РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Пловдив, 21.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет
и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Б. М.,
като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно
- наказателно дело № 114 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ОД на МВР Сектор „Пътна
полиция“ гр. Пловдив, обжалва чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.,
Решение № 1837 от 29.10.2021 г., постановено по АНД № 3934/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 23 наказателен състав. С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № 21-1030-004199 от 13.05.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР Пловдив, с което на М.Ц.Р. с ЕГН **********
от гр. Пловдив е било наложено административно наказание глоба от 100 лева на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Със същото решение ОД на МВР Пловдив е била
осъдена да заплати на Р. сумата от 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
С жалбата се прави
искане за отмяна на решението на РС Пловдив като неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Изложени са подробни съображения с молба
съдът да се произнесе по същество и потвърди наказателното постановление, или
алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба М.Р. е депозирала отговор чрез
пълномощника си адв.Я., като по подробно изложени в него доводи, моли за
потвърждаване решението на РС Пловдив и присъждане на направените по делото
разноски.
Прокурорът от ОП
– Пловдив М. изразява становище за основателност на касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Районен съд - Пловдив,
след като е провел разследване по делото е приел за установено, че не е
доказано осъществяването на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП от страна на
ответника Р., като в тази насока е стъпил върху показанията на разпитания
непосредствено свидетел Т.и е намерил за установено, че жалбоподателят Р. е
навлязла в кръстовище при зелен сигнал на светофара, но е напуснала същото на
забранителен сигнал на светофарната уредба, като е посочил, че изискването на
ЗДвП е водачите да не навлизат в кръстовище при забранителен сигнал на
светофарната уредба. Същевременно съдът, постановил обжалваното решение, е
посочил и че макар и показанията на актосъставителя, разпитан като свидетел по
делото, да се възприемат като обективни от съда, то те не спомагат да се приеме
доказаност на нарушението, което е вменено на Р., защото не били подкрепени от
други доказателства.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че така направеният анализ на доказателствата от
страна на въззивния съд не държи сметка за законовата презумпция по чл.189,
ал.2 от ЗДвП относно доказателствената сила на редовно съставените актове за
установяване на административно нарушение и поради това се явява неправилен и
довел до необосновани изводи. Следва да се има предвид, че в конкретния случай
не се установяват нарушения при съставянето на АУАН, като в тази насока
възраженията на нарушителя, изложени още в жалбата пред районния съд, относно
начина, по който е описано и квалифицирано
поведението му, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни. Впрочем и
районният съд не отчел да е налице съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на акта, сочени от водача. Налице е в тази връзка пълно
съответствие между текстовото описание на действията на водача Р., съставляващо
несъобразяване със светлинните сигнали, изразило се в преминаване на червен
сигнал на светофара и цифровата квалификация на нарушението, която дава
възможност на лицето, на което е издаден актът, да разбере кое именно негово
поведение бива определено като нарушение и въз основа на кой закон. В тази
връзка обвързването на правната норма на чл.6 от ЗДвП с тази на чл.12 от ЗДвП,
или с разпоредби от подзаконови нормативни актове, отнасящи се до регулирането
на движението със светлинни сигнали е ненужно, доколкото правилото за
поведение, което не е било спазено от страна на водача, се съдържа в
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и е налице и изрично описание, както в АУАН,
така и в наказателното постановление, с какво именно поведение същото е било
нарушено. Налице е надлежно описание на време, място и конкретни действия, с
които е осъществен съставът на конкретно посочено нарушение. В тази връзка и по
никакъв начин не е било засегнато правото на защита на санкционираното лице,
което, видно и от съдържанието на описаните от него по АУАН възражения, е било
наясно за какво се ангажира административнонаказателната му отговорност. Ето
защо и в случая АУАН, като редовно издаден, се ползва с доказателствена сила
касателно посочените в него установявания до доказване на противното, което е
изрично предвидено в ЗДвП. Доказателствената стойност на редовно съставения
АУАН, в случая според настоящата съдебна инстанция, не е разколебана от
събраните по делото доказателства, а напротив, установяванията по него са
изцяло потвърдени от приетите и от районния съд за обективни показания на
съставителя на акта. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, в тази
връзка необосновано е игнорирал изцяло тези показания, като такива, които
подкрепят фактическите установявания по акта. Според настоящия съдебен състав не
е дадена коректна оценка и на показанията на другия свидетел Тугова, която,
видно от данните за самоличността ѝ, е сестра на водача Р., в която
връзка и би следвало да се вземе предвид известната ѝ заинтересованост от
изхода на делото, като много близка родственица на санкционираното лице и
поради това и показанията ѝ да се разгледат критично. В показанията на свидетеля
Яковски, от друга страна, се съдържа достатъчно ясна информация относно
поведението на водача на автомобила в конкретно описаната от него ситуация, а
именно при завой надясно на кръстовището, образувано между двете улици, описани
в акта и наказателното постановление. Следва да се има предвид, че свидетелят
сочи категорично извършване на десен завой при работеща червена секция на
светофар, който, както става ясно от показанията на същия свидетел, е дублиран,
като е поставен както непосредствено преди кръстовището, така и след него. В
тази насока следва да се съобрази, че в АУАН и наказателното постановление е
изрично отразено именно преминаване
при червен сигнал на светофара, а съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДП червена светлина означава „Преминаването
е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“
или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. В конкретния случай, доколкото
се касае до осъществен завой надясно при червена светлина на светофара, след
който автомобилът е бил спрян вече при движението му по улицата, по която
фактически е завил и което обстоятелство не се оспорва от водача, очевидно е,
че водачът е преминал стоп - линията, респективно линията на поставяне на
светофара, като предвид факта, че съгласно чл.31, ал.6 от ППЗДвП
последователността на подаване на светлинните сигнали
от един светофар е следната: червена светлина - едновременно светещи червена и
жълта светлина - зелена светлина - жълта светлина, а преминаването през
кръстовището е установено да е било на червена светлина, то не може да се счете
за установено твърдението на водача, записано и в АУАН, че непосредствено преди
навлизане в кръстовището е светел зелен сигнал, позволяващ навлизане и вече при
навлизането е светнал червен сигнал на светофара, като се има предвид, че
автомобилът не е и продължавал направо, а е установена посоката на движение на
автомобила и осъществената маневра завой надясно, като в тази връзка и не се
установява причина, която да е наложила продължаване движението на автомобила за
завиването му надясно, вместо спирането му при установена от водача смяна
сигналите на светофарната уредба. От показанията на свидетеля Яковски не се
установява изобщо обстоятелството автомобилът продължително време да е изчаквал
в зоната на кръстовището. Напротив, същият е категоричен, че автомобилът
директно е завил на червен сигнал на светофара. Нещо повече, в показанията на
свидетеля Яковски е посочено, че дори първоначално при спирането на водача Р.
същата е заявила, че е извършила нарушението, понеже е разсеяла вниманието си и
не е видяла забранителния сигнал на светофара. При това положение и направените изводи на съда, постановил обжалваното решение, относно това, че
не е доказано осъществяването на вмененото на Р. нарушение, не се възприемат от
настоящия съд като обосновани. Напротив, настоящата съдебна инстанция намира,
че събраният доказателствен материал по делото пред районния съд е бил основание
за възприемане на обратния извод, а именно, че е налице установен като извършен
от ответника по касация състав на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както същото
е било правилно квалифицирано в наказателното постановление. Съответно правилно
е била посочена и санкционната норма на чл.183, ал.1, т.5 от ЗДвП, която
предвижда твърд размер на глобата от 100 лева при преминаване при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването, каквото е било установено в случая. Поради това и
наказателното постановление се явява законосъобразно издадено, а като е
достигнал до противния извод, районният съд е постановил незаконосъобразен акт.
Ето защо и същият ще следва да се отмени изцяло, включително и в частта относно
присъдените разноски, каквито не се следват на водача и да се потвърди
наказателното постановление.
При основателност на касационната жалба ще следва да се присъдят
разноски за жалбоподателя само за настоящата съдебна инстанция, предвид
направеното искане за това и липсата на такова, предявено пред първоинстанционния
съд. Затова и съобразно с чл.63д, ал.5,
вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПрПом и чл.37е от Наредбата за заплащането
на правната помощ ще следва в полза на ОД на МВР да се присъди размер на
юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.
Поради изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63в от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1837 от 29.10.2021 г., постановено по АНД № 3934/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
21-1030-004199 от 13.05.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при
ОД МВР Пловдив, с което на М.Ц.Р. с ЕГН ********** от гр. Пловдив е наложено
административно наказание глоба от 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М.Ц.Р. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОД
на МВР Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, съставляваща размер на възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.