№ 495
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от № 265198/03.08.2021г., постановено по гр.д. № 10351/2020г. по описа на
СГС, ГО, 26 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.52 ЗЗД,
като ЗД “БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати в полза на Л. Е. Г. сумата от 6500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ПТП на 29.09.2019г. неимуществени вреди -
болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 7.11.2019г. до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
6500 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 30 000 лв., като неоснователен
в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД “БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати адв.К. М. Д.,
САК на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 655лв., а в
полза на СГС сумата от 401 лева държавна такса и разноски за експертизи, на осн.чл.78 ал.6
ГПК.
По компенсация Л. Е. Г. е осъден да заплати на ЗД “БУЛ ИНС” АД, разноски по
делото в размер на 1 574.43лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
1
Жалбоподателят-ищец Л. Е. Г. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 6500 лв. до 30 000 лв. и моли съда да увеличи размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Посочва, че в случая, съгласно Епикриза № 900 към
ИЗ № 22128/2019 г., издадена от Клиника по неврохиругия при УМБАЛ „Света Анна -
София“ АД, представляваща приет по делото като доказателство официален
удостоверителен документ, увредата се изразява в средно тежка черепно - мозъчна травма;
Мозъчна контузия; Контузия на главата париетално. Макар вещото лице д-р М. в о.с.з. от
01.06.2021 г. формално и необосновано да оспорил наличието на контузия на мозъка на
ищеца, но не и наличието на черепно- мозтьчна травма, а в о.с.з. от 16.02.2021 г. да е
оспорил наличието на черепно-мозъчна травма, но не и наличието на мозъчна контузия,
същият заявява, че е напълно възможно в здравословното състояние на пациент с черепно-
мозъчна травма да има усложнение. Вещото лице не отрича наличието на черепно-мозъчна
травма в процесния случай. Посочва, че приложената Епикриза е официален свидетелстващ
документ, който материализира изявление на длъжностно лице в това му качество, в случая
лекуващите ищеца лекари и се ползва с материално доказателствена сила по смисъла на
чл.179 ГПК. Вещото лице по приетата СМЕ поставя изцяло нова диагноза на пострадалия,
която не фигурира никъде из представената медицинска документация, а именно Мозъчно
сътресение и то както самото вещо лице признава, без да е извършвал личен преглед на
ищеца.
На второ място твърди, че останали събрани по делото доказателства, които се
цитират в мотивите на решението, съгласно същото съставляват обяснения, дадени от
ищеца пред дежурни полицаи от „Пътна полиция“. Счита, че същите не следва да се
възприемат като годен доказателствен материал, тъй като са недопустими, съгласно
принципа за непосредственост на гражданския процес. Видно от свидетелските показания,
дадени от В. Г. - приятел на ищеца в о.с.з. от 16.02.2021 г., по време на възстановителния си
период в болницата Л.Г. не е могъл да става от леглото, могъл е да стои само седнал, имал е
болки по тялото и врата. След изписването му от болницата ищецът продължил
възстановяването си в домашни условия, като е приемал обезболяващо. Съгласно
свидетелските показания, пострадалият се е престрашил да излезе от дома си за кратко чак
на втората седмица след изписването си от болницата. Вследствие инцидента и получените
увреждания Л.Г. се е променил, като същият е станал затворен и ленив. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че обезщетението не следва да
бъде увеличавано по размер. Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
2
Ищецът Л. Е. Г. твърди, че на 29.09.2019г. е претърпял ПТП, в резултат на което е
получил телесни увреждания - средно тежка ЧМТ, мозъчна контузия, контузия на главата
париетално, които са му причинили болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът
на л.а.Мазда 3", В. Р. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи,
че в резултат на ПТП е претърпял неимуществени вреди. Предявил е претенция пред
ответника извънсъдебно, но последният в законоустановения 3-месечен срок не се е
произнесъл по претенцията. Претендира сумата от 30 000 лв. обезщетение за търпени
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на завеждане на претенцията
пред ответника 07.11.2019г. и разноските по делото.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по отношение л.а.„Мазда 3“ с per. № ********, управляван от В. Р. Г.. Оспорва
твърдения механизъм на ПТП, вината на водача на МПС л.а. ,.Мазда 3“. В условие на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, като твърди, че последният, в нарушение разпоредбата на чл.137а,
ал.1 ЗДвП, не е бил с правилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл
значително за настъпване на вредите. Оспорва и обема на твърдените неимуществени
вреди, техния интензитет и периода, през който се твърди, да са търпени. Оспорва да е
налице причинно-следствена връзка между всички твърдени увреждания и процесното
събитие, тъй като счита, че те се дължат на предходни заболявания на ищеца. Оспорва
продължителността на оздравителния процес и счита, че ако се установи по-голяма
продължителност, то тя се дължи на поведението на ищеца и неспазване на лекарските
предписания. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 29.09.2019г. след 22.30 часа в
