Р Е Ш Е Н И Е
12.06.2018г., гр.
Дупница
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дупница, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Светослав Пиронев
при участието на секретаря Росица Кечева, като разгледа докладваното от съдия Пиронев НАХД № 1337 по описа за 2017г. на РС – Дупница, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Х.Ч. срещу Наказателно
постановление (НП) № 11-01-133 от 25.08.2017г. на директора на Агенция за
държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1
вр. чл. 35 Закона за държавната финансова инпекция (ЗДФИ) му е наложена глоба в
размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 126 Закона за публичните финанси
(ЗПФ).
Жалбоподателят обжалва наказателното
постановление като незаконосъобразно. Поддържа, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и обжалваното
НП. Отрича да е извършил нарушението, за което му е повдигнато обвинение. Възразява,
че отговорността му е погасена по давност. Моли за отмяна на обжалваното НП.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, в съдебно
заседание, изразява становище за законосъобразност на НП и моли за неговото
потвърждаване.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2017г.,
актосъставителят В.К. – държавен финансов инспектор при АДФИ, в присъствието на
свид. П.П. установил, че към 31.12.2016г. в гр. Дупница, жалбоподателят в
качеството си на кмет на Община Дупница и на първостепенен разпоредител с бюджет
съгласно чл. 11, ал. 3 ЗПФ е променил предназначението на целеви средства в общ
размер на 79 392,89 лева, предназначени за финансиране на дейностите по
чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, като през 2016г. с тези средства са разплатени други
дейности вместо задължения на Община Дупница за дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, с което в края на 2016г. е променено тяхното предназначение.
С оглед констатираното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 11-01-133 от 11.04.2017г., връчен на 11.04.2017г. лично на М.Х.Ч..
В открито съдебно
заседание актосъставителят
потвърждава констатациите, отразени в АУАН. Същият дава подробни разяснения
относно реда и начина, по който е извършена проверката, които обяснения напълно
съвпадат с пространно описаната в АУАН фактическа обстановка. В подобен смисъл
са и показанията на свид. П., който не оспорва реда и начина на извършване на
проверката. Последният изразява различно становище единствено относно
съставомерността на деянието като изразява позиция, че не е допуснато
нарушение, тъй като извършените разходи били за дейности по „Чистота“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, доколкото е
депозирана от надлежна страна срещу акт подлежащ на обжалване в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна
по следните съображения:
АУАН е издаден от компетентен орган съгласно чл.
10, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 2 ЗДФИ и заповеди на директора на АДФИ с № ФК-10-19/04.01.2017г., №
ФК-10-143/20.02.2017г., № ФК-10-225/15.03.2017г., № ФК-10-339/10.04.2017г.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 35, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ.
При установяване на нарушението и при издаване на
обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдът
намира за неоснователни бланкетните възражения на жалбоподателя в обратен
смисъл.
АУАН и НП съдържат ясно, пълно и точно описание на
всички релевантни факти, като разбираемо и недвусмислено се сочат
обстоятелствата, имащи значение за ангажиране на административнонаказателната
отговорност. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП, като същите съдържат всички съставомерни признаци на
допуснатото нарушение.
От възприетата по-горе фактическа обстановка е
видно, че същата напълно съвпада и потвърждава тази, изложена в АУАН и НП.
По отношение на нейната съставомерност следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 4, т. 1 ЗДФИ държавната финансова
инспекция се осъществява в бюджетните организации, а съгласно чл. 136, ал. 3 и
чл. 141, ал. 1 КРБ и чл. 14 ЗМСМА общината е юридическо лице и разполага със самостоятелен
общински бюджет.
Бюджетът на общините се приема от общинските
съвети (чл. 94 ЗПФ), а отговорен за неговото изпълнение е кметът на общината
(чл. 122, ал. 1, чл. 7, ал. 5 ЗПФ).
Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1, б. б) ЗПФ в
общинския бюджет се включват и приходите от местни такси, които се събират от
общините, като размерът им се определя въз основа необходимите
материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата
(чл. 7, ал. 1 ЗМДТ).
От посочените разпоредби може да се изведе
принципното положение, че местна такса се заплаща срещу извършена услуга, а
размерът й се определя с оглед на разходите по извършване на услугата. В
този смисъл са и подробните разяснения относно правната природа на местните
такси, дадени в редица решения на Конституционния съд (Решение № 4/04.07.2013г.
по к.д. № 11/2013 г., Решение № 9/20.06.1996 г. по к. д. № 9/1996 г., Решение №
11/01.07.2003 г. по к. д. № 9/2003 г., Решение № 10/26.06.2003 г. по к. д. №
12/2003 г. и др.).
В случая от значение е и правната уредба на
таксата за битови отпадъци, която също е предвидена в закона като такса,
събирана от общините - чл. 6, ал. 1, б. а) ЗМДТ.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 119 от 2002г.,
в сила от 01.01.2004г.) таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места.
Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 119 от
2002г., в сила от 01.01.2004г.) таксата за битови отпадъци се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа
на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи
за:
1. осигуряване на съдове за съхраняване на
битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от
13.07.2012 г.) събиране, включително разделно на битовите отпадъци и
транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането
им;
3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за
управление на отпадъците;
4. почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване.
В конкретния случай не се оспорва, а и от
приложеното към делото решение № 6 от 29.01.2016г. на Общинския съвет – Дупница
е видно, че е приета план-сметка на разходите за дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ на Община Дупница за 2016г., съгласно която общият им размер се равнява на
2 745 046,00 лева (разпределени в 4 пера, отнасящи се до всяка от
хипотезите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ), като не са налице данни за приети промени в
план-сметката.
От приложените към делото извлечения от отчета за
касовото изпълнение на бюджета за 2016г. се установява, че приходите на
общината за 2016г. от таксата за битови отпадъци се равнява на
1 780 651,00 лева, а отчетените разходи за дейност „Чистота“ се
равняват на 1 435 558,00 лева (л. 41 от делото).
Видно от приложените справки за разходите,
осчетоводени в дейност „Чистота“ за 2016г. (л. 46-49 от делото), плащанията по
процесните фактури са на обща стойност 79 392,89 лева и са осчетоводени като
разходи за дейност „Чистота“. Във всяка от фактурите е отразено и основанието
за издаването й, както следва:
1/ фактура № **********/09.04.2012г.
на „Ела 2002“ ЕООД – „иглолистни дъски за
пейки“.
2/ фактура №
00001255/14.04.2014г. на „Ела 2002“ ЕООД –
„обшивка, ламперия, греди иглолистни, челни“.
3/ фактура №
00001321/01.08.2014г. на „Ела 2002“ ЕООД – „греди,
иглолистни талпи, дъски, челни дъски, дъски за пейки“.
4/ фактура
№ 00001220/09.04.2014г. на „Ела 2002“ ЕООД – „иглолистни греди, иглолистни дъски“.
5/ фактура
№ **********/25.02.2015г. на „Ела 2002“ ЕООД – „изработка и монтаж на парапети и огради над реката, ремонт на пейки и
обшивки на барбекюта, игл. мат.“.
6/ фактура
№ 00001527/25.02.2015г. на „Ела 2002“ ЕООД – „направа дървен подиум за провеждане на конкурс „Мис Дупница“ и
изработване на клетки за птици в парк Рила от иглолистен дървен материал“.
7/ фактура
№ 00001528/25.02.2015г. на „Ела 2002“ ЕООД – „иглолистни дъски за пейки, иглолистни греди, иглолистни дъски“.
8/ фактура № *********/05.08.2015г. на „Ела
2002“ ЕООД – „иглолистни дъски пейки“,
„маси“, „иглолистни греди“, „иглолистни дъски“, „дъски за пейки“, „иглолистни
литровици“.
9/ фактура
№ **********/18.03.2015г. на „Ела 2002“ ЕООД – „извършена сеч и извоз на опасни дървета съгласно договор VI-24/25.06.2013г. и приемо-предавателен протокол от
05.02.2015г.“.
10/ фактура № *********/23.04.2015г. на
„Фермер21Д“ ЕООД – „наса 20л“.
11/ фактура № *********/05.04.2016г. на
„Фермер21Д“ ЕООД – „наса 20л“.
12/ фактура № *********/06.07.2016г. на
„Фермер21Д“ ЕООД – „наса 20л“, „препарат
за пръскане на тревата в селата към Община Дупница“.
13/ фактура № **********/11.04.2016г. на „Ник 33“
ООД – „корда 2,4мм – ролка 261м, корда
2,7 мм – ролка 215м“.
14/ фактура № 00000558526/10.05.2016г. на „Мар Маг
Строй“ ЕООД – „кашпа бетонна № 8, мито
91х51, h = 46 см“.
15/ фактура № 00000558701/24.05.2016г. на „Мар Маг
Строй“ ЕООД - „кашпа бетонна № 8, мито
91х51, h = 46 см“.
16/ фактура № **********/18.05.2016г. на „Арт Парк“
ЕООД – „пейка София“.
17/ фактура № 20000002728/27.11.2015г. на
„Медиком“ ООД – винкел, шина, профил,
планка ъглова, планка права, винтове за дърво, лазурен лак, разредител за лак,
пирони, накрайници и електроди.
18/ фактура № **********/18.11.2014г. на
„Меридиан“ ЕООД – „транспорт на пилон
(черен път през с. Самораново)“.
19/ фактура № **********/16.06.2016г. на „ДДД-1“
ООД – „доставка и прилагане на препарат
за дезакаризация срещу кърлежи, доставка и прилагане на препарат за
дезакаризация срещу бълхи, доставка и прилагане на препарат за дезакаризация
срещу комари“.
20/ фактура № 00000000061/07.03.2016г. на „Мазал
569“ ЕООД – „услуга с автовишка“.
21/ фактура № *********/15.04.2016г. на „Ековеце“
ЕООД – „сервизно обслужване на санитарен
възел м. април 2016г.“.
22/ фактура № *********/18.04.2016г. на „Ековеце“
ЕООД – „Био таблетки Bio Expert”.
23/ фактура № *********/05.07.2016г. на „Ековеце“
ЕООД - сервизно обслужване на санитарен
възел м. юни 2016г.“.
24/ фактура № *********/01.08.2016г. на „Ековеце“
ЕООД - сервизно обслужване на санитарен
възел м. юли 2016г.“.
25/ фактура № *********/07.09.2016г. на „Ековеце“
ЕООД - сервизно обслужване на санитарен
възел м. август 2016г.“.
26/ фактура № *********/02.11.2016г. на „Ековеце“
ЕООД - сервизно обслужване на санитарен
възел м. септември 2016г.“.
27/ фактура № **********/11.03.2016г. на „Бука“
ЕООД – „изработка на рекламни пана за
кампания „Дупница помни“ – приложен списък, стикери „забранено лепенето“,
„почистване на спирките, монтаж и брандиране на рекламните пана“.
28/ фактура № *********/08.04.2016г. на „Кристиана
строй“ ЕООД – „аванс по договор IV 07.04.2016г.“.
29/ фактура № *********/25.04.2016г. на „Кристиана
строй“ ЕООД – извършена услуга по договор
IV 07.04.2016г. и приспадане на аванс.
30/ фактура № 00000044/10.06.2011г. на „Г-СТРОЙ 1”
ЕООД – „извършено СМР“.
31/ фактура № *********/16.06.2016 г. на „Автокам
България” ООД – „товарен автомобил
тристранен самосвал“.
Основанията на издадените фактури напълно съвпадат
и с приложените към делото искания за отпускане на материални ценности, в които
е посочено идентично основание за извършване на разходите. В този смисъл са и
показанията на свид. П., който потвърждава, че осчетоводяването на фактурите се
извършва въз основа на посоченото основание, както и се взема предвид
докладната или искането за отпускане на материални ценности.
За да се прецени законосъобразността на изводите
на административнонаказващия орган следва да се извърши съпоставка на
извършените от общината разходи по процесните фактури с дейностите, описани в
чл. 66, ал. 1 ЗМДТ.
В случая настоящата инстанция не подлага на
съмнение обстоятелството, че разходите
по описаните по-горе фактури не попадат в обхвата на дейностите, които са
посочени изрично в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ.
От посочените по-горе основания на цитираните
фактури е видно, че разплащанията по тях не съставляват разходи, необходими за
предоставяне на услугите, за които се събира такса за битови отпадъци. Нито
закупуваните материали (иглолистен дървен
материал, винкел, шина, профил, планка ъглова, планка права, винтове за дърво,
лазурен лак, разредител за лак, пирони, накрайници и електроди, товарен
автомобил тристранен самосвал, пейки, кашпи, корди, препарат за дезакаризация
срещу кърлежи, бълхи и комари), нито заплатените услуги (направа дървен подиум за провеждане на
конкурс „Мис Дупница“, изработване на клетки за птици в парк Рила, изработка и
монтаж на парапети и огради над реката, ремонт на пейки и обшивки на барбекюта,
извършване на сеч и извоз на опасни дървета, транспорт на пилон (черен път през
с. Самораново), сервизно обслужване на санитарен възел, изработка на рекламни
пана за кампания „Дупница помни“, стикери „забранено лепенето“, почистване на
спирките, монтаж и брандиране на рекламните пана, почистване от наноси и
продухване на участъка към заустяването на линейни напречни канавки и единични
водоприемни шахти, почистване на речно корито) могат по какъвто и да било
начин да се причислят към дейностите ясно изброени в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, за
които се заплаща такса за битови отпадъци.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че
настоящият състав на съда не споделя становището на жалбоподателя, че част от посочените по-горе материали и
услуги се отнасят до дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. В случай че се възприеме
предлаганото в жалбата неограничено разширително тълкуване на установените в
закона дейности, то на практика всяко разплащане на общината би могло да се отчете
като разход, който формира размера на дължимата такса за битови отпадъци,
каквато очевидно не е логиката на законодателя. Изричното изброяване в чл. 66,
ал. 1 ЗМДТ ограничава дейностите, които са релевантни за определяне на
дължимата такса за битови отпадъци, респ. лимитира дейностите, които могат да се финансират с
приходите на общината от това перо.
Независимо от изложеното, разпоредбата на чл. 126
ЗПФ все пак допуска временно свободните средства по бюджета на общината да се
ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и
други плащания, при условие че не се нарушава своевременното
финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери,
както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални
правила по този закон, като не се
променя предназначението на средствата в края на годината.
В настоящия случай разходите по процесните фактури
на обща стойност 79 392,89 лева са отчетени като такива за дейност
„Чистота“, с което описаните във фактурите дейности фактически са
финансирани с приходите от таксата за битови отпадъци. Това обстоятелство е
видно още и от приложената към делото справка /Приложение № 5/ за разпределение
на предходния остатък от 2016г. по бюджета на общината за 2017г., от която се
установява, че Община Дупница няма предходен остатък от неизразходвани
постъпления от събраната такса за битови отпадъци.
От изложеното следва, че е нарушена разпоредбата
на чл. 126 ЗПФ, тъй като в края на годината (към 31.12.2016г.) предназначението
на посочените средства в размер на 79 392,89 лева е фактически променено.
Без значение за отговорността на наказаното лице е въпросът дали през
предходните години е имало друг остатък, респ. по какъв начин посочената сума
ще се отрази на финансовия резултат на общината, доколкото релевантната в
случая законова разпоредба изрично забранява промяна в предназначението на
средствата в края на годината.
Предвид цитираните по-горе разпоредби чл. 122, ал.
1, чл. 7, ал. 5 и чл. 11, ал. 3 ЗПФ отговорен
за изпълнение на общинския бюджет е кметът на общината. По делото не е налице
спор, че през процесния период именно жалбоподателят е заемал длъжността кмет
на Община Дупница, което обстоятелство е видно още и от решение № 318 от 02.11.2015г. на Общинска
избирателна комисия – Дупница, както и от приложената справка по делото (л.
31-32).
Неоснователно е
възражението за погасяване отговорността на нарушителя, доколкото съгласно
приложимата в случая разпоредба на чл. 34, ал. 3 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение
на 6 месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години
от извършване на нарушението, който срок в случая е спазен, доколкото
процесният АУАН е съставен на 11.04.2017г. за нарушение, изразяващо се в
промяна на предназначението на процесните суми към 31.12.2016г. Спазен е и
срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като обжалваното НП е издадено на
25.08.2017г.
За констатираното нарушение в чл. 32, ал. 1, т. 1
ЗДФИ се предвижда налагането на глоба в размер от 200 лева до 2 000 лева. В
случая административнонаказващият орган е наложил такава в минимален размер от
200 лева, с което е съобразил нормата в наказателната й част.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Установеното в конкретния случай нарушение не разкрива особености, които
да позволят да се приеме, че обществената опасност от допускането му е в значително
по-ниска степен от тази в обикновените случаи на нарушения от същия вид.
По изложените съображения съдът намира, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 11-01-133 от 25.08.2017г. на директора на Агенция за държавна
финансова инспекция, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35 Закона
за държавната финансова инпекция е наложена глоба в размер на 200,00 лева по
отношение на М.Х.Ч., с ЕГН ********** за нарушение на чл. 126 Закона за
публичните финанси.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Кюстендил.
Районен съдия: