Р Е Ш Е Н И Е
№................./17.05.2019
г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 16 състав, в публичното заседание на осми април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
10769 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от В.Р.А. ***“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от травми, вследствие на ПТП на
29.02.2016г. по вина на И.Т.С., водач на л.а. марка „Ауди“, с рег. № *****,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при
ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането -29.02.2016г., до
окончателното изплащане сумата.
В исковата молба се твърди, че на
29.02.2016 г. около 15,20 часа в гр. Враца, в Източна промишлена зона, до
магазин „С.М.“, ищецът бил блъснат от л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *****,
управляван от И.Т.С.. Твърди, че инцидентът е причинен изцяло по вина на последния,
тъй като при приближаване до полицейска кола на „Охранителна полиция“ и поради
неизпълнение на нареждане на орган за контрол и регулиране на движението за
спиране, преминал с висока скорост и блъснал ищеца, който изпълнявал служебните
си задължения като полицай от сектор „Охранителна полиция“ към РУ на МВР – гр.
Враца. Излага се, че вследствие на инцидента ищецът получил следните
травматични увреждания: травматично разкъсване на вътрешната колатерална връзка на ляво коляно и увреда
на задния рог на медиалния менискус на същото коляно,
оток на ляво коляно; мозъчно сътресение, контузия на главата и кръвонасядане на дясната мишница. Сочи се, че травмата в
коляното е наложила оперативна интервенция, след която ищецът е изпитвал и
продължава да изпитва постоянни болки при движение, като му предстои и нова
операция. Твърди, че полученото увреждане възпрепятства възможността му да
изпълнява пълноценно служебните си задължения, което му причинява допълнителен
стрес. Станал изнервен, затворен и започнал да страда от безсъние.
Твърди се, че с влязла в сила на
18.07.2017г. присъда № 22/16.03.2017г. по НОХД № 1395/2016г. по описа на
Районен съд - Враца водачът на процесното МПС е
признат за виновен за настъпването на ПТП и причиняването на телесни увреждания
на ищеца. Поддържа се, че към датата на увреждането, за лекия автомобил,
причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“
със З. „Б.И.“ АД по застрахователна полица BG/02/115002821942, валидна от 16.11.2015г. до 15.11.2016г. Прави се искане за
уважаване на предявения иск.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че не е налице деликт,
а случайно деяние. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, от страна на пострадалият, който не се е съобразил с
посоката и скоростта на движение на приближаващия го автомобил, като е имал
възможност да избегне удара. С оглед травматичните увреждания и
възстановителния период - от 3 до 6 месеца, се поддържа, че претендираният
размер на обезщетението е силно завишен.
В качеството си на застраховател З.
„Б.И.“ АД е предявил обратен иск за сумата от 30 000 лв., представляваща
частичен иск от 60 000 лв. срещу И.Т.С., водач на лекия автомобил марка
„Ауди“, с рег. № *****, като обосновава регресната си
претенция с твърдения, че шофьорът е предизвикал ПТП умишлено или същото е
предизвикано по време на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс,
включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.
Ответникът по обратния иск И.Т.С.
оспорва главния иск като неоснователен и излага доводи за липсата на деликтно поведение от негова страна. Твърди, че ищецът по
главния иск не е бил блъснат от него, а сам се е хвърлил върху автомобила и е
ударил с лакът предното му стъкло, от което е получил и кръвонасядането
на мишницата. Твърди, че ищецът му е нанесъл побой, при което е възможно да е
получил травмата в коляното. Счита размера на претендираното
обезщетение за прекомерно завишен. Развива доводи за неоснователност на
обратния иск, като твърди, че дори и поведението му да е противоправно,
то не е извършено умишлено от него. Оспорва твърдението на застрахователното
дружество, че е причинил ПТП при извършването на умишлено престъпление по
Наказателния кодекс.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С присъда № 22/16.03.2017г. по НОХД № 1395/2016г. по описа на Районен съд –
Враца, влязла в сила на 18.07.2017г., ответникът по обратния иск И.Т.С. е
признат за виновен в това, че на 29.02.2016г. в гр. Враца пред сградата на
магазин за строителни материали „С.М.“ при управлението на МПС л.а.“Ауди А4“ с
транзитен номер ***** нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътното превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част от платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“ не
спрял плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за
спиране от контролния орган – А.К.-П.ООР“ при РУ – Враца и с това по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.Р.А., изразяваща се в травматично
разкъсване на вътрешната колатерална връзка на ляво
коляно и увреда на задния рог на медиалния менискус на същото коляно, оток на ляво коляно, за които
увреждания е претърпял и съответно оперативно-ортопедично лечение и които са му
причинили трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок от
повече от един месец, като деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества – метаболит на тетрахидроканабинола
– 9ТНС, в ниска/следова/ концентрация, под 50нг/мл,
поради което и на основание чл.343 ал.3 б.“а“ вр.ал.1
б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с
изпитателен срок от четири години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
Със същата присъда И.Т.С. е признат за виновен в това, че на 29.02.2016г. в
гр. Враца на ул.“Н. Вапцаров“ пред сградата на магазин за строителни материали
„С.М.“ в МПС – л.а. Ауди А4 с транзитни номера *****, без надлежно разрешително
и в нарушение на чл.30 от Закона за наркотичните вещества и прекурсорите,
държал високорисково наркотично вещество – коноп с нетна маса 0,580 гр. И
съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
7,5% на стойност 3,50 лв., като случаят е маловажен, за
което на основание чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 вр.чл.54 ал.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание глоба в
размер на 1000лв.
Представени са доказателства, а и е прието за безспорно между страните, че
автомобилът, управляван от И.Т.С., е имал задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", съгласно застрахователна
полица № BG/02/115002821942, със срок на действие от 16.11.2015г. до 15.11.2016г, валидна към датата на
ПТП, като застраховката е сключена в ответното застрахователно дружество.
Видно от писмо изх.№ Нщ-2256/01.06.2016г. от З.“Б.И.“ АД до ищеца, във
връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/115002821942 и заведена щета № ********** – ПТП от 29.02.2016г., от
ищеца са изискани допълнително следните документи: влязъл в сила акт по
образуваното ДП № 12/2016г. на ОСО – Враца, авто-техническа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза
протокол за оглед на местопроизшествие, медицински документи, удостоверяващи
получените увреждания – рентгенови снимки, за определяне основанието и размера
на претендираните вреди
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза/САТЕ/, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено, е видно, че същото е изготвено въз основа на констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 967000-5328/22.04.2016г., протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум със снимки от местопроизшествието и медицинска
експертиза, описваща травмите на пострадалия.
От заключението се установява, че ПТП е настъпило на прав пътен участък в
светлата част от денонощието. Водачът на процесния
автомобил Ауди е имал възможност да забележи пострадалия пешеходец – полицай,
намиращ се върху платното за движение, от достатъчно разстояние, за да намали
скоростта си или да спре преди мястото на пешеходеца и да предотврати
настъпването на ПТП. Няма данни в делото да наличие на други автомобили или
предмети, които да са ограничавали видимостта между двамата участници в ПТП.
Пострадалият пешеходец – полицай, е имал възможност да забележи приближаващия
го автомобил Ауди от разстояние по-голямо от 100 м.
Мястото на удара между л.а. Ауди и пострадалия пешеходец по широчина на
платното за движение е на около 3-4 м вляво от десния бордюр по посока на
движението на автомобила и по дължина на платното за движение е на около 0,5 м
преди линията на приетия ориентир по посока на движението на същия автомобил.
Ударът е настъпил върху лявата част на дясната пътна лента, по която се е
движил процесния автомобил.
В събраните материали няма данни, чрез които да може да се изчисли
скоростта на автомобила в момента на удара и преди настъпването на ПТП по технически
път.
Като се има предвид степента на счупване на предното стъкло на автомобила,
скоростта му на движение към момента на удара с пешеходеца е определена от
експерта – около 50-60 км/ч.
Най.вероятният механизъм на процесното ПТП е
следния:
Настъпило е в гр. Враца на ул.”Индустриална” преди С.М., на прав пътен
участък. Улицата се състои от едно платно с обща широчина 11 м и е
предназначена за двупосочно движение на автомобилите, без наличие на
хоризонтална маркировка. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метереологична видимост. Улицата от едната страна е
без изход.
Процесният л.а.”Ауди” се е движил
по ул.”Индустриална” в дясната пътна лента със скорост на движение 55 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, пострадалият пешеходец –
полицай, се е намирал върху платното за движение в лявата част на дясната
половина на улицата за посоката на движение на автомобила. Пешеходецът-полицай
е подавал сигнал на водача да спре на мястото, където се е намирал той. Водачът
на процесния автомобил не е намалил скоростта си,
като е преминал в близост до пешеходеца, който се е намирал от лявата му
страна. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си лява част странично в
зоната на ляв калник на автомобила, е ударил пешеходеца от лявата му страна, в
долния му ляв крайник. Вследствие на удара, който е бил страничен и приплъзващ, тялото на пешеходеца се е завъртяло наляво,
като е било качено частично върху предния капак на автомобила, достигнал е с
дясната си част до предното стъкло и го е счупил. След удара пешеходецът е бил
отхвърлен напред и вляво от автомобила, като се е установил върху платното за
движение. След удара автомобилът е продължил движението си, като ПТП не е било
запазено.
Пострадалият пешеходец В.А. е имал възможност да забележи приближаващия го
автомобил Ауди от достатъчно разстояние, за да напусне платното за движение, с
което е щял да предотврати настъпването на удара и ПТП.
Пострадалият пешеходец е имал възможност да напусне зоната на динамичния
коридор на процесния автомобил най-късно три секунди
преди настъпването на удара или когато автомобилът се е намирал на разстояние
от него около 46 м.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/,
неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено,
изготвено въз основа на представените по делото медицински документи – листи за
преглед на пациент в спешно отделение, МРТ на лявата колянна
става от 01.03.2016г. – МБАЛ”В.М.” гр. Враца, амбулаторен лист, епикриза от посоченото лечебно заведение, рентгенографии на лявата колянна
става от 29.02.2016г. от МБАЛ”Хр. Ботев” – гр. Враца, описани подробно от екперта и приложени като доказателства по делото, се
установява, че В.Р.А. е получил следните травматични увреждания: контузия на
главата с мозъчно сътресение/лека степен/, контузия на лявото коляно, частично
разкъсване на вътрешната колатерална връзка на лявото
коляно, частично разкъсване на вътрешния менискус на
лявото коляно в областта на задния рог, посттравматичен синовит
на лявата колянна става.
Проведено му е следното лечение:
Непосредствено след травмата и направения преглед на 29.02.2016г. е
поставена диагноза контузия на лявото коляно и е предписан аналгин таблетки за
амбулаторно лечение, като пострадалият се е придвижвал сам без помощни
средства;
На 02.03.2016г. му е поставена диагноза мозъчно сътресение и е предписана
аналгетична терапия с аналгин и противооточна с манитол, имобилизация с ортеза, аркоксия, темпалгин и с мнение за оперативно лечение;
На 21.03.2016г. е изписан след болнично лечение, по време на което е
извършено оперативно лечение – частична синовектомия
на лявото коляно, частична менисцектомия на вътрешния
менискус, абразио/повърхностно
почистване/ на хрущяла. Ходил е с помощта на патерици, прилагал е фраксипарин за 7 дни, след което е пиел аспирин протект от 100 мг.
Два месеца след травмата се е върнал на работното си място.
Анализирайки механизма на ПТП, първоначалната клинична картина, динамиката
в развитието на оплакванията, показанията на свидетелите, проведеното лечение и
интраоперативната диагноза, експертът заключава, че
контузията на главата с мозъчно сътресение, контузия на лявото коляно, частично
разкъсване на вътрешния менискус в областта на задния
рог и посттравматичния синовит на лявата колянна става са в причинно-следствена връзка с описания
инцидент.
Патоморфологично се касае за травма на
главата с клиника на лекостепенно мозъно
сътресение/замайване/ без пълна загуба на съзнание. Мекотъканната
травма на колянната става се определя като I-II степен навяхване с
разкъсване на малка до значителна част от влакната на вътрешния колатерален лигамент с лекостепенно нарушаване на вътрешната стабилност на колянната става без индикации за оперативното й лечение.
Поставена е имобилизираща шина тип ортеза 0 градуса флексия. Описаният посттравматичен синовиит на вътрешната част на синовиалната
капсула се дължи на мекотъканната травма,
посттравматичния оток и на вътреставния излив в тази зона.
Вътрешният менискус на лявото коляно е увреден в
зоната на задния рог като руптурата е частична. За да
се получи разкъсване на задния рог на вътрешния менискус
коляното е било в сгъната позиция по време на травмата, при което тежестта се
пренася максимално назад върху горната повърхност на големия пищял и има
ротация на подбедрицата спрямо бедрото. След травмата
болките са били силни и обикновено ходенето е затруднено, често колянната става не може да бъде разгъната напълно. Не е
имал блокажи. По време на операцията е извършена частична менисцектомия/отстраняване
на разкъсаната част от венискуса/.
Болките са били по-силни през втория-третия ден от травмата, когато се е
увеличил посттравматичния оток и след поставяне на ортезата
са намалели. В ранния следоперативен период са били по-силни за един-два дни.
Страданията са причинени от ходенето с патерици, затрудненията в придвижването
и личния тоалет.
На този етап няма индикации за налагащи се нови оперативни интервенции.
Пострадалият е възстановил работоспособността си на 60-я ден от травмата
без да провежда рехабилитация. Функцията на крайника е възстановена напълно.
Според експерта, гореописаните травматични увреждания няма да доведат до
трайни последици за здравословното състояние на пострадалия.
Описаните травматични увреждания могат да бъдат получени при травми,
възникнали в позиция флексия/сгънато положение, наргус/отклонение
навън на подбедрицата/ и външна ротация на подбедрицата в коляното. Възможно е такива увреждания да
възникнат при ритане с крак, при нанасяне на побой на други лица, при
спортуване или при наличие на стари травми/ищецът е имал травми на главата и
крайниците, предшестващи инцидента/.
Възможно е при травма на гореописаните
мекотъканни структури на лявата колянна става ищецът да се придвижва без изменения в походката,
като експертът подробно е описал по какъв начин е достигнал до този извод и е
посочил, че от значение е патоморфологията на
уврежданията.
При наличните по делото данни за механизма на ПТП, при експертно
определената скорост, е установено, че ударът е бил страничен и припъзващ към тялото на пешеходеца от лявата страна на
лявото му коляно. Енергията на травмиращата сила е била ниска и е отклонила
коляното във валгус, флексия и външна ротация, в
резултат на което са се получили травматичните увреждания. Няма данни за
контузии на гръдния кош, на корема или на горните крайници, които да са
възникнали в резултат на съприкосновение с предния капак и с предното стъкло на
автомобила. Счупването на предното стъкло вероятно е настъпило в резултат на
удар с главата или с горната част на тялото на пешеходеца.
От показанията на свид. Е.П.А., които съдът взема
предвид при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че на 29.02.2016г.
съпругът й – ищецът по делото, по време на изпълнение на служебните си
задължения бил блъснат от лек автомобил. Уведомили я от болницата по телефона. Когато го видяла,
след прибирането си от работа, съпругът й изглеждал зле, боляло го, не можел да
си движи крака, който бил подут. Разбрала, че след инцидента автомобилът, който
го блъснал го бил закарал в спешна помощ в спешен център Враца. След прегледа
ищецът бил освободен, тъй като лекарят констатирал, че няма счупвания. Изписани
му били лекарства и обезболяващи. След инцидента ищецът бил много изнервен,
притеснен от това, което се е случило, обиден, че е станало при изпълнение на
служебните му задължения. Цяла нощ, въпреки обезболяващите, той не могъл да спи
от силни болки. На сутринта двамата отишли на лекар. Направен му бил ядрено-магнитен
резонанс и се установило, че има скъсани менискусни
връзки и трябва да се оперира, но операцията не е спешна и може да се изчака. Планова
операция била направена след около 20 дни, а дотогава ищецът пиел обезболяващи
лекарства. Докато бил вкъщи свидетелката трябвало да се грижи за него - хранене,
преобличане, къпане, тоалетна, тъй като не можел да си движи крака. Във връзка
с операцията престоят му в болницата бил около 5 дни. Операцията била тежка и
той пиел антикоагуланти, било му лошо. След изписването
от болницата всекидневните грижи за ищеца полагала свидетелката – давала му
лекарствата, които трябвало да пие, около месец не можел да ходи и бил на
легло, като тя го обслужвала. Бил в болничен около 2 месеца. След като се върнал
на работа, бил притеснен как ще изпълнява служебните си задължения, защото
работата му била физически натоварена, а трябвало да си щади крака, който при
натоварване го болял и се надувал. Ищецът се прибирал изморен и изнервен,
защото не бил пълноценен и не знаел как ще го възприемат колегите му с болки в
крака. Към настоящия момент при по-голямо натоварване и при промяна на времето
изпитва болка и не може добре да си сгъва лявото коляно. Свидетелката е
категорична, че преди този случай, съпругът й не е имал други травми на същия
крак.
Видно
от показанията на свид. А.– леля на ответника по обратния иск И.С., е, че същата
знае за инцидента. Няколко дни след него, на 07.03.2016г. тя придружила И. и
майка му до УМБАЛ „Христо Ботев“ – Враца. Излизайки от кабинет 196 по коридора
срещу тях вървял мъж, който говорел груби думи на И., след което влязъл в
кабинета, в който били те преди това. Попитала племенника си кой е този човек и
от него разбрала, че това е пострадалият при инцидента полицай. Същият, докато
отивал сам към кабинета, не ползвал помощни средства за придвижването си и не
бил подкрепян от други лица.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият
по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължинтелна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на телесно увреждане/чл.477 ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/.
Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП/противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите.
От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в
исковата молба дата – 29.02.2016г., е настъпило ПТП, при което ищецът В.Р.А., е получил следните увреждания: контузия на главата с
мозъчно сътресение /лека степен/, контузия на лявото коляно, частично
разкъсване на вътрешната колатерална връзка на лявото
коляно, частично разкъсване на вътрешния менискус на
лявото коляно в областта на задния рог, посттравматичен синовит
на лявата колянна става.
Установи се, че вина за настъпилото
ПТП има водачът на л.а. марка „Ауди“, с рег. № ***** И.Т.С. – трето лице
помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск, предявен от
застрахователното дружество срещу него. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установиха, както от приетите по делото писмени
доказателства, така и от заключенията на вещите лица по допуснатите САТЕ и СМЕ.
В случая е налице и влязла в сила на
18.07.2017г. присъда по НОХД № 1395/2016г. по описа на Районен съд – Враца, с която третото
лице помагач и ответник по обратния иск - И.Т.С., е признат за виновен в това, че
на 29.02.2016г. в гр. Враца пред сградата на магазин за строителни материали „С.М.“
при управлението на МПС л.а.“Ауди А4“ с транзитен номер ***** нарушил чл.21
ал.1 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътното превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част от
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания“ не спрял плавно в най-дясната част на
платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролния орган – А.К.-П.ООР“
при РУ – Враца и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.Р.А.,
изразяваща се в травматично разкъсване на вътрешната колатерална
връзка на ляво коляно и увреда на задния рог на
медиалния менискус на същото коляно, оток на ляво
коляно, за които увреждания е претърпял и съответно оперативно-ортопедично
лечение и които са му причинили трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник за срок от повече от един месец, като деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества – метаболит на тетрахидроканабинола – 9ТНС, в ниска/следова/
концентрация, под 50нг/мл.
С присъдата по горепосоченото наказателно дело са
установени авторството, противоправността и вината в
поведението на водача на автомобила/третото лице помагач И.Т.С./, който е
нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните
последици за ищеца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК,
поради което съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован/третото
лице помагач на страната на ответника/ спрямо ищеца за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди, както и че възраженията относно друг
механизъм на уврежданията са неоснователни, доколкото не се доказаха
твърденията на третото лице помагач, посредством представеното от него
съдебномедицинско удостоверение № 53/2016г.
Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства,
че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и ответното
застрахователно дружество, като по силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният главен иск е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, като при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането,
възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се
установи, че ищецът е получил контузия на главата, но документираното при
прегледа му мозъчно сътресение е било в лека степен – замайване, без пълна
загуба на съзнание. Получените от ищеца други увреждания, които са в
причинно-следствена връзка с процесното - контузия на
лявото коляно, частично разкъсване на вътрешния менискус
в областта на задния рог и посттравматичния синовит
на лявата колянна става, видно от събраните гласни
доказателства, са му причинили болки и страдания. Непосредствено след инцидента
и проведения му преглед на същия ден ищецът се е придвижвал сам без помощни
средства. Получената от него мекотъканна травма на колянната става е довела до посттравматичен оток и вътреставен излив в тази зона,
както и до посттравматичен синовиит на вътрешната
част на синовиалната капсула, като е бил увреден и вътрешния
менискус на лявото коляно в зоната на задния рог. Болките
са били по-силни през втория-третия ден от травмата, когато се е увеличил посттравматичния
оток и след поставяне на ортезата са намалели, но не
е имал блокажи. Наложила се е хирургична намеса. При направената му операция е
извършена частична менисцектомия /отстраняване на
разкъсаната част от венискуса/, като в ранния
следоперативен период болките са били по-силни за един-два дни. Установи се, че
страданията са причинени от ходенето с патерици, затрудненията в придвижването
и личния тоалет, но по делото не се доказа твърдението на ищеца, че му предстои
още една операция, а напротив – от неоспореното заключение на СМЕ е видно, че
на този етап няма индикации за налагащи се нови оперативни интервенции.
Релевантно за определяне на размера на обезщетението за обезвреда
е и обстоятелството, че пострадалият е възстановил работоспособността си на
60-я ден от травмата без да провежда рехабилитация и функцията на крайника е
възстановена напълно, както и че гореописаните травматични увреждания няма да
доведат до трайни последици за здравословното състояние на ищеца. Не се
установи твърдението в исковата молба, че вследствие инцидента ищецът не е
могъл да изпълнява пълноценно служебните си задължения – няма документи,
установяващи тези твърдения, а показанията на съпругата на ищеца, в тази им
част, доколкото не се подкрепят от други доказателства, съдът не взема предвид
като доказателства, посредством които по несъмнен начин да се доказва
невъзможността на ищеца да изпълнява пълноценно служебните си задължения и че
това се е отразило негативно на психическото му състояние.
Съдът, като взе предвид вида на уврежданията, времетраенето на
оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес, възрастта на
пострадалия, по справедливост, при съобразяване на чл.52 от ЗЗД намира, че
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза
на 12 000лв.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването
на вредата предполага наличието на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може
да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат. В случая, по аргумент от задължителната за гражданския съд присъда на
наказателния съд, в която е посочено, че третото лице помагач е нарушило
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като не е спряло при подаден сигнал от
орган на полицията, се налага извода, че поведението на ищеца – част от
полицейския екип, е било правомерно, поради което и без значение е дали същият
е могъл да забележи достатъчно дълго време преди удара движещия се към него
автомобил, да се отмести от мястото, на което е стоял, и по този начин да успее
да предотврати удара. Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства в
подкрепа на твърдяното от ответника и третото лице помагач, не се налага извод,
че с действията си ищецът е създал предпоставки за настъпване на вредите или че
е допринесъл за механизма на увреждането, поради което и съдът намира за
недоказано наведеното възражение за съпричиняване.
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва
върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но
законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ
на произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение.
Относно претенцията за лихви за забава, съгласно чл.497 от КЗ, дължимостта на същите е свързана с уведомяване на застрахователя
и представяне на всички необходими документи от ищеца. В случая, ищецът твърди,
че на 12.05.2016г. с писмо по пощата, същият е завел писмена претенция пред
застрахователното дружество по реда на чл.380 от КЗ, като видно от приложеното
по делото писмо от 01.06.2016г. ответникът е изискал да бъдат представени
допълнително доказателства за установяване на основанието и размера на
претенцията. По делото не се твърди и липсват доказателства такива да са били
предоставени от ищеца, поради което и съдът намира, че лихвата върху дължимото
обезщетение следва да се присъди от датата на предявяване на иска – 01.09.2016г.
По предявения обратен иск:
Съгласно чл.500 ал.1 т.4 и 5 от КЗ/основанията, на които е предявена регресната претенция/, освен в случаите по чл.433 т.1 и 2
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие/т.4/ или е предизвикал
пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено престъпление
съгласно Наказателния кодекс, включително когато се е опитал да избяга от
задържане/т.5/.
Доколкото регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените от
закона случаи, то за преценка на основателността на този иск е от значение
доказването на наличието на предпоставките по чл.500 ал.1 т.4 и т.5 от КЗ,
съобразно изложеното в исковата молба от ищеца по обратния иск.
Предвид обстоятелството, че с влязлата в сила присъда на наказателния съд е
прието, че ПТП е причинено от ответника по обратния иск по непредпазливост, а
не се касае за умишлено предизвикано ПТП, съдът счита, че не е налице
предпоставката по чл.500 ал.1 т.4 от КЗ, поради което и претенцията в тази й
част се явява неоснователна.
С присъдата по НОХД № 1395/2016г. на РС – Враца ответникът по обратния иск
е признат за виновен освен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр.ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК, което е непредпазливо, и в извършването на престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК, което е извършено при пряк умисъл, видно
от мотивите към присъдата, представляващи неразделна част от нея.
Предвид изложеното, съдът счита, че е налице хипотезата на чл.500 ал.1 т.5
от КЗ, тъй като ПТП е предизвикано от И.Т.С. по време на извършване на умишлено
престъпление по НК и застрахователят има право на обезщетение, което да получи от
виновния водач/ответника по обратния иск/, след заплащането му от
застрахователя на увреденото лице, но само до определената от съда сума по
главния иск, а именно – 12 000лв. За разликата над тази сума до 30 000лв.
обратният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Сумата е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на
обезщетението от З.“Б.И.“ АД на В.Р.А. и представяне на доказателства за
извършеното плащане.
Предвид изхода на спора и направеното искане от ищеца за заплащане на
сторените по делото разноски, ответникът З.“Б.И.“ АД следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 1080лв., от които 480лв. – внесена държавна такса и 600лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“Б.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, п.к.87, да заплати на В.Р.А., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 12 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – болки и страдания от травми,
вследствие на ПТП на 29.02.2016г. по вина на И.Т.С., водач на л.а. марка
„Ауди“, с рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти” при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 01.09.2016г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 12 000лв. до 60 000лв., както и за присъждане на лихва, считано от датата на увреждането - 29.02.2016г.
ОСЪЖДА З.“Б.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, п.к.87, да заплати на В.Р.А., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, сумата от 1080лв., представляваща направени по делото
разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Т.С., ЕГН **********,***,
да заплати на З.“Б.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, п.к.87, на основание чл.500 ал.1 т.5 от КЗ, сумата от 12 000лв., ведно със законната лихва от датата на заплащане на
обезщетението от З.“Б.И.“ АД на В.Р.А., при условие, че сумата, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/ от ПТП на
29.02.2016г., причинени на В.Р.А. бъде заплатена от З.“Б.И.“ АД на В.Р.А. и
бъдат представени доказателства за извършеното плащане и датата, на която сумата
е заплатена, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл.500 ал.1 т.4 от КЗ и по чл.500 ал.1 т.5 от КЗ – за разликата над 12
000лв. до 30 000лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника З.“Б.И.“ АД - И.Т.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: