Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 28.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1704 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от В.П.Т. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.03.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 27.03.2013 г. пострадал при ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Опел И.игния“ с ДК № ****** – Б.Р.К.Т., който проявил
непредпазливост към уязвимите участници в движението – пешеходците, какъвто в
случая бил ищецът.
В
резултат на пътния инцидент ищецът получил травматични увреждания, изразяващи
се в сътресение на мозъка, световъртеж, гадене, болки в шийната област, левия
крак, гръдната и лумбална области, във врата и в поясната област, слабост в долните
крайници със силна болка в дясна подбедрица, последвана от трамбофлебит на
десния крак, наложило оперативна интервенция. Получил и постоперативен абсцес.
Водачът
на л.а. „Опел Инсигния“ имал сключена валидна към 27.03.2013 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. З. „Б.И.“
АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера на
действителните неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение, с което да
го осъди да му заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва иска с твърдения, че вина за настъпване на ПТП
имал пешеходецът, ищец в настоящото производство, който пресичал на
необозначено за целта място, като навлязъл внезапно на платното за движение.
Към В.Т. било взето административно отношение, като бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. Поради това ищецът имал изключителна
вина за настъпване на ПТП. Оспорва и причинната връзка между вредите и процесното
ПТП. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение, както и за
наличие на висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
С
определение от 21.11.2014 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 27.03.2013 г. за управляваното от Б.Р.К.Т. МПС
е имало валидно сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество.
По
делото е представено издадено на 26.04.2013 г. наказателно постановление, с
което на В.П.Т. е наложено наказание „глоба“ в размер на 30 лева за това, че на
27.03.2013 г. като пешеходец от сградата на „Вивател“ към „Новотел“ навлязъл
внезапно на пътното платно, с което станал причина за ПТП с движещия се по ул.
„М.Т.“ л.а. с ДК № ******, с което нарушил нормата на чл. 114, ал. 1 от З.вП.
Видно от удостоверение рег. № Г-9810/03.07.15 г. на СДВР, отдел „Пътна
полиция“, наказателното постановление е влязло в сила на 07.01.2014 г. (л. 81
от делото).
По
делото е изслушана и приета съдебна авто-техническа експертиза, в която е
описан механизма на ПТП: Л.а. „Опел И.игния“ по ул. „М.Т.“ в посока към бул. „Ц.Ш.“,
а пешеходецът М.Т. пресичал от дясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила. Предвид липсата на категорични данни за мястото на пресичане на
пешеходеца, вещото лице е дало заключение за предотвратимостта на удара и
видимостта на пешеходеца за водача при пресичане на пешеходна пътека и при
пресичане на необозначено за целта място. В първия вариант водачът на лекия
автомобил е имал възможност да възприеме своевременно пресичащия пешеходец и да
вземе мерки да не допусне ПТП. Според заключението ударът е бил непредотвратим
и при пресичане на В.Т. на необозначено за целта място.
Разпитаният
в съдебното заседание на 21.11.2014 г. свидетел-очевидец на ПТП К.К. заявява,
че по негови спомени ПТП станало в близост до пешеходната пътека, а
автомобилът, който блъснал Т. се движил с „мръсна газ“.
Свидетелят
Е.А., съставител на акта за установяване на административно нарушение от страна
на М.Т., заявява, че не помни подробности около настъпилото на 27.03.2013 г.
ПТП.
По
делото е изслушана допълнителна авто-техническа експертиза, според която
водачът е имал видимост спрямо десния тротоар. Вещото лице е заключило, че по
технически път не може да се определели мястото на удара. Установена е и
маркировка на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „М.Т.“ и локалното платно
на бул. „Ц.Ш.“.
Въз
основа на медици.ката документация по делото и след извършен личен преглед на
ищеца вещото лице, изготвило съдебно-медици.ката експертиза е заключило, че вследствие
ПТП-то на 27.03.2013 г. В.Т. е получил контузия на главата, мозъка и лявото
коляно. Приложено му е болнично лечение от общо пет дни, като му е извършена
оперативна интервенция по изваждане на туморни образувания на дясното бедро.
Месец след операцията получил тромбоза на вените на дясната подбедрица, за
което провел консултация със съдов хирург. Два месеца след това настъпило
възпаление на бедрото и се образувал абсцес, лекуван в „Гнойно-септична
хирургия“ на „Пирогов“ от 27.09.2013 г. до 10.10.2013 г. В домашни условия
лечението продължило около шест месеца. Към момента на извършване на личния
преглед състоянието на В.Т. било стабилизирано. Самостоятелната му походка била
възстановена. Все още се оплаквал от главоболие и стягане във врата след
физическо и умствено натоварване, оток на дясната подбедрица и два оперативни
белега на дясното бедро. През първите два – три дни след ПТП Т. претърпял
по-интензивни болки и страдания и такива с по-ниска интензивност в следващия
период на лечение и възстановяване. Понастоящем Т. изпитвал главоболие, стягане
във врата при умствено и физическо натоварване, болки и подуване на десния крак
под коляното. Прогнозите са за възстановяване на здравословното му състояние
след провеждане на изследвания и съответно лечение.
В
съдебното заседание на 21.11.2014 г. при изслушване на експертизата вещото лице
е обяснило, че компресията на десния бедрен нерв е диагноза, поставена на
18.06.2013 г. и това увреждане могло да настъпи в резултат на ПТП на 27.03.2013
г., или да е получено и преди удара, а също и в периода 27.03.2013 г. –
18.06.2013 г.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Опел И.игния“ и ЗД „Б.И.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От съставения по
делото констативен протокол № 297/27.03.2013 г. се установява, че управляваният
от Б.Р.К.Т. л.а. „Опел Инсигния“ се е движил по ул. „М.Т.“ преди кръстовището
със самостоятелно платно на бул. „Ц.Ш.“ и реализира ПТП с пресичащия на място
неопределено за целта пешеходец В.Т. и навлизащ внезапно на пътното платно за
движение – отдясно наляво спрямо движението на лекия автомобил. Съгласно
задължителните указания в постановеното по чл. 290 от ГПК решение №
24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на ВКС, І т.о. протоколът за ПТП е
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. В настоящото производство
актът не е оспорен досежно неговата вярност, но дори и това процесуално
действие да беше извършено от ищеца, събраните по делото доказателства (показанията
на свидетеля А.) не са от естество да разколебаят изводите за осъществяване на
материализираните в акта обстоятелства така, както са удостоверени от
актосъставителя. Отделно от това, самият автосъставител е заявил при разпита,
че не си спомня отразените в акта факти. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. Това задължава съда да зачете
материалната доказателствена сила на протокола, като приеме, че ищецът е
навлязъл внезапно на пътното платно, при това на необозначено за целта място.
В този
контекст следва да бъде съобразено даденото от вещото лице заключение в първоначалната
авто-техническа експертиза. Според него ударът е бил непредотвратим, независимо
от скоростта, с която се е движил лекият автомобил.
Според т.
6 от Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК
моментът на възникване на опасността се определя от фактически, а не от
формални критерии. От водачите се изисква да намаляват скоростта на движение
във всички случаи, когато възникне опасност за движение или когато е
закономерно нейното появяване. Задължението за намаляване на скоростта или за
спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на
препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение
или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме
моментът, когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното
на движение, преди още да е стъпил на него и поведението си явно или очевидно
показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. В случая
пешеходецът В.Т. е навлязъл внезапно на пътното платно и по начин, изключващ
възможността водачът на лекия автомобил да реагира. Водачът нито е бил длъжен
(предвид липсата на знак за пешеходна пътека мястото, където Т. предприема
пресичане), нито е могъл да предвиди, че на пътното платно пред него внезапно
ще се появи пешеходец. Предвид мястото на удара – на 1.4 м от мястото, на което
е Т. е предприел пресичането и съобразената с правилата на З.вП скорост, с
която се е движил автомобилът, съдът намира, че в случая е било налице
„случайно деяние“. Б.Т. не е нарушил разпоредбата на чл. 20 от З.вП. Появата на
пешеходеца е била неочаквана, а резултатът не е могъл да бъде избегнат.
Невъзможността за своевременно и конкретно предвиждане на опасността, за да се
вземат мерки за предотвратяването й оборва презумпцията за вина и освобождава
делинквента, а следователно и неговия застраховател, от отговорност.
Налице е и
трайна съдебна практика, че деецът не носи отговорност, ако произшествието е
станало в рамките на опасната зона за спиране на автомобила му, какъвто е
конкретният случай. Вредоносните последици, настъпили в границите на опасната
зона, не могат да бъдат вменени във вина на дееца, тъй като при всички възможни
мерки, взети от него, те не биха могли да бъдат предотвратени.
Напротив,
безспорно установената в настоящото производство причина за процесното ПТП е поведението
на ищеца. Освен че е нарушил забраната да навлиза внезапно на пътното платно,
той го е направил на необозначено за целта място. Т. е бил този, който е имал
задължението и е могъл да предвиди появата на участник в движението именно от
посоката, от която се е появил л.а. „Опел Инсигния“.
Отсъствието
на субективния елемент от фактическия състав на деликта обосновава извод за
неоснователност на предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.
Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
представителя на ответника. Същото е в размер на 2 500 лева и е заплатено
от ЗД „Б.И.“ АД в брой. Определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 6
от Наредба № 1/2004 г. същото възлиза на 2 316 лева. Предвид фактическата
и правна сложност на делото, вида на предявения иск и извършените по делото
процесуални действия и защита от страна на ответника, съдът намира, че
претендираният от ответника размер на адвокатското възнаграждение не е
прекомерен.
На
ответника се дължат и разноските за депозит за призоваване на свидетел и за иЗ.аване
на съдебно удостоверение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.П.Т., ЕГН ********** срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** иск с правно
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 27.03.2013 г. в гр. С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.П.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** 540 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: