РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 23.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14241 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ.
Ищецът
И.Г.Й. твърди в исковата молба, че на 24.12.2018 г., около 12,05 часа, в гр.
София, лек автомобил марка „Субаро“, модел „Трибека“, с рег. № ******, управляван от М.Т.С.,***, с
посока от ул. „Драгалевска“ към бул. „Черни връх“. Сочи, че в района на
кръстовището с бул. „ Черни връх“, при
извършване на маневра завиване наляво към бул. „Н. Вапцаров“, автомобилът лъска
пресичащия отдясно наляво пътното платно на бул. „Черни връх“ пешеходец (ищеца),
който е пресичал заедно със своя син.
В
резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът сочи, че е получил счупване
на горния край на тибията (големия пищял)
вляво. В лечебно заведение - УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е престоял от 24.12.2018
г. до 31.12.2018 г., където поради тежката фрактура е подложен на оперативна
интервенция, като е извършено закрито наместване с поставяне на 3 канюлирани винта. Поддържа, че поради изключително тежката
травма в областта на левия крак, първите дни след инцидента не е можел да
помръдне в леглото.
Ищецът
сочи, че е търпял постоянни болки по целия крак, придружен със слабост и
ограничени движения. Прекарвал ежедневието си предимно в легнало положение и
имал нужда от грижи от близките му, които да му помагат да се облича, обува,
понякога да се изправя от седнало или легнало положение. Състоянието му се
отразило изключително тежко и върху психичното му състояние, като изпитва страх
да ползва автомобилен транспорт и да се придвижва по оживени улици. Сочи, че в
резултат на силните болки и преживения стрес, страда от безсъние, като му се
налага ежедневно да приема обезболяващи средства. Отделно от това, във връзка с процесния инцидент и извършената оперативна интервенция
ищецът сочи, че е заплатил сумата от 1984,60 лв., за закупуване на остеосинтетични средства и заплащане на потребителска такса
в лечебното заведение за болнична помощ.
Ищецът
поддържа, че съгласно констативния протокол за пътнотранспортно произшествие, с
рег. № К-807/24.12.2018 г. по описа на СДВР, Отдел „Пътна полиция“,
отговорността на водача на лек автомобил марка „Субаро“,
модел „Трибека“, с рег. № ******, е застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД, полица № BG/02/118001575174, валидна от
30.05.2018 г. до 29.05.2019 г. Сочи, че на 28.05.2019 г. е завел писмена
претенция с молба вх. № ОК-317-300, за изплащане на застрахователно
обезщетение, като в предвидения в КЗ тримесечен срок ответното дружество не е
заплатило обезщетение за претърпените вреди на пострадалия ищец.
Ето
защо, И.Г.Й. моли съда, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да осъди ответното
застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД да заплати сумата от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие, както и сумата от 1 984,60 лв. за претърпени имуществени вреди,
посочени в обстоятелствената част на исковата молба, за закупуване на остеосинтетични средства и заплащане на потребителска
такса, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на депозиране на
исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното плащане.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като сочи че не е налице деликт, осъществен от водача на лекия автомобил М.Т.С..
Оспорва претенцията за неимуществени вреди като завишена, като сочи, че не са
представени доказателства за реално търпяна травматична увреда
от ищеца, така както е описана в исковата молба. Релевира
възражение за съпричиняване, като твърди че ищецът е
пресичал на необозначено за целта място, като не е съобразил с посоката и
скоростта на приближаващото го МПС и не е направил необходимото да избегне
удара, а е имал възможност за това.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Фактическият
състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от
които е претърпял неимуществени вреди, представляващи болки и страдания и/или
имуществени вреди. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен,
има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
пряко от застрахователя.
От писмените доказателства, приети в
настоящето производство (досъдебното
производство № 11476/2018 г. е прекратено с постановление от 02.10.2019 г. на
СРП) и от заключението на изслушаната и
приета по делото автотехническа експертиза, неоспорена
от страните, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 24.12.2018 г. около 12,05 часа в гр. София по ул.
"Майор Томпсън" с посока от ул. "Драгалевска" към
бул."Черни връх" се е приближавал към кръстовището с бул. "Черни
връх". Времето е слънчево, с добра видимост. Преди кръстовището за
автомобила е поставен пътен знак Б2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с
предимство“. В
същото време пострадалият пешеходец И.Г.Й. на 66 г., заедно със сина си
свидетелят Л.И.Й. са предприели пресичане на платното за движение в посока от
дясно на ляво спрямо движението на завиващия автомобил, с нормален спокоен ход
в района на кръстовището на място, което не е обозначено и не е маркирано за
движение на пешеходци. Тъй като, нито пешеходците са се спрели и не са
възприели завиващия наляво пред тях автомобил, нито водачът на автомобила е
предприел спиране, е настъпил удар, при който лек автомобил „Субару Трибека“ е ударил в
предния се десен ъгъл, левия крак на пешеходеца. От удара пешеходецът е
отблъснат напред и надясно, а водачът е спрял автомобила.
Мястото на удара на пешеходеца по
дължина на пътя е на 7,3 - 7,2 метра след линията на ориентира (съгласно скица към протокола за оглед), считано в посоката на огледа към бул. „Н. Вапцаров“,
а по широчина е на разстояние 4,25 - 4,75 м вляво от десния край на платното за
движение на бул. „Черни връх“. Тъй като, отстоянията
20,71 м. и 25,06 м. на лек автомобил „Субару Трибека“ от място на удара към момента, в който пешеходецът
е предприел пресичане на платното за движение от десния тротоар на бул. „Черви
връх“ са по-малки от опасната му зона 9,15 м. и 11,6 м., се приема, че водачът
на автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да
предотврати произшествието (при вървене на пешеходеца
с бавен, спокоен и бърз ход, както и при спокойно тичане, само при бързо тичане
ударът е непредотвратим за водача на автомобила.)
Водачът на лекия автомобил, М.Т.С.,
разпитан като свидетел в настоящето производство, сочи че не е видял бащата и
сина, като той е извършвал маневра „завой наляво“ за да се включи от пряка
улица към бул. „Черни връх“ и е бил по средата на платното на трамвайните
линии, когато жена му е извикала „спри“ и
е настъпил удара. На мястото няма пешеходна пътека, а има подлез и метростанция с асансьор.
Спорен по делото е въпросът
относно това налице ли е виновно
и противоправно деяние от страна на
водача на лекия автомобил. При преценка на
това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема следното:
От доказателствата по делото се установи,
че вина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на
лекия автомобил, защото въпреки, че е предприетото от пешеходеца пресичане на платното за
движение на бул. „Черни връх“
на необозначено и несигнализирано място, при наличие на
подлез от входовете на метростанция
„Джейм Баучер“, водачът на завиващият
лек автомобил
„Субару
Трибека“ не е реагирал своевременно на възникналата опасност, а именно: пешеходци на платното
за движение, защото при своевременна
реакция е имал обективна възможност да спре преди
да достигне мястото на удара
и е могъл да предотврати произшествието. Нарушена е разпоредбата чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата,
съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че поведението на водача на
процесният автомобил е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД.
Видно от удостовереното в констативния протокол
№ К-807 от 24.12.2018 г. , гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното
произшествие е застрахована при ответното застрахователно дружество, , полица №
BG/02/118001575174,
валидна от 30.05.2018 г. до 29.05.2019 г. за лек автомобил марка „Субаро“, модел „Трибека“, с рег.
№ ******.
.
Съгласно заключението на съдебно
медицинската експертиза, в резултат на пътнотранспортното произшествие И.Г.Й.
е получил следните травматични увреждания: счупване на горния край на лявата тибия
(голям пищял), вътреставно и
закрито; фрактура на главата на лявата малкопищялна
кост. Патоморфологично е засегнато ставното лице и метафизата на външния тибиален кондил от разцепено - депресивен тип, с потъване и
разместване на костните фрагменти, от нестабилен тип и съчетано със счупване на
главата на малкия пищял.
Проведено е оперативно лечение - открито
наместване и фиксация с три броя канюлирани
винтове. В острия период болките са били много силни, във връзка с разместените
костни фрагменти, нарастващия хематом и хемартроза и
посттравматичния оток. През периода след операцията болковия
симптом е свързан с проникването през меките тъкани, наместването на
фрактурите, фиксацията с металните импланти и развитие на хемартроза
и постоперативен оток. Рехабилитационния етап от
лечението се характеризира с болки при възстановяването на мускулната сила и
еластичност и преодоляване на ставната контрактура (ограничението
в активните движения).
Целта на
оперативното лечение е наместване на фрактурата в добра анатомична позиция, фиксацията и с импланти,
зарастване за средностатистическите срокове на коста
и възстановяване на функцията най-близко до нормата и за най - кратки срокове. От
прегледаните рентгенографии се установява, че репозицията и фиксацията са добре
направени, костната структура има добър потенциал за костно зарастване и
възстановяване. Според вещото лице, налице са предпоставки за пълно анатомично
и функционално възстановяване на крайника като средния срок за това е 180 дни.
Пациентът се съветва да ходи с патерици за период от 90-100 дни, след което
започва поетапно натоварване на пострадалия крайник и отстраняване на
патериците първо от едната страна и след това от другата. В представените
документи няма данни за трайни последици в здравословното състояние, възникнали
в резултат на получените травматични увреждания по време на процесното
произшествие.
В представените
документи са налице данни за извършена една оперативна интервенция. След
зарастване на счупването може при желание на пациента да бъдат отстранени остеосинтезните материали- 3 броя канюлирани
винтове с шайби. Втората операция обикновено се извършва след 12- 15 месеца от
първата, ако няма други индикации за по - ранно отстраняване на металите.
Ищецът има цикатрикси по външната страна на лявата колянна
става, получени от инцизиите на кожата, свързани с оперативните
достъпи за поставяне на канюлираните винтове и
шайбите.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. (Съобразно приетото в ППВС № 4/68 г.).
Критериите за определяне на този размер
са видът и обемът на причинените неимуществени вреди травматични увреждания, а
именно: счупване
на горния край на лявата тибия (голям пищял), вътреставно и
закрито; фрактура на главата на лявата малкопищялна
кост; цикатрикси по външната страна
на лявата колянна става; търпените
интензивни болки в началото след инцидента, затрудненията в движението и обстоятелството,
че съгласно документацията са налице данни за възстановяване, но с голяма
вероятност предстои втора операция за отстраняване на винтовете. В тази връзка
съдът съобрази показанията на Л.И.Й., син на ищеца, който сочи че баща му е
търпял силни болки след удара и повече от три месеца е бил на легло (съдът цени показанията, съгласно нормата на чл. 172
от ГПК и обстоятелството, че същите кореспондират с медицинската експертиза), не е могъл да се обслужва сам в този период.
Зимните месеци понакуцва и изпитва болки. Съобразявайки тези обстоятелства,
както и икономическата обстановка в страната, съдът намира, че сумата от 45 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. (решение № 94 от
18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г., II Т.О.; решение № 1 от
04.03.2020 г. на ВКС по т.д. № 512/2019
г., I Т.О.).
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Съгласно заключението на автотехническата експертиза, причината за настъпване на произшествието е в предприетото
от пешеходеца пресичане на платното за движение на бул. „Черни връх“ на
необозначено и несигнализирано място, при наличие на подлез от входовете на метростанция „Джейм Баучер“. Пострадалият
пешеходец се е движил срещу движещия се насреща му автомобил, „Субару Трибека“ и е имал
възможност да го вижда, към и след момента на предприетото пресичане на
платното за движение на бул. „Черни връх“. Имал е възможност да прецени
траекторията и скоростта му и да спре преди да достигне коридора на движение на
автомобила. Съдът определя 1/3 размер на съпричиняване,
като съобрази приноса на ищеца за настъпване на пътнотранспортното произшествие.
(решение № 60 от 28.04.2016 г., по т.д. № 1102/2015
г. на ВКС, II Т.О., решение № 106 от 11.07.2017 г. по т.д. №
60381/2016 г. на ВКС, I Г.О.). Следователно искът за неимуществени вреди следва
да бъде уважен за сумата от 30 000 лв., като за горницата до пълния размер
от 50 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да бъде начислена от датата на исковата молба,
т.е. считано от 31.10.2019 г.
Относно претенцията за имуществени вреди
Основателна и е претенцията за присъждане на имуществени вреди, под формата
на разходи за медицински изделия и във връзка с лечението, които се
удостоверяват от приложените към исковата молба 2 бр. фактури, ведно с касови
бонове. Също така, съгласно съдебно медицинската експертиза направените
разходи, в приложените платежни документи представляват разходи, необходими за лечебно -
възстановителния процес и са на обща стойност от 1 984,60 лв. Събразно приетия размер на съпричиняването,
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1 323,07 лв., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, а до пълния предявен
размер от 1984,60 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на процесуалния
представител на ищеца – адв. Г.Й.Й.,
се следва адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2021
г.), в размер на сумата от
1 801,63 лв. На ответника З. „Б.И.“
АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски за
адвокат в размер на 996,41 лв. с ДДС (намалени на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК ) и сумата от 91,41
лв. за депозит за експертиза и свидетел, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 252,92
лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 241,02 лв., за експертизи,
заплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на И.Г.Й., ЕГН **********, представляван
от адв. Г.Й. ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ следните
суми, представляващи застрахователно обезщетение за вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 24.12.2018 г., около 12,05 ч. в гр. София, по вина на М.Т.С.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил марка „Субаро“, модел „Трибека“, с рег.
№ ******, към
посочената дата е бил застрахован при ответника, както следва:
- 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 31.10.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.
-
1 323,07 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 1 984,60 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адв. Г.Й.Й. от САК, на основание чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА, сума в размер на
1 801,63 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА И.Г.Й., ЕГН **********, представляван от адв.
Г.Й.,***, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в
размер на 996,41 лв. с ДДС - за разноски за адвокат и
сумата от 91,41 лв. - за депозит за експертиза.
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1 252,92 лв. - държавна
такса и сумата от 241,02 лв., за
експертизи, заплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу
ответника част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: