РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. М., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. П.
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260341/12.07.2021година постановено по гр.д.
№1369/2019година по описа на Районен съд гр.М. е признато ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. Ц. от гр.М., че Г. К. АП. от с.К.,
община Б. е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван
недвижим имот с идентификатор № *, находящ се в землището на град М.,
местността ,,П.”, с площ за целия имот от 6 094 кв.м., на претендираната част
от 923,70 кв.м., при съседи за целия имот: *, *, * и е осъден М. В. Ц. да
отстъпи собствеността и предаде на Г. А. владението на 923,70 кв.м. от
описания по-горе недвижим имот, която част се намира в южната част от
имота и е с граници: път и недвижими имоти с идентификатори № * * и
съответства на парцел № * от старата кадастрална карта на поземлените
имоти от вилна зона „П.”, одобрена със заповед № 911/18.05.1992 година.Със
същото решение е оставено без уважение искането на ответника за
заплащане на 30000 лева – извършени подобрения и искането за признаване
право на задържане върху процесния имот от страна на М.Ц. и са присъдени
направените по делото съдебни разноски.
1
Така постановеното решение е обжалвано от М. В. Ц. от гр.М.
представляван от адв.Красимир Б. с изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност, постановено при груби нарушения на материалния и
процесуалния закон.Жалбата е изключително подробно мотивирана.В същата
са изложени доводи свързани с оспорване правото на собственост на ищеца,
админстративната процедура по която е възстановено на праводателя на
ищеца и придобиване собствеността върху процесната част от имота по
силата на давностно владение от страна на жалбоподателя.Моли съда да
отмени атакуваното първоинстанционно решение изцяло и да отхвърли
исковата претенция като неоснователна, като се присъдят направените
разноски по водене на делото.
В съдебно заседание жалбата се подържа от процесуалния
представител адв.К. Б., който отново моли съда да уважи изцяло жалбата и
да отмени атакуваното решение, като исковата претенция бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалбата
от Г. К. АП. чрез адв.Е.П. с изложени доводи за нейната неоснователност
.Моли съда да потвърди решението като като правилно и законосъобразно и
се присъдят направени деловодни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.П.
моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по
подробно изложени доводи в писмения отговор.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбите
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна
в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по
същество е основателна.Съображенията на МОС за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по
чл.108 от ЗС по отношение на заградената и ползвана от жалбоподателя част
от имота на ищеца, представляващ новообразуван недвижим имот с
идентификатор № *, находящ се в землището на град М., местността ,,П.”,
2
която част се намира в южната част на имота, граничеща с път и недвижим
имот с идентификатори №№ * и съответства на парцел № * от старата
кадастрална карта на поземлените имоти от вилна зона „П.“, одобрена със
заповед № 911/18.05.1992г., с площ от 923.7 кв.м.
За да постанови атакуваното решение и признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесната част от
земеделските земи и да го осъди да предаде владението върху тях , Районен
съд М. е приел, че са налице и трите кумулативно дадени предпоставки на чл.
108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск- имота е собственост на ищеца,
същия се държи от ответника и това държане е без правно основание и е
присъдил направените в процеса съдебни разноски.Отхвърлено е искането на
ответника за присъждане на обезщетение за направените подобрения касаещи
изграждането на постройка в имота, тъй като същата е назаконно построена.
Така изложените изводи на първоинстанционния съд са неправилни
и незаконосъобразни и не коренспондират със събраните по делото
доказателства.Доводите на МОС за това са следните:
Действително ищецът се легитимира като собственик на
новообразуван имот № 200.301, находящ се в землището на град М., местност
„П.” с нотариален акт за покупко – продажба № 73, том Х, рег.№ *, дело №
1215/2008 година, който имот е закупил от своята майка – П.И..
От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед №
3040/11.11.2008 година на Кмета на Община М. е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. И. К. върху описаните в заповедта имоти.
Установена е идентичността на имота по Заповедта на кмета на община М. с
този по одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри, както и
идентичността на имота на ищеца с плана за новообразувани имоти.
Реституцията е приключила с решение на Районен съд – Монтана от
04.11.1997 година на МРС, постановено по гр.д.№ 1447/1996 година по иск с
правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, с което е признато за установено, че
за наследниците на А. К. е възникнало право на възстановяване на
собственост върху притежаваните към момента на образуването на ТКЗС
земеделски земи. С решение от 25.01.1999 година по гр.д.№ 620/1998 година е
отменен отказа на ОПК Монтана от 08.05.1998 година да признае правото на
собственост на наследниците на Александър Кожухаров и е прието за
3
установено правото им на възстановяване на собствеността.
Съгласно константата съдебна практика /решение № 288/18.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2058/2013 г., I г. о., ГК/ възстановяването на правата на
собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ настъпва след
изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му
административна процедура. Тя приключва с постановяване на решение на
общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по
чл. 27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на
собствеността е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в
нови граници с план за земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по
§ 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху
земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението
на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/99 г. Тези административни актове
имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са
издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване
на реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти
не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението,
упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти.
В резултат на сключен между наследниците на А.К. договор за
доброволна делба процесният имот е станал изключителна собственост на
майката на ищеца – П.И., която му го продава на 12.12.2008 година заедно с
други имоти, като сделката е материализирана в нотариален акт за покупко –
продажба на поземлени недвижими имоти № 73, том Х, рег.№ *, дело № 1215
от 2008 година
От заключението на вещото лице П.Н. по изпълнена съдебно-техническа
експертиза се установява, че имота по Заповедта на кмета на община М. е
идентичен с този по одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри,
както и че е включен в Плана за новообразувани имоти на зона „П.”
землището на град М..
Установено е също така, че в спорната част от имота има построена от
жалбоподателя монолитна сграда, 8 реда с лози, 2 броя кайсии, череша, синя
слива, ябълка и круша и същия упражнява фактическа власт върху него.
Едно от основните възражения на ответника в отговора на исковата
молба, а така също и в жалбата е свързано с твърдението му за нищожност на
4
Заповед № 3040/11.11.2008 г. на кмета на община М. поради това, че в нея е
вписан имот, който е бил застроен и поради това, че не е подлежал на
реституция.
Настоящата инстанция намира тези доводи за неоснователни. ОСЗ гр.М.
е издала Решение 26РГ/15.03.2004година, с което възстановява правото на
собственост върху посочените имоти и тъй като те попадат в територии по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ е посочила, че имотните им граници ще се определят въз
основа на влязъл в сила план за новообразувманите имоти по чл.28,ал.9 от
ППЗСПЗЗ.Процедурата е приключила с влизане в сила на Заповед №3040 от
11.11.2008година на 27.11.2008година.Тази заповед е издадена в установена
от закона форма, при спазване административно-правните правила в
съответствие с материалния закон и е породила своето действие.
За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се
установи, че ищецът е собственик, че имота се владее от ответника и това
владение е без правно основание.
От авализа на събраните по делото доказателства, МОС намира за
безспорно установено, че в резултат на извършена реституция и договор за
покупко-продажба на земеделски земя ищецът е станала собственик на
претендирания имот считано от 12.12.2008година , когато е изповядана
сделката .
В чл.99 от ЗС е предвидено, че правото на собственост се изгубва, ако
друг го придобие или ако собственикът се откаже.В настоящия случай едно
от възраженията на жалбоподатателя, че ищецът не е собственик е свързано
именно с възражението му, че той е придобил правото на собственост върху
процесния имот по силата на давностно владение.
Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Както се посочи и по-горе, жалбоподателят оспорва правото на
собственост на ищеца върху процесния имот с твърдението, че го е придобил
по силата на давностно владение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи,
действително, че от 1980година жалбоподателят е упражнявал фактическа
власт върху спорната част от имота, за която твърди, че му е продаден от
действащото към този момент АПК и е изградил постройка.Тази „продажба“ с
5
фактура на недвижим имот не е могла да произведе своето действия с оглед
изискванията за сделкати с недвижими имоти да се осъществяват в
нотариална форма.Това владение върху имота обаче продължава и към
настоящия момент, което е дало основание на ищеца да предяви иска с правно
основание чл.108 от ЗС
Началният момент, от който може да тече придобивна давност в случая
е окончателното възстановяването и реституиране на собствеността върху
имота, което е станало на 27.11.2008 година - датата, на която е влязла в сила
заповед № 3040/11.11.2008 година на кмета на община М.. До приключване
на реституционното производство по ЗСПЗЗ, давност не е текла.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П.Ц. и А.Ц.
включително и св.Р.Р. се установява, че от 1980година жалбоподателят М.Ц.
владее имота предмет на спора, като е изградил в него триетажна
постройка и е засадил насаждения.Дори към настоящия момент в имота се
отглеждат кошери, както заявява св.Р..
Действително установено е от материалите по делото, че след влизане
в сила на посочената по-горе заповед, ищецът е извършил редица действия,
удостоверяващи неговите усилия да влезе във владение на имота сс.Същия е
поискал съдействие от община М., на което е получил отговор, че общината
не разполага с регистър на неправоимащите ползватели и поради това не
може да изпълни процедурата, която той е инициирал.
Освен това е изпратил на 05.06.2018година нотариална покана до
жалбоподателя, с която му е дал едномесечен срок от получаването й да
освободи имота в противен случай ще инициира наказателно производство за
самоуправни действия.
За да се установи дали исковата претенция е основателна следва да се
обсъди дали възражението на жалбоподателя за придобиване имота по
давност е основателно или не.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
6
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл.79, ал.2 ЗС.
Придобивната давност е сложен юридически факт, който обхваща
като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания.
Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа
власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Именно , за да
се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт
чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно
право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. При наличие на
позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат
от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите
на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по
чл.79, ал.2 ЗС. 3.
Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на
правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС.
Позоваването обаче не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок.В тази насока е и Тълкувателно решение
№4/2012година по т.д.№4 на ОСГК на ВКС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
че срокът от който може да тече придобна давноста е влизането в сила на
Заповед№3040/11.11.2008година и това е 27.11.2008година на Кмета на
Община М..
От 27.11.2008година до 23.05.2019година когато е предявен иск
пред Районен съд М. са изминали повече от 10 години-период от време, който
е напълно достатъчен жалбоподателят да придобие по давност процесния
7
имот.
МОС намира, описаните от ищеца действия, с които е търсил правата
си не са прекъснали започналата да тече в полза на М.Ц. придобивна давност
по следните съображения:
В задължителната практика на ВКС е прието, че прекъсването на
придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на
иск за собственост в различните му форми,както и на ония искове,например
исковете за делба,с които страната се домогва да установи наличието на
самата съсобственост между определени лица,както това става с решението за
допускане на делбата.Съгласно член 84 ЗС във връзка с чл.116
ЗЗД,давностният срок на владение се прекъсва само с оперделени,изрично
посочени действия.Едно от тях е предявяването на установитилен или
осъдителен иск за собственост за спорния имот,предявен от собственика
срещу владелеца на имота,тъй като последиците на погасителната давност са
свързани с бездействието на носителя на правото,като ако искът не бъде
уважен давността не се смята прекъсната,ако се уважи,след влизане в сила
започва да тече нова давност,а изтеклата губи своето значение.Освен това,
давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило
такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява занапред
установената от него фактическа власт върху имота,като тези действия следва
да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца-в
този смисъл разпоредбата на член 81 ЗС.Отправянето на нотариална покана
от лице,което заявява със същата собственически права върху имота до
владелеца на този имот,няма за последица прекъсване на течението на
придобивната давност в полза на последния,защото е извън кръга на
действията,визирани в горепосочените хипотези,
Ето защо по разбиране на МОС жалбоподателят е упражнявал
фактическа власт върху имота предмет на спора като свой в продължение на
повече от 10 години и е придобил правото на собственост върху него по
силата на това давностоно владение.
От гореизложеното е видно, че не са налице предпоставките за
уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС, а именно имота да се
владе от ответника без правно основание, поради което исковата претенция е
изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.Като е постановил съдебно
8
решение в обратния смисъл, първоинстанционния съд се е произнесъл с едно
неправилно и незаконосъобразно решение, което по реда на въззивния
контрол следва да бъде отменено изцяло, включително и по искането за
присъждане на жалбоподателя подобренията в имота.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя му се следват разноски за
двете инстанции в размер на 5755.40лева по приложен списък за разноски.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение №260341/12.07.2021година
постановено по гр.д.№1369/2019година по описа на Районен съд гр.М., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. АП. от с.К., община Б. иск с
правно основание чл.108 от ЗС крещу М. В. Ц. от гр.М. за признаване за
установено по отношение на М. В. Ц. от гр.М., че Г. К. АП. от с.К., община Б.
е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим
имот с идентификатор № *, находящ се в землището на град М., местността
,,П.”, с площ за целия имот от 6 094 кв.м., на претендираната част от 923,70
кв.м., при съседи за целия имот: *, *, * и М. В. Ц. да бъде осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението на 923,70 кв.м. от описания по-горе
недвижим имот, която част се намира в южната част от имота и е с граници:
път и недвижими имоти с идентификатори № * * и съответства на парцел № *
от старата кадастрална карта на поземлените имоти от вилна зона „П.”,
одобрена със заповед № 911/18.05.1992 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. К. АП. от с.К., община Б. ДА ЗАПЛАТИ на М. В.
Ц. от гр.М. сумата от 5755.40лева разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, че е изготвено.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10