№ 5802
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.ева
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Я.
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Я. Въззивно гражданско дело №
20231100502826 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 - 211 ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 1 от
ПЗР ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 09.12.2023 г. на съделителя Д. П. П.
срещу решение № 20067867/18.11.2022 г., постановено по гражданско дело №
6311/2004 г. на Софийски районен съд, 71 състав, в частта, с която е
извършена съдебна делба, като е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 3
ГПК /отм./ на В. Н. В. допуснатият до делба недвижим имот, представляващ
апартамент № 9, находящ се на 4-и етаж в бл. *******в“, в гр. София, състоящ
се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща площ от 101,87
кв.м, при съседи: стълбище, Ц.К., Х.И., ул. „Шипченски проход“, двор, заедно
със зимнично помещение, при съседи: коридор, В.И К. Х., ул. „Шипченски
проход“, заедно с таванско помещение при съседи: коридор, Й.Б., двор,
стълбище, както и заедно с 2,62 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавна земя, при условието в шестмесечен срок от
влизане на решението в сила В. Н. В. да заплати на Г. Н. В. за уравнение на
дела му сумата 90279,17 лева, а на Д. П. П. - сумата 36111,67 лева, заедно със
законната лихва от датата на влизане в сила на решението до погасяване, и е
отхвърлена предявената от Д. П. П. претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ за
възлагане в дял на допуснатия до делба имот, като на основание чл. 293а ГПК
1
/отм./ всеки от съделителите е осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд разноски за държавна такса.
Жалбоподателят подържа, че решението било неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Не била налице нито една
от предпоставките за уважаване на възлагателната претенция на съделителя В.
Н. В.. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да извърши делбата като уважи предявената от него
възлагателна претенция, евентуално – да изнесе имота на публична продан.
Претендира разноски.
Въззиваемите В. Н. В. и Г. Н. В. считат решението за правилно в
обжалваната част и молят въззивния съд да го остави в сила. Претендират
разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 188 ГПК /отм./, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 197, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото не неправилно в обжалваната част поради следните
съображение:
С влязло в сила решение по чл. 282 ГПК /отм./ е допуснато
извършването на съдебна делба на правото на собственост върху описания по-
горе недвижим имот между Д. П. П., В. Н. В. и Г. Н. В. при дялове 1/6 /или
2/12/ идеална част за първия съделител и по 5/12 идеални части за останалите
двама.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
процесният имот е реално неподеляем съгласно техническите правила и
норми, по който въпрос няма и спор между страните. Средната пазарна цена
възлиза на 216670 лева.
С аргумент от разпоредбата на чл. 288 ГПК /отм./, когато делбеният
имот е неподеляем, съдът изследва възможността същият да бъде поставен в
дял на някой от съделителите. Такава възможност е предвидена в чл. 288, ал. 2
и 3 ГПК – когато имотът е жилищен и е направена възлагателна претенция. В
този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в
дял на някой от съделителите.
В срока по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./ Д. П. П. и В. Н. В. са заявили
претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, съгласно който, ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде
2
поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с
друг имот или с пари.
Предпоставка за уважаване на възлагателните претенции е имотът да е
придобит по наследство. Според задължителните разяснения по прилагане на
релевантния законов текст, дадени в т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г. по т. д. №
1/2004 г., ВКС, ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от
един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК, е недопустимо.
Делбата следва да бъде извършена с изнасяне неподеляемия жилищен имот на
публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК. В мотивите е посочено, че комбинирана
/смесена/ съсобственост е собствеността, възникнала в резултат на повече от
един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и
наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.
Процесният недвижим имот е придобит от дядото на съделителите /Г.
П.А./ през 1974 г., като последният е бил негов едноличен собственик.
Приживе /през 1995 г./ наследодателят прехвърлил на дъщеря си Ю.Г. В. 4/6
идеални части от правото на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане, като собствеността е придобита в режим на СИО. Бракът е прекратен
с развод, с което е прекратена и СИО, като Ю. В. със споразумението за развод
е получил собствеността върху всичките 4/6 идеални части. Следователно към
откриване на наследството на Г. П.А. последният не е бил едноличен
собственик на процесния имот, а на 2/6 идеални части от него. Останалата
част е била на Ю. В., придобита по възмездни сделки – договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и договор за
делба с бившия съпруг. Ето защо в случая съсобствеността е смесена /така
решение № 174/18.03.2024 г. по гр. д. № 2116/2023 г. ВКС, 1ГО, постановено
при сходна фактическа обстановка/.
Цитираната от СРС практика /например решение № 31/10.09.2021 г. по
гр. д. № 2607/2020 г. ВКС, 2 ГО/ касае различна от процесната хипотеза - ‐
когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима
на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част
от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду
си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е
съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в
съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица. Тази
практика е приложима за прехвърлителни сделки, извършени след
откриване на наследството/прекратяване на СИО, а не преди това,
какъвто е процесният случай.
Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно в обжалваната
част и следва да бъде отменено в частта, с която е извършена делба на имота и
е отхвърлена възлагателната претенция на въззивника. Следва да бъде
постановено друго, с което делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на
публична продан, като следва да бъдат отхвърлени претенциите по чл. 288, ал.
3 ГПК /отм./ на съделителите Д. П. П. и В. Н. В..
3
По разноските:
Пред настоящата инстанция не е извършвана нова оценка на имота, като
дължимата от съделителите държавна такса е определена правилно от СРС.
Ето защо че решението следва да се остави в сила в частта, с която
съделителите са осъдени да заплатят разноски по сметка на съда.
Константна е съдебната практика по въпроса, че чл. 293а ГПК /отм./,
респ. чл. 355 от действащия се прилага само ако между страните няма спор по
способа на извършване на делбата. Ако има спор, отговорността за разноските
пред въззивната и касационната инстанция се разпределя на общо основание /
така определение № 4106/18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1805/2024 г., ВКС, 2 ГО/.
С оглед изхода на делото на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ на въззивника се
следват разноски за държавна такса в размер на 738,02 лева, от които всеки от
въззиваемите дължи половината. Последните нямат право на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20067867/18.11.2022 г., постановено по
гражданско дело № 6311/2004 г. на Софийски районен съд, 71 състав, В
ЦЯЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ ПО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА, С
КОЯТО е поставен в дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ на В. Н. В.
допуснатият до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 9,
находящ се на 4-и етаж в бл. *******в“, в гр. София, състоящ се от две стаи,
хол, кухня и други сервизни помещения, с обща площ от 101,87 кв.м, при
съседи: стълбище, Ц.К., Х.И., ул. „Шипченски проход“, двор, заедно със
зимнично помещение, при съседи: коридор, В.И К. Х., ул. „Шипченски
проход“, заедно с таванско помещение при съседи: коридор, Й.Б., двор,
стълбище, както и заедно с 2,62 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавна земя, при условието в шестмесечен срок от
влизане на решението в сила В. Н. В. да заплати на Г. Н. В. за уравнение на
дела му сумата 90279,17 лева, а на Д. П. П. - сумата 36111,67 лева, заедно със
законната лихва от датата на влизане в сила на решението до погасяване, и е
отхвърлена предявената от Д. П. П. претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ за
възлагане в дял на допуснатия до делба имот, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 288, ал. 1 ГПК
/отм./ следния недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се
на 4-и етаж в бл. *******в“, в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения, с обща площ от 101,87 кв.м, при съседи:
стълбище, Ц.К., Х.И., ул. „Шипченски проход“, двор, заедно със зимнично
помещение, при съседи: коридор, В.И К. Х., ул. „Шипченски проход“, заедно
с таванско помещение при съседи: коридор, Й.Б., двор, стълбище, както и
заедно с 2,62 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
4
държавна земя, КАТО ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПРОДАЖБАТА ЦЕНА СЕ
РАЗПРЕДЕЛИ МЕЖДУ Д. П. П., ЕГН **********, В. Н. В., ЕГН
********** и Г. Н. В., ЕГН **********, съобразно идеалните им части.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за възлагане на процесния имот по чл. 288, ал.
3 ГПК /отм/, предявени от Д. П. П., ЕГН ********** и В. Н. В., ЕГН
**********.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20067867/18.11.2022 г., постановено по
гражданско дело № 6311/2004 г. на Софийски районен съд, 71 състав, в
частта, с която съделителите са осъдени да заплатят разноски по сметка
ма СРС.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** да заплати на Д. П. П., ЕГН
********** на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 369,01 лева –
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. Н. В., ЕГН **********да заплати на Д. П. П., ЕГН
********** на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 369,01 лева –
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5