Р Е Ш
Е Н И Е
№ 71 06.04.2017 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на осми
март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 268 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с
чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/ във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г./.
Образувано е по искова молба на М.А.К.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) за присъждане на
сумата в размер 18 720лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца при престоя му в Ареста в гр.Стара Загора в периода
12.02.2014г.- 09.06.2014г., следствие незаконосъобразни бездействия на
служители на ответника, изразяващи се неосигуряване на минимални битови и
санитарно-хигиенни условия в ареста в гр.Стара Загора и лишаване от престой на
открито В исковата молба са изложени твърдения, че в посочения период от 117
дни /от 12.02.2014г. до 09.06.2014г./ ищецът е пребивавал в Ареста гр.Стара
Загора, където условията били крайно незадоволителни, като сочи липса на
достатъчна жилищна площ, липса на свободен достъп до санитарен възел и течаща
вода, неосигуряване престой на открито. Поради тези условия, ищецът твърди че
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, неудобства и влошаване на
здравословното му състояние чрез обостряне на астматичното заболяване от което
страда.
Ответникът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, чрез юр.Ст.Петрова, в писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.28 и сл/ и в съдебно заседание, оспорва иска по основание и размер. Описва
подробно условията в ареста и оборудването в тях, в килиите има прозорец с приток на естествена
светлина, приток на въздух от буферен коридор, има локално и централно
отопление. Признава, че задържаните лица са настанявани в килии без отделен санитарен възел, освен една
килия - тази с №7. Сочи осигурен на задържаните лица достъп до общ санитарен възел по всяко време на
денонощието, ежемесечна възможност за къпане и пране, хигиенизиране помещенията, дейности съответни
на т.19.1, т.23 и т.25 от Заповед № Л -6399/26.07.2010г за вътрешния ред в
арестите на главен директор на ГД „ИН”. Твърди,
че в периода 12.02.2014г.- 06.06.2014г. М.К. *** на основание Постановление №561/2014
на Районна прокуратура Стара Загора и взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража” с протоколно определение №87/14.02.2014 г. на Районен съд- Стара
Загора. През периода на задържане К. е бил настаняван последователно в килии
№№5, 13, 12, 9, 4 и 7. Сочи, че на същия са били осигурявани, съобразно графика
в Ареста, самостоятелно легло, спални принадлежности, достъп до санитарен възел
и течаща вода, баня, престой на открито, безплатна котлова храна, медицинско
обслужване. Твърди се, че в арест Стара Загора има обособено помещение за
престой на открито, обезопасено и осигуряващо пряк достъп на свеж въздух и
дневна светлина, като са възможни ситуации, в които надзорно охранителния
състав да е ангажиран с други дейности, в които графика за престой на открито може
и да е бил нарушаван. Счита, че не са настъпили за ищеца вреди, подлежащи на
обезщетяване. Иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото
на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава
мотивирано заключение за неоснователност на иска, пледира за отхвърлянето му.
Заема в даденото заключение становище,
че по време на престоя си в ареста ищецът не е бил лишен от достатъчно жилищна
площ и санитарно-хигиенни условия, нито такива условия, считащи се за унижаващи
човешкото достойнство. Твърди, че условията в следствения арест не са
противопоказни на астматичното заболяване, от което страда ищеца, няма
доказателства за обострянето му следствие престоя в ареста. Пледира за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
В периода 12.02.2014г.-09.06.2014г. ищецът М. А. К. е пребивавал в следствения
арест гр.Стара Загора следствие задържането му, наложено с постановление от
12.02.2014г на прокурор при РП Стара Загора и взета мярка за неотклонение с
определение №87 от 14.02.2014г на РС Стара Загора. С постановление от
06.06.2014г на прокурор пи РП Стара Загора е разпоредено същият да се приведе
от ОСИН сектор „Арести” в Затвора гр.Стара Загора /л.31-33/.
Арестът в гр.Стара Загора разполага с 16 бр.килии с обща площ 294кв.м,
49 легла, разпределени в 8 бр.спални с по 4 легла, една с 3бр легла и 7 килии с
по две легла. Спалните помещения /килии/ са снабдени освен с легла, и с маса, шкаф, химическа тоалетна, не са
оборудвани със самостоятелен санитарен възел, освен килия №7, която има самостоятелен
санитарен възел и течаща вода /справка л.35/. През исковия период М.К. е пребивавал
в няколко килии, вкл.в единствената, в която има санитарен възел и течаща вода
с №7. Личния тоалет на задържаните лица се осигурява в едно общо помещение със
санитарен възел —2 бр, баня с 4 бр.душове, 4бр мивки, 3 бр.бойлери.
Площта на всяко спално помещение, периода на пребиваване на ищеца и броя
лица, е: килия № 5—11.20кв.м, 4 легла, престой 1 ден с 3 задържани лица, №13—с площ 9.60 — 2 легла, престой на
13.02.2014г с едно задържано лице, килия №12 с площ 9.60 кв.м, 2 легла, престой
с едно задържано лице, килия №9 с площ
9.60 с две легла престой с едно задържано лице, килия № 4 с площ 11.20 кв.м с 4
легла, престой от 09.05.2014г. с 2
задържани лица, и помещение № 7 с площ 11.20кв.м, 4 легла, престой от
03.06.2014г. с 2 задържани лица /видно от справка за М.А.К. /л.36/.
Помещенията са с осигурено локално парно и климатик, има достъп на
естествена светлина от прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на
килиите към арестния коридор и изкуствено осветление от осветителни тела „Луна”,
система на захранване до 12 волта. Спрямо М.К. е прилаган установения режим за
ползване на тоалет сутрин, обед и вечер, съобразно графика за разпределение на времето /л.35/ и при поискване. На същия е бил осигуряван престой
на открито ежедневно, с изключение на
15.02.и 09.06.2014г. съобразно графика, в обособено за целта помещение, с площ
33 кв.м, с пряка естествена светлина и достъп на чист въздух. Отделно, за
времето на престоя му в ареста, К. е извеждан от ареста 18 пъти /съгласно дневник
за извеждане на задържаните лица за процесуално следствени действия/.
По делото не е спорно, че ищецът е с бронхиална астма, датираща от
детска възраст. Относими към делото са амбулаторни листи от 13.02.2012г.,
отразяващи назначена на М.К. терапия във връзка с диагноза „астма с
преобладаващ алергичен компонент” /амбулаторни листи №№66 и 71 от 13.02.2012г./л.51—53/.
На 12.2.2014г, при постъпване в ареста, на М.К. е изготвена медицинска
справка от м.ф.Т.Стоев /л.61—64/,
съгласно която същият е съобщил за бронхиална астма от V клас и прилагана
терапия. Признава за употреба на марихуана на 16г. Ищецът се установява пушач,
видно от разписките за приемане и предаване на вещи - в предаваните през исковия период за ищеца пакети от
В.М.Недялкова, неизменно се съдържат и цигари. По време на престоя в ареста е бил
неколкократно преглеждан от д-р А.Кирилова, лекар ординатор в сектор Арести,
като няма данни за признаци на обостряне на астматичното заболяване на ищеца.
Предписвани са му медикаменти вкл. невролакс, мента, глог, валериана, стоп-ацид,
които според извършената по делото СМЕ не са медикаменти за астма /л.85-89/.
Представени са медицински документи за състоянието на ищеца през 2016г,
като съгласно медицинска справка от 25.07.2016г от Директора на Медицински
център при Затвора гр.Стара Загора/л.22/, въз основа извършен на К. преглед се
сочат оплаквания от задух, кашлица обостряща се в запрашена и влажна среда,
описано везикуларно дишане с удължен експириум, сухи свиркащи хрипове в дясно,
а съгласно амбулаторен лист №189/16.09.2016г.
л.54, издаден въз основа преглед на ищеца, астмата на същия протича с
пристъпи от задух, свирене в гърдите, провокирани от прах, силни дразнещи
миризми, дим.
По делото са приложени и приети писмени доказателства, вкл. актовете
обуславящи задържането и преместването на ищеца от Арест —Стара Загора през
исковия период, график за разпределение на времето и дейностите, справки,
медицинска документация, регистър проведени свиждания, разписки за приети и
предадени вещи, договор и количествено стойностна сметка във връзка ремонт на
санитарно помещение в сектор Арести и др.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани като свидетели
лицата Венелина Минчева Недялкова и Д.М.У..
Св.Недялкова, майка на ищеца, сочи, че веднага след задържането занесла помпичка
и лекарства за астмата на сина си в ареста, набавила и други, указани й от
адвоката вещи, но не могла да ги предаде на сина си веднага, а 10 дни по-късно след
делото по обжалване на мярката. Когато видяла сина си, той имал признаците на
засилване на заболяването. Изброява признаци на заболяването: промяна на
дишането, хрипове, отоци под очите. Твърди, че видяла сина си с големи гнойни
обриви по лицето и засилен пристъпна астма. Той й казал, че почти през 2 часа
слага инхалатора, но нищо не се случва. Твърдял, че поискал, но не дошъл лекар.
Твърди, че условията, които видяла в мястото за свиждане били като на
гълъбарник, имало изпражнения от такива. Твърди, че по данни от сина си
разбрала, че условията в ареста били лоши, нямало въздух, ходели по нужда в
кофа. Твърди, че през време на престоя на сина й в ареста, той не е преглеждан
от лекар. Твърди, че сега лекарствата се осигурявали от лекар в затвора, а
понякога, ако се забавят, ги носи тя.
Св.Д.У. твърди, че познава ищеца, тъй като са съседи. През 2014г били
заедно задържани в следствения арест в периода 02.-06.2014г. Твърди, че килиите
са твърде малки, условията ужасни. Сочи, че килията няма санитарен възел, няма
тоалетна, миришело ужасно, тъй като нямало прозорец нито вентилация. В
следствения арест излизали на разходки в отделно помещение, което било много
малко и в него влизали птици и замърсявали. В това помещение /каре/ се излизало ежедневно
за по 20 минути. Там нямало пряка слънчева светлина, а голям отворен прозорец.
Ищецът му се оплаквал, че не е излизал на преглед, не му били дадени лекарства,
бил се обринал в областта на устата. Сочи, че в Ареста гр.Стара Загора само
веднъж дневно ги извеждали до тоалетна - по обяд, а иначе арестантите трябвало
да почукат и молят за да отидат до
тоалетна.
По делото е изпълнена съдебно-медицинска
експертиза, изпълнена от вещо лице доктор К.Б., пневмолог, пулмолог. Според
експертизата, ищецът боледува от детска възраст от бронхиална астма. Като
здравноосигурено лице му е било изписвано и доставяно необходимото —
бронходилататор и Алвеско. Допълва, че се касае за медикаменти, които
облекчават временно състоянието. Сочи,
че при условия на запрашеност, липса на чист въздух, почистване със силни
препарати, заболяването е възможно да се обостри. Твърди принципно, че
животински изпражнения и прах от пера са като цяло вредни за астматиците и
могат да усложнят заболяването. Сочи, че
ищецът е бил през цялото време на поддържащо лечение и не е имал силни за
бронхиалната астма пристъпи. Не е постъпвал в болница и лекуван от пулмолог.
Сочи, че се касае за лека степен на бронхиална асма с редки обостряния, с
по-дълги периоди на клинична ремисия. Цигарите усложняват заболяването и не
трябва да се пушат от такива хора, но е въпрос на личен избор. Лекарствата от
изброените като прилагани на ищеца от лекаря в ареста, сочи че не са за
бронхиална астма.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице
което твърди, че в периода 12.02.2014г.-
09.06.2014г. е претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност -
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”. Последната е юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на
наказанията”, които през исковия период ръководят и контролират и дейността на Арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС, ДВ бр.103/2012г/.
Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от ответника има
административен характер, защото изпълняваните в сектор „арести” дейности,
вкл.по изпълнение на наложени мерки за
неотклонение „задържане под стража” обхващат и такива по обезпечаване и
осигуряване упражняването на права от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, извън тези, които наложената мярка изключва. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу
ГДИН иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава с
незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни
задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ответника, е процесуално допустим.
Искът е и частично основателен.
Предмет на исковата претенция на М.К. е обезщетяване
на претърпени от него неимуществени вреди /психически, физически и емоционален
дискомфорт и унижение на достойнството по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС/, посочени
като обща последица от различни проявни форми на незаконосъобразна
административна деятелност - неосигуряване необходимите битови условия,
санитарно—хигиенни условия и достатъчно престой на открито по време на престоя на
ищеца в Ареста -гр.Стара Загора за времето от 12.02.2014г. до 09.06.2014г.
В част четвърта на ЗИНЗС
е регламентиран ред за изпълнение на мярката за неотклонение «задържане под
стража». Според чл.240 ал.1 от ЗИНЗС приложими спрямо спрямо изпълнението на тази мярка са
разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е
изрично предвидено.
Според чл.43, ал.2 от ЗИНЗС
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, е
регламентирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС в редакция ДВ бр.103/2012г, но тази норма не е била част от действащото
право през исковия период, тъй като влизането й в сила е било отложено за 2019г.
от законодателя. Въпреки това, съдът счита, че
администрацията, осигуряваща дейността на арестите, е била длъжна да осигури на
задържаните там лица такива условия,
които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унижаване на човешкото им достойнство. През исковия период администрацията е обвързана от забраната за мъчително
или нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията, както и със забраната за изтезания в чл.3 от
КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МППГП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание,
свързано с лишаването им от свобода това основно право е регламентирано с
нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като нормата следва да се счита относима и
спрямо тези на които се прилага мярка за неотклонение „задържане под стража”. На
правото на лишените от свобода на хуманно отношение, съответства насрещното
административно задължение при изпълнение на наказанията, така и при прилагане
на мерките за неотклонение „задържане под стража”, да бъдат осигурени
необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве, зачитане на правата и достойнството на задържаните лица
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Констатираните
в случая условия в Ареста в гр. Стара Загора и с които ищецът свързва
претърпените вреди, следва да се съотнесат към задължението на администрацията на ГДИН, обслужваща и дейността на Арестите през
исковия период, да осигури на
задържаните в Ареста лица такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унижаване на човешкото им
достойнство, вкл. от гледна точка на условията от битово естество.
По делото се установи
съответствие с изискванията за осигурена жилищна площ, вкл.изискуемия
ориентировъчен минимум от поне 4 кв.м площ на човек, на следните помещения в Ареста Стара Загора, в които е бил настаняван М.К.: спално помещение
/килия/ №13—с площ 9.60 кв.м,
където К. е бил настанен с още 1
задържано лице; килия №12- с площ 9.60 кв.м, където К. е с още едно задържано
лице; килия №9 с площ 9.60 кв.м, престой
с едно задържано лице; килия № 4 с площ 11.20 кв.м с 4 легла, престой от
09.05.2014г. с още 2 задържани лица и помещение № 7 с площ 11.20кв.м, престой
от 03.06.2014 с още 2 задържани лица /видно от справка за М.А.К. /л.36/.
Несъответно на изискванията за жилищна площ, от
гледна точка изискванията за хуманност и спрямо ориентира от поне 4 кв.м
жилищна площ на настанено лице, се установи площта на спално помещение №5
/справка л.36/. В това помещение К. е първоначално настанен с още 3 задържани
лица при площ от 11.20 кв.м, т.е.жилищна
площ от 2.8 кв.м на човек. Ищецът е престоял в това помещение само за един ден,
престоят му там е непосредствено след задържането му по разпореждане от
прокурора за деяние по чл.157 НК. Нарушението на администрацията на ответника,
изразило се в недостатъчна спрямо ориентировъчния размер жилищна площ през първия
от дните на задържане на ищеца, се явява пренебрежимо малко /краткотрайно/.
Целта е била привеждане в изпълнение на прокурорския акт. С оглед на
обстоятелствата престоя във въпросното помещение не може да се счита унижаващо по смисъла на
изброените норми на международното и националното право.
С оглед на изложеното, съдът намира за недоказан иска на К., основан на
твърдения за претърпени от него неимуществени вреди следствие неосигуряване от
администрацията на ГД ИН, Арест Стара Загора на достатъчно жилищна площ при пребиваването
му в ареста в периода 12.2.2014г.-09.06.2014г.
Съдът намира за основателна
претенцията, основана на твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
следствие неосигуряване на хигиенни условия, вкл. санитарен възел и течаща вода
в част от спалните помещения, в които е пребивавал в ареста и следствие
неосигуряване на престой на открито.
Съгласно чл.20 ал.4 от ЗИНЗС /ред.ДВ 103/2012г./ количеството
дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода и минимумът обзавеждане на спалните
помещения се определят в правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20,
ал.2 /ред.ДВ бр.9/2010г./, действала
през исковия период/ в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради, а
според ал.3
в същата редакция на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Арестите са
именно заведения от закрит тип и спрямо тях изискването за осигуреност на
санитарен възел в помещението е налице. Съгласно чл. 96, ал.2
ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да
отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат
пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат
условия за проветряване и обезопасено легло.
Доказа се по делото, че спалните помещения /килиите/
в Ареста Стара Загора са били
снабдени освен с легла, и с маса, шкаф,
химическа тоалетна, но не са били оборудвани със самостоятелен санитарен възел
и течаща вода, освен килия №7 /справка л.35/. През исковия период М.К. е
пребивавал в няколко килии, като в периода 03.06.-09.06.2014г е бил килия №7,
където има санитарен възел и течаща вода.
За периода 12.02.2014г—02.06.2014г /111 дни/ К. е пребивавал в спални
помещения, които не са отговаряли на изискването по ал.3 на чл.20 ППЗИНЗС да
имат осигурен санитарен възел и течаща вода. Осигуряването на химическа
тоалетна не изпълнява визираното изискване. Обстоятелството, че са създадени в
ареста условия за личен тоалет на задържаните лица по график, в общо помещение
и при поискване, не изпълнява законовото изискване, насочено към това да не се
препятстват и ограничават естествените
физиологични потребности на задържаните лица, нито те да се поставят в
унизителни за удовлетворяването им условия.
Доказано бе по делото, че помещенията в ареста са с прозорци,
осигуряващи достъп до слънчева светлина, но не и чист въздух чрез естествено
проветрение. Проветрението е чрез буферен коридор, което не изпълнява
изискването на чл.20 ал.2 от ЗИНЗС и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС помещенията да имат условия за проветряване. Липсата
на възможности за естествено проветрение на спалните помещения, липсата на
санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, в които е настаняван ищеца, освен това с №7, означава, че същите не са отговаряли на
здравните и хигиенни изисквания, както горните норми регламентират. С
поставянето при такива условия се превишава нормалния праг на тежест
/строгост/, присъщ на мярката, с изпълнение на която се свързва престоя на
ищеца в Ареста — гр.Стара Загора, условията в който сочат на затруднения при удовлетворяването
на естествени човешки потребности, каквито са потребностите от светлина,
въздух, физиологичните потребности. Изложеното е причинило на ищеца неудобства
и дискомфорт, каквито би изпитал всеки човек поставен при сходни условия.
Наред с горното, не е било изпълнено през целия исков период 12.02.2014г.
-09.06.2014г. изискването за осигуряване на задържания М.К. престой на открито, какъвто се е следвал ежедневно. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. Елемент от тези условия е
възможността за ежедневно излизане на открито за поне 1 час, което право разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС,
предвижда изрично за лишените от свобода и
което по аргумент от чл.240 ал.1 от ЗИНЗС се отнася и за лицата с мярка
за неотклонение «задържане под стража». Престоят, провеждан спрямо задържаните в арест Стара
Загора лица, вкл.К. — в едно от помещенията в ареста, макар и с прозорец за
достъп до светлина и въздух, не изпълнява изискването престоят да е на открито.
Доказа се по делото и това, че там се намират външните тела на два климатика
/св.У./. Изложеното показва, че това помещение не изпълнява изискванията за откритост
поради което провежданият престой на задържаните лица в такова помещение не е
престой на открито по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС. С оглед на това, съдът
намира, че правото на престой на открито не е било осигурено през целия исков
период. Претърпените от горното
неудобства, негативни психо—физиологични последици са изживявани субективно от
ищеца, особено с оглед хроничното заболяване от астма, което той е имал. Съгласно СМЕ, касае се за лека степен
на бронхиална астма, с редки обостряния, по-дълги периоди на ремисия. Експертът сочи, че при условия на запрашеност
и липса на чист въздух заболяването /Бронхиална астма/, от каквото ищецът
страда е било възможно да се обостри /л.125/.
Това, че ищецът, с голяма доза вероятност е изживявал особено негативно
обстоятелствата по неосигуряване на престой на открито, с оглед заболяването
си, не означава, че липсата на такъв престой е имало за последица влошаване на
здравословното състояние на К..
По делото не се доказаха симптоми на обостряне на астматичното
заболяване на ищеца през процесния период,
т.е. влошаване следствие условията в ареста гр.Стара Загора. Твърденията
на св.Венелина Минчева Недялкова, майка на ищеца, че по време на престоя в
ареста гр.Стара Загора синът й е имал признаците за засилване на заболяването
/но не посочва кои от присъщите признаци е видяла у сина си/, не се подкрепят
от представените по делото писмени доказателства. Свидетелят Д.У. също не сочи
на конкретни симптоми, с които да се обвърже соченото заболяване. Обстоятелството,
че и двамата свидетели твърдят, че ищецът имал обрив по лицето, не е обвързано
от доказателствата като проява на болестта бронхиална астма. По време на
престоя си в ареста гр.Стара Загора М.К. е бил неколкократно преглеждан от д-р
А.Кирилова, лекар - ординатор в сектор Арести, като няма данни за признаци на
астматичното заболяване. През процесния период са му били предписвани
медикаменти, вкл. невролакс, мента, глог, валериана, стоп-ацид, които според
извършената по делото СМЕ не са медикаменти за астма /л.85—89/. През 2016г., съгласно медицинска
справка на л.22 от делото и амб.лист №189/16.09.2016г на л.54 е установено
обостряне на заболяването, като макар К. да е провеждал контролиращо лечение, в
последните месеци астмата била с лош контрол и ежедневно получавал пристъпи.
Влошаване на астматичното заболяване на
ищеца през 2016г. обаче не може да се обвърже с престоя му две години преди
това в условията на Арест-Стара Загора. С оглед на изложеното, съдът намира, че
условията в ареста не се доказа да са довели пряко до влошаване астматичното заболяване на ищеца
и не се следва обезщетение за вреди от такова естество.
Неосигуряването на престой на открито, наред с
обстоятелството, че спалните помещения са нямали възможност за естествено проветрение,
наред с недостатъчно хигиенните условия, е влошило условията за задържане, при
които е бил ищеца и превишават прага на строгост, нормално присъщ за мярката, макар да е
продължил сравнително кратко във времето. В случая тези ограничения са
довели и до необосновано нарушаване на основни права на ищеца, вкл. правото на
хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство и
са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. Всички гореизложени
обстоятелства, проява на незаконосъобразна административна дейност в случая в
своята съвкупност и преценени с оглед исковия период от около 111 - 117 дни /средно 114 дни/ на пребиваване в Ареста-Стара
Загора неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на
личността, накърняване на човешкото достойнство и усещане за непълноцен живот. Вреди
от кумулативния ефект на описаните условия, следва да се признаят претърпени и
от ищеца.
Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна,
т.е. държавата отговаря за вредите,
причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват
обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с
изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от
свобода, вкл.арестите, необходимо и
достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на
имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага,
неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от
обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.
Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са
налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът намира за основателна претенцията, основана на
твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди - негативни емоционални,
психични и физиологични изживявания, следствие кумулативния ефект от
неосигуряването на хигиенни условия, вкл. санитарен възел и течаща вода в спалните помещения в които е пребивавал ищеца
в Ареста Стара Загора, в периода 12.02.2014г.
- 02.06.2014г. и от липсата на естествено проветрение на спалните помещения, и
неосигуряване на престой на открито, в
периода 12.02.2014г. -09.06.2014г.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде определен
в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на
ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Бронхиалната астма като заболяване на ищеца, следва да се отчете като фактор при
определяне справедливия размер на дължимото обезщетение, доколкото хода на
протичането му би могло до доведе до по
остро в негативен план субективно изживяване от лицето на неудобствата следствие липсата на чист
въздух, запрашеност, незадоволителна хигиена, изразена в липсата на достъп до
санитарен възел и течаща вода в ареста. Едновременно
с това обаче следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалият, в лицето на ищеца К., е пушач и
през исковия период е пушел. Това обстоятелство, признато от него при постъпването му в ареста
и доказано, с оглед съдържащия се в получаваните пратки тютюн и цигари, е с
характер, който също допринася за негативните психо-емоционални изживявания,
каквито ищецът като асматик е имал в
ареста. С оглед на това, че тютюнопушенето е противопоказно за асматиците
/потвърдено от вещото лице по делото/, с поведението си К. е допринесъл за
вредоносния резултат, т.е. за по-неблагоприятното въздействие на условията в
ареста, характеризирани с неосигуряване на свеж въздух чрез проветряване и
престой на открито. С оглед оценка на този принос на К. като относим към причиняване на вредоносния резултат,
следва да се определи в случая размера на обезщетението.
Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че М.К. е
пребивавал около четири месеца в ареста,
предвид характера и интензитета
на породените страдания и негативни преживявания, макар и без конкретно
увреждане на здравето/физическо или психическо/, при съобразяване на пилотното
Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Нешков и други срещу България”
както и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения в
подобни случаи и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от
ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при
определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 900.00
/деветстотин/ лева. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 18 720 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ
на М.А.К., ЕГН **********, СУМАТА от 900.00 лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по неосигуряване
на ищеца на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в Ареста гр.Стара
Загора, в периода 12.02.2014г. -03.06.2014г., и по неосигуряване проветряемост
и престой на открито в периода 12.02.2014г. - 09.06.2014г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.К. срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София иск в останалата му част и до размера на
претендираното обезщетение от 18 720лв., като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: