РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Смолян, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440100623 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „***“ ЕООД е предявил срещу С. Т. М. от гр. С. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване дължимостта на
вземанията по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 457/2020 г. на СмРС, съответно
за главница в размер на 2 658,99 лв.; 1 333,39 лв. договорно възнаграждение за периода
05.04.2018 – 28.08.2019 г. и 366,56 лв. лихви за забава за периода 06.10.2017 – 06.10.2017 г.,
дължими по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.
Претендира за деловодните разноски по заповедното и за настоящото производство.
С допълнителна молба в изпълнение на дадените от съда указания във връзка с
определение № 1210/28.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2624/2021 г. на ПОС ищецът с молба вх. №
7397/22.12.2021 г. е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 061,36 лв., представляваща възнаграждение за пакет допълнителни
услуги, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното плащане на
сумата.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
На 21.06.2017 г. между „***“ ЕООД като Заемодател и С. Т. М. като Заемател е
сключен договор за паричен заем с № ***. Съгласно сключения договор за паричен заем,
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя заем в размер на 3 000 лв. за срок от
36 месеца, с месечна вноска 146,39 лв.; дата на погасяване 5-то число на месеца; ГПК 49,90
%; ГЛП 41,17 лв. или общо дължима сума 5 270,04 лв.. Закупила и пакет за допълнителни
услуги срещу възнаграждение 3 801,96 лв. или по 105,61 лв. месечно. Така общото
задължение е с размер 9 072 лв. с месечна погасителна вноска 252 лв..
Ответницата е извършила плащания в общ размер 1 829,20 лв., с които са погасени
1
341,01 лв. главница; 683,72 лв. договорно възнаграждение и 740,60 лв. възнаграждение по
пакета допълнителни услуги. Поради изпадането й в забава поради неплащане на една
месечна вноска повече от 30 дни кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 28.08.2019 г..
Крайният срок на договора е изтекъл на 05.07.2020 г.. Останали са непогасени посочените
суми за главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба като неоснователна. Признава факта, че между нея и ищеца е
сключен договор за заем за сумата от 3 000 лв.. Твърди, че договорът е недействителен на
осн. чл. 22, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, чл. 19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
поради което дължи връщане само на чистата стойност по кредита. Прави възражение за
прихващане на неоснователно платените без правно основание суми по недействителните
клаузи с дължимата главница и признава, че дължи главница в размер на 1 171,80 лв., като
до пълния размер счита иска за неоснователен и подлежащ на отхвърляне, а исковете за
договорна и лихва за забава за изцяло неоснователни. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. О. по реда на чл. 28, ал. 2
ЗАдв. Счита за недействителна поради противоречие със закона и добрите нрави
договорената клауза за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги, тъй
като счита, че с нея въвеждат допълнителни разходи по кредита, в резултат на което ГПР
достига размер от 200 % и е по-голям от законово допустимия петкратен размер на
законната лихва. Формулираните в споразумението не са такива с характер на допълнителни
услуги. Счита договорът за изцяло недействителен, поради което и счита, че дължи само
чистата сума на предоставения кредит.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, в писмена молба поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответницата не се явява, за нея адв. О. поддържа отговора и моли исковете да бъдат
отхвърлени по съображенията, изложени в писмено становище.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Между „***“ ЕООД и С. Т. М. на 22.06.2017 г. е сключен Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** с пакет от допълнителни услуги Бонус,
по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3
000 лева за срок от 36 месеца, с падеж всяко 5-то число на месеца, като първата
месечна вноска е с падеж 05.08.2017 г., а последната е с падеж 05.07.2020 г..
Договорени са размер на месечната вноска 146,39 лв.; фиксиран лихвен процент на ден
0,11 %, годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,90 % и общо дължима сума по
кредита 5 270,04 лв.. Размерът на възнаграждението за допълнителния пакет услуги
Бонус е 3 801,96 лв., размерът на вноската за този пакет е 105,61 лв. Общото
задължение е определено на 9 072 лв., а общият размер на вноската на 252 лв.
Кредитополучателят е усвоил предоставените от финансовата институция парични
2
средства чрез превода на сумата от 1 000 лв. за рефинансиране на друг кредит към
друга финансова институция, а останалите 2 000 лв. са преведени по сметка на
ответницата.
Договорен е допълнителен пакет услуги за приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
На 05.01.2018 г. ответницата е подала заявление за промяна на погасителния
план по договора, като е поискала отлагане на 1 вноска. В тази връзка е подписан анекс
№ 1 към договора от 09.01.2018 г., с който е приет нов погасителен план, като страните
са се съгласили вноска № 6 да бъде отложена и да бъде платена в края на погасителния
план. Запазен е ГПЛ в размер на 41,17 %, а ГПР е намален на 46,93 %.
Според представеното извлечение по сметката по договора, ответницата е
платила вноските 1-5; 7-8, всяка в размер на 105,61 лв. и 1,33 лв. от вноска 9 лв.
Последното плащане е извършено на 30.05.2018 г., след което плащанията са
преустановени. Общо платената сума по договора е 1 829,20 лв., а остатъчното
задължение е 7 420,30 лв.
Поради липса на плащания остатъкът по кредита в размер от 7 920,30 лв., от
която 7 053,74 лв. непогасено задължение, лихва за забава 366,56 лв. и 500 лв. такса по
тарифа е обявен за предсрочно изискуем, считано от 28.08.2019 г.. Уведомителното
писмо не е връчено, тъй като видно от разписката на л. 33 е върнато като непотърсено.
От страна на ищеца не се представя доказателство за връчването на уведомителното
писмо на ответника. Същото се счита за връчено с връчването на исковата молба.
Поради липсата на последвало плащане ищецът е подал на 10.06.2020 г.
заявление по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Смолян. По образуваното ч.гр.д. №
457/2020 г. на РС Смолян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 147/12.06.2020 г., с която е разпоредено длъжникът С.М. да заплати на
кредитора „***“ ЕООД сумите: 2 658,99 лева - главница, 972,93 лева - договорно
възнаграждение за периода 05.04.2018 – 28.08.2019 г.; 366,56 лв. – лихва за забава за периода
06.10.2017 – 28.08.2019 г.; законна лихва върху главницата, считано от 28.08.2019 г. до
окончателното плащане; 79,96 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Постановено е разпореждане № 1649/12.06.2020 г., с което е отхвърлено заявлението
в частта за претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер
на 3 061,36 лв. Разпореждането е потвърдено с определение № 260312/19.10.2020 г. по
в.ч.гр.д. № 1825/2020 г. на ОС – Пловдив.
Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК и в тази връзка е издадено разпореждане на заявителя да предяви установителен иск за
3
съществуване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. Разпореждането е
връчено на заявителя на 15.07.2020 г., а исковата молба е депозирана на 27.07.2020 г..
От заключението по назначената СИЕ се установява, че кредитът не е обслужван
редовно. Дължимите вноски са плащани със забава. Отпуснатият кредит е усвоен на
22.06.2017 г., както следва: 1 000.00 лева - преведени на „***“ ЕАД, уговорено в т. V от
Договора по желание на СТ. Т. М. и 2 000.00 лева - преведени по банкова сметка на
ответницата в *** А. С. Т. М. е извършила погасителни вноски в общ размер 1 829.20 лева,
подробно посочени по дата и размер в приложената към настоящата експертиза таблица1,
к.1 и к.19. С направените от С. Т. М. погасителни вноски в общ размер 1 829.20 лева, е
направено погасяване на задълженията, както следва: 341.01 лева - главница /Таблица 1,
к.9/; 683.72 лева - договорна лихва /Таблица 1, к.6/; 740.60 лева - възнаграждение по пакет
допълнителни услуги /Таблица 1, к.16/; 23.87 лева - лихва за забава /Таблица 1, к. 14/; 40.00
лева - такси по тарифа. При направените изчисления относно разпределението на
погасителните вноски в общ размер 1 890.20 лева, съгласно приложения по Договора
погасителен план, вещото лице е установило, че дължимите суми по кредита, по начина, по
който са договорени и съобразно претенциите на ищеца към 28.08.2019 г. /датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита/ в общ размер 7 380.41 лева, както следва:
2 658.99 лева - за главница /Таблица 1, к.10/; 1 333.39 лева - за договорна лихва за периода
05.04.2018 г. до 28.08.2019 г. /Таблица 1, к.7/; 326.67 лева - лихва за забава /Таблица 1, к. 15/
и 3 061.36 лева - възнаграждение по пакет допълнителни услуги /Таблица 1, к.18/.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че дължимата наказателна лихва за
забава по т. 3 е изчислена само върху просрочената главница.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, същото не е оспорено от страните.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Няма спор между страните за съществувалото облигационно отношение между тях,
възникнало със сключения между тях договор за потребителски кредит. Няма спор също, че
ищецът е изправна страна по договора и е превел отпуснатия кредит в размер на 3 000 лв. по
сметки на ответницата. Така за ответницата е възникнало задължението да върне
предоставения му кредит, ведно с договорената възнаградителна лихва.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това обстоятелство, не доказа да е
уведомил ответницата по надлежния ред за настъпването на предсрочната изискуемост на
остатъка по кредита, тъй като не представя доказателство за връчването на уведомлението за
това. Съдът не споделя доводите на ищеца, че това изискване не важи за него, тъй като не е
банкова институция. Настоящият състав на съда счита, че е недопустимо небанкови
финансови институции да бъдат поставяни в по-благоприятни условия от банковите при
обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. Напротив, изискването за уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочно изискуемост преди подаване на заявлението за
4
образуване на заповедно производство, въведено с т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е валидно и за ищеца.
Съдът, обаче отчита по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК настъпването в хода на процеса на
крайния падеж по договора за кредит, а именно на 05.08.2020 г., съгласно погасителния план
по анекса към договора, с което е настъпила изискуемостта на целия остатък по кредита.
Спорът се свежда до действителността на клаузите и размера на дължимите вноски
за главница, договорна възнаградителна лихва и цена на допълнителния пакет услуги.
Както се посочи по-горе, размерът на месечните погасителни вноски е формиран от
главница, договорна лихва и цена на допълнителния пакет.
От ответника не се твърди и не се установява да е извършвал други плащания по
договора за кредит, освен установените с експертизата. В тежест на ищеца е да докаже, че
ответницата дължи да заплати пълния размер на главницата, договорната лихва и
възнаграждението за допълнителен пакет услуги и то по действителни клаузи.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая от страна на ответника са направени именно такива възражения за
неравноправни клаузи и за нищожност на клаузи от договора за кредит.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това договорът за потребителски кредит представлява
потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата са спазени.
Съгласно чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и следва да съдържа подробна информация, вкл. за лихвения процент по кредита,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, условия за издължаване и др.. Задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
5
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК е предвидено, че в договора следва да се съдържат
подробни данни за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти, както и методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а.
По процесния договор ГПР е определен към момента на сключването на договора в
размер на 49,90 %, а с анекса е намален на 46,93 %, ГЛП в размер на 41,17 %, а лихвения
процент на ден в размер на 0,11 %.
В случая договорният годишен лихвен процент е посочен като число, без да се
съдържат подробни данни за начина на формирането му. Съдът счита, че така договореният
лихвен процент от 41,17 % противоречи на добрите нрави, с оглед прекомерно високият му
размер, надхвърлящ четири пъти размерът на законната лихва, определен от МС. С него се
цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без да е налице
еквивалентност на престациите. Рискът, който носи кредиторът е професионален и същият е
преценен при направеното проучване на платежоспособността на длъжника преди
отпускането на кредита. Не са налице основания, които да завишават разходите или риска
на заемодателя за срока на договора, които да оправдават договорянето на такъв висок
лихвен процент. Обстоятелството, че ищецът е отпуснал на ответницата необезпечен
кредит, не му дава основание да определя лихвен процент на възнаградителната лихва в
размер, който да налага връщане на почти два пъти по-голяма сума от отпуснатия кредит, а
именно при отпуснат заем от 3 000 лв., е договорено в края на срока на договора ищецът да
върне сумата от 5 270,04 лв., без допълнителния пакет услуги. Налице е нееквивалентност
на насрещните престации, която води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника.
Следва да се има предвид последователната практика на съдилищата, че
максималният размер на договорната лихва – възнаградителна или за забава е ограничен от
чл. 9 ЗЗД и следва да бъде съобразен с добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са
сделките, с които неравноправно се третират икономически слаби участници, като се
използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстването на друг.
В съдебната практика е прието, че всяка уговорка за лихва за забава, надхвърляща
трикратния размер на законната лихва, а възнаградителна лихва по обезпечен заем
надвишаваща двукратния размер на законната лихва, противоречат на добрите нрави. Така
уговорената в процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,17 % надвишава
трикратния размер на законната лихва с повече от 10 %, поради което е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
6
Нещо повече, клаузата за договорната лихва противоречи и на ЗЗП, тъй като представлява
уговорка във вреда на заемателя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и тези на
потребителя, по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Това е така, тъй като отпуснатият кредит в размер
на 3 000 лв., а същевременно потребителят е натоварен с огромна лихва в размер на
2 270,04.
В частта на клаузите относно годишния лихвен процент договорът е нищожен като
противоречащ на морала.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК са определени компонентите на ГПР - разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал.
2 изрично е разписано, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
В настоящия случай липсва яснота как е формиран процентът на ГПР. Такава яснота
липсва и в общите условия по кредита, поради което договорът в тази му част също е
нищожен поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В случая споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
22.06.2017 г., подписано едновременно със сключването на договора за кредит и
представлява част от договора за кредит, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя.
Видно от споразумението и от договора за кредит, срещу заплащане на сумата от
3 801,96 лева, сума която надхвърля размера на отпуснатия кредит от 3 000 лв.,
кредитополучателят може да се ползва от различни привилегии – приоритетно разглеждане
на искането, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Неравноправният характер на посочената клауза произтича от липсата на
еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и
поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените по –
горе възможности не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а
зависи единствено от волята на кредитора. Цитираната клауза не е индивидуално уговорена,
тъй като сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни слуги е
включено предварително в типовото искане за отпускане на потребителски кредит. А освен
това кредитът се отпуска от централата в София и договорът с включените в него клаузи
само се изпраща за подпис на кредитополучателя, без последният да е имал възможност да
7
договаря отделните клаузи индивидуално с оглед собствените му възможности и желания.
Освен това предвидените „услуги“ по допълнителния пакет са договорени изначално, без да
е била налице сигурност, че ще бъдат използвани по време на действие на договора.
Договорено е предварително заплащане за възможност, която изцяло зависи от волята на
кредитора. Освен това цената за тези услуги е дължима независимо, че такива могат да не
бъдат предоставени от кредитора и без да е предвидена възможност за отпадане или
намаляването на цената в случай, че такива услуги не са били предоставени. По този начин
потребителят е поставен в по-неблагоприятна позиция на по-слабата страна в
правоотношението, което води до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните. Без значение е обстоятелството, че ответницата е поискал на два пъти отлагане
на вноски по кредита, с което кредиторът се е съгласил.
Именно защото клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са
неравноправни и обективно няма доказателства по делото да са уговорени индивидуално, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, са нищожни.
Те са нищожни и защото предвиждат заплащане на възнаграждение в размер по-
голям от размера на отпуснатия кредит, но за дейности свързани с усвояването,
управлението и обслужването на кредита, което е забранено от разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. Предвидените „услуги“ по допълнителния пакет не представляват допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Ето защо тези клаузи
са нищожни още и поради противоречието им със законовата разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Отделно от това споразумението за допълнителния пакет и клаузите в договора,
свързани с него са нищожни и поради заобикалянето на закона, а именно на забраната на чл.
19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. С тях се въвеждат
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита. В случая ГПР по процесния договор към
момента на сключване на договора е определен на 49,90 %, а в последствие с дават анекса е
променен съответно на 46,93 %. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е определен максимален размер на ГПР -
петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, който
максимален размер се равнява на 50 %. Присъединяването на разходите по допълнителното
споразумение към разходите по кредита, включени в ГПР, формират 92,85 % ГПР,
изчислено с помощта на интернет модула кредитен калкулатор – ГПР на calculator.bg.
Предвид изложеното клаузата в договора и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги са недействителни на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД –
поради заобикаляне на закона, поради което размерът на дължимите вземания по договора
за кредит следва да се определи въз основа на предоставената в заем сума по сключения
договор за кредит, но без поетото задължение за заплащане на допълнителния пакет услуги.
8
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да бъде сключена и без недействителните части
или когато те могат да бъдат заместени по право от повелителните правила на закона.
Нищожността на клаузите за договорения ГЛП и за ГПР, както и споразумението и клаузите
от договора за допълнителния пакет услуги, не могат да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона, нито пък договорът може да бъде сключен и без тях, поради
което съдът счита целия договор за недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Безспорно се установи от заключението по назначената СИЕ, че ответницата е
извършила плащания в общ размер на 1 829,20 лв., с които са погасени 341,01 лв. главница;
683,72 лв. договорна лихва; 740,60 лв. възнаграждение по пакет допълнителни услуги; 23,87
лв. лихва за забава и 40 лв. такси по тарифа.
Както се посочи по-горе ответницата е извършила плащане по неравноправните и
нищожни клаузи, поради което следва с цялата платена сума да бъде погасена главницата до
размер от 1 829,20 лв.. При това положение искът е основателен само в частта за разликата
между пълния размер на кредита от 3 000 лв. и платената част в размер на 1 829,20 лв. или
искът за главницата е основателен за размера от 1 170,80 лв., а за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 2 658,99 лв. следва да бъде отхвърлен.
Искът за договорна лихва следва да бъде отхвърлен в пълния предявен размер от
1 333,39 лв. поради нищожност на договора в тази част, както и искът за лихви за забава в
размер на 366,56 лв.
Осъдителният иск за възнаграждение за пакет допълнителни услуги също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен в пълен размер от 3 061,36 лв. поради нищожност на
договора в тази му част и на споразумението за него.
Относно разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на деловодните разноски. С оглед изхода от
спора на ищеца се дължат разноски пропорционално на уважената част от исковете както в
настоящото, така и в заповедното производство. Тъй като ищецът е представляван от
юрисконсулт, му се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8, вр.
ал. 1 ГПК както в заповедното, така и в исковото производство.
Ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца заплатената държавна
такса в размер на 23,42 лв. в настоящото и в размер на 23,42 лв. в заповедното
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в
размер на 100 лв. и в заповедното в размер на 50 лв., както и 31,56 лв. за възнаграждение на
вещо лице в исковото производство.
Процесуалният представител на ответницата - адвокат О. претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за упражнената безплатна защита на
ответницата като материално затруднено лице /договора на л. 64/. Ще следва да бъде осъден
ответникът да заплати на адв. О. адвокатско възнаграждение в размер на 344,03 лв.,
9
пропорционално на отхвърлените искове.
Мотивиран от изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по
отношение на С. Т. М., ЕГН **********, от гр. ***** че съществува вземането на „***”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ****, представлявано от С. Н. Н., Я. Я.
Ч., Ц. Г.С. и Я. К. Ч. по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 147/12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 457/2020 г. по описа на
на РС – Смолян за сумата от 1 170,80 лв., представляваща дължима главница по Договор
за потребителски кредит**** Стандарт № ********** от 22.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.06.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за главницата В ЧАСТТА за разликата
над уважената част от 1 170,80 лв. до пълния предявен размер от 2 658,99 лв., както и В
ЧАСТТА на исковете по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за договорно възнаграждение в
размер на 1 333,39 лв. за периода 05.04.2018 – 28.08.2019 г. и 366,56 лв. лихви за забава за
периода 06.10.2017 – 28.08.2019 г..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан осъдителния иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
г**** представлявано от СС. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г.С. и Я. К. Ч. срещу С. Т. М., ЕГН
**********, от гр. Смолян,**** за сумата от 3 061,36 лв., представляваща възнаграждение за
пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит ***** Стандарт №
********** от 22.06.2017 г. и споразумение за представяне на пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 ГПК СТ. Т. М., ЕГН **********, от гр.
Смолян, *** да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
г***** представлявано от С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г.С. и Я. К. Ч. сумата от 151,32 лв. за
деловодните разноски в исковото производство, пропорционално на уважената част от
исковете, а за заповедното производство по ч.гр.д. № 457/2020 г. по описа на СмРС сумата
от 31,56 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „***”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление г*****, представлявано от С. Н. Н., Я.
Я. Ч., Ц. Г.С. и Я. К. Ч. да заплати на адв. М.М. О., ЕГН **********, г**** адвокатско
възнаграждение в размер на 344,03 лв., пропорционално на отхвърлените искове.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ответницата чрез адв. О..
10
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11