О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1711
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета
година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1440
по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Община Несебър, против Решение №36/30.01.20г.,
постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№531/2019г., с което е признато за
установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Несебър, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, ул. „Еделвайс” № 10, че Българската Държава, чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройството – гр. София, ул. „Кирил и Методий”
№ 17-19, представлявана от областния управител на област Бургас, гр. Бургас,
ул. „Цар Петър” № 1, Е СОБСТВЕНИК по силата на чл. 6 от Закона за собственост
(обн. ДВ бр. 92/1951г.) на поземлен имот с идентификатор № 51500.507.26 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, к. к. „Слънчев
бряг – запад”, с площ от 872 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за
курортно-рекреационен обект, номер по предходен план: 333, квартал 4001, парцел
XIV, при съседи имоти с
идентификатори: 51500.507.27, 51500.507.24 и 51500.507.595, както и в частта,
относно разноските.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение в обжалваната част и претендира отмяната
му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. При
анализ на събраните писмени доказателства и съдебно – техническа експертиза, излага
подробни съображения, обосновавайки тезата си, че процесният имот е попадал в
плана на емигрантските земи, раздадени на бежанците в гр. Месемврия,
предоставен е на трето лице и не са налице условията на чл.6 ЗС за
придобиването му от Държавата.
Представя писмено
доказателство – план на емигрантските земи от 1931г.
При проверката, извършена на
осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен
на въззивната страна на 03.02.20г. Въззивната жалба е подадена на 17.02.20г. -
в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът, предявен срещу него е уважен.
Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба на ответника
е връчен на ищеца Българската държава, чрез Областен управител на област с
административен център гр.Бургас, на 26.05.20г. В срока по чл.263 ГПК е подаден
писмен отговор. В него се излагат подробни съображения за потвърждаване на
решението. Обосновава се тезата, че независимо от записването на трето лице
като оземлено с имота, не са представени доказателства то да е придобило
собствеността.
Заявява се настъпила преклузия
досежено представянето на доказателства.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговор намира, че делото
следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателственото искане на
въззивника следва да бъде оставено без уважение. Не се сочат основания по
чл.266 ГПК, преодоляващи настъпилата процесуална преклузия за представянето му.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1440/20г. по
описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено
с Разпореждане от 22.06.20г. - на 27.07.2020г. от 14.40 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на
посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по
телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили
телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивнната страна за приемане като доказателство на план на емигрантските
земи от 1931г.
УКАЗВА на процесуалните
представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7
от Закон за адвокатурата.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, ведно с призовката за съдебното
заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.