Решение по дело №327/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 13
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20197130700327
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 17.01.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 327 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/.

              Административното дело е образувано по жалба на П.Й.И. с постоянен адрес:*** чрез пълномощник, срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието по молба рег.№ 94-П-98 от 03.07.2019г., с посочено правно основание чл.149 ал.2 във вр. с чл.84 ал.2 от АПК. В молба вх. 3774/29.10.2019 година на АдмСЛ, процесуалния представител на оспорващата адв.П. сочи, че междувременно е получила изричен отказ от министъра на правосъдието, обективиран в Заповед № СД-05-354/22.10.2019 година на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването на оспорващата и поддържа жалбата срещу издадената заповед. Формулирано е искане съдът да обяви нейната нищожност в настоящото производство, тъй като на основание чл.177, ал.2 от АПК, издаденото административно решение противоречи на влезлите в сила съдебни рещения, а именно на Решение № 10204/02.07.2019г. по адм.д. № 3230/2019 г. по описа на ВАС и Решение № 939 от 23.01.2019г. по адм.д. № 5986/2018 г. по описа на ВАС, с които спорът вече е решен по същество. Посочва се, че в нарушение на дадените от съда указания, отново отказва преместване на нотариус И. при същата неправилна оценка относно наличието на предпоставките на чл. 346 от ЗННД, което обуславя нищожността на издадената заповед. Твърди се, че мотивите за отказа са същите, поради което прави искане по чл.177 ал.2 от АПК за обявяване на нищожност.Алтернативно са изложени твърдения за незаконосъобразност.

      В съдебно заседание, оспорващата лично и чрез процесуалните си представители уточнява, че са сезирали съдът с жалба срещу мълчалив отказ, но междувременно в хода на процеса, преди да се произнесе по него, е издадена Заповед №СД-05-354/22.10.2019 година на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването на оспорващата, поради което поддържат жалбата си срещу изричния отказ, обективиран в Заповед № СД- 05-354 от 22.10.2019г. на Министъра на правосъдието. Молят съда на основание чл.177, ал.2 АПК да прогласи нищожността на Заповед № СД- 05-354 от 22.10.2019г. на Министъра на правосъдието, алтеративно, да отмени Заповед № СД-05-354 от 22.10.2019г. на Министъра на правосъдието като незаконосъобразна и да изпрати преписката на компетентния административен орган със задължителни указания съгласно чл.173, ал.2 от АПК, като на основание чл.174 АПК определи срок за издаване на новия административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Излагат се съображения за това в представените по делото: молба –допълнение към жалба на л.160-166, становище на л.350-353 и в писмени бележки на л.356-359.

                    Ответникът, министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед.

              Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

              От приложените по делото доказателства се установява, че оспорващата И. е нотариус, вписан с рег. № 655 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – **** /л.265/. Административното производство е инициирано от оспорващата с молба с рег. № 94-П-98 от 22.06.2017 г. до министъра на правосъдието, с която е поискала да бъде преместена на основание чл.34б във вр. с чл.10, ал. 5 от ЗННД от района на РС – **** в района на Софийски районен съд /л.262-264/. Като основание за исканото преместване е изложила следните важни причини: влошено здравословно състояние след започване на работа в гр. ****. В подкрепа на тези твърдения са представени писмени доказателства, а именно: амбулаторен лист № 1048/04.04.2017 г., амбулаторен лист № 1066/05.04.2017 г., амбулаторен лист № 877/ 10.04.2017 г. /л.л.60-62/, както и протокол от медицинска комисия № 126 от 10.04.2017 г. /л.63/, съгласно който е налице влошаване на здравословното й състояние произтичащо от характеристиките на мястото където живее. Изложени са доводи, че с оглед броя на населението по постоянен адрес *** е налице открито място по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗННД, т.е. налице е първата предпоставка по чл.34б, ал.1 ЗННД за преместване на нотариус в друг район – открито място по чл. 10 от ЗННД в района, в който желае да бъде преместен, в случая на РС – ****. Като допълнителни обстоятелства оспорващата сочи, че преди назначаването й за нотариус е живеела в гр. ****, където здравословното й състояние е било стабилно, астмата от която страда и хроничният синуит /неуточнен/ са били добре контролирани, притежава жилище в този град, в който живеят и нейните роднини. С писмо от 28.06.2017 г. от Съвета на нотариусите е изискано становище по постъпилото от И. заявление, както и предоставяне на информация относно броя на вписаните нотариуси с район на действие съдебните райони на Районен съд – **** и Районен съд – ****.

            Според Протокол № 6/07.07.2017 г. от редовно заседание на Съвета на нотариусите е взето решение по искането на И. /л.86-87/. С решението си съветът приема, че не са налице визираните в чл.34б, ал.1 ЗННД предпоставки за исканото преместване. Решението е мотивирано с това, че заболяването на И. е с давност от 15 години, това обстоятелство е възникнало преди придобиване на правоспособност на 20.12.2015 г. и е следвало да бъде съобразено при изразяване на волята и при кандидатстване за упражняване на нотариална професия, а смяната на постоянния адрес в гр.**** и придобиване на жилище в този град не съставляват важна причина по смисъла на закона. Относно наличието на обективната предпоставка – свободно място, също е прието, че тя не е налице, тъй като в района на Районен съд – **** са вписани по-голям брой нотариуси от предвидения. Със Заповед № СД-05-64/04.04.2018 г. министърът на правосъдието е отказал преместване района на действие на нотариус П. И., вписана под № 655 в регистъра на Нотариалната камара, от съдебния район на Районен съд – **** в съдебния район на Районен съд – ****.

               С Решение № 10204/02.07.2019 г. по описа на Върховен административен съд - Петчленен състав, Първа колегия е оставено в сила Решение № 939/23.01.2019 г. по адм. дело № 5986/2018 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, с което съдът е отменил по жалба на П.Й. *** действие Районен съд **** Заповед № СД-05-64/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието, и върнал преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне в указания срок от влизане на съдебното решение в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.                 

              На 03.07.2019 г. окончателното съдебно решение на петчленен съдебен състав на ВАС - Първа колегия, постановено по адм.д. 3230/2019г. на ВАС е депозирано лично, с молба от нотариус П.Й.И. в Министерство на правосъдието с вх.н. 94-П-98 / л.121/.

                На 08.07.2019 г. в Министерството на правосъдието е постъпило писмо peг. № 11-00-550/08.07.2019 г. от Върховен административен съд (ВАС), Трето отделение, с което съгласно Решение № 939/23.01.2019 г., постановено по адм. дело № 5986/2018 г. по опис на ВАС, влязло в сила на 02.07.2019 г. и потвърдено с Решение № 10204/02.07.2019 г. по адм. дело № 3230/2019 г. на ВАС, Петчленен състав, е изпратена преписка с peг. № 11-00-550/09.05.2018 г. по жалбата на П.Й.И. срещу Заповед № СД-05- 64/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

                 Доколкото молбите на нотариуси за преместване от един район в друг се разглеждат от експертен консултативен съвет, който подпомага министъра на правосъдието при упражняване на правомощията му по чл. 34б от ЗННД, поради настъпила промяна в състава на съвета е издадена заповед № ЛС-04-444/12.09.2019 г. на министъра на правосъдието за определяне на нов състав, който на свое заседание от 02.10.2019г. по Протокол №9 разгледал  заявлението на оспорващата и взел решение по него за предложение до министъра на правосъдието за отказ на преместване на нотариус /л.326/. Приел е, че посочените от нотариуса причини не могат да бъдат квалифицирани като „важни“, т.к. съгласно чл.34б от ЗННД, тези обстоятелства, следва да са възникнали независимо и извън волята на нотариуса и след придобиване на провоспособността му.

               В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт за повторно разглеждане и произнасяне на административния орган, след проверка на заявлението за предпоставките на чл.34б, ал.1 от ЗННД, ответника е издал оспореният в настоящото производство отказ, обективиран в Заповед № СД-05-354 от 22.10.2019 година на министъра на правосъдието /л.328/, предмет на настоящият спор. С оспорената заповед министъра на правосъдието е отказал исканото преместване с мотиви, че преценката на изложените от нотариус И. фактически обстоятелства, ведно с приложените в тяхна подкрепа писмени доказателства и предвид становището на Съвета на нотариусите към НК, не изпълват изискуемите предпоставки, обуславящи прилагането на чл. 346, ал.1 от ЗННД.  Заповедта е издадена на основание чл.34б  ал.4 и ал.5, изр. второ във връзка с ал. 1 от ЗННД, и решение на Експертния консултативен съвет за подпомагане на министъра на правосъдието при упражняване на правомощията му по чл.34б от ЗННД (назначен със Заповед № ЛС-04-1394/08.09.2017 г. на министъра на правосъдието, изменена със Заповед № ЛС-04-444/12.09.2019г.), обективирано в протокол № 8 от проведено на 02.10.2019 г. заседание.

              Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

               По искане на оспорващата са приложени адм.дело № 5986/2018 г. по описа на ВАС и адм. дело № 3230/2019 г. на ВАС.

               За установяване на здравословното състояние на жалбоподателката по делото пред ВАС е прието заключение на назначена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, съгласно което до 2017 г. респираторната алергоза на И., протичаща като пронхиална астма, съчетано с протичащ алергичен полипозен риносиуит е била добре контролирана, пристъпите на задух по-леки, купирани само с инхалиране. От СМЕ е установено също, че от 2017 г. до сега е налице влошаване на състоянието поради: зачестяване на астматичните пристъпи, които освен дневни стават и нощни; пристъпите стават все по-тежки, придружени с устна цианоза и „тираж“ на гръдния кош, признаци на дихателна недостатъчност; бронхиалната астма и алегичният ринит стават трудно контролируеми и от разширената терапия, поради което ЛКК правилно дава препоръка за смяна на работата и местоживеенето, което е с повишена влажност на въздуха, обогатен с дървесни и тревни полени. Съчетаването на подходящо климатолечение с добре контролирана медицинска терапия е важно условие за подобряване на здравия статус, респективно за трудоспособността на жалбоподателката. Заключението на вещото лице е прието като мотивирано и компетентно, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и извършен преглед на лицето.

               При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

               Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, чийто интерес е засегнат неблагоприятно от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на законоустановения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред родово и местно компетентния да я разгледа административен съд. С разпоредба на чл.34б ал.5 от ЗННД, в относимата към случая редакция - изм. - ДВ, бр.30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал.3 - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011г., предишна ал.4 - ДВ, бр. 95 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г., законодателят е предвидил отказът за преместване да се обжалва от нотариуса, пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При конституиране на страните в процеса настоящият състав е съобразил, че според законовите разпоредби Нотариалната камара има право на жалба срещу заповед на министъра, с която е уважено искане за преместване на нотариус в друг район на действие, каквато в случая не е обжалваната заповед. В този смисъл е решение по а.д.№ № 4911 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2017 г., 5-членен с-в.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

               Както се установява от жалбата, тя е подадена срещу Мълчаливия отказ на министъра на правосъдието. Наред с това обаче е последвал и изричен отказ, обективиран в Заповед № СД-05-354 от 22.10.2019 година.  По аргумент от чл.58, ал.3 от АПК и т.8 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 22.09.1976 г. по гр.д.№3/76г., в случаите, когато по подадена жалба срещу мълчалив отказ е последвал изричен отказ, предмет на съдебен контрол е изричният отказ.

              Преди да се произнесе по основателността на предявената жалба, настоящият състав следва да изясни характера на претенцията за нищожност на атакувания акт. В случая оспорващата претендира нищожност на акта, като изложените доводи касаят нормата на чл.177, ал.2 от АПК, с която законодателят въвежда особено основание за нищожност на актовете и установява най-строгата санкция за административния орган и действията на административен орган, извършени в противоречие в с влязло в сила съдебно решение, като ги обявява за нищожни.

               Разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК гласи, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Предпоставките за приложение на разпоредбата са две: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие с акта или на действието на органа със съдебното решение. В константната си практика ВАС приема, че когато отмяната на административния акт е на основание съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК. Това е така, тъй като съдът при констатиране наличието на съществени процесуални нарушения, извършени при издаване на административен акт или извършване на действия от страна на административния орган, не разрешава спора по същество, а отменя акта или действието само на процесуално основание.

               В конкретния случай се установява безспорно, че с решение № 939/23.01.2019 г., постановено по адм.дело № 5986/2018 г., състав на Трето отделение на Върховния административен съд, е отменил Заповед № СД-05-64/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието, като в мотивите съдът е приел, че административният акт е издаден при допуснати нарушение на административно производствените правила, довели до неправилно приложение на закона, тъй като не е установил всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, като не е взел под внимание представения със заявлението протокол от ЛКК, установяващ влошаване  състоянието на нотариус И., произтичащи от промяна на местообитанието с такова, с по-високо надморско равнище и повишена влажност, и не е изложил мотиви по отношение наличието на предпоставката от закона, обуславяща прилагането на чл.346, ал.1 от ЗННД - наличие на открито място по чл.10 от ЗННД.

               Последващото решение на административния орган, обективирано в процесната заповед  е издадено, след изпълнение на изложените в мотивите на решение № 939/23.01.2019г., постановено по адм.дело № 5986/2018 г. на ВАС, указания по тълкуване на закона, т.е. административният акт, обжалван пред настоящата съдебна инстанция, е издаден след спазване на указанията на съда относно тълкуването и прилагането на закона. С решението си съдът не е разрешил спора по същество, а е направен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати нарушения на административнопризводствените правила, довели до неправилно приложение на закона, като е върнал преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

               В случаите, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен оспорван индивидуален административен акт, заради допуснати нарушения на административно производствените правила, не е налице процесуална пречка за издаване на нов административен акт при съобразяване на мотивите на отменителното решение, както е сторил и административният орган. В АПК не се съдържат нормативни ограничения за издаване на нов административен акт само ако с отменителното съдебно решение е приложен чл.173, ал.2 от АПК. Ето защо, дори преписката да не е върната за ново произнасяне от административния орган, след като със съдебното решение не е отречено спорното материално право, административният орган би могъл да издаде повторно акта.

               Доколкото съдебната инстанция при първоначалното разглеждане на спора не е коментирала въпроса по същество и не е формирано сила на пресъдено нещо относно спорното право, то новият административен акт не е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт за повторно разглеждане и произнасяне на административния орган по заявление с peг. № 94-П-98/22.06.2017 г. от нотариус П.И., министърът на правосъдието е извършил проверка относно наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, обуславящи прилагането на чл. 34б, ал.1 от ЗННД, в хода на която, освен поисканото  и дадено становище на Съвета на нотариусите относно искането на оспорващата за преместване, е включен и експертен консултативен съвет, подпомагащ министъра на правосъдието при упражняване на правомощията му по чл. 346 ЗННД, който на свое заседание от 02.10.2019г. по Протокол № 9 е разгледал заявлението на оспорващата и взел решение по него за предложение до министъра на правосъдието за отказ на преместване на нотариус /л.326/. След анализ на предоставените от нотариус И. писмени доказателства и при съобразяване с изискванията, визирани в разпоредбата на чл.346, ал.1 и ал.2 от ЗННД, административният орган е постановил нов административен акт, при спазване на дадените от съда указания.

             Предвид гореизложеното не може да се обоснове извод за нищожност на оспорения административен акт, тъй като същият не кореспондира с хипотезата на нормата на чл.177, ал.2 от АПК. В този смисъл са неоснователни доводите на оспорващата, че оспорената заповед е нищожна на основание чл.177, ал.2 от АПК, поради противоречието й с влязлото в сила решение 939/23.01.2019г., постановено по адм.дело № 5986/2018 г. на ВАС. В тази връзка искането на оспорващата за прогласяване нищожността на обжалваният акт се явява неоснователно и недоказано.

             С оглед на това издаденият в изпълнение на съдебното решение нов административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

              Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.34б, ал.4 от ЗННД - министърът на правосъдието. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, вкл. фактически и правни основания за постановения отказ. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила - административният орган е започнал административното производство по издаването й на база заявление от молителя, изискал е становище от Съвета на нотариусите, взето е решение на Експертния консултативен съвет за подпомагане на министъра на правосъдието при упражняване на правомощията му по чл.34б от ЗННД, обсъдил е представените от молителя и служебно събраните доказателства.  

              Въпреки това обжалваната заповед, противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Правното основание за преместване е по чл. 34б, във вр. с чл.10, ал.5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. В случая неправилно административният орган е приел, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл.34б, от ЗННД  материални предпоставки за осъществяване на преместване на нотариус от един съдебен район в друг.

              Правото на нотариус да се премести от един в друг район на действие е уредено в разпоредбата на чл.346, ал.1 от ЗННД, според която нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие, въз основа на мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл.10. Следователно законодателят предвижда  наличието на две, кумулативно съществуващи предпоставки, за да възникне това право, а именно: 1. субективна предпоставка - наличие на важни причини по отношение на нотариуса, налагащи това преместване - обстоятелства от здравословен, семеен и/или друг характер, настъпили след придобиване на правоспособността му и водещи до пълна или частична невъзможност същият да упражнява нотариални функции в района на действието си и 2. обективна предпоставка -  наличието на открито място по чл.10 от ЗННД.        

              Субективната предпоставка законодателят свързва с наличието на „важни причини”, дефинирани като обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му, отнасящи се до неговото здравословно състояние, семейно положение и други обстоятелства, които при всички случаи следва да водят до пълна или частична невъзможност нотариусът да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.

                Важни причини са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му и могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие – чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Извода на административния орган за липсата на законовата предпоставка – наличие на „важни причини“ за исканото преместване, поради настъпили обстоятелства извън волята на нотариуса в оспорената заповед се извежда от посоченото в заявлението на И., че страда от астма от около 15 години, отразено е като изведен след направен анализ на представените от заявителката документи, но на практика е несъответен на посоченото в тях.

              В подаденото от И. заявление действително се сочи, че тя страда от астма, повече от 15 години, но се твърди, че след придобиване на правоспособност като нотариус и започване на работа като такъв в гр.**** е налице съществено влошаване на здравословното й състояние, произтичащо от климата в този район, която се е обострила поради смяна на местообитанието. Довело до допълнителни изследвания през април 2017 г. въз основа на които е поставена диагноза „астма с преобладаващ алергичен компонент“. Това обстоятелство се основава на представения със заявлението протокол на ЛКК, от който се установяват така твърдените факти за влошаване на състоянието произтичащи от промяна на местообитанието с такова с по-високо надморско равнище и повишена влажност. В този протокол на лекарската комисия, съставена от специалисти пулмолози е дадена и препоръка да бъде освободена от работа, свързана с посочените в него условия. Административният орган не е взел под внимание тези констатации и препоръки съдържащи се в него. Тези констатации на ЛКК се потвърждават и от заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, която установява, че наличното заболяване е еволюирало, преминало е от лека към средно тежка до тежка астма, влияеща върху възможността за осъществяване на трудова дейност. При тези установявания е необоснован и неправилен извода на министъра на правосъдието за липса на настъпили обстоятелства независимо и извън волята на нотариуса, относими към неговото здравословно състояние, които с оглед интензитета им и негативното развитие в конкретния случай обосновават извода за приемането им като „важни” и препятстващи изпълнението на нотариална функция в досегашния район на действие.

            Приетата, без възражение от страните в хода на съдебното производство   съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, видно от протокол от съдебно заседание на 03.12.2018 г., дава отговор на въпросите свързани с промяната на здравословното състояние на И., както и дали то е повлияно от климата в гр. ****.  Видно от представената медицинска документация за лечението на заболяването са направени препоръки от съответните лекари: „освобождаване от работа свързана с високо надморско равнище, повишена въздушна влажност и висока концентрация на полени“.

Обективната преценка на естеството на заболяването, на дадените временни и постоянни медицински препоръки за неговото облекчаване и лечение обосновават наличието на субективната предпоставка „важни причини“ по смисъла на чл. 346, ал. 2 от ЗННД, водеща до частична или пълна невъзможност нотариусът да изпълнява функциите си в настоящия район на действие - Районен съд гр. ****. Безспорно обстоятелствата относно здравословното състояние на оспорващата са настъпили независимо и извън волята на нотариуса и  след придобиване на правоспособността на същия. 

              При тези данни от правна страна се налага изводът за наличието на важни причини по смисъла на чл.34б от ЗННД за преместването на даден нотариус от един район на действие в друг район на действие. Този извод кореспондира не само на правната, но и на житейската логика, която очевидно е съобразена от законодателя с дефинирането на понятието „важни причини” чрез ал. 2 на чл. 34б от ЗННД /нова – ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 01.07.2011 г./. Посочените от оспорващата причини, свързани с нейното здравословно състояние, както и с оглед на интензитета им в личен, социален и професионален аспект, в конкретния случай могат да бъдат приети като „важни”. Като е достигнал до обратния извод, административния орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Още повече, че не са установени причини от какъвто и да е било характер, които да са важни по степен и с оглед общата цел на ЗННД, че да налагат във всички случаи оставането на нотариус И. *** действие да упражнява нотариални функции.

              На следващо място необосновани и незаконосъобразен се явява и направените от административния орган извод, че не е налице другата предпоставка на закона – наличие на открито място по чл. 10 от ЗННД, според изречение второ на която разпоредба на 10 000 жители се открива едно място за нотариус. От представените по делото доказателства – таблица за броя на населението по постоянен и настоящ адрес *** писмо на Нотариалната камара на Република България се установява, че към момента на предявяване на искането и издаване на оспорения акт тази законова предпоставка е била налице, тъй като броят на населението по постоянен адрес е 1 459 105, по настоящ 1 436 707, а броят на нотариусите е 134. Видно от представената пред първоинстанционното дело и съдържаща се в административната преписка проекто-заповед за насрочване на конкурс за заемане на вакантни места за нотариуси сред посочените в нея съдебни райони, е и съдебният район на Районен съд – **** с 5 места. Изложеното обуславя наличието на обективната предпоставка по чл.34б, ал.1 от ЗННД. В тази връзка посоченото в оспорената заповед, че за съдебния район на Софийски районен съд са обявени пет вакантни места и по отношение на класираните кандидати са издадени заповеди за вписването им в регистъра на нотариалната камара /налични висящи съдебни производства/ и с направеното заключение, че поради това няма освободено или незаето място след проведения конкур и не са налични и основания да бъде открито допълнително такова от министъра на правосъдието, не кореспондира с доказателствата по делото и се явява необосновано.

             Наред с това неправилно ответника е обосновал административното си решение, възприемайки изцяло становището на Съвета на нотариусите по протокол от 07.07.2017г.,към НК.  Действително разпоредбата на чл.34б от ЗННД урежда произнасянето на министъра на правосъдието след съгласувателна процедура с Нотариалната камара, но граматическото тълкуване на използвания израз „съгласуване“, а не „съгласие“ предполага изразяването на незадължително мнение по смисъла на чл.53, ал.1 от АПК, което не е обвързващо за водещия производството орган. Даденото от Нотариалната камара становище рег. № 04-П-98/21.07.2017 г. е лишено от конкретика и не е достатъчно, за да обоснове съдържащото се в него твърдение, че съгласно официално оповестените данни за  населението на гр.****, в резултат на спечелини конкурси, в района на РС **** са вписани по-голям брой нотариуси от предвидения, поради допълнително откриване в последните години за нуждите на отделни премествания места, с направеният извод, че „към настоящия момент липсват свободни открити места и обективни предпоставки на чл.34б ал.1 от ЗННД“. От посоченото в оспорената заповед, решение на Експертния консултативен съвет за подпомагане на министъра на правосъдието при упражняване на правомощията му по чл. 346 от ЗННД /назначен със Заповед № ЛС-04-1394/08.09.2017 г. на министъра на правосъдието, изменена със Заповед № ЛС-04-444/12.09.2019г./, обективирано в по т.1 от протокол № 9 от заседание, проведено на 02.10.2019 г. / на л.326 от делото/, не може да се установи, въз основа на какви обективни данни е формирано становището и взето решение да се предложи на министъра да откаже процесното преместване.  

              При проверка за съответствие на оспореният акт с целта на закона, бе съобразено следното: Целта на обсъжданата материално-правна законова норма е, когато упражняването на нотариални функции в един съдебен район е напълно или частично невъзможно поради важни причини в живота на нотариуса, той да има правото да бъде преместен в район на действие, където има свободно място, без да се явява отново на конкурс. В същото време, преценката на посочените обстоятелства следва да се прави с оглед на това, прилагането на разпоредбата да не води до заобикаляне на правилата за назначаване на нотариусите чрез конкурс в съответен район на действие. Предвид гореизложеното, доколкото проверката за съответствието на конкретния индивидуален административен акт е с така разбираната цел на закона се обосновава извод, че процесният акт е несъответен.  

              По изложените съображения настоящият състав намира жалбата за основателна, а обжалвания с нея административен акт - за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целата на закона. Заповедта на министъра на правосъдието следва да бъде отменена, а съгласно чл.173, ал.2 от АПК преписката - върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

               С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, Министерство на правосъдието следва да заплати на оспорващата сумата 510. 00 лв. разноски по делото, включващи 10. 00 лв. държавна такса и 500.00 лв. възнаграждение за един адвокат, той като възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката  адвокатско възнаграждение е основателно.

               Адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано, защото заплатеното такова от страната по Договор за правна защита и съдействие от 18.07.2019 г. в размер на 1000 лева за адвокат А., е завишено спрямо минималния размер от 500.00 лева, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела с такъв характер, като за процесуалното  представителство на адвокат В.П. по приложеното на л.167 от делото пълномощно липсват доказателства за договорено и платено възнаграждение.        

             Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав 

            РЕШИ:

                  ОТМЕНЯ по жалба на П.Й. *** действие съдебния район на Районен съд ****, с адрес: гр.Ловеч ул. ****№ **, Заповед № СД-05-354 от 22.10.2019 година на министъра на правосъдието.

            ИЗПРАЩА преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне в четиринадесет дневен срок от влизане на съдебното решение в сила съобразно указанията на съда дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

            ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на П.Й. *** действие съдебния район на Районен съд ****, с адрес: гр.Ловеч ул. ****№ **, сума в размер на 510 /деветстотин и десет/ лева, съставляваща разноски по делото.

 Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: