Р Е Ш
Е Н И Е
№ 182
гр. Велико Търново, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на осми
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - С. ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 206/2023 година по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 238/10.05.2023г.,
постановено по АНД № 433/2023г., с което състав на Районен съд Велико Търново е
потвърдил като законосъобразен Електронен
фиш серия К № 6080021 издаден от
ОД на МВР - В. Търново, с който на П.М.А. с ЕГН **********, за извършено
нарушение на чл. 21,ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 600 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано от наказаното лице в
законния срок с касационна жалба. Твърди се, че решението на РС е неправилно и
незоконосъобразно. С подробно развити доводи касаторът поддържа, че за преценка
годността на техническото средство, приложение намира специалната норма на чл.
4, ал.3, изр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Неизвършването на дължима
проверка, досежно лицата подписали Протокол № 3-7-21 г., въззивният съд е
допуснал процесуално нарушение и е постановил незаконосъобразен акт. По
изложените мотиви касаторът моли АСВТ да отмени решението на РС, както и самия
ЕФ. Претендира разноски за две инстанции. В съдебно заседание не се явява и не
се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Велико
Търново, не взема становище по касационната жалба и не се представлява в
съдебно заседание. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Подчертава, че всички, изложени възражения, са били направени и пред РС, който
ги е обсъдил и в съответствие със събраните по делото доказателства, правилно
ги е приел за несъстоятелни. Счита, че оспореното решение е постановено при
вярно изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния
закон. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание
чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във
връзка с чл.348, ал.2 от НПК.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна,
участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против
съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения по фактите и правото:
На 25.06.2022 год., в 15:45 ч.,
община В. Търново, на 1111 1-4, км. 124+400, до автосервиз „Пежо" в посока
София, при ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак „В 26", с АТСС
(автоматизирано техническо средство или система) тип мобилна система TFR1-M № 602, е заснето движението на МПС - "Мерцедес Е
220 ЦДИ" с регистрационен номер ***, със скорост от 113 км/ч (с отчетен
толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на
скоростта от 53 км/ч. Въз основа на заснетия с посоченото АТСС клип № 17641 от
ОД на МВР - В. Търново е издаден процесния електронен фиш серия К № 6080021, в
който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП,
за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на П.М.А.,
ЕГН **********, адрес ***, в качеството му на собственик на автомобила е
наложена глоба в размер на 600 лева. Електронният фиш е връчен на А., на
16.02.2023 година. В производството по делото на районния съд са приобщени
документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, въз основа
на които е установена горната фактическа обстановка.
След анализ на доказателствената съвкупност РС е изложил
мотиви, че оспореният пред него ЕФ е формално, процесуално и материално
законосъобразен, а приложените писмени и ВДС подкрепят извършването на
описаното нарушение. Преценено е, че не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Мотивирано са отхвърлени заявените възражения,
включително за липса на реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Посочено е, че ЕФ съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП и е съставен по предвидения
в закона образец. РС е приел, че в обжалвания пред него ЕФ мястото на
нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, като е посочена и посоката на
движение на водача и наличните пътни знаци. Установено е, че техническото
средство е мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
тип „TFR1-M № 602”, която отговаря на нормативните
изисквания. Не са споделени доводите, че не било ясно къде е монтирано АТСС и
дали е имало поставен указателен пътен знак , както и че не са спазени
изискваниятана чл. 4 и чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. Подчертавайки, че задължението
за обозначаване на контролирания пътен участък отпадна с отмяната на чл. 165,
ал. 2, т. 8 ЗДвП с ДВ бр.54 от 05.07.2017 г. Прието е, че към датата на
твърдяното нарушение е отменен и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е със съдържание идентично с това на отменената разпоредба
от ЗДвП. Чл. 7 от Наредбата е отменен с ДВ бр. 6 в сила от 16.01.2018 г. Към
датата на установяване на нарушението разпоредбата на чл. 7 от Наредбата не е
действала и контролните органи нямат задължението да поставят указателен пътен
знак за поставяне и използване на автоматизирано техническо средство за
контролиране на скоростта на движение на МПС. На последно място е
посочено, че автоматизирано техническо средство към датата на твърдяното
нарушение е било одобрен тип средство за измерване и технически изправно,
поради което няма нарушение на разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532. С
тези мотиви ВТРС е потвърдил ЕФ.
Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното
решение за правилно постановено.
Не се споделят релевираните от касатора възражения, доколкото
е безспорно, че скоростта в конкретния случай е измерена с мобилна система за
видеоконтрол ТFR-1M № 602, която е одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835 е със срок на валидност до 24.02.2020 год.,
но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона
за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип. Видно от Протокол № 3-7-21 г. - проверка на
мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M" установява, че конкретното
автоматизирано техническо средство с № 602, е преминало проверка на 01.12.2021
г., при което е установено, че същото е технически изправно. Въпросната
проверка е извършена от специалисти на Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери в Сектор "Управление на
собствеността" – полицейска техника при ГД "Национална полиция",
която лаборатория е оправомощена от председателя на ДАМТН, със заповед №
2050-4/11.02.2019 г., на основание чл. 56 от Закона за измерванията, във вр.
чл. 3 от Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Конкретното средство за измерване е
посочено в приложение № 1, към чл. 2, съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата в което
приложение, представляващо Списък на средствата за измерване за проверката на
които се оправомощават лица под т. 7 са посочени радарни скоростомери. Правомощията
на тази лаборатория, респективно на служителите към нея да извършват последващи
проверки следва от Закон за измерванията /ЗИ/ и е извършено при спазване на
реда в Наредбата за реда и оправомощаване на лица за проверка на средства за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол като самата проверка е
извършена от служител на лаборатория за проверка на средствата за измерване. Самата
заповед за оправомощаване е издадена на основание чл. 50, ал. 1 от ЗИ и
представлява индивидуален административен акт, който в случая е влязъл в
законна сила, поради и което обсъждането на предпоставките за издаването на
същата е извън предмета на делото.
Касационната инстанция извършва проверка на оспореното
решение относно приложението на закона въз основа на фактическите констатации,
приети от районния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка
на доказателствата. Тези правила в случая са съобразени. Страните не са имали
доказателствени искания, които да не са удовлетворени. Районният съд, като
инстанция по същество, е събрал доказателства за изясняване на всички факти и
обстоятелства, относими към спора по делото, и ги е ценил всестранно, пълно и
обективно. Изложил е мотиви за законосъобразността на ЕФ и отделно е обсъдил
всички възражения на жалбоподателката – противно на посоченото в КЖ. Не е
нарушен принципът на обективната истина, формулиран в чл. 13 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, който е свързан с принципа по чл. 14 от НПК за оценка на
доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Като е постановил решение в този смисъл, РС е приложил
правилно закона. Поради това Решението следва да се остави в сила.
Разноски от ответника по касация в настоящото производство не
се претендират, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка
с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 238/ 10.05.2023 г., постановено по постановено по
АНД № 433/2023г., по описа на Районен съд - Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: