Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 17.03.2022 г.
В
И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с. Десислава Алексиева
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5009 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.12.2020 г. по гр.д.
№ 74867/18 г., СРС, І ГО, 35 с-в е отхвърлил
предявените от Б.Л.О., ЕГН ********** и Б.Д.Г., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес *** А срещу Д.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване на установено по отношение на Д.П.Н., ЕГН **********, че Б.Л.О.,
ЕГН ********** и Б.Д.Г., ЕГН ********** са собственици на „поземлен имот с
идентификатор 07106.1430.312 по КККР, с адрес: с. Бусманци, Столична община,
район „Искър“, кв. „********целият с площ от 1070 кв. м., при съседи с
идентификатори: 07106.1430.363, 07106.1430.468, 07106.1430.257, 07106.1430.252
и 07106.1430.449, заедно с изходящата се в този поземлен имот жилищна сграда с
идентификатор 07106.14.30.312.1, със застроена площ от 51 кв.м“, като
неоснователни и недоказани. Осъдил
е Б.Л.О., ЕГН ********** и Б.Д.Г., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес *** А да
заплатят на Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 1700 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски.
Решението е
обжалвано с въззивна жалба от ищците Б.Л.О., ЕГН ********** и Б.Д.Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.С. от САК, със съдебен
адрес *** А с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдебното решение е
незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че от разпитаните по делото
свидетели, преки съседи на процесния имот, свидетелите М.С., живеещ срещу процесния имот,
на същата улица на № 226 и Й.Й., също живеещ срещу процесния имот на
същата улица на № 229, познаващи ищците от 2006 г., се установява, че ищците
се завърнали от Италия от 2007 г. и са се нанесли да живеят първоначално в
съседния имот, който са наели. Двамата описват състоянието на къщата в
процесния имот като „страшна съборетина, без врати и прозорци, пропаднал
покрив“, към момента когато имотът започва да се владее и стопанисва от ищците,
от 2007 год. когато наемат и се нанасят в съседния имот и започват подобренията
и владението на процесния имот, осъществявайки фактическа власт върху него
трайно, явно и необезпокоявано. От тези показания следва да бъде направен
извод, че те знаят от ищците, че са закупили имота и това им впечатление
непротиворечиво се потвърждава с оглед на предприетите от ищците сериозни
ремонти, които ищците започват да правят за да го направят годен за живеене.
Свидетелите имат пряк и непрекъснат поглед върху имота и познават много добре
същия, както разпределението на къщата, така и направените подбрения от ищците
в имота. Същите заявяват, че други хора
в имота не са виждали, че не знаят да е имало спорове за имота, както, че не
познават и не са виждали ответницата Д.Н. да е идвала, да се е грижела и да е
стопанисвала процесния имот. Третият разпитан свидетел на ищците,
свидетелят Д.Д.,
баща на ищцата Б.Г., описва фактологията на придобиването на имота, за който
той се е грижел, тъй като имотът е бил ливада, а той е гледал животни и с оглед
на познанството си с бащата на ответницата - П. Н. „А.“ той е ползвал имота,
като в постройката, която е била като стопанска постройка с изтърбушен покрив, в
която е вкарвал животните си- магарето и коня. Дворът е бил разграден и
изоставен, без ток и вода. Никога не се е ползвал като вилен, жилищен имот.
Свидетелят е научил, че имотът се продава на „А.“ от Л.В., която е била съсед
на имота и тогава той се договорил с П., дъщеря му и зет му да закупят имота,
като договорената цена е 5000 лева, която те дават на П. Н. в присъствието и на
свидетеля Д.. Свидетелят заявява, че никога не е виждал дъщерята на П. Н., нито
тя да е посещавала процесния имот, закупен от дъщеря му и зет му.
От друга
страна, според показанията на ответните свидетели до преди 3-4 години имотът и
къщата са били в добро състояние, след което оградата е съборена и е станало
разграден двор, а към настоящия момент отново е оградено и са се нанесли други
хора. Те са посещавали инцидентно имота,
събота или неделя, без да могат да опишат какво е разпределението на имота. Свидетелката Е.К.твърди в показанията дадени пред съда, че поне веднъж месечно лятото
и пролетта до 2011 г.
е ходила в процесния имот. В показанията дадени по приложеното нотариално дело
като доказателствен материал същата твърди, в Протокола от разпита на
свидетелите, нещо различно от казаното пред съда, а именно че е ходила няколко пъти в
имота, като първият път
е било 1987 г., като заявява, че в последно време не е ходила в имота, имайки
предвид разпита й в края на 2015 г. по нотариалното дело. Същата е категорична,
че е имало „външна тоалетна“, а
свидетелката К. твърди, че в къщата е имало
„помещение за вътрешна тоалетна и баня“. Неясни са дадените показания на свидетеля
Т.В., който е съсед и вижда къщата на Л.,
отчасти къщата на съседа на Л.-П. Н., която понякога е виждал, по-добре, докато
орехът, който му пречи е бил по-малък, а орехът от 10-15 години вече е голям и
му пречи. Счита, че показания са объркани, противоречиви, недаващи възможност за
приемане на достоверността им, поради което съдът не е следвало да ги кредитира.
Сочи се, че направените изводи на съда позовавайки се на обяснения
дадени от ищците по пр.пр. № 33750/2018 г. на СРП, приложена към делото, също са неверни и интерпретирани
неправилно. Дадените обяснения са пълни и точни, с оглед на обстоятелството,
потвърдено от разпитаните по делото свидетели, че имотът е бил в окаяно
състояние, непозволяващо ползването му, което е наложило правенето на основен
ремонт на същото, подробно описан от свидетелите, което е продължило известен
период от време и реално са започнали да го ползват за живеене през 2009 г.,
когато е станало възможно това.
Счита, че изведените в мотивите на решението
изводи
относно липсата на изискуемата от Закона нотариална форма за прехвърлянето на
собствеността върху процесния имот също са неправилни и неточни, с оглед на обстятелството, че бащата на ответницата, с
който ищците са се договорили да закупят имота, към момента на договорката 2007
г., не е имал необходимите документи, легитимиращи го като собственинк на
имота, поради което прехвърлянето на имота не е могло да се реализира. По
делото е установено, че имотът е
придобит от неговия наследник, ответницата едва в края на 2015 г.
По отношение на представените писмени
доказателства от страна на ответника, приобщени към делото и приети от съда, като такива
легитимиращи собствеността на ответника, а
именно приложеното нотариално дело № 841 от 2015 г. на Р.Д., нотариус с per. № 274 на НК, се заявява, че същото е в непълен обем и
със сериозни процесуални нарушения, касаещи охранителното производство,
съгласно чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 79 ЗС, по отношение на които съдът не се е произнесъл. Видно
от приложеното Удостоверение от Л. Л. - нотариус вписан в регистъра на НК под №
044, приел служебния архив на нотариус Р.Д. същото е издадено на ответницата Д.П.Н.
на 25.10.2019г., а е приложено по делото една година по-късно, а именно в
съдебно заседание на 14.10.2020 г. Видно от
приложения Протокол от 03.12.2015г. по нотариалното дело, на същия липсва
подпис на нотариуса под изготвения Протокол, както и подпис на разпитаните
свидетели, удостоверяващи прочитането на волеизявленията от
Нотариуса и одобряването на прочетеното и записаното от лицата направили
волеизявлението. Приложената нот.заверена Декларация и направените изявления от
М.В.И., в качеството на Помощник нотариус по заместване, не променя фактите и
обстоятествата, с оглед на обстоятелството, че видно от Представения Протокол,
по силата на който е разгледано нотариално дело № 841/2015г. по което се иска
извършване на обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост
на Д.П.Н., на основание давност и наследство, е вписано изрично, че производството
по което се иска извършване на обстоятелствена проверка е проведено от Р.Д. - нотариус
с per. № 274
на НК, а не от помощник нотариус по заместване - М.И., каквито са твърденията в
приложената по делото Нотариално заверена Декларация, несъответстващи на
фактите и обстоятелствата отразени в официалните документи. Неговата
автентичност е оспорена в
съдебно заседание от 23.11.2020 г., както и верността на удостоверителннте
изявления, послужили като основание за издаването на нот. акт за извършените от
него и пред него действия. Съдът, въпреки
представените доказателства за основателни причини за възстановяване срока по
чл. 193 от ГПК, е оставил без уважение искането, направено в същото съдебно
заседание. Липсват доказателства, че лицето издало
Постановлението от 30.12.2015г., послужило като основание за издаване и
вписване на издадения констативен нот. акт в СВ, към момента на издаването на
постановлението и нотариалния акт е действало в качеството си на помощник
нотариус по заместване. Липсва удостоверението на Областния управител на област
София-град- изх. №94ДД/46 от 09.09.2015 г., с
което Областната администрация удостоверява наличието или липса на Държавна
собственост по реда ЗДС по отношение на имота предмет на подаденото заявление
/обстоятелствена проверка/ за снабдяване с констативен НА за ПИ с идентификатор
07106.1430.312 по КККР.
Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло процесното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС да признае
за собственици Б.Л.О. и Б.Д.Г. на следния недвижим имог, а именно: ПИ с
идентификатор 07106.1430.312 по КККР, при съседи: ПИ с
идентификатори: 07106.1430.363, 07106.1430.468, 07106.1430.257, 07106.1430.252, 07106.1430.449,
с адрес с. Бусманци, кв. „********СО - район „Искър“, с площ от около 1070
кв.м., заедно със застроената в имота жилищна сграда с идентификатор 7106.1430.312.1, със застроена площ от 51 кв.м. Не претендира разноски.
Въззиваемата/ответница
Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.“*********, чрез
пълномощника по делото адвокат К.Г. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски за настоящето производство във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 1700 лв.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Б.Л. О. и Б.Д.Г. срещу Д.П.Н. за
признаване за установено, че ищците са собственици
на поземлен имот с идентификатор 07106.1430.312 по КККР, с адрес: с.
Бусманци, Столична община, район „Искър“, кв. „********целият с площ от 1070
кв. м., при съседи с идентификатори: 07106.1430.363, 07106.1430.468,
07106.1430.257, 07106.1430.252 и 07106.1430.449, заедно с находящата се в този
поземлен имот жилищна сграда с идентификатор 07106.14.30.312.1, със застроена
площ от 51 кв.м.
Ищците Б.Л. О. и Б.Д.Г. молят съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника
правото им на собственост на основание давностно владение, продължило повече от
10 години в периода от началото на 2007 г. до подаване на исковата молба -
23.11.2018 г., върху поземлен имот с идентификатор 07106.1430.312 по КККР, с
адрес: с. Бусманци, Столична община, район „Искър“, кв. „********целият с площ
от 1070 кв. м., при съседи с идентификатори: 07106.1430.363, 07106.1430.468,
07106.1430.257, 07106.1430.252 и 07106.1430.449, заедно с находящата се в този
поземлен имот жилищна сграда с идентификатор 07106.14.30.312.1, със застроена площ
от 51 кв.м. Твърдят, че между ищците и наследодателя на ответника била
постигната уговорка, по силата на която последният следвало да прехвърли на
ищците собствеността върху гореописаните имоти, след тяхното узаконяване по
надлежния ред, срещу заплащане на сумата от 5000 лв., която му била предадена в
началото на 2007 г. С цел узаконяване на имотите и привеждане на сградата в
годно за живеене състояние ищците извършили цялостен ремонт на последната,
смяна на покрив, поставяне на врати и прозорци, изграждане на водна и
електроинсталация. Същите заявяват, че са владяли гореописаните имоти трайно и
непрекъснато. Владението било упражнявано необезпокоявано до лятото на 2018
г., когато ответникът за първи път посетил имотите. Упражняваното от ищците
владение не е било оспорвано от ответника в периода след смъртта на неговия
наследодател до този момент.
Ответникът
Д.П.Н. в писмения си отговор по чл.
131 от ГПК оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва
претендираното от ищците право на собственост върху процесиите имоти,
противопоставяйки свои собственически права, придобити на основание по
наследствено правоприемство и придобивна давност, присъединена към тази на
наследодателите му, съгласно нотариален акт № 70, том VI, per. № 40171, дело № 841/2015 г. на
помощник-нотариус М.И., действаща по заместване на нотариус Р.Д. с per. № 274 на НК. Сочи, че имотите
са били владяни от неговия наследодател, а след неговата смърт в края на 2011
г. от ответника, същите били ползвани като вилни. Ищците се били настанили
самоволно в процесиите имоти в началото на април 2018 г., срещу което
ответникът се противопоставил като изпратил нотариална покана до ответниците
за предаване на владението. Предприел и действия по разрушаване на постройката.
Твърди още, че имотите са били предмет на последваща прехвърлителна сделка,
сключена между ответника и трето за спора лице - Е.В.Д..
Съдът констатира следното от фактическа страна:
Депозиран е нотариален
акт № 70/2015г., видно от който ответникът Д.Н. е била призната за собственик
на основание давност и наследство на процесния недвижим имот. Представена е
покана от ответника до ищците да освободят имота, уведомление по чл. 197 ЗУТ,
изходящо от ответницата, както и договор между „С.В.“ ЕООД и Н. за разрушаване
на жилищната сграда. Приет е нотариален акт № 103/2018г. на нотариус Б., с
който ответницата и С.К.са продали имота на трето лице Е.В.Д.. Представени са
разписки за плащане на дължимите суми за ел. енергия за обект кв. ********на
името на Л.В. за 2011г. и 2014г. Представена е нотариалната преписка във връзка
с нотариален акт № 70/2015г. на нотариус Иванова и пр. пр. № 33750/2018г. на
СРП.
Събрани са гласни
доказателствени средства, като от разпита на свидетеля М.С., който познава ищците, но не и ответницата, се
установява, че 2006г./2007г. ищците се върнали от Италия и се нанесли в съдения
имот, където е къщата. Имало две къщи в имота на Б. и Б.. В едната половина си
живеели те, а другата половина започнали да я стопанисват от 2007г. Къщата била
„съборетина“, без прозорци и врати. След 2007г. ищците започнали да ремонтират
къщата. Сменили прозорци, настилки, дограма, врата. След 2016г. свидетелят не
е ходил в имота на Б. и Б.. Свидетелят Й.Й.
заявява, че живее срещу къщата на Б. и Б., че те живеят там от 2007г./2008г., когато се
прибрали от Италия. Имотът бил без прозорци и врати, като ищците направили
ремонт. До този имот ищците имали и още един имот. Не е виждал в имота друг
освен ищците. Преди ищците да дойдат в имота, той не се обитавал от никой. Ищците
казали, че закупили имота от човек с прякор „А.“. Започнали ремонт и заградили
имота с телена ограда. Свидетелката К.
заявява, че познава Д. и цялото й семейството, както и майка й и баща й,
докато били живи. Ходила е в кв. Абдовица. В началото имотът се ползвал от
майката и бащата на Д., а в последствие от нея. Ответницата ходела там и го
поддържала. В началото свидетелката ходела често, последно е била преди 3
години, до 2016г. - 2017г. Къщата била в добро състояние, с прозорци и врати.
Преди 2-3 години Д. й споделила, че в имота й се нанесли хора, които й
създавали проблеми. Бащата на Д. ползвал имота сезонно, през зимата бил в
София. Д. също ползвала имота сезонно. Преди 2016г.-2017г. свидетелката ходела
често в имота. Ходела в имота и преди 2011г. и докато бащата на ответницата
бил жив. Свидетелката М.-К.твърди,
че познава ищцата и покойните й родители. Ходела е нееднократно в имота от
1987г. В имота имало ток и вода, а в двора насаждения и овошки. Свидетелката
ходела основно пролетта и лятото, за да помага и за да почива през уикендите.
Докато бащата на ответницата бил жив, до 2011г. ходели често. След смъртта на
бащата на Д. свидетелката продължила да посещава имота „по- активно“ до 2015г.
В периода 2015г. до 2017г. посещавала имота сравнително рядко. До смъртта на
бащата на Д. имало една съседка - баба Л., която пуснала наематели в нейния
имот, с които свидетелката не контактувала. Последно свидетелката ходила в
имота 2016г. - 2017г. В имота нямало друг освен Д. и семейството й. В
последните си години родителите на Д. ходили в имота и го облагородявали.
Когато са влизали в двора на къщата никой не се е противопоставял. Свидетелят Д.Д., баща на ищцата Б.,
заявява, че ищците живеят в кв. Абдовица повече от 10 години при Л.В..
Свидетелят „пазел“ двора на П. Н., баща
на ответницата. Връщайки се от Италия ищците решили да закупят неговата къща,
за което му заплатили 5000 лв. Това се случило 2007г. След това ищците започнали
ремонт по къщата, като временно живеели при Л.. Къщата била без ток, вода,
канализация и шахти, с откачени врати, прозорци и без покрив. След 2007г.,
когато платили на П. Н. 5000 лв. за имота, Н. идвал рядко в имота. Твърди, че
ответницата много пъти е докарвала „машини да бутат къщата“-„над 10 години
всички са живели на тръни“. В последствие заявява, че никой не е „търсил
къщата“ в период от преди две години. Свидетелят
Т.В. установява, че имотът на бащата на ответницата е до имота на Л..
Бащата на Д. идвал всяка събота и неделя до 2011г. Дъщеря му Д. също идвала в
имота с него и без него, а след неговата смърт продължила да посещава имота.
Идвала със семейството си и с приятели. П. оставил къщата в перфектно състояние
и обитаема. След смъртта на П. къщата продължила да е в добро състояние. Ответницата
не идвала през зимата, защото имотът бил ползван като вила. Преди 3-4 години в
имота на Д. се „самонанесли“ други хора. Допреди тези 3-4 години в имота идвали
само Д. и семейството й. Д. не продължила да поддържа градината, а идвала само
за пикник. След смъртта на П. свидетелят виждал Д. в имота събота и неделя,
някой път веднъж в месеца, някой път всяка събота и неделя. Свидетелят
присъствал лично на кавга, в която хората, които се нанесли в имота на Д., не
я пуснали да влезе вътре. Познава ищците като съседи, но от старата къща на
баща им, която се намира в квартала през една нива. Ищците живели в къщата на
майката и бащата на Б.. Свидетелят има видимост към къщата на Д., а към къщата
на Л., към момента няма видимост, поради израснал орех.
От правна
страна:
Ищците се
легитимират като собственици на основание давностно владение, продължило повече
от 10 години, от началото на 2007г. до момента, като твърдят че са
осъществявали фактическа власт трайно, явно и необезпокоявано. Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ОСГК по тълкувателно дело
№ 4/2012г. придобиване на правото на собственост или на друго вещно право
настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок.
Придобивната
давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС способи за придобиване право на собственост върху
вещи. Съгласно чл.79 от ЗС, правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът –чл.69 от ЗС, установява
оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде
доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т.е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на
владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за
оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. В този
смисъл са и разясненията в ППВС № 6/74 г.
Следва да бъде доказано осъществявано
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, което да е породило правните последици
на придобиване на собствеността, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, според която правото на собственост върху
недвижимия имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. За
осъществяване на този придобивен способ е необходимо наличието на елементите на владението-упражняването
на фактическата власт върху вещта,
това владение да е като свое, че е изминал законово необходимия минимален срок,
който да превърне владелеца в неин собственик, владението да е през цялото
време постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като държането
фактическата власт върху вещта е с намерението да я придобие за себе си и намерението за нейното своене да е станало достояние на собственика,
спрямо който владелецът упражнява фактическата власт.
Настоящата
инпстанция също приема, че от събраните по делото доказателства не се
установява по категоричен начин, че ищците са владели имота повече от 10
години.
От
разпитаните по делото свидетели на ответницата св. К., св. М.-К.и св. В. не се
установява именно това обстоятелство, че в периода 2007 г. до датата на
подаване на исковата молба-23.11.2018 г, имотът да се е владеел от ищците.
Свидетелката К. заявява, че е ходила
в процесния имот с ответницата и родителите й, докато били живи, като ходела в
имота и преди 2011г. и докато бащата на ответницата бил жив. Последно
свидетелката била в имота преди 3- години, ходила до 2016г. - 2017г. Едва
преди 2-3 години Д. й споделила, че в имота й се нанесли хора. Свидетелката М.-К.заявява, че ходела много пъти в
имота от 1987г. и докато бащата на ответницата бил жив, до 2011г. ходели често.
След смъртта на бащата на Д., свидетелката продължила да посещава имота, по-често
до 2015г., а в периода 2015г. до 2017г.,
сравнително рядко. Последно е ходила в имота 2016г. - 2017г. При всичките й
посещения в имота в него нямало друг освен Д. и семейството й. Свидетелят В. сочи, че бащата на Д.
идвал всяка събота и неделя в имота до 2011г. Дъщеря му Д. също идвала в имота
с него и без него, а след неговата смърт продължила да посещава имота. След
смъртта на П., свидетелят виждал Д.в имота събота и неделя, някой път веднъж в
месеца, някой път всяка събота и неделя Преди 3-4 години в имота на Д.се
„нанесли“ други хора. Допреди тези 3-4 години в имота идвали само Д.и
семейството й. От друга страна, показанията на ищцовите свидетели са в
противоречие с тези на ответните, а именно, че ищците ремонтирали къщата, която
била съборетина, че те не са виждали в имота друг освен ищците, които живеели в
енго от 2007 г. Следва да бъде отбелязано, че свидетелят Димитър
Д. е баща на ищцата Б., поради което е заинтересован от изхода на спора.
Освен това, свидетелят твърди, че ищците живеят в кв. Абдовица повече от 10
години, но „при Л.В.“. Свидетелят заявява, че имало договорка ищците да
закупят процесния имот от бащата на ответницата, като това се случило 2007г.
Свидетелят твърди също, че след 2007г., когато ищците платили на П. Н. 5000 лв.
за имота, Н. идвал рядко в него. След
като намерението на Н. е било до продаде
имота на ищците, респ. според твърдението е получил уговорената продажна цена,
то липсва житейска и правна логика, той
да продължи да идва в него, каквито са
са твърденията на този свидетел. Настоящата инстанция приема и обясненията, дадени от самите ищци
в пр. пр. № 33750/2018г. на СРП. Така Б.Г. заявява, че със съпруга й живеят в
имота от 2009г., в обясненията на от преписката Б.О.също заявява, че живеят в
процесния имот от 2009г. Сходни предходни обяснения са снети от ищците и същите
са обективирани и в докладна записка, находяща се на стр.102 от преписката. Не
съдът е интерпретирал неправилно тези обяснения, а интерпретацията е извършена
във въззивната жалба в посока, че имотът е бил в окаяно състояние,
непозволяващо ползването му, което е наложило правенето на основен ремонт на
същото, продължил известен период от време и реално ищците са започнали да го
ползват за живеене през 2009 г. Това не се установява от обясненията, в които
се сочи, че на този адрес ищците живеят от 2009 г., а в докладна записка с отбелязване
-10.07.2018 г. е посочено, че Б. и Б.
„живеят на адреса от 2009 г. като са съсобственици на съседния имот, находящ се
на адрес кв. „********“. Налице е признание от страна на самите ищци, че
владеят имота от 2009г., а не от 2007г., както заявяват в исковата си молба.
СГС намира, че обясненията на страната, дадени в хода на досъдебното
производство, могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват
документ, подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства.
По своя характер документи от досъдебното наказателно производство - напр.
обяснения, показания на свидетели, са частни документи със свидетелстващо
съдържание, чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото /в този смисъл е и трайната
съдебна практика - Определение № 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
501/2009 г., II г. о., ГК и др., решение № 358/17.01.2014г.по гр. д. №
1381/2012г. на ВКС/. Така, в Решение № 28 по гр.д. № 3114/97 г. на ВКС е
прието, че саморъчните обяснения, дадени в досъдебно производство имат
доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за
себе си факти. Същото е възприето и в решение № 70/21.04.2015г. по гр. д. №
5100/2014г. на ВКС.
Изводът е,
че от събраните по делото доказателства, не се установява че за периода от 2007г.,
както се твръди в исковата молба, до датата на предявяване на иска 23.11.2018г.
имотът се е владял единствено от ищците.
Няма неточност или
неправилност в мотивите на съда за липсата на изискуемата от Закона нотариална
форма за прехвърлянето на собствеността върху процесния имот. Да, съгласно
чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост трябнва да бъдат
извършени с нотариален акт, поради което осъществилата се според твърденията на
ищците продажба е следвало да бъде извършена в нотариална форма, което е
условие за нейната действителност. СГС намира за недоказани твърдяните уговорки
за закупуване на имота за сумата от 5 000 лв. Интерес представлява този „лирично
доверчив“ начин на самото закупуване, който се установява от свидетеля Д., баща
на ищцата Б. с твърдяните уговорки за последващо прехвърляне, без предварителна
проверка дали соченият прехвърлител притежава документи, легитимиращи
го като собственинк на имота. От друга страна, соченият за продавач на имота с
прякор „А.“, дори след като е продал този имот, не е направил необходимото да
се снабди със съответните документи, за да извърши в действителност продажбата
и нещо повече, продължавал е да посещава
имота.
Във въззивната жалба се твърди, че видно от приложения Протокол от
03.12.2015г. по нотариалното дело, на същия липсва
подпис на нотариуса под изготвения Протокол, както и подпис на разпитаните
свидетели, удостоверяващи прочитането на волеизявленията от
Нотариуса и одобряването на прочетеното и записаното от лицата направили
волеизявлението. По делото обаче, има приложена нот.заверена Декларация и
направени изявления от М.В.И., в качеството на Помощник нотариус по заместване,
в която същата заявява, че тя е издала Постановление от 30.12.2015 г., че тя
лично е разпитвала тримата свидетели Ц.С., М.К.и Е.М.К., за което е бил
съставен протокол. Приложено е и Постановление от 30.12.2015 г., издадено от М.И.-помощник
нотариус по заместване на Р.Д.-нотариус с рег. № 274 на НК, район на десъйтвие
СГС, с което помощник-нотариусът М.И. по н.д. № 841/2015 г. е признала Д.П.Н.
за собственик на основание давност и наследство на процесния недвижим имот. В
съдебно заседание на 14.10.2020 г. процесуалният представител на ищците адвокат
С. е поискала да й бъде дадена възможност да се запознае с представените в
съдебно заседание декларация и нотариално дело и такава й е била дадена в
едноседмичен срок, считано от съдебното заседание, а именно от 14.10.2020 г., като срокът изтича на 21.10.2020 г./ сряда, присъствен ден/. Делото е било отложено за дата 23.11.2020 г. На тази дата адвокат С. е
поискала да бъде възстановен срокът по чл.193 ГПК, като й бъде дадена
възможност да вземе становище по тези доказателства в днешното съдебно
заседание, а именно на 23.11.2020 г. Позовала се е на болничен лист, от който е
видно, че пълномощникът е бил в болнични за периода 08.10.2020 г. до 12.11.2020 г. От една страна се установява, че
адвокат С. се е явила в предходното съдебно заседание на 14.10.2020 г., въпреки издадения й болничен лист включващ и тази
дата, обстоятелство, което тя самата признава, че „съм се явила независимо от
болничния лист“. От друга страна, предвид представения болничен лист до дата
12.11.2020 г., то до датата на съдебното заседание на 23.11.2020г. не са били представени каквито и да било писмени
доказателства за невъзможността на адвокат С. да изпълни указанията на съда.
Съгласно чл.64, ал.3 ГПК не се допуска възстановяване на срока, ако е било
възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие. Ето
защо, законосъобразно СРС е оставил без уважение молбата на процесуалния представител
на ищците за възстановяване на дадения от съда срок за запознаване с нотариалното
дело и съдържащата се в него декларация на помощник-нотариуса. При тези данни
за извършено от пълномощника на ищците процесуално опущение, няма как да е била
оспорена автентичността на нотариалнато дело в съдебното заседание от
23.11.2020 г., както и верността на удостоверителннте изявления, послужили като
основание за издаването на нот. акт за извършените от нотариуса и пред него
действия.
Твърдението във въззивната жалба,
че по делото липсва удостоверението на Областния управител на област София-град-
изх. № 94ДД/46 от 09.09.2015 г., с
което Областната администрация удостоверява наличието или липса на Държавна
собственост по реда ЗДС по отношение на имота предмет на подаденото заявление
/обстоятелствена проверка/ за снабдяване с констативен НА за ПИ с идентификатор
07106.1430.312 по КККР, се явява невярно, тъй като въпросното удостоверение
е приложено по делото на стр. 183 от
него.
Крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и предявената претенция, въззивниците/ищци следва да заплатят
на въззиваемата/ответница направените разноски за настоящето производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.12.2020 г. по гр.д.
№ 74867/18 г. на СРС, І ГО, 35 с-в.
ОСЪЖДА Б.Л.О.,
ЕГН ********** и Б.Д.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.С.
от САК, със съдебен адрес *** А да
заплатят на Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.“*********, чрез
пълномощника по делото адвокат К.Г. от САК, със съдебен адрес: *** направените разноски за настоящето производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.