Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………25.06.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и осми май……...…..…...……...………..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секрета
Ралица Д..……….….……………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от……….………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4064…по описа за…………...….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД твърди, че на
23.06.2015 г. между „4Финанс“ ЕООД и ответника П.Д.Г. бил сключен Договор за
кредит № ********** по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Изяснява, че
ответникът подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
„Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената
страница заемодателят предоставил Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
ЗПФУР. След подаването на заявката, проект на договора за кредит се предоставил
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. В изпълнение на договора кредиторът
отпуснал сума в размер на 450,00 лв. на ответника с падеж за погасяване
23.07.2015 г., като на 23.06.2015 г. посочената сума била преведена по сметка
на ответника в „Банка ДСК“ АД.
С настъпване на падежа по договора - 23.07.2015г.,
ответникът не погасил своето задължение и изпаднал в забава. Съгласно клаузите
на договора, от 24.07.2015г., „4финанс“ ЕООД започнало да начислява наказателна
лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия
по кредита /40.99%/, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие, определен, съгласно условията на т. 13.3. (а) - 10,01 %. До длъжника
били изпратени три броя напомнителни писма от страна на кредитора съдържащи
детайлна информация за просрочения кредит. Въпреки отправените покани
ответникът не погасил гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД в качеството си на
цедент, сключило с ищеца, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил
на цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница - 450,00
лв., договорна лихва – 15,16 лв., такса за експресно разглеждане – 70,34 лв.,
наказателна лихва - 582,12 лв. за периода 24.07.2015 г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране - 30,00 лв. Посочените вземания били подробно
описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“
ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която се върнала с отметка „Непотърсена от получателя“.
Поради което, към настоящата искова молба ищецът прилага уведомление за
извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ България“ ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.
Моли съда да осъди ответникът да му заплати сумата от
450,00 лв. представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********,
и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до
окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез
особения си представител е подала отговор на исковата молба. Въвежда две
възражения – 1/ че не е налице облигационно правоотношение по договор за кредит
с посоченото съдържание, тъй като същият не бил подписан от ответника и не било
ясно основанието за предоставяне на сумата и 2/ излага правен довод, че ответникът не е бил
уведомена за извършената цесия и освен това като особен представител адв. К. не
можела да бъде уведомена от името и за сметка на ответника. Поради това
заема позиция за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Също е безспорно, че ответницата не е погасила нищо от
заемната сума.
От договор за кредит № **********/23.06.2015 г. и Общи
условия към него, сключени между „4Финанс“ ЕООД и ответника П.Д.Г., се
установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 450,00
лв. Падежът за плащане бил определен на 23.07.2015 г.
От представените банкови документи се установява, че
на 23.06.2015 г. „4Финанс“ ЕООД е предоставило по банков път сумата от 450,00
лв. на ответника, като в основанието на преводното нареждане бил записан номера
на договора за кредит /така преводно нареждане от 23.06.2015 г./. На същия ден
23.06.2015 г. ответникът изтеглил сумата от 440,00 лв. /така операционна
бележка/, а то извлечението за движение по сметка предоставено от „Банка ДСК“
ЕАД се установява, че ответникът не е разполагал с парични средства към
23.06.2015 г. по своята разплащателна сметка, на същата дата е получил
паричната сума от 450,00 лв. от „4Финанс“ ЕООД и отново на същата дата е
изтеглил същата в почти пълен размер. Банковите операции по превод и изтегляне
на сумата от 450,00 лв. са извършени в един и същ ден /23.06.2015 г./,
непосредствено една след друга. Това е и датата на сключване на процесния
договор.
Представени са също по делото рамков договор от
01.02.2018 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „4Финанс“ ЕООД
и „Кредитреформ“ ЕООД, като съгласно Приложение 1, вземането на „4Финанс“ ЕООД,
произтичащо от договор № **********/23.06.2015 г. с длъжник - ответника, е било
прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 450,00 лв. „4Финанс“
ЕООД е упълномощило „Кредитреформ“ ЕООД в качеството си на цесионер по договора
за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно/.
До ответника е било изпратено от „4Финанс“ ЕООД чрез ищеца
уведомително писмо с изх. № 4082/14.02.2018 г. за станалата продажба. От
известие за доставяне се установява, че писмото не е било доставено и е
отбелязано: „пратката не е потърсена от получателя“.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение както между „4Финанс“ ЕООД и ответницата с предмет предоставяне
на заемна сума, 2. реалното предоставяне на заемната сума в размер на 450,00
лв. и 3. наличие на валиден договор за цесия между „4Финанс“ ЕООД и ищеца,
за който длъжникът е бил уведомен.
„4Финанс“ ЕООД представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
С оглед обсъдените по-горе писмени доказателства се
налага извода, че „4Финанс“ ЕООД и ответника са били в договорни правоотношения
възникнали от договор за потребителски кредит № **********/23.06.2015 г., като
заемната сума е била предоставена на ответника. Представеният по делото договор
за паричен кредит и платежните документи, установяват възникналото заемно
правоотношение между кредитора „4Финанс“ ЕООД и кредитополучатеря – ответник,
по силата на което ответникът е получил сумата в размер на 450,00 лева и се е
задължил да я върне.
Неоснователни са възраженията от особения представител
на ответника за несъществуване на облигационно отношение между „4Финанс“ ЕООД и
ответника, тъй като е налице договор за кредит от разстояние, сумата е била
реално предоставена на ответника и изтеглена от него, в основанието на
платежните документи ясно е записан номера на договора за потребителски кредит.
Сключването на договора, предоставянето на заемната сума и изтеглянето й от
ответника е било в един и същи ден – 23.06.2015 г. Особеният представител на
ответника оспорва наличието на облигационно правоотношение, но сам не твърди
между „4Финанс“ ЕООД и ответника да са съществували други правоотношения, които
да служат като основание за получаване на сумата от 450,00 лв. от ответника по
делото.
Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на
договора е 23.07.2015 г., а се установи, че ответникът не е извършил нито едно
плащане на погасителна вноска.
След като по делото се установи възникналото валидно
облигационно правоотношение между „4Финанс“ ЕООД и кредитополучателя – ответник,
предоставяне на заемната сума в размер на 450,00 лв. и настъпилата изискуемост
на задълженията по договора преди да се произнесе по размера на дължимите суми
по договора, следва да се даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано
вземането на ищеца, с оглед доказателствената тежест на ищеца за установяване
на този факт, от който извежда своето право /обосновава своята претенция/ и
правните възражения, направени от особения представител на ответника.
По делото няма спор, че преди неговото образуване ответникът не е бил уведомен за
извършената цесия и поради това ищецът в исковата си молба и в молба от
27.01.2020 г. е направил искане на ответника да бъде предоставено уведомлението
заедно с исковата молба. Исковата молба обаче е връчена на назначения на
ответника особен представител, а не на ответника.
Въпросът обаче дали е възможно уведомяване за
извършена цесия с исковата молба да бъде прието от назначен по делото особен
представител е намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски
окръжен съд обективирана в решение № 149/04.05.2020 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1031/2020 г., решение № 142/15.04.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1022/2020 г., решение № 129/07.04.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1039/2020 г., решение № 115/25.03.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1020/2020 г., решение
№ 46/14.02.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1421/2019 г., решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.гр.д. № 1325/2019 г., решение №
210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г.,
решение № 385/25.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019
г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1219/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1256/2019 г., решение №
346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019 г.
/постановено по дело на същия ищец - „Кредитреформ България“ ЕООД/,
решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019
г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1342/2018 г./, като е прието, че това не е възможно. От
доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на чл.
99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника,
предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответника и не е активно
материално легитимиран по настоящите искове.
Не е спорно по делото и се установява от представените
писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания –
цесия, по силата на който вземане на„4Финанс“ ЕООД спрямо ответника П.Д.Г. е
преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е породила своето
действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както предвижда
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на
ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о.,
решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да
породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на
вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането.
Действително няма спор, че по силата на принципа на
свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/
може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №
96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение №
114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай,
доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване
на длъжниците от цесионера „Кредитреформ“ ЕООД.
Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника
уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство. Както
вече се посочи в конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно
връчване на съобщение на длъжницата за извършеното прехвърляне на вземането
преди образуване на исковото производство. Уведомлението за сключения договор
за цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към исковата
молба. При опит за връчването му връчителят е установил, че ответника не живее
на регистрираните постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че не е в
трудовото правоотношение. На ответника е бил назначен особен представител,
който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника
в хода на съдебното производство. Затова в конкретния случай, приложеното към
исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след
провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответника.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.
34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение №
2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за
прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се
е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител не може
да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК,
представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжника
не е валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов
кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от
длъжника по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на него
и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния
договор за потребителски кредит. Настоящият съд намира, че не е осъществено
връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на
производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като част от
приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен
представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на
длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда
по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия
/така и решение № 60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. №
64/2019 г./. Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни
изявления представител на ответника. Правомощията на особения представител се
изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел
осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите
не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани до него.
Предвид на това получаването от негова страна на изявления, които принципно
биха довели до промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на
предходния кредитор с нов, не може да произведе ефект. Длъжникът не е валидно
уведомен за прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор - ищцовото
дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са непротивопоставими
на длъжника, спрямо когото цесията има действие от момента, в който
прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от
упълномощено от него лице /така решение № 74/27.07.2017 г. на Бургаски
апелативен съд по в.т.д. № 154/2017 г., което не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. 3153/2017 г., II
т.о., както и актуалната практика на
Старозагорски окръжен съд подробно описана по-горе в настоящото решение.
В рамките на осъществените действия по чл. 47 ГПК не може да се изведе надлежно
известяване на ответника, тъй като тази норма не замества изискването на чл.
99, ал. 4 ЗЗД /така решение № 89/13.03.2019 г. на Хасковски окръжен съд по
в.гр.д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по
в. гр. д. № 2699/2018 г./. В конкретния случай исковата молба е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и ответника се представлява от особен
представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това положение връчване
на книжата, а от там и на уведомленията за прехвърлянето на вземането по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е осъществило /така решение № 62/22.03.2019
г. на Ловешки окръжен съд по в. гр. д. № 18/2019 г./.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо
ответника – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до
неоснователност на предявените от него искови претенции, които следва да бъдат
отхвърлени /така определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2748/2014 г.,
II т. о. /.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява
искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство
разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника направените
от него разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни
доказателства за направени такива от назначения особен представител, разноски
не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Кредитреформ“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10 иск с правно основание
чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за осъждане на П.Д.Г., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Кредитреформ“ ЕООД сумата
от 450,00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/23.06.2015
г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 07.08.2019 г. до окончателното плащане като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: