Решение по дело №3149/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1598       Година  2020, 04.09.    Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 08.07.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                        

при присъствието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3149 по описа за 2019 година и като обсъди:

    

Производство пред първа инстанция.

Ищецът Н.А.А., с адрес ***, чрез пълно­мощник адв.С., е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпъл­нение на наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от общо 30 000 лева, ведно със законната лихва, счи­тано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане за периода от 08.07.2014г. до 16.10.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.

Презюмира се нарушаване правата на лицето по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпъл­нение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. В исковата молба се сочи, че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на А. на еле­ментарни битови и хигиенни условия. Твърди се липса на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“/; лоша хигиена/има дървеници, хлебарки, гризачи/; липса на санитарен възел и постоянен достъп до течаща топла и студена вода; не му дават работа/“дават само на някои затворници по неясни критерии“/; лишаване от адекватно меди­цинско обслужване/ищецът е „в лошо здравословно състояние, не го водят на скенер, с едното око почти не вижда от 2007г., поради изтъняване на ретината, страда и от артрит, нарушено кръвообращение, изкарал е и микроинфаркт“/. При­чинените неимуществени вреди се твърди, че се състоят в болки и стра­дания, страхове за здравето и живота, обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неос­нователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрис­консултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции в така претендирания размер.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоя­щото производство доказателства, намира за установено следно­то.

От Становище към рег. №7911/31.10.2019г. от 04.11.2019г. от ГД“Изпъл­не­ние на наказанията“, Затвора - Пловдив/л.17-19/ се установява, че в затвора, а и в системата на ГД“ИН“ няма официален документ, който да води отчетност за броя на л.св. по спални помещения, няма и такава бланка в акцедентните мате­риали, които се зареждат от ГД“ИН“-София, като такъв документ представ­ляват списъците за вечерна проверка, които са месечни, но не се съхраняват. Единственият документ, който се изготвя от ДГН и се води обобщена инфор­мация е „Сведение за разпределение и движение на л.св.“, което се изпраща след изготвянето му ежедневно в ГД“ИН“-София, като информацията е обобще­на и е по наличен брой в самите групи и в този вид е представена по делото.

Установява се единствено от така предоставената информация, че лише­ният от свобода А. *** на 18.02.2015г. и е бил настанен в спално помещение ОП 1/РЦ/ с площ от 27,04 кв.м. без санитар­ния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,49 м. на 1,2 м. и 1 м. на 1,2 м., санитарен възел с площ от 2,66 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,34 м. на 1,2 м.

Впоследствие със Заповед №569/24.04.2015г. А. е бил настанен в Трета група в спално помещение №22 с площ без санитарния възел 27 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0,44 м. на 1,17 м. и 0,95 м. на 1,17 м., сани­тарен възел с площ от 2,5 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,34 м. на 1,17 м.

На основание прот. № 2950 на Комисия по чл.73 ЗИНЗС със Заповед №1676/03.12.2015г. А. е бил преведен в ЗО“Хеброс“. По отношение на този период няма никакви данни в какви помещения е пребивал ищецът.

 Съответно със Заповед №306/23.02.2016г. ищецът е преместен в Трета група, спално помещение №24 с площ от 30,95 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1,20 м. на 1,20 м. и 0,65 м. на 1,20 м., сани­тарен възел с площ от 4,44 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,50 м. на 0,40 м.

На 04.08.2017г. Н.А. ***.

Впоследствие постъпва отново на 08.02.2018г., като е настанен в РЦ с площ от 27,04 кв.м. и площ на санитарния възел 2,66 кв.м.

Със Заповед №662/22.02.2019г. ищецът е настанен в Трета група, 35 стая с площ от 27,91 кв.м. без санитарния възел, с един отваряем прозорец с раз­ме­ри 1,20 м. на 1,20 м., санитарен възел с площ от 4,60 кв.м. с един отва­ряем прозорец с размери 1,20 м. на 1,20 м.

По негова молба със Заповед №801/01.03.2019г. е настанен в Трета група, 39 стая, с площ от 47,80 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1,20 м. на 1,20 м. и 0,60 м. на 1,20 м., санитарен възел с площ от 2,50 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,60 м. на 1,20 м.

Посочва се в становището, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода с размери както следва: леглата са с размери 90х180 см., а шкафовете са с размери 45х50 см. На лишения от свобода А. е осигурен достъп до теча­ща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон.

Приложен е към становището График за разпределение на времето на лишени от свобода от Трети пост/л.20/.

От така постъпилата справка обаче, за съда е невъзможно да извър­ши преценка в този исков период с колко лишени от свобода е пребива­вал ищецът в една килия, тъй като се посочва средният брой лишени от свобода в групата за месеца.

Представена и приета по делото е също така Докладна записка към Рег.№7911/31.10.2019г. от 07.11.2019г. от д-р Румяна Д., лекар ордина­тор при Затвора – Пловдив, с която е представено ксерокопие на медицинското досие на лишения от свобода А., съдържащо копия от амбулаторни прег­леди, изследвания и епикризи/л.21, л.37-76/.

Докладна записка е приета и от д-р Красимир Д. – Директор МЦ при Затвора – Пловдив/л.24/, от която се установява, че А. *** на 08.02.2018г. и още на 02.03.2018г. е прегледан от кардиолог д-р Василев/абм.№541/02.03.2018г., приложен на лист 57 по делото/, изписан му е Вазопрен 5 мг. вечер и Амплодипин 2х5 мг., които приема. На 03.10.2018г./амб.лист №1912, приложен на лист 60 по делото/ отново е консултиран с кардиолог д-р Василев, като са му изписани Бизопролол 2,5 мг. сутрин, Вазопрен 2х5 мг. и Амплодипин 2х5 мг. Диагнозата е Есенциална хипертония. Видно от амбулаторния лист, на лицето не е поставена диагноза „инфаркт“, както се твърди и не е препоръчано болнично лечение. Посочва се на следващо място, че Затвора – Пловдив има лекар от 7,00 часа до 17,00 часа и твърдението, че нямало лекар, не отговаря на истината, вкл. има графици на постовете ежедневно, за които може да се запише лишеният от свобода, ако има здравословни оплаквания.

С Докладна записка от д-р Р.Д.лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив от 05.12.2019г./л.150/ е представено и прието по делото ко­пие от последната актуална епикриза на ищеца, като се посочва, че останалата документация в медицинското досие е за минало време/л.151/.

И най-сетне, с Докладна записка от 15.06.2020г. от д-р Д. е приложено, съответно прието по делото копие от Медицински преглед на ище­ца, извършен на 12.06.2020г. в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД/л.171-172/.

По отношение на дейностите по дезинсекция и дератизация, в Затвора – Пловдив се твърди в Становище към Рег.№4593/25.10.2019г. от 11.11.2019г. от гл. инспектор П.Х., Началник Сектор ФЛКР/л.22/, че през периода на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода А. няма сключени договори за ДДД обработки, от месец март 2017г. има централно сключен договор от ГД“ИН“ за всички поделения с „ДДД 1“ООД – София, като в Затвора – Пловдив са се извършвали три пъти годишно ДДД обработки от фирма, която е оторизирана с тази дейност, обработките са се извършвали през три до четири месеца, а при възникнала необходимост се извършва и извънредна обработка. Приложени са в тази връзка 15 бр. протокола за извършени услуги през исковия период, от които 1 бр. за извънредна такава/л.25-34/.

От Становище към Рег.№4593/25.10.2019г. от 11.11.2019г. от Н. Д. – техник строителство и архитектура в Затвора – Пловдив/л.23/ се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора – Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода, но се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци и същите се подменят своевременно. Посочва се също така, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения, дограмата е подменена с нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост е извър­шено боядисване на килиите, където обаче, не се установява да е преби­вавал ищецът. Отделно от това, със собствени сили лишените от свобода, назначени като строители по щата на домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГД“ИН“ се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние.

В хода на съдебното производство са изслушани и приети, без заявени възражения от страните, заключения по съдебно-медицински експертизи, както следва: основно и допълнително заключение, изготвени от д-р В.С. – лекар-офталмолог в Клиника по очни болести при УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД – Пловдив/л.102-103 и л.163/; заключение от д-р М.К. – специалист по вътрешни болести и ревматология/л.167-168/; заключение от д-р М.А. – специалист вътрешни болести и кардиология/л.169/, които съдът кредитира като коректни и безпристрастно изготвени.

Вещото лице д-р С., след извършена проверка на наличните по делото доказателства и по-конкретно Епикриза от Очна клиника към УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД с дата 13-20.10.2006г. и Амбулаторен лист от д-р  Ж.Ж.с дата 26.02.2016г. е установило следното:

Ищецът е претърпял тежка травма с пръчка в дясно око на 7-годишна въз­раст с разкъсване на роговицата на същото око, като не е документирано да­ли е осъществена консервативна/хирургична интервенция. Впоследствие зре­нието на това око е започнало да намалява, появила се е и болка, заради повишено вътреочно налягане/ВОН/.

През м.03.2006г. е консултиран в УБ“Царица Йоанна“ – София – препо­ръчано е оперативно лечение с цел понижаване на ВОН.

През м.10.2006г. е пролежал в Очна клиника към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив с диагноза: Глаукома секундариум ок декстр Ст пост вулнус перфоранс корнее ок идем. Левкома корнее адхеренс, кератопатия ок идем. От обективния статус: Дясно око: VOD=PPLC/запазена перцепция на светлина/, Т+1/+2, притворена клепачна цепка, блефароспазъм, епифора, смесена инек­ция на конюнктивата, запазена подвижност на очна ябълка, роговица – запазе­на роговична сетивност, адхерентна левкома в долната половина, успоредно на лимба от 4 и 7 ч., намалена роговична прозрачност, еродирана роговична повърхност, неоваскуларизация; предна камера и зеница – оглеждат се само в горната половина; леща – съмнение за лещени маси по ендотела на рогови­цата, очно дъно – не може да бъде огледано. Ляво око: VOS=1.0, Тн, преден и заден очен сегмент – съответно за възрастта. Назначена антихипертензивна терапия с Манитол в, Тимолол и Азопт колири за дясно око, епителотонични средства – Окулотект, изкуствени сълз Извършена циклофотокоагулация на същото око. Изписан с подобрение/Тн/ и съответна терапия за дома. Насочен за консултация в ДУБ“Царица Йоанна“ – София.

Другият преглед е извършен на 26.02.2015г. Обективното състояние на ищеца, описано в амбулаторния лист, не се различава съществено от това, описано в епикризата от 2006г. Дадени препоръки – необходимост от болнично лечение и евентуално оперативно лечение.

При така установеното, вещото лице е достигнало до заключение, че зрението на дясно око на ищеца е силно намалено до степен различаване единствено на светлина след тежка травма с пръчка в детска възраст. Същото око е болезнено с периоди на обостряне, в резултат на повишено ВОН. След такова очно нараняване и с такава голяма давност, възстановяването или подоб­ряването на зрителните функции на травмираното око, е малко вероятно дори и след оперативна интервенция. Уместна, според експерта, е терапия /консервативна и/или оперативна/ за овладяване на болковия синдром от пови­шаващото се ВОН. Липсва обаче медицинска документация за назначените към ищеца препоръки и терапии, поради което и не може да се установи дали те са били изпълнявани преди, по време на престоя му в затвора, както и към настоящия момент.

Допълнително в о.с.з. на 29.01.2020г. вещото лице уточнява, че не е прегледал ищеца лично, както и че дори след оперативна интервенция има малка вероятност за възстановяване или подобряване на зрителните функции на травмираното око и по-скоро е уместна терапия с цел овладяване на болката в резултат на повишено ВОН.

Своето допълнително заключение д-р С. е изготвил след извършен на 12.06.2020г. в Клиника по очни болести към УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД преглед на ищеца, след снемане на подробна анамнеза и осъществен пълен очен преглед, отразени в приложения медицински документ с №603/12.06. 2020г./л.165/. Констатирано е, че се касае за пациент със стара перфоративна травма/преди 34 години/ на дясно око с последващи преки последици от нея – силно намалено зрение, повишено ВОН и болка в засегнатото око. На пациента е било предложено консервативно и оперативно лечение за дясно око, което не е било осъществено. Към момента на прегледа ищецът поставя в това око единствено и многократно локален анестетик под формата на очни капки /Алкаин колир/, който освен временно обезболяващ ефект, има и токсично въз­действие върху очните структури при продължителна употреба. След извър­шения преглед експертът е достигнал до заключение, че предвид давността и неясния характер на травмата, възстановяването или подобряването на зри­телните функции на дясното око на ищеца посредством консервативно и/или оперативно лечение е твърде малко вероятно, като ищецът е бил запознат с тези факт На същия е предписана консервативна терапия с цел намаляване на болковия синдром и дискомфортът в засегнатото око. При неповлияване на симптоматиката се препоръчва оперативно лечение на дясно око в планов порядък/циклокриодеструкцио/.

Допълнително в о.с.з. на 08.07.2020г. вещото лице уточнява, че от извършения преглед на 12.06.2020г. е установено, че се касае за стара травма, без никаква динамика в последващи периоди, дадени са на лицето препоръки за консервативно лечение, съответно при неповлияване на симптоматиката и оперативно такова. Към момента ищецът поставя токсичен агент – Алкаин, като няма данни да е било предписано от лекар, поради което и експертът пред­полага, че ищецът сам си е назначил това лечение и си слага от тези капки многократно, които за момент облекчават симптоматиката, но трайно не влияят, дори са противопоказн

Вещото лице д-р К. в своето заключение по СМЕ, след запознаване с наличните по делото доказателства и по-конкретно епикризи от УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, Ревматологична клиника с №№ ИЗ№65794/2013, ИЗ №47008/2019, ИЗ №63151/2019 и ИЗ №3930/2020 е установило, че няма причинна връзка между възникване на болестта Анкилозиращ спондилит и прес­тоя на лицето в затвора, тъй като наличните промени говорят за голяма давност на заболяването дълго преди диагностицирането му през 2018г. Освен това, всеки стрес би бил потенциален фактор за активиране на заболяването, като в същото време е трудно доказуем. Лечението се провежда съгласно медицински стандарт, според активността на заболяването, независимо дали пациентът живее в стресова или не среда. Към момента ищецът приема най-съвременна терапия по отношение на заболяването Анкилозиращ спондилит, медикаментът Хулио/анти ТНФ медикамент/, който се осигурява безплатно от НЗОК след одобрение от експертна комисия към Ревматологична клиника на УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, в която участва и самото вещо лице, с активното съдействие на служители от затвора. Това заболяване се посочва също така, че не засяга централната нервна система и няма соматична връзка по отно­шение на изживяванията на ищеца.

Допълнително в о.с.з. на 08.07.2020г. вещото лице уточнява, че ищецът е с автоимунно заболяване, като първите симптоми са от 2013г., въпреки, че диагнозата е поставена през 2018г., когато постъпва в Затвора – Пловдив и към 2019г. е налице вече едно развито заболяване. Ищецът се е лекувал, но не много редовно с медикаменти, които са подходящи за заболяването още от 2013г. Това заболяване не може да се спре, а само се забавя развитието му и поддържа ниска болестна активност, като в момента е в състояние на ремисия. В тази връзка и тъй като тези медикаменти не са постигнали резултат, ищецът е кандидатствал за нов съвременен медикамент, който му е отпуснат и на две седмици му се слага подкожна инжекция, а на всеки 6 месеца трябва да минава на преглед за нов протокол. Експертът заявява също така, че всеки стрес може да активира автоимунно заболяване, но това конкретно заболяване е било активно още преди влизането на ищеца в затвора, като не е констатирано да не са извършени дължимите действия от затворническата администрация – осигу­рено му е лечение, което е съгласувано със НЗОК и е безплатно.

Вещото лице д-р М.А. след запознаване с приложените по делото доказателства е установило, че ищецът е с лекостепенна форма на артериална хипертония/АХ/ от поне 2013г. АХ е заболяване, което с течение на годините се влошава и може да доведе до тежки съдови увреждания, ако не се лекува своевременно, а от представената медицинска документация се устано­вява, че пациентът е лекуван насочено с хипотензивна терапия от 2013г. с до­бър терапевтичен ефект. По отношение на негативните изживявания, породени от условията на живот в затвора, експертът заключава, че при правилно про­веж­дано лечение на АХ, не са налични причини за засилване на тези изжи­вявания.

Допълнително в о.с.з. на 08.07.2020г. вещото лице уточнява, че заклю­чението му е изготвено на база медицинската документация по делото, която цитира, според него заболяването на ищеца е от 2013г., от 2014г. до 2019г. е с лека до умерена артериална хипертония, като от постъпването му в Затвора – Пловдив системно е лекуван и наблюдаван, като терапията е съобразена с това заболяване и качеството на медикаменти, които е приемал, са средно ни­во. Посочва, че това заболяване с течение на годините се влошава, като усло­вията в затвора по-скоро биха повлияли за негативните изживявания на ищеца, отколкото на здравословното му състояние.

По делото е разпитан като свидетел И. А.К., който заявява, че познава ищеца повече от четири години, като са били заедно в една килия от м.май 2016г. до 2017г. или 2018г., но в момента не са. В килиите са обикновено между 8 и 12 лишени от свобода, като площта е много малка, в килията има три двойни вишки, хигиената е лоша, по таваните има мухъл, дори в килията, в която са пребивавали заедно, една година са чакали да сменят вратата между тоалетната и мивката, която е била счупена. Посочва, че по принцип имат само студена вода, като лятото в повечето стаи няма вода, тъй като налягането е слабо. Не знае кой отговаря за хигиената в стаите, но до миналата година/2019г./ са нямали метли и лопати, поради което сами са си правили, за да чистят, а препарати до сега не са им давали от затвора. За кори­дорите сочи, че има работници, но стаите си ги чистят сам Знае, че ищецът има много лекарства, както и че често си слага капки, като му е споделял, че ако ги няма тези капки, не може да стои и да сп Ищецът често ходел до ста­ционара, където му изписвали лекарства, които обаче му ги носели отвън. Зая­вява, че често се е случвало, когато няма лекар, да връщат лишените от свобода. Твърди, че има много дървеници, хлебарки и гризачи, въпреки, че пръскали два – три пъти в годината.

Представени от страна на ищеца и приети по делото са 4 бр. епикризи, както следва: от УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, Клиника по ревматология за перио­да 04.10.2019г. – 08.10.2019г., за периода 24.07.2019г. – 30.07.2019г., от МБАЛ „Света Каридад“АД, Инванзивна кардиология, където ищецът е постъпил на 01.08.2019г. и от МБАЛ „д-р Братан Шукеров“, Вътрешно отделение от 2013г. /л.97-101/.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неиму­ществени вреди в периода от 08.07.2014г. до 16.10.2019г. по време на пребиваване от него в Затвора – Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че през посочения в исковата молба период А. ***, както следва: от 18.02.2015г. до 04.08.2017г., в т.ч. от 03.12.2015г. до 22.02.2016г. в ЗО“Хеброс“ към Затвора – Пловдив и от 08.02. 2018г. до 16.10.2019г.

При това положение, и с оглед липсата на допълнителни уточнения в тази връзка от страна на ищеца, възведените в обстоятелствената част на исковата му молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 КЗПЧОЗ при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ от А. ще следва да бъдат разглеждани по така установените от доказа­телствата периоди, а именно от 18.02.2015г. до 04.08.2017г. и от 08.02.2018г. до 16.10.2019г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста/в приложимата редакция/ сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юриди­ческо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководст­во и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и проба­цион­ните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпъл­не­ние на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за исковия пе­риод има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отго­варя по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно про­веждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездейст­вията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с админист­ративен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с кое­то се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неиму­ществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в небла­гоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обс­луж­ване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без въз­мож­ност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човеш­кото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоцен­ност/чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворни­ческата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимущест­вени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция като се раз­глежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отде­лен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки еле­мент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин предс­тавлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в слу­чаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния зат­ворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лице­то на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобо­да или задържането под стража, продължителността, както и други обстоя­телст­ва, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г., приложима относно исковия период в частта му от 18.02.2015г. до 06.02.2017г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изте­зания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено дейст­вие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средст­ва или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтър­пяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищ­на площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслуж­ване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпо­могнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г., приложима относно останалата част от исковия период/ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жесто­ко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е ука­за­но, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни усло­вия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за дви­г­а­телна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в прак­тиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизи­телно отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, вся­ко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищ­ни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважа­ване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефи­ниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общо­прие­тите правила, а именно като се измерва по контура на съответните верти­кални конструктивни елементи – стени и колон А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телеви­зия, четене на книги и т.н.

Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветле­ние, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с пра­вилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Евро­пейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Консти­ту­цията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и проти­воречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или нака­зание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предот­вратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Жене­ва в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължи­телна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, ли­ше­ни от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да мо­гат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото освет­ление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задъл­жено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат тем­пература и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.

По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламенти­ращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й.срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н.срещу Бъл­га­рия, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу България, ре­шение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.

Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от зат­ворници за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в частност – на свиде­телски показания; възлагане на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал А. при изтърпяване на наказание “лиша­ване от свобода“ в периодите от 18.02.2015г. до 02.12.2015г., от 23.02.2016г. до 04.08.2017г. и от 08.02.2018г. до 16.10.2019г. в Затвора – Пловдив са разпо­лагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е осъщест­вявало посредством централно парно. Непротиворечиви в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел, посочен от ищеца.

По отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – Пловдив на А. е осигурен дос­тъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, като в подкрепа на тези твърдения е прило­жен и самият график, видно от който лишените от свобода от Трети пост са раз­полагали с достъп до баня всеки вторник от 13,30 часа до 16,30 часа и всеки четвъртък от 13,30 часа до 16,30 часа. На лишените от свобода е бил осигурен и достъп до служебната пералня, както и до служебния бръснар, т.е. и други дей­ности, освен къпането, за които би бил необходим достъп до топла течаща вода, са били подсигурени.

Действително, от твърденията на ищеца и показанията на разпитания по делото свидетел е възможно да се приеме, че помещенията, в които е преби­вавал в Затвора - Пловдив, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбе­лежи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почист­ването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода, както и възможност през времето, през което не са били заключени, да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и топла течаща вода.

По делото не се установиха и данни да има дървеници, хлебарки и гриза­чи в Затвора - Пловдив, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпита­ния по делото свидетел. Обратно, от страна на администрацията са предста­вени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекцията, дезинсек­цията и дератизацията. Така, в представената докладна записка от главен експерт в Затвора – Пловдив се сочи, че през три до четири пъти годишно се извършва ДДД обработка, а при възникнала спешна необходимост, се извърш­ва и извънредна обработка, представени са и 15 бр. протокола за извършени услуги през исковия период, от които 1 бр. за извънредна такава. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да са били подадени оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.

По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване и вло­шеното здравословно състояние на А., съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и СМЕ, не може да бъде нап­равен извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лече­ние, в т.ч. се установи, че към момента ищецът приема най-съвременна тера­пия по отношение на заболяването Анкилозиращ спондилит, а именно медика­ментът Хулио/анти ТНФ медикамент/, който се осигурява безплатно от НЗОК след одобрение от експертна комисия към Ревматологична клиника на УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, като по отношение на процедурата за отпускане на това лекарство, активно е съдействала затворническата администрация. По иден­тичен начин стои въпросът и с установената артериална хипертония – назна­чена му е терапия, която е съобразена със заболяването и качеството на медикаментите, които приема, са на средно ниво. По отношение на очното забо­ляване, се установи, че същото е от ранна детска възраст, т.е. не е полу­чено по време на престоя на ищеца в Затвора – Пловдив, няма данни и да е прогресирало през исковия период, освен това, ищецът се е самолекувал, като си е слагал капки, които, според вещото лице не повлияват на ВОН, което именно предизвиква болки и отделно от това, приеманото лекарство е и проти­вопоказно да се прилага продължително време. Категорични са изводите и на трите вещи лица, че условията в Затвора – Пловдив по никакъв начин не са повлияли на здравословното състояние на А..

Във връзка с твърденията, че на ищеца не е предоставена работа, е необходимо да се посочи, че съгласно чл.41 ал.1 НК изтърпяването на нака­занието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общест­венополезен труд, но целите на този труд са свързани с превъзпита­нието и образованието/професионална квалификация/ на лишените от свобода лица. По смисъла на чл.41 ал.3 НК последица от положения труд е намалява­нето на срока на наказанието. Подобна правна уредба е предмет на регла­ментация в нормите на чл.77 ал.3 и чл.172 ал.1 ЗИНЗС - преследваната цел от полагането на труда е ресоциализацията на осъдените лица, тяхното попра­вяне и превъзпитание. Именно тези цели на полагания от осъдените лица труд го определят като тяхно право по чл.77 ал.1 ЗИНЗС, но не и като задължение на затворническата администрация. Съгласно чл.163 ал.2 ППЗИНЗС включва­нето в трудова дейност се осъществява при възможност от страна на затворни­ческата администрация и то след установяване на посочените в чл.164 ал.3 ППЗИНЗС предпоставки относно личността на осъдените лица, между които е оценката за риска и изискванията на режима и охраната. Изложеното води до извод, че законовата уредба не предвижда задължение на длъжностните лица безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща рабо­та, поради което и няма как да се твърди бездействие на затворническата администрация да осигури на ищеца работа. Още по-малко може да се твърди в случая нарушение на чл.3 ал.1 ЗИНЗС, след като не е налице задължение за затворническата администрация да осигури на лишения от свобода работа. За пълнота следва да се посочи, че от страна не се твърди и не представят дока­зателства ищецът да е подал молба, на която да е получил отказ.

Установява се обаче, че в периода от 18.02.2015г. до 04.08.2017г., вклю­чи­телно, както и от 08.02.2018г. до 16.10.2019г., включително, когато е преби­вавал в Затвора – Пловдив, в т.ч. и в ЗО“Хеброс“/1 515 дни/, А. е обита­вал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Както вече се посочи, в представената от Затвора – Пловдив справка липсва конкретизация и не може да бъде установен точният брой пребиваващи заедно с ищеца в едно спално помещение. По идентичен начин стои въпросът и по отношение на престоя на ищеца в ЗО“Хеброс“ към Затвора – Пловдив от 03.12.2015г. до 22.02.2016г., по отношение на който период пък липсва каквато и да било представена информация. Ето защо и съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че килиите са били прена­селени, в каквато насока са и твърденията на разпитания по делото свидетел, посочващ, че през времето, през което са били в една килия заедно с ищеца, са били от 8 до 12 лишени от свобода. Това е така, защото от своя страна ответ­никът не опроверга тези твърдения, независимо, че информацията за конкрет­ните задържани лица, пребиваващи в дадена килия на конкретна дата, следва да е налична при него. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС, както и на общата такава на чл.161 ГПК, следва да се приеме, че за времето на престоя в Затвора - Пловдив, на А. не е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв. м.

От гореизложеното е видно, че за конкретно посочените периоди ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.

Ответникът по иска не опроверга и твърденията на ищеца за лоша хигие­на и за периода от 03.12.2015г. до 22.02.2016г., когато ищецът е пребивавал в ЗО“Хеброс“ към Затвора – Пловдив, доколкото липсват представени каквито и да било данни в тази насока. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС, както и на общата такава на чл.161 ГПК, следва да се приеме, че за този период А. е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото относно липса на доста­тъчно жилищна площ за периода от 18.02.2015г. до 04.08.2017г. и от 08.02.2018г. до 16.10.2019г./общо 1 515 дни/, от които 82 дни/в периода от 03.12.2015г. до 22.02.2016г./ ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието с липса на течаща топла и студена вода, липса на санитарен възел и лоша хигиена на помещенията, които водят до извода, че битовите условия в Затвора – Пловдив и затворническото общежитие към него създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи усло­вия на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив и затворническото общежитие към него в посочените по-горе перио­д Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фак­ти­ческо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтър­пяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Макар да е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради което адми­нист­рацията на затвора е длъжна да осигури на лишените от свобода лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.

Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спал­ните помещения, в което е бил настанен ищецът, липсата на елементарни хигие­нни стандарти, са предизвикали такова ниво на страдание за А., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.

В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу Бълга­рия се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.срещу България и други.

При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимущест­вени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вре­ди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив и затворническото общежитие към него в периода от 18.02.2015г. до 04.08.2017г. и от 08.02.2018г. до 16.10.2019г./общо 1 515 дни/, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, а за периода от 03.12.2015г. до 22.02. 2016г./общо 82 дни/ е бил поставен и в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието с липса на течаща топла и студена вода, липса на санитарен възел и лоша хигиена на помещенията, според настоящия съдебен състав, обез­щетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 3 800 лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела.

Според този съд именно посочения размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер имен­но съответства на конкретната преценка, направена от състава на база устано­ве­ните по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част за разликата над 3 800 лева до пълния предявен раз­мер от 30 000 лева, за периода от 08.07.2014г. до 16.10.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Ли­шаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.

Съответно, спрямо този размер на главния иск/в размер на 3 800 лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обез­ще­тение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на ищеца се дължат сторените разноски, такива обаче не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Съобразно разпоредбата на чл.10 ал.3 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – Пловдив деловодни разноски в размер на 550 лева за изготвяне на заключения по изслушаните в хода на производството съдебно-медицински експертизи.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъ­ществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва на основание чл.10 ал.2 ЗОДОВ, като тук съдът съобразява действието на §6 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, ДВ бр.94/2019г.

Това е така, защото разпоредбите на чл.10 ал.2 и ал.3 ЗОДОВ/в прило­жи­мата редакция/, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отно­шение общата разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Съоб­разно новелата на ал.3 разноските по производството и държавната такса са разходи, различни от възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от страна на ответника, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не дължи на ответника зап­лащането на юрисконсултско възнаграждение. Изводът се формира от обстоятелството, че според чл.76 ГПК разноските по производството са свърза­ни само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл.75 ГПК за разноски по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетел Както ГПК/чл.71, чл.75 и чл.78/, така и ЗОДОВ ясно отграничават института на разноски по производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгласно чл.10 ал.2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има специален характер спрямо чл.78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по производството, същата не включва заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за основателен - било изцяло, било частично. В тази хипо­те­за отговорността на ответника е пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с уважената част от иска - ал.3 на чл.10 ЗОДОВ /така Решение №2611 от 28.02.2018г. по адм. д. № 592/2017г., Решение №1521 от 05.02.2018г. по адм. д. №9762/2016г. и Решение №819 от 22.01.2018г. по адм. д. №10451/2016г. на ВАС на РБ, а и много други/.

Или, искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Н.А.А., понастоящем в Затво­ра – Пловдив, сумата от 3 800/три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 18.02.2015г. до 04.08.2017г. вкл. и от 08.02.2018г. до 16.10.2019г. вкл., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив, както и законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и предявен размер от 30 000 лева, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания – от 08.07.2014г. до 16.10.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски – заплатени възнаграждения за вещи лица, които следва да се заплатят по сметката на съда за държавни такс

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, ул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на разноски по де­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Адми­нистративен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: