Р
Е Ш Е
Н И Е № 10
гр.Кюстендил, 14.01.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 446 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Б.И.Н. *** оспорва
Решение № 2153-09-28 от 26.08.2019г. на директора на ТП на
НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 09191538697 от 01.07.2019г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на
основание § 7б, ал.2 и §7в от ПЗР на КСО и ПМС № 136/06.06.2019г. е преизчислена пенсията на оспорващия, считано
от 01.07.2019г. Изложени са доводи за материалноправна незаконосъобразност на административния акт. Оспорва се преизчисления размер на пенсията, с доводи за
неправилно формиране на осигурителния
доход, на база на който е отпусната и
впоследствие преизчислявана ЛПОСВ на жалбоподателя, респ. на база на който е
определен индивидуалния коефициент по чл. 70, ал.4 и сл. от КСО. Твърденията на
оспорващия са, че осигурителният доход за определяне на пенсията е в размер на
21 371,62лв., като включва и доходите от премии за 1988г., 1989г. и 1990г.,
както и обезщетенията по чл.222 от КТ за м. май и м.юни 1990г. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение. Претендират се деловодни разноски.
Изложеното се
поддържа в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя адв. С. М. с
корекция на искането за формиране на осигурителния доход с включване на
изплатените суми за премии, а не за обезщетения по КТ /вж. с.з. на
05.11.2019г./.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ - гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Ани А., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че
оспореното разпореждане е постановено
служебно във връзка с ПМС №
136/06.06.2019г. за преизчисляване на пенсиите, а
не по заявление от жалбоподателя с представяне на нови доказателства за
осигурителен стаж и доход, поради което релевираните доводи срещу размера на
индивидуалния коефициент, респ. на осигурителния доход са неотносими за правния
спор по делото, а и са решени с влязъл в сила административен акт – решението
на директора на ТП на НОИ от 02.09.2015г. По отношение на представените
от жалбоподателя УП, обр.15, издадени през юли, септември и октомври
2019г., се твърди, че същите не са
обсъждани от административния орган във
връзка с преизчисляването на пенсията. Прави се искане за отхвърляне на
жалбата.
Кюстендилският
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане № 02888/07.11.1995г., на жалбоподателя Б.И.Н. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.2 от ЗП /отм./ в размер на 3064,00лв., считано от 09.10.1995г.
с базисен период 01.05.1988г.-30.04.1991г. , осигурителен доход
20 859,00лв. и при индивидуален коефициент 1,646, определен по правилото на чл.46а от ЗП
/отм./. В съответствие с промяна на
законовата уредба, размерът на пенсията на оспорващия е променяна във
връзка с деноминацията на лева, индексации и компенсации. Със заявление вх. № 6903/19.05.2003г., Н.
прави искане за изменение на пенсията като сочи друг тригодишен базисен период
– 01.01.1983г.-31.12.1985г. Следва разпореждане
№ ********** от 04.06.2003г., с което е
определен индивидуален коефициент 1,752 при осигурителен доход 13 041,16лв. и е
изменена пенсията на осн. чл.21, ал.3 от НП /сега НПОС/.
Със заявление вх. №
ПП-16-3850/20.02.2015г., оспорващият посочва друг базисен период - 01.01.1988г.
– 31.12.1990г., като прилага документи
за осигурителя „О.“ ЕАД – с. Гърляно, както следва: Удостоверение УП-15 изх. № АС-04-12759-1 от
22.01.2015г., изд. въз основа на разплащателните ведомости в отдел ООА към ТП
на НОИ – Кюстендил, видно от което в
брутното трудово възнаграждение за периода м. 01.1988г. – 01.09.1988г. са
включени основната заплата, клас и трудни условия, а в удостоверението са
вписани и суми за обезщетения за временна неработоспособност за м. 03.1988г., м. 04.1988г.,
м.05.1988г. и м.08.1988г.;
Удостоверение УП-15 изх. № АС-04-12760-1 от 22.01.2015г., изд. въз
основа на разплащателните ведомости в отдел ООА към ТП на НОИ – Кюстендил,
видно от което в брутното трудово
възнаграждение за периода м. 01.1989г. – м. 12.1989г. са включени основната
заплата, клас, трудни условия и допълнително възнаграждение, а в
удостоверението са вписани и суми за обезщетения за временна неработоспособност
за м. 03.1989г., м. 04.1989г. и
м.12.1989г.; Удостоверение УП-15 изх. № АС-04-12761-1 от 22.01.2015г., изд. въз
основа на разплащателните ведомости в отдел ООА към ТП на НОИ – Кюстендил,
видно от което в брутното трудово
възнаграждение за периода м. 01.1990г. – 01.07.1990г. са включени заработка, клас,
ПМС, индексации, а в удостоверението са
вписани и суми за обезщетения и
компенсация за временна неработоспособност
за м. 03.1990г. и е посочено, че в разплащателната ведомост за м.
05.1990г. и м.06.1990г. има обезщетения по чл.222 от КТ, съотв. в размер на 236,00лв.
и на 316,00лв., които не са включени в брутното трудово възнаграждение. С
разпореждане № ********** от 19.06.2015г., въз основа на новите доказателства, е
определен индивидуален коефициент 1,763 и е изменена пенсията на осн. чл.21,
ал.3 от НПОС на сумата 349,61лв. Същата
е изчислена при общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ в
размер на 19 133,22лв. /вж. л. 30
от делото/. Издаденото разпореждане е
оспорено пред директора на ТП на НОИ-Кюстендил, който с решение №
2153-09-8/02.09.2015г. отхвърля жалбата на Б.Н.. Решението на органа не е оспорено пред съда и е влязло в
сила.
С разпореждания от 01.07.2015г. и
от 01.07.2016г., пенсията на оспорващия е осъвременявана на осн. чл.100 от КСО.
С разпореждане от 01.06.2017г.,
на жалбоподателя е отпусната добавка от личната пенсия на починалата му съпруга,
считано от 01.05.2017г.
Следва преизчисляване на ЛПОСВ на
оспорващия с разпореждания, съотв. от
01.07.2017г. въз основа на ПМС № 116/2017г., като определения размер е 374,10лв. и от 01.07.2018г. въз основа на ПМС №
106/2018г., като определения размер е 388,43лв.
С оспореното разпореждане №
09191538697/01.07.2019г., на основание §7б, ал.2 и §7в от ПЗР на КСО и ПМС №
138/06.06.2019г., е преизчислена пенсията на жалбоподателя, както следва:
увеличена е с 5,7% съгласно §7б, ал.2 от ПЗР на КСО като е определен размер от
410,57лв.; преизчислена е пенсията съгласно
§7в, ал.1 и 2 от ПЗР на КСО като
определеният размер е 398,71лв., поради което и съгласно правилото по §7в, ал.3
от ПЗР на КСО е приет по-благоприятния от двата размера, а именно сумата
410,57лв. По делото няма данни за
съобщаване на разпореждането на жалбоподателя.
Срещу издаденото разпореждане е
подадена жалба вх. № 2150-09-1041-1/12.08.2019г. от Б.Н. пред директора на ТП на НОИ.
Оспорващият възразява срещу размера на
пенсията, който е приет като базов за увеличението с 5,7 % , а именно сумата
388,43лв. като твърди, че след осъвременяването на пенсията по чл.100 от КСО
през 2016г. му е определен по-висок размер от 398,71лв. Извън горното в жалбата
се правят възражения срещу размера на брутното
трудово възнаграждение при формиране на осигурителен доход, като се иска включване
на получените суми за м. 05.1990г. в
размер на 236,00лв. и за м. 06.1990г. в
размер на 316,00лв., за които се твърди,
че са обезщетения по чл.224 от КТ за неползван отпуск.
По жалбата е постановено решение
№ 2153-09-28/26.08.2019г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което същата
е отхвърлена. Органът приема, че преизчисляването на ЛПОСВ на жалбоподателя е
извършено правилно съобразно правилото на §7, ал.2 от ПЗР на КСО; че доколкото
в резултат на преизчисленията по методиката на §7в, ал.1 и ал.2 от ПРЗ на КСО,
полученият размер е по-нисък, то по правилото на §7в, ал.3 от ПЗР на КСО, на
лицето е определен по-благоприятния размер от 410,57лв. За неоснователни са приети възраженията за неправилно формиран размер на
брутното трудово възнаграждение, въз основа на което е определен индивидуалния
коефициент на жалбоподателя, като
органът се е мотивирал с разпоредбите на чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за
елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски.
Няма данни относно датата и
начина на съобщаване на решението на оспорващия, но с оглед датата на подаване на
жалбата на 09.09.2019г., сравнена с датата на издаване на решението на
26.08.2019г., то срокът по чл.118, ал.1
от КСО е спазен.
Към административната преписка е
приложена молба вх. №1013-09-31/26.07.2019г. на Б.И.Н. ***, с която се прави
искане за преизчисляване на ЛПОСВ като за същия базисен период
01.01.1988г.-31.12.1990г., бъде извършена индексация на средното месечно
трудово възнаграждение, от което се изчислява пенсията съгласно чл.1, ал.1 и 2
от ПМС № 194/30.09.1992г. Към молбата е
приложено „преизчисление“ на Б.Н., видно от което е преизчислен размера на
средното месечно брутното трудово възнаграждение, което съобразно
разпореждането от 19.06.2015г. е 19 133,22лв., като е индексиран съгласно
ПМС №194/1992г. и прилагайки правилата
на последното е определен индивидуален коефициент 2,116 и размер на пенсията –
479,00лв., след което е извършено преизчисление
на пенсията по правилото на §7б, ал.2 от ПЗР на КСО и определена сумата за
пенсия е 493,47лв., считано от 01.07.2019г.
По молбата се е произнесъл
директорът на ТП на НОИ – Кюстендил с писмо изх. № 1013-09-31-1 от 23.08.2019г. Налице са съображения за
неоснователност на искането, като се сочи, че в периода на действие на
цитираното ПМС №194/1992г. – до 01.04.1996г., когато е отменено с ПМС
№55/20.03.1996г., жалбоподателят не е подал искане за индексация, каквото е изискването
на чл.5 от постановлението. Сочи се, че
такова искане е подадено на
20.02.2015г., когато ПМС е било отменено, но във връзка с искането е извършено
преизчисляване на пенсията с по-висок коефициент въз основа на УП-15
№ОАС-АС-04-12761-1/21.01.2015г. за осигурителя „О.“ ЕАД-с.Гърляно, в което са
включени всички начислени и изплатени възнаграждения съгласно разплащателните ведомости. Писмото е съобщено
на оспорващия на 28.08.2019г. /вж. л.7 от делото/. Няма данни същото да е
обжалвано пред съда.
В съдебното производство оспорващият
представя Удостоверения , обр. УП-15 с изх. №№ 5506-09-298-3/09.09.2019г. и
5506-09-298-6/24.109.2019г. за осигурителя „О.“ ЕАД – с. Гърляно, съдържащи
данни за брутното трудово възнаграждение (осигурителен доход) за определяне
размера на пенсията на Б.Н. за периода м.05.1988г. – м.04.1991г., вкл. за изплатени премии за 1988г., 1989г. и 1990г.; разпореждане
№ 020888 от 07.11.1995г., издадено по молба на Н. от 19.10.1995г., видно от
което за периода м.05.1988г.-м.5.1991г., общото брутно трудово възнаграждение
(осигурителния доход) е 20859,00лв. , което е индексирано съгласно ПМС
№194/1992г. ; удостоверение, обр. УП-2 № 06-03-122/05.02.1996г., издадено от „О.“
ЕАД , с което се удостоверява, че Б.И.Н. е работел като служител при повременно
– премиално заплащане в периода 01.04.1989г.- 30.04.1990г. и е получил сума за
брутно трудово възнаграждение 6400,22лв.
, в която не са включени обезщетенията по КТ.
Ответникът е представил на съда цялата пенсионна преписка на жалбоподателя, в
която се съдържат издадените разпореждания за отпускане, изменение,
осъвременяване и преизчисляване на личната му пенсия.
В съдебното производство е прието
заключение вх. № 6301/09.12.2019г. от съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена
от вещо лице Н.С.С.. Същото се счита от
съда за обективно, пълно и
компетентно, съответстващо на писмени доказателства по делото, а частичното му оспорване
от жалбоподателя се приема за неоснователно. Съдебният експерт проследява
промените в размера на личната пенсия за ОСВ на оспорващия Б.Н. съобразно
посочените базисни периоди и
доказателствата за осигурителния доход, като
потвърждава правилността на преизчисления размер от 410,57лв., дължим от
01.07.2019г. Вещото лице сочи, че за
първия базисен период жалбоподателят претендира по-висок размер на
осигурителния доход - 21 371,62лв. вместо приетия от пенсионния орган доход
от 20 859,00лв., но не представя доказателства за разликата от 512,62лв.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че сумата по удостоверение, УП-2 от 05.02.1996г. в размер на
6400,22лв., съставляваща брутно трудово възнаграждение на жалбоподателя в периода 01.04.1989г.- 30.04.1990г. в „О.“
ЕАД е включена в удостоверение, обр. УП-15 от 22.01.2015г. и е зачетена при
преизчисляването на пенсията с разпореждането от 19.06.2015г.
Съдът, въз основа на приетите за
установени факти и извършвайки служебна проверка на допустимостта и
основателността на жалбата, счита следното:
Жалбата е редовна и процесуално
допустима - подадена е в срока по чл.118, ал.1 от КСО от страна в
административното производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Разгледана по същество – жалбата
е неоснователна.
Предмет на обжалване е решение на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е потвърдено /отхвърлена е
жалбата/ разпореждане на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване, с което на основание § 7б, ал.2 и §7в от ПЗР на КСО и ПМС №
136/06.06.2019г. е преизчислена
пенсията на оспорващия,
считано от 01.07.2019г. Оспореното решение е постановено от административен орган с материална и
териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.
59, ал.2 от АПК, при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването
му и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразно.
Административният орган е изложил
в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се потвърждават от
доказателствата по пенсионната преписка и от приетата в съдебното производство
икономическа експертиза. Оспореното решение е съобразено с приложимите
материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на оспорващия е отпусната, считано от 09.10.1995г. Същата е осъвременявана многократно по
правилото на чл.100 КСО /КЗОО/ и е
преизчислявана двукратно съобразно
подадени от лицето заявления сочещи различен
от предходния базисен период, респ. размер на осигурителен доход.
В конкретния случай, с оспореното
разпореждане № 09191538697/01.07.2019г., на основание §7б, ал.2 от ПЗР на КСО е
определен размер на ЛПОСВ на
жалбоподателя от 410,57лв. в резултат на увеличение на размера на получаваната към 30.06.2019г. пенсия с 5,7% /388,43лв. Х
5,7%=410,57лв./. Видно от
разпореждането, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е извършило и преизчисление на ЛПОСВ на оспорващия
съгласно §7в, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, като определеният размер е
398,71лв., поради което и съгласно
правилото по §7в, ал.3 от ПЗР на КСО е приет по-благоприятния от двата размера,
а именно сумата 410,57лв.
При съобразяване с нормативно
установените правила и релевантните за приложението им факти по случая,
е извършеното преизчисление на
личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя с разпореждането, потвърдено с
оспореното решение на директор на ТП на НОИ – Кюстендил, което съдът счита за
законосъобразно. Съгласно §7б, ал.2 от ПЗР на КСО, размерът към 30 юни 2019год. на пенсиите, отпуснати с
начална дата до 31 декември 2018г., се увеличава от 1 юли 2019г. с процент 5,7.
Доказателствата по делото установяват наличие на материалноправните
предпоставки за приложение на цитираната правна норма. Личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Б.И.Н. е отпусната с разпореждане № 02888/07.11.1995г., считано от 09.10.1995г., а видно от разпореждане
№ **********/01.07.2018г. /л.17 от
делото/, пенсията по чл.68 от КСО на Б.Н.
е в размер на 388,43лв. Горната сума,
умножена с предвидения процент от 5,7 на увеличението, сочи на произведение,
равняващо се на определения от пенсионни орган
размер от 410,57лв. на ЛПОСВ,
считано от 01.07.2019г.
Неоснователно жалбоподателят
възразява пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил, че
процентът увеличение от 5,7 е начислен неправилно върху преизчислената
пенсия, считано от 01.07.2015г. Видно от
разпореждане № ********** от 01.07.2018г.,
считано от 01.07.2018г., т.е. към относимата дата 30 юни 2019г. по §7б,
ал.2 от ПЗР на КСО, изплащаната пенсия
за ОСВ на Н. е в размер на 388,43лв. или
преизчисления размер е 388,43 Х 1,057 /5,7%/ = 410,57лв.
Както се посочи, с разпореждането,
пенсионният орган е извършил
преизчисление на пенсията на жалбоподателя и на основание §7в, ал.1 и
ал.2 от ПЗР на КСО, прилагайки визираната методика. Разпоредбата предвижда задължение за служебно
преизчисляване на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018г., от
1 юли 2019г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, като
съгласно ал.2 на §7в от ПЗР на КСО, преизчислението по ал.1 се извършва без да
се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни
2019г. включително. Инкорпорирани в съдържанието на разпореждането са
констатациите на органа по отношение на фактите, относими към цитираното
правило. Преизчисляване и
осъвременяване на размера на
пенсията е извършено от пенсионните органи, като към 01.07.2019г. личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя е определена в размер на 398,71лв. Този размер
е определен при следните показатели: общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория 36год. 10м. 28дни; индивидуален коефициент –
1,763; средномесечен осигурителен доход
за 2007г. съгл. чл. 102, ал. 4 от КСО –
398,17; доход за изчисляване на пенсията
701,97лв., като е извършено осъвременяване
на пенсията на осн. чл.100 от КСО в размерите, доказани от приложените към
пенсионната преписка разпореждания за отделните периоди. Очевидно
преизчислената пенсия по реда на §7в, ал.1 и ал.2 от ПРЗ на КСО е в
по-нисък размер от увеличената по реда
на §7б, ал.2 от КСО, поради което и съобразно правилото на §7в, ал.3 от ПЗР на
КСО, органът е определил да се изплаща
на жалбоподателя ЛПСОВ, считано от
01.07.2019г. в размер на 410,57лв. В
тази част, оспореното решение е законосъобразно.
Във връзка с доводите в жалбата
на Б.Н., подадена по административен ред, органът е изложил мотиви и относно
размера на брутното трудово възнаграждение (осигурителния доход) за определяне размера на
ЛПОСВ, респ. относно елементите, които го формират. Претенцията
на оспорващия е за включване в осигурителния доход на изплатени обезщетения по
чл.222 от КТ, за които съществуват данни в Удостоверение УП-15 изх. № АС-04-12761-1 от
22.01.2015г., изд. въз основа на разплащателните ведомости в отдел ООА към ТП
на НОИ – Кюстендил за осигурителя „О.“ ЕАД –с.Гърляно. Видно от удостоверението,
в брутното трудово възнаграждение за периода м. 01.1990г. – 01.07.1990г. са
включени заработка, клас, ПМС, индексации,
като е посочено, че в разплащателната ведомост за м. 05.1990г. и
м.06.1990г. има обезщетения по чл.222 от КТ, съотв. в размер на 236,00лв. и на
316,00лв., които не са включени в брутното трудово възнаграждение. С оспореното решение директорът на ТП на НОИ е
приел искането на жалбоподателя за неоснователно, като се е мотивирал с разпоредбите на чл.1, ал.8,
т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които
се правят осигурителни вноски. Изложените съображения са законосъобразни. Жалбоподателят не е доказал вида на изплатеното му обезщетение – дали е
по чл.222, ал.1 от КТ, или по чл.222, ал.2 от КТ или по чл.224 от КТ. Предвид
срока на обезщетението – два месеца, както и данните в трудовата книжка на
оспорващия на л.11 от делото за датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 20.05.1991г., следва
да се приеме, че обезщетението не е такова с правно основание чл.222, ал.1 от КТ. От горното и по аргумент от чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски,
следва, че същото не се включва при
формиране на осигурителния доход за определяне размера на пенсията, както
правилно е приел органа в оспореното решение. Допълнително в подкрепа на извода
за неоснователност на претенцията на жалбоподателя, следва да се цитира
забраната по §7в, ал.2 от ПРЗ на КСО за промяна на дохода, от който е изчислена
пенсията в производството по §7в, ал.1 от ПЗР на КСО. Следват изводи за
законосъобразност на оспореното решение и за неоснователност на оспорването,
което подлежи на отхвърляне.
Аргументирайки се с визираната забрана, съдът не обсъжда и останалите възражения на жалбоподателя,
заявени в хода на делото, срещу размера
на осигурителния доход за определяне на пенсията, а именно на претенцията
за по-висок размер на осигурителния
доход - 21 371,62лв. вместо приетия от пенсионния орган доход от
20 859,00лв., както и за включване в дохода на сумата 6400,22лв. по удостоверение, УП-2 от 05.02.1996г. Видно от пенсионната
преписка, както и от заключението на вещото лице, първото искане е недоказано /липсват доказателства за разликата от 512,62лв. между претендирания и
приетия размер на осигурителния доход/,
а сумата по удостоверение, УП-2 от 05.02.1996г. в размер на 6400,22лв. е
включена в удостоверение, обр. УП-15 от 22.01.2015г. и е зачетена при
преизчисляването на пенсията с разпореждането от 19.06.2015г.
Извън горното, по спорния въпрос
за осигурителния доход, съотв. за
индивидуалния коефициент при определяне размера на пенсията на оспорващия има постановен и влязъл в сила административен акт - решение №
2153-09-8/02.09.2015г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и е недопустимо
пререшаването му. По сходна претенция на жалбоподателя с молба вх. №1013-09-31/26.07.2019г. е налице произнасяне
на директора на ТП на НОИ – Кюстендил с писмо изх. № 1013-09-31-1 от 23.08.2019г. Последното не е оспорено и
също е влязло в сила. Макар и подадена в срока за оспорване на цитираното
писмо, настоящата жалба има ясно заявен предмет – решение № 2153-09-28/26.08.2019г.
на директора на ТП на НОИ.
На последно място и само за
пълнота следва да се посочи, че оспорващия в настоящото производство предявява претенция касаеща осигурителния
доход за определяне размера на пенсията с включване в същия на суми за изплатените премии за 1988г., 1989г. и 1990г.
За доказване на последните е представено Удостоверение , обр. УП-15 с изх. №5506-09-298-6/24.109.2019г.
за осигурителя „О.“ ЕАД – с. Гърляно.
Същото не е предмет на преценка от административния орган в
производството, приключило с издаване на оспореното решение. Жалбоподателят разполага с правната възможност да направи искане пред пенсионния орган за изменение
на пенсията въз основа на новите доказателства и едва след произнасянето му с
административен акт, би бил допустим съдебния
контрол за законосъобразност.
Поради неоснователност на
жалбата, съдът не присъжда деловодни разноски в полза на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на Б.И.Н. *** срещу Решение № 2153-09-28 от 26.08.2019г. на
директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 09191538697 от 01.07.2019г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Кюстендил, с което на
основание § 7б, ал.2 и §7в от ПЗР на КСО и ПМС № 136/06.06.2019г. е преизчислена пенсията на оспорващия,
считано от 01.07.2019г.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: