Решение по дело №2823/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2614
Дата: 30 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20241100502823
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2614
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100502823 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Л. И. Й. и Е. К. Й. срещу решение №
2027/05.02.2024 г. по гр.д. № 11060/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Е. К. Й. дължи в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 736,57 лв., представляваща
главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. № *******, ведно
със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г., и Л. И. Й. сумите, както
следва: 2946,29 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 31 лв., представляваща главница за услугата
1
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 783,90 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.
Жалбоподателите - Л. И. Й. и Е. К. Й., твърдят, че решението е неправилно.
Поддържат, че не са потребители на топлинни услуги в процесния имот, поради което
не дължат заплащането на цената им. В тази връзка излагат, че няма данни да са
приели наследството на К.Г.Й., който е бил собственик на имота, а освен това
потребител се явява само Н. Й., която е поискала откриването на партида на нейно име.
Ето защо, молят решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претензира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Бруната“ ООД, не подава
отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу Л. И. Й. и Е. К. Й., за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва: Е. К. Й. – 1116,49
лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. №
*******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; 1,68 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г.; Л. И.
Й. - 4465,94 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 31 лв., представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 783,90 лв.,
2
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; 6,70 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за
установено, че Е. К. Й. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: 736,57 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; и Л. И. Й.
дълги сумите, както следва: 2946,29 лв., представляваща главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за
периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 31 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; 783,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.
Решението е обжалвано само от ответниците в частта, с която исковете са
уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО в
обжалваната част.
Спорен по делото и пред въззивната инстанция е въпросът, дали ответниците се
явяват потребители на топлинни услуги в процесния период в имота, предмет на
делото.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Не се спори по делото, че имотът е бил в собственост на К.Г.Й., който е
наследодател на ответниците. Видно от удостоверение за наследници на К.Г.Й.,
3
същият е починал на 17.12.2006 г. и е наследен от Л. И. Й. – съпруга, Е. К. Й. –
дъщеря, Н. К. Й. – дъщеря. Следователно и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН
всеки от наследниците на К.Г.Й. е придобил по 1/3 част от имота след неговата смърт в
резултат на наследствено правоприемство, доколкото по делото не се установява някой
от наследниците на К.Г.Й. да се е отказал от наследството му по предвидения затова
начин.
Въззивниците твърдят, че потребител на топлинна енергия се явява само другият
съсобственик на имота – Н. К. Й..
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Видно от
представената към исковата заявление-декларация, подадена от Н. К. Й., същата е
изразила желание да бъде открита партида за предоставяне на топлинна услуга от
страна на „Топлофикация София” ЕАД за процесния имот, намиращ се в гр. София, ул.
„*******, ап. 4, като е декларирала, че само тя и семейството ще ползват имота,
съответно ще заплаща пълния размер на цената за предоставената услуга. В резултат
на посоченото, „Топлофикация София” ЕАД е открило партида за ползваната топлинна
услуга в имота от страна на Н. К. Й., като последната е посочена като клиент за
процесния абонатен номер в общите фактури, изготвени от ответника във връзка със
заплащането на потребеното количество топлинна услуга в имота.
Следователно, установява се по делото, че потребител на топлинна услуга в
имота се явява само лицето Н. К. Й., доколкото последната се явява ползвател на целия
имот, поискала е откриването на партида на нейно име за отчитане и заплащане на
ползваната услуга, в резултат на което „Топлофикация София” ЕАД е открило такава.
По делото не се установява, че между ищеца и ответниците са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, от което
следва, че ответниците нямат задължение да заплащат цената на доставената топлинна
енергия в процесния имот, въпреки че същите се явяват собственици на имота.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а
решението на Софийски районен съд – неправилно в обжалваната част, поради което
следва да бъде отменено в частта, с която исковете са уважени, както и в частта, с
която са присъдени разноски в полза на ищеца за първоинстанционното производство.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Л. И. Й. следва да се присъди сумата в
размер на 775,23 лв. – разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от
жалбата.
4
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Е. К. Й. следва да се присъди сумата в
размер на 25 лв. - разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от
жалбата.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Р. Б. Н. следва да се присъдят
сумите, както следва: 400 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство
за процесуално представителство на Е. К. Й.; 333,60 лв. – допълнително адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство за процесуално
представителство на Е. К. Й.; 593,88 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство за процесуално представителство на Л. И. Й..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2027/05.02.2024 г. по гр.д. № 11060/2023 г. по описа на
СРС, 34 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Е. К. Й.
дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 736,57 лв.,
представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. №
*******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; и Л. И. Й.
дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2946,29 лв.,
представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ап. 4, аб. №
*******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; 31 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 783,90 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; в частта,
с която Е. К. Й. е осъдена да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в
размер на 34,33 лв. – разноски за заповедното производство, 31,71 лв. – разноски за
исковото производство, както и в частта, с която Л. И. Й. е осъдена да заплати в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 137,32 лв. – разноски за
заповедното производство, 126,81 лв. – разноски за исковото производство, и вместо
5
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Л. И. Й., ЕГН ********** и Е. К. Й., ЕГН *******
за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва: Е.
К. Й. – 736,57 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 7,75 лв., представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 195,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.; Л. И. Й. -
2946,29 лв., представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*******, ап. 4, аб. № *******, ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 31 лв., представляваща главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 783,90 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Л. И. Й.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 775,23 лв. –
разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Е. К. Й.,
ЕГН *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 25 лв. - разноски за
въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адв. Р. Б.
Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумите, както следва: 400 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство за процесуално представителство на Е. К.
Й.; 333,60 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство за процесуално представителство на Е. К. Й.; 593,88 лв. – допълнително
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за процесуално
представителство на Л. И. Й..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Бруната“
ООД, на страната на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7