Р Е Ш Е Н И Е
30.07.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II
гр. отделение
Районен съд – Д. състав
03.07. 2019
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 192 2019
дело № по описа за г.
С.И.К.,
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр. Д., ул. "Солун" №2,
ет.3, кантора 18, е предявила срещу И.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна
квалификация чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на
ответника правото на собственост на ищцата върху ½ идеална част от УПИ
пл. № 67, за който е отреден парцел ІХ в кв.9 по регулационния план на с. Д.,
общ. Д., одобрен със заповед № 2415/02.06.1964 г. с урегулирана площ от 406
кв.м., при съседи: от една страна улица с осеви точки 28-43, УПИ пл. № 67, за
който е отреден парцел VI, собственост на наследниците на Борислав Борисов, УПИ
пл. № 66, за който е отреден парцел VII, собственост на Велин Георгиев и УПИ
пл. № 62, за който е отреден парцел III, собственост на Иво Михайлов, както и
на втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ 60 кв. м., и да бъде осъден
ответникът да предаде на ищцата владението върху описания имот.
Ищцата твърди, че на основание дарение, обективирано
в нотариален акт № 23, том VIII, дело № 2509 от 24.11.1997 г. на
нотариус Ася Радкова, е собственик на ½ идеална част от дворно място,
съставляващо УПИ пл. № 67, за който е отреден парцел ІХ в кв.9 по
регулационния план на с. Д., общ. Д., одобрен със заповед № 2415/02.06.1964 г.
с урегулирана площ от 406 кв.м., при съседи: от една страна улица с осеви точки
28-43, УПИ пл. № 67, за който е отреден парцел VI, собственост на наследниците
на Борислав Борисов, УПИ пл. № 66, за който е отреден парцел VII, собственост
на Велин Георгиев и УПИ пл. № 62, за който е отреден парцел III, собственост на
Иво Михайлов, както и на втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ 60 кв. м.
Впоследствие дарителят Иван Борисов /баща на
ищцата/ се снабдил с нотариален акт № 23, том III, рег.№ 4633, дело №
408/09.11.2005 г. на нотариус Сийка Милева за право на собственост върху целия
УПИ IX -67, кв.9 и построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда. Въз основа на този нотариален акт той сключил
договорна ипотека № 88, том I, рег. № 1692, дело №65/25.04.2013 г. на
нотариус Деница Гърнева.
С постановление за възлагане на недвижим имот по ИД
№ 86/2016 г. на съдебен изпълнител В.А.описаните УПИ
IX-67, кв.9 и построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда са възложени на ответника И.А..
С решение по гр.д. № 1300/2018 г. по описа на ДнРС е
отменен нотариален акт № 23, том III, рег. № 4633, дело № 408/09.11.2005 г. на нотариус
Сийка Милева до размера на ½ ид.ч. от недвижимия имот и целия втори
жилищен етаж. Решението е влязло в законна сила.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като
неоснователен. Ответникът твърди, че нотариалният акт за дарение, от който
черпи права ищцата, не е вписан преди вписването на постановлението за
възлагане на процесния имот – 13.11.2017 г., поради което му е
непротивопоставим. Посоченото решение по гр.д. № 1300/2018 г. по описа на ДнРС
няма сила на пресъдено нещо спрямо ответника. При условия на евентуалност е
направено възражение за право на задържане на основание чл.72, ал.3 ЗС.
Във връзка с направеното възражение за право на
задържане ищцата е изразила становище, че направените от ответника разноски са
луксозни и не подлежат на заплащане, като ищцата изрично се е противопоставила
на извършването им.
Привлеченото по реда на чл.219 ГПК трето лице – помагач на страната на ответника "***" АД е изразило становище за неоснователност на предявения иск с твърдения за
непротивопоставимост на решението по гр. д. № 1300/2018 г. по описа на ДнРС, за
симулативност на проведения по посоченото дело процес, за нищожност на договора
за дарение от 24.11.1997 година с дарител И.К.Б.и надарен С.И.К..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона
и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото
е прието за безспорно, че с постановление
от 23.06.2017 г. по изп. дело № 86/2016 г. на съдебен изпълнител В.А./влязло в
сила на 16.10.2017 г./ УПИ IX-67, кв.9 по регулационния план на с. Д., общ. Д.
и построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда са възложени на
ответника И.А., който понастоящем ги владее.
С
представения нотариален акт №
23, том VIII, дело № 2509 от 24.11.1997 г. на нотариус А. Радкова
/вписан в Службата по вписванията под № 1800/24.11.1997 г. – л.49/ на 24.11.1997
г. И.К.Б.е дарил на дъщеря си С.И.К. ½
идеална част от дворно място, съставляващо
парцел ІХ-67 в кв.9 по плана на с. Д., общ. Д., с площ от 440 кв.м., ведно с втория
жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда
/собствеността върху парцел ІХ-67 в кв.9 и двуетажната жилищна сграда са
придобити от И.К.Б.чрез дарение с нот. акт № 61, том
II, дело № 727 от 10.06.1977 г. – л.48/.
Видно от представения нотариален акт № 23, том III, рег.№ 4633, дело № 408/2005 г. на
нотариус С. Милева, впоследствие – на 09.11.2005 г., И.К.Б.е признат за
собственик на основание дарение и извършено строителство на УПИ IX-67, кв.9 и построената
в имота двуетажна масивна жилищна сграда.
С нотариален акт № 88, том I, рег.№ 1692, дело № 65/2013
г. на нотариус Д. Гърнева на 25.04.2013 г. И.К.Б.със съгласие на съпругата му
учредил договорна ипотека върху процесния имот в полза на "***" АД
като обезпечение на отпуснат кредит. При учредяването на ипотеката в
нотариалния акт е записано изявление на И.К.Б.– т.7, че процесният имот не е
предмет на съдебни спорове, не е извършвал обременителни или отчуждителни
сделки с имота и трети лица нямат противопоставими права върху имота.
Видно от представеното решение по гр.д. № 1300/2018
г. по описа на ДнРС, влязло в сила на 02.01.2019 г., производството е
образувано по предявен от С.И.К. срещу И.К.Б.иск
по чл.124, ал.1 ГПК. Предвид направеното признание на иска от ответника, съдът
е приел за установено по отношение на Иван Кирилов Борисов, че ищцата е
собственик на ½ ид. част от УПИ IX-67, кв.9 и на втория етаж от построената
в имота двуетажна масивна жилищна сграда; отменил е в съответствие с признатите
права и нотариален акт № 23, том III, рег.№ 4633, дело № 408/09.11.2005 г. на
нотариус Сийка Милева.
От показанията на
свидетеля Красимир Иванов се установява, че при придобиването от ответника
имотът бил занемарен, покривът бил изгнил, имало теч в гаража. При извършените
ремонтни дейности били сменени челните дъски, улуците, обшивката на стрехите,
подменени били около 40 % от циглите, били измазани комините; направена била
хидроизолация на покрива на гаража; имотът не бил ограден, поради което била
направена циментова ограда с височина 50 см с метални колове и мрежа; бил
направен цокъл от плочки на терасата, която се рушала.
Според свидетелите К.К.
и С.И.нова ограда била изградена само от едната страна на процесното дворно
място, а покривът бил в добро състояние, без течове, които да налагат ремонтни
дейности.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че извършените
строителни дейности са увеличили стойността на процесния имот с 4 700 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и уважаването му е обусловено от
доказването на три кумулативни предпоставки: правото на собственост на ищеца
върху претендираните идеални части от поземления имот и построената в него
сграда, владението от страна на ответника върху тях и липсата на правно
основание за осъществяването на това владение. Искът е допустим, като е
неоснователно направеното възражение от ответника и третото лице – помагач:
производството по гр. дело № 1959/17 г. по описа на ДнРС е приключило с
определение за прекратяване и спорът не е решен.
Не е спорно и се установява от доказателствата, че като собственик
на процесния имот на 24.11.1997 г. И.К.Б.е
дарил на С.И.К. ½
идеална част от него. Неоснователно е възражението за нищожност на тази сделка
като привидна, като приведените доводи /че приобретателката не е живяла в
имота, не е плащала данъци, не е обжалвала принудителните действия върху имота
и т.н./ нямат отношение към придобиването и изгубването на право на
собственост.
Съгласно чл.99 ЗС, правото на собственост се изгубва,
ако друг го придобие, като в чл.77 ЗС са
посочени способите за придобиване на право на собственост - чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. По делото не е
установено сключване на следваща описаното дарение сделка между И.К.Б.и С.И.К..
Безспорно
е, че на 09.11.2005 г. И.К.Б.се е
снабдил с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена
проверка, за целия процесен имот, т.е. и за дарената част. По този начин той
недвусмислено е показал, че отрича владението на другия съсобственик.
Снабдяването с констативен нотариален акт за целия имот представлява действие
по смисъла на разясненията в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012
г., ОСГК, изразяващо намерение за своене на имота, доведено до знанието на
съсобственика /предвид вписването на нотариалния акт/.
На
следващо място, снабдяването с
констативен нотариален акт за целия имот представлява позоваване на придобивна
давност като способ за придобиване на право
на собственост съгласно разясненията, дадени с ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК. Съгласно чл.115, б. „а” от ЗЗД, към който препраща
чл.84 ЗС, давност не тече между деца и
родители, докато последните упражняват родителски права. С.И.К. е навършила
пълнолетие през 1993 г., т.е. липсва пречка между нея и И.К.Б.да тече придобивна давност след 1993 г.
Друго
последвало действие на Иван Кирилов
Борисов, изразяващо явно и недвусмислено намерение за своене на имота,
представлява учредяването на договорна ипотека върху него на 25.04.2013 г., при сключването на която
той изрично е заявил, че трети лица нямат противопоставими права върху имота.
Предвид вписването на нотариалния акт, това действие също е доведено до
знанието на съсобственика - С.И.К..
Съгласно разясненията, дадени с ТР №4 от
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, при наличие на позоваване
на придобивна давност, правните последици - придобиване на вещното право - се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок. Най-късно на 09.11.2015 г. е изтекъл десетгодишният срок
по чл.79, ал.1 ЗС, въз основа на който И.К.Б.е станал собственик на частта от
процесния имот, притежавана от С.И.К.. Поради това при извършената до 16.10.2017 г. публична продан на имота
/представляваща деривативен способ за придобиване на вещни права/ купувачът - ответник
по настоящото производство, е придобил правата, притежавани от Иван Кирилов
Борисов, т.е. собствеността върху целия имот.
Едва през 2018 г. /след изтичането на придобивната
давност в полза на И.К.Б.и след осъществената публична продан на имота/ ищцата е предявила собственически иск срещу
Иван Кирилов Борисов, като изходът по образуваното гр.д. № 1300/2018 г. по описа
на ДнРС е ирелевантен за настоящия спор: към датата на образуване на делото
/през 2018 г./ И.К.Б.вече не е бил собственик на продадения на публична продан
имот, в какъвто смисъл е и направеното от него признание.
Следователно
по делото не е установена първата от кумулативно
изискуемите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск: правото на
собственост на ищцата върху процесния имот. Поради това искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски
по производството за адвокатско възнаграждение
/основателно е възражението за прекомерност, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото; поради това възнаграждението следва да бъде намалено
до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/ в размер на 511
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.К., ЕГН **********,
срещу И.Д.А., ЕГН **********,
за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост на
ищцата върху ½ идеална част от УПИ пл. № 67, за който е отреден парцел
ІХ в кв.9 по регулационния план на с. Д., общ. Д., одобрен със заповед №
2415/02.06.1964 г. с урегулирана площ от 406 кв.м., при съседи: от една страна
улица с осеви точки 28-43, УПИ пл. № 67, за който е отреден парцел VI,
собственост на наследниците на Борислав Борисов, УПИ пл. № 66, за който е
отреден парцел VII, собственост на Велин Георгиев и УПИ пл. № 62, за който е
отреден парцел III, собственост на Иво Михайлов, както и на втория жилищен етаж
от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60
кв. м., и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху
описания имот.
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН **********,
да заплати на И.Д.А., ЕГН **********, деловодни
разноски в размер на 511 лв.
Решението е постановено при участието на привлеченото трето лице – помагач на страната на ответника "***" АД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2
-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: