Решение по дело №4715/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1335
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20221720104715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1335
гр. Перник, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-

СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720104715 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Х. Ц. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна, като
наследник на И.Р.Х., поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1019,05 лева –
представляваща предоставени ВиК услуги за периода от 31.12.2007г. до 01.08.2009 г.
включително, за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2489/2009 г. на
Пернишкия районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Поддържа, че образуваното изп. производство за събиране на
процесните вземания е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради което не е дало
повод за завеждане на иска. Счита, че искането се основава на едни и същи факти, поради
което е налице един иск и дължимият адвокатски хонорар следва да бъде в минимален
размер. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представено удостоверение за наследници единствен наследник на И.Р.Х. е
ищцата А. Х. Ц..
От представените писмени доказателства се установява, че в полза на
„Водоснабдяване и канализация” ООД Перник е издаден срещу И.Р.Х. изпълнителен лист
от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2489/2009 г. по описа на РС-Перник за процесната сума.
Изпълнителният лист е издаден след констатация на съда, че заповедта за изпълнение на
1
парично задължение от 14.09.2009 г. е влязла в сила.
Установява се от приложеното копие на изпълнително дело, че въз основа на молба
от 01.04.2010 г. на взискателя „ВиК“ ООД гр. Перник е образувано изп. дело № 58/2010г.
при С.Д. В молбата взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, при установяване на такова, като е овластил на осн. чл. 18
ЗЧСИ да определи начин на изпълнение.
По изпълнителното дело са извършвани справки в Национална агенция по приходите,
ОД на МВР, Отдел МДТ към Община Перник, Агенция по вписванията и НОИ. Изпратена е
на длъжника покана за доброволно изпълнение.
Изпратено е запорно съобщение от 20.05.2010 г. до ***** с което е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, в отговор на което е получено писмо, че
лицето не работи при този работодател от 31.12.2006 г.
С разпореждане от 03.06.12 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати съобщение до
взискателя да внесе дължимите се такси за снабдяване с идентификатор от АГКК и налагане
на възбрана, с указание, че висящите дела са общо 5 броя, като с отделно разпореждане от
същата дата изп. дело е присъединено към други две дела.
По делото е налично платежно нареждане за сумата от 20,00 лева. от 19.02.2014 г.,
отразено като плащане и върху гърба на изп. лист.
След този момент не са извършвани никакви действие по изп. дело.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това дали
е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване недължимостта на
вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му установяване. Предмет
на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по
изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже
прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не твърди да е предприел
такива действия, не ангажира доказателства за това. Не отрича, че е образувано процесното
изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Към 01.04.2010 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№58/2010 г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
2
нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се
прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства. /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на
ВКС/, какъвто не е настоящият случай. Към момента на приемане на ТР изп. производство е
прекратено поради перемция. След молбата за образуване на изп. дело в продължение на 2
години взискателят е бездействал, като няма осъществявани успешни изп. действия в този
период, което да обоснове бездействието му, поради което е настъпила перемция на
10.06.2012 г. – две години след постъпване на писмото, че длъжникът не работи при
посочения работодател и съответно не може да се приложи този изп. способ. Съгласно
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква
е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно приложимия давностен срок е
застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
В случая по изложените по-горе съображения новият давностен срок е започнал да
тече от 11.06.2012г., като е прекъснат с направеното частично плащане за съответната част
на 19.02.2014 г. От 20.02.2014 г. е започнал да тече нов давностен срок, който е изтекъл на
21.02.2019 г., поради което правото на принудително изпълнение е погасено и предявените
искове са основателни и следва да се уважат.

По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 50,00 лв., в размер на 24, 00 лева –
такса за копие на изп. дело и за адв. възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което е
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. с оглед
фактическата и правна сложност на делото, се явява неоснователно.
3
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439 ГПК, че А. Х. Ц., ЕГН **********,
с адрес ************** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, като
наследник на И.Р.Х., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
сумата в размер на 1019,05 лева – представляваща предоставени ВиК услуги за периода от
31.12.2007г. до 01.08.2009 г. включително, за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 2489/2009 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. Ц., ЕГН
**********, с адрес ************** сумата в размер на 374,00 /триста седемдесет и
четири/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4