Решение по дело №2745/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260113
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 3 март 2021 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20205530102745
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         05.02.2021г.                                     Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 25.01.2021г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2745 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, чрез юрисконсулт К.А. срещу Я.М.Т. ***. С исковата молба се твърди, че ищецът предоставя на клиентите си електрическа енергия при публично известни общи условия. На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 2050176, находящ се в ……... За ответника бил открит клиентски номер **********. За периода от 09.09.2019г. до 08.12.2019г. на ответника е предоставена електрическа енергия на обща стойност 238,86лв., които той не заплатил. Поради тази причина ответникът дължал и лихва за забава в общ размер на 6,60лв.

За така дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №981/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, не е имал сключен трудов договор, залепено му е уведомление на основание чл.47 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 238,86лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 09.09.2019г. до 08.12.2019г., 6,60лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 29.10.2019г. до 27.02.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по заповедното производство, както и направените по настоящото дело разноски.   

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника не е подал писмен отговор, не е изразил становище по предявените искове. В съдебно заседание особеният представител на ответника заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че ответникът не ползва имота, за който се претендира заплащане на електроенергия. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№981/2020г. по описа на РС-Стара Загора, ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 238,86лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 09.09.2019г. до 08.12.2019г., 6,60лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 29.10.2019г. до 27.02.2020г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство. Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е предявило срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

От публикуваните във вестник „Дневник“ от 27.05.2008г. Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, се установява, че ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ответника.

Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е краен снабдител за територия, в чийто обхват попада процесният имот, за който се претендира заплащането на стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги.

Видно от приетото като писмено доказателство копие на Препис-извлечение от сметка, процесните суми са начислявани за обект на потребление с ИТН 2050176 с адрес: ……... От направената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата става ясно, че същата има регистриран постоянен и настоящ адрес – този, на който е доставяна електрическа енергия - гр.Стара Загора, ул.“Радецки“ №30, ап.18. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД /одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице /какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответницата, че имотът не е бил ползван и ел.енергията не е била потребена. Ищецът няма задължение да установява кой реално ползва имотите, които са електроснабдени. Ищецът начислява потребената електроенергия на титуляра на партидата, който в случая е ответницата. При положение, че ответницата не ползва имота, а същият се ползва от друго лице, задължение на ответницата е да уведоми ищеца и да впише като титуляр на партидата ползвателя на имота. Предвид изложеното съдът намира, че ответницата е задължена да заплаща доставената до имота и потребена електрическа енергия.

 Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 2050176 с адрес: …….. с абонат ответника. Ответникът имал задължението да заплаща изразходваната електроенергия. За всяко отчетено количество изразходвана електроенергия ищецът издавал фактура. Видно от копия на Препис-извлечение от сметка, Фактура №**********/16.10.2019г., Фактура №**********/16.11.2019г., Фактура №**********/16.11.2019г., ответникът е изразходвал електроенергия, както следва: за период от 09.09.2019г. до 08.10.2019г. на стойност 106,92лв. с падеж 28.10.2019г.; за период от 09.10.2019г. до 08.11.2019г. на стойност 116,80лв. с падеж 27.11.2019г.; за период от 09.11.2019г. до 08.12.2019г. на стойност 15,14лв. с падеж 31.12.2019г.

Дължимите суми по фактурите не били заплатени, заради което ищецът начислил и лихва за забава за задължението по фактурите за периода от 29.10.2019г. до 27.02.2020г. в размер на 6,60лв.

Ответникът не е направил никакви възражения относно размера на така начислените суми за главница и лихва, както и за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 25,00лв. за платена държавна такса, 300,00лв. за възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №435/05.03.2020г.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.М.Т. с адрес: ***, ЕГН ********** дължи на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет П. Стойчева, сумата от 238,86лв. (двеста тридесет и осем лева и 86 стотинки) – главница за доставена електрическа енергия за периода от 09.09.2019г. до 08.12.2019г., 6,60лв. (шест лева и 60 стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 29.10.2019г. до 27.02.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №435/05.03.2020г. по ч.гр.д.981/2020г. по описа на РС гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА Я.М.Т. с адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет П. Стойчева направените разноски по делото в размер на 425,00лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ за платена държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Я.М.Т. с адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет П. Стойчева, направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №435/05.03.2020г. по ч.гр.д.981/2020г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: