и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63, ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС /отм./. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора /наричана по-нататък за краткост КЗП – РД/ против Решение № 89/27.12.2006 год. по Н.а.х.дело № 707/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 22360/01.09.2006 год. на Директора на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „ОЦК” АД – гр.Кърджали, представлявано от Огнян Стоянов Михайлов, с ЕГН **********, за нарушение по чл.50, ал.4 от Закона за туризма, на основание чл. 77 от ЗТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Установените по делото факти точно отговаряли на обективните признаци от състава на посочената в НП административнонаказателната разпоредба - чл.77 от ЗТ. Изпълнителното деяние по този текст включвало предоставяне на туристически услуги в туристически обект по чл.3, ал.3, т.1,2,3,5,6 и 10, в който на видно място не е поставено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, каквато било именно хипотезата в настоящото дело. Цитираната за нарушена разпоредба на чл.50, ал.4 от ЗТ вменявала задължението удостоверението да бъде поставено на видно място и неизпълнението на това задължение било административно нарушение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказало, че в проверявания обект не е било изпълнено съответното изискване на ЗТ. Счита, че наказателното постановление било издадено в съответствие с изискванията на закона, след обективна преценка на събраните в хода на административното производство доказателства. Точно била определена нарушената законова норма и нямало допуснато процесуално нарушение, както и ясно и недвусмислено било определено за какво нарушение и на какво основание е ангажирана административнонаказателната отговорност. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде постановено решение, с което по същество да се потвърди издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касатора не изпраща процесуален представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, също не се явява в съдебно заседание, но в представено писмено становище чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Твърди, че в конкретния случай описаното нарушение не може да се квалифицира като такова по чл.50, ал.4 от ЗТ, тъй като посочения текст визирал хипотеза, касаеща поставянето на видно място на валидно временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Цитираното в НП временно удостоверение не можело да бъде поставено на видно място, т.к. било с изтекъл срок на годност до 26.08.2005 г., т.е. на дружеството било наложена имуществена санкция за това, че не е поставено на видно място невалидно удостоверение. Поставянето на видно място на невалидно удостоверение също било нарушение, поради което никой не би могъл да има такова задължение. Моли обжалваното решене да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС /отм./ и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Релевираните с жалбата касационни основания, макар и не изрично формулирани в жалбата, са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. По същество същата е неоснователна. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 22360/01.09.2006 год. на Директора на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „ОЦК” АД – гр.Кърджали, представлявано от Огнян Стоянов Михайлов, с ЕГН **********, за нарушение по чл.50, ал.4 от Закона за туризма, на основание чл.77 от ЗТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че описаното в акта и НП деяние, а именно поставянето на видно място на удостоверение с изтекла валидност, в никакъв случай не може да бъде определено като неизпълнение на задължението по чл.50, ал.4 от ЗТ, според който на лицето по ал.3, което извършва хотелиерство или ресторантьорство, се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, валидно за сроковете, посочени в чл.53, ал.3, което се поставя на видно място в обекта. Административнонаказаващият орган бил посочил като санкционна норма за констатираното деяние разпоредбата на чл.77 от ЗТ, според която „Лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект по чл.3, ал.3, т.1,2,3,5,6 и 10, в който на видно място не е поставено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лева”. Решаващия съд е приел, че установените факти по делото не отговарят на обективните признаци от състава на цитираната административнонаказателна разпоредба, тъй като изпълнителното деяние по чл.77 от ЗТ включвал непоставянето на видно място на удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, а констатираното от проверяващия било, че е поставено на видно място в хотела удостоверение за категоризация с изтекла валидност, което заблуждавало посетителите. Това нарушение отговаряло на признаците на състава по чл.78 от ЗТ, но не и на посочения чл.77 от същия закон. Първоинстанционният съд е направил извода, че НП следва да бъде отменено, тъй като подвеждането на установените факти под фактическия състав на наказваща разпоредба, която не покрива съответните признаци, не давало възможност на съда да прецени законността на наложеното наказание и нарушавало правото на защита на жалбодателя да разбере какво точно е вмененото му нарушение, за да може да организира защитата си по най-ефективния начин. Посоченото нарушение ограничавало и нарушавало правото на защита на жалбодателя в такава степен, че опорочавало изцяло НП, което само по себе си било достатъчно основание за неговата отмяна като незаконосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания. В разглежданата жалба касатора посочва като касационно основание, водещо до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на 14.06.2006 г. св.Мария Самушева – гл.инспектор в КЗП - РД извършила проверка в хотел „Акация”, собственост на „ОЦК” АД гр.Кърджали, находящ се в с.Брош, общ.Кърджали, а на 31.07.2006 г. и проверка на документи представени й от дружеството, като констатациите били отразени в два отделни протокола. След проверката Самушева съставила Акт №22360 от 31.07.2006 г. против „ОЦК” АД, гр.Кърджали представлявано от Огнян Стоянов Михайлов за следните нарушения и обстоятелства на извършване: На вход на обекта е поставена табела символика, съгласно изискванията на чл.55, ал.1 от ЗТ с категория три звезди. На видно място на рецепцията е поставено удостоверение за утвърдена категория на хотел „Акация” – три звезди, валидно до 18.02.2005 г. При поискване е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект № 2446/2005 г. с открита процедура по категоризира № 5/26.05.2005 г., валидно до 26.08.2005 г. Временното удостоверение за открита процедура по категоризиране не е поставено на видно място в туристическия обект. Представен е и констативен протокол за категоризиране на средство за подслон от 14.04.2006 г. от АТ, в който експертна работна група е констатирала, че обекта съответства на категория две звезди. В момента на проверката в обекта липсва поставено на видно място и удостоверение за утвърдена категория /валидно/. При протокол на проверка за документи са представени: 1. Удостоверение за утвърдена категория две звезди на хотел „Акация” под № 5558 с дата на издаване 26.05.2006 г. 2.Писмо от Агенция по туризъм от 20.06.06 г. По време на проверката на вниманието на потребителите на видно място е предложена категорийна символика – удостоверение и табела /три звезди/, валидна до 18.02.05 г. Описаното било нарушение на чл.50, ал.4 от ЗТ във вр. с чл.77 от ЗТ. Въз основа на описания Акт Директора на КЗП – РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Стара Загора, издал Наказателно постановление № 22360 от 01.09.2006 г. с идентично с Акта съдържание, като на основание чл.77 от ЗТ на „ОЦК”, представлявано от управляващия Огнян Стоянов Михайлов е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.50, ал.4 от ЗТ. Като доказателства по делото са представени съставените от извършената проверка протоколи, описаните в Акта и НП удостоверения и писмо от АТ. Разпитана в съдебно заседание, актосъставителката Самушева заявява, че временното удостоверение било със срок три месеца, но самата процедура била удължена от Агенцията по туризъм, поради което следвало на видно място да стои временното удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект, а не старите документи, които заблуждавали потребителите, че хотела бил три звезди. Временното удостоверение не било поставено на видно място, а на такова място било удостоверението за категоризация три звезди. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че крайният извод на решаващият съд за незаконосъобразност на наказателното постановление е обосноÔан и съобразен с материалния закон. Безспорно по делото е установено, че временното удостоверение, приложено и като доказателство по делото, е със срок на валидност до 26.08.05 г. т.е. към момента на проверката 14.06.06 г. срока на валидност е изтекъл, а по делото липсват данни срока на валидност да е бил удължаван. Изискването на разпоредбата на чл.50, ал.4 от ЗТ, посочена в Акта и НП като нарушена, е издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, валидно за сроковете, посочени в чл.52, ал.3 /в случая срока е тримесечен/, да се постави на видно място в обекта. Т.е. липсва изискване да се поставя на видно място невалидно временно удостоверение. Изложеното налага извода, че описаното деяние - непоставяне на видно място на временно удостоверение сроковете за валидност, на което са изтекли, не е нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.4 от ЗТ. Следва да се има предвид, че по делото е безспорно установено, че на видно място на рецепцията е било поставено удостоверение за утвърдена категория на хотел „Акация”, три звезди, валидно до 18.02.2005 г. Тази констатация е описана както в Акта, така и в НП, т.е. на видно място е било поставено удостоверение за утвърдена категория, макар и невалидно, в какъвто смисъл е изискването на чл.55, ал.1 от ЗТ. От описанието на нарушението в Акта и НП не става ясно защо е прието, че следва непоставянето на видно място в обекта на невалидно временното удостоверение за отрита процедура по категоризиране, да представлява нарушение по разпоредбата на чл.50, ал.4 от ЗТ, а в същото време поставеното невалидно удостоверение за утвърдена категория три звезди, не е прието нито, че е съгласно изискванията на чл.55, ал.1 от ЗТ, или че в нарушение на тази разпоредба, нито пък че е нарушение на чл.55, ал.2 от ЗТ, който въвежда забрана за поставяне на надписи за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти, които въвеждат в заблуждение, като при нарушението на последно цитираната разпоредба е предвидена санкция с нормата на чл.78 от ЗТ. Изложеното води до извода, че описаното в Акта и НП деяние не представлява нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.4 от ЗТ, поради което и не следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на сочения за нарушител до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Или административно наказващия орган приемайки, че установените по делото факти осъществяват състава на административно нарушение по чл.50, ал.4 от ЗТ е допуснал грешка при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. Следва да се посочи също, че в случая е без значение дали установената по делото фактическа обстановка сочи на извършено административно нарушение, или не, тъй като съдът не е оправомощен сам да издирва и прилага материално – правната или санкционна норма, а има компетенцията само да упражни контрол върху законосъобразността на издаденото НП. Ето защо, и като е направил извода, че обжалваното пред него наказателно постановление е незаконосъобразно и отменяйки го, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, т.е. не е допуснал нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното решение, каквото е възведеното касационно основание. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС/отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/27.12.2006 год. по Н.а.х.дело № 707/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |