Р Е Ш Е Н И Е
№ 2481/20.12.2022г.
Гр. Пловдив,
20 декември 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В.П. и с участието на прокурора СЛАВЕНА
КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД 2727 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е решение № 1713 от 31.08.2022 год. на
Пловдивски районен съд, постановено по а.н.дело № 3240 по описа на същия съд за
2022 год., с което е потвърдено издаденото наказателно постановление № 22-0432-000543
от 29.04.2022 г. за налагане на глоба в размер на 1000 / хиляда / и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, вр с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.
Касационният жалбоподател П.А., чрез адв. А.В., намира
решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли същото да
бъде отменено. Счита за недопустимо извършването на поправка върху съставения
АУАН, което представлява грубо нарушаване на всички правила и устои на
професията, като е накарал и А. да се подпише. Твърди, че в НП е налице
неяснота и вътрешно противаречие в описанието на нарушението и посочената
правна квалификация.Моли да се отмени решението, както и да се отмени
издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, чрез началника,
излагане становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са
налице съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като в
този смисъл решението на съда е правилно и моли да се остави в сила. Претендира
юрисконуслтско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Съдът, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
За да потвърди издаденото наказателно постановление, районният
съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в
него административно нарушение, като е мотивирал изводите си.
Съдът е приел от фактическа страна, че на 02.04.2022г.
около 03.10 ч А. *** чужд автомобил марка “Ауди”, модел „Ку5“ с рег. № ****. Движейки
се по ул.”Димитър Талев“ в посока от юг към север в близост до №71 бил спрян за
проверка от полицейски автопатрул, който му извършил проверка с техническо
средство Дрегер, като пробата била положителна за алкохол, а именно концентрация
1,13 промила. А. ***, където му бил издаден талон за медицинско изследване с №
119826. Същият дал кръв за изследване като с химическа експертиза №
14-5/05.04.2022г. на БНТЛ било установено, че концентрацията на алкохол към момента
на деянието била 1.04 промила. На лицето бил съставен АУАН серия GA № 599660/02.04.22г.
за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 1.13 промила у
водача. На следващия ден обаче актосъставителят установил, че допуснал грешка в
АУАН, тъй като бил посочил в същия , че управлението на МПС е извършено след
3.30 часа, а същевременно пробата с Дрегер била извършена в 3.16ч. Ето защо
отново предявил акта на жалбоподателя като извършил корекция във всички екземпляри
на бланката като посочил час на нарушението преди проверката с техническо
средство, а именно 3.10ч. След излизане на резултата от химическото изследване
и отразявайки същия, въз основа на посочения погоре АУАН било издадено и
процесното НП.
Съдът възприел посоченото като обективно и достоверно,
тъй като тази фактическа обстановка се установявала по категоричен начин от
показанията на свидетеля и от писмените доказателства, събрани по делото. Във
връзка с наведените възражения в жалбата е посочил, че няма пречка
актосъставителят да извърши промени в акта, стига същите да са станали известни
и на жалбоподателя и междувременно да не е издадено НП. Посочил е в тази връзка
възможността дори да и при наличие на нередовности в констативния акт,
наказващия орган да издаде НП, стига да е установен по несъмнен начин
нарушителя, вината му и извършеното нарушение.
Съдът е приел също, че не е налице разминаване в
описанието на АУАН и НП, тъй като наказващия орган се е съобразил с корекцията,
направена в първия от актосъставителя и е посочил като час на нарушението
3.10ч. На следващо място макар в акта да е посочено нарушение на чл.5, ал.3,
т.1, пр.1 ЗДвП, а в НП последната привръзка да е отпаднала, но последното не е
ограничило правата на жалбоподателя, защото от останалото съдържание на текстовата
част на НП е ясно, че той е санкциониран за управление на МПС след употреба на
алкохол, а не на наркотични вещества.
Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция намира, че нарушението
несъмнено е установено, същото е квалифицирано правилно, санкцията е в
съответствие с материалния закон, както и не са налице съществени процесуални
нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на
нарушителя.
Не се споделят възраженията на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, нито за такива в
хода на производството пред въззивния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че по начина на
извършване на корекцията, която е техническа такава и касае две цифри от
посочения час на извършване на проверката, не се установява съмнение в
достоверността на съставения констативен акт, от категорията на които е АУАН.
След констатираната техническа грешка, актосъставителят в присъствието на
нарушителя е извършил поправката, посочил е, че корекцията е негова и се е
подписал. Тези обстоятелства по извършената поправка са удостоверени в
изричното изявление на адресата на акта, който е положил подпис, че е запознат
с корекцията. С други думи актосъставителят е положил максимални усилия по
никой начин да не бъдат нарушени правата на лицето при извършване на
техническата корекция.
Не е споделят и възраженията, касаещи описанието на
нарушението – същото е ясно и по несъмнен начин установява именно нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Липсата на изписване коя от хипотезите касае не е
съществено процесуално нарушение, доколкото от описанието на нарушението в
текстовата част става ясно, че се касае за алкохол, а не за наркотични
вещества.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
На ответника не следва да се присъждат разноски,
доколкото становището по жалбата е подадено от самия началник на Първо РУ, а не
е защитаван от юрисконсулт.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV
състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1713 от 31.08.2022 год. по а.н.дело № 3240
по описа за 2022 на Районен съд – Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.