Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

гр. Перник, 17.02.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател Милена Даскалова

        Членове: Кристиан Петров

                    Роман Николов

 

при участието на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Даскалова въз. гр. дело N 807 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 1239/30.07.2019г., постановено по гр.д. № 1775/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е осъдено “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, гр.Перник да заплати на Л.И.Г. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване “***”, установено с Експертно решение на ТЕЛК №*** препотвърдено с Експертно решение №*** от *** на МЗ-НЕЛК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

В установения от закона срок решението е обжалвано от “Стомана индъстри“ АД, гр. Перник, което моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Поддържа се, че експертното решение не е влязло в сила както и че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа на справедливостта.

Л.И.Г. моли решението да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд, като преценява направените оплаквания в жалбата, с оглед доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ.

По изложени в исковата молба съображения ищцата, Л.И.Г., моли да бъде осъдено “Стомана индъстри “АД гр. Перник да й заплати 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на професионално заболяване.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания за ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства относно вида и степента на увреждането е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

По делото е представена трудова книжка, от която се установява, че ищцата е започнала работа на *** по трудово правоотношение със СМК „Ленин”, гр.Перник на длъжност “***”. От *** е заемала същата длъжност в „Стомана“ АД. От *** на основание чл.123 КТ е преминала на работа в „Еврометал“ ЕООД, а от *** на основание чл.123 КТ е продължила да работи при ответника по иска, като през цялото време е заемала длъжността „***”. Трудовото правоотношение е прекратено на ***. Видно от направеното отбелязване в трудовата книжка, трудовият стаж при ответника е 18 години и 1 месец. Впоследствие е работила на други места, като през периода ******* отново е заемал длъжност „***" в ответното дружество.

Видно от Експертно решение №*** на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, гр. София, издадено при преосвидетелстване, ищцата е с професионално заболяване: „Други интерстициални белодробни болести: (***)“ ***. Със същото решение е приет професионалният характер на заболяването „***“ и е препотвърден професионалният характер на заболяването „***”. За заболяването „***” са определени 60% трайно намалена работоспособност, а за второто професионално заболяване – 40 %. За общите заболявания са определени са 34% т. н. р., както и 68% т. н. р. за професионалните заболявания и 78% трайно намалена работоспособност по съвкупност на заболяванията.

В мотивите на решението на ТЕЛК са описани рисковите фактори на работната среда, на които ищцата е била изложена, работейки в ответното дружество, а именно : желязо и железни окиси, агломератни плаки с примес от манганови и флоурни съединения, серен диоксид и въглероден диоксид.

С ЕР №*** на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК по отношение оценка на работоспособността, която е определена на 76 % и относно датата на инвалидизация и е потвърдено в останалата му част. Т.е. потвърдено  е решението, с което е приет професионален характер на заболяването „***“, за което НЕЛК е определил 60% трайно намалена работоспособност, колкото са били определение и с ЕР на ТЕЛК.

При така установената фактическа обстановка дружеството- жалбоподател поддържа, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК не са породили правно действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, както и ЕР на ТЕЛК/НЕЛК не е влязло в сила.

Съгласно приетото в решение № 213/12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1761/2009 г., по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ ищецът следва да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, като не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят, оспорващ обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В същия смисъл е и приетото в определение № 683/16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2019 г. В случая по делото е представено ЕР на ТЕЛК с отбелязване, че е влязло в сила и след като дружеството – жалбоподател твърди, че това решение не е влязло в сила, то трябва да представи доказателства, че го е обжалвал. От съдържащите се в медицинското досие на ищцата документи, се установява, че решението на ТЕЛК е обжалвано от работодателя, но последният не е доказал, че е обжалвал постановеното от НЕЛК решение, предвид на което и съдът намира, че професионалният характер на заболяването е установен с влязло в сила решение на НЕЛК.

Доводите в жалбата, че процедурата за установяване професионални я характер на заболяването, не е спазена, не могат да се разглеждат в производството по чл. 200 КТ. Съгласно чл. 62, ал.3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването е от компетентността на органите на експертизата по работоспособността. Процедурата за установяване и признаване на професионалното заболяване е уредена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и ако работодателят твърди, че тази процедура е нарушена е следвало да релевира тези си възражения в хода на административното производство. След като е налице влязло в сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал.3 от Закона за здравето е задължително за съда.

Доводите в жалбата, че решението не е било съобщено на останалите субекти, визирани в чл.112 от ЗЗ, по съществото си съставляват упражняване на чужди права, което е допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не е налице.

В жалбата се поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на експертното решение.

Съдът намира, че и този довод е неоснователен. Посочената разпоредба касае административна процедура относно регистриране на професионалните болести и влизането в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на тази регистрация и съответно наличието или не такава регистрация не е относимо при преценка допустимостта и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по своето основание. Установено е че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество като *** и в резултат на продължителната работа при наличието на токсични фактори в работната среда – желязо и железни окиси, агломератни плаки с примес от манганови и флоеорни съединения, серен диоксид и въглероден диоксид е заболяла от посоченото по- горе заболяване, което е признато за професионално. Отговорността на ответната страна следва да се ангажира на основание чл.200 от КТ, съобразно който работодателят отговаря имуществено за вреди от професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника.

По отношение размера на претендираното обезщетение :

Видно от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, ищцата страда от заболяването „***“, което е установено при стационарно лечение през периода ******* в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, гр. София. Поставена е диагноза „***“, причинена от манган и съединенията му, серни и азотни оксиди, общ прах със съпътстващо действие на неблагоприятен микроклимат и физическо натоварване (над 25г. рисков трудов стаж). Поставена е окончателна диагноза „***. *** ***“. Ищцата е лекувана многократно амбулаторно и стационарно по повод обостряне на заболяването и във връзка с динамичното му проследяване. Понастоящем професионалното заболяване на ищцата е „късна“ форма по отношение необратимост на патоморфологичните промени в белите дробове. При най- тежката степен на функционален дефицит - дихателна недостатъчност IIIст., се определят 90-100% т.н.р. и в този смисъл стадият на заболяването не е „късен“/последен. Заболяването се проявява с лесна умора и задух при умерени физически усилия, често засилващ се задух с пристъпен характер, тежест в гърдите, „свирене“ в гърдите, кашлица с променлива експекторация. Същото е с хроничен характер на протичане, чести тласъци на обостряне във връзка с респираторни инфекции и необратимо развитие. Задълбочават са вентилаторните нарушения, увеличава се степента на хронична дихателна недостатъчност, зачестяват възпалителните тласъци и се достига до белодробно сърце и сърдечна недостатъчност.

Според вещото лице в прогностично отношение симптомите задух и суха, дразнеща или със слузна експекторация кашлица на фона на постоянно стягане в гърдите, недостиг на въздух, „свирене” в гърдите, лесна умора при физически усилия, ще се задълбочават. Заболяването подлежи на лечение за овладяване на симптоматиката в случаите на тласъци на обостряне, във връзка с респираторни инфекции, както и за предотвратяване на усложненията. Трайно излекуване не може да се постигне. Заболяването има хроничен характер на протичане и необратимо развитие. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че промените, които са настъпили в белите дробове, нямат обратно развитие, независимо, че ищцата вече не е подложена на вредните фактори на работната среда.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В.Г. и К.Р. се установява, че ищцата изпитва затруднения с дишането, когато се качва по стъпала. Имало е случаи, при които качвайки се в автобус, ищцата се задушава и получава пристъп на кашлица, предвид на което е слизала на междинна спирка, за да се овладее състоянието й. Наред с това свидетелите установяват, че ищцата бързо се уморява, както и не може да диша изпаренията при готвене. От показанията на свидетеля Г. се установява, че състоянието й се влошава, когато има мъгла. Два- три пъти седмично ищцата получава по- сериозни пристъпи на кашлица. Предвид това си състояние ищцата предпочита да не се събира с повече хора, защото изпитва неудобство.

Във връзка с горното, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане здравето на работника, а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, поради което и твърденията във въззивната жалба,че размерът на обезщетението е завишен са  неоснователни. При формиране на този извод съдът взема предвид възрастта на ищцата, степента на засягането на здравето й и начинът, по който в конкретния случай се отразява на живота й – затруднения в бита, при извършване на обичайни ежедневни дейности, ограничаване на контактите й, както и посоченото от вещото лице, че заболяването й има хроничен характер на протичане и необратимо развитие.

Неоснователни са доводите, че обезщетението е определено и за други заболявания на ищцата, защото доказателства за съпътстващи заболявания не са събирани и съответно не са и анализирани от районния съд.

Правилно и в съответствие със закона съдът е присъдил законна лихва, считано от датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. По силата на чл. 212 КТ за неуредените въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване увреждане на здравето на работника, се прилага гражданският закон, т.е. субсидирано се прилагат правилата на гражданската деликтна отговорност по ЗЗД. По силата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, от което и следва, че работодателят е изпаднал в забава от момента на констатиране на професионалното заболяване.

Във  връзка с горното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 200 лв.

Водим от горното, съдът

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1239/30.07.2019г., постановено по гр.д. № 1775/2019г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА “Стомана индъстри “АД гр. Перник да заплати на Л.И.Г. *** и ЕГН ********** сумата от 1 200 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:                                           Членове: