О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр.
Пловдив, 06.12.2019 година
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав,
в закрито съдебно заседание на шести
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР
СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Костадинова въззивно частно търговско дело № 771 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С определение №
143 от 06.02.2019 година, постановено по т. дело № 275/2013 година по описа на ОС - Кърджали, е оставена без уважение молба, подадена от Й.В.С. ***/05.02.2019
година с искане да бъде върната на молителката
държавна такса в размер на 15 лева, внесена от нея на основание
разпореждане № 86/23.01.2019 година, постановено по т. дело № 275/2013 година
на ОС – Кърджали.
Срещу така постановеното определение е подадена частна
жалба от Й.В.С., въз основа на която е образувано производството по настоящото
дело. В частната жалба се поддържа, че
определението на ОС – Кърджали, с което е отказано връщане на сумата от 15
лева, внесена за обжалване на определение № 28/09.01.2019 година по т. дело №
275/2013 година по описа на ОС –
Кърджали е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново,
с което да се върнат на частната жалбоподателка незаконосъобразно поисканите
суми за държавна такса.
Апелативният съд, като се запозна с доказателствата по
делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба с вх. № 26/27.02.2019 година е процесуално допустима, подадена е от
надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, като съобщението
за определението на ОС – Кърджали е връчено на жалбоподателката на 20.02.2019
година.
Във връзка с допустимостта на обжалване на
определенията, с които съдът се произнася с отказ да възстанови държавна такса
по молби по чл. 4б от Закона за държавните такси, пред въззивната инстанция и пред ВКС
по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК, е налице задължителна съдебна
практика – т. 10 от ТР № 5 от 12.07.2018 година на ВКС по т. дело № 5/2015
година на ОСГТК.
По същество съдът намира, че обжалваното с частната
жалба определение на ОС – Кърджали е
недопустимо, постановено е от
некомпетентен съд. Държавната такса от 15 лева, чието връщане се иска, е
внесена по сметка на Апелативен съд – Пловдив по в.ч.т. дело № 76/2019 година /
вносната бележка е на стр. 8 от посоченото дело/ въз основа на
разпореждане № 86 от 23.01.2019 година
по т. дело № 275/2013 година на ОС – Кърджали. По в.ч.т. дело № 76/2019 година на АС – Пловдив има и постановено определение
№ 67 от 18.02.2019 година, с което е потвърдено обжалваното определение № 28 от
09.01.2019 година по т. дело № 275/2013 година на ОС – Кърджали, с което е
оставена без разглеждане като
недопустима молбата на Й.С. с вх. № 61/08.01.2019 година с искане за
възобновяване на производството по несъстоятелност на „В.“ ЕООД
на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
При положение, че се иска връщане на държавна такса,
внесена по сметка на Апелативен съд – Пловдив по конкретно дело, компетентен да
се произнесе по искането за връщането ѝ е съдебният състав, който се е
произнесъл по това дело. Извън
правомощията на ОС – Кърджали е да разглежда и да се произнася по искане за
връщане на държавна такса, внесена по сметка на въззивната инстанция. Поради
това съдът намира, че следва да обезсили обжалваното определение и следва да
постанови след влизане в сила на настоящото определение молбата да се докладва
на докладчика по в.ч.т. дело № 76/2019 година по описа на АС – Пловдив.
По настоящото дело освен обсъдената по-горе частна
жалба е подадена и т.нар жалба – допълнение с вх. № 2699/06.08.2019 година. Тя
е извън срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК за
обжалване на определение № 143 от 06.02.2019 година на ОС – Кърджали по т. дело
№ 275/2013 година, поради което не може да се приеме за допълнение към първата
частна жалба. Съобразявайки изложените в жалбата – допълнение обстоятелства и
формулираното искане обаче, настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с
искане за връщане на внесената по настоящото дело държавна такса от 15 лева по сметка на Апелативен съд – Пловдив с
разписка № 0200009438055351 от 05.08.2019
година / стр. 13 от делото/.
Искането по чл. 4б от Закона зад държавните такси за
връщането на тази държавна такса е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение по следните съображения:
Недължимо платени такси, които следва да бъдат върнати
по искане на заинтересованата страна са: внесени такси, по които не е
образувано исково или охранително производство;
заплатени такси, въпреки че ищецът е бил освободен от тяхното заплащане;
надвзети такси.
В случая не сме изправени пред нито една от посочените хипотези на
недължимо платена държавна такса. Обстоятелството, че в производството по несъстоятелност съдът се
произнася по исканията на участниците
със съответните съдебни актове, в частност по искането по чл. 744 ал. 1 от ТЗ за възобновяване на производството по
несъстоятелност, без да е предвидено те да дължат държавна такса, не ги
освобождава от задължението за внасяне
на съответната държавна такса при обжалване на съдебния акт – решение или
определение пред по-горна инстанция. Това задължение следва от разпоредбата на
чл. 621 от ТЗ, която препраща към общите разпоредби на ГПК при липсата на
особени разпоредби, какъвто е случая с дължимостта на държавни такси за
въззивно обжалване. Разпоредбите за
дължимите държавни такси по ГПК се съдържат в Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. В
чл. 19 от посочената Тарифа е предвидено, че за частна жалба по гражданско дело
се събира такса от 15 лева. Това важи и за
частна жалба срещу определение по чл. 4 б от Закона за държавните такси,
с което е отказано връщане на държавна такса. Обстоятелството, че става дума за
частни жалби срещу определения, постановени от първоинстанционния съд в
производството по несъстоятелност, не променя този извод. При обжалване на съдебните актове,
постановени в производството по несъстоятелност, се дължи държавна такса на
основание чл. 25 /за решенията/ и чл.
19 / за определенията/ от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Дали се е дължала и дали е събрана съответната
държавна такса от първоинстанционния съд, постановил обжалвания акт, не променя
този извод.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 143
от 06.02.2019 година, постановено
по т. дело № 275/2013 година по описа на
ОС - Кърджали, с което е оставена без уважение молба, подадена от Й.В.С. ***/05.02.2019
година с искане да бъде върната на молителката
държавна такса в размер на 15 лева, внесена от нея на основание
разпореждане № 86/23.01.2019 година, постановено по т. дело № 275/2013 година
на ОС – Кърджали и ПОСТАНОВЯВА след
влизане в сила на настоящото определение молбата на Й.С. с вх. № 436/05.02.2019
година да се докладва на съдията –докладчик по в.ч.т. дело № 76/2019 година по
описа на Апелативен съд – Пловдив по компетентност.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх.
№ 2699/06.08.2019 година / наречена жалба – допълнение/ , подадена от Й.В.С., с
искане да бъде постановено връщане на внесената по настоящото дело държавна такса от 15 лева по сметка на Апелативен съд – Пловдив с
разписка № 0200009438055351 от
05.08.2019 година / стр. 13 от делото/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му
на Й.В.С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.