Решение по дело №469/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Ф. А. С. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Националния осигурителен институт.

С исковата молба се претендира изплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществени вреди, причинени в резултат на отменено като незаконосъобразно разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на разпореждането по административен ред. Твърди се в тази връзка, че разпореждането е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, като поради липсата на правни познания и опит, ищцата била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат, с който сключила Договор за правна защита и съдействие № 49/23.03.2023г., за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което била отхвърлена жалбата срещу разпореждането било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 602/18.07.2023г., по адм. д. № 524/2023г. го отменил, като решението на съда било оставено в сила от ВАС с Решение № 6245 от 22.05.2024г. по адм. дело № 7667/2023г. Счита се, че направените в хода на административното производство разноски представляват имуществена вреда. Излагат се доводи, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредата била в пряка причинно-следствена връзка с обжалвания по административен ред и впоследствие отменен от съда административен акт, защото заплатеното възнаграждение за адвокат било типична, нормално настъпваща и необходима последица. Защитата, която се наложила срещу него, била именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Отбелязва се в тази насока, че в случая защитата от тази дейност, съгласно КСО, задължително преминавала първо през оспорване по административен ред на разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г.

По изложените съображения се иска Националния осигурителен институт да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноски по настоящото производство.

Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявения иск. Счита се, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от отмененото разпореждане за ищцата не произтекли преки вреди. Освен това, с изменението на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО (ДВ бр.66/2023г., в сила от 01.08.2023г.), законодателят изрично предвидил, че при обжалване по административен ред не се дължи възнаграждение за адвокатска защита. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по делото.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по приложеното към настоящото дело адм. д. №524/2023г. по описа на Административен съд – Хасково, се установява, че с разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО на Ф. А. С. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това разпореждане е било оспорено пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх. №1012-26-92/27.03.2023г., подадена чрез адв. Д. К.. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 23.03.2023г., с което адв. К. е упълномощена да представлява жалбоподателката, като изготви, подпише и подаде жалба срещу разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково. Приложен е бил и Договор за правна защита и съдействие №49/23.03.2023г. за процесуално представителство пред директора на ТП на НОИ – Хасково, във връзка с обжалването на горното разпореждане, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой към датата на сключване на договора.

След като разгледал жалбата, с Решение № 1012-26-92-1/12.04.2023г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково я отхвърлил.

Решение № 1012-26-92-1/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е обжалвано от Ф. А. С. пред Административен съд – Хасково, който с Решение №602/18.07.2023г., постановено по адм. дело № 524/2023г. по описа на съда го отменил, като отменил и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г., и върнал преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на Ф. А. С., с вх. № 2113-26-2182/18.11.2022 г. съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

Решение №602/18.07.2023г., постановено по адм. дело № 524/2023г. е оставено в сила с Решение № 6245/22.05.2024г., постановено по адм. дело № 7667/2023г. по описа на Върховния административен съд.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

По смисъла на чл.203, ал.1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В случая се претендират имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган – ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Безспорно е по делото, че разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г. и потвърждаващото го Решение №1012-26-92-1/12.04.2023г. са отменени при обжалването им по съдебен ред, като преписката е върната на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

Уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предпоставено от установяване на кумулативното наличие на следните елементи, част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, а именно: незаконосъобразен акт (или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът намира, че в конкретния случай от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника – Национален осигурителен институт.

Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г., издадено от административен орган и отменено с влязло в сила съдебно решение.

Безспорно се установява също, че в резултат на тази незаконосъобразна административна дейност на ищцата са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, Ф. А. С. действително е заплатила на адв. Д. К. сумата от 300 лева, поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Няма съмнение, че именно във връзка с оспорване на разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г., ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат и му е заплатила хонорар в размер на 300 лева. Тя не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на нейното имущество, поради това заплащане, е предизвикано от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу незаконосъобразния акт.

Предвид отмененото по съдебен път разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г., претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

Не се споделя становището на ответника, че от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли преки вреди. Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по т.д.№2/2016г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

Видно е от административната преписка по издаване на въпросното разпореждане, че ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, заплатено му е уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ

С чл.7 от Конституцията на Република България отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласена за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения, в т. ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване на вреди, каквито вреди се констатираха в случая. Такива изключения не съдържа и нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от действието на разпореждане на административен орган при НОИ, отменено като незаконосъобразно, подлежат на обезщетяване именно по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В тази връзка следва да се има предвид, че възможността на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред, е основно конституционно право, установено в чл.56, изр. второ от Конституцията на Република България, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията.

При това положение, възприемането на тезата на ответника за приложението на чл.120, ал.2 от КСО, в редакцията на текста след изменението с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023г., би довело до нарушаване на основни конституционни права, прогласени в чл.56 и чл.7 от Конституцията – правото им на защита, както и правото им да търсят обезщетение за вредите от незаконосъобразна дейност на администрацията. Разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО (изм. ДВ, бр. 66 от 2023г., в сила от 01.08.2023г.) следва да се тълкува и прилага с оглед принципите на върховенството на Конституцията на Република България спрямо останалите норми на обективното право, както и непосредственото действие на конституционните норми, установени в чл.5, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България. Освен това, следва да се има предвид, че към момента на сключване на договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Хасково (23.03.2023г.), текстът на чл.120, ал.2 от КСО не е предвиждал, че при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.

Относно претендирания размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лева, а в случая договореният размер на адвокатския хонорар е 300 лева, т.е. под установения минимум.

Ищцата е направила искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Задължението за лихва има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Следователно и това искане е основателно.

По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от датата на предявяване на исковата молба – 23.05.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора, основателно се явява искането на ищцата да ѝ бъдат присъдени сторените по делото разноски. Претендираните такива са в размер на 510 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 500 лева възнаграждение за един адвокат. Последното е в размер, надвишаващ този по чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а освен това следва да се съобрази и размера на предявения иск, който е по-нисък от размера на исканото адвокатско възнаграждение в настоящото производство

Водим от гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Ф. А. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, сумата в размер на 300.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на разпореждане [номер]/2140-26-250/16.03.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 23.05.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Ф. А. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, направените в настоящото производство разноски в размер на 410.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.