Решение по дело №1620/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към решение по АНД № 1620 по описа за 2022г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от
НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на Н. Р. Р. - обвиняем по
Досъдебно производство №27/2019г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-
Варна с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК; извършителят
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; от деянието не са
причинени съставомерни имуществени щети; не са налице отрицателните
предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.И. Т. от ВАК, който изразява становище за
недоказаност на обвинението и моли подсъдимият за бъде признат за
невиновен.
Районна прокуратура -Варна, редовно уведомена, не изпраща
представител.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №27/2019г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна),
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
В началото на м.февруари 2019г. обвиняемият Н. Р. Р. живеел на адрес:
гр.Варна, ул.“***“ №17, ет.2, ап.7. В същата сграда, в ап.№ 19, ет.5, живеели и
свидетелите А. В. О. и С. С. С.. Жилищната сграда разполагала с двор,
ограден с ограда, в който имало места за паркиране на автомобили от
живущите там. Между двамата свидетели и обв.Р. понякога възниквали
спорове относно ползването на паркоместата в двора.
Вечерта на 01.02.2019г. обвиняемият паркирал личния си автомобил в
двора, където срещнал св.О.. Той й направил забележка за начина, по който тя
е паркирала ползваното от нея МПС и двамата влезли в известни пререкания,
след което свидетелката се прибрала в дома си.
Около 23,30ч. св.С. С., който през деня пътувал във връзка с работата
си, пристигнал пред жилищната сграда и видял, че автомобилът на
обвиняемия е паркиран така, че не позволява излизането на ползвания от
св.О. автомобил марка „Фолксваген Пасат“. Свидетелят паркирал служебния
си автомобил „Сеат Толедо“ на свободно място, което обаче затруднявало
излизането от двора на управлявания от обв.Р. лек автомобил марка „БМВ“.
След полунощ, вече на 02.02.2019г., след посещение на питейно
1

заведение, обвиняемият пристигнал пред сградата с такси. Там той установил,
че автомобилите на свидетелите О. и С. препятстват движението на неговото
превозно средство. Това раздразнило Р. и той се качил в автомобила си, като
го привел в движение. Тъй като автомобилите на съседите му били паркирани
в непосредствена близост, той ударил последователно и двете превозни
средства. В този момент св.С. бил на терасата на дома си и пушел, но като
видял действията на обвиняемия, незабавно слязъл на двора и поискал
обяснение. Между двамата започнал конфликт, при което обвиняемият
извадил от багажника на автомобила си метален тръбен ключ и замахвал
заплашително с него към свидетеля. Междувременно св.О. се притеснила от
отсъствието на партньора си, излязла на терасата и видяла, че двамата спорят
разгорещено, като С. държал телефон в ръка, а Р. бил надвесен над него и му
пречел да позвъни. О. веднага излязла на двора, което допълнително
афектирало обвиняемия и той отново замахнал с инструмента към главата на
св.С.. В желанието си да го предпази от удар, пострадалата минала между
двамата и застанала пред С. и с лице към обвиняемия. В този момент Р.
започнал да отправя обиди на пострадалата и силно я блъснал с ръка в
областта между гърдите и корема, при което тя залитнала, направила няколко
крачки назад и паднала на седалището си, като се подпряла с ръце. О.
почувствала много силна болка в китката на лявата си ръка и извикала, а като
погледнала ръката си установила, че костта видимо е счупена. Св.С. извикал
на обвиняемия, че е счупил ръката на О., но той проявил безразличие и
тръгнал към изхода на двора, като продължавал да отправя обиди и заплахи
на свидетелите. С. подал сигнал за случая на тел. 112 и заедно с О. изчакали
пристигането на полицейски служители и на екип на Спешна медицинска
помощ. Пострадалата била откарана в МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където било
установено, че китката й е счупена и се налага оперативна намеса.
Пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители разговаряли с
присъстващите, след което задържали обвиняемия и го отвели в сградата на
Пето РУ при ОД на МВР-Варна за изясняване на случая.
По силата на чл.378, ал.2 от НПК настоящото производство протича
при отклонения от принципа на непосредствеността, като съдът ползва
непосредствено събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, без да е задължително да провежда пълно съдебно следствие.
Поради това за установяването на изложената фактическа обстановка съдът
съобрази на първо място приложените по делото доказателства- показанията
на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, съдебно-
медицинска експертиза, комплексна съдебна психологично-психиатрична
експертиза, медицински удостоверения, докладни записки, справка за
съдимост и останалите писмени доказателства по делото. Нормата на чл.378,
ал.2 от НПК допуска и възможността съдът непосредствено да събере и
провери в съдебното заседание всички или някои от доказателствата,
приобщени на досъдебното производство. В случая по искане на страните в
съдебно заседание е разпитана свидетелката А. О.; по реда на чл.281, ал.1, т.3
2

от НПК са прочетени показанията на св.С. С., дадени пред друг състав на съда
по АНД №5075/2020г. по описа на ВРС, а по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК
са прочетени обясненията на обв.Р., дадени пред друг състав на съда в хода на
посоченото АНД.
Показанията на св.О. са в значителна степен последователни и
логични. Не се констатира наличие на съществени противоречия между
отделните разпити, като известните несъществени несъответствия лесно
могат да се обяснят с изтеклия период от време и не рефлектират върху
достоверността на показанията на свидетелката относно обстоятелствата,
които са от решаващо значение за изясняването на делото. По отношение
св.С. е констатирано противоречие между показанията му, дадени в хода на
съдебното следствие по АНД №5075/2020г. и на досъдебното производство,
поради което с Определение №654/110.11.2021г. по ЧНД № 4466/21г. на ВРС
и с Определение №530/02.12.2021г. по ВЧНД № 1281/21г. на ВОС са дадени
указания за провеждане на повторен разпит на свидетеля. Изтъкнато е от
въззивната инстанция, че това противоречие не е основание изначално да
бъдат дискредитирани показанията на свидетеля. В изпълнение на дадените
указания на 10.01.2022г. е проведен повторен разпит на св.С., в който той
потвърждава изцяло показанията си, дадени преди това в хода на досъдебното
производство и обяснява причините за допуснатото несъответствие в разпита
му пред съда. По този начин противоречието е преодоляно и следователно
няма причина показанията му да не бъдат кредитирани на това основание,
като относно показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, следва
да се отчете направеното уточнение при проведения повторен разпит.
Показанията на свидетелите О. и С. са от решаващо значение за
изясняването на делото. Двамата са възприели непосредствено и от близко
разстояние действията на обвиняемия и са категорични, че Р. е блъснал
пострадалата, в резултат на което тя е паднала на земята и е получила
процесната увреда. В обратен смисъл са обясненията на обвиняемия, дадени
пред друг състав на съда при първоначалното разглеждане на делото и
прочетени по съответния за това ред. Пред съда Р. твърди, че пострадалата е
вървяла към него, като е посягала да го удари, като при замахване с крак е
загубила равновесие и е паднала. При анализа на достоверността на събраните
гласни доказателства съдът се съобразява с тяхната последователност и
логичност, както и с наличието или липсата на данни за предубеденост или
заинтересуваност. В тази връзка следва да се изтъкне, че обясненията на
обвиняемия са не само доказателствено средство, но и важно средство за
защита. Същевременно св.О. е пострадала от престъплението, а св.С. е неин
фактически съжител. При това положение никой от замесените в инцидента
лица не би могло да бъде счетен за напълно непредубеден и незаинтересуван.
След преценка и на останалите доказателства по делото обаче съдът приема,
че достоверни в случая се явяват показанията на свидетелите О. и С.. Следва
да се има предвид, че според установената съдебна практика показанията на
пострадалия са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат
3

игнорирани само поради евентуалната му заинтересованост като претърпял
вреди от престъплението. Последното задължава съда при оценката им
внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на
доказателства. (Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011
г., II н. о., НК). В тази връзка съдът съобрази на първо място
обстоятелството, че и двамата свидетели последователно и непротиворечиво
са излагали твърденията си за самоличността на извършителя и за механизма
на получаване на увреждането. Показанията им също така кореспондират не
само помежду си, но и на останалите доказателства по делото. Така от
заключението на Съдебно-медицинска експертиза №141-2019 се установява,
че св.О. е получила счупване на лявата лакътна кост в долна трета със
значително разместване и счупване на стилоидния израстък на лявата лъчева
кост. Констатираните травматични увреждания са резултат на директна
травма в областта на левия горен крайник, респективно при падане и удар на
левия горен крайник в подлежащата настилка. По време на същия инцидент
св.С. е получил разкъсно-контузна рана по лявата подбедрица, която е
резултат на удар с или върху предмет с подчертан ръб, респективно при удар
с метална врата. Обективно установените увреждания на двамата свидетели
съответстват напълно на показанията им, включително на твърденията на С.
за поведението на обвиняемия в края на инцидента, и подкрепят извода за
тяхната достоверност.
Изводът за достоверността на показанията на пострадалата и
партньора й се подкрепя и от изявленията на свидетелите П. С. А. и А. Н. П.-
служители на Пето РУ, които са разговаряли с двамата непосредствено след
инцидента. Пред тях О. и С. са направили твърдения относно случилото се,
аналогични на тези в разпитите им като свидетели, а последователността и
безпротиворечивостта на изявленията на свидетелите е индиция за тяхната
достоверност. Липсват каквито и да било основания да не бъдат кредитирани
показанията на свидетелите А. и П.- същите по никакъв начин не са
заинтересувани или предубедени; отзовали са се на подаден сигнал в
изпълнение на служебните си задължения, като дори не са познавали
участниците в инцидента. Поради това съдът изцяло кредитира дадените от
тях показания. Действително, двамата не са очевидци и не са присъствали
при извършването на деянието. Законът обаче не ограничава свидетелските
показания единствено до пряко възприетите факти, поради което няма
забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица /в този смисъл е
Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./.
Всички коментирани доказателства потвърждават достоверността на
показанията на свидетелите О. и С.. Същевременно обясненията на
обвиняемия не са подкрепени от никакви конкретни доказателства.
Действително, теоретично е възможно пострадалата да е получила
процесното увреждане не само в резултат от блъскане, но и ако е паднала
самостоятелно. Липсват обаче доказателства в подкрепа на твърденията на
обвиняемия в тази насока. Последните са и в значителна степен нелогични-
4

крайно малко вероятно е пострадалата, като лице от женски пол и неособено
силна физически, да нападне обвиняемия и да опита да му нанесе удар.
Житейски недостоверно е и докато се придвижва към него напред, същата да
падне изведнъж назад. С особено съществено значение при преценката на
достоверността на дадените обяснения е и обстоятелството, че пред
свидетелите А. и П. обвиняемият не е твърдял О. да го е застрашавала и да е
опитвала да го удари. Напротив, непосредствено след инцидента Р. е заявил
на полицейските служители, че пострадалата е паднала и се е наранила,
докато разговаряли и ръкомахали. Непоследователността на твърденията на
обвиняемия, липсата на конкретни доказателства, които да ги подкрепят и
неговата безспорна заинтересованост от изхода на делото налагат извода за
недостоверността на дадените от него обяснения, като същите очевидно
представляват защитна версия, несъответстваща на обективната
действителност.
Предвид всичко изложено съдът прие описаната по-горе фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин.
В хода на съдебното следствие защитникът прави искане за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора,
на основание чл.378, ал.3 от НПК. Счита, че са установени нови фактически
положения, различни от описаните в постановлението на прокурора, а
именно- че инкриминираното деяние не е извършено в 01,00ч., а много по-
късно. Намира и че не е установено пострадалата да е била блъсната, което
също разглежда като новооткрито обстоятелство. Искането е неоснователно.
На първо място, липсват основания да се приеме, че времето на извършване
на деянието е посочено неправилно. В постановлението на ВРП се приема, че
обвиняемият е пристигнал пред жилищната сграда около 01,00ч. Не се твърди
обаче, че пострадалата е получила увреждането си в точен час и точно в този
момент. Напротив, описани са редица действия на обвиняемия, извършени
преди причиняването на увредата- същият се е качил в автомобила си, привел
го е в движение, блъскал е другите автомобили, влязъл е в конфликт със св.С.
и т.н. Всички тези действия несъмнено са продължили през някакъв период
от време. Следователно описаната от прокурора фактическа обстановка по
никакъв начин не противоречи на установеното въз основа на събраните по
делото доказателства и конкретно- на данните от приложената по НАХД
№5075/20г. справка от Национална система 112, според която сигнал за
инцидента е подаден на 02.02.2019г. в 01,52ч. В диспозитивът на
постановлението прокурорът е посочил, че деянието е извършено на
02.02.2019г., като от всички доказателства по делото се установява, че именно
на тази дата е причинено процесното увреждане. При това положение
липсват каквито и да било основания да се счете, че са установени нови
фактически положения, обуславящи връщането на делото на прокурора.
Отделно от изложеното, следва да се изтъкне, че новите фактически
положения, визирани в нормата на чл.378, ал.3 от НПК, касаят не всички
факти и обстоятелства, а само тези, които имат значение за определяне на
5

фактическия състав на престъплението. Установените нови обстоятелства
следва да представляват съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, каквото ще е налице, когато на подсъдимия се вменяват в
отговорност нови факти, които не са му били известни до този момент, като
включени в обхвата на неговото обвинение. Именно тогава, ако се установи
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът няма
процесуална възможност да премине към новото обвинение, което счита, че е
налице, щом като за обосноваване на същото се включват нови факти, по
които лицето не се е защитило. В такива ситуации съдът следва да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора по реда на чл.378,
ал.3 от НПК. В практиката на съдилищата се изтъква, че действително, съдът
разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението изготвено по реда на чл. 78а от НК от наблюдаващия
прокурор, а когато установи нови фактически положения следва да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора. В предходната
алинея втора на същата норма обаче, законодателят е предвидил
възможността при разглеждане на делото, съдът както да преценява
събраните в наказателното производство доказателства, така и да събира
нови. Невъзможността съдът да стори това, би означавало да се достигне до
правен абсурд, поставящ ограничение или забрана за съда – органът, призван
по Конституция да правораздава на база на легално проведено наказателно
производство и събрани доказателства, да преценява всички събрани по
конкретното дело доказателства. (В този смисъл е Решение № 4 от 11.01.2022
г. на ВнАС по в. а. н. д. № 321/2021 г.). Съдебната практика приема
еднозначно, че в постановлението по чл. 375 от НПК прокурорът е длъжен да
опише всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението, свързани с дата, място и начин на извършването му. Не се
касае обаче за установяване на нови фактически положения, когато всички
елементи от престъпния състав са били известни на обвиняемия и срещу тях
той е имал възможност да се защити. (В изложения смисъл са също Решение
от 24.06.2015 г. на ОС - Велико Търново по в. н. о. х. д. № 179/2015г.;
Решение № 260094 от 30.03.2021 г. на ОС - Пловдив по в. а. н. д. № 457/2021
г.; Решение № 2 от 31.01.2022 г. на АСпНС по в. а. н. д. № 102/2021; Решение
№ 215 от 10.11.2011 г. на БАС по в. а. н. д. № 252/2011 г. и др.).
В разглеждания случай точният час на извършване на деянието е без
всякакво значение, тъй като не води нито до различни фактически изводи,
нито до различни правни такива. Поради това, дори и да се приеме, че на
съдебното следствие е установен по-късен час на извършване на деянието, то
това би бил несъществен факт, който по никакъв начин не рефлектира върху
наказателната отговорност на извършителя. Не може да се третира като ново
фактическо положение по смисъла на чл.378, ал.3 от НПК и недоказването на
твърдението на прокурора, че пострадалата е хванала обвиняемия за ръката,
за да предотврати нанасянето на удар на св.С.. Дали О. само е застанала
между свидетеля и обвиняемия или е хванала последния за ръката, докато той
6

е замахвал, са несъществени обстоятелства, които по никакъв начин не
повлияват върху отговорността на извършителя. Безспорно се установява от
доказателствата по делото, че Р. е застрашил св.С., като е замахвал към него с
инструмент, т.е. -явявал се е в ролята на нападател. Пострадалата
същевременно е застанала пред него, за да предотврати нанасянето на удар на
партньора си. При това положение блъскането на свидетелката от
извършителя се явява изцяло неправомерно, независимо дали тя е хванала
обвиняемия за ръката или не. Следователно установената фактическа
обстановка не е съществено различна от изложената в прокурорското
постановление и не обосновава прекратяването на съдебното производство по
реда на чл.378, ал.3 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. На
процесната дата същият безспорно е блъснал св.О., като в резултат на
падането тя е получила счупване на лявата лакътна кост в долна трета със
значително разместване и счупване на стилоидния израстък на лявата лъчева
кост, което е обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за период от около 3-3,5 месеца. Трайното затрудняване на
движението на крайниците е визирано в чл.129, ал.2 от НК и представлява
средна телесна повреда по смисъла на първата алинея на цитираната норма.
В съдебната практика телесни повреди, настъпили по аналогичен
механизъм (при падане след блъскане от извършителя) се третират в някои
случаи като извършени с евентуален умисъл (тъй като деецът е съзнавал, че в
резултат от блъскането пострадалият може да падне и да се нарани, но се е
съгласявал с този възможен резултат), а в други случаи- като извършени по
непредпазливост. В случая прокурорът е приел, че деянието е извършено при
най-леката форма на вината- несъзнавана непредпазливост (небрежност),
поради което съдът не разполага с друга процесуална възможност, освен да се
съгласи с тази правна квалификация. Следователно следва да се приеме, че
обвиняемият не е допускал причиняването на нараняване на пострадалата, но
като човек с ненакърнена психика, като е блъснал физически по-слаба от него
жена, е могъл и е бил длъжен да предвиди възможността тя да падне и да
получи някакво увреждане.
От заключението на назначената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза е видно, че към момента на извършване на деянието
обвиняемият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване- лека
степен и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Към момента на деянието той не е бил в състояние
на „физиологичен афект“, т.е.-на силно раздразнение. Следователно
способността му да възприема правилно околната действителност и да
реагира съответно не е била накърнена.
По изложените съображения съдът намери обвиняемия за виновен в
7

извършването на престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.1 от НК, съобразно
повдигнатото му обвинение.
В същото време съдът намира, че в случая са налице предпоставките
по чл.78а от НК, а именно:
-за престъпление по посочената квалификация законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация;
-обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК;
-от престъплението не са причинени имуществени вреди
- не са налице отрицателните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7
от НК, изключващи приложението на алинеи 1-6. Данните, че обвиняемият е
бил под въздействие на употребен алкохол, не изключват приложението на
чл.78а от НК, тъй като „пияното състояние“ не е елемент от осъществения
престъпен състав (в каквато насока са и задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №2/29.11.2007г. на ОСНК на ВКС).

Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият Р. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
При определяне на наказанието на обвиняемия съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходна съдимост и на
данни за други противообществени прояви. Като отегчаващи обстоятелства
съдът отчете тежките последици, настъпили за пострадалата, предвид
извършената оперативна намеса и немалкият период, необходим за
възстановяването й (значително надхвърлящ възприетият от практиката
период от един месец, при който затруднението на движението е „трайно“),
съзнателното причиняване на щети по паркираните автомобили, а също и
цялостното агресивно поведение на обвиняемия и действията му спрямо
св.С.- обстоятелства, характеризиращи негативно личността на извършителя.
По изложените съображения съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, с отчитане на
отегчаващите, в размер малко над законоустановения минимум, а именно –
1200 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия да
заплати в полза на държавата сумата от 493,80 лева, представляваща направени
по делото разноски, от които 463,90 лв. следва да бъдат заплатени по сметка
на ОД на МВР – Варна и 30,00 лева- по сметка на ВРС.

Водим от горното съдът постанови решението си.

8

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
9

Номер на акта:	145
Дата:	26 януари 2023 г.
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20223110201620
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 април 2022 г.

Решение по дело №1620/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите