за качване, заедно с децата си.
Веднага след като успял да спре, В. В. се обърнал и забелязал, че седалката на лифта избутва
сина му, който поради ниския си ръст не бил в състояние да се качи на същата сам.
Изплашен от случващото се, ищецът инстинктивно решил да помогне на сина си като го
повдигне и качи на седалката на лифта. В момента, в който той повдигнал сина, седалката го
блъснала и го съборила извън платформата. Държейки детето си в ръце, В. Г. В. паднал от
платформата върху видими остри камъни, намиращи се пред нея. Усетил силна болка и му
причерняло. Когато се опомнил видял, че едва след всичко това лифтеното съоръжение било
спряно, а седалката, на която стояла дъщеря му вече почти била достигнала нивото на
първия стълб на около 10-тина метра от него. След като се опомнил, опитал да стане, но не
бил в състояние да ползва левия си крак като опора. С чужда помощ бил изправен и
изместен встрани, където го поставили да седне на стол и повикали Планинската спасителна
служба. В този момент В. В. изпитвал силна болка, съчетана с тревожност, че не може да се
погрижи за децата си. Синът му плачел, а дъщеря му била сама на лифта.
Сочи се в ИМ, че след като бил свален от ски зоната с помощта на моторна шейна, В. Г. В.
бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД („Пирогов"), където бил
хоспитализиран по спешност.
Наведени са доводи с ИМ, че настъпването на инцидента е довело до редица
неблагоприятни последици за ищеца- В. Г. В., ЕГН **********. Видно от представената с
ИМ епикриза, издадена от „Първа клиника по ортопедия и травматология" към Пирогов,
полученото в резултат на падането увреждане е „счупване на бедрената шийка". Във
фактурата за избор на оперативен екип е посочено, че лечението включва извършването на
„оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник" и
поставянето на 4 титаниеви канюлирани винта в левия му крак. Операцията била
извършена при наличие на „умерен оперативен риск". Преди извършването на последната
обаче, на В. му се е наложило да премине през редица изследвания- рентгенография на
гръден кош и рентгеноскопия на бял дроб, рентгенография на тазобедрената става и на
тазови кости. Наложило се е да му бъде взета венозна кръв и да му бъдат направени кръвни
изследвания. Доверителят ни изпитвал силни болки и стрес в процеса на преминаване през
всички тези процедури още преди оперативната намеса. Необходимостта от преминаване
през същите допълнително сочи към сериозността на травмата.
Твърди се с ИМ, че болката и ограниченията в движението продължили не само до момента
на операцията, а и дълго след това, като довели със себе си значителен стрес, дискомфорт и
страдания, които сериозно влошили качеството на живот на В. Г. В. в сравнение с периода
преди травмата.
При приемането на В. В. в „Пирогов“ травмата изглеждала толкова тежка, че му било
съобщено, че ще се наложи заменянето на тазобедрената му става му с изкуствена такава.
Това обстоятелство допълнително задълбочило страданието му, тъй като евентуалната смяна
2
на става сериозно застрашавала активния начин на живот, на който бил свикнал. В деня на
операцията, на 28.02.2022г., му било предложено да опита да спаси естествената си става,
като му било обяснено, че на този етап не е възможно да се установи състоянието на
кръвоносните съдове и не може да се гарантира успешен резултат. Изборът, пред който бил
изправен, породил допълнителен стрес, тревоги и напрежение. В рамките на час той
трябвало да вземе решение, което можело да се окаже съдбоносно за по-нататъшния му
живот и способността му да бъде отново активен човек. В крайна сметка, взел решение да
опита да запази собствената си става.
Както операцията, така и лечението се характеризирали с висока степен на риск от
настъпването на допълнителни проблеми и усложнения. Непосредствено след операцията
били направени допълнителни контролни рентгенографии, необходими за проверка на
резултатите от нея. Болничният престой на ищеца продължил за период от една седмица, а
през контролни рентгенографии и свързаният с тях негативен ефект от облъчването с
рентгеновите лъчи, В. Г. В. продължил да преминава и след операцията, за да се проследява
ходът на възстановяването му. Възстановяването продължило дълъг период от време и било
съпроводено от притеснения и несигурност дали предприетото лечение ще бъде успешно,
дали ще успее да възвърне напълно подвижността си, дали няма да се появят усложнения.
Сочи се с ИМ, че през първите шест месеца след операцията на В. В. било забранено да
натоварва левия си крайник, което сериозно усложнило ежедневието му, особено когато
желаел да се изкъпе. Освен неудобствата, породени от обездвижения му ляв крак, било
необходимо да пази от мокрене и превързаната рана от операцията. През първите три месеца
след операцията придвижването му било възможно само с помощта на две патерици. След
това за още около месец се нуждаел от помощта на една патерица, която да му помага да
щади крайника. Четири месеца след операцията ищецът направил първите си крачки без
помощни средства, като в началото това било съпроводено с голяма трудност, нестабилност
и несигурност при пристъпването.
Преди инцидента В. Г. В. ходил на планина всеки уикенд, много често за да кара ски, но в
следствие на травмата се наложило да преустанови практикуването на какъвто и да е спорт
за дълъг период от време, което му се отразило изключително негативно психически. Поради
наличието на риск от тромбоза, му била назначена ежедневна *екционна апликация на
хепариновия препарат „Клексан“. Ищецът изпитвал осезаем дискомфорт и стрес от
ежедневните *екции. Допълнителни болки изтърпял и при свалянето на конците от раната.
Необходимо било постоянното обслужване на последната чрез сменянето на превръзки за
предотвратяване на инфекция.
Сочи се с ИМ, че след зарастването на фрактурата, видно от представената като писмено
доказателство епикриза, издадена от Първа клиника по ортопедия и травматология" към
Пирогов, ищецът бил подложен на втора операция- за екстракцията на поставените
винтове. Според епикризата, тази операция била със среден обем и сложност. Макар
изваждането на винтовете да не било задължително, му било препоръчано от лекаря в
Пирогов, тъй като при повторно счупване в тази зона, поради наличието на винтове щяла да
3
се счупи цялата кост, намираща се под тях. В. решил да се подложи на втората операция и
поради причината, че в периода до изваждането на винтовете (около една година), изпитвал
осезаем дискомфорт около мястото на поставянето им - болка като от парене. Преди
операцията отново преминал през описаните по-горе диагностични процедури-
рентгенография на гръден кош и рентгеноскопия на бял дроб, рентгенография на
тазобедрената става, а след екстракцията му се налагало отново да изтърпи неудобства в
ежедневието си, породени от операцията, дискомфорта от *ектирането на Клексан,
отсъствието му от работната му среда и ограничаване на ежедневието му, както и от болката
от повторното сваляне на конците от раната. В допълнение към всичко това, на мястото на
разреза трайно останал постоперативен цикатрикс (белег от операцията).
Сочи се с ИМ, че екстракция на титаниевите канюлирани винтове налагала закупуването на
сет за ортопедична операция HIP SET-1 на стойност 102 лв., както и последователното
поставяне на две превръзки върху раната през определен период от време, всяка от която
струвала 25лв. Така общият размер на сумата, заплатена във връзка с екстракцията, възлязла
на 152лв. Горното се установява посредством представените като писмени доказателства
фактури и фискални бонове. Поддържа се от ищеца чрез неговия пълномощник, че тази сума
представлява имуществена вреда- претърпяна загуба и като такава подлежи на обезщетяване
от страна на ответника.
По твърдения на ищеца, към момента той все още усеща слабост в областта на травмата и
му предстои изследване за да се определи дали това е резултат от усложнение или ексцес от
травмата. В епикризата от втората му операция е отразена и остеопороза (констатирано
намаляване на костната плътност), диагностицирана при направените рентгенови
изследвания.
Освен всичко гореизложено, след инцидента В. Г. В. не е могъл да използва абонаментната
си карта за ски центъра за оставащите от нея 10 дни пред изтичане на валидността й в
рамките на текущия ски сезон. С оглед на последното, паричната равностойност на
неизползваните посещения също представлява имуществена вреда под формата на
претърпяна загуба в размер на 482лв., за която се претендира обезщетение по делото.
С писмена молба покана за плащане на обезщетение, ищецът е направил опит да инициира
извънсъдебно разрешаване на спора. Поканата за плащане на обезщетение е била втора по
ред и последен опит на В. Г. В., отправена до дружеството ответник, да се стигне до
извънсъдебна спогодба, като липсата на предприемане на действия от страна на „Юлен" АД
го е принудила да потърси защита на правата си по съдебен ред с настоящата искова молба.
Излагат се правни доводи, че настъпването на описаната в ИМ злополука и
неблагоприятните последици от нея са пряко следствие от виновното, противоправно
бездействие от страна на обслужващия персонал на съоръжението, поради което следва да се
ангажира отговорността на ответника „Юлен" АД в качеството му на лице, възложило на
въпросните служители работата по експлоатацията на процесния ски лифт.
Настъпването на злополуката е могло да бъде предотвратено при полагане на дължимата
4
грижа и спазването на служебните задължения във връзка с безопасната експлоатация на
съоръжението от страна на обслужващия персонал. Излагат се следните аргументи в тази
насока:
Поддържа се от ищцовата страна, че на обособената платформа е липсвало адекватно
средство, което да осигури спирането на движението на ищеца в зоната за качване на
лифтовите седалки. Обичайно на това място се поставя гума, гарантираща нужното
съприкосновение и съпротивление с цел преустановяване на движението. Наличието на
такава гума или друго адекватно средство, гарантиращо безопасно спиране в зоната за
качване на лифта, можело да предотврати настъпването на инцидента. Обслужващият
персонал на съоръжението не е осигурил такова адекватно средство, което сочи, че
съоръжението не е било надлежно обезопА.о към момента на използването му. Поддържа се,
че това е причината В. В. да се озове след зоната за качване и на дистанция пред децата си,
което му е попречило да асистира на сина си за качването му на седалката на лифта, и е
довело до това двамата да бъдат блъснати изтласкани от лифтова седалка извън
платформата за качване. На второ място поддържа се от ищцовата страна, че от страна на
обслужващия персонал не е бил осъществен адекватен контрол за състоянието и
безопасността на съоръжението. Отговорните служители не са констатирали своевременно
настъпилите обстоятелства, а именно, че след изместването на слънцето и падането на сянка
над повърхността на платформата, тя се е заледила и е станала опасна за ползващите лифта.
Поддържа се с ИМ, че експлоатацията на лифта като съоръжение, представляващо източник
на повишена опасност, изисква постоянно наблюдение в зоната на качване от страна на
служителите му, за да може при инцидент движението на лифта да бъде преустановено
незабавно. С случая е налице толкова голямо забавяне в реакцията на служителите да спрат
лифта, че то е позволило на седалката да удари и избута В. В. и сина му извън платформата.
Ако такова наблюдение беше проведено адекватно, служителите са щели да за забележат, че
едно от децата на ищеца е с ръст, който не му позволява само да се качи и ще се нуждае от
асистенцията на баща си, че поради инерционното си движение ищецът се е озовал пред
малкото си дете, че така детето е попаднало извън неговия обсег и поради това не е имало
кой да му помогне да се качи. Във всеки един от тези моменти е било възможно и е трябвало
служителите моментално да спрат лифта.
Наред с горното, според изложеното с ИМ е очевидно че не е била положена необходимата
грижа и за това да бъде обезопА.а зоната пред обособената платформа, така че при
подобен инцидент, тя да не повишава риска от травматизъм и опасни наранявания. Нещо
повече, в тази зона е допуснато наличието на непокрити остри камъни като източник на
допълнителна опасност. Поддържа се, че ако е било спазено дължимото поведение от страна
на лицата, отговорни за безопасната експлоатация на лифта, дори при настъпването на
инцидента, неблагоприятните последици нямало да бъдат толкова сериозни.
С ИМ наведени са правни доводи, че поведението на обслужващия персонал на
съоръжението не съответства на дължимата грижа, се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилите за ищеца вреди и изпълва фактическия състав за ангажирането на
5
отговорността на ответника по настоящата искова молба. Сериозността на увреждането,
сложността на лечението и периода на възстановяването, са показателни за обема на
претърпените от В. Г. В. болки и страдания поради което изказва се становище от ищцовата
страна, че претендираният с ИМ размер на обезщетение е напълно обоснован.
С оглед на изложеното и на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „Юлен" АД, да заплати на ищеца В. Г. В.:
-сумата от 30 000 лв., представляваща частично предявен иск за обезщетение за
претърпените от В. Г. В., ЕГН **********, до момента неимуществени вреди вследствие на
травмата, като част от иск за имуществени вреди с пълен размер от 50 000лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва по чл. 86 от ЗЗД, изчислено от датата на
инцидента до окончателното изплащане на обезщетение;
-сумата от 152лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби
във връзка с операцията по екстракция на титаниевия канюлиран винт, поставен в долния
ляв крайник на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва по чл. 86
от ЗЗД, изчислено от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението;
-сумата от 482лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби
вследствие на невъзможността ищецът да използва оставащите 10 дни от абонаментната си
карта за ски център Б., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва по чл. 86
от ЗЗД, изчислено от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението.
Претендира се заплащането и на сторените разноски по делото.
С ИМ са представени писмени доказателства, поискано е събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата при които е възникнал процесния инцидент, както и за установяване
характера и обема на претърпените от ищеца болки и страдания, душевни терзания и др.
Иска се от съда да бъде приложено ч.гр.д. № 266/2022г. по описа на РС Разлог, образувано
по реда на чл. 207 от ГПК, с предмет обезпечаване на доказателства.
Иска се от съда да бъде допусната и назначена съдебно- медицинска експертиза, извършена
от експерт ортопед, който да отговори на поставените с ИМ въпроси.
Иска се от съда на осн. чл. 190 от ГПК да изиска от ответника „Юлен“ АД да представи-
извлечение от системата за контрол на достъпа и отчитане на ползване на лифтовите
съоражения, от която да е видно броят на използваните посещения от карта TWENTY 20 дни
FAMILУ/възрастни/, закупена от ищеца на 27.12.2021г.
В случай че това искане не бъде уважено, иска се от съда да допусне разпит на
представителят на „Юлен“ АД- М. В. Х., по реда на чл. 176 ал.1 от ГПК, която да се яви пред
съда и да отговори на въпроса: „Не е ли вярно, че от карта TWENTY 20 дни
FAMILУ/възрастни/, закупена от ищеца на 27.12.2021г., са останали неизползвани
6
посещения и че техния брой е 10.“
Иска се още от съда да задължи ответника „Юлен“ АД, на осн. чл. 190 от ГПК, да представи
по делото своя ценоразпис и Общи условия, приложими към датата на закупуване на карта
TWENTY 20 дни FAMILУ/възрастни/, закупена от ищеца на 27.12.2021г., от които да е видно
стойността на предплатената карта, както и условията за ползването и, включително и
периода и на валидност.
С Разпореждане № 218 от 04.03.2025г. от закрито съдебно заседание по настоящото гр.д. №
225/2025г. по описа на ОС Благоевград, съдът е оставил исковата молба без движение, с
указания до ищеца чрез неговия пълномощник- да внесе дължимата държавна такса във
връзка с предявените искове в размер на 1 300лв., както и да представени по делото препис
от платежен документ, удостоверяващ плащането на сумата по сметката на ОС Благоевград.
С уточняваща молба по делото, депозирана от ищецът В. Г. В., чрез пълномощника му адв.
Е. С., конкретизира се че общо дължимата сума за държавна такса във връзка с предявените
искове е в общ размер на 1 065.10лв., като се представя препис от платежно нареждане, че
дължимата сума е внесена по сметката на ОС Благоевград.
Съдът прие че подадената искова молба след внасяне на дължимата държавна такса е
редовна и на същата следва да се даде ход. С Разпореждане № 423/28.04.2025г. от закрито
съдебно заседание по настоящото гр.д. № 225/2025г. по описа на ОС Благоевград, съдът е
разпоредил на основание чл. 131 от ГПК, на ответника- „Юлен“ АД да бъде изпратен препис
от нея заедно с приложените писмени доказателства, с възможност за отговор в едномесечен
срок.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от „Юлен“ АД,
представлявана от Изпълнителния директор М. В. Х., чрез пълномощника адв. П. П., с който
се оспорва предявения иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 и 53 от ЗЗД, като
неоснователен.
Оспорва се с писмения отговор твърдението с ИМ за това, че на платформатае липсвало
адекватно средство, което да осигури спирането на движението на ищеца в зоната на
качване на седалките на лифта. Според твърдението на ищеца обичайно на това място
следвало да се постави гума, гарантираща нужното съприкосновение с цел преустановяване
на движението. В тази насока е и твърдението, че съоръжението на е било обезопА.о.
Възразява се че това твърдение изцяло не отговаря на действителността. Съоръжението
като такова е изградено и въведено в експлоатация. Мястото на качване на седалката
представлява хоризонтална площадка. Тя е изпълнена в съответствие с проекта и
действащия стандарт- на подходяща височина, размери и наклон. Горната и повърхност е
заснежена за да се улесни ползването на лифта от скиори и сноубордисти. Площадката е
дълга три метра и завършва с вкопана дървена греда, която оформя запълнената със сняг
повърхност. На тази повърхност скиорите спират, седалката ги застига и те сядат на нея.
Спирането на площадката е лесно- тя е хоризонтална и достатъчно дълга. Поставянето на
препятствия в края на площадката /например лента от гума/ е опасно: ските и сноуборда
7
трябва да се плъзгат по повърхността и след сядането на скиорите. Иначе седалките ще ги
движат напред, а ските ще се забавят от препятствието и това ще предизвика изпадането им
от седалките. След края на площадката теренът постепенно спада за да може ако някой не
успее да се качи, седалката да мине над него. Това, че съоръжението е изпълнено съгласно
утвърдения проект и че са спазени всички изисквания на действащите стандарти, което ще
бъде установявано по делото със съдебно-техническа експертиза, както и необосноваността
на твърденията на ищеца за поставяне на допълнителни изкуствени препятствия по трасето.
Поддържа се с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, че съоръжението така
изпълнено е в експлоатация от 2015г., като досега не е довело до нито един инцидент със
скиор във вече десетгодишната си експлоатация. Само на датата на инцидента- 22.02.2022г.
на това съоръжение се осъществени 6351 качвания на скиори на лифта, без нито един
инцидент.
Оспорва се с писмения отговор на ИМ и тъвреднието на ищеца, че обслужващия
съоръжението персонал не бил осъществил адекватен контрол на състоянието и
безопастността на съоръжението, тъй като не били констатирали своевременно настъпилите
обстоятелства, а именно, че след изместването на слънцето и падането на сянка над
повърхността на платформата, тя се била заледила и била станала опасна за ползващите
лифта. Оспорва се и твърдението, че в този момент площадката за качване била на сянка.
Това не отговора на истинната- разположението на площадката е в сянка през целия ден,
освен частичното излагане на слънце в късния следобед. Съоръженията за практикуване на
зимни спортове са разположени във високата планина, където температурите предимно са
отрицателни. Персонала няма въобще ангажимент да следи агрегатното състояние на
снежната покривка. Задължението на персонала е да поддържа заснежен подхода към
съоръжението. От там е изцяло отговорност на ползващия съоръжението да се съобразява с
указателните табели и правилата за безопасност на съоръжението. Тези табели са
разположени на видно място по протежение на подхода за качване. В табелите е указано
пътниците да се подготвят за качване и качването да стане на обозначеното за това място.
Оспорва се с писмения отговор на ИМ и твърдението на ищеца в посока на забавената
реакция на персонала за незабавното спиране на лифта. Поддържа се от ответната страна
становище, че персонала е действал адекватно, но за да спре съоръжението е необходимо
технологично време. Операторът на лифта, който е следял качването на пътниците е
забелязал необичайното поведение на ищеца. Той незабавно е спрял лифта. Трябва да се има
предвид, че лифта е голяма и тежка машина с много динамично движещи се маси и има
спирачен път. Спирачния път е изчислен в техническата документация на съоръжението.
Сравнявайки тези стойности в конкретната хипотеза при сто процентово запълване на
седалките на лифта в движение на горе и при празни седалки надолу. При този случай на
натоварване спирането е по-бързо, защото теглото спомага за това. Стойностите им варират
от 12.9 м. до 49.8 м. спирачен път. Според описаната фактическа обстановка от ищеца след
спиране на лифта седалката е била на десет метра от мястото за качване, което е под
описаното в техническата документация за минимален спирачен път и показва своевременна
8
реакция на оператора на лифта.
Поддържа се от ответната страна, че ако ищеца е имал адекватно поведение инцидента е
можело да бъде преддотвратен. Ако същият не е тръгнал срещу движещите се седалки, то
тогава седалката щяла да мине в страни от него или над него и до инцидент нямало да се
стигне. Вън и независимо от фактическите твърдения на ищеца изказва се становище от
ответника, че за настъпването на инцидента вина има единствено и само ищеца. Същия не е
съобразил своите възможности или се е разсеял и е пропуснал мястото за качване.
Сочи се в писмения отговор на ИМ, че съгласно чл. 23 ал. 5 от Наредба за
обезопасопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република
България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски
зоните и за организация на работата на ски патрулите, приета в Постановление на
Министерски съвет № 13 от 26.01.2015 год., обн. ДВ бр. 9 от 03.02.2015г., в сила от
01.10.2015г. /наредбата/ е казано следното: „Потребителите на ски зоните /ски пистите носят
лична отговорност за спазването на правилата по ал.1 и на свой риск упражняват снежни
спортове в ски зоната/ски пистите и ползват въжените линии за превоз на хора. Преди да
започне да използва услугите, предоставяни в ски зоната/ски пистите, всеки потребител е
длъжен да прецени своето психическо и физическо състояние в момента, конкретните
климатични условия, както и дали е в състояние и дали притежава умения на нужното ниво
за извършване на съответните действия- каране на ски/сноуборд по ски пистите в ски зоната
и/или използване на прилежащите към тях въжени линии за превоз на хора. “
Застъпва се становище от ответната страна, че ищецът или е пропуснал мястото за качване и
след като е видял, че детето му което не може да притежава по-добри умения от тези на
възрастен човек е застанало на мястото за качване, той е започнал движение в посока
обратна на движението на лифта, което е довело до инцидента. Нито самата рампа за качване
е причината за настъпване на инцидента / тя е изцяло съобразена с нормативните
изисквания/, нито състоянието на снега, нито адекватната реакция на оператора в рамките на
спирачния път на съоръжението са довели до инцидента. Виновен за настъпването на
инцидента е самия ищец, който не се е съобразил с правилата за ползване на съоръжението,
предприел е неадекватно движение, което е довело до удара със седалката и настъпването
на инцидента.
С писмения отговор са изложени доводи по основателността на предявените обективно и
кумулативно съединени искове, като на първо място се излага становище, че причината за
възникване на инцидента не се дължи на неправомерни действия от страна на нашите
служители. Съоръжението е проектирано и въведено в експлоатация в съответствие с
нормативните изисквания и при спазване на действащия стандарт. Съоръжението всяка
година преминава през технически надзор. Последния такъв е извършен с ревизионен акт №
6 от 10.11.2021год. преди началото на сезон 2021/2022год., не са открити пропуски и
несъответствия. Акцентира се с писмения отговор от ответника, че съоръжението е от най-
висок клас, най-новото и най-модерното инсталирано на територията на РБ и с най-добри
системи за безопасност. Всички твърдения за гумени препятствия по пътя на скиорите е не
9
само несъстоятелен, но би довел и до настъпване на инциденти.
Поддържа се становище от ответната страна, че наличието на евентуално заледяване, което
се твърди не може да доведе до настъпване на инцидента. Дори да приемем, че то е вярно,
площадката е хоризонтална и не би довела до инерционно движение напред, да не говорим,
че то може да бъде спряно от един скиор. То не е повлияло на децата на ищеца, които са
спрели. Не е налице нито един друг инцидент на това съоръжение в цялата му десетгодишна
история. За това ще бъде поискана справка от Планинската спасителна служба при
Български червен кръст.
Оспорва се с отговора на ИМ като невярно твърдението, че оператора на лифта не е
действал адекватно и не е спрял на време неговото движение. Напротив- съгласно
техническите показатели оператора е задействал навреме спирането на лифта.
Излагат се доводи, че съгласно общите условия на „Юлен“ АД, дружеството ответник не
дължи връщане на част от неизползваните дни от картата на ищеца.
Възразява се изцяло от ответната страна срещу предявените обективно съединени искове за
заплащане на неимуществени и имуществени вреди от ищеца, както и акцесорните
задължения за изплащане на обезщетение за забава, тъй като основните претенции са
неоснователни. Като основен аргумент в тази посока е това, че за настъпването на
инцидента вина има единствено и изцяло ищеца чрез своите активни действия,
несъобразяване със своите възможности, с климатичните условия и неспазване на правилата
установени за използване на въжената линия.
Оспорва се че персоналът на „Юлен“ АД не е взел предохранителни мерки са обезопасяване
на рампата за качване на съделковата въжена линия- напротив рампата за качване е
изработена съгласно проекта и при спазване на стандарта, а препоръките които ищеца дава в
обстоятелствената част на исковата молба по-скоро са предпоставка за възникване на
множество инциденти, а не начин на обезопасяване на рампата. Оспорва се твърдението че
персоналът не е следял за климатичните промени- съгласно нормата на чл. 23 ал.5 от
Наредбата - съобразяването с климатичните промени е отговорност на скиора, който трябва
да преценява своите умения и климатичните условия. Поддържа се становище от ответника,
че операторът на въжената линия е действал изцяло адекватно и е спрял незабавно въжената
линия, но спирачния път за спиране на това съоръжение не позволява то образно казано да
„закове на място“. Не на последно място възразява се срещу искането да бъде възстановена
част от цената на лифт картата за неизползваните дни, защото това не се предвижда от
Общите условия на „Юлен“ АД.
Поради изложеното предявените искове се оспорват от ответника като изцяло
неоснователни и се иска от съда да постановите решение с което да ги отхвърли.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
По доказателствените искания на ищеца не се възразява, с изключение на искането за разпит
по реда на чл. 176 от ГПК на законния представител на „Юлен“ АД, както и по отношение
на извършвне на оглед на дрехите на ищеца, за които се твърди че същият е носел към деня
10
на инцидента.
С писмения отговор са направени доказателствени искания:
Представят се писмени доказателства и се иска същите да бъдат приети като доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно- техническа експертиза с вещо лице *ерен по въжени
линии, което след като се запознае с материалите по делото, проекта на въжената линия в гр.
Б. и ревизионната книга към същата, както и след оглед на място, да отговори на въпросите
поставени в писмения отговор на ИМ по делото.
Иска се да бъде задължен ищеца по делото да представи Протокола за инцидента, съставен
от Планинската спасителна служба към Българския червен кръст.
Иска се от ответника да бъде назначена и друга съдебно-техническа експертиза, извършена
от специалист по информационни технологии, който на база на системата „Ски-дата“,
контролираща достъпа до съоражението да отговори на въпросите поставени с отговора на
ИМ.
Иска се от ответника с писмения отговор на ИМ- да бъде допуснат до разпит свидетел при
режим на довеждане- А. Г. Я.- оператор на лифта, който е възприев пряко инцидента и е
спрял лифта.
Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба
ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се
основават, изведени са правните съображения и са посочени коректно предявените
обективно кумулативно предявени искове и тяхното правно основание. Предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди е конкретизиран по основание, размер и начин на
настъпване на увреждането. Уточнени са обстоятелствата на които се основава исковата
претенция за претендираните имуществени вреди. Ищецът е направил доказателствените си
искания и е представил доказателствата с които разполага към момента на предявяването на
исковата молба.
При определяне на правната квалификация на заявените от ищеца права и направените от
ответника възражения, съдът изхожда от наведените от страните фактически твърдения и от
заявения от ищеца петутим на ИМ, както и на правните доводи наведени с отговора на ИМ.
Предявени са за разглеждане пред съда по настоящото дело- обективно кумулативно
съединени искове– иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение в
размер на законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение. Предявени са и
обективно и субективно съединени искове за имуществени вреди, съставляващ разходи
направени от ищцата за медицински манипулации и консумативи, свързани с лечението на
11
получената от него травма, както и пропуснати ползи от неползването на карта TWENTY 20
дни FAMILУ/възрастни/, закупена от ищеца на 27.12.2021г. за целия период на валидност на
същата, поради полученото увреждане от В. Г. В..
В хипотезата на чл. 49 ЗЗД законодателят е възложил репариране на вредите на правен
субект, който отговаря на основание, различно от това на делинквента. Възложителят може
да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е
причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената работа /ППВС № 7 от 29.12.1958г./. В тежест на
ищеца е да установи, че в резултат на тези противоречащи на закона действия е претърпял
вреди-имуществени и/или неимуществени. /Определение № 1057 от 28.09.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 1781/2015 г., IV г. о., ГК/.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, с правно
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД, счита същите за
процесуално допустими, тъй като всеки може да иска да му бъдат репарирани вредите,
причинени от другиго, чрез присъждана на справедливо парично обезщетение поради
неполагане на дължимата грижа и спазването на служебните задължения във връзка с
безопастната експлоатация на съоръжението- площадката на начална станция на въжения
лифт и поради това че същата не отговаря на изискванията за безопасност/липсата на
ефективно средство, което да осигури спирането на движението на ищеца в зоната на
качване на лифтовите седалки/, както и поради виновното и противоправно бездействие от
страна на обслужващия персонал на съоръжението- начална станция на „С... „Ш.- Т.“, при
навадени доводи за забавената реакция на персонала за незабавното спиране на лифта и
поради неосъществен адекватен контрол на състоянието и безопасността на съоражението,
от което се твърди че са настъпили травматични увреждания за ищеца- счупване на шийката
на бедрената кост, както и в причинно следствена връзка с претърпените от В. Г. В. болки и
страдания, значителен стрес и дискомфорт, довели до значително влошаване на качеството
му на живот в сравнение с периода от преди травмата.
По своята правна същност наведените от ответника възражения са правоизключващи, като
са основани на доводи че за настъпването на инцидента от който се твърди че са настъпили
травматични увреждания за В. Г. В., вината е единствено и само на ищеца, който от една
страна не е имал адекватно поведение- тръгнал е обратно към движещите се срещу него
седалки, не е съобразил възможностите си- бил е длъжен да се съобрази с конкретните
метеорологични условия, както и с това дали е способен и дали притежава необходимите
умения за извършване на съответните действия със ските или сноуборда, преди да използва
ски пистите, ски зоната и/или при използването на прилежащите към тях въжени линии за
превоз на хора./чл. 23 ал. 5 от Наредбата за обезопасяването на информационната
обезпеченост на ски пистите в Р България/.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест между страните по делото:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
12
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда-имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина;
не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№
7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-
чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966г.). Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно.
В настоящия случай следва да се установят навадените с ИМ фактически твърдения-
неполагане на дължимата грижа и спазването на служебните задължения във връзка с
безопастната експлоатация на съоръжението- площадката на начална станция на въжения
лифт- това че същата не отговаря на изискванията за безопасност/липсата на ефективно
средство, което да осигури спирането на движението на ищеца в зоната на качване на
лифтовите седалки/; виновното и противоправно бездействие от страна на обслужващия
персонал на съоръжението- начална станция на „С... „Ш.- Т.“, при навадени доводи за
забавената реакция на персонала за незабавното спиране на лифта и поради неосъществен
адекватен контрол на състоянието и безопасността на съоражението, от което се твърди че са
настъпили травматични увреждания за ищеца- счупване на шийката на бедрената кост, както
и в причинно следствена връзка с претърпените от В. Г. В. болки и страдания. За ищеца
съобразно чл. 154 от ГПК тежи задължението за пълно и пряко доказване дали процесиите
му травматични вреди са в причинна връзка с това неизпълнение, както и че същите се
намират в причинна връзка с претърпените от него болки и страдания, стрес и дискомфорт.
Следва да бъде указано на ищеца, че наред с доказването че „Юлен“ АД е отговорна за
безопасната експлоатация на площадката на начална станция на „С... „Ш.- Т.“, следва да
бъдат доказани и всички елементи на деликта съобразно чл. 45 от ЗЗД- противоправно
поведение на лицето- служител на „Юлен“ АД, на което е възложена работата по
обслужване, обезопасяване и функциониране на работата на седалковия лифт „Ш.- Т.“,
причинно следствена връзка между твърдените неизпълнени задължения от страна на
13
персонала и настъпилото увреждане, като вината съобразно чл. 45 ал.2 от ЗЗД се презюмира
до доказване на противното.
В тежест на ищеца е и провеждането на пълно и главно доказване на начина на настъпване
на инцидента, както и на вида и характера на травматичните увреждания, както и наличието
на причинно следствена връзка между падането на ищцата В. Г. В. и настъпилите
травматични увреждания. Тежестта на доказване е върху ищцата и относно
продължителността и интензитета на претърпените от нея болки и страдания, претърпения
стрес, физически дискомфорт, довели като цяло до влошаването на качеството му на живот.
Предявени са обективно съединени искове– иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45
ЗЗД за обезщетение за вреди от непозволено увреждане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
за обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение.
При неизпълнение на парично задължение, произхождащо от вреди от непозволено
увреждане, лихва се дължи от деня на увреждането. От този момент, съгласно чл. 84 ал. 3
ЗЗД длъжникът се счита изпаднал в забава, поради което обезщетението по чл. 86 ЗЗД е в
размер на законната лихва от деня на увреждането до предявяване на иска. След
предявяване на иска, законна лихва върху обезщетението за вреди се дължи до деня на
окончателното му изплащане. Така забавата при изпълнение на паричното задължение за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане е напълно компенсирана – ищецът
получава обезщетение в размер на законната лихва върху обезщетението от деня на
увреждането до окончателното му изплащане. /Решение № 123 от 21.06.2019г. на ВКС по
гр.д. № 3405/2018г., IV г.о., ГК/.
Ищецът дължи пълно и главно доказване и на правнорелевантните факти, обуславящи
претенцията за имуществени вреди- разходваната сума за медицинските дейности свързани с
операцията по екстракция на титаниевия канюлиран винт, както и претърпените загуби в
резултат на обективната невъзможност да бъде ползвана карта TWENTY 20 дни
FAMILУ/възрастни/, закупена от ищеца на 27.12.2021г., за пълното и времево покритие, т.е.
за това че същата не е била използване за оставащите 10 дни.
В процесуална тежест на ответника- „Юлен“ АД, е извършването на пълно и главно
доказване на твърдения правопогасяващ факт- че инцидента на лифта се дължи изцяло
поради неадекватното поведение на пострадалия, в нарушение на правилата на чл. 23 ал. 5
от Наредбата за обезопасяването на информационната обезпеченост на ски пистите в Р
България и увреждането е настъпило изцяло по негова вина- доказване което би могло да
освободи ответника от отговорност за настъпилия инцидент.
По доказателствените искания на страните:
Съдът след като анализира представените от страните писмени доказателства с исковата
молба по делото и отговора към нея, счита че тези доказателства са относими към предмета
на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими
досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в настоящия процес.
Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1
14
от ГПК, същите да бъдат допуснати и приети като доказателства с настоящото определение.
Следва да се уважи искането на страните и да се допусне събирането на гласни
доказателства при режим на довеждане- за обстоятелствата които страните са заявили че
искат същите да бъдат разпитани по делото.
Следва да бъде изискано за да бъде приложено по настоящото дело за да бъдат приобщени
събраните по реда на чл. 207 от ГПК доказателства- ч.гр.д. № 266/2022г. по описа на РС
Разлог.
Следва да бъде допусната и назначена поисканата от ищеца съдебно- медицинска
експертиза, която да бъде възложена на експерта * А. С., който след като се запознае с
представените по делото медицински документи и със събраните по делото гласни
доказателства, както и извърши преглед на пострадалия- да изготви експертиза, като
отговори на въпросите, поставени от ищцата с ИМ по делото.
Експертизата следва да бъде изпълнена след събирането на гласните доказателства по
делото.
Следва на осн. чл. 190 от ГПК ответника „Юлен“ АД да бъде задължен да представи по
делото- извлечение от системата за контрол на достъпа и отчитане на ползване на лифтовите
съоражения, от която да е видно броят на използваните посещения от карта TWENTY 20 дни
FAMILУ/възрастни/, закупена от ищеца на 27.12.2021г., както и своя ценоразпис и Общи
условия, приложими към датата на закупуване на карта TWENTY 20 дни
FAMILУ/възрастни/, от които да е видно стойността на предплатената карта, както и
условията за ползването и, включително и периода и на валидност.
За изпълнение на това задължение следва да бъде задължен ищецът да представи по делото-
копие от магнитната си карта за да може да бъде направена справката.
Следва да бъде допусната и назначена по искане на ответника съдебно-техническа
експертиза, възложена на вещо лице- *енер по въжени линии, който след като се запознае с
материалите по делото, проекта на въжената линия- „С... „Ш.- Т.“- гр. Б., ревизионната
книга на същата, както и извърши оглед на място, да отговори на въпросите, поставени с
отговора на ИМ.
Следва да бъде задължен ищеца- В. Г. В., да представи по делото- Протокол за инцидента
настъпил на 26.02.2022г., на начална станция на „С... „Ш.- Т.“, съставен от Планинската
спасителна служба към Българския червен кръст.
Следва да бъде допусната и назначена по искане на ответника съдебно-техническа
експертиза, възложена на вещо лице спациалист от информационни технологии, който на
базата на системата „Ски-дата“, контролираща достъпа до съоражението да отговори на
въпросите поставени с отговора на ИМ от ответника.
Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото
определение, като следва страните по делото да бъдат задължени в едноседмичен срок от
получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията
15
докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за
които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.
Следва на ищцата да бъде изпратен препис от подадените отговор по реда на чл. 131 от ГПК
за запознаване.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 17.11.2025г. от 14.00часа,
за която дата страните и техните пълномощници, както и вещите лица да бъдат редовно
призовани.
Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си
проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА И ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
представените от страните с исковата молба и с отговора на същата.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства при режим на довеждане чрез разпит на
поисканите от двета страни свидетели- за обстоятелствата които страните са заявили че
искат същите да бъдат разпитани по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за да бъде приложено по настоящото дело и за да бъдат приобщени
събраните по реда на чл. 207 от ГПК доказателства по ч.гр.д. № 266/2022г. по описа на РС
Разлог.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК извършването на съдебно медицинска
експертиза, като ВЪЗЛАГА нейното извършване на експертите- д- р А. С., който след като
се запознае с представените по делото медицински документи и със събраните по делото
гласни доказателства, както и след личен преглед на пострадалия- да изготви експертиза,
като отговори на въпросите, поставени от ищцата с ИМ по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна по делото, в едноседмичен срок от получаването на препис
от настоящото определение, да внесе по сметката на Окръжен съд Благоевград, сума от
400.00лв., като предварителен депозит за изпълнението на възложената съдебно медицинска
експертиза, като представи по делото писмени доказателства за внесените суми, с посочване
номера на делото.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 от ГПК ответника „Юлен“ АД да представи по делото-
извлечение от системата за контрол на достъпа и отчитане на ползване на лифтовите
съоражения, от която да е видно броят на използваните посещения от карта TWENTY 20 дни
FAMILУ/възрастни/, закупена от ищеца на 27.12.2021г., както и своя ценоразпис и Общи
условия, приложими към датата на закупуване на карта TWENTY 20 дни
FAMILУ/възрастни/, от които да е видно стойността на предплатената карта, както и
условията за ползването и, включително и периода и на валидност.
16
ЗАДЪЛЖАВА ищеца В. Г. В., да представи по делото- копие от магнитната си карта за да
може да бъде направена изисканата от ответника справка.
Искането по т. 9 от ИМ, съдът по настоящото дело намира за неотносимо, поради което
следва да бъде отказано допускането на същото.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА по искане на ответника съдебно-техническа експертиза,
възложена на вещо лице- *енер по въжени линии- *.* *. И. А. К., който след като се запознае
с материалите по делото, проекта на въжената линия- „С... „Ш.- Т.“- гр. Б., ревизионната
книга на същата, както и извърши оглед на място, да отговори на въпросите, поставени с
отговора на ИМ.
ЗАДЪЛЖАВА „Юлен“ АД в едноседмичен срок от получаването на съобщението за
настоящото определение, да внесе по сметката на ОС Благоевград, сумата от 500лв., като
предварителен депозит за изготвяне на допуснатата съдебно-техническа експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца- В. Г. В., да представи по делото- Протокол за инцидента настъпил на
26.02.2022г., на начална станция на „С... „Ш.- Т.“, съставен от Планинската спасителна
служба към Българския червен кръст.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА по искане на ответника съдебно-техническа експертиза,
възложена на вещо лице спациалист по информационни технологии- Н. Г. Б., който на
базата на системата „Ски-дата“, контролираща достъпа до съоражението да отговори на
въпросите поставени с отговора на ИМ от ответника.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно
с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в
едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени
доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат
процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е
настъпила процесуална преклузия.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на
отношенията във връзка със сключения договор.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищцата препис от отговора на ИМ, ведно с приложените към него
писмени доказателства- за запознаване.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 17.11.2025г. от 14.00 часа,
за която дата страните и техните пълномощници, както и вещите лица да бъдат редовно
призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17