гр.София, по ул.“Филип Аврамов" е настъпило ПТП с участници: МПС Ауди А8 рег.№
********, управлявано от С. К. Ш. и л.а. марка Мазда 3 с рег.№ ********, управлявано от В.
Р. Г., в който л.а. пострадалият ищец Л.Г. е бил пътник на задна дясна седалка.
От заключението на депозираната на л.86 от делото авто-техническа кспертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че ПТП е настъпило на 29.09.2019 г. около 22,30ч. в гр.София в тъмната част на
денонощието при условие на изкуствено улично осветление и суха пътна настилка. По
ул.,.Филип Аврамов“ са се движили един срещу друг два л.а. като л.а. „Мазда 3“ с per. №
********, управляван от В. Р. Г. се е движил в посока от Околовръстен път към бул.
„Александър Малинов“. Доближавайки кръстовището с ул.„Акад. Румен Цанев“ л.а. Мазда
3 се е движел по лявата за него лента, предназначена за движещите се наляво или направо
след кръстовището. Достигайки началото на кръстовището св.Г. е спрял автомобила си на
стоп-линията, за да изчака зелен сигнал на действащата светофарна уредба, след което е
предприел навлизане в кръстовището, извършвайки маневра „завой наляво“. В този
момент в кръстовището е навлязъл движещият се направо към Околовръстен път л. а. „Ауди
А8“ с per. № ********, управляван от С. К. Ш.. Автомобилът е бил разположен в лявата за
него лента. При така създалата се ситуация е последвал удар между превозните средства,
който за л. а. „Ауди А8“ е бил челен - прав, а за л. а. „Мазда 3" страничен - кос.
Според вещото лице непосредствената причина за настъпване на процесното
произшествие е поведението на водача на л. а. „Мазда 3“, който при навлизане в
кръстовището е предприел извършване на маневра „завой наляво", без да пропусне
движещият се направо в насрещна лява пътна лента л. а. „Ауди А8“.
Виновният водач Г. изрично уточнява, че на 29.09.2019г., около 22,30ч. се е движел
със собствения си л.а.Мазда 3 по ул.“Филип Аврамов“ в посока бул.“Ал.Малинов“. Пътници
в автомобила били приятелите му Л. и Д.. Л. седял на задната седалка, зад шофьора, като
всички били с поставени предпазни колани. Свидетелят не изчакал идващия срещу него
автомобил, завил надясно на негов зелен светофар. Спомня си, че след удара излязъл от
3
автомобила и извадил пътниците отзад, вкл. и ищеца. Той бил в безсъзнание, около 15-20
минути, преди да дойде Бърза помощ. Същата вечер го посетил в болницата. Той не можел
да става от леглото, седял в него, имал болки по тялото и врата. Бил с поставен катетър.
Твърди, че Л. се престрашил да излезе на улицата едва на втората седмица, станал затворен,
ленив. Според свидетеля ищецът не се е възстановил напълно, не бил много адекватен,
мисълта му не протичала по същия начин, както преди. Преди бил по-шеговит, сега станал
по-затворен. Оплаквал се, че рамото продължава да го боли.
От заключението на депозираната на л.70 основна и на л.116 допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил
следните наранявания- средно тежка черепно-мозъчна травма. Мозъчна контузия.
Контузия на главата теменно. След инцидента ищецът е транспортиран и настанен за
лечение в УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по неврохирургия. Във връзка с
издадената от болничното заведение епикриза по ИЗ № 22128 за периода 30.09. - 04.10.2019
г., отразяваща състоянието на пострадалия, извършените изследвания и проведеното
лечение в съответното болнично заведение, вещото лице посочва, че същата съдържа
значителни непълноти и необоснованост при поставянето на окончателната диагноза -
Средно тежка черепно-мозъчна травма. Мозъчна контузия. Контузия на главата теменно.
Поставената оценка по Глазгоу кома скала /ГКС/ -11 точки според вещото лице не
кореспондира с другите посочени данни за състоянието на ищеца. Счита, че в резултат на
ПТП ищецът Л.Г. е получил единствено контузия на главата и мозъчно сътресение,
протекло без пълна загуба на съзнание (травматична кома). Съобщените от пострадалият
болки в гърба и кръста, вещото лице приема за достоверни. На ищеца е проведено 3-дневно
комплексно медикаментозно и инфузионно болнично лечение при постелен режим и
активно наблюдение в УМБАЛ "Света Анна’" - София, Клиника по неврохирургия за
периода 30.09. - 04.10.2019г. По време на болничния престой постепенно оплакванията са
отзвучали, като няма данни за неврологичен дефицит. Ищецът е изписан след тридневен
болничен престой в ясно съзнание, оценка по ГКС - 15 точки (норма), без възбудна или
отпадна неврологична симптоматика.
Ето защо първа инстанция е приела за недоказано пълно и главно наличието на
средно тежка черепно-мозъчна травма, претърпяна от ищеца, още повече последният
не се е явил за личен преглед при вещото лице. САС споделя извода на първа
инстанция, доколкото лечебният и възстановителен период при мозъчно сътресение е
продължил около 20 до 30 дни при липса на усложнения. Ищецът не е представил данни за
наличие на такива. В резултат на получените травматични увреждания е претърпял
значителни болки и страдания за срок до 10 дни и умерени до 20-30 дни. Вещото лице
посочва, че по делото не са представени медицински документи, указващи за трайни
последици за здравословното състояние на пострадалия, получени вследствие на процесните
увреждания.
Във връзка с установяване дали ищецът е пътувал с поставен предпазен колан
вещото лице посочва, че е оглед получените травми и механизма на ПТП няма
категорични медицински данни ищецът Л.Г. да е бил с предпазен колан по време на
инцидента, въпреки показанията на деликвента Г. - приятел на ищеца. В тази им
част показанията не следва да се кредитират, доколкото не кореспондират със
заключението на вещото лице.
Първа инстанция е приела за недоказано пълно и главно възражението за
съпричиняване, тъй като не е доказано, че получените от ищеца телесни увреди не биха се
получили, ако той е бил с поставен предпазен колан. От друга страна се касае за страничен
удар за л.а. Мазда 3, /който е предприел маневра завой наляво/, поради което ударът е
именно на мястото, на което се е намирал пострадалият т.е. поставеният предпазен колан не
би бил ефективно предпазно действие.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за правилен
4
извода, че е недоказано пълно и главно направеното възражение за съпричиняване,
изразяващо в непоставяне на предпазен колан, още повече застрахователят не е
депозирал жалба т.е. съпричиняването не е предмет на въззивно обжалване.
Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със задължителна
застраховка Гражданска отговорност при ЗК „БУЛ ИНС" АД, както и че след настъпването на ПТП
ищецът е сезирал ответното дружество с искане за изплащане на обезщетение - връчена покана на
07.11.2019г., като процесуална предпоставка по допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за
наличието на която съдът е длъжен да следи служебно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване
на произшествието е поведението на водачът Г., който при навлизане в кръстовището е
предприел извършване на маневра „завой наляво", без да пропусне движещият се
направо в насрещна лява пътна лента л. а. „Ауди А8“.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, обусловили временно
влошаване на здравето, съпътствано с незначителни болки и страдания, главно от
емоционален и битов характер в резултат на преживения психически стрес от създалата се
ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Пострадалият е заемал
задна дясна седалка. При страничен кос удар предпазният колан е по-малко ефективен и не може да
предпази горната част на тялото от движение в странично направление, като главата и шията са свободни от
него. Най вероятно травматичните увреждания за ищеца са настъпили при контакт на главата с дясна
задна врата, където именно е настъпил удара.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно Д.ие от страна на причинителя на вредата, причинна
връзка между това Д.ие и част от причинените вреди. При това положение ищецът има
5
правото да получи обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът Л.Г. на 18г. претендира претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на
полученото при процесното произшествие увреждане - Мозъчна контузия. Контузия на
главата теменно, сътресение без загуба на съзнание.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в млада
възраст /на 18 години/ към датата на ПТП през 2019г., че с поред приетото по делото заключение на
назначената СМЕ са причинени само леки телесни повреди, че не е проведено оперативно, а само
консервативно лечение, че ищецът е търпял болки и страдания за период от 20 до 30 дни, че не са налице
трайни последици за здравословното състояние на ищеца, а към момента здравето му е напълно
възстановено и усложнения не се очакват.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
6500 лв. до 12 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва,
в случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изискванията
пострадалият е предявил претенцияте си за заплащане още на 07.11.2019г., следователно и
предвид отказа на застрахователя, последният е изпаднал в забава, считано от този момент.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 23 500 лв., като жалбата на ищеца е частично
основателна до 5500 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя-
ищец направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се присъдят.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗА вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1
за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. К. М. Д. сумата от 580 лева - адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от жалбата, /5500 лв./
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация се дължат разноски в полза на
въззиваемата страна. Съгласно списъка по чл.80 ГПК те възлизат общо на 1800 лв.
платен адв.хонорар. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно
предвид обжалваемия интерес - 30 000 лв. при което хонорарът като минимум възлиза
на 1716 лв. с ДДС. От тях дължими с оглед отхвърлената част от жалбата /20 000 лв./
са само 1200 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както следва:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска /12 000 лв./, което възлиза на сумата от 890 лв. без ДДС.
6
Ответникът също има право на репариране на сторените от него в процеса разноски
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК съобразно с отхвърлената част от иска. Ответникът
претендира разноски по списък в общ размер на 2010лв., от които 1800лв. адвокатско
възнаграждение, 200лв. депозит за експертизи и 10лв. депозит за свидетел. Възражението на
ищеца за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно.
Минималният размер адвокатско възнаграждение за предявения материален интерес от 30
000лв. е 1430лв. съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. Претендираните 1800лв. не
надхвърлят три пъти минималния размер. Съобразно отхвърлената част от иска /18 000 лв./,
на ответника се следват разноски в размер на 1206 лв. вместо 1574 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да внесе по сметка на съда д.т., от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
С оглед променения резултат, дължимата д.т. възлиза на 480 лв. и 395 лв. разноски,
платени от бюджета пред първа инстанция или общо сумата от 875 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от № 265198/03.08.2021г., постановено по гр.д. № 10351/2020г.
по описа на СГС, ГО, 26 състав, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 6500 лв.
до 12 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Л. Е. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Адриана Будевска'' № 17, чрез Адв. К. М. Д., разликата над 6500 лв. /шест
хиляди и петстотин лева/ до 12 000 лв., /дванадесет хиляди лева/ или допълнително сумата
от 5500 лв./пет хиляди и петстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.09.2019г. - болки и
страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Адв. К. М. Д. гр. София, ул. „Адриана
Будевска'' № 17, сумата от 890 лв./осемстотин и деветдесет лева/ без ДДС, дължимо адв.възнаграждение за
явяване пред първа инстанция, както и сумата от 580 лв./петстотин и осемдесет лева /, без
ДДС, дължимо адвокатско възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от общо 875 лв./осемстотин седемдесет и
пет лева/ дължима д.т. и разноски, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Е. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Адриана
7
Будевска'' № 17, чрез Адв. К. М. Д., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, сумата от общо 1206
лв./хиляда двеста и шест лева/, направени разноски пред първа инстанция, с оглед отхвърлената
част от иска, както и сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/ направени разноски пред въззивна
инстанция с оглед отхвърлената част от жалбата.
В необжалваната осъдителна част до 6500 лв. решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